Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

           №  159              17.12.2019 год.               гр.Хасково          

 

В   И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

 

 

Хасковският окръжен съд

в открито заседание на седемнадесети декември

две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стратимир Димитров

                              

                                                           ЧЛЕНОВЕ: Боряна Бончева

                                                                           Милуш Цветанов

                                                                           

                                                                               

при секретар Димитрийка Христова

прокурор П.М.

като разгледа докладваното от  съдията Боряна Бончева

н.ч.д. № 575 по описа за 2019 год.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е  по чл. 44 и сл. от ЗЕЕЗА.

Образувано е въз основа на Европейска заповед за арест, издадена на  17.07.2019 година от А** Прокуратура Т**, Р** Г** по Съдебна преписка №198/2018, Заповед № 19/2018, издадена от Следователя на гр. К***, потвърдена от Апелативен съд – Т** под № 170/2019  против лицето А.Щ.А., гражданин на Р. Б., роден на *** ***. Заповедта е издадена с цел разследване на престъпления по: чл.30, ал.1, т. „а“,10,11 от Закон 4251/2014 вр.ч л.47 и чл.94 НК-подпомагане за незаконно влизане и установяване.   

Горепосочената Европейска заповед за арест е внесена от Окръжна прокуратура- Хасково с надлежен превод на български език, ведно с искане за вземане на мярка за неотклонение спрямо лицето на основание чл.43 ал.1 от ЗЕЕЗА, което е уважено.

Прокурорът на Окръжна прокуратура-Хасково поддържа искането за предаване на лицето. Изразява становище, че издадената Европейска заповед за арест отговаря на всички формални законни изисквания, както и че не са налице законните пречки според разпоредбите на ЗЕЕЗА, при които предаването следва или би могло да се откаже.

             Защитникът на поисканото за предаване лице- адв. Д. С. оспорва искането за предаване. Изразява съмнение в съставомерността на деянието, за което А. е обвинен.             

             Задържаният А.Щ.А. също оспорва искането за предаване и моли то да бъде оставено без уважение.

             Хасковският окръжен съд, като се запозна с всички събрани по делото писмени доказателства и след  преценката им поотделно и в тяхната взаимна връзка, както и като анализира приложимите национални и общностни норми по настоящия казус, отчитайки и становищата на страните в процеса, намира за установено следното:

            Представената ЕЗА отговаря на всички формални  изисквания по чл.37 от ЗЕЕЗА и Приложението към него, поради което подлежи на изпълнение. Същата е издадена във връзка с досъдебно производство, по което поисканото за предаване лице- българският гражданин А.Щ.А., е обвинен в извършване на едно престъпление на територията на издаващата държава, квалифицирано от разследващия орган като подпомагане за незаконно влизане и установяване в страната. В разглежданата европейска заповед за арест е посочено, че във връзка с предприетото наказателно преследване е била издадена Заповед за  арест от Следователя на гр. К***, оставена в сила със Заповед № 170/2019 на Председателя на Апелативен съд – Т*** - изискване по чл.37 т.3 от ЗЕЕЗА. Изложено е, че  престъплението е извършено на 21.10.2018год., като в заповедта е представено съдържанието на престъпната дейност, конкретизирано е и участието на поискания за предаване в нея. Посочени са характерът и правната квалификация на престъпленията- изисквания по чл.37 ал.1 т.4 и 5 от ЗЕЕЗА. Уточнен е максималния размер на предвиденото наказание, което е „лишаване от свобода” за срок до 15 години за всяко преведено лице /след измененията на закона от 01.07.2019год./ или до 60 000евро за всяко транспортирано лице. Визираното в заповедта  престъпление попада сред изрично изброените в списъка по чл.36 ал.3  т.13 от ЗЕЕЗА, поради което не се налага проверка за двойна наказуемост. В същото време деянието,  квалифицирано от чуждия разследващ орган като „подпомагане на незаконно влизане в страната и установяване, е престъпление и по българския Наказателен кодекс, тъй като визираните в заповедта обстоятелства покриват признаците от престъпния състав на чл. 280 -281 НК на Република България. В този смисъл, за деянието, за което против А. е предприето наказателно преследване в Р. Г. и в тази връзка се иска предаването му в тази държава, са налице условията на чл.36 ал.2 от ЗЕЕЗА, съответно не са налице  пречки за уважаване на искането  поради отсъствие на формалните изисквания, на които следва да отговаря заповедта.        

              На следващо място, съдът е длъжен да обсъди и прецени освен условията на чл.36, така и тези по чл.41 от ЗЕЕЗА, съответно- основанията за отказ по чл.39 и чл.40 от същия закон. Абсолютните основания за отказ да бъде изпълнена заповедта в случая очевидно не са налице – престъплението не е амнистирано в Република България /същото попада под нейната юрисдикция, тъй като лицето е български гражданин/, поисканият за предаване не е малолетен, а българският съд не е уведомен, че исканото лице е осъдено за същото престъпление, което е предмет на заповедта, с влязла в сила присъда на българския съд или на съда на трета държава-член на ЕС. Липсват данни по делото  А. да е привлечен като обвиняем или да е подсъдим в страната ни преди получаване на заповедта и то за същото престъпление, за което тя е издадена. Представената по делото Справка за съдимост, издадена от Районен съд-Хасково на 16.10.2019 година, сочи едно осъждане на поискания за предаване, като то е за престъпление, неидентично с това, за което се иска предаването, а именно за такова по чл. 198, ал.1 вр.чл.20,ал.2 НК, за което А. е наказан с „лишаване от свобода“ за срок от 1 година, чието изпълнение е било отложено за срок от 3 години. Видно от приложеното Удостоверение от 18.10.2019год.,липсват висящи наказателни производство и повдигнати обвинения срещу А.. Следователно, преди получаването на заповедта в Република България не е било образувано наказателно производство за престъплението, предмет на европейската заповед за арест и в този смисъл относителните основания за отказ по т.1 и 1а на чл.40 ал.1 от ЗЕЕЗА не са налице. Освен това, не е налице и хипотезата на т.2 от ал.1 на същата разпоредба, тъй като макар престъплението да е подсъдно и на българския съд съгласно чл.4 ал.1 от НК /поисканият за предаване е български гражданин/, давностният срок за наказателното преследване не е изтекъл съгласно законодателството ни, защото според изложените в заповедта факти, деянието, за които е предприето наказателното преследване в издаващата държава, са извършени през 2018година, а давността за престъплението по чл.280 от Наказателния кодекс на РБългария /за което се предвижда наказание „лишаване от свобода за срок от една до десет години”/ е с продължителност от 10 години съгласно разпоредбата на чл.80 ал.1 т.2 от същия кодекс. На следващо място, визираното в заповедта престъпление не е извършено нито изцяло, нито частично на територията на Република България, нито на територия, извън тази на издаващата държава, което да поставя въпроса за отказ от изпълнение, основан на регламентираната в т.5 на чл.40 ал.1 от ЗЕЕЗА хипотеза. Не подлежат на обсъждане в случая и останалите относителни основания за отказ, а именно това по т.4 на ал.1 и това по ал.2 на чл.40, тъй като те касаят случаите, при които предаването се иска за изпълнение на влязла в сила присъда, какъвто разглежданият случай очевидно не е.

                По отношение приложението на чл.41 от ЗЕЕЗА: Тъй като в случая европейската заповед за арест е издадена с цел провеждане на наказателно преследване срещу български гражданин, на основание  чл.41 ал.3 от ЗЕЕЗА от издаващата държава Р. Г. бяха поискани и тя представи гаранция, че след като лицето бъде изслушано на нейна територия, т.е. след като приключи образуваното наказателно производство, то ще бъде върнато в Република България на неин граничен контролно-пропускателен пункт за изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от свобода“ или взетата мярка, изискваща задържане. Тази писмена гаранция беше получена в Окръжен съд-Хасково с писмо вх. № 11710/09.12.2019 год. от ОП- Хасково  по повод изпратена гаранция от Апелативна Прокуратура –Т*** и същата беше преценена като удовлетворяваща изискванията на чл.41 ал.3 от ЗЕЕЗА и обезпечаваща в достатъчна степен регламентираната в тази разпоредба защита на поискания за предаване български гражданин.

По изложените съображения искането на съдебните власти на Р. Г. съдът прецени като основателно, поради което изпълнение на заповедта и предаването следва да бъдат допуснати.

 Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р    Е    Ш     И :

 

 

 ДОПУСКА изпълнение на Европейската заповед за арест, издадена на 17.07.2019 година от Апелативна Прокуратура- Т*** Р. Г. по Съдебна преписка №198/2918, Заповед №19/2018, издадена от Следователя на гр. К***, потвърдена от Апелативен съд – Т*** под № 170/2019 и предава лицето А.Щ.А., гражданин на Р. Б., роден на *** *** съдебните власти на Р. Г.  за осъществяване на предприетото спрямо него наказателно производство за разследване на престъпления по: чл.30, ал.1, т. „а“,10,11 от Закон 4251/2014 вр.чл.47 и чл.94 НК-подпомагане за незаконно влизане и установяване в страната.

                ВЗЕМА мярка за неотклонение „Задържане под стража” по отношение на А.Щ.А. до окончателното му фактическо предаване на съдебните власти на Р. Г.

                Заверен препис от решението след влизането му в сила да се изпрати  на Върховната касационна прокуратура и на Министерство на правосъдието.

                 Решението  подлежи на обжалване пред апелативен съд-Пловдив в 5-дневен срок от днес.

 

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ :                   ЧЛЕНОВЕ :    1.                   2.