№ 44
гр. С., 30.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
С. ОКРЪЖЕН СЪД, II ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Кристина Ив. Тодорова
Членове:Анелия М. Игнатова
Светослав Н. Николов
при участието на секретаря Корнелия Ив. Лилова
в присъствието на прокурора М. В. Анг.
като разгледа докладваното от Анелия М. Игнатова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20211800600618 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 260001/23.02.2021 г., постановена по НОХД № 20/2019 г.
по описа на РС С., състав на този съд е признал подсъдимия Л. И.. З. за
виновен, както следва:
- в това, че на 18.01.2014 г. около 12.15 часа в гр. К., обл. С., на ул. „Гео
Милев“, в района срещу чакалня на ж.п. гара, се е заканил с убийство на И. Г.
П., като с управлявания от подсъдимия Л.З. лек автомобил марка „А.“, модел
А4“ с рег. № СО **** АВ препречил пътя на управлявания от П. лек
автомобил марка „Ф.“, модел „Г.“ с рег. № СО **** АВ, след което насочил
срещу водача И. Г. П. и пътника КР. Д. Ж. пистолет и се заканил „Вас двамата
ще ви запаля, ще ви пребия и ще ви застрелям!“, като това заканване е
възбудило основателен страх от осъществяването му у пострадалия И. Г. П. –
престъпление по чл. 144, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 1, пр. 1 от НК, като му наложил
наказание лишаване от свобода за срок от пет месеца;
- в това, че на 18.01.2014 г. около 12.15 часа в гр. К., обл. С., на ул. „Гео
Милев“, в района срещу чакалня на ж.п. гара, се е заканил с убийство на КР.
1
Д. Ж., като с управлявания от подсъдимия Л.З. лек автомобил марка „А.“,
модел А4“ с рег. № СО **** АВ препречил пътя на управлявания от И. Г. П.
лек автомобил марка „Ф.“, модел „Г.“ с рег. № СО **** АВ, след което
насочил срещу водача И. Г. П. и пътника КР. Д. Ж. пистолет и се заканил
„Вас двамата ще ви запаля, ще ви пребия и ще ви застрелям!“, като това
заканване е възбудило основателен страх от осъществяването му у
пострадалия КР. Д. Ж. – престъпление по чл. 144, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 1, пр. 1 от
НК, като му наложил наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК с присъдата съдът наложил на
подсъдимия Л.З. най-тежкото от така определените наказания, а именно осем
месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложил
изпълнението на наказанието за срок от три години, и приспаднал времето,
през което подсъдимия е бил задържан и по отношение на него е изпълнявана
мярка за неотклонение „домашен арест“.
С присъдата подсъдимият З. е осъден да заплати на КР. Д. Ж. сумата от
1000 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени
вреди, ведно със законната лихва върху тази сума от датата та увреждането до
окончателното й изплащане, а искът за разликата до пълния предявен размер
от 15000 лв. е отхвърлен; както и сумата от 1000 лв. – заплатен адвокатски
хонорар.
С присъдата на подсъдимия З. са възложени осъществените разноски в
хода на производството – по сметка на РС С. сумата от 977.29 лв. разноски за
вещи лица и държавна такса върху уважената част от гражданския иск и
сумата от 578.13 лв. по сметка на МВР.
Вещественото доказателство нож с присъдата е върнато на подсъдимия
Л.З..
В срока по чл. 319, ал. 1 от НК присъдата е обжалвана и от защитника
на подсъдимия З. – адв. П.В. от САК. Сочи се, че съдебният акт е неправилен
и незаконосъобразен, първоинстанционният съд е направил погрешни
фактически и правни изводи, а наложеното наказание е явно несправедливо.
Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова (въззивна) такава, с
която подсъдимият да бъде оправдан по обвинението; алтернативно – да бъде
намален размерът на наложените наказания лишаване от свобода.
2
В допълнение към въззивната жалба от защитника адв. В. се оспорват
направените от първоинстанционния съд изводи за несъмнена доказаност на
деянията, от гледна точка на време, място и начин на извършване. Оспорва се
логическия извод на съда, че обаждането по мобилния телефон на свидетеля
И. П. е било предназначено едновременно за него и за частния обвинител и
граждански ищец Ж.. Сочи се, че житейски е невъзможно инкриминираният
случай да се развие в рамките само на един астрономически час. Твърди се, че
процесният пистолет, с който евентуално е осъществена заканата с убийство,
фигурира единствено в показанията на Ж. и П. и двама свидетели, които към
онзи момент са били в изключително близки отношения с тях, но проведените
действия по разследването не са установили наличието на такъв пистолет.
Фактическата обстановка по делото се счита неизяснена в цялост.
Деянието се счита несъставомерно от обективна и субективна страна.
Подчертава се, че подсъдимият Л.З. и пострадалият Ж., а и техните семейства
са се намирали в състояние на „траен конфликт“, а наличието на кавга в
процесния ден с активното участие и на пострадалите лица поставя
евентуалните действия на подсъдимия далече от състава на чл. 144 от НК.
Наложените наказания се считат явно несправедливи, като конкретно за
наложеното наказание относно извършеното спрямо Ж. деяние се счита, че
именно заради трайния конфликт между него и подсъдимия и взаимните
прояви на агресия между тях, евентуалното деяние е с по-малка степен на
обществена опасност от това по отношение на П..
Иска се изцяло отхвърляне на граждански иск, тъй като липсват данни
за вида, интензитета и продължителността на преживените от граждански
ищец негативни емоции.
В съдебно заседание пред въззивния съд защитникът адв. В. поддържа
въззивните жалби срещу присъдата на изложените в тях основания.
Допълнително се изтъква, че според свидетеля И. П. отправената от
подсъдимия З. реплика е била „ще ви пребия“, а не „ще би убия“ – което има
съвсем различен характер, както и че същият свидетел не е сигурен какъв е
бил насоченият срещу тях предмет. Свидетелката Н. Д. се счита предубедена
от изхода на делото, а по отношение на свидетеля С. М. се отбелязва, че има
решение на ТЕЛК за влошено зрение на едното око и 54 загуба на слуха през
3
2021 г. и не е ясно през 2014 г. какво е било състоянието му. Телефонното
обаждане до РУ К. за заплаха с пистолет в 11 часа се сочи за доказателство,
че случаят не е осъществен в 12.15 часа, още повече, че двамата пострадали
са били в районното управление от 11.33. часа до 12.02 часа, а подсъдимият е
бил напуснал територията на града.
Подсъдимият Л.З. поддържа становището на защитника си. В лична
защита излага съображения във връзка с наличния по делото запис за
проведен между него, пострадалия И. П. и защитника разговор, в който
пострадалият е заявил, че нищо не е станало. В последната си дума пред съда
прави искане да бъде оправдан по обвиненията.
Недоволен от присъдата е останал и гражданският ищец и частен
обвинител К.Ж., който чрез повереника си адв. Х.Я., в срока по чл. 319, ал. 1
от НПК е обжалвал същата в частта относно присъденото обезщетение по
гражданския иск. Иска се искът да бъде уважен в пълния предявен размер,
като се излагат доводи за засилен интензитет на негативните последици за
пострадалия – той променил начина си на живот; не излизал от дома си в
продължение на месеци, или излизал само с придружител и то в светлата част
на денонощието; престанал да спи и да се храни нормално, като свалил 15
килограма от теглото си; променил местоработата си.
Пред въззивния съд повереникът на частния обвинител и граждански
ищец К.Ж. - адв. Я. заема становище за потвърждаване на
първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна. Счита се, че
съдът е преценил правилно събраните по делото доказателства, от които се
установява с несъмненост извършването на деянията от подсъдимия З., като
се подчертава, че дори да бъде прието, че до някаква степен свидетелката Н.
Д. е предубедена в показанията си, то свидетелят С. М. е незаинтересован от
изхода на производството. Сочи се, че деянието е извършено посред бял ден,
заканата е била отправена непосредствено и не само е била в състояние да
възбуди основателен страх от осъществяването й, но и е възбудила такъв, тъй
като поведението на пострадалия К.Ж. трайно се е изменило след този
случай. Гражданският иск се счита за основателен и доказан за пълния
предявен размер, като в този смисъл се иска изменение на присъдата.
4
Представителят на СОП – прокурор А., заема пред въззивния съд
становище за законосъобразност и правилност на първоинстанционната
присъда. Сочи се, че присъдата е постановена в съответствие със събраните
доказателства, наложеното наказание е справедливо, а гражданският иск е
уважен до размер, съобразен с релевантните за това доказателства. Сочи се,
че наведените от защитата доводи за нарушение на материалния и
процесуалния закон са неоснователни и са неверни твърденията за
несъобразяване на присъдата със събраните по делото доказателства.
Подчертава се, че за съставомерността на престъплението по чл. 144, ал. 3 от
НК не се изисква непременно да е бил възбуден и настъпил основателен
страх, а е достатъчно единствено наличието на възможност за изпитване на
такъв страх, което не се установява по експертен път, а следва да се реши от
съда.
С. ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени доводите на страните,
материалите по делото и съдопроизводствените действия на
първоинстационния съд и като служебно провери изцяло правилността на
атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
Срещу подсъдимия Л. И.. З. с внесения за разглеждане обвинителен акт
е повдигнато обвинение, както следва:
- в това, че на 18.01.2014 г. около 12.15 часа в гр. К., обл. С., на ул. „Гео
Милев“, в района срещу чакалня на ж.п. гара, се е заканил с убийство на И. Г.
П., като с управлявания от подсъдимия Л.З. лек автомобил марка „А.“, модел
А4“ с рег. № СО **** АВ препречил пътя на управлявания от П. лек
автомобил марка „Ф.“, модел „Г.“ с рег. № СО **** АВ, след което насочил
срещу водача И. Г. П. и пътника КР. Д. Ж. пистолет и се заканил „Вас двамата
ще ви запаля, ще ви пребия и ще ви застрелям!“, като това заканване е
възбудило основателен страх от осъществяването му у пострадалия И. Г. П. –
престъпление по чл. 144, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 1, пр. 1 от НК; и
- в това, че на 18.01.2014 г. около 12.15 часа в гр. К., обл. С., на ул. „Гео
Милев“, в района срещу чакалня на ж.п. гара, се е заканил с убийство на КР.
Д. Ж., като с управлявания от подсъдимия Л.З. лек автомобил марка „А.“,
модел А4“ с рег. № СО **** АВ препречил пътя на управлявания от И. Г. П.
5
лек автомобил марка „Ф.“, модел „Г.“ с рег. № СО **** АВ, след което
насочил срещу водача И. Г. П. и пътника КР. Д. Ж. пистолет и се заканил
„Вас двамата ще ви запаля, ще ви пребия и ще ви застрелям!“, като това
заканване е възбудило основателен страх от осъществяването му у
пострадалия КР. Д. Ж. – престъпление по чл. 144, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 1, пр. 1 от
НК.
КР. Д. Ж. е конституиран в хода на производството като граждански
ищец и частен обвинител, като е приет за съвместно разглеждане предявения
от него против подсъдимия граждански иск в размер на 15 000 лв., за
обезщетение за причинените му неимуществени вреди от престъплението,
ведно със законната лихва от датата на деянието до окончателното изплащане
на сумата.
По изготвен от РП К. обвинителен акт първоначално е било образувано
НОХД № 47/2015 г. по описа на РС К., приключило с присъда №
66/13.05.2016 г., с която подсъдимият З. е бил признат за виновен в
извършване на престъпление по чл. 144, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 1, пр. 1 от НК по
отношение на И. П., като му е било определено наказание лишаване от
свобода за срок от шест месеца, изпълнението на което на основание чл. 66,
ал. 1 от НК е било отложено за срок от три години; и за виновен в извършване
на престъпление по чл. 144, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 1, пр. 1 от НК по отношение на
К.Ж., като му е било определено наказание лишаване от свобода за срок от
девет месеца, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е било
отложено за срок от три години. На основание чл. 23, ал. 1 от НК от съда е
било определено едно общо най-тежко наказание от посочените две, а именно
лишаване от свобода за срок от девет месеца, изпълнението на което е било
отложено за срок от три години, от което наказание на основание чл. 59, ал. 1,
т. 1 и т. 2 от НК е зачетено и приспаднато времето на задържане на подс. З. и
времето, през което спрямо него е изпълнявана мярка за неотклонение
„домашен арест“. Подсъдимият З. е бил осъден да заплати на гражданския
ищец К.Ж. сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на извършване на
деянието 18.01.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, като за
6
разликата до пълния предявен размер от 15 000 лв. искът е бил отхвърлен. С
присъдата на подсъдимия са възложени осъществените по делото разноски,
вкл. тези от гражданския ищец и частен обвинител, както и заплащане на
държавна такса върху уважената част от гражданския иск.
Присъдата е било обжалвана от защитника на подс. З. – адв. А., и от
повереника на гражданския ищец и частен обвинител Ж. – адв. Я.. С решение
от 01.08.2017 г., постановено по ВНОХД № 117/2017 г. по описа на СОС,
състав на този съд отменил първоинстанционната присъда и върнал делото на
РП К., за отстраняване на допуснати при изготвяне на обвинителния акт
съществени процесуални нарушения, неотстраними в съдебната фаза на
процеса.
От РП К. е бил внесен нов обвинителен акт и е било образувано НОХД
№ 16/2018 г. по описа на РС К.. Поради отвод на всички съдии от РС К., с
определение № 2/08.01.2019 г. на ВКС по НЧД № 1163/2018 г. делото е
изпратено за разглеждане на Районен съд – С.. В РС С. е образувано НОХД №
20/2019 г., като за проверка на постановената по това дело присъда е
инициирано настоящото въззивно производство.
К.Ж. е бил конституиран от първоинстанционния съд като граждански
ищец и частен обвинител, като е приет за съвместно разглеждане в
наказателното производство предявения от него граждански иск в размер на
15 000 лева, ведно със законната лихва от датата на деянието до
окончателното изплащане на сумата.
При собствена преценка на събраните в хода на проведеното пред
първата инстанция наказателно производство доказателства, настоящата
съдебна инстанция счита за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Л.З. се познавал със свидетелите И. П. и К.Ж. от години,
като с първия от тях нямал отношения, а вторият бил съученик на брат му –
свидетеля Б. З.. Първоначалните приятелски отношения на подсъдимия със
свидетеля Ж. с течение на времето прераснали във враждебни, като двамата
започнали да извършват както взаимни посегателства върху личността и
имуществото си, така и спрямо близките си.
7
На 18.01.2014 г. в гр. К. се провеждал традиционният пазар за животни
(т. нар. свински пазар) и около 11.00 часа П. и Ж. се намирали в района на
пазара. По същото време и на същото място се намирали и свидетелите И. З.
(баща на подсъдимия) и Б. З.. Срещата между тях довела до възникването на
словесен конфликт, при който били отправени взаимно обидни реплики, а
свидетелят И. З. се заканил със саморазправа спрямо П. и Ж.. След това
пострадалите напуснали пазара.
Междувременно на пазара дошъл подсъдимият Л.З., като баща му и
брат му разказали за възникналия конфликт с пострадалите. Около 11.12 часа
подсъдимият се обадил по мобилния телефон на П. и му отправил
заплашителни думи, които били възприети от пострадалия Ж. и двамата
пострадали се насочили към районното полицейски управление в града, за да
подадат оплакване за възникналия на пазара скандал.
Докато пътували към управлението с автомобила на П. „Ф. Г.“ с рег. №
СО **** АВ, автомобилът се разминал с управлявания от подсъдимия З. лек
автомобил „А. А4“ с рег. № СО **** АВ. При разминаването подсъдимият
направил недвусмислени жестове към пострадалите лица, като поднесъл нож
с назъбено от едната страна острие към гърлото си, след което обърнал
посоката на движението и последвал автомобила на П. до кръстовището пред
сградата на РУ на МВР К..
Малко след 11.30 часа Ж. и П. влезли в сградата на районното
управление, където подали оплакване за отправените от бащата и брата на
подсъдимия Л.З. заплахи и дали обяснения във връзка с това. В 12.03 часа те
напуснали сградата на управлението и отишли до дома на свидетеля П.,
където се намирали свидетелите Н. Д. (по това време живуща на семейни
начала с П.) и С. М. (нает от П. за извършване на ремонтни дейности в дома
му). Тъй като Д. имала личен ангажимент, а М. следвало да закупи
необходими му за ремонта материали, всички заедно са качили в автомобила
на свидетеля П. и потеглили по ул. „Гео Милев“, движейки се успоредно на
жп-линията в района. Срещу тях се задал управляваният от подсъдимия З.
автомобил „А. А4“, който ги „засякъл“ и принудил П. да спре срещу
чакалнята на гарата. От отворения прозорец на шофьорската врата
подсъдимият З. насочил с дясната си ръка пистолет към Ж. и П. (които стояли
на предните седалки в автомобила) и извикал „Вас двамата ще ви пребия, ще
8
ви запаля и ще ви застрелям“, след което освободил пътя пред автомобила на
П. и продължил движението си. Подсъдимият З. оставил автомобила си
паркиран и заключен пред дома на леля си – свидетелката И., след което
заедно със свидетелите В. И., Г. И., К. И. и Г. Т. отпътувал за с. В., където се
провеждало неофициално спортно мероприятие – футболна среща между ФК
„Т.“, в състава на който участвал и подсъдимият, и друг непрофесионален
ФК. След футболната среща свидетелят Г. И. откарал подсъдимия Л.З. и го
оставил на бул. „Цариградско шосе“ в гр. С..
Междувременно П. и Ж. сигнализирали в РУ на МВР К. за отправената
им заплаха с пистолет и в съответствие с указанията на дежурния служител
останали на място, докато свидетелят М. (който поради случилото се отказал
да продължи ремонта в дома на П.) откарал свидетелката Д. в гр. С..
Свидетелите С. С. и В. Б. – полицейски служители, били изпратени по
сигнала и установили паркирания от подсъдимия З. лек автомобил пред дома
на свидетелката И.. Последната по тяхно искане потърсила по телефона
подсъдимия, а след като той не отговорил, провела телефонен разговор с баща
му. След това подсъдимият З. върнал обаждането на леля си и в 13.40 часа тя
провела телефонен разговор с него, като той заявил, че пътува и не може да се
яви при автомобила, както поискали полицейските служители.
Полицейските служители останали при автомобила до извършения в 19
часа оглед на местопроизшествие, като в протокола било описано, че
автомобилът е открит със заключени врати на купето и отключен багажник, а
на пода на автомобила в купето и пред предната дясна седалка било
отбелязано наличие на нож с черна дръжка и острие в кания. Автомобилът
бил запечатан и откаран на паркинг в двора на РУ на МВР К..
Заключението на видеотехническа експертиза установява, че на
19.01.2014 г. в 03.37 часа неустановено лице е прескочило оградата и влязло
на паркинга на РУ на МВР К. и е отворило предната дясна врата на
автомобила, като трикратно са били задействани светлинните сигнали на
последния, но ниската резолюция на заснемането не позволява да бъде
определено какво е извършило лицето в автомобила. На 22.01.2014 г. бил
извършен оглед на посочения автомобил – без да бъде отварян, като било
установено, че залепената на предна дясна врата и задна дясна врата лепенка с
подписи на разследващ орган и поемни лица е разкъсана, а жабката на
9
автомобила е отворена. На 25.01.2014 г. отново е извършен оглед на
автомобила, като вратите на същия са отворени с предаденото от подсъдимия
З. дистанционно с ключ, а вътре са открити лични вещи на подсъдимия,
документи на автомобила, жабката е установена отворена, а на пода пред нея
е открит нож с обща дължина 33 см. и дължина на острието 20 см., като
незаточената част на острието е назъбена.
Заключението на изготвената автотехническа експертиза установява, че
по посочения автомобил е налице манипулация – дупки в кората, през които
може да се прокара винт, който би препятствал отварянето на прозорците на
предните врати на автомобила.
Заключението на приетата по делото фоноскопска експертиза установява
съдържанието на проведения от свидетеля П. разговор, след случилото се на
ул. „Гео Милев“ в град К..
Преди открито съдебно заседание пред районния съд между подсъдимия
З., защитника адв. А. и свидетеля П. бил проведен разговор, в който
защитникът разяснил на свидетеля привилегированите състави на
престъплението лъжесвидетелстване – установено от представения от
подсъдимия пред първоинстанционния съд запис на разговора.
Фактическата обстановка, възприета от настоящия съдебен състав,
съвпада изцяло с фактическите констатации на първостепенния съд, които
обсъждат в цялост събраната доказателствена съвкупност, вкл. и наличните
противоречия в гласните доказателства. Първостепенният съд е подходил
внимателно към направените в съдебните прения възражения от защитата на
подсъдимия и самия подсъдим, като въз основа на събраните доказателства е
дал обоснован отговор на всяко от тях, а изводите на районния съд изцяло се
споделят от настоящата инстанция.
Въззивният съд счита, че с основание контролираният съд не се е
доверил на показанията на свидетелите В. И., Г. И., Г. Т. и К. И. за това, че се
срещнали с подсъдимия З. около 10.30 часа в кафене „Пино“, където изчакали
до около 11.00 часа да пътуват заедно, след което автомобилите им
преминали покрай сградата на полицията и спрели на ул. Йордан Йовков“
пред дома на св. И., където оставили част от автомобилите и около 11.30 часа
отпътували за с. В. с автомобила на свидетеля Г. И.. Несъмнено е установено
10
от разпечатките на проведените от подсъдимия З. телефонни разговори, че
обаждането до телефона на св. П. е регистрирано в 11.12 часа –
непосредствено след инцидента около 11.00 часа на животинския пазар.
Установено е с категоричност от гласните доказателства, че подсъдимият З. е
пристигнал на пазара след конфликта между баща му и брат му с
пострадалите лица, при което обективно няма как по същото време
подсъдимият Л.З. да се е намирал заедно със съотборниците си в кафене
„Пино“, по пътя за дома на свидетеля И. или пред този дом. За възникналото
на пазара пререкание съобщават пострадалите П. и Ж., а така също и
свидетелите И. и Б. З.и и свидетелят С. М., при което със сигурност може да
се приеме – така, както е сторил това и първоинстанционният съд, че в
периода от 10.30 часа до около 12.15 часа подсъдимият З. не е бил със
свидетелите В. И., Г. И., Г. Т. и К. И. на посочените от тях места.
Показанията на свидетелите П., Ж., Д. и М. са последователни и
непротиворечиви по основните факти, включени в предмета на доказване,
съобразно обвиненията, а именно – че на 18.01.2014 г. около 12.15 часа в гр.
К., обл. С., на ул. „Гео Милев“, в района срещу чакалня на ж.п. гара,
подсъдимият Л.З. с управлявания от него лек автомобил марка „А.“, модел
А4“ с рег. № СО **** АВ е препречил пътя на автомобила на П. и го
принудил да спре, след което насочил срещу водача И. Г. П. и пътника КР. Д.
Ж. пистолет и изрекъл думите „Вас двамата ще ви запаля, ще ви пребия и ще
ви застрелям!“ Показанията на тези свидетели в посочената част, а така също
и показанията на свидетелите П. и Ж. досежно отправената спрямо тях преди
това заплаха с нож, са достоверни поради съответствието им с останалите
събрани в хода на производството пред първата инстанция доказателства –
телефонни разпечатки и намерения в автомобила нож, съответстващ на
описания от тях, като несъответствията между тези гласни доказателства са
незначителни и могат да бъдат отдадени на изтеклия значителен период от
време от датата на деянието до разпита им пред съда.
Действително, свидетелката Н. Д. по време на деянието е била в близки
отношения с пострадалия П., но заявеното от нея се подкрепя от показанията
на свидетеля М., за който няма събрани данни да е в някакви отношения с
пострадалите, провокиращи депозирането на показания в подкрепа на
възприетата от тях теза в производството, без показанията да съответстват на
обективната действителност. Наемането на последния за ремонтни дейности
11
поначало не е от естество да породи възникването на особено близки
отношения със собственика на имота, а други основания за недостоверност на
показанията му не се изтъкват от защитата. Противно на твърденията на
защитата, не се установява и обстоятелството този свидетел да е във влошено
здравословно състояние, което не му позволява да възприема зрително и
слухово извършените от подсъдимия действия, или изречените от него
реплики. Установената неточност в показанията му, относно разположението
на лицата в автомобила, в който се е намирал, не е основание да бъде
изключено като недостоверно заявеното от него, предвид изтеклия значителен
период от време и преживения стрес от случилото се, които несъмнено са се
отразили върху М..
Показанията на свидетелката Р. И. са подробно анализирани от
първоинстанционния съд и с основание не им е даден кредит на доверие в
частта, в която свидетелката сочи, че племенникът й е оставил автомобила
пред дома й около 11.30 часа – предвид съобщеното от самата свидетелка на
полицейските служители при появата им пред дома й, че футболистите са
отпътували преди около половин час, а и поради проведения телефонен
разговор между нея и подсъдимия в 13.40 часа.
Съобщеният от свидетеля Г. Т. механизъм на извършена манипулация
по предните врати на автомобила, която не е позволявала отварянето на
прозорците, е опроверган в значителна степен от заключението на АТЕ за
фиксиране на ръкохватките към кора, а не посредством скрит във вратата
механизъм, както твърди свидетелят.
Първоинстанционният съд е дал обоснован отговор и на направеното от
защитата на подсъдимия възражение, че сигналът за заплаха с пистолет е
отразен в дневника към дежурната част на РУ на МВР К. в 11.00 часа, като
изложените в тази връзка съображения изцяло се споделят от въззивния съд.
Проведеният телефонен разговор, съдържанието на който е установено от
фоноскопската експертиза, съответства на дадените от пострадалите
показания във връзка с подадения сигнал, с отбелязването за влизане на
пострадалите в сградата на управлението в 11.33 часа, а и на показанията на
свидетелите Б. и С. за изпращането им след телефонното обаждане - при
което и според тази съдебна инстанция е установено несъмнено, че заплахата
с пистолета се е случила след 12.00 часа.
12
Тъй като заявеното от подсъдимия Л.З., че на инкриминираната дата не
се е виждал с пострадалите П. и Ж., се опровергава от останалите събрани по
делото доказателства, обсъдени по-горе и кредитирани в посочените от съда
части, обясненията му следва да бъдат приети за защитна теза, както
правилно е отбелязал първоинстанционният съд в мотивите към присъдата.
Представеният пред първата инстанция запис от проведен разговор
между подсъдимия З., неговия защитник тогава адв. А. и свидетеля П. не
следва да бъде вземан предвид при обсъждане на доказателствената
съвкупност, тъй като записът е направен без съгласието на свидетеля П., както
правилно е отбелязал първоинстанционният съд.
В заключение, установените данни от доказателствените средства,
правилно оценени от първата инстанция, при спазване на процесуалното
изискване по чл. 303, ал. 2 от НПК, законосъобразно са я мотивирали да
приеме, че е доказано по несъмнен начин осъществяването от подсъдимия
Л.З. на състава на престъплението по чл. 144, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 1, пр. 1 от
НК, спрямо всеки от свидетелите К.Ж. и И. П., тъй като на 18.01.2014 г. около
12.15 часа в гр. К., обл. С., на ул. „Гео Милев“, в района срещу чакалня на
ж.п. гара, той се е заканил с убийството им, като с управлявания лек
автомобил марка „А.“, модел А4“ с рег. № СО **** АВ препречил пътя на
управлявания от П. лек автомобил марка „Ф.“, модел „Г.“ с рег. № СО ****
АВ, след което насочил срещу водача И. Г. П. и пътника КР. Д. Ж. пистолет и
се заканил „Вас двамата ще ви запаля, ще ви пребия и ще ви застрелям!“, като
това заканване е възбудило основателен страх от осъществяването му у тях.
Показанията на свидетелите и данните от останалите доказателствени
средства са били обсъдени съобразно предписанията на чл. 305, ал. 3 от
НПК, като действителното съдържание на нито едно доказателство не е
тълкувано превратно. Достоверността им е била преценявана на базата на
вътрешната им логичност, взаимна обвързаност и съпоставяне помежду си.
Мотивите на съда съдържат необходимия обем от фактически обстоятелства,
които са от значение за съставомерността на деянията и доказателствата,
които според първостепенния съд подкрепят възприетата фактическа
обстановка. Налице е и посочване на приложимия наказателен закон, а
правната квалификация на деянията е формулирана ясно.
13
Инкриминираната реплика на подсъдимия З., отнесена към
извършените от него действия по принудително спиране на автомобила на
пострадалите и отправената преди тома заплаха с нож, е от естество да може
да предизвика основателен страх от осъществяването на заканата с убийство
спрямо у всеки от двамата пострадали.
В принципен план, няма спор в правната теория и практика, че за
осъществяване на престъпление по чл. 144, ал. 3 от НПК, от обективна страна
се изисква обективиране с думи или действия на закана с убийство спрямо
определено лице, която да е възприета от него и би могла да възбуди
основателен страх за осъществяването й. Не е необходимо лицето
действително да се е изплашило, а само да съществува основание, че заканата
би могла да се осъществи. Във връзка със заканата за убийство, нейното
възприемане и основателния страх, която може да възбуди, законодателят е
възприел обективни, общоприети критерии, а не субективни, свързани с
индивидуални особености на пострадалия като физическо или психическо
развитие, специална подготовка, упражняване на професия в рискови
ситуации и др. Необходимо е единствено да е в състояние пострадалият да
възприеме заканата. По-нататък, за извършване на престъплението не се
изисква в момента на заканата у извършителя да има оформено решение да
извърши убийство, нито да е действал с годно средство и при условия, при
които резултатът реално може да настъпи. Без значение е продължителността
на действието, обстановката, предходно познанство между участниците или
отношенията между тях, законно ли е оръжието, послужило за извършване на
деянието, или какви други действия или реплики са извършени или изречени.
(вж. Решение № 421 от 18.01.2012 г. на ВКС по н. д. № 1970/2011 г., III н. о.,
НК, докладчик съдията С. М.).
В конкретния случай отправената от подсъдимия З. спрямо двамата
пострадали П. и Ж. реплика е била от естество да възбудят у всеки от тях
основателен страх от осъществяването на заканата с убийство, в какъвто
смисъл е и съдебният акт на първоинстанционния съд.
Всяко от деянията е извършено от подсъдимия З. с пряк умисъл – той
съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал неговите
общественоопасни последици и искал настъпването на тези последици, като
извод за това може да бъде направен от поведението на подсъдимия,
14
обсъдено по-горе в настоящото решение.
Липсата по делото на пистолета, насочен от подсъдимия З. срещу
двамата пострадали, не е от естество да промени изводите на съда за
осъществяване на деянията по описания в обвинителния акт начин. В тази
насока, законосъобразно първостепенният съд се е доверил на гласните
доказателства в подкрепа на обвинителната теза, обсъдени по-горе. Макар
действително проведените действия по разследването да не са установили
наличието на такъв пистолет, то следва да бъде отчетено, че подсъдимият З. е
напуснал местопроизшествието след осъществяване на деянията и след това
не се е съобразил с предаденото му от свидетелката И. искане на
полицейските служители да се яви при автомобила, а върху последния на
полицейския паркинг е осъществена интервенция от страна на неустановено
лице.
Фактическата обстановка по делото е изяснена в нейната цялост, като от
страна на първоинстанционния съд са извършени всички необходими и
възможни действия за установяване на обективната истина по делото.
Изтеклият период от време препятства възможността към доказателствената
съвкупност да бъдат прибавени други доказателства, извън вече събраните.
Наличието на траен конфликт между семействата на подсъдимия Л.З. и
пострадалия К.Ж. не може да бъде тълкувано в придадения от защитника
смисъл, нито наличието в инкриминирания ден на предходен инцидент може
да бъде тълкувано в насока несъставомерност на деянията. Насочването на
пистолет към пострадалите и отправянето на инкриминираните думи са
обективно годни да предизвикат състояние на страх у засегнатите лица, че
заплахата за живота им може да бъде осъществена.
Поради изложените по-горе в решението принципни положения от
правната теория и практика, за установяване съставомерността на
поведението на подсъдимия на процесната дата не са необходими експертни
знания от психиатрията и психологията, за установяване на субективните
усещания у всеки от пострадалите – тъй като за възприемането на заканата и
основателния страх, която може да възбуди, законодателят е възприел
обективни и общоприети критерии, а не субективни такива, свързани с
индивидуални особености на пострадалия. Ирелевантно за изхода на делото е
и дали от отправената закана лицата действително са се изплашили, нито
15
дали у извършителя има оформено решение да извърши убийство, а само дали
заканата е от естество да възбуди основателен страх от осъществяването й,
които признаци в настоящия случай са налице. При така изложеното, не може
да бъде прието, че сами по себе си словесно изразените от подсъдимия закани
с убийство спрямо пострадалия Ж., преценявани в контекста на доказаните
враждебни до степен на взаимна неприязън, конфликтни междуличностни
отношения между него и подсъдимия З., не изпълняват обективния критерий
за престъпната съставомерност на деянията.
В хода на проверката на присъдата въззивната инстанция констатира, че
при определяне на вида и обема на наказателната репресия спрямо
подсъдимия Л.З. районният съд, при приложение на материалния закон, е
наложил за деянието, извършено по отношение на пострадалия Ж., наказание
лишаване от свобода за срок от осем месеца, а за извършеното по отношение
на П. деяние е наложил наказание лишаване от свобода за срок от пет месеца.
Настоящата инстанция намира, че при определяне на наказателната репресия
спрямо подсъдимия З., за извършеното по отношение Ж. престъпление,
първостепенният съд е подходил с по-голяма строгост от необходимата,
доколкото деянието, предмет на настоящото производство, не разкрива
обществена опасност, различна или по-значителна както от обичайната за
този вид престъпления, така и от обществената опасност на извършеното
спрямо П. деяние. Освен това, обстоятелството, че между страните по делото
в лицето на Ж. и подсъдимия, а така също и между членовете на техните
семейства преди инкриминирания случая е бил налице дълговременен
конфликт, за решаването на който никой не направил усилие, е поставен в
основата на поведението на подсъдимия З. на инкриминираната дата и до
голяма степен го е мотивирал да предприеме действията по извършването на
деянието срещу Ж., за което е привлечен към наказателна отговорност.
На следващо място, подсъдимият З. е с необременено към момента на
извършване на деянията съдебно минало. Генералната превенция като цел на
налагане на наказанието за извършено престъпление се постига не само и не
толкова с големи по размер и ефективни наказания, а преди всичко със
своевременното наказване на извършителите на престъпления и с
неизбежността на наказанието за всяко престъпно посегателство. Преценката
16
за нарушение на принципа за разглеждане и решаване на делата в разумен
срок следва да се извърши при съобразяване трите критерия, възведени от
Европейския съд по правата на човека, а именно - сложност на делото,
поведение на страните и действия на държавните органи. Относими към
първия от тях са естеството на фактите, които подлежат на установяване в
процеса, обема на доказателствения материал, броя на подсъдимите и
свидетелите и др. Поведението на страните би могло да възпрепятства
нормалното развитие на делото, като става повод за нееднократното му
отлагане. В конкретния случай казусът, поставен за разглеждане, разкрива
значителна фактическа и правна сложност, обемът на доказателствения
материал е немалък, а естеството на подлежащите на установяване факти
предполага извършването на множество процесуални действия, макар към
наказателна отговорност да е привлечено само едно лице и самоличността му
да е била ясно в самото начало на производството. Следователно, в
конкретния случай подсъдимият З. не следва да се ползва от правото на
изключително смекчаващо вината му обстоятелство при индивидуализацията
на наказанието му, а многобройни такива обстоятелства не се установяват.
При тези изводи, съобразявайки целите на наказанието и
обстоятелството, че за деянията, извършени от подсъдимия З. е предвидено
наказание лишаване от свобода до шест години, въззивният съд приема, че
адекватно в случая се явява наказанието пет месеца лишаване от свобода, и за
двете деяния. Наказанието в този размер ще е достатъчно да подейства
предупредително-възпиращо на подсъдимия и той ще се въздържа за вбъдеще
от извършване на подобни несъобразени със запретите на закона действия, и в
същото време ще изпълни целите и на генералната превенция по отношение
на останалите членове на обществото. В посочения смисъл следва да бъде
изменена контролираната присъда.
Определеното на основание чл. 23, ал. 1 от НК общо наказание следва
също да бъде коригирано, на пет месеца лишаване от свобода. Тъй като са
налице предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК, законосъобразно изпълнението
на наказанието лишаване от свобода е отложено с изпитателен срок от три
години.
При проверката на присъдата в гражданскоправната й част, въззивната
инстанция счете, че не са налице основания за нейната изменение. За да е
17
осъществен съставът на непозволеното увреждане, е необходимо да е налице
виновно и противоправно поведение, което да е в пряка причинна връзка с
настъпилите вреди. В случая е установено, че подсъдимият З. е действал
противоправно, като причинил на пострадалия К. неимуществени вреди,
изразяващи се в значителен и силен емоционален стрес и страх, че заканите
срещу личността му ще бъдат осъществени – видно от показанията на
свидетелката Д. Ж.а, майка на пострадалия. При определяне на справедливия
размер на обезвредата за неимуществени вреди от престъплението,
въззивният съд взе предвид, че доказателствата по делото не установяват Ж.
да е бил до такава степен притеснен от поведението на подсъдимия З., че
поведението му да се е променило трайно в заявената от повереника насока.
Следователно, претърпените от пострадалия Ж. неимуществени вреди не са с
висок интензитет и справедлива обезвреда за тях се явява сумата от 1000 лв.,
като сумата се дължи от датата на деянието, в какъвто смисъл се е произнесъл
първоинстанционният съд. При тези изводи на въззивния съд, за разликата до
15000 лв. правилно и законосъобразно предявения от Ж. граждански иск е
отхвърлен като неоснователен.
Съобразно постановената осъдителна присъда, осъществените разноски
в хода на производството правилно са присъдени в тежест на подсъдимия.
Воден от изложеното и на основание чл. 334, т. 3, вр.чл. 337, ал. 1, т. 1
от НПК, С. окръжен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 260001/23.02.2021 г., постановена по НОХД №
20/2019 г. по описа на РС С.,
- като намалява размера на наложеното наказание от осем месеца
лишаване от свобода на пет месеца лишаване от свобода, за престъплението
по чл. 144, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 1, пр. 1 от НК, извършено спрямо КР. Д. Ж. и
- намалява размера на определеното на основание чл. 23, ал. 1 от НК
18
най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца на
лишаване от свобода за срок от пет месеца.
Потвърждава присъдата в останалата част.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19