Р Е
Ш Е Н
И Е
№
…. 08.12.2020 г.
гр.Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА ХІII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на трети ноември
две хиляди и двадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ж.И.
Секретар:
Живка Димитрова
като
разгледа докладваното от съдията Ж.И.
гр. дело № 894 по описа за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл. 410, ал.1, т. 1 КЗ във връзка с чл. 45 ЗЗД.
Ищецът Застрахователно акционерно дружество „Б.”
АД, гр. София твърди, че на 29.04.2019 г. около 17,00 ответникът С.Б.А., спрял
собствения си бус „М.“ с рег. № **в непосредствена близост до лек автомобил „Х.“
с рег. № **, водач З.Х.А. и собственост на В.Д.С., чийто лек автомобил бил
паркиран на ул. „**.в гр. Стара Загора. При отваряне на задната врата на буса,
лекият автомобил на А. бил ударен в областта на фара, при което му била
причинена щета по боята. Гореописаното събитие било описано в постановление за
отказ да се образува наказателно производство № 2184/03.06.2019 г. на Районна
прокуратура - Стара Загора. С постановлението, прокуратурата отказала да
образува наказателно производство поради малозначителност на деянието, но
приела, че бил осъществен състава на чл.216, ал.4 и ал.6, във вр. с ал.1 от НК
- повреждане на чужда движима вещ.
Собственикът на автомобила „Х.“
с рег. № ** - В.Д.С. имала сключен договор за застраховка “пълно каско” със ЗАД
„Б.”, гр. София, за което била издадена полица № 4704181100002534, валидна за
периода 11.12.2018 г. - 11.12.2019 г. Във връзка със сключената застраховка
“пълно каско” за увредения автомобил от страна на собственика В.Д.С. постъпило
заявление от 30.04.2019 г. за изплащане на застрахователно обезщетение. Видно
от заявлението, увреденото лице избрало да бъде обезщетено чрез ремонт на
автомобила в сервиз, посочен от застрахователната компания. От страна на ЗАД „Б.”,
гр. София бил изготвен опис на претенция № 50-05040-00573/19 от 30.04.2019 г.
според който бил повреден предния десен калник, който е за боядисване.
Ремонтът на автомобила бил
възложен и извършен от „Ф.“ ЕООД, съгласно възлагателно писмо от 18.07.2019 г.,
фактура № **********/11.09.2019 г. с калкулация, и приемно-предавателен
протокол от 11.09.2019 г. Съгласно изготвения от застрахователя доклад по щета
№ **от 16.10.2019 г., било определено застрахователно обезщетение в размер на
147,11 лв. и същото било платено на отстранилия повредите автосервиз „Ф.“ ЕООД
с преводно нареждане от 18.10.2019 г.
При тези обстоятелства, за ЗАД „Б.”,
гр. София възникнало регресно вземане по чл.410, ал.1, т.3 от Кодекса за застраховането
в размер на 147,11 лв. срещу собственика на вещта и лицето, което било длъжно
да упражнява надзор над нея - ответникът С.Б.А.. С цел доброволно уреждане на
отношенията, от страна на застрахователя му била изпратена регресна покана изх.
№ Л 07189/05.12.2019 г., връчена с обратна разписка на 28.12.2019 г. С поканата
ответникът бил поканен да плати горепосочената сума, но с отговор вх. №
0742/24.01.2020 г. същият отказал плащане.
Искането на ищеца до съда е да
постановите решение, с което да осъди ответника С.Б.А., адрес ***, да заплати
на Застрахователно акционерно дружество „Б.” АД, гр. София, площад „**” № 5,
ЕИК **, сумата 147,11 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение
по щета № **за нанесени от ответника имуществени вреди на трето лице - В.Д.С.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда до окончателното й изплащане. Претендира направените
разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът С.Б.А. е подал отговор на исковата
молба, с който взема становище, че искът е неоснователен.
На първо място, твърди, че на посочената дата 29.04.2019 г. не бил в гр.
Стара Загара. Това било понеделника след Великден - 28.04.2019 г. т.е.
последния ден от великденските празници. А по Великденските празници не бил в
града. Твърди, че на тази дата нито паркирал бус пред входа на посочения адрес,
нито се занимавал с товарене на някакви багажи.
Предполага, че исковата молба се опитвала да опише събитие от 25.04.2019
г. - четвъртъка преди Великден. На посочената дата - 25.04.2019 г. ответникът
се съгласил да направи услуга на съседа си И.К.и съпругата му като откарал
техни вещи от Стара Загора до близко село.
За целта отворил задните врати на микробуса, за да може К.да натовари
вещите си от мазето в него. През това време останал вътре в буса, за да поеме и
подрежда вещите, които му подавали. Вещите били леки и лесно преносими от сам
човек. След като натоварили багажа затворил и заключил вратите на буса. Отишъл
да си измие ръцете на мивката, която била в общата част на мазето, а И.К.останал
при буса да го изчака. Така бусът и багажа не били оставали без надзор в нито
един момент. Твърди, че докато товарили, никой не бил влизал или излизал от
входа на блока, в това число и З.А.. Когато се върнал след няколко минути,
заварил З.А. да се разправя с К., че вратата на буса била ударила колата му. К.поискал
от А. да му докаже, къде наистина бусът причинил одраскването на колата му, за
да плати ремонта, но А. отказал. Двете коли все още били една до друга и се
виждало, че по вратата на буса няма боя или отпечатък от допир с колата.
Ответникът не разговарял със З.А., същият знаел, че вратата на буса няма как да
удари колата на З.А., не взел отношение, а само погледнал калника на колата и нищо
не видял отгоре. Едва когато се навел и светлината била под друг ъгъл видял
едва забележимо надраскване на боята в предната долна част на предния десен
калник, но не изглеждало да било прясна драскотината. Това надраскване било със
специфична формата на буква „F“. Чертичките на тази буква били със сенки като
на протрита боята. Без да коментира каквото и да било, с К.тръгнали за селото,
където трябвало да закара багажа.
С увереност твърди, че не бил станал никакъв инцидент с колата на А..
Сочи, че много внимателно прочел описаното в исковата молба, но
констатирал, че то не можело да бъде вярно по няколко обективни причини:
1) Багажните врати на буса
имали фабричен гумен ограничител, който не позволявал същите да се отварят на
повече от 90° спрямо положението, в което били затворени. Вратите били
монтирани към купето му със застопорители и можели да се отварят до 90 градуса,
т.е. в това положение те заставали по продължение на дължината на буса. Това
било фабрично направено - производителят бил този, който го предвидил и
изпълнил по този начин. Т.е. вратите обективно не можели да се отворят по
начина, по който било описано в исковата молба. Ответникът притежавал и шофирал
буса повече от 10 години и много добре познавал конструкцията и особеностите
му.
2) Освен това имало метален
ограничител, който се поставял, за да не се затварят вратите сами - било от
вятър, било от случайно побутване. А той допълнително фиксирал вратата в
положение на тези 90°, за които вече станало въпрос.
3) Височината на вратата на
микробуса поначало не съвпадала с височината, на която бил увреден калника на
автомобила на съседите З. и В.А.. Това лесно можело да бъде установено, ако
автомобилите застанали един до друг - увреждането на „**“ на А. било по-високо,
отколкото долния край на вратата на микробуса.
4) Следата върху калника на
автомобила на А., за когато З.А. го обвинявал на 25.04.2019 г., че била
останала от вратата на микробуса, имал специфична „F’’-образна форма. Ответникът
много се зачудил още тогава. Вратата на микробуса дори да се предположило, че
бил спрян така, че при отварянето й да може да достигне калника на колата
(например под кос ъгъл, та в рамките на възможните 90° другата кола да е в
обсег), вратата би оставила следа под формата на черта (линия), но не можело да
остави подобна „F“-образна следа.
За ответника просто това било старо нараняване на боята на калника,
което З.А. се опитал да му припише, защото били съседи, но били в много лоши
отношения. Ответникът бил убеден, че вредата била от паркинг или от действие на
някое лице, което го надраскало с остър предмет, но А. се опитвал да му я
припише и да му създаде главоболия. Възползвал се от случая, че бусът и колата
били паркирани едно до друго, за да го обвини, че той надраскал боята на
калника.
З.А. използвал всяка възможност да се заяжда с него с цел да му навреди. Писал не една и две
жалби срещу него. С най-различни обвинения - че бил лъгал, че бил откраднал, че
бил разбил катинара на ел.таблото и т.н. Включително в периоди, в които трайно
отсъствал от страната, но А. не знаел това обстоятелство, когато го обвинявал.
Ответникът подробно описва в отговора други случаи, несвързани с
настоящия, при които З.А. го обвинявал неоснователно за различни неща.
На фона на казаното не бил изненадан, че когато се върнал след около 2
часа, пред входа го посрещнал А. (който го дебнел) и отново се нахвърлил върху
него с обвинения, че бил ударил колата му и размахвал протокол за ПТП, който
искал да подпише. Той му казал, че не бил удрял колата и затова няма да подпише
протокола. Тогава А. заплашил ответника, че щял да му отнеме шофьорската
книжка.
Настояванията на А. изнервил И.К.и за да прекрати препирнята същият
отново казал на А., че ако му докаже, че наистина бусът бил причинил
одраскването на колата на А., то К.ще плати за ремонта. А. отново отказал, като
продължавал да настоява ответникът да подпише протокола за ПТП. Ответникът с К.тръгнали,
а А. продължил да вика след тях.
Ответникът претендира съдебни разноски.
В съдебно заседание застрахователното
дружество, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба по
наведените в нея съображения.
В съдебно заседание ответникът, лично и
чрез процесуалния си представител, поддържа направените с отговора на исковата молба
възражения.
Съдът, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на
чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:
Видно от
представената застрахователна полица №
4704181100002534, между ЗАД „Б.” АД и В.Д.С. е сключен договор за застраховка „Каско“ на лек автомобил, марка „Х.“ с рег. № **, със срок на
валидност за периода 11.12.2018 г. -
11.12.2019 г.
От заявление за
изплащане на застрахователно обезщетение от 30.04.2019г., подадена от В.Д.С. до ищеца, се установява, че същата е декларирала, че на
29.04.2019г. притежаваният от нея автомобил, марка „Х.“ с рег. № **, е бил паркиран на ул. П.Р. С. 101 и е бил ударен
от бус, марка „М.“ с рег. № СА
5119ВН, на нейн съсед, който отказва да се признае и че е представила
видеозаписи на КАТ.
От изготвен опис на претенция № 50-05040-00573/19 от 30.04.2019 г., е
видно, че е бил повреден преден десен калник на процесния автомобил, налагащ
боядисване на калника. С
възлагателно писмо от 18.07.2019г. ремонтът бил
възложен на „Ф.“ ЕООД. Видно от издадената от „Ф.“ ЕООД данъчна фактура
№ **********/11.09.2019 г. с калкулация, общата стойност на извършените
демонтаж, монтаж, боядисване, боя и материали, е 147,11 лева, като автомобилът
е бил предаден с приемно-предавателен протокол от 11.09.2019 г. Видно от доклад
по щета № **от 16.10.2019 г., застрахователят е определил застрахователно
обезщетение в размер на 147,11 лв. С преводно нареждане от 18.10.2019 г. тази
сума е заплатена на „Ф.“ ЕООД.
По делото е
представена регресна покана на ЗАД „Б.” АД до С.Б.А. (получена на 28.12.2019 г.
- видно от известие за доставяне) за възстановяване на горепосочената сума.
Видно от отговор на С.Б.А. до застрахователя, същият е посочил, че не е
причинил той щетата на автомобил „Х.“ с
рег. № СТ5751АТ и няма вина за тази щета.
Видно от приложената по делото прокурорска преписка, № 2184/2019 по
описа на РП – Стара Загора, от която се установява, че с постановление от
03.06.2019г. на прокурор при РП – Стара Загора е било отказано да се образува
наказателно производство и е била прекратена преписката, като видно от мотивите
на постановлението прокурорът е приел, че при отваряне на задната врата на бус,
собственост на С.А. е бил ударен л.а. автомобил Х. и е била причинена щета по
боята на колата и че деянието осъществява престъпния състав на чл. 216, ал.4 НК, като наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия до съда.
За изясняване
на делото от фактическа страна е назначена съдебна автотехническа експертиза и
са изслушани свидетели.
Според
заключението на назначената по делото съдебна автотехническа експертиза,
неоспорено от страните, което съдът кредитира като пълно, ясно и компетентно
изготвено, вредите на автомобила „Х.“ са: една почти вертикална драскотина с
ширина около 2-3 мм и две почти хоризонтални драскотини с ширина около 2 мм.,
които са свързани и образуват формата на обърната буква “F”. Вещото лице е посочило, че вида на
драскотините показва, че са получени вследствие на триене на твърд ръб с радиус
на закръгление не по – малко от 1 мм, при неколкократно преминаване по
повърхността на преден десен калник на автомобила и че е възможно да се получат
по следния механизъм: вертикалната
драскотина е възможно да се получи от контакт на долния ръб на дясната половина
на вратата на буса при отворено положение 140-160 градуса и при вертикалните
колебания на окачването на автомобила вследствие качването и слизането на човек
и /или поставяне на багаж, а двете хоризонтални драскотини е възможно да се
получат (първо по – високата и след това по – ниско разположената) при
колебания на самата врата около осите на шарнирите (пантите), които колебания
се получават от клатенето на купето (фургона) на автомобила при товаренето на
багаж. Вещото лице е заключило че нанесената вреда по своя вид, форма и степен
е възможно да се намира в причинно – следствена връзка от контакт и
триене на ръба на отворената дясна половина на вратата на микробуса с предния
десен калник на л.а., марка „Х.“. Вещото лице е посочило още, че същият вид
драскотини е възможно да се получат и при други обстоятелства и при друг
механизъм. Вещото лице е изчислило, че стойността на причинената щета (за труд,
боя и материали) възлиза на 147 лева. В съдебно заседание вещото лице посочи,
че този вид бусове имат фабрично устройство, което способства за фиксиране на
вратите на 90 градуса, с цел да не се отварят или затварят по време на
товарене, което може да се освободи и тогава вратите да се отваря свободно на повече
от 90 градуса.
Съдът не
обсъжда допълнителното заключение на САТЕ, предвид неприемането му от съда,
поради направен отвод на вещото лице от ответника, заради възникнал конфликт
между вещото лице и съпругата на ответника при огледа на бус „М.“ с рег. № СА 5119ВН, което е бил
необходим, за да отговори вещото лице на поставената му допълнителна задача.
Разпитаният по
делото свидетел З.Х.А., съсед на ответника, с влошени отношения помежду им във
връзка с различни други междусъседски спорове, разказва, че на 29.04.2019г. към
17.00 часа паркирал до входа на
блока, в който живее на ул. „С.“ № **, лек автомобил, марка „Х.“ с рег. № **, който се водил на името на
съпругата му, но бил придобит по време на брака им. След това съседът му С.А.
паркирал буса си на самия вход на блока, като свидетелят А. видял от терасата
си, че вратата на буса била опряна в неговата кола. Впоследствие уточнява, че
от терасата видял, че вратата е била отворена близо до колата му, а после като
слезнал, видял, че е била опряна до неговата кола и че е одраскан автомобила
му, имало черта и около нея протрИ.е. Долу до колата били С.А. и И.К.(друг техен съсед). Свидетелят
показал тази черта на С.А. и И.К., а С. му казал, че той нищо не бил направил и
му отказал да подпишат двустранен протокол за ПТП. Съседът И.също видял чертата
на колата му и му казал: „Аз ще поема разходите.“ И.го излъгал, че той бил отворил
вратата на буса, но свидетелят не му повярвал. Качил се горе и си прегледал
записите от видеокамерата. Имал видеонаблюдение, тъй като над 10 пъти имал щети
по колата. Видял от записа как бусът се паркира на заден ход и от шофьорското
място слиза С.А.. И.К.се опитал да отвори задната врата, но тя беше заключена. С.А.
минал отзад, отключил вратата и я отворил. На видеозаписа не се виждало как
вратата се движи, защото имало козирка, която не позволявала да се види точно
ъгълчето. Но се виждало, че вратата се отваря на повече от 90 градуса. На
записа не се виждало самото опиране на вратата на буса до лекия автомобил на
свидетеля. След като изгледал записа, слязъл долу, но тях вече ги нямало. Подал жалба в
полицията в КАТ и предоставил записите от камерата. Имал и направени снимки.
Свидетелят И.Т.К.,
съсед на ответника и на свидетеля З.А., разказва, че имал уговорка със съседа
си А. да пренесат негов (на свидетеля) багаж (две врати и две каси за врати) с
буса на А.. Било преди Великден, на 25-ти, около 17,30 ч. -
тогава А. се върнал от работа, а свидетелят К.го чакал пред блока. С.А. паркирал
буса пред блока и отворил вратите на буса и започнали да товарят багажа на
свидетеля, като свидетелят носил нещата от мазето си, а А. ги нареждал в буса.
Свидетелят казва още, че успоредно на буса, от дясната страна на входа, бил
паркиран автомобила на З. - л.а., марка „Х.“. Разстоянието между буса и колата
било около 1,20 – 1,30 м. В един момент се появил З. и казал: „Вие ми ударихте
колата!“. Свидетелят помислил, че като пренасял багажа някаква треска била ударила
колата, извинил му се и му казах, че ще му поеме всичките щети, които му е причинил,
но З. му казал, че не бил той, а че вратата на буса при отварянето е ударила
колата. Свидетелят попитал З.: „Добре де, как го видя?“, а той му казал: „Горе
бяха камерите и гледах на камерите и го видях това нещо.“.З. му показал мястото
с обелената боя, а свидетелят му казал, че това не можело да е от вратата на
буса. След малко дошъл и С., който през това време бил отишъл да си мие ръцете и
З. му предложил да бъде съставен протокол за ПТП, а С. му казал, че няма да
разпише никакъв протокол, тъй като нищо не бил направил. Свидетелят казва, че
като слязъл З. долу при тях, не е била опряна вратата на буса до колата на З. и
преди това също не е била опряна и че вратите на буса се отваряли на 90
градуса. Свидетелят подробно разказва за няколко предходни конфликти между З. и
С. и казва, че те двамата са с влошени отношения помежду си, а той с тях е в
добри отношения.
Съдът кредитира
показанията и на двамата свидетели като еднопосочни и взаимодопълващи, и
кореспондиращи с останалия доказателствен материал по делото, изключая тази
част от показанията на свидетеля И.Т.К., в която казва, че вратата на буса не е
опирала до лек автомобил, марка „Х.“ и
че не може вратата на буса да се отвори на повече от 90 градуса, както и в
частта относно преценката на свидетеля, че щетата по автомобила не може да е
причинена от вратата на буса. Първо, показанията на свидетеля К.в частта, която
представляват негова преценка и мнение нямат характер на свидетелски показния.
Второ, по отношение на това, че вратата
на буса не се е опирала до калника на л.а., марка „Х.“, е логично този свидетел
да даде такива показания, тъй като ако бе казал противното, той също би носил
отговорност за вредата, предвид казаното от вещото лице, че увреждането –
вертикалната драскотина е възможно да се получи от контакт на долния ръб на
дясната половина на вратата при отворено положение 140-160 градуса и
вертикалните колебания на окачването на автомобила вследствие качването и
слизането на човек и /или поставяне на багаж, а двете хоризонтални драскотини е
възможно да се получат при колебания на самата врата около осите шарнирите
(пантите), които се получават от клатенето на купето на автомобила при
товаренето на багаж, в която дейност не е спорно, че е участвал свидетелят К..
Съдът не възприема тезата, развита в писмената защита за заинтересованост на
св. З.А., тъй като, както и сам този свидетел заяви при разпита си,
застрахователят е поел ремонта на колата и във връзка с това той няма никакви
претенции към С.А. и че отношенията са между застрахователя и А. и не го касаят.
Що се отнася до посочените в защитата на процесуалния представител на ответника
противоречия в показанията на този свидетел – дали от терасата видял, че вратата
на буса е била опряна до л.а., марка „Х.“ или вече като бил слязъл долу и дали
видял през терасата, че А. е паркирал буса или не го видял това, а после го
видял на видеозаписите, съдът цени като несъществени, предвид това, че фактите,
че А. е паркирал буса и е отворил вратите на буса се установяват и от
показанията на другия свидетел К.и не са спорни, а дали през терасата или долу
на място е видял, че вратата на буса е била опряна до колата също не е от
съществено значение, предвид установения факт на нанесената щета на автомобила
и предвид установеното, че още докато А. и К.товарят багажа, А. е слязъл пред
блока и е показал на А. и на св. К.щетата, като им е казал, че с вратата на буса е била причинена. Няма как да убегне
от вниманието на съда при преценката на достоверността на показанията на двамата
свидетели и признанието на свидетеля К., че се е извинил на А. и е искал лично
той да заплати щетите по автомобила. Житейски нелогично е ако някой не е
причинил щета, първата му реакция да бъде да я заплати. Този извод на съда не
се променя от обяснението на този свидетел, че си помислил, че при пренасянето
на багажа, той е причинил щетата. Отделен е въпроса защо свидетелят А. не е
приел това предложение за доброволно уреждане на спора, след като св. К.му е
предложил да му заплати щетата, а е насочил претенцията си единствено и само
към А., но този въпрос излиза извън
предмета на делото и е обясним с установените по делото влошени отношения между
двамата съседи А. и А.. По отношение на това, че единият свидетел е посочил
дата 29.04.2019г. на случилото, а другият – 25.04.2019г. е нормално да има
такова разминаване, предвид изминалия период повече от една година.
Съдът не обсъжда показанията на свидетеля Е.П.М., защото
същият не е свидетел – очевидец на случилото се и не изнесе никакви данни,
релевантни за изясняване на случилото се от фактическа страна, освен че знаел,
че вратите на буса на ответника не се отваряли на повече от 90 градуса.
Показанията на този свидетел са
компрометирани от факта, че същият заяви, че не е бил осъждан никога и че не е търпял наказание лишаване от
свобода, като при служебно извършена справка за това в съдебно заседание, в
деловодната програма на съда, се установи противното и едва тогава свидетелят
„се сети“, че е търпял наказание в затвора.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от
правна страна, намира следното:
За да възникне суброгационното
право по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ в полза
на имуществения застраховател е необходимо да е налице валиден договор за
имуществено застраховане към датата на процесното събитие и заплащане на
застрахователното обезщетение на застрахования за причинените му вреди. Следва
да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД за ангажиране отговорността на
ответника за обезщетяването на тези вреди, т.е. вреди, противоправно и виновно
поведение на ответника, причинна връзка между тях. Вината се предполага до
доказване на противното.
В случая е налице валидно
застрахователно правоотношение към датата на процесното ПТП, по силата на което
ЗАД „Б.” АД е поело задължение да обезщети щетите, възникнали при използването
на застрахования автомобил, което не е спорно обстоятелство по делото. Видът и
размерът на щетите се доказва от образуваната от застрахователя преписката по
щетата и от заключението на съдебната автотехническа експертиза. Не е спорно,
че определеното от застрахователя обезщетение в размер на 147,11 лева е
платено.
Спорно е дали
ответникът виновно и противоправно е нанесъл щетата на автомобила.
От анализа на събраните по делото доказателства - показанията
на двамата свидетели и заключението на САТЕ, обсъдени подробно поотделно и в
тяхната съвкупност при изложението на фактическата обстановка, съдът намира за
установено, че ответникът и свидетелят К.виновно и противоправно са причинили
установената щета на застрахования автомобил, като при отварянето от А. на
вратата на бус, марка „М.“ с рег. № СА 5119ВН, същата е
контактувала с преден десен калник на лек
автомобил, марка „Х.“ с рег. № **,
а при качването на багажа в буса от А. и К.са се получили посочените от вещото лице
колебания на самата врата около осите на
шарнирите, с които се обясняват констатираните драскотини по колата. Съгласно
чл. 45, ал.1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму. Противоправността на поведението на ответника и св. К.произтичат от забраната
да се уврежда чуждо имущество, като вината по чл. 45, ал.2 ЗЗД се предполага до доказване на противното,
а в настоящото производство не се релевираха твърдения за обстоятелства, които
да я изключват. Деликвентите не са положили дължимата грижа с оглед характера и
естеството на извършваната от тях дейност - отваряне на вратата на буса и товаренето на
багаж в него, като по този начин са допуснали съприкосновение и триене на
вратата на буса в калника на паркираната до него кола. Двамата деликвенти носят
солидарна отговорност за причинените вреди .(чл.53 ЗЗД) и право на
застрахователя е да избере срещу кой от тях ще насочи исковата си претенция,
като в случая застрахователят е насочил претенцията си само срещу С.А..
Съдът не обсъжда и не взема предвид диска със запис,
който е наличен в прокурорската преписка, тъй като същият не е приобщен по
надлежен начин в настоящия процес. Същият е веществено доказателство и следва
да бъде приобщено чрез оглед (възпроизвеждането му в съдебно заседание), а при
съмнение за манипулация (върху което се поставя акцент за пръв път в писмената
защита на процесуалния представител на ответника) следва да бъде назначена
експертиза. Нито една от двете страни не направи такива искания в хода на
процеса, нито такива възражения.
Следователно са
налице всички предвидени в чл. 410, ал.
1, т.1 от КЗ предпоставки за ангажиране отговорността на ответника, като
искът бъде уважен до размера на 147 лева съобразно заключението на САТЕ и
отхвърлен над тази сума до пълния претендиран размер от 147,11 лева, т.е. за
сумата от 0,11 лева.
С оглед изхода от делото и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът Загора следва
да заплати на ЗАД "Б." АД направените по делото разноски в размер на 269,80
лева, съразмерно с уважената част от иска. На основание чл. 78, ал.3 ГПК застрахователят
следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски в размер на 0,43 лева,
съразмерно с отхвърлената част от иска.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА С.Б.А., ЕГН: **********,***, ДА ЗАПЛАТИ
на ЗАД "Б." АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление
гр. София, пл. ** №5, сумата в размер на
147 лева – представляваща платено застрахователно обезщетение по щета № 470418191922163,
въз основа на договор за застраховка „Каско”, сключен със застрахователна
полица №
4704181100002534, със срок на
валидност 11.12.2018 г. - 11.12.2019
г., за причинени щети на лек автомобил, марка „Х.“ с рег. № **, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 25.02.2020
г. до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за главница над присъдения размер до пълния претендиран размер от 147, 11 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА С.Б.А., ЕГН: **********,***, ДА
ЗАПЛАТИ на ЗАД "Б." АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр. София, пл. **
№5, сумата в размер на 269,80 лева, представляваща направените по делото
разноски, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА ЗАД "Б." АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр. София, пл. ** №5, ДА ЗАПЛАТИ на С.Б.А., ЕГН: **********,***, сумата в размер на 0,43 лева, представляваща
направените по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението може да бъде обжалвано пред ОС – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: