РЕШЕНИЕ
№ 46
гр. Разград, 01.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на първи април през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН П. КОСЕВ
при участието на секретаря НЕЛИ Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН П. КОСЕВ Административно
наказателно дело № 20243330200692 по описа за 2024 година
Въззивно административнонаказателно производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Постъпила е жалба от К. К. К. от гр.Р, против Електронен фиш сер. К № 9735*** на МВР
ОДМВР - Разград, с който за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189, ал.4, във
вр. чл.182, ал.4, във вр. с ал.1, т.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание “Глоба” в
размер на 100.00 лева. Жалбоподателят моли съда да отмени ЕФ, изцяло като незаконосъобразен.
В съдебното заседание повереникът на жалбоподателя поддържа жалбата, като излага
доводи за незаконосъобразност на фиша.
За наказващия орган ОДМВР-гр.Разград в последното заседание не се явява представител. В
предходно заседание е изразено становище за неоснователност на жалбата.
За РП – Разград не се явява представител.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
Спрямо жалбоподателят е издаден Електронен фиш сер. К № 9735*** на МВР
ОДМВР - Разград, с който за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189, ал.4,
във вр. чл.182, ал.4, във вр. с ал.1, т.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание
“Глоба” в размер на 100.00 лева. От фактическа страна във фиша се сочи, че на 22.09.2024г.
в 08,29 часа в с.Ушинци, ул. „9-ти Септември“ до дом №26 с камера насочена в посока гр.
Варна, е установено, че жалбоподателят е извършил нарушение на скорост, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство АТТС СПУКС АRH CAM S1, като при
разрешена скорост 50км./ч. е установена скорост 69 км./ч. и превишаване на разрешената
скорост с 19 км./ч. Отчетен е толеранс от - 3км/ч. Сочи се, че нарушението е извършено в
1
условията на повторност – в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ К/8147397, в сила
от 19.10.2023г. Посочено е, че собственик срещу когото се издава фиша е К. К. К. с адрес в
гр.Разград.
Към ЕФ са приложени снимки /клипове/ от техническо средство, удостоверение за
одобрен тип средство за измерване, протокол за извършена проверка на технически
средства, справка относно собствеността на МПС, протокол за използване на техническо
средство. От удостоверение за регистрация се установява, че действително собственик на
автомобила е жалбоподателя. Последното обстоятелство не е спорно. Като свидетел е
разпитан полицейския служител М. М., боравил с камерата при засичане на нарушението.
Същият свидетел, макар и да не помни конкретния случай, сочи, че камерата, която била
поставена в рамките на с. Ушинци винаги се настройва за заснема на разстояние в рамките
на 100-150 м, като камерата отчита разстоянието по права линия. В случая мястото на
засичане е отразено и в приложения клип /л.6 от делото/ и съдът приема, че действително
процесният автомобил е заснет в рамките на населеното място, тъй като няма причина да се
мисли, че е било налице неточно боравене или настройване на камерата. Съдът кредитира
казаното от свидетеля и на база останалите доказателства приема, че отразените във фиша
обстоятелства са доказани.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи: Жалбата е допустима, като подадена в законовия срок, от надлежна страна и против
подлежащ на обжалване адм. акт. Разгледана по същество е неоснователна.
При ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е
спазен процесуалният и материалният закон. Електронният фиш е издаден от надлежен
орган и при спазване на изискуемите за неговата валидност форма и съдържание и съдът
приема, че същият отговаря на изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП от формална страна.
Относимите факти са ясно посочени в ЕФ – посочено е какво е било ограничението на
скоростта, посочено е и превишението, посочени са и обстоятелствата обуславящи
„повторност“ на нарушението. В текста на фиша се визира движение на автомобила в
населено място, посочено е и конкретно мястото на което е заснет. С оглед на тези именно
факти е приложена и относимата в случая санкционна норма - чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4,
вр. ал.1, т.2 от ЗДвП. В този смисъл правата на санкционираното лице да разбере какво му се
вменява от фактическа страна и въз основа на кой текст подлежи на санкция са спазени.
Посочен е видът на техническото средство. Доводите, че автомобилът всъщност бил заснет
извън пределите на населеното място, т.е. преди табелата за населеното място, не се приемат
от съда. По- горе се посочиха показанията на полицейския служител в тази връзка и от
показанията на същия съдът стига до извода, че всъщност е изключено автомобилът да бъде
засечен извън населеното място. Доводите, че на приложените снимки не се виждала
табелата за начало на населеното място не се приемат за съществени от съда. Снимките
всъщност фиксират автомобила в близък план и е нормално да не обхващат околни
предмети или сгради. В случая няма данни, които да поставят под съмнение точността на
работа на техническото средство и оттук коректността на отразените координати. От
2
приложените по делото писмени доказателства – разпечатка /клип/ от техническо средство
се установява, че нарушението е извършено на посоченото във фиша място. Установено е
превишението на скоростта. Не е необходимо по-конкретно уточнение. Нарушението е
установено и заснето с автоматизирано техническо средство без човешка намеса.
Нарушението е извършено в условията на повторност по смисъла на §6.т.33 от ДР на ЗДвП,
която се обуславя от това, че е извършено в едногодишен срок от влизане в сила на
предходно наказание /ЕФ К/8147***, в сила от 19.10.2023г. – извлечение на л.17 от делото/,
за същото по вид нарушение. Жалбоподателят не е упражнил правото си по чл.189, ал.5
ЗДвП да посочи в декларация обстоятелства, които биха установили друго лице като
нарушител. Ето защо остава изводът, че именно жалбоподателят, като собственик /чл.188,
ал.1/ е субект на административнонаказателната отговорност в случая. Издател на ЕФ е
ОДМВР – Разград, на територията на която е извършено нарушението и е компетентна да го
издаде.
От изложеното до тук, съдът констатира, че обжалваният ЕФ съдържа всички
реквизити подробно изброени в чл.189, ал.4 от ЗДвП - териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението,
мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или
мястото на доброволното й заплащане. Няма и съмнение, че е засечен именно автомобилът
на жалбоподателя. Засечената от системата за контрол скорост е коригирана в ЕФ с
допустимата техн. грешка, което е видно от приложената разпечатка и отразеното в самия
фиш. Затова съдът намира, че нарушението е установено по несъмнен начин. Правилно и
законосъобразно адм. наказващият орган е определил и наложил адм. наказание, като е
изходил от установените принципи за определяне на наказанието в чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП
и увеличавайки го двойно поради квалификацията „повторност“, съобразно санкционната
разпоредба на чл.182, ал.4. Поради всичко изложено фишът се явява законосъобразен и
следва да бъде потвърден.
Воден от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш сер. К № 9735*** на МВР ОДМВР - Разград, с
който за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189, ал.4, във вр. чл.182, ал.4,
във вр. с ал.1, т.2 от ЗДвП на жалбоподателя К. К. К. от гр.Разград му е наложено
административно наказание “Глоба” в размер на 100.00 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Разград
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
3
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
4