№ 309
гр. Шумен, 21.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XV-И СЪСТАВ, в публично заседание на
осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламена К. Недялкова
при участието на секретаря Ц. В. К.
като разгледа докладваното от Пламена К. Недялкова Административно
наказателно дело № 20223630201243 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №В – 0047274/22.11.2021год. на Директора
на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и
Силистра към КЗП, с което на основание чл.80 ал.1 от Закона за кредитите за недвижими
имоти на потребителите на “Банка ДСК” АД с ЕИК *********, гр.София, е наложена
имуществена санкция в размер на 20 000 лева, за нарушение на чл.27 ал.2 от същия закон.
Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното
постановление като незаконосъобразно, постановено при нарушение на процесуалния и
материалния закон, както и при съществено нарушаване правото на защита. Оспорва се по
същество и констатираното нарушение като излага подробни доводи в тази насока. В
съдебно заседание се явява процесуален представител – гл.юрисконсулт Ж.Ж., която
поддържа жалбата
За Директорът на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен,
Търговище, Разград и Силистра към КЗП - административно-наказващ орган, издал
наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61 ал.1 от
ЗАНН не се явява процесуален представител. Депозирано е писмено становище от ст.
юрисконсулт В.П.. Изразява становище за неоснователност на жалбата, моли НП да бъде
потвърдено, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
“Банка ДСК” ЕАД с ЕИК *********, гр.София е кредитна институция, която
извършва публично привличане на влогове или други възстановими средства и предоставя
кредити или друго финансиране за своя сметка и на собствен риск, в стопанисван от обект,
находящ се в гр.Шумен, ул. “Цар Освободител“ №21.
Във връзка с изпълнение на месечен план за контролната дейност на КЗП, на
10.03.2021г. свидетелите В. К. Г. и Н. И. Й. - компетентни длъжностни лица при Комисия за
защита на потребителите – гр.Варна, офис Шумен извършили проверка в посочения обект. С
оглед установяване спазване на изискванията на Закона за кредитите за недвижими имоти
1
на потребителите /ЗКНИП/ с КП №К-2703675 от 10.03.2021г. инспекторите изискали
дружеството да представи два договора сключени през м.януари и м.февруари 2021г. за
предоставяне на кредит за закупуване на жилищен имот, заедно с документи към тях. На
23.03.2021г. били представени изисканите договори, един от които - Договор за жилищен
кредит №10096984 от 29.01.2021г. При проверка на представените документи било
установено, че в Договор за жилищен кредит №10096984 от 29.01.2021г. кредитната
институция изисква от кредитополучателя заплащане на такса за действия свързани с
усвояване и управление на кредита, която била вписана и в погасителния план по кредита.
Съгласно Приложение 3 „Такси по жилищни и ипотечни кредити“, представляващо
неразделна част от договора, била посочена такса за разглеждане на искане и одобряване
на кредита в размер на 0.25% върху одобрения размер на кредита. Същата се изисква и
събира за извършване на дейност оценка на платежоспособност и платежоготовност на
клиента, изразяваща се в проверки в публичните регистри, изготвяне на рейтинг. Доколкото
тази такса била описана в погасителния план като задължение под №0 в размер на 418.62
лева, контролните органи приели, че същата се заплаща след подписването на договора и
усвояване на кредита само от кредитополучатели получили кредит и се касае за такса,
свързана с усвояването и управлението на кредита.
Предвид констатациите при проверката, актосъставителят В. Г. приел, че
дружеството при сключване на Договор за жилищен кредит №10096984 от 29.01.2021г. като
е изискал от кредитополучателя заплащане на такса за оценка на платежоспособност в
размер на 418.62 лева за действие свързано с усвояване и управление на кредита, е нарушил
чл.27 ал.2 от ЗКНИП, поради което на 17.06.2021г. съставил срещу дружеството -
жалбоподател АУАН №К – 0047274, в присъствието на упълномощен представител Г.Д., на
която е и връчен. При предявяване на акта не са отразени възражения. В срока по чл.44 ал.1
от ЗАНН не са депозирани писмени възражения. Въз основа на съставения акт и
съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка, административно-
наказващият орган издал обжалваното НП като възприел изцяло констатациите съдържащи
се в АУАН. На основание чл.80 ал.1 от Закона за кредитите за недвижими имоти на
потребителите на “Банка ДСК” АД с ЕИК *********, гр.София, е наложена имуществена
санкция в размер на 20 000 лева, за нарушение на чл.27 ал.2 от същия закон.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото
гласни доказателства, както и от присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от
НПК писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - Директора на
Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Търговище и Силистра
към Комисията за защита на потребителите, АУАН също е съставен от компетентно лице,
видно от приложените по делото заповеди на Председателя на Комисията за защита на
потребителите. В хода на административно-наказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а
при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.
Правото на нарушителя да узнае за какво нарушение му е съставен акта, обстоятелствата при
които е извършено и да отстоява своята теза срещу това твърдение, не е нарушено.
Изложеният довод, че доколкото НП било издадено съобразно старите правила на ЗАНН, а
връчено на дружеството при действието на новите правила на ЗАНН, съставлялаво
съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като лишавало Банката от
възможността за ефективна защита, вкл. и от възможността да се ползва от разпоредбата на
чл.79б ал.1 от ЗАНН, съдът намира за неоснователен. Правото на защита на Банката не е
ограничено по никакъв начин. Връчването на НП след влизане в сила на новите разпоредби
на ЗАНН, между които и чл. чл.79б ал.1, е по – благоприятно за нарушителя. Регламентиран
е по – дълъг срок за обжалване на издаденото НП и не лишава нарушителя от
възможността да се ползва от разпоредбата на чл.79б ал.1 от ЗАНН, а напротив предоставя
му такава възможност, каквато преди това не е съществувала, което безспорно е по –
благоприятно за нарушителя.
С издаденото наказателно постановление на дружеството е вменено нарушение по
2
чл.27 ал.2 от ЗКНИП. “Банка ДСК” ЕАД е кредитна институция извършваща дейност по
отпускане на кредити със средства, които са набрани чрез публично привличане на влогове
или други възстановими средства, и има качеството „кредитор” по смисъла на чл.2 ал.1 от
ЗКИ и §1 т.10 от ЗКНИП.
Съгласно чл.27 ал.1 от ЗКНИП кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, но също така с ал.2 на
същата разпоредба е въведено ограничение по отношение на таксите и комисионните, като
такива не могат да бъдат изисквани за действия, свързани с усвояването и управлението на
кредита.
В настоящата хипотеза по отношение на процесния Договор за жилищен кредит
№10096984 от 29.01.2021г. е изискано от потребителя заплащане на „такса за разглеждане
на искане и одобряване на кредит“ в размер на 418.62 лева /0.25% върху одобрения размер
на кредита/ за извършване на дейност по оценка на платежоспособност и платежоготовност
на клиента.
В депозираната жалба и в хода по същество се излага довод, че не е допуснато
нарушение на чл.27 ал.2 от ЗКНИП, тъй като посочената такса за разглеждане на искане и
одобряване на кредит не представлява такса свързана с усвояване и управление на кредита.
Същата е еднократна и се събира след одобрение на искането за кредит, но преди
сключването на договора за кредит. Също така посочва, че съгласно Приложение №3 към
договора действията, които обосновават събирането на таксата са оценка на
платежоспособност и платежоготовност на клиента, съдлъжниците и поръчителите в
зависимост от размера на искания кредит. Не оспорват, че оценка на платежоспособността е
задължение на Банката, но това действие се извършвало по искане на кредитоискателя,
обективирано в Искане за кредит.
Дали процесната такса попада в разпоредбата на чл.27 ал.2 от ЗКНИП следва да се
прецени въз основа на факта, дали същата е за действие по усвояване и управление на
кредита.
Събирането на такса за оценка на платежоспособност и платежоготовност на
клиента противоречи на императивната разпоредба на чл.13 от ЗКНИП, която вменява на
кредитора задължението да оцени кредитоспособността на потребителя преди сключване на
договора за кредит. Прехвърля върху длъжника финансовата тежест за изпълнение на
задължението на кредитора за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника.
Съгласно Приложение 3 „Такси по жилищни и ипотечни кредити“, представляващо
неразделна част от договора, таксата за разглеждане на искане и одобряване на кредит в
размер на 0.25 %, по същество се изразява в извършване на проверка от служител в Банката
в публични регистри. Посочената такса се събира след одобрението на кредита и според
настоящия съдебен състав тя неминуемо е свързана с усвояването на вече одобрен и
отпуснат ипотечен кредит. Този извод се подкрепя и от показанията на разпитаните
служители на КЗП, които сочат, че таксата се дължи единствено от потребители, на които е
отпуснат кредит, а не от всички кандидатствали за отпускане. В настоящото производство,
доколкото съгласно закона всяка такса трябва да е разходно мотивирана, не става ясно от
посочените дейности, които следва да извърши банковия служител коя или колко от тях
обосновават събиране на такса в точно този размер. При това положение закономерно е
прието, че тази такса е свързана с усвояването и управлението на кредита, а не е такса за
отделна, допълнителна услуга. Законът допуска събиране на такси и комисионни, които
касаят обаче само допълнителни услуги по договора, но не и които пряко касаят действия по
разглеждане на договора, риск и други. След като дружеството е изискало от потребителя
еднократната такса в размер на 418.62 лева, свързана с управлението и усвояването на
кредита, е очевидно, че е осъществен състава на нарушение по чл. 27, ал. 2 от ЗКНИП,
поради което правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на
търговеца
В практиката си ШАС също приема, че законът допуска събиране на такси и
комисиони, които касаят само допълнителни услуги по договора, но не и такива, които
касаят действия по разглеждане на договора, риска и др. Формиран е извода, че след като
тази такса не се изисква от всички потребители, а само от тези, на които е отпуснат кредит,
то същата се явява такса, свързана с усвояването и управлението на кредита, а не е такава за
отделна, допълнителна услуга. Касационната инстанция приема, че ако таксата е
3
действително за оценка на риска, то тя трябва да се събира от всички кандидатстващи за
кредит потребители и не би следвало да е в зависимост от размера на искания кредит
/Решение № 265 от 12.11.2021 г. на АдмС - Шумен по к. а. н. д. № 214/2021 г.,Решение №
245 от 4.12.2020 г. на АдмС - Шумен по к. а. н. д. № 225/2020 г.,Решение № 178 от
18.09.2020 г. на АдмС - Шумен по к. а. н. д. № 163/2020 г.,Решение № 60 от 19.02.2020 г. на
АдмС - Шумен по к. а. н. д. № 7/2020 г./
С оглед изложените по-горе съображения, настоящият съдебен състав приема, че
касаторът в качеството си на кредитор е нарушил разпоредбата на чл. 27 ал. 2 от ЗКНИП и
правилно е ангажирана отговорността му по реда на чл.80 ал.1 от ЗКНИП. Обжалваното НП
е правилно и законосъобразно. Същото е постановено в съответствие с материалния закон и
при липса на сочените в жалба съществени нарушения на процесуалните правила.
Наложеното наказание е в минимално предвидения размер.
Законосъобразни се явяват и изводите на наказващият орган, че не са налице
основания за приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй като констатираното нарушение не се
отличава с по-малка тежест от обичайните от този вид, което да обуслови извода за
маловажност на случая.
Предвид на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е обосновано, правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
Административно наказващият орган е направил искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, което предвид изхода на делото и доколкото писменото
становище е изготвено от В.П. – ст. юрисконсулт, се явява основателно, съгласно
разпоредбата на чл.63 ал.5 от ЗАНН. Размерът на възнаграждение се определя от съда,
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Съгласно чл.27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ възнаграждението за защита в производствата
по ЗАНН е от 80 до 150 лева. В настоящия случай процесуалният представител на АНО –
не е осъществил процесуално представителство в открито съдебно заседание, а единствено
е изготвил и депозирал писменото становище, поради което съдът намира, че следва да бъде
определено и присъдено възнаграждение в минималния размер, а именно 80 лева.
Водим от горното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №В – 0047274/22.11.2021год. на
Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище,
Разград и Силистра към КЗП, с което на основание чл.80 ал.1 от Закона за кредитите за
недвижими имоти на потребителите на “Банка ДСК” АД с ЕИК *********, гр.София, е
наложена имуществена санкция в размер на 20 000 лева, за нарушение на чл.27 ал.2 от
същия закон.
ОСЪЖДА “Банка ДСК” АД с ЕИК *********, гр.София, да заплати на Комисия за
защита на потребителите гр.София юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
гр.Шумен на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
4