Присъда по дело №522/2011 на Окръжен съд - Русе

Ру­сен­с­ка окръжна про­ку­ра­ту­ра е об­ви­ни­ла както следва:

Подсъдимия М.К.И.: 1. В това,че през периода от 24.11.2010г до 25.11.2010г. в гр.Р.,в съучастие със С.С.М.-И.,като непълнолетна, като извършител,в условията на продължавано престъпление на 13 пъти използвал платежни инструменти: кредитни карти с № *** и № *** и двете издадени от ТБ „ОББ” АД и кредитна карта № *** издадена от „Райфайзен банк” /България/ ЕАД,всички издадени на името на И.Р.И. ***,без съгласието на титуляра-И. и получил сумата от 1150 лева,като деянието не съставлява по-тежко престъпление-престъпление по чл.249 ал.1 пр.1,вр.чл.20 ал.2,вр.чл.26 ал.1 от НК.

2. В това,че на 24.11.2010г. в гр.Р. ,на *** до блок 48,в съучастие със С. С.М.-И., като непълнолетна,намерил чужди движими вещи,собственост на И.Р.И. ***: 1 бр.мъжки портфейл,лична карта,свидетелство за управление на МПС,документ за притежаван на газов пистолет,документ за притежаване на въздушна пушка,съставен акт от Сектор „ПП” при ОД на МВР-Русе,всички документи издадени на името на И.Р.И. и парична сума в размер на 135 лева,всичко на обща стойност 145 лева и в продължение на една седмица не е съобщил за тях на собственика,на властта или на този,който ги е загубил- престъпление по чл.207 ал.1,вр.чл.20 ал.2 от НК.

Подсъдимата С.С.М.-И.:

1. В това,че през периода от 24.11.2010г до 25.11.2010г. в гр.Р.,като непълнолетна,но след като разбирала свойството и значението на деянието и е могла да ръководи постъпките си,в съучастие с М. К. И.,като извършител и в условията на продължавано престъпление на 13 пъти използвала платежни инструменти: кредитни карти с №*** и № *** и двете издадени от ТБ „ОББ” АД и кредитна карта № *** издадена от „Райфайзен банк” /България/ ЕАД,всички издадени на името на И.Р.И. ***,без съгласието на титуляра-И. и получила сумата от 1150 лева,като деянието не съставлява по-тежко престъпление- престъпление по чл.249 ал.1 пр.1,вр.чл.63 ал.1 т.3 и т.5, вр.чл.20 ал.2,вр.чл.26 ал.1 от НК.

2. В това,че на 24.11.2010г. в гр.Р. ,на *** до блок 48, като непълнолетна,но след като разбирала свойството и значението на деянието и е могла да ръководи постъпките си, в съучастие с М.К.И.,като извършител,намерила чужди движими вещи,собственост на И.Р.И. ***: 1 бр.мъжки портфейл,лична карта,свидетелство за управление на МПС,документ за притежаван на газов пистолет,документ за притежаване на въздушна пушка, съставен акт от Сектор „ПП” при ОД на МВР-Русе,всички документи издадени на името на И.Р.И. и парична сума в размер на 135 лева,всичко на обща стойност 145 лева и в продължение на една седмица не е съобщила за тях на собственика,на властта или на този,който ги е загубил- престъпление по чл.207 ал.1, вр.чл.63 ал.1 т.5, вр.чл.20 ал.2 от НК.

 Съдебното следствие се проведе по реда на глава 27 от НПК,в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК.

Подсъдимите признават всички факти изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,признават се за виновни по двете обвинения и изразяват съжаление за случилото се.Подсъдимите и техните защитници изразяват становище, че за престъплението по чл.249 от НК следва да им бъде определено наказание по реда на чл.58а,вр чл.55 от НК от вида лишаване от свобода в минимален размер,изтърпяването на което да бъде отложено за минимален изпитателен срок. За престъплението по чл.207 от НК по отношение на подс.И. да му бъде определено наказание глоба в минимален размер,а по отношение на подсъдимата М.-И. да се приложи  разпоредбата на чл.69 от НК.

Прокурорът поддържа обвиненията.Изразява становище,че подсъдимите следва да бъдат признати за виновни по обвиненията,за които са предадени на съд,като им бъдат определени наказания по реда на чл.58а ал.1 от НК. На подсъдимия И., за престъплението по чл.249 ал.1 от НК,да бъде определено наказание лишаване от свобода в размер на 2 години,което да бъде намалено с 1/3 на 1 година и 4 месеца лишаване от свобода и глоба в размер на сумата 1150 лева, а за престъплението по чл.270 ал.1 от НК-наказание глоба в размер на 100 лева,като на основание чл.23 от НК му бъде наложено едно общо наказание. На подсъдимата М.-И., за престъплението по чл.249 ал.1,вр.чл.63 ал.1 т.3 от НК, да бъде определено наказание по реда на чл.58а ал.1 от НК в размер на 2 години лишаване от свобода,което след редукцията с 1/3 да бъде в размер на 1 година и 4 месеца лишаване от свобода,а за престъплението по чл.207 ал.1,вр.чл.63 ал.1 т.5 от НК -обществено порицание чрез публикуване присъдата в ежедневния местен печат, като на основание чл.23 от НК й бъде определено едно общо наказание. Наказанието лишаване от свобода и за двамата подсъдими да бъде отложено за изпитателен срок от три години.

Съ­дът, след пре­цен­ка на съ­б­ра­ни­те до­ка­за­тел­с­т­ва, при­е­ма за ус­та­но­ве­но от фа­к­ти­че­с­ка стра­на сле­д­но­то:

По­д­съ­ди­ми­ят М.К.И. е на 23 години,живее в гр.Р., работи в автомивка,намираща се в кв.*** в Р.,не е осъждан,женен.

Подсъдимата С.С.М.-И. е на 17 години,с основно образование, не учи и не работи, понастоящем е в болнични поради бременност и раждане. Срещу нея са водени възпитателни дела по ЗБППМН и има наложени възпитателни мерки, осъждана. С Присъда № 205/22.10.2010г по НОХД № 1921/10 на РРС,в сила от 09.11.2010г.,с която й е наложено наказание пробация при следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 1 година,при периодичност три пъти седмично; задължителни срещи с пробационен служител за срок от 1 година; включване в програма за обществено въздействие за срок една година; забрана да напуска жилището,което обитава след 22,00 часа за срок от 6 месеца.

Към 24.11.2010г.двамата подсъдими живеели на семейни начала, впоследствие сключили граждански брак и имат едно общо дете родено  на ***г.

Пострадалият И.Р.И.,живеел заедно със семейството си в гр.Р., в ***. На 24.11.2010г.той бил на работа.Работният му ден приключил около обяд и той се прибрал в дома си на посочения адрес.В джоба на връхната си дреха носел портфейл с лични документи,пари в брой и три броя кредитни карти,по които той бил титуляр.До дома си се придвижил с личния си автомобил и паркирал на паркинга пред бл.**. Докато се намирал на паркинга портфейла му изпаднал от джоба на якето. Св.И. не забелязал това и веднага потеглил с друг негов автомобил за с.Б.,обл.Р.. Едва по-късно същия ден разбрал,че е изгубил портфейла си. Изгубените от св.И. били следните: 1 бр.мъжки портфейл от черна кожа,в който имало кредитни карти с № **** и № *** и двете издадени от ТБ „ОББ” АД и кредитна карта № *** издадена от „Райфайзен банк” /България/ ЕАД,трите издадени на негово име, лична карта,свидетелство за управление на МПС,документ за притежаване на газов пистолет,документ за притежаване на въздушна пушка, съставен акт от Сектор „ПП” при ОД на МВР-Русе, всички документи издадени на негово име и пари в брой, в размер на 135 лева. В портфейла св.И. държал и документи,на които били изписани ПИН-кодовете за използването на трите кредитни карти.

На същата дата,около обяд, двамата подсъдими,минавали покрай блок **,непосредствено до мястото,където били изгубени вещите.Те намерили изгубения портфейл и го взели. Разгледали съдържанието му и установили,че вътре има лични документи,135 лева,кредитни карти и документи с ПИН-кодовете за тях. Тъй като подсъдимите се нуждаели от пари, решили да използват кредитните карти и чрез тях да изтеглят пари от сметките на титуляра им.

В изпълнение на намеренията си двамата подсъдими с такси отишли на ул.*** ,където се намирал банкомат на Банка ОББ АД. Те използвали чрез банкомата и трите кредитни карти. Те поставили в АТМ устройството кредитна карта с № *** –четири пъти,тази с № ***-общо 7 пъти и чрез въвеждане на намерените в портфейла ПИН-кодове успели да изтеглят общо 750 лева.Чрез същия банкомат използвали и кредитна карта № ***,издадена от „Райфайзен банк” /България/ ЕАД,въвели съответния за използването й ПИН-код и изтеглили от сметката на титуляра 400 лева.

След осъществяване на транзакциите по банковите сметки на кредитните карти,св.И. бил уведомен,чрез входящи текстови съобщения на мобилния си телефон, че от сметките му са теглени пари.Едва тогава той разбрал,че кредитните му карти се използват неправомерно и съобщил за това в банките издатели, като ги обявил за изгубени,с оглед тяхното блокиране и предотвратяване на последващото им използване.

На 25.11.2010г. подсъдимите И. и М.-И. решили отново да използват кредитните карти и да изтеглят чрез тях още пари от банковите сметки. За тази цел отишли при банкомат на Банка „Интернешънъл Асет Банк” АД-клон Русе,находящ се на ул.***,поставен пред входа на магазин „Централни хали-Русе”. В 11,49 часа на 25.11.2010г.подсъдимите поставили  кредитна карта № 4333 2508 0334 3707 в банкомата. Тъй като картата вече била обявена за изгубена,тя била задържана в банкоматното устройство. Тогава подсъдимите изхвърлили и другите две кредитни карти.

След като намерили изгубените вещи подсъдимите не съобщили за тях на техния собственик или на органите на властта.Те задържали за себе си парите в брой ,намерени в портмонето-в размер на 135 лева и изтеглените чрез използването на кредитните карти общо 1150 лева.Парите двамата похарчили заедно за лични нужди,като си купили дрехи,мобилни телефони,а подс.И. си купил и златен пръстен.

Пострадалият И. уведомил за случилото се органите на МВР. От банките издатели той получил справки за извършените чрез тях транзакции след изгубването на кредитните карти. В резултат на  проведените от полицията действия двамата извършители били разкрити.

От престъплението на пострадалия са причинени имуществени вреди в размер на 1295 лева,съгласно заключението на изготвената съдебна ценова-икономическа експертиза, които не са му възстановени.  

Та­зи фа­к­ти­че­с­ка об­с­та­но­в­ка съ­дът при­е­ма за установена спо­ред показанията на свидетелите И.И., Х.С. и признанията на двамата подсъдими,както и от писмените доказателства и доказателствени средства: протокол за доброволно предаване, справка-извлечение от ОББ АД по кредитна карта № ***, справка-извлечение по кредитна карта № ***, извлечение от банкова сметка *** И.Р.И. в Райфайзен банк България ЕАД, месечно извлечение по кредитна карта № *** на същата банка, други справки от ОББ АД, Райфайзен банк България ЕАД, Асет Банк АД-клон Русе, съдебно-ценова икономическа експертиза,справки за съдимост на двамата подсъдими, декларации за семейно и материално положение и имотно състояние, автобиографии, сведение характеристика за непълнолетната подсъдима, както и от представените в съдебно заседание два броя епикризи във връзка с раждането на дете.

По делото няма спор относно изложената по-горе фактическа обстановка,като в тази насока всички писмени и гласни доказателства са еднозначни и непротиворечиви. Времето,мястото и начина на извършване на деянията са установени по безспорен начин от писмените,гласните доказателства и заключението на посочената експертиза,които съдът намира за последователни, обективни и логични,а експертизата за обоснована и компетентна. С оглед обстоятелството,че производството по делото протече по реда на чл.371 т.2 от НПК съдът няма да обсъжда подробно доказателствата по делото.

Анализа на кредитираните доказателства,налага следните правни изводи:

От обе­к­ти­в­на стра­на подсъдимият М.К.И. е осъществил състава на престъплението по чл.249 ал.1 пр.1,вр.чл.20 ал.2,вр.чл.26 ал.1 от НК,тъй като през периода от 24.11.2010г. до 25.11.2010г. в гр.Русе,в съучастие със С.С.М.-И.,като непълнолетна, като извършител, в условията на продължавано престъпление на 13 пъти използвал платежни инструменти: кредитни карти с № *** и № ***и двете издадени от ТБ „ОББ” АД и кредитна карта № *** издадена от „Райфайзен банк” /България/ ЕАД,всички издадени на името на И.Р.И. ***,без съгласието на титуляра-И. и получил сумата от 1150 лева,като деянието не съставлява по-тежко престъпление.

Деянието е довършено,тъй като трите кредитни карти са реално използвани от подсъдимия-поставил ги в посочените по-горе банкомати,въвел е съответните ПИН-кодове, извършени са съответните операции,като подсъдимият реално е получил съответните суми от всяка карта. От кредитна карта с № ***- общо 250 лева,от кредитна карта с № ***-общо 500 лева и от кредитна карта № ***- общо 400 лева. Така общата сума изтеглена от сметките на титуляра на картите-св.И. възлиза на 1150 лева. Последният не е давал съгласието си подсъдимите да ползват неговите кредитни карти.

Трите кредитни карти са платежни инструменти по смисъла на чл.93 т.24 от НК.

Престъплението е извършено през периода 24.11.2010г.-25.11.2010г., тъй като на тези дати подсъдимият е използвал чуждите кредитни карти. Налице е продължавано престъпление по смисъла на чл.26 ал.1 от НК,тъй като са извършени 13 отделни деяния-общо 13 операции с трите кредитни карти. Това е станало през непродължителен период от време-за два дни, при една и съща обстановка, при еднородност на вината, като всяко последващо деяние се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото. В резултат на извършеното подсъдимите са получили горепосочената сума пари,видно от приложените справки от банковите институции.

Налице е съучастие по смисъла на чл.20 ал.2 от НК между двамата подсъдими, тъй като всеки един от тях е участвал в самото изпълнително деяние-използването на платежните инструменти и получаването на парите,с които впоследствие са се разпоредили в своя полза. Към момента на извършване на престъплението подсъдимата М.-И. е била на 16 навършени години-нямала е навършени 18 години, поради е непълнолетна по смисъла на закона,а престъплението е извършено от подс.И. в съучастие с непълнолетно лице.

Деянието на подсъдимия не съставлява друго по-тежко престъпление по смисъла на особената част на НК.

От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при пряк умисъл.Той е съзнавал обществено-опасния характер на деянието,предвиждал е неговите обществено-опасни последици и е искал тяхното настъпване. Той много добре е разбирал,че кредитните карти са на друго,непознато за него лице и той няма никакво право да ги използва,въпреки това,с намерените в портмонето ПИН-кодове е използвал трите кредитни карти,като е изтеглил от тях немалка сума пари,която е получил и изразходил за свои нужди,като по този начин е ощетил титуляра на кредитните карти,което е било и неговата цел.

От обе­к­ти­в­на стра­на подсъдимият М.К.И. е осъществил състава на престъплението по чл.207 ал.1,вр.чл.20 ал.2 от НК,тъй като  на 24.11.2010г. в гр.Р. ,на ул*** до блок **,в съучастие със С. С.М.-И., като непълнолетна,намерил чужди движими вещи,собственост на И.Р.И. ***: 1 бр.мъжки портфейл,лична карта,свидетелство за управление на МПС,документ за притежаване на газов пистолет,документ за притежаване на въздушна пушка, съставен акт от Сектор „ПП” при ОД на МВР-Русе,всички документи издадени на името на И.Р.И. и парична сума в размер на 135 лева,всичко на обща стойност 145 лева и в продължение на една седмица не е съобщил за тях на собственика,на властта или на този,който ги е загубил.

 Престъплението е довършено,тъй като на посочената дата и място подсъдимият е намерил гореописаните вещи.Безспорно те са чужди,тъй като са на непознато за него лице- св.И.,който ги е загубил същия ден. Подсъдимият не е съобщил в продължение на една седмица за намерените вещи-нито на собственика им, въпреки че в портфейла са били личните документи на същия,където е бил вписан неговия адрес,нито на органите на властта,нито на този,който ги е загубил.В конкретния случай собственика на вещите и лицето,което ги е загубило са едно и също лице-св.И.. 

Налице е съучастие по смисъла на чл.20 ал.2 от НК между двамата подсъдими, тъй като всеки един от тях е участвал в двата акта на изпълнително деяние-намирането на вещите и не съобщаването за това на собственика им или органите на властта. Към момента на извършване на престъплението подсъдимата М.-И. е била на 16 навършени години-нямала е навършени 18 години, поради е непълнолетна по смисъла на закона,а престъплението е извършено от подс. И. в съучастие с непълнолетно лице.

От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при пряк умисъл. Той е съзнавал обществено-опасния характер на деянието,предвиждал е неговите обществено-опасни последици и е искал тяхното настъпване. Той много добре е разбирал,че вещите са чужди,че намирайки ги той няма право да ги вземе и ползва,а трябва да ги върне,като съобщи за това на лицето или в полицията. Имал е реална възможност да го направи,тъй като в портфейла са били личната карта и свидетелството за управление на МПС на пострадалия,в които е посочен домашния му адрес. Въпреки това подсъдимият е взел намерените вещи,прибрал е парите, използвал е кредитните карти,като не е съобщил за това-нито същия ден,нито през следващите дни и така в продължение на една седмица. Той не е съобщил за вещите, които е взел, като това е била и неговата цел.

От обективна страна подсъдимата С.С.М.-И. е осъществила състава на престъплението по чл.249 ал.1 пр.1,вр.чл.63 ал.1 т.3 и т.5, вр.чл.20 ал.2,вр.чл.26 ал.1 от НК,тъй като през периода от 24.11.2010г. до 25.11.2010г. в гр.Р.,като непълнолетна,но след като разбирала свойството и значението на деянието и е могла да ръководи постъпките си,в съучастие с М.К.И.,като извършител и в условията на продължавано престъпление на 13 пъти използвала платежни инструменти: кредитни карти с № *** и № *** и двете издадени от ТБ „ОББ” АД и кредитна карта № *** издадена от „Райфайзен банк” /България/ ЕАД,всички издадени на името на И.Р.И. ***,без съгласието на титуляра-И. и получила сумата от 1150 лева,като деянието не съставлява по-тежко престъпление.

Деянието е довършено,тъй като трите кредитни карти са реално използвани от подсъдимата-поставила ги в посочените по-горе банкомати,въвела е съответните ПИН-кодове, извършени са съответните операции,като подсъдимата реално е получила съответните суми от всяка карта. От кредитна карта с № ***- общо 250 лева,от кредитна карта с № ***-общо 500 лева и от кредитна карта № ***- общо 400 лева. Така общата сума изтеглена от сметките на титуляра на картите-св.И. възлиза на 1150 лева. Последният не е давал съгласието си подсъдимите да ползват неговите кредитни карти.

Трите кредитни карти са платежни инструменти по смисъла на чл.93 т.24 от НК.

Престъплението е извършено през периода 24.11.2010г.-25.11.2010г., тъй като на тези дати подсъдимата е използвала чуждите кредитни карти. Налице е продължавано престъпление по смисъла на чл.26 ал.1 от НК,тъй като са извършени 13 отделни деяния-общо 13 операции с трите кредитни карти. Това е станало през непродължителен период от време-за два дни, при една и съща обстановка, при еднородност на вината, като всяко последващо деяние се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото. В резултат на извършеното подсъдимите са получили горепосочената сума пари,видно от приложените справки от банковите институции.

Подсъдимата М.-И. е родена на ***г.и към момента на извършване на престъплението е била на 16 навършени години-нямала е навършени 18 години, поради което тя е непълнолетна, по смисъла на закона.С оглед всички събрани по делото писмени и гласни доказателства подсъдимата е разбирала свойството и значението на извършеното и е могла да ръководи постъпките си.

Налице е съучастие по смисъла на чл.20 ал.2 от НК между двамата подсъдими, тъй като всеки един от тях е участвал в самото изпълнително деяние-използването на платежните инструменти и получаването на парите,с които впоследствие са се разпоредили в своя полза.

Деянието на подсъдимата не съставлява друго по-тежко престъпление по смисъла на особената част на НК.

От субективна страна деянието е извършено от подсъдимата при пряк умисъл. Тя е съзнавала обществено-опасния характер на деянието,предвиждала е неговите обществено-опасни последици и е искала тяхното настъпване. Тя много добре е разбирала,че кредитните карти са на друго,непознато за нея лице и тя няма никакво право да ги използва,въпреки това,с намерените в портмонето ПИН-кодове е използвала трите кредитни карти,като е изтеглила от тях немалка сума пари,която е получила и изразходила за свои нужди,като по този начин е ощетила титуляра на кредитните карти,което е било и нейната цел.

От обективна страна подсъдимата С.С.М.-И. е осъществила състава на престъплението по чл.207 ал.1, вр.чл.63 ал.1 т.5, вр.чл.20 ал.2 от НК,тъй като на 24.11.2010г. в гр.Русе ,на ул.***,*** до блок **, като непълнолетна,но след като разбирала свойството и значението на деянието и е могла да ръководи постъпките си, в съучастие с М.К.И.,като извършител,намерила чужди движими вещи,собственост на И.Р.И. ***: 1 бр.мъжки портфейл,лична карта,свидетелство за управление на МПС,документ за притежаван на газов пистолет,документ за притежаване на въздушна пушка, съставен акт от Сектор „ПП” при ОД на МВР-Русе,всички документи издадени на името на И.Р.И. и парична сума в размер на 135 лева,всичко на обща стойност 145 лева и в продължение на една седмица не е съобщила за тях на собственика,на властта или на този,който ги е загубил.

Престъплението е довършено,тъй като на посочената дата и място подсъдимата е намерила гореописаните вещи.Безспорно те са чужди,тъй като са на непознато за нея лице- св.И.,който ги е загубил същия ден. Подсъдимата не е съобщила в продължение на една седмица за намерените вещи-нито на собственика им, въпреки че в портфейла са били личните документи на същия,нито на органите на властта,нито на този,който ги е загубил.В конкретния случай собственика на вещите и лицето,което ги е загубило са едно и също лице-св.И.. 

Подсъдимата М.-И. е родена на ***г.и към момента на извършване на престъплението е била на 16 навършени години-нямала е навършени 18 години, поради което тя е непълнолетна, по смисъла на закона.С оглед всички събрани по делото писмени и гласни доказателства подсъдимата е разбирала свойството и значението на извършеното и е могла да ръководи постъпките си.

Налице е съучастие по смисъла на чл.20 ал.2 от НК между двамата подсъдими, тъй като всеки един от тях е участвал и в двата акта на изпълнителното деяние-намирането на вещите и не съобщаването за това на собственика им или органите на властта.

От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимата при пряк умисъл. Тя е съзнавала обществено-опасния характер на деянието, предвиждала е неговите обществено-опасни последици и е искала тяхното настъпване. Тя много добре е разбирала,че вещите са чужди,че намирайки ги тя няма право да ги вземе и ползва,а трябва да ги върне,като съобщи за това на лицето или в полицията. Имала е реална възможност да го направи,тъй като в портфейла са били личната карта и свидетелството за управление на МПС на пострадалия,в които е посочен домашния му адрес. Въпреки това подсъдимата е взела намерените вещи, прибрала е парите, използвала е кредитните карти,като не е съобщила за това-нито същия ден,нито през следващите дни и така в продължение на една седмица. Тя не е съобщила за вещите, които е взела,като това е била и нейната цел.

     С оглед гореизложеното,подсъдимите следва да бъдат признати за виновни.

     При индивидуализацията на наказанието,което следва да бъде наложено на подсъдимия М.И.,съдът взе предвид императивната разпоредба на чл.373 ал.2 от НПК,която предвижда приложението на чл.58а от НК.

По отношение престъплението по чл.249 ал.1 пр.1,вр. чл.20 ал.2, вр. чл.26 ал.1 от НК. Съдът взе предвид като смекчаващи отговорността обстоятелства: направените признания от подсъдимия и изразеното съжаление за случилото се; чистото му съдебно минало; младата му възраст; полагането на труд; наличието на семейство и родено през настоящата година дете,за които полага грижи. Като отегчаващо отговорността обстоятелство,следва да се посочи наличието на не възстановени щети за собственика. Въпреки наличието на отегчаващо отговорността обстоятелство,съдът намира,че са налице множество смекчаващи отговорността обстоятелства,а направеното от подсъдимия признание в настоящия случай се явява изключително такова, по смисъла на чл.55 ал.1 т.1 от НК. Това е така,тъй като само и единствено благодарение на направеното от подсъдимия, още в хода на досъдебното производство, признание, дадените обяснения и оказаното съдействие на органите на полицията,са разкрити извършителите на престъплението и начина на извършването му. Посоченото очертава подсъдимия като личност с ниска обществена опасност,а случилото се като инцидент в живота му. Следва да се даде шанс на този млад човек,който в днешната трудна обстановка си е намерил работа,създал е семейство,има дете, за което полага грижи. С оглед изложеното налагането и на най-лекото, предвидено в чл.249 ал.1 от НК наказание,би се оказало несъразмерно тежко предвид личността на подсъдимия и неговото последващо поведение. Предвид горното, съдът намира,че на И. следва да бъде определено наказание при условията на чл.58а ал.4,вр.чл.55 ал.1 т.1 от НК,тъй чл.55 се явявапо-благопирятен за дееца.На подсъдимия следва да бъде определено наказание от вида лишаване от свобода,значително под предвидения в текста размер, ориентирано малко над предвидения законов минимум, което отмери на ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Съдът намира,че на подсъдимия не следва да бъде налагано кумулативно предвиденото наказание глоба,предвид младата му възраст,семейното и имотното му състояние-не притежава  имущество и реализира трудови доходи от скоро, предвид работата му на автомивка, като го освобождава от това наказание,на основание чл.55 ал.3 от НК.    

По отношение престъплението по чл.207 ал.1,вр. чл.20 ал.2 от НК. Съдът взе предвид като смекчаващи отговорността обстоятелства: направените признания от подсъдимия и изразеното съжаление за случилото се; чистото му съдебно минало; младата му възраст; полагането на труд; наличието на семейство и родено през настоящата година дете,за които полага грижи. Като отегчаващо отговорността обстоятелство,следва да се посочи наличието на не възстановени щети за собственика,като в същото време се отчита тяхната ниска стойност-под минималната работна заплата за страната. Въпреки наличието на отегчаващо отговорността обстоятелство, съдът намира,че са налице множество смекчаващи отговорността обстоятелства, а направеното от подсъдимия признание в настоящия случай се явява изключително такова, по смисъла на чл.55 ал.1 т.1 от НК. Това е така,тъй като само и единствено благодарение на направеното от подсъдимия, още в хода на досъдебното производство, признание, дадените обяснения и оказаното съдействие на органите на полицията,са разкрити извършителите на престъплението и начина на извършването му. Посоченото очертава подсъдимия като личност с ниска обществена опасност, а случилото се като инцидент в живота му. Следва да се даде шанс на този млад човек,който в днешната трудна обстановка си е намерил работа,създал е семейство,има дете, за което полага грижи. С оглед изложеното налагането и на най-лекото, предвидено в чл.207 ал.1 от НК наказание,би се оказало несъразмерно тежко предвид личността на подсъдимия и неговото последващо поведение. Предвид горното, съдът намира,че на И. следва да бъде определено наказание при условията на чл.58а ал.4,вр.чл.55 ал.2 от НК,тъй чл.55 се явява по-благоприятен за дееца.На подсъдимия следва да бъде определено наказание от вида глоба, чиито размер с оглед разпоредбата на чл.47 ал.1 от НК не може да бъде по-малка от 100 лева,поради което му налага ГЛОБА в размер на СТО ЛЕВА,която следва да бъде заплатена в полза на Държавата.

На основание чл.23 ал.3 от НК съдът ПРИСЪЕДИНЯВА към наказанието шест месеца лишаване от свобода,наказанието глоба в размер на сто лева, платима в полза на Държавата.

При наличието на всички законови предпоставки на чл.66 от НК и с оглед личността на подсъдимия,който е с ниска обществена опасност,със семейство и работа,така определеното наказание лишаване от свобода не следва да бъде изтърпявано ефективно.Съдът ОТЛАГА изтърпяването на наказанието лишаване от свобода за минимално предвидения в закона изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.

С така определените наказания,по вид и размер,ще се постигнат целите на генералната и лична превенция. Подсъдимият ще има възможност да продължи да работи и да се грижи за семейството и новороденото си дете и ще може да преосмисли поведението си занапред. Така ще се постигне превъзпитаващ ефект спрямо него,като в същото време това наказание се явява адекватно на обществената опасност на дееца и на конкретното извършено от него.

         При индивидуализацията на наказанието,което следва да бъде наложено на подсъдимата С.  М.-И.,съдът взе предвид императивната разпоредба на чл.373 ал.2 от НПК,която предвижда приложението на чл.58а от НК.

По отношение престъплението по чл.249 ал.1 пр.1,вр. чл.63 ал.1 т.3 и т.5, вр. чл.20 ал.2, вр. чл.26 ал.1 от НК. Съдът взе предвид като смекчаващи отговорността обстоятелства: направените признания от подсъдимата и изразеното съжаление за случилото се; младата й възраст-на 17 години,а към момента на извършване на престъплението едва на 16 години; обстоятелството,че понастоящем е сключила брак и родила дете през настоящата година,за което полага грижи. Като отегчаващи отговорността обстоятелства,следва да се посочат наличието на предходно осъждане и не възстановените щети за собственика. Въпреки наличието на отегчаващи отговорността обстоятелства,съдът намира,че направеното от подсъдимата признание в настоящия случай се явява изключително такова, по смисъла на чл.55 ал.1 т.1 от НК. Това е така,тъй като само и единствено благодарение на направеното от подсъдимата, още в хода на досъдебното производство, признание, дадените обяснения и оказаното съдействие на органите на полицията,са разкрити извършителите на престъплението и начина на извършването му. Посоченото и факта,че впоследствие тя е сключила брак и родила дете,сочат на желание от нейна страна да промени начина си на живот в положителна посока. Следва да се даде шанс на това младо момиче,с противообществени прояви,недобри характеристични данни и едно осъждане да промени живота си,като се вгради в новото си семейство и полагайки грижи за детето си,което в днешната трудна обстановка да й даде смисъл и опора. С оглед изложеното налагането и на най-лекото, предвидено в чл.249 ал.1 от НК наказание,макар и след редукцията му по реда на чл.63 ал.1 т.3 и т.5 от НК,би се оказало несъразмерно тежко предвид личността на подсъдимата и нейното последващо поведение. Предвид горното, съдът намира,че на М.-И. следва да бъде определено наказание при условията на чл.58а ал.4,вр.чл.55 ал.1 т.2 б. «б» от НК,тъй чл.55 се явява по-благопирятен за дееца.На подсъдимата следва да бъде определено наказание от вида пробация- в замяна на наказанието лишаване от свобода и наказание от вида обществено порицание- в замяна на наказанието глоба.  

При определяне на конкретните пробационни мерки,съдът съобрази разпоредбите на чл.42а от НК, личността на подсъдимата и обществената опасност и укоримост на извършеното от нея конкретно престъпление, като взе предвид и факта на предходното й осъждане и наложените й с първата присъда пробационни мерки-по вид и размер. С оглед изложеното съдът й налага следните пробационни мерки: ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ по настоящ адрес за срок от две години,при периодичност три пъти седмично;  ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ с пробационен служител за срок от две години; ВКЛЮЧВАНЕ В ПРОГРАМА за обществено въздействие за срок от две години, както и ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ,чрез прочитане на присъдата по Радиовъзел гр.Р..

По отношение престъплението по чл.207 ал.1,вр. чл.63 ал.1 т.5, вр. чл.20 ал.2 от НК. Съдът взе предвид като смекчаващи отговорността обстоятелства: направените признания от подсъдимата и изразеното съжаление за случилото се; младата й възраст-на 17 години,а към момента на извършване на престъплението едва на 16 години; обстоятелството,че понастоящем е сключила брак и родила дете през настоящата година,за което полага грижи. Като отегчаващи отговорността обстоятелства,следва да се посочат наличието на предходно осъждане и не възстановените щети за собственика, като в същото време се отчита тяхната ниска стойност-под минималната работна заплата за страната. Въпреки наличието на отегчаващи отговорността обстоятелства,съдът намира,че направеното от подсъдимата признание в настоящия случай се явява изключително такова, по смисъла на чл.55 ал.1 т.1 от НК. Това е така,тъй като само и единствено благодарение на направеното от подсъдимата, още в хода на досъдебното производство, признание, дадените обяснения и оказаното съдействие на органите на полицията,са разкрити извършителите на престъплението и начина на извършването му. Посоченото и факта,че впоследствие тя е сключила брак и родила дете,сочат на желание от нейна страна да промени начина си на живот в положителна посока. Следва да се даде шанс на това младо момиче,с противообществени прояви,недобри характеристични данни и едно осъждане да промени живота си,като се вгради в новото си семейство и полага грижи за детето си, което в днешната трудна обстановка да й даде смисъл и опора. Предвид горното, съдът намира,че на М.-И. следва да бъде определено наказание при условията на чл.58а ал.4 от НК,тъй чл.55 се явява по-благопирятен за дееца.На подсъдимата следва да бъде определено наказание от вида общестевно порицание,чрез прочитане на присъдата по Радиовъзел гр.Русе.

На основание чл.23 ал.1 и ал.2 от НК съдът НАЛАГА на подсъдимата едно общо наказание,а именно: пробация при следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от две години,при периодичност три пъти седмично, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от две години, включване в програма за обществено въздействие за срок от две години, към което ПРИСЪЕДИНЯВА наказанието общестевно порицание,чрез прочитане на присъдата по Радиовъзел гр.Р..

С така определените наказания,по вид и размер,ще се постигнат целите на генералната и лична превенция. Подсъдимата ще има възможност да продължи да се грижи за семейството и новороденото си дете и ще може да преосмисли поведението си занапред. Така ще се постигне превъзпитаващ ефект спрямо нея,като в същото време това наказание се явява адекватно на обществената опасност на дееца и на конкретното извършено от него.

             С оглед изхода на делото подсъдимите дължат направените по делото разноски в хода на предварителното производство- в размер по 15 лева,които да заплатят в полза на Държавата.

             Мо­ти­ви­ран та­ка съ­дът по­с­та­но­ви при­съ­да­та си.

 

 

 

 

Окръжен съдия: