Р Е Ш Е Н И Е
№ 737
гр. Пловдив, 04 май 2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на седми
април, две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
при секретаря Д.К., като разгледа
административно дело №2957 по описа на съда за 2016г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.215 от Закона
за устройство на територията (ЗУТ), във връзка с чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
А.А.К. и Д.А.Б.,
и двамата със съдебен адрес:***, представлявани и двамата от адвокат Г.Д.- пълномощник,
обжалват Заповед №ДК-10-ЮЦР-11
от 16.02.2015г. на началника на Регионална дирекция за национален строителен
контрол, “Южен централен район” (РДНСК-ЮЦР), с която
е оставена в сила Заповед №88 от 16.12.2014г. на главния архитект на община Р.,
с която е отказано узаконяване на обект “гараж и лятна кухня”, разположени в
югоизточната част на урегулиран поземлен имот (УПИ) VІІІ-54, кв.19 по регулационния
план на с. У., община Р..
Претендира се
отмяна на заповедта поради незаконосъобразност и присъждане на направените по
делото разноски.
Ответникът- началник
на Регионална дирекция за национален строителен контрол, “Южен централен
район”, представляван от юрисконсулт П.И.- пълномощник, изразява становище за
неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер, определен по реда на Закона за правната
помощ (ЗПП); изрично възразява за прекомерност на заплатените от жалбоподателите
адвокатски възнаграждения.
Заинтересуваното
лице- главен архитект на община Р., чрез юрисконсулт Б.Т.- пълномощник, изразява
становище за неоснователност на жалбата. претендира присъждане на направените
по делото разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна
прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в
производството, не се представлява и не изразява становище по жалбата.
По
допустимостта на жалбата съдът констатира следното:
Първоначално
по жалба на К. и Б. против Заповед №ДК-10-ЮЦР-11 от 16.02.2015г. е образувано административно дело
№662 по описа на Административен съд- Пловдив за 2015г., ХVІІІ-ти състав. С Решение
№1314 от 24.06.2016г. по дело №662/2015г. жалбата на К. и Б. е отхвърлена;
жалбоподателите са осъдени да заплатят на РДНСК-ЮЦР юрисконсултско възнаграждение в размер от 600,00 лв., както
и да заплатят на община Р. разноски в размер 900,00 лв. По касационна жалба на А.К.
и Д.Б. против Решение №1314 от 24.06.2016г. е образувано административно дело
№12175 по описа на Върховния административен съд за 2016г., Второ отделение. С
Решение №13741 от 14.12.2016г. по административно дело №12175/2016г. по описа
на ВАС е отменено решение №1314 от 24.06.2016г. и делото е върнато за ново
разглеждане от друг състав на съда.
Процесната заповед (листи 25-30, дело №662/2015г.) е
изпратена до жалбоподателите по пощата като приложение към писмо с Изх.№ДК-04-38-00-400 от 20.02.2015г. (листи 23-24, дело
№662/2015г.), получено от адвокат Г.Д. на 10.03.2015г. и от Д.Б. лично на
04.03.2015г., според приетите по делото заверени копия на известия за доставяне
(лист 21, дело №662/2015г.). От своя страна, жалбата (листи 2-6, дело
№662/2015г.) е подадена в съда на 17.03.2015г. или в рамките на законоустановения
14-дневен срок. Освен това, разпоредбата на чл.216, ал.6 от ЗУТ изрично
предвижда съдебен контрол по отношение на контролните актове на началника на
съответната РДНСК и тъй като предмет на настоящето производство е законосъобразността
на такъв именно акт, с който е разрешен правният въпрос, засягащ двамата жалбоподатели, то за тях, като адресати на административния
акт, е налице правен интерес да оспорят законосъобразността му и да искат от
съда да се произнесе по спора.
Следователно, като
подадена в законоустановения срок и при наличието на правен интерес, жалбата се
явява допустима, а разгледана по същество е основателна.
На първо
място, съдът намира оспорената заповед за издадена от компетентен орган,
доколкото овластени от закона да издават актове от вида на обжалвания са началниците
на съответните РДНСК, по отношение на което обстоятелство и между страните
липсва формиран спор.
На следващо
място, в рамките на производството по административно
дело №662/2015г., след изясняване на фактическата обстановка, съдът приема, че
в случая не е установено наличието на условията за издаване на удостоверение за
търпимост. Посочено е, че обектът има характер на строеж според дефиницията,
съдържаща се в легалното определение по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ. Направен е извод, че при издаване на оспорената заповед от страна на
ответника са съобразени законовите изисквания, поради което жалбата на К. и Б.
е отхвърлена.
Според Решение
№13741 от 14.12.2016г. по дело №12175/2016г. на ВАС, Второ отделение, изводите
на съда, обективирани в Решение №1314 от
24.06.2016г., се базират на мотиви за липса на основания по смисъла на §16 от ПР
на ЗУТ и по смисъла на §127, ал.1 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение
на ЗУТ (ЗИДЗУТ-2012г., обн.
ДВ, бр.82 от 26.10.2012г., в сила от 26.11.2012г.) за признаване търпимост на процесния незаконен строеж, която търпимост е извън
предмета на спора. Посочено е, че производството е по §127, ал.2 и следващите от
ПЗР към ЗИДЗУТ-2012г., което производство е
самостоятелно и без връзка с производството по издаване на удостоверение за
търпимост на строежа по §16 от ПР на ЗУТ. Посочено е, че не са изложени мотиви
за допустимост на заявлението за узаконяване и наличие на изискуемите
по §127, ал.ал.2, 3, 7 и 8 от ПЗР към ЗИДЗУТ-2012г. предпоставки.
Посочено е също така, че свидетелските показания не са обсъдени във връзка с
останалите доказателства по делото в тяхната съвкупност. От страна на ВАС е
направен извод, че при първото разглеждане на делото съдът възприема изцяло
констатациите на повторната експертиза, без да вземе предвид, че по основния
въпрос за навлизане на процесния незаконен строеж в
съседния УПИ VII-50, двете заключения са противоречиви и че е нарушен чл.203,
във връзка с чл.200, ал.3 от субсидиарно приложимия Граждански
процесуален кодекс (ГПК), като не е допусната своевременно поисканата
допълнителна и алтернативно разширена експертиза.
Настоящият състав на съда, след извършена преценка на
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
Административното производство е започнато по заявление
(молба-декларация) с Вх.№9423-529 от 14.10.2013г. (лист 73, дело №662/2015г.)
на А.К., адресирано до главния архитект на община Р., за узаконяване на гараж,
със застроена площ от 35 кв.м., изпълнен в УПИ VІІІ-54, кв.19 по плана на с. У.,
построен през 1977г. Съответно, заявлението е допустимо, като подадено в
рамките на преклузивния 1-годишен срок по §127, ал.3
от ПЗР към ЗИДЗУТ-2012г. и при наличието на правен
интерес.
Като приложение към заявлението са представени: нотариален
акт за доброволна делба на недвижим имот от 10.12.2010г., с №183, том ІІ, рег.№2294, Н.дело №320/2010г. (листи 47-48, 121, дело
№662/2015г.), по силата на който Д.Б. и А.К. се легитимират за съсобственици
(по ½ идеална част) на УПИ VІІІ-54, кв.19 по плана на с. У., с площ от 450
кв.м.; декларация с Изх.№263 от 01.12.2010г. (лист 74, дело №662/2015г.) от Г. Д.К.,
че А. А.К., ЕГН **********, баща на А.К. и Д.Б., е построил гараж през 1977г.
на страничната граница към имота на наследниците на Д.С.К. и Г. С.К.; декларация
с Изх.№264 от 01.12.2010г. (лист 75, дело №662/2015г.) от А. К., че А. А.К.,
ЕГН **********, е построил гараж през 1977г. на страничната граница към имота
на наследниците на Д.С.К. и Г. С.К.; декларация с Изх.№273 от 16.08.2013г.
(листи 76-77, дело №662/2015г.) от Д.Б., А.К. и Г. З.С., в качеството му на
пълномощник на баща си З.В.С., собственик на УПИ ІІІ-53, кв.19 по плана на с. У.,
че С. нямат никакви претенции за построените жилищна сграда, масивен гараж от
35 кв.м., стопански постройки и допълващо застрояване в УПИ VІІІ-54, кв.19, и
дават съгласието си за ново, свързано застрояване, съгласно чл.21, ал.5 от ЗУТ
на общата регулационна граница, при спазване на нормативите за височина и отстояние при взаимно съгласие на двете страни; декларация
с Изх.№353 от 04.10.2013г. (листи 34-35, 49-50, дело №662/2015г.) от С.Г.Х., в
качеството и на наследник на Г. С.К., съсобственик на ½ идеална част от
УПИ VІІ-50, кв.19 по плана на с. У., че няма никакви претенции за построеното
допълващо застрояване, гараж и жилищна сграда в УПИ VІІІ-54, кв.19, че дава
съгласието си за построен през 1977г. масивен гараж от 35 кв.м. на общата
странична граница и на уличната регулация, за който гараж дава съгласието си и
няма никакви претенции да бъде узаконен и преустроен по смисъла на чл.21, ал.5
и чл.42 от ЗУТ.
На 18.10.2013г. работна група от длъжностни лица при община
Р. извършва проверка на място в УПИ VІІІ-54, кв.19 в с. У., на строеж “гараж”. Прието
е за установено, че гаражът е построен в югоизточната част на УПИ VIII-54, кв.19 по плана на с. У., на самата улична и имотна
граница с УПИ VII-50; гаражът е масивен, със
стоманобетонова плоча; строежът представлява тухлена постройка, измазана с фасадна
боя, с поставена дограма и улуци и е с размери 10,60м. на 4,00м. и височина
2,45м.; според нотариално заверени (заверени от кмета на кметство У.)
декларации с Изх.№263 и №264 от 01.12.2010г. гаражът е изграден през 1977г. от А.
А.К.- баща на А.К.; за изградения гараж не са налични никакви строителни книжа,
в това число одобрени проекти и разрешение за строеж; възложител на строежа е А.А.К.,
а строител е А. А.К.. Проверката е извършена в присъствието на жалбоподателя К..
За установеното в рамките на проверката е съставен Констативен акт №110 от
18.10.2013г. (листи 70-72, дело №662/2015г.), с който е прието за установено,
че изпълнението на строежа е направено в нарушение на чл.137, ал.3 и чл.148,
ал.1 от ЗУТ. Според отразеното в констативния акт, същият е основание за
започване на административно производство по реда на §127 от ЗУТ (всъщност §127
от ПЗР към ЗИДЗУТ-2012г.) за узаконяване на
строителството. Според нарочно отразяване върху посочения констативен акт,
същият е получен на ръка от А.К. на 26.11.2013г., като по делото не са ангажирани
доказателства за подадено възражение против акта. Посоченото обстоятелство се
удостоверява и от нарочен констативен протокол от 05.12.2013г. (лист 82, дело
№662/2015г.).
С писмо Изх.№943-529 от 11.12.2013г. (лист 81, дело
№662/2015г.) на заместник-кмета на община Р. се уведомява жалбоподателя К., че
на основание §127, ал.4 от ПЗР към ЗИДЗУТ-2012г.,
следва в 3-месечен срок от получаване на писмото да представи проект-заснемане,
с изследване на възможността за узаконяване на незаконно построеното, както и
актуална скица от действащия ПУП (подробен устройствен
план).
Като приложение към заявление с Вх.№9407-04 от 30.10.2014г.
(лист 61, дело №662/2015г.) за одобряване на инвестиционен проект и издаване на
акт за узаконяване от А.К., по преписката са представени: инвестиционен проект
(листи 80, 83-87, дело №662/2015г.); геодезическо заснемане (листи 88-103, дело
№662/2015г.); технически проект (листи 104-110, дело №662/2015г.);
инвестиционен проект (листи 111-114, 116-117, дело №662/2015г.), за строеж
“допълващо застрояване- гараж и лятна кухня в УПИ VІІІ-54, кв.19 по ПУП на с. У.”;
Оценка за съответствието на технически инвестиционен проект №480ТП-ОС14-Р от
22.10.2014г. (листи 62-65, дело №662/2015г.).
Според Констативен протокол с №9407-54 от 20.11.2014г.
(лист 60, дело №662/2015г.), на 19.11.2014г. работна група от длъжностни лица
при община Р. извършва проверка на място пред УПИ VІІІ-54, кв.19 и УПИ VІІ-50,
кв.19 по плана на с. У., в рамките на която проверка е прието за установено, че
е изградена каменна ограда с бетонен пояс изцяло в УПИ VII-50,
с височина 1,30м. и ширина 0,50м.; върху едната половина на каменната ограда- 0,25м.
към УПИ VIII-54, кв.19 е изграден тухлен зид на строеж “допълващо
застрояване- гараж и лятна кухня“, собственост на жалбоподателите; тухленият
зид е с височина 0,90м., заедно с бетонната плоча на постройката; втори,
самостоятелен зид, изграден в УПИ VIII-54 като източна стена на постройката, предмет на
узаконяването, не е установен.
С писмо Изх.№9407-54#2 от 01.12.2014г.
(листи 58-59, дело №662/2015г.) главният архитект на община Р. сезира началника
на Отдел “Правен” при община Р. за постановяване на разпореждане за издаване на
отказ за узаконяване.
На 05.12.2014г. е съставен нарочен Констатиран протокол
(лист 57, дело №662/2015г.), според който протокол С.Д.К., собственик на УПИ
VІІ-50, кв.19, в присъствието на двама служители на община Р., декларира, че показаният
в проекта плътен тухлен зид, с височина 2,20м. разположен в неговия имот, не
съществува; видимата тухлена зидария се явява източната стена на гаража и лятната
кухня, собственост на А. К..
На 16.12.2014г. е издадена Заповед №88 (листи 55-56, дело
№662/2015г.), с която главният архитект на община Р. отказва узаконяването на
“гараж и лятна кухня” в югоизточната част на УПИ VІІІ-54, кв.19.
Като приложение към писмо с Изх.№9407-54#3 от 17.12.2014г. (лист 53, дело №662/2015г.) Заповед №88
от14.12.2014г. е изпратена по пощата на А.К.. според приетото по делото
заверено копие на известие за доставяне (лист 54, дело №662/2015г.), пощенската
пратка, съдържаща писмо с изх.№9407-54, е получена на 19.12.2014г.
На 30.12.2014г. в община Р. постъпва жалба с Вх.№9407-54#4 (листи 42-44, дело №662/2015г.), против Заповед №88 от
14.12.2014г., подадена от адвокат Г.Д.- пълномощник.
Като
приложение към писмо с Изх.№9423-529#4 от 08.01.2015г. (лист 33, 41, дело
№662/2015г.) цялата преписка е изпратена до началника на Регионален отдел “Независим
строителен контрол” (РО”НСК”), гр. Пловдив, към РДНСК-ЮЦР.
Като приложение към писмо с Изх.№Р-49-00-128 от
26.01.2015г. (лист 37, дело №662/2015г.) на началника на РО”НСК”- Пловдив към РДНСК-ЮЦР преписката е изпратена на началника на РДНСК-ЮЦР.
Като приложение към молба с Вх.№Р-49-00-582 от 30.01.2015г
(лист 32, дело №662/2015г.) от А.К. е представена декларация с №23 от
29.01.2015г. (лист 36, 145, дело №662/2015г.) от С.Д.К., в качеството му на
наследник на Д.С.К., съсобственик на част от имот с жилищна сграда- ниско строителство,
находяща се в УПИ VІІ-50, кв.19 по плана на с. У., че
през 1977г. А. А.К., с помощта на сина си А.К., е построил масивен гараж от 45
кв.м. на вътрешната странична граница между двата урегулирани поземлени имота, за
което е дал съгласието си и няма никакви претенции да бъде узаконен и преустроен
по смисъла на чл.21, ал.5 и чл.42 от ЗУТ.
Като приложение към писмо с Изх.№Р-49-00247 от 04.02.2015г.
(лист 31, дело №662/2015г.) посочената декларация е изпратена на началника на РДНСК-ЮЦР, след което е издадена оспорената заповед.
При така установената фактическа обстановка съдът намира
производството по издаване на оспорената заповед за проведено при липсата на
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
По аргумент от разпоредбата на §127, ал.3 от ПЗР към ЗИДЗУТ-2012г., че производството по узаконяване на
строежите по ал.2 (строежи по смисъла на §184 от ПЗР към ЗИДЗУТ-2003г.
(обнародван, ДВ, бр.65 от 22.07.2003г.) или строежи, извършени незаконно до
влизане в сила на този закон (25.07.2003г.), започва по заявление от собственика
до органа, който е издал или е следвало да издаде разрешението за строеж, настоящият
състав на съда намира Заповед №88 от 14.12.2014г. за издадена от компетентен орган,
предвид разпоредбата на чл.227, т.2 от Правилника за прилагане на Закона за
териториално и селищно устройство (ППЗТСУ, отм.),
според която норма (в редакция към 31.12.1977г.), разрешението за строеж за
селата се издава от ръководителя на районната техническа служба, а ако
такава няма - от главния архитект (инженер) при окръжния народен съвет или
натоварени от него длъжностни лица. Освен това, процесният
строеж се явява строеж по смисъла на §184 от ПЗР към ЗИДЗУТ-2003г.,
тъй като същият е извършен преди 25.07.2003г. и най-късно към 31.12.1977г., за
което по делото са приети посочените по-горе декларации от Г. Д.К., А. Й.К., С.Г.Х.
и С.Д.К..
В
рамките на съдебното производството по дело №662/2015г. е допуснато извършване
на съдебно–техническа експертиза (СТЕ). В изпълнение на поставените задачи (листи
164-165, 167, дело №662/2015г.) вещото лице В.А.Г. представя заключение (листи
196-205, дело №662/2015г.), според което заключение, по данните от действащия
план регулацията на плана от 1932г. по отношение на разглежданата граница между
двата имота (УПИ VІІІ-54 и УПИ VІІ-50) е приложена. Експертът посочва още, че
на място няма трайно материализиране на границата според очертанията и в плана
от 1976г., където тя е права линия, а изградената на място ограда е по крива
линия по точки 3,2,9,10, 11 и при гаража (лятна кухня) прави чупка около 50 см.
В заключението се посочва, че заснетата масивна ограда по границата в
действащия план от 1976г. е показана като собственост на К. (УПИ VІІ-50), но за
оградата няма строителни книжа и на място няма такава граница в права линия.
Според експерта, изградената на място ограда е различна по местоположение от
тази в плана, а видимо е много стара- представлява каменен зид. Експертът посочва,
че според така установеното ползване (изграден гараж) и предвид декларацията на
С.Х., с която е изразено съгласие за ремонт на оградата, разположена с равни
части в двата имота, може да се направи извод за местоположение на имотната (регулационна)
граница по средата на каменния зид и тангираща външния
край на зида на гаража. От друга страна, в плана от 1976г. е заснета имотна
граница- права линия с принадлежност на оградата към имот пл.№54. За да се
докаже безспорно такава принадлежност, в заключението е посочено, че е необходимо
да има документи, каквито в случая не са представени. Представени са две
геодезически заснемания на границата между двата имота с разлики, допустими по
чл.18, ал.4, т.1а от Наредба №3/28.04.2005г. (Наредба №3 от 28.04.2005г. за
съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта, отменена).
В заключението на вещото лице Герасимов се посочва, че
кадастралният и регулационен план (КРП) на село У., одобрен със Заповед
№477/1976г., няма приет цифров модел по данни на община “Р.”. КРП на с. У. е в
координатна система 1950г. и точността на графичния кадастрален и регулационен
план е в порядъка 20-40 см., а разстоянието между Т.24 (ръб на гаража) и Т.26 (ръб
на съседната жилищна сграда в УПИ VІІ-50), измерено на място е 3 метра, а в
заснемането на “Кадастър - НИ” ООД е 2,60 м. При оформяне на графичната част на
заснемането на “Кадастър - НИ“ ООД не са означени координатна система и координатни
кръстове. Процесният гараж е разположен на уличната
регулационна линия и процесната ограда между УПИ
VIII-54 и съседния му УПИ VII-50, кв. 19 е плътна. Лицето на съседния УПИ
VII-50 по дворищно трасировъчния карнет от 18,87м.
съответства на лицето измерено на място -18,80м. и 18,55м по двете заснемания.
Разликата идва от различното местоположение на имотната (регулационна) граница
в двете заснемания и тя е в рамките на точността на плана. Вещото лице посочва,
че процесният обект (гараж и лятна кухня) е разположен
върху каменен зид между двата имота и не съвпада изцяло с имотната или регулационна
граница по плана от 1932г., както и по плана от 1976г. и е построена без строителни
книжа и процесният обект е построен върху точно този
ограден зид. Представени са по делото две геодезически заснемания с различно местоположение
на имотната (регулационна) граница. Според геодезическото заснемане на “Кадастър
НИ“ ООД (листи 13-20, дело №662/2015г.) е прието, че оградата е изцяло в имот
пл.№50, източният зид на гаража попада в УПИ VII-50, кв.19 по регулационния
план на с. У.. Според другото геодезическо заснемане, изготвено от “Десплан” ООД (листи 88-103, дело №662/2015г.), покривът (стоманобетонната
плоча) на процесния обект (гараж и лятна кухня) е изпълнен
наравно със зида на гаража и неговата принадлежност към един или друг имот
зависи от преценката къде попада източния зид на гаража. Съществуващата на
място между УПИ VIII-54 и УПИ VII-50 плътна ограда е с височина 1,30 до 1,40 м.
спрямо околния терен. Тя е разположена поравно в двата имота, предвид
декларацията на съседа Х. и само в УПИ VІІ–50, предвид данните от РП от 1976г.
Източният зид на гаража е построен върху стар каменен зид по цифри 5,6,7,8 в скица
№4, с широчина 50 см., с височина 1,30-1,40 м. спрямо прилежащия терен, като
половината от този каменен зид се ползва от К. (жалбоподателите)
и върху тази половина на зида е построен тухленият зид на гаража, а другата
половина от зида се ползва от съседите К. и върху каменния зид в тази част няма
изграден друг зид. Според вещото лице Герасимов, отразените в геодезическото
заснемане на “Кадастър - НИ” ООД разстояния между процесния
обект (гараж и лятна кухня) и сградите в УПИ VII-50 съответстват на измерените
на място. Геодезическото заснемане на “Кадастър - НИ” ООД е с координати в координатната
система 1970г., съгласно обяснителната записка към заснемането.
В рамките на съдебното производство п административно дело
№662/2015г. е допусната повторна СТЕ. Според приетото заключение на вещото лице
Бина И.а К.-Х. (листи 227-235, дело №662/2015г.),
източната стена на гаража в УПИ VПI-54 навлиза в УПИ VП-50 в порядъка на 0,25м.
Източният тухлен зид на обект “гараж и лятна кухня” е изграден върху половината
от каменния зид, изграден изцяло в УПИ VIII-54.
Правилно е посочено в геодезическото заснемане от “Кадастър - НИ" ООД, че
източната стена на обект “гараж и лятна кухня” попада в УПИ VII-50. Експертът посочва, че регулационната (имотната) линия
между УПИ VIII-54 и УПИ VII-50 е по правата
линия, така както е показана (изчертана) на Приложения 1 и 3. На място има
материализирана каменна ограда от две части, които се допират по вертикален
ръб, там, където е означено на Приложение 1 с червен кръг и така, както е
показано на Приложение 4 (снимка) по червена линия АА, така, че едната част от
нея (от каменния зид) е в УПИ VIII-54 с цялата си
ширина, а другата част с цялата си ширина- в УПИ VII-50.
Вещото лице К.-Х. приема, че геодезическо заснемане на “Кадастър – НИ” ООД отразява
вярно съществуващото на място и означава, че източната стена на гаража навлиза
с 0,25м в УПИ VII-50.
Като свидетели по административно дело №662/2015г. са
изслушани лицата- В.Ц.Б., съпруг на жалбоподателката Б.; М.А.К., леля на
двамата жалбоподатели; П.С.С., служител в община Р.;
както и С.Д.К..
Според обясненията на М.А.К. (лист 190а, дело №662/2015г.),
в имота в село У. са били три къщички, като е живяла 8 години в тази, за която
е спорът с оградата. Посочва, че гаражът е на същата стена, където е била
тяхната къща.
Свидетелят В.Б. обяснява (лист 176а, дело №662/2015г.), че
е бил съученик с А. (жалбоподателя) в механотехникума
и от 1973 до 1974 е дружал с А. и Д.. Помни, че имало една стая, в която живяла
лелята на жалбоподателя. Посочва, че за първата постройка към 1975-1976г. се
срутила и от чичо А. разбрал, че последният се разбрал със съседите и общината,
че над тази съществуващата стара къща използвали единия зид и направили гараж.
Свидетелят сочи, че лично е помагал в строителството. Посочва още, че зад тези
постройки имало една стара стая, паднала. Излага още, че границата между имотите
криволичела и че на базата на старите постройки са използвани камъни и за това
била такава крива оградата. Свидетелят твърди, че през 1974-1975г. са строили част
от оградата (включително и той самият), като оградата била на запад и висока
около 50-60 см, за да бъде в техния имот.
В обясненията си (лист 190а, дело №662/2015г.) Стоян Костов
заявява, че за имота на К. и Б. знае от дете. Посочва, че в къщата живее леля
Мара, а оградата където казват че сега е гаража е строен от нейния баща.
Заявява, че не си спомня кога е строен гаража, но че е повече от 15 години.
Сочи, че никакви постройки не е имало на тяхната ограда и че на входа на баба
Марийка била тоалетната, а къщата била на празното. Отново в обясненията си
свидетелят Костов излага, че когато е започнало да се строи гаражът не е имало
никакви други постройки. Посочва, че започнал абсолютно нов строеж.
В обясненията си П.С.С. (лист 177, дело №662/2015г.) посочва,
че след подаване на документите на К. за узаконяване видели разлика в проектите
и това, което е на място. След проверка на място било установено, че има изградена
ограда в съседния имот, която е висока 130 см., върху която е изградена допълнителна
стена, явяваща се стена на постройката, която К. иска да узаконява, а на място
се виждало, че има друг дувар, който бил след този с 50 см. зид в посока имота
на К.. Това било установено с геодезическо заснемане. В обясненията си Стайкова
посочва още, че след самата ограда, която иска да се узакони, има втора ограда,
която продължава до дъното на имота, която дори видимо навлиза 20 см. в имота
на К..
За нуждите на съдебното производство бе назначена СТЕ с
вещо лице В.Н.К.. Според заключението на вещото лице К. (листи 24-33), оспорено
от страна на процесуалния представител на главния архитект на община Р.,, разликата
от заснемането на място и това от геодезическото заснемане на “Кадастър – НИ“ ООД
е 0,26м., която разлика е в рамките на точността на плана, както и че на север
от процесния гараж на дворищно-регулационната граница
няма изградена ограда. Посочва още, че на терена съществува каменна ограда с h=0,80м. и отгоре оградна мрежа,
която е разположена в имот 54, като не е заснета в плана и е без строителни
книжа. Според експерта, в действащия план от 1976г. няма заснета ограда на
дворищно-регулационната граница между УПИ VIII-54
и УПИ VII-50, кв.19. Относно гаража експертът посочва, че от огледа
на място се установява, че е построен върху каменен зид с широчина 50 см. и с височина
1,30 – 1,40м. спрямо прилежащия терен, като половината от този каменен зид се
ползва от собствениците на имот 54 и върху тази половина на зида е построен
тухления зид на гаража. За другата половина на зида посочва, че се ползва от
собствениците на имот 50, като в тази част няма изграден друг зид. Според
експерта К., плътната ограда е разположена по равно между двата имота. Лицето на
УПИ VII-50 по дворищно трасировъчния карнет
от 18,87м. съответства на лицето, измерено на място – 18,80м. и 18,55м. по
двете заснемания, като разликата идва от различното местоположение на имотна (регулационна)
граница в двете заснемания и тя е в рамките на точността на плана.
Предвид заявеното оспорване на заключението на експерта К.,
по делото бе назначена тройна СТЕ, с вещи лица- Г.Н.Р., М.А.К. и В.Н.К.. Според
заключението на тримата експерти (листи 54-59), процесният
обект е разположен от източната страна върху регулационната линия между УПИ VIII-54 и УПИ VII-50 върху каменен
зид с покрив – стоманобетонна плоча, като покривът е изпълнен наравно със зида
на гаража. Експертите приемат за установено, че регулационната линия между УПИ VIII-54 и УПИ VII-50 кв.19 по действащия
КРП на с.У. съвпада с имотната граница, която е в права линия. В заключението е
посочено, че крайната точка на източния зид на гаража се намира на пресечна
точка на уличната регулационна линия с дворищната регулационна линия. Относно
разликата от 0,36м. от измерването на място и от изчислението по координати на
отсечка от ръб на гараж до съседна жилищна сграда в УПИ VII-50 е направен извод, че грешката по местоположение е извън
допустимите граници съгласно изискванията на действащата в момента Наредба №РД-02-20-5 от 15.12.2016г. за съдържанието, създаването и
поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (Наредба №РД-02-20-5/15.12.2016г.). Тримата експерти считат, че не е налице грешка в плана, ако по имотната
(регулационна) линия няма изградена ограда.
Според съображенията, изложени в Заповед №88 от 16.12.2014г. на главния архитект на община Р., заявеният за узаконяване строеж е изпълнен в нарушение на разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗУТ, според която норма, начинът на застрояване в съседни УПИ е свободно или свързано застрояване; в нарушение на разпоредбата на чл.8, ал.1 от Наредба №5 за правила и норми по териториално и селищно устройство (Наредба №5-1977г., отм., обнародвана ДВ, бр.69 от 02.09.1977г., ДВ, бр.70 от 06.09.1977г.), според която норма застрояването в парцелите и комплексите е свободно или свързано; както и в нарушение на разпоредбата на чл.71, ал.ал.1 и 2, във връзка с чл.4, ал.ал.1 и 2 от Строителни правила и норми за изграждане на населените места (обнародвани в-к “Известия”, бр.75 от 18.09.1959г.), според които норми, парцелите се застрояват по начало свободно. Групово и сключено застрояване на сградите се допуска само въз основа на застроителен план. При свободно застрояване сградата трябва да отстои от страничните регулационни линии на разстояния съгласно §7. При групово застрояване сградата, която представлява край на групата, трябва да отстои от страничната регулационна линия на разстояния съгласно §8. Застрояването на парцелите във всички строителни части е свободно или групово. По изключение, въз основа на съответен застроителен план, се допуска сключено застрояване по една или повече страни на квартала, за оформяне на вече изградени главни улици съобразно с архитектурно-градоустройствените, строително-художествените и санитарно-хигиенните изисквания.
Респективно, процесният строеж се явява изпълнен в два УПИ, поради което същият е недопустим, както по разпоредбите, действали по времето на извършването му (1977г.), така и по действащите разпоредби, съгласно този закон (ЗУТ).
От своя
страна, ответникът мотивира акта си с обстоятелството, че процесният
строеж е изпълнен в нарушение на действалите по времето на извършването му разпоредби
на чл.55 от Закона за териториално и селищно устройство (ЗТСУ, отм.), във връзка с чл.116, ал.2 и чл.112, ал.4 от ППЗТСУ, отм.; при липсата на условията на Наредба №5-1977г., отм.; както и при липсата на условията на чл.42, ал.2, във
връзка с чл.21, ал.ал.1 и 5 от ЗУТ.
Между страните не е спорно обстоятелството, а това се потвърждава и от доказателствата по делото, че процесният строеж представлява “допълващо застрояване” по смисъла на ЗУТ, както и “гараж + второстепенна постройка” по смисъла на ППЗТСУ, отм. и на Наредба №5-1977г., отм.
Според чл.97,
т.3 от Наредба №5-1977г., отм., надземни гаражи,
свързани с жилищните сгради или самостоятелно разположени в дворната част на
застроените с жилищни сгради парцели в частите за малоетажно
застрояване във вилните зони, в курортните места и в курортните части на
населените места, могат да се разполагат на самите регулационни линии към
съседите, ако калканната им стена се покрива напълно
от калканна стена на заварена сграда или от
съществуваща плътна ограда, съответно от съществуващ или създаден с
изграждането на гаража подпорен зид с височина, не по-малка от височината на
гаража и отговаряща на най-високото ниво на терена на съседния терен, непосредствено
до регулационната линия.
Според чл.121,
ал.2 от Наредба №5-1977г., отм., второстепенните постройки
могат да се разполагат на страничната регулационна линия, ако калканната им стена се покрива напълно от калканната стена на заварена сграда в съседния парцел или
със съгласие на собственика на съседния парцел, изразено в нотариално заверено
заявление до техническата служба при общинския народен съвет или декларация,
подписана в присъствието на длъжностни лица от техническата служба при съвета,
при задължение от негова страна да направи също такава постройка така, че калканните стени да се покрият напълно. В този случай
трябва да се изгради съответен пожаропредпазен зид.
Според чл.42,
ал.ал.1 и 2 от ЗУТ, постройките на допълващото застрояване се разполагат
свободно или допрени до основното застрояване в урегулирания поземлен имот или
свързано с допълващо застрояване в съседен имот. Постройки на допълващото
застрояване, с изключение на гаражи, работилници и обекти за търговия и услуги,
не могат да се разполагат на уличната регулационна линия или между нея и
сградите на основното застрояване. Постройки на допълващото застрояване могат
да се изграждат на вътрешната граница на УПИ, ако калканните
им стени покриват калканни стени на заварени или новопредвидени постройки в съседния УПИ, или плътни огради.
А
според чл.21, ал.ал.4 и 5 от ЗУТ, постройките на допълващото застрояване могат
да се застрояват свързано на вътрешните имотни граници. Свързано ниско застрояване
се допуска при наличие на нотариално заверено писмено съгласие на собствениците
на съседните урегулирани поземлени имоти, в които се установява свързаното
застрояване.
Според настоящия състав на съда, преценката на събраните по делото доказателства обуславят извод, че между УПИ VІІІ-54 и УПИ VІІ-50 изпълнена каменна ограда с бетонен пояс, с дебелина от 0,50м., височина от около 1,30м. и с дължина- около 10,60м. (по протежението на източната част на процесния строеж). Върху половината от зида (каменната ограда) или върху 0,25м. от западната част на зида е изпълнена стена (тухлен зид), представляващ източната стена на процесния строеж, с височина от 0,90м. Каменната ограда (зида с бетоновия пояс) е изпълнен изцяло в УПИ VІІ-50, поради което източната стена на процесния строеж попада в УПИ VІІ-50.
При това положение, процесният строеж, макар и допустим по разпоредбите на Наредба №5-1977г., отм. и ЗУТ като допълващо застрояване, се явява изпълнен в нарушение на нормативите за разполагане на сградите най-много до регулационните линии на съответния УПИ.
Наред с посоченото обаче, според §127, ал.8 от ПЗР към ЗИДЗУТ-2012г., узаконяването се състои в съгласуване на инвестиционен проект - заснемане за узаконяване, привеждане на строежа в съответствие със съгласувания проект, заплащане на дължимите глоби и такси и издаване на акт за узаконяване. Проектът - заснемане за узаконяване, се изработва в обхват, определен с наредбата по чл.139, ал.5 (каквато в случая се явява Наредба №4 от 21.05.2001г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти (Наредба №4/21.05.2001г.)).
В случая, настоящият състав на съда намира, че не е спазено изискването на §127, ал.8 от ПЗР към ЗИДЗУТ-2012г., относно привеждане на строежа в съответствие със съгласувания проект. Видно от проекта “заснемане за узаконяване” (листи 85-87, дело №662/2015г.), източната стена на процесния строеж следва да бъде изпълнена плътно до съществуваща плътна ограда между двата УПИ. След като за източна стена на процесния строеж се ползва съществуващата на място плътна ограда, то очевидно за узаконяване на процесния строеж, респективно за привеждане на строежа в съответствие с проекта, е нужно да бъде изпълнена нова стена, допряна до плътната ограда между двата УПИ и по протежение на целия строеж. Очевидно е, че новата източна стена на строежа ще бъде разположена изцяло в съсобствения на жалбоподателите УПИ VІІІ-54, след като съществуващата на място плътна ограда е изпълнена изцяло в съседния УПИ VІІ-50 по регулационната линия между двата УПИ.
Обстоятелството, че показаният в проекта плътен тухлен зид (източна стена на процесния строеж), с височина от 2,20м. не е изпълнен на място, се явява установено от посочените по-горе два броя констативни протоколи, съответно от 19.11.2014г. (лист 60, дело №662/2015г.) и от 05.12.2014г. (лист 57, дело №662/2015г.). Съответно, при констатиране на несъответствие на строежа с проекта е следвало главният архитект на община Р. да укаже на жалбоподателите необходимостта от привеждане на строежа в съответствие с проекта, което обаче не е строено.
Посоченото обстоятелство представлява съществено нарушение на администативнопроизводствените правила, тъй като, ако главният архитект бе указал на жалбоподателите необходимостта от привеждане на строежа в съответствие с проекта и същите бяха изпълнили указанията му, то не би се стигнало до постановяване на отказ да бъде узаконен строежа. Същественото нарушение на административнопроизводствените правила обуславя незаконосъобразността на оспорения пред ответника акт (Заповед №88 от 16.12.2014г.). От своя страна, като оставя в сила незаконосъобразния административен акт, началникът на РДНСК-ЮЦР постановява акта си при неправилно прилагане на закона. Следователно, оспорената в настоящето производство заповед е незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена, както и оставената в сила Заповед №88 от 16.12.2014г. на главния архитект на община Р.. Предвид естеството на въпроса, което не позволява разрешаването му по същество от съда, преписката следва да се изпрати на компетентния орган (главния архитект на община Р.) за продължаване на производството по заявлението на жалбоподателите за издаване на акт за узаконяване, като на същите се укаже изрично необходимостта от привеждане на процесния строеж в съответствие с проекта за узаконяването му и съответно им бъде определен подходящ срок за това.
С оглед очерталия се изход на делото, на жалбоподателите следва да бъдат присъдени направените по делото разноски до размера, в който са действително направени и съгласно приетия по делото списък на разноските (лист 74), по равно на всеки от тях или наполовина от общо направените разноски. Що се отнася до възражението на процесуалния представител на ответника за прекомерност на заплатените от жалбоподателите адвокатски възнаграждения, то същото е неоснователно. По Договор за правна защита и съдействие с фабричен №106152 (лист 131, дело №662/2015г.) жалбоподателите са заплатили на адвокат Г.Д. сумата от общо 600,00 лева, а по Договор за правна защита и съдействие с фабричен №136055 (лист 69) жалбоподателите са заплатили на адвокат Г.Д. сумата от общо 600,00 лв.
Според чл.78, ал.5 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата (ЗАдв). Според чл.36, ал.2 от ЗАдв, размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента; размерът на възнаграждението трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа, каквато в случая се явява Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба №1/09.07.2004г.). Съгласно установеното от нормата на чл.8, ал.2, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г., за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела по ЗУТ минималното адвокатско възнаграждение за една инстанция е в размер от 600,00 лева.
Тъй като настоящето производство се явява трето такова, то очевидно заплатените адвокатски възнаграждения в общ размер от 1 200,00 лева не са прекомерни.
Искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответната администрация е неоснователно и не следва да бъде уважено.
Искането за присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение в полза на община Р. с явява неоснователно и не следва да бъде уважено.
За разноските
следва да бъде осъдено юридическото лице на бюджетна издръжка, към което функционално
и организационно принадлежи органът, издал оспорения акт, каквото в случая се
явява ДНСК.
Ето защо,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед
№ДК-10-ЮЦР-11 от
16.02.2015г. на началника на РДНСК-ЮЦР, както и оставена
в сила с нея Заповед №88 от 16.12.2014г. на главния архитект на община Р., с
която е отказано узаконяване на обект “гараж и лятна кухня”, разположени в
югоизточната част на УПИ VІІІ-54, кв.19 по регулационния план на с. У., община Р..
ИЗПРАЩА
преписката по заявление с Вх.№9423-529 от
14.10.2013г. на А.А.К. *** за продължаване на производството по узаконяване на обект
“гараж и лятна кухня”, разположени в югоизточната част на УПИ VІІІ-54, кв.19 по
регулационния план на с. У., община Р., при спазване на изложените в настоящето
решение съображения, които са задължителни.
ОСЪЖДА
Дирекцията за национален строителен контрол да заплати на А.А.К., ЕГН **********,
сумата от общо 955,84 лева, представляваща половината от общо направените по
делото разноски.
ОСЪЖДА
Дирекцията за национален строителен контрол да заплати на Д.А.Б., ЕГН **********,
сумата от общо 955,84 лева, представляваща половината от общо направените по
делото разноски.
Решението може
да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Адм. съдия:../П/.......................
/Н.Бекиров/