№ 400
гр. Варна , 24.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на
петнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско
дело № 20213100500221 по описа за 2021 година
Производството по делото е въззивно и е образувано по две жалби,
както следва:
1.На П. Д. П., чрез адв.Маринова против Решение № 260167 от
28.08.2020 година, постановено по гр.дело № 16088/2019 година, в частта, с
която съдът е уважил претенцията и го е осъдил да заплаща в полза на Д. П.
Д. месечна издръжка в размер на 450 лева, докато учи редовно във висше
учебно заведение и до навършване на двадесет и пет годишна възраст,
считано от 07.10.2019 г. до 05.07.2020 г. и от 01.09.2020 г. до настъпване на
основание за нейното изменяване или прекратяване, с падеж първо число на
месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска.
Според жалбата съдът не е отчел наличието на множество писмени
доказателства, което прави решението му неправилно.Излага се, че
атакувания акт е постановен при пълната липса на мотиви, т.к. съдът не е
разграничил двата периода и съответно не е формирал липса на мотиви за
всеки един от тях.Също според жалбата решението почива на формални
фрази, като на практика няма анализ на събраните доказателства.Извода на
решаващия съд, че е възникнала нужда от допълнителни средства, според
жалбата също е необоснован.Искането към съда е решението да бъде
отменено, а в условията на евентуалност размера на дължимата издръжка да
се определи към минималния.
2.Втората въззивна жалба е насрещна и изхожда от адв.Т., като
1
процесуален представител на ищеца Д. П. Д., като се обжалва Решение №
260167 от 28.08.2020 година, постановено по гр.дело № 16088/2019 година, в
частта, в която съдът е отхвърлил претенцията му за времето от 01.09.2020
година докато учи във висше учебно заведение, но не след навършване на 25
години за разликата от присъдените 450 лева до размера на претендираните
800 лева, за периода от 01.09.2020 г. до настъпване на основание за нейното
изменяване или прекратяване, на основание чл.144 СК.
Според тази жалба решението се явява неправилно, т.к. е вече видно, че
ищеца е студент, ще живее и учи в София, където нуждите му нарастват;
разстоянията биват по големи и обезпечаването му следва да е адекватно.По
същество искането е размера на издръжката да се увеличи до претендирания.
С отговор по реда на чл.263 от ГПК адв.Маринова е отговорила на
заявената насрещна жалба, като е настояла съдът да я остави без уважение.
В съдебно заседание пред ВОС, страните се представляват от
процесуалните си представители, всяка от които поддържа своята жалба и
оспорва жалбата на другата страна.
За да се произнесе по спора, както и като съобрази материалите по
делото и изразените мнения, ВОС, намери за установено следното:
Пред първата съдебна инстанция производството по делото е било
образувано по предявен иск от Д. П. Д., ЕГН ********** срещу П. Д. П., ЕГН
**********, с правно основание чл. 144 СК, за осъждане на ответника да
заплаща на ищеца месечна издръжка в размер на 600.00 лева, с падеж 1-во
число на месеца за който се дължи, считано от датата на подаване на исковата
молба - 07.10.2019 година до 05.07.2020 година , и в размер на 800 лева от
01.09.2020 година докато учи или до навършване на 25-годишна възраст,
както и иск с правно основание чл. 149 СК за осъждане на ответника да
заплати на ищеца издръжка за минало време, считано от 05.08.2019 г. до
датата на завеждане на исковата молба, в размер на 600,00 лева месечно,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба – 07.10.2019 г. до окончателното изплащане. Съобразно
твърденията в исковата молба, ответника е баща на ищеца, като последния е
вече навършил пълнолетие и продължава образованието си в Националното
училище по изкуствата „Добри Христов“ - Варна, специалност „Тромпет“,
редовна дневна форма на обучение.Излага, че живее с майка си, която
предоставя издръжка, но и че тя не е достатъчна да покрива разходите по
обучението си. Няма възможност да се издържа сам, тъй като няма доходи
или имущество. Излага още, че ответникът е в трудоспособна възраст, има
възможност да реализира доходи от допълнителен труд и за него не би било
особено затруднение за него да му дава претендираната издръжка. Сочи, че е
алергично болен и че два пъти месечно употребява два вида лекарства срещу
2
алергията, всяко от които струва по 20 лв.В хода на процеса е станало ясно, че
е приет в Държавната Консерватория в град София, студент, редовна форма
на обучение.
От фактическа страна пред ВРС е прието, а и страните се спорят, че
ищеца Д. П. Д. е роден на 05.08.2001 година, от майка – Д. М. Д.а и баща – П.
Д. П..
Съобразно приетите писмени документи е ясно още, че по гр.д. №
10117/2018 г. по описа на ВРС, с определение по делото, съдът е одобрил, на
основание чл.234, ал.1 ГПК, постигнатата между ищеца – Д. П.а Д. и
ответника П.Д. Д., съдебна спогодба, по силата, на която размерът на
дължимата от ответника на ищеца месечна издръжка е увеличен от 120 лева
на 200 лева, считано от 01.01.2019 г. до 05.09.2019 г. Със същия съдебен акт,
ответникът е осъден да заплати на ищеца, издръжка за минало време,
дължима за периода от 29.06.2018 г. до 31.12.2018 г., в общ размер на 420
лева, платима на 7 равни месечни вноски, всяко от които в размер на 60 лева.
По делото е представена служебна бележка №1015/27.08.2019 г.,
издадена от директора на НУИ „Добри Христов“ гр. Варна, видно, от която,
през учебната 2019/2020 г., ищецът е редовен ученик в 12б клас. Видно от
диплом за средно образование рег. №3158-28/22.06.2020 г. на НУИ „Добри
Христов“ гр. Варна, Д. П. Д. е завършил средното си образование.
От уверение № Уд-157294/22.07.2020 г. издадено от НМА „Проф. Панчо
Владигеров“, гр. София, се установява, че ищецът продължава да учи, като
през учебната 2020/2021 г. е записан в I-ви курс на висшето учебно заведение.
Представени са и медицински документи - амбулаторен лист №
2016/16.09.2019 г.; резултати от изследване в алергологичен кабинет лаб.
№317; амбулаторен лист №000493/01.04.2015 г.; амбулаторен лист
№000532/08.04.2015 г.; резултати от изследване в алергологичен кабинет от
08.04.2015 г.; амбулаторен лист №001070/08.07.2015 г.; резултати от
изследване в алергологичен кабинет от 30.09.2015 г.; амбулаторен лист
№000385/22.02.2016 г.; амбулаторен лист № 000515/09.03.2016 г.; резултати
от изследване в алергологичен кабинет от 2016 г.; амбулаторен лист
№000902/15.05.2017 г.; резултати от изследване в алергологичен кабинет от
2017 г.; резултати от изследване в алергологичен кабинет от 19.10.2016 г.;
амбулаторен лист №000104/15.01.2018 г.; резултати от изследване в
алергологичен кабинет от 11.01.2018 г.; медицинско направление от
19.06.2018 г., амбулаторен лист №000211/19.02.2020 г.; амбулаторен лист
№000561/09.03.2020 година, съобразно които е видно, че ищеца има
алергологично заболяване, от дълъг период от време.
От своя страна ответника представя множество писмени документи,
касаещи здравословното му състояние, в т.ч. амбулаторни листове от
прегледи проведени през 2019 г., резултати от извършени изследвания,
рецептурни бланки и др., от които се установява, че ответникът страда от
3
неврологично заболяване, изискващо медикаментозно лечение, а съгласно
медицинско направление/искане №1629/18.11.2019 г. на проф. д-р Я. Е. от
Клиника по неврохирургия при УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД, при липса на
ефект от консервативното лечение, следва да се обсъди оперативно лечение.
Видно от представен по делото договор за наем от 01.01.2012 г.,
сключен без определен срок, ответникът е наел недвижим имот – апартамент
№410, находящ се в гр. Варна, ж.к. „****“, бл.*, като заплаща месечен наем в
размер на 200 лева. Не е установено ответникът да живее в този имот, поради
което този месечен разход не следва да бъде съобразяван.
За периода м.06.2018 г. – м.08.2018 г. и за периода от м.09.2019 г. до
м.11.2019 г., ищецът е с осигурителен доход общо в размер на 1955,30 лева.
От представени справки от ТД НАП – Варна, за периода от 01.08.2019 г.
до 31.12.2020 г., се установява, че за същия ответникът се намира в трудово
правоотношение с „Градски транспорт“ ЕАД. От представени удостоверения
от работодателя се установява, че за периода от м.07.2019 г. до м.12.2019 г.,
ответникът е получил трудово възнаграждение общо в размер на 10858,01
лева, а за периода м.01.2020 г. – м.04.2020 г. – общо 8351,46 лева или за
периода от м.07.2019 г. до м.04.2020 г., ответникът е реализирал месечен
трудов доход в размер на 1920.95 лева.
От служебна бележка изх.№2019-1538/20.12.2019 г. на „Градски
транспорт“ ЕАД, се установява, че от трудовото възнаграждение на ответника
са удържани суми за издръжка на Д. П. Д. и същите са превеждани по банкова
сметка на майката на ищеца, както следва: м.08.2019 г. – 260 лева; м.09.2019 г.
– 260 лева и м.10.2019 г. – 200 лева.
Представено е удостоверение от 27.01.2020 г. на Сектор „Пътна
полиция“ – ОДМВР – Варна, съгласно което, към датата на издаването му,
ищецът Д.Д. не е собственик на моторно превозно средство.
Пред ВРС са били разпитани свидетели – свидетелката Д.а / майка на
ищеца/ сочи, че последната издръжка за сина е получена през м.октомври
2019 г., като същата е относима за задължение за м.септември 2019 г., тъй
като плащането се осъществява чрез удръжка от трудовото възнаграждение на
ответника; сочи, че той боледува от ранна детска възраст, когато е бил
диагностициран с алергии; сочи, че лекарствата се изработват и закупуват от
столицата , като следствие на алергиите той е развил и дерматологично
заболяване. Сочи, че всеки месец заплаща сума в размер на около 60 лева, за
4
закупуване на лекарства. За подготовка на сина за кандидатстване във
висше учебно заведение, ежемесечно заплаща сума в размер на 70 лева.също
тази свидетелка указва, че ищеца е работил на 4-часов работен ден.
От проведената пред ВРС Съдебно счетоводна експертиза се
установява, че в периода от 17.01.2019 г. до 17.10.2019 г., по сметка на Д. М.
Д.а – майка на ищеца, са постъпили суми, удържани от трудовото
възнаграждение на ответника, в общ размер на 2540 лева. Постъпили са 9 бр.
суми всяка, от които в размер на 260 лева /вместо дължимите 7 бр., съгласно
постигната между страните съдебна спогодба/, а за м.09.2019 г. е преведен
пълният размер на дължима издръжка – 200 лева, при данни, че същата се
дължи до 05.09.2019 г. и е в размер на 33.33 лева.
Видно приетото експертно заключение, възможни са два варианта на
изчисляване на дължимата и платена от ответника издръжка за периода м.01-
м.09.2019 г. Съгласно първия вариант, ако се приеме, че ответникът дължи
издръжка в размер на 260 лв./месец за периода януари – юли 2019 г., 200 лева
за м.август 2019 г. и 33.33 лв. за м. септември 2019 г., то общият размер на
дължимата издръжка за периода от 01.01.2019 г. до 05.09.2019 г. би бил
2053.33 лева, като с оглед платената от ищеца, за този период, сума в общ
размер на 2540 лева, надплатена би се явила сумата от 486,67 лева. Според
втория вариант, посочен от вещото лице, ако се приеме, че ответникът дължи
издръжка в размер на 260 лв./месец за периода януари – юли 2019 г., 200 лева
за м.август 2019 г. и 200 лв. за м. септември 2019 г., то общият размер на
дължимата издръжка за периода от 01.01.2019 г. до 05.09.2019 г. би бил 2220
лева, като с оглед платената от ищеца, за този период, сума в общ размер на
2540 лева, надплатена би се явила сумата от 320 лева.
За да уважи претенцията решаващия съд е отчел изложените по горе
обстоятелства, приел ги е за доказани и най – вече е отчел възможността на
въззивника да заплаща подобно задължение, както и обучението на ищеца в
НМА „Панчо Владигеров“ в град София, редовна форма на обучение.
За да се произнесе по спора, както и като отчете наличните по делото
доказателства и застъпените от страните становища, настоящата инстанция
прие за установено следното:
Според константната практика на съдилищата и нормата на чл.144 от
СК, издръжка на навършили пълнолетие деца, които не могат да се издържат
от доходите си или от използване на имуществото, ако учат, се дължи само
ако не съставлява особено затруднение за родителите. Пълна безусловност на
задължението в случая не е налице - трябва да се установи, че детето
продължава да учи редовно в средно или висше учебно заведение, че то не
може да се издържа от доходите си или от използването на имуществото си,
както и даването на издръжката не трябва да създава особени затруднения за
родителя. Това означава, че родителят трябва да притежава средства над
собствената си необходима издръжка, които да му позволяват без особено
затруднение да отделя средства и за издръжка на пълнолетното си учащо дете.
5
Преценката за това е винаги конкретна и зависи от имуществото, от доходите,
квалификацията, семейното положение, здравословното състояние и начина
на живот на задълженото лице. Възможността за даване на издръжка е винаги
обективна и конкретна и се определя от имуществото и от доходите на
задълженото лице. При присъждане на издръжка на пълнолетни учащи деца
се преценява и обстоятелството дали плащането й няма да създаде особени
затруднения за родителите. Както правилно е посочила решаващата съдебна
инстанция според нормата на чл.143, ал.1 и ал.2 от СК всеки родител е
задължен да осигури условия на живот, необходими за развитието на детето
съобразно своите възможности и материално състояние, като по отношение
на ненавършилите пълнолетие деца родителите дължат издръжка независимо
от това дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото
си.Отделно от това нормата на чл.144 от СК задължава родителите да
издържат пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни и висши учебни
заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на
двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна
възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат да се издържат
от доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я
дават без особени затруднения.
В конкретния случай следва да се търси изискуемия баланс между
нуждите на детето и възможностите на въззивника да предостави
издръжка.Установено и не се спори от страните, че въззиваемия П.Д. е в
трудоспособна възраст; че получава месечно възнаграждение за труд в размер
на приблизително 1 920 лева; че липсват данни за изплащане на други
задължения.Също от материалите по делото не става ясно дали той има
други низходящи и / или възходящи за които да проявява грижи. Вярно е,
страда от заболявания присъщи на възрастта му, но е вярно също така, че
разполага и с доходи и със имущество, което може да обезпечи искането на
въззиваемия.Не без значение е и обстоятелството, че другия родител на
въззиваемия - неговата майка Д. М. Д.а, е била съкратена от длъжността
„Кондуктор“ в „Градски транспорт“ и едва на 22.12.2020 година, съобразно
представените пред ВОС писмени доказателства, е постъпила на работа към
Общинско предприятие „ТАСРУД“, с основно месечно възнаграждение 745
лева, или сума недостатъчна да изпълнява самостоятелно подобна роля.
Върху нея също така са концентрирани ежедневните грижи – финансови и
психологически, касаещи отглеждането и възпитанието на роденото от
съжителството дете.Последния е студент и неговите нужди са нараснали.И
именно изхождайки от това, и отчитайки конкретната възраст и психо -
физиологическо развитие на въззиваемия Д.Д., ВОС намери, че решението на
първата инстанция е правилно.
Вярно е, че съобразно представеното Удостоверение от НМА „Панчо
Владигеров“ Д.Д. е студент, редовна форма на обучение и заема стая в
студентско общежитие, за която заплаща сумата от 75 лева месечно, но е
вярно също така, че с тази сума далеч не се изчерпва финансовото ежедневие
6
на ищеца.Рязкото откъсване от нормалната му среда, разходите за транспорт,
храна, лекарства, такси за обучение, работни консумативи и други, натежават
и обуславят приетия от страна на ВРС размер.Установи се от събраните по
делото доказателства, че ищецът учи редовно във висше учебно заведение и
не е навършил 25 години. Липсват данни по делото същият да получава
доходи или да може да се издържа от използване на имуществото си.
Няма легално определение на използваната от законодателя
словоформа "без особени затруднения", но съдържанието й следва да се
извежда за всеки случай поотделно, на базата на конкретните
обстоятелства, които се преценяват в тяхната съвкупност и отнесени
към общите принципи за справедливост. Така, в случая, въззивният съд
счита, че здравословното и имущественото състояние на ответника,
както и наличните му необходими специфични разходи /от които се
изключват тези по потребителския кредит/, не се конфронтират в такава
степен със задължението му към ищеца, че да го елиминират напълно.
Не са налице такива обстоятелства, които да сочат, че даването на
издръжка на пълнолетното дете ще представлява особено затруднение
за него по смисъла на чл.144 от СК, което да изключва дължимостта
й.Вярно е, че здравословното състояние на ответника не е блестящо, но
към този момент той е работоспособен, трудоспособен и е редно да
отдели средства.Тук следва да се посочи, че тъй като се касае за
издръжка на пълнолетно дете, в случая съдът се фокусира върху
наличието на предпоставките касателно посочения в исковата молба
ответник. Неприложими са механизмите, които ръководят съда при
определяне издръжка за ненавършило пълнолетие дете – когато
родителските права са възложени на другия родител, определено е
местоживеене на детето при него и за него съществува законово
задължение да полага личните и непосредствени, ежедневни грижи за
детето, както и да участва в издръжката му. След навършване на
пълнолетие не се касае за "дете" по смисъла на националния закон,
поради което отношението на всеки един от двамата родители с детето
им /в смисъла на биологичното им родство/, е равнопоставено и
независимо от това на другия. Следователно във всяко отделно
производство само срещу единия родител съдът не следва да извършва
par excellence преценка дали другият родител би могъл да поема
останалата част от хипотетично определената обща сума, нужна за
7
издръжката на навършилото пълнолетие учащо се дете, а само дали,
евентуално, те не са вече задоволени от него. Неприемливо е от всеки
родител да се иска присъждане на цялата необходима за издръжката
сума или сборът от присъдените суми да надвишава общия размер на
доказаните нужди на пълнолетното учащо дете. Това може да стане
само при доброволно уреждане на личните отношения между
родителите и детето им, но не и посредством държавна принуда.
В заключение, като изхожда именно от нуждите и интереса на ищцовата
страна, съдът намира, че решението в атакуваните му части се явява правилно
и е редно да бъде потвърдено.С оглед изхода на спора, ВОС намира, че не
следва да присъжда разноски на страните.
На основание изложеното, ВОС,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260167 от 28.08.2020 година,
постановено по гр.дело № 16088/2019 година, четиридесет и трети състав,
както следва:
в частта, с която съдът е уважил претенцията и е осъдил П. Д. П., ЕГН
********** да заплаща в полза на Д. П. Д., ЕГН ********** месечна
издръжка в размер на 450 /четиристотин и петдесет/ лева, докато учи редовно
във висше учебно заведение и до навършване на двадесет и пет годишна
възраст, считано от 07.10.2019 г. до 05.07.2020 г. и от 01.09.2020 г. до
настъпване на основание за нейното изменяване или прекратяване, с падеж
първо число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска,
в частта, с която, в която съдът е отхвърлил претенцията на Д. П. Д.,
ЕГН ********** против П. Д. П., ЕГН ********** за времето от 01.09.2020
година докато учи във висше учебно заведение, но не след навършване на 25
години, за разликата от присъдените 450 лева до размера на претендираните
800 лева, за периода от 01.09.2020 г. до настъпване на основание за нейното
изменяване или прекратяване, на основание чл.144 СК.
В останалата му част решението е влязло в сила.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
8
2._______________________
9