Определение по дело №7374/2020 на Районен съд - Пловдив

П Р О Т О К О Л №260560

 

15.12.2020 г.                                                                                град ПЛОВДИВ

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД                           ХХІ наказателен състав

На петнадесети декември                              две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

                                                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ  ГЕТОВ

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: БИСЕРКА КОСТОВА

КРАСИМИРА ПЕТКОВА

                              

Секретар: ХРИСТИНА БОРИСОВА

Прокурор: ЕЛКА КАРАНИНОВА

Сложи за разглеждане докладвано от Съдията

НОХД №  7374  по описа за 2020 година

Съдебното заседание е насрочено за 10:20 часа, но започва в 10:34 часа поради забавяне на НОХД № 7221/2020 г. по описа на съда.

На поименното повикване в 10:34 часа се явиха:

 

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ПЛОВДИВ – редовно призована, се представлява от прокурор Елка Каранинова.

          ПОДСЪДИМИЯТ Б.П.В. – редовно призован, се явява лично, доведен от Затвора – Пловдив и със служебния си защитник от досъдебното производство адв. Д.А., която също е редовно призована. 

ОЩЕТЕНОТО ЮРИДИЧЕСКО ЛИЦЕ  „МИДНАЙТ ШОП“ ЕООД – редовно призовано, не се представлява.

 

СЪДЪТ докладва постъпила справка за съдимост за подсъдимия В..

 

ПРОКУРОР: Да се даде ход на разпоредителното заседание.

АДВ. А.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.

ПОДС. В.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.

 

Съдът, след съвещание и като взе предвид становищата на страните, намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на разпоредителното заседание, като в случая е налице хипотезата на чл. 247в, ал. 2 от НПК, като ощетеното юридическо лице е редовно призовано преди повече от 7 дни, същото не се представлява, но и не сочи уважителна причина за неявяването си, поради което пречка за даване на ход не е налице.

Така мотивиран,

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ.

СНЕ СЕ самоличността на подсъдимия:

Б.П.В. – роден на *** г. в гр. И., б., б.г., с постоянен адрес:*** и живущ ***, със средно образование, разведен, безработен, осъждан, ЕГН: **********.

Съдът разясни на подсъдимия правото му да участва в обсъждането на въпросите, предмет на разпоредителното заседание, както и правата му по чл.55 от НПК.

ПОДС. В.: Разбирам правата си. Обяснихте ми ги.

 

ПРОКУРОР: Получих съобщение за насрочване на разпоредително заседание, ведно с препис от разпореждането на съда и съм уведомена за въпросите на разпоредителното заседание преди повече от 7 дни.

АДВ. А.: Получих съобщение за насрочване на разпоредително заседание, ведно с препис от разпореждането на съда и съм уведомена за въпросите на разпоредителното заседание преди повече от 7 дни.

ПОДС. В.: Получих съобщение за насрочване на разпоредително заседание, към което имаше копие разпореждането на съда и обвинителен акт преди повече от 7 дни. Уведомен съм за въпросите на разпоредителното заседание.

 

Съдът разясни на страните разпоредбата на чл. 248, ал. 3 от НПК, като им указа, че всички възражения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които не са поставени на обсъждане в разпоредителното заседание, включително по почин на съда, или които са приети за несъществени не могат да се правят в съдебно заседание на първоинстанционния, въззивния и касационния съд.

ПРОКУРОР: Наясно съм, разбирам последиците.  

АДВ. А.: Наясно съм, разбирам последиците.

ПОДС. В.: Наясно съм, разбирам последиците.

 

СЪДЪТ разясни на страните правото им на отвод срещу състава на съда, прокурора, защитниците и съдебния секретар.

ПРОКУРОР: Нямам искания за отводи.

АДВ. А.: Нямам отводи.

ПОДС. В.: Нямам искания за отводи.

 

ПРИСТЪПИ се към обсъждане на въпросите по чл. 248, ал. 1 НПК.

ПРОКУРОР: Считам, че делото е подсъдно на Районен съд Пловдив. Не са налице основания за спиране или за прекратяване на наказателното производството. Не е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила в хода на досъдебното производство, което да е довело до ограничаване на правата на подсъдимия или на пострадалите. По отношение на чл. 248, ал. 1, т. 4 от НПК ще взема отношение след като чуя становището на другата страна. Не са налице предпоставките за разглеждане на делото при закрити врати, за привличането на резервен съдия, съдебни заседатели, назначаване на защитник, вещо лице, тълковник, преводач и извършването на съдебни следствени действия по делегация. Няма основание за изменение на мярката за неотклонение „задържане под стража“. Нямам на този етап искания за събиране на нови доказателства.

 

АДВ. А.: Делото е подсъдно на Районен съд – Пловдив. Няма основание за спиране или прекратяване на наказателното производство. В хода на досъдебното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до ограничаване правата на подзащитния ми. По т. 4 правим искане делото да бъде разгледано по реда на глава  27 от НПК, а именно съкратено съдебно следствие по-точно по чл. 371, т. 2 от НПК. Няма основания за разглеждане на делото при закрити врати, привличането на резервен съдия, съдебни заседатели, вещо лице, тълковник, преводач или за извършване на съдебни следствени действия по делегация. Мярката за процесуална принуда да си остане същата. Нямаме искане за събиране на нови доказателства.

 

ПРОКУРОР: Налице са основания делото да се гледа по реда на съкратеното съдебно следствие.

 

ПОДС. В.: Съгласен съм с това, което каза защитникът ми.  Няма допуснати съществени процесуални нарушения по делото. Съгласен съм каквото предложи адвокатът ми делото да се гледа по тази процедура. Наясно съм нея. Нямам искания по мярката и за събиране на доказателства.

 

Съдът се оттегли на тайно съвещание.

 

Съдът, след тайно съвещание, като взе предвид становищата на страните и като съобрази въпросите, предвидени в чл. 248, ал. 1 НПК, намери следното:

Делото, с което е сезиран съдът, е подсъдно на Районен съд – Пловдив.

Не са налице основания за прекратяване или за спиране на наказателното производство.

По т. 3 на чл. 248, ал. 1 от НПК съдът намира, че с обвинителния акт на подсъдимия Б.П.В. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „А“ и б. „Б“ от НК.

При описването на признаците от състава на престъплението законодателят използва общи и абстрактни правни понятия, за да може правната норма да има повтарящо се действие неограничен брой пъти, когато в обективната действителност се осъществят фактите, формиращи състава на престъплението.

Правото на защита на конкретното лице, което е привлечено към наказателна отговорност, изисква тези общи и абстрактни правни понятия да бъдат подведени под конкретни факти от обективната действителност, индивидуализирани по време, място и начин на извършване.

В конкретния случай повдигнатото обвинение е за извършването на кражба чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот. Буквалното преписване на квалификациращия признак по чл. 195, ал. 1, т. 3 от НК, обаче, не изпълва изискването за описание на нарушението, тъй като качеството на дадена вещ като „преграда“ по смисъла на Наказателния кодекс, както и квалификацията на определено активно поведение като „разрушаване на преградата“ са все директни обобщения или правни изводи, а не твърдения за факти.

В диспозитива на обвинителния акт липсват твърдения коя вещ прокурорът твърди да е преграда и кое поведение да представлява нейното разрушаване. В обстоятелствената част на обвинителния акт /лист 4 от делото/, след излагането на фактите, прокурорът е направил обобщение кой факт под какъв правен признак се подвежда. И тук, обаче, директно е вписан правният извод „разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот“, без да е ясно и недвусмислено посочено кои факти се подвеждат по този правен извод.

Действително на лист 2-гръб от делото в обстоятелствената част на обвинителния акт се съдържат твърдения подсъдимият да е счупил определена вещ, след което да е влязъл в инкриминирания магазин. Дали обаче именно тази вещ и за това поведение се твърди да представляват разрушаването на преграда както за съда, така и за подсъдимия е оставено единствено да предполагат и сами да нагаждат фактите към правото. Нито в обстоятелствената част, нито в диспозитива на обвинителния акт има ясно и конкретно твърдение кое поведение от фактическа страна осъществява квалифициращия признак на чл. 195, ал. 1, т. 3 от НК.

В случая съдът намира, че не може да се приеме, че волята на прокурора е несъмнено ясна, нито пък подсъдимият е длъжен да предполага фактическата рамка на обвинението. Така например в обстоятелствената част на обвинителния акт е описано и твърдение, че за извършване на деянието подсъдимият е използвал предварително подготвен метален лост. Такова обвинение обаче липсва от правна страна. От друга страна в заглавната част на обвинителния акт е вписана правна квалификация по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4 от НК, но в диспозитива липса обвинение за чл. 195, ал. 1, т. 4 от НК. Налице е противоречие и непоследователност в правната квалификация.

По въпроса дали следва и в диспозитива да се изписва какво точно поведение от фактическа страна изпълва квалифициращия признак по чл. 195, ал. 1, т. 3 от НК съдът намира, че има формирана съдебна практика, като относими тук са например присъда № 51/2019 г. по НОХД № 475/2019 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, при която в диспозитива ясно е посочено, че преградата е представлявала банкови АТМ устройства или присъда № 64/2016 г. по ВНОХД № 1333/2016 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, където и в диспозитива е посочено, че е извършена взломна кражба чрез разбиване на патронник на входна врата.

И в двата цитирани съдебни акта обвинението е било освен за взломна кражба, то и за използване на техническо средство, като техническото средство също е било посочено в диспозитива. При изследване на съдебна практика съдът констатира, че досежно други квалифициращи кражбата обстоятелства например по точка 4 на чл. 195, ал. 1 от НК, неизменно в диспозитива винаги се посочва видът на техническото средство или се индивидуализира използвано МПС – така например присъда № 47/2015 г. по ВНОХД № 6012/2015 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив; присъда № 87/2015 г. по НОХД № 1854/2015 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив.

Настоящият съдебен състав намира, че не би следвало да се поставя различен стандарт спрямо различните квалифициращи обстоятелства и тези по чл. 195, ал. 1, т. 4 от НК винаги да бъдат вписвани в диспозитива на обвинителния акт, а съответно това по чл. 195, ал. 1, т. 3 от НК да не бъде вписвано.

Както се посочи, най-големият проблем, който съдът съзира, е, че липсва ясно отбелязване както в обстоятелствената част, така и в диспозитива на обвинителния акт кои конкретно описани фактически твърдения се подвеждат под правния извод за извършена взломна кражба, а е предоставено на съда сам да преценява кое твърдение да бъде подведено под тази квалификация.

На последно място съдът обръща внимание, че при описание на обвинението от субективна страна на лист 4-гръб от делото прокурорът е изложил подробни и всестранни твърдения, което следва да бъде положително оценено, тъй като не се е задоволил единствено с общите постановки. Но в тази връзка, доколкото обвинението е за взломна кражба, то би следвало да се съдържат и твърдения за това дали умисълът на подсъдимия е обхващал разрушаването на съответната вещ, както и че е съзнавал, че тя е била предназначена да служи за преграда за защита на инкриминирания имот, тъй като в противен случай неясно остава какво се твърди да е било субективното отношение към квалифициращия признак.

Така констатираните от съда пропуски представляват съществени процесуални нарушения по чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК, които са ограничили правото на подсъдимия да научи фактическите рамки на обвинението, срещу което трябва да се защитава. Същевременно според настоящия състав тези пропуски са отстраними, поради което съдебното производство по делото следва да бъде прекратено, а делото да бъде върнато на Районна прокуратура – Пловдив за отстраняване на констатираните непълноти.

Доколкото съдът намери, че са налице основания за прекратяване на съдебното производство, то не следва да се произнася по останалите въпроси на разпоредителното заседание, с изключение на мярката за неотклонение. Същата е правило определена и не са налице основания за нейното изменение или отмяна, поради което взетата мярка „задържане под стража“ трябва да бъде потвърдена.

Така мотивиран,

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 7374/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХХІ н.с.

ВРЪЩА делото на Районна прокуратура – Пловдив за отстраняване на констатирани съществени процесуални нарушения в мотивната част на определението на съда.

          Определението подлежи на обжалване и протестиране в 7-дневен срок от днес пред Окръжен съд – Пловдив по реда на Глава ХХІІ от НПК.

ПОТВЪРЖДАВА взетата мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо подсъдимия Б.П.В..

          Определението подлежи на обжалване и протестиране в 7-дневен срок от днес пред Окръжен съд – Пловдив по реда на Глава ХХІІ от НПК.

 

 

Протоколът се изготви в съдебно заседание.

Заседанието се закри 11:10 часа.

 

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

          2.

 

                                                                       СЕКРЕТАР:

 

Вярно с оригинала, ХБ