РЕШЕНИЕ
№ 495
гр. Бургас, 22.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ
при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА
като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело №
20212120107686 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод искова молба от Гаранционен фонд, с адрес
гр. София, ул. Граф Игнатиев, № 2, против Д. Й. Т.. Ищецът иска да бъде осъден ответникът
да му заплати сумата от 4143,18 лева, представляваща изплатено обезщетение за
имуществени вреди от ПТП, настъпило на 06.10.2017 г., ведно със законната лихва, считано
от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
С определение № 4071/30.11.2021 г. съобщението, с което са изпратени на ответника
книжата по делото за отговор, е приложено като редовно връчено и му е назначен особен
представител на основание чл.47, ал.6 от ГПК, а с определение № 4332/10.12.2021 г. адвокат
М.Б. е назначен за особен представител на ответника, който депозира отговор на исковата
молба.
В съдебно заседание се явява адвокат З.М., преупълномощена от особения
представител на ответника адв. Б.. Според Определение № 51/25.01.2016 г. по дело №
814/2015 г. на ВКС, ТК, II т.о. по силата на разпоредбата на чл.26, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.25,
ал.1, вр. ал.3 и 4, вр. чл.21, т.3 от Закона за правната помощ, приложима и в хипотезата на
назначаване от съда на особен представител на ответника на разноски на ищеца по чл.47,
ал.6 от ГПК, назначеният за особен представител адвокат може да преупълномощи друг
адвокат от Националния регистър за правна помощ. Адвокат М. е вписана в посочения
регистър, поради което може да участва в настоящото производство като особен
представител на ответника. В съдебното заседание, в което е даден ход на делото по
същество, тя моли съда да отхвърли иска.
Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 06.10.2017 г. около 22.04 часа в гр. Бургас, на ул. Струга в посока кръстовище
„Трапезица“, ответникът управлява собствения си лек автомобил марка „***“, модел „***“, с
рег. № ***, и поради неспазване на необходимото безопасно разстояние от движещия се
1
пред него лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № ***, собственост на М. П. В.,
предизвиква ПТП, в резултат на което е увредена цялата задна част на лек автомобил марка
„***“, включително задна броня, капак заден, ключалка заден капак, стопове, багажник,
задно стъкло, таван купе, калници, врати леви, предна и задна.
Към датата на настъпване на ПТП по отношение управлявания от ответника
автомобил няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите.
Собственикът на увредения автомобил предявява пред ищеца през месец февруари
2018 г. претенция за изплащане на застрахователно обезщетение. Видно от доказателствата
по делото обезщетението за нанесените имуществени вреди на лек автомобил марка „***“,
модел „***“ с рег. № *** възлиза на 4143,18 лева, която сума е преведена на 02.03.2018 г. от
ищеца по банков път на собственика му М. П. В.. Впоследствие на 16.06.2021 г.
Гаранционен фонд изпраща чрез куриер регресна покана до ответника в 7-дневен срок от
получаването й да му заплати сумата от 4180,18 лева, представляваща изплатено
обезщетение. Поканата се връща като невръчена, с отбелязване, че адресатът се е изместил.
Особеният представител на ответника заяви в съдебно заседание и това бе отразено в
доклада по делото, че ответната страна не оспорва характера на причинените имуществени
вреди, настъпили от ПТП, както и не оспорва размера на изплатеното обезщетение на
собственика на увредения автомобил.
С наказателно постановление № ***/16.11.2017 г. на началник група към ОДМВР –
Бургас, сектор „Пътна полиция“, на ответника са наложени следните наказания: глоба в
размер на 200 лева за нарушение на чл.23, ал.1 от ЗДвП, тъй като се е движил на такова
разстояние от движещото се пред него превозно средство, че да може да избегне удряне в
него, когато то намали скоростта или спре рязко; глоба в размер на 50 лева и лишаване от
право да управлява МПС за 1 месец поради нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП за това,
че не е спрял и не е установил последиците от ПТП.
С наказателно постановление № ***/16.11.2017 г. на началник група към ОДМВР –
Бургас, сектор „Пътна полиция“, на ответника е наложено наказание „глоба“ в размер на
250 лева за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, тъй като не е сключил задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ по отношение на лек автомобил
марка „***“, модел „***“, с рег. № ***. И двете наказателни постановления са връчи на Т.
срещу подпис на 21.01.2018 г., като същите не са атакувани.
По доказателствата:
Така описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства.
По доказателствената стойност на протокол за ПТП от 09.10.2017 г.:
За самия механизъм на пътно-транспортното произшествие, описан в протокола,
същият не се ползва с обвързваща доказателствена сила, тъй като произшествието не е
реализирано в присъствие на съставителя на акта. Когато обаче протоколът за ПТП е
подписан от участниците, същият може да се ползва с материална доказателствена сила за
неизгодните факти, чието настъпване е удостоверено с подписа на страната – аргумент от
Определение № 84 от 10.02.2017 г. на ВКС по т. д. № 2020/2016 г., I т. о. и посочената в него
практика на ВКС. В настоящия случай протокол за ПТП е подписан от увреденото лице и от
ответника и с подписа си, който не е оспорен от особения представител, Т. „признава“, че не
е спазил дистанция и е станал причина за настъпване на произшествие с автомобила,
движещ се пред него. Следователно, касае се за частен свидетелстващ документ, който важи
срещу своя издател като неизгоден за него и се ползва с материална доказателствена сила на
това основание.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.558, ал.7, вр. чл.557, ал.1, т.2, б. „а“ от КЗ.
Според разпоредбата на чл.557, ал.1, т.2, б. „а“ от КЗ Гаранционният фонд изплаща
2
на увредените лица от Фонда за незастраховани МПС обезщетения за имуществени вреди на
чуждо имущество, причинени на територията на Република България от моторно превозно
средство, което обичайно се намира на територията на Република България и за което няма
сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Установи се, че в резултат на ПТП, причинено виновно от ответника, настъпват
имуществени вреди за собственик на лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № ***,
които са в размер на 4143,18 лева, която сума е изплатена от ищеца на собственика В..
Установи се, че към момента на ПТП, настъпило в България, по отношение на
управлявания от ответника собствен автомобил няма сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ и това превозно средство обичайно се
намира на територията на България.
Според чл.558, ал.7 от КЗ след изплащане на обезщетението фондът встъпва в
правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви, както и
разходите за определянето и изплащането му.
Ето защо предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
С оглед изхода на делото само ищецът има право на разноски.
Ищецът претендира юрисконсултско възнаграждение, защото исковата молба е
подадена от юрисконсулт, макар впоследствие той да е представляван в съдебните заседания
от адвокат (адвокатско възнаграждение не се претендира). Съдът намира, че справедливо е
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено на основание чл.78, ал.8
от ГПК.
В този смисъл ищецът има право на разноски в размер на 665,73 лева, съобразно
списък с разноски по чл.80 от ГПК, от които 165,73 лева държавна такса, 400 лева депозит за
възнаграждение на особения представител на ответника и 100 лева юрисконсултско
възнаграждение. Ответникът няма право на разноски.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. Й. Т., ЕГН – **********, да заплати на Гаранционен фонд, с адрес гр.
София, ул. Граф Игнатиев, № 2, следните суми: 4143,18 лева (четири хиляди сто
четиридесет и три лева и осемнадесет стотинки), представляваща изплатено обезщетение по
щета № ***/15.02.2018 г. по описа на Гаранционен фонд заради причинено от ответника на
06.10.2017 г. пътно-транспортно произшествие при управление на лек автомобил марка
„***“, модел „***“, с рег. № ***, за който няма сключена задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба на 01.11.2021 г. до окончателното й изплащане; 665,73 лева
(шестстотин шестдесет и пет лева и седемдесет и три стотинки), представляваща разноски
по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от датата на съобщението.
Съдия при Районен съд – Бургас: ______(П)______
Вярно с оригинала! ММ
3