№ 14577
гр. София, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20221110121266 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на /фирма/ срещу И. К. Ч..
Ищецът твърди, че на 10.01.2017г., около 22,00ч., в гр. София, ответникът като
водач на л. а. „Форд“ с рег. ************, движейки се на паркинга на /населено
място/ и нарушавайки правилата за движение, поради недостатъчен контрол върху
управляваното от него МПС, се ударил в паркираното МПС „Пежо 206“ с рег. №
*************, собственост на Х. И. Х.. За събитието бил съставен протокол за ПТП
№ 1685182/11.01.2017г. от органите на МВР. Посочва, че след настъпване на
произшествието ответникът напуснал мястото на ПТП, като впоследствие бил
установен. Бил му съставен АУАН № 267110/15.02.2017г., както и НП № 17-4332-
005747/27.04.2017г., което било влязло в сила. В резултат от ПТП настъпили
имуществени увреждания по л. а. „Пежо 206“. За МПС „Форд“ имало сключена и
действаща застраховка „ГО“ с ищцовото дружество, като била образувана преписка
/щета/, по която било изплатено обезщетение в полза на собственика на увредения
автомобил в размер от 758,04лв. Счита, че с изплащане на застрахователното
обезщетение ищецът е встъпил в правата на увредения срещу причинителя на
увреждането.
Съобразно изложеното, моли за осъждане на ответника да заплати сумата в общ
размер от 773,04лв., от които 15,00лв. ликвидационни разноски и 758,04лв. изплатено
застрахователно обезщетение.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба. В проведените открити
съдебни заседания и депозираните писмени бележки оспорва да е участвал в
процесното ПТП.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявен за разглеждане е осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3
КЗ вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
1
Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи при
условията на пълно и главно доказване следните факти, за да бъде уважен предявеният
иск: наличие на застрахователно правоотношение по договор за застраховка
„Гражданска отговорност“, по силата на което е бил задължен да покрива
отговорността на водача на лек автомобил „Форд“; настъпване на застрахователно
събитие (настъпването на пътно-транспортното произшествие и неговия механизъм);
че произшествието е настъпило поради противоправно поведение на ответника, който
е управлявал МПС „Форд“ към момента на настъпване на ПТП; причинените
имуществени вреди на трети лица и стойността им; причинна връзка между
произшествието и вредите; заплащането на застрахователно обезщетение и неговия
размер; че ответникът е напуснал мястото на пътнотранспортното произшествие преди
идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на
местопроизшествието от тях е било задължително.
Спорното обстоятелство между страните по делото се свежда до това дали
ответникът е участвал в процесното ПТП и именно неговото виновно и противоправно
поведение е довело до настъпване на уврежданията по паркирания автомобил.
Ищецът поддържа, че за процесното ПТП е съставен протокол №
1685182/11.01.2017г. Видно от съдържанието на протокола, същият е съставен на
11.01.2017г. в 16:40ч. от мл. автоконтрольор при ОПП-СДВР за ПТП, настъпило на
10.01.2017г. в 22:00ч. в /населено място/. Като участник 2 в произшествието е посочен
Х. И. Х. с МПС Пежо 206 с рег. № *************, което било в паркирано състояние.
В обстоятелства, при които е настъпило произшествието, е посочено, че МПС 3 с рег.
№ ************ било паркирано на /населено място/, като друго МПС 1 по неизяснени
причини и обстоятелства причинил ПТП. Посочено е, че участник 1 /без никакви
посочени негови индивидуализиращи белези/ напуснал ПТП.
По делото е представен и протокол за ПТП № 1685183 /л. 79/, съставен на
същите дата и час от същия мл. автоконтрольор, в който като участник 2 е посочен Д.
К. с МПС Пежо 207 с рег. № ************, който също е бил в паркирано състояние.
Като обстоятелства, при които е настъпило произшествието е посочено същото – че
МПС 1 при неизяснени причини и обстоятелства е ударило МПС 2 и МПС 3, а
участник 1 /без да е индивидуализиран/ напуснал произшествието.
По делото е представен и протокол за ПТП № 1673182, съставен на 12.01.2017г.
в 13:45ч. от мл. автоконтрольор при ОПП-СДВР за ПТП, настъпило на 12.01.2017г. в
12:00ч. на /населено място/ и /населено място/ в София. Под участник 2 е посочен К.
К.. Като обстоятелства е описано, че МПС Фолскваген Кади с рег. № **************
било паркрирано на /населено място/ и по данни на г-н К. при неизяснени причини и
обстоятелства автомобилът бил ударен от л. а. „Форд“ с рег. № ************, който
напуснал произшествието. Като повреда е посочено дясно странично огледало. На
участник 1 е отбелязано – ************ – напуснал.
Ищецът твърди, че за процесното ПТП на ответника са съставени АУАН №
267110/15.02.2017г., както и НП № 17-4332-005747/27.04.2017г., което било влязло в
сила. Видно от съдържанието на представените по делото АУАН и НП /л. 20-21/,
АУАН е съставен на 15.02.2017г. за това, че ответникът И. Ч. на 12.01.2017г. около
12:00ч. в гр. София управлявал л. а. Форд с рег. № ************ в посока на движение
по /населено място/ към „Източна тангента“ и поради слаб контрол над управлявания
автомобил реализирал ПТП – странично дясно огледало за обратно виждане на л. а.
Фолксваген Кади с рег. № **************, след което напуснал мястото на събитието
без да спре и да установи щетите и да изчака органите на МВР, с което виновно
нарушил чл. 20, ал. 1, чл. 123, ал. 1, т. 3 ЗДвП. АУАН препраща към протокол за ПТП
№ 1673182/2017г., който се отнася именно за ПТП на /населено място/. Въз основа на
2
АУАН на ответника е издадено НП № 17-4332-005747/27.04.2017г., с което са му
наложени две наказания глоба и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец за
описаното в посочените протокол за ПТП и АУАН нарушения. НП е влязло в сила на
18.05.2017г., като ответникът не оспорва тези обстоятелства.
От изложеното следва, че АУАН и НП, на които се позовава ищецът, въобще не
се отнасят за процесното ПТП, а касаят съвсем различно такова. Следва да се
отбележи, че самото ищцово дружество е достигнало до същия извод, тъй като на два
пъти преди образуване на настоящото производство е изпращало писма до ОПП-СДВР
/л. 19 и 26/ от дати 25.10.2018г. и 19.05.2020г., с които е искало информация кой е
номерът на издадения АУАН във връзка с констатираното с протокол за ПТП №
1685182/11.01.2017г., тъй като АУАН № 267110/15.02.2017г. е издаден „относно
коренно различно ПТП“. Макар по делото да е представено удостоверение от
19.06.2018г., издадено от зам.-началник на ОПП-СДВР, в което да се посочва, че
относно ПТП от 11.01.2017г., констатирано с протокол № 1685182/11.01.2017г., на
виновното лице И. Ч. е съставен АУАН по ЗДвП, е издадено НП и същото е влязло в
сила, такива няма представени. В удостоверението от 20.03.2017г. /л. 27/ пък като
съставени за процесното ПТП АУАН и НП се сочат АУАН № 267110/15.02.2017г. и
НП № 17-4332-005747/27.04.2017г., които очевидно не се отнасят за това ПТП. В
самия протокол за процесното ПТП, който е с № 1685182/11.01.2017г., няма посочен
извършител на деянието. В протокола за ПТП 1685183/11.01.2017г., който се отнася за
същото ПТП, но е съставен за трето МПС, също няма посочен извършител. Свидетелят
Х. Х., който е собственик на л. а. Форд с рег. № ************, посочва, че
действително автомобилът му е бил паркиран в /населено място/ и е бил ударен отпред
вдясно, но нито знае кой е бил виновният водач, нито дали впоследствие е бил
установен.
С оглед всичко гореизложено и при съвкупната преценка на събрания по делото
доказателствен материал, съдът намира, че не са налице убедителни доказателства,
посредством които да е проведено пълно доказване, че именно ответникът И. Ч. е
станал причина за уврежданията по л. а. „Пежо 206“, за които ищцовото дружество е
изплатило застрахователно обезщетение. Освен едно удостоверение, издадено от СДВР
/л. 18/, което съдът намира за сгрешено и с невярно съдържание, други доказателства в
подкрепа на това твърдение няма. Както бе посочено, АУАН и НП, на които се
позовава ищецът, въобще не се отнасят за процесния случай, а за друг, настъпил на
друго място и по друго време. Предвид липсата на пълно и главно доказване на един от
правопораждащите претендираното субективно право факти от сложния фактически
състав, съдът счита, че исковата претенция за регресно вземане на ищеца остана
недоказана и подлежи на отхвърляне като неоснователна.
При този изход на спора, право на разноски има ответникът, който е доказал
такива в размер на 900лв. за платено адв. възнаграждение. Насрещната страна е
направила възражение за прекомерност, което съдът намира за основателно. Доводите
на ответника, че делото се отличава с фактическа сложност са несъстоятелни, тъй като
по нищо не се отличава от друго дело със сходен предмет. Напротив, спорен в
настоящия процес е само един факт – дали ответникът е участвал в ПТП или не.
Обемът от събраните доказателства е незначителен, като част от тях се повтарят,
защото бяха изискани в заверен препис от органа, който ги е издал, по молба на
ответника. Проведени са 2 открити съдебни заседания, изслушан е само един свидетел.
Отговор на исковата молба не е подаван от ответника, а размерът на адв.
възнаграждение надхвърля размера на исковата претенция, като евентуалните законни
лихви, които биха били присъдени при уважаване на иска, не са част от размера на
претенцията и цената на иска, което е напълно безспорно в съдебната практика и
3
правната теория. Размерът на адв. възнаграждение пък се явява трикратно по-висок от
минималния такъв по Наредба № 1/2004г. в релевантната й редакция към датата на
сключване на договора за правна защита /минималният размер е 300лв., а в настоящото
производство се претендират 900лв./.
При съобразяване на всички горепосочени обстоятелства, съдът намира, че адв.
възнаграждение е силно завишено и следва да бъде намалено на 400лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от /фирма/, ЕИК: *************, със седалище и адрес
на управление: /населено място/, срещу И. К. Ч., ЕГН: **********, с адрес: /населено
място/, осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД за
заплащане на сумата от 773,04лв., от които 15,00лв. ликвидационни разноски и
758,04лв. регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение за ПТП,
настъпило на 10.01.2017г., около 22,00ч., в гр. София, на паркинга на /населено място/,
за което е съставен протокол за ПТП № 1685182/11.01.2017г. от органите на ОПП-
СДВР, при което е бил увреден л. а. „Пежо 206“ с рег. № *************, за което
събитие при ищеца е образувана щета № ****************.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК /фирма/, ЕИК: *************, със
седалище и адрес на управление: /населено място/, да заплати на И. К. Ч., ЕГН:
**********, с адрес: /населено място/, сумата от 400лв. – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4