Мотиви към Присъда
№260014 постановена по НОХД №2998 по описа на Районен съд-
Бургас за 2020г.
Съдебното производство пред Районен съд-гр.Бургас е образувано по повод внесен
от Районна прокуратура-Бургас обвинителен акт, с който на Г.В.П. с ЕГН **********
*** е повдигнато обвинение по чл. 343а ал.1 б.“А“ вр. чл.343 ал.1 б.“б“ вр.
чл.342 ал.1 от НК вр. чл.5 ал.2 т.1 от ЗДвП, за това, че
на 13.12.2017г. в град Бургас, в ж.к.“Меден Рудник“,
по бул.“Захари Стоянов“, срещу дом №*, при управление на моторно превозно
средство–лек автомобил марка „Хюндай“ модел “И20“ с рег.№А **** ММ нарушил
правилата за движение по пътищата –чл.5 ал.2 т.1 ЗДвП: “Водачът на моторно
превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници
в движението, каквито са пешеходците“, като движейки се със скорост от 43 км/ч
по бул.“Захари Стоянов“, срещу дом №**, в посока към град Бургас, не възприел
своевременно пешеходката Б.Н.Д. с ЕГН ********** *** и късно предприел аварийно
спиране, при което допуснал пътно-транспортно произшествие с нея и по
непредпазливост й причинил средна телесна повреда, изразяваща се във фрактура
на лява раменна кост, фрактура на лява подколенница и стабилна фрактура на
шести шиен прешлен, което довело до трайно затруднение движението на ляв долен
крайник за срок от около 5-7 месеца; на ляв горен крайник за срок от около 5
месеца; на снагата за срок от около два месеца при обичайно протичане на
оздравителния процес, като след деянието е направил всичко, зависещо от него за
оказване на помощ на пострадалата.
Редовно призован, обвиняемият П. се явява лично в
съдебно заседание. Представлява се от изрично упълномощен адвокат. Дава обяснения.
Не се признава се за виновен. Защитата моли съдът да признае обвиняемия за невиновен
като излага аргументи, че причина за настъпилото ПТП има само и единствено
пострадалата, която е била застанала на непрекъсната осова линия между двете
платна, което място не е пешеходна пътека, облечена била в тъмни дрехи, с
качулка на главата и това в тъмната част на денонощието, внезапно й навлизане в
траекторията на автомобила на П., всички тези обстоятелства са станали причина
за получените от нея травми вследствие настъпилото ПТП. В условията на
евентуалност защитата моли съдът, ако последният прецени, че е извършено
престъпление, да освободи обвиняемия П.
от наказателна отговорност и да му наложи административно наказание в
минималния предвиден в закона размер, като при условията на ал.4 по чл.78а НК
да не му налага и предвиденото кумулативно наказание лишаване от право да
управлява МПС, като изтъква безупречното му досие като водач на МПС за срок от
около 47 години –без наличие на нито едно наказание.
Обвиняемият дава обяснения. Не се признава за виновен.
Твърди, че пешеходецът Д. е навлязла отляво в платното му за движение при
отстъпването й назад внезапно. Насрещно движещите се автомобили с фаровете си го
заслепили и поради тъмното облекло на пешеходката я е възприел в последния момент,
опитал се да спре, но последвал сблъсък. След ПТП слязъл и помогнал на
пострадалата, като повикал Бърза помощ и КАТ.
Моли съдът да го оправдае по повдигнатото му обвинение. Моли алтернативно,
ако съдът счете, че е налице извършено престъпление да не му налага наказанието
лишаване от право да управлява МПС. Като
причина за това посочва необходимостта от автомобил за да извършва трудовата си
дейност.
Представителят на РП-Бургас счита, че е
доказана по несъмнен начин вината на П.,
като счита, че са налице условията на чл.78а ал.1 от НК, обвиняемият следва да
бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно
наказание глоба, като предлага тя да е в размер от 1000 лева. Предлага на съда
да наложи на обвиняемия предвиденото наред с наказанието глоба и лишаване от
право да управлява МПС за срок от една година и шест месеца, като счита, че по
този начин могат да бъдат постигнати целите на закона визирани в чл.12 ЗАНН. Предлага
направените в хода на досъдебното производство разноски да се възложат в тежест
на обвиняемия.
Съдът след като се запозна със събраните по
делото доказателства разгледани поотделно и в тяхната съвкупност, установи
следната фактическа обстановка:
Обвиняемият Г.П. притежава свидетелство за управление на моторно
превозно средство от 10.05.1973 год., категория М, № ****, валидно до
16.06.2020 год. За целия период от 47 години като водач на МПС, обвиняемият
няма издадени актове, респектвино няма съставени наказателни постановления за
допуснати нарушения по ЗДвП.
На 13.12.2017 год., около 19,30 часа, свидетелката Б.Д. ***«Захари
Стоянов» в ж.к. «Меден Рудник» в глад Бургас пред дом №***. Този времеви период
бил в тъмната част на денонощието, като улично осветление било включено.
Пътното платно в този участък бил регулиран с пътни знаци и пътна маркировка.
Булевардът бил с две платна за движение
с по две ленти за движение за всяко плътно. Въведено било ограничение на
скоростта 40 км/час с пътен знак В-26.
Пресичайки бул.«Захари Стоянов», пешеходката предприела преминаване на
лентите в платното за движение в посока към центъра на град Бургас. Когато се
намирала на двойната непрекъсната осева линия забелязала, че идват автомобили
по двете ленти за движение в посока гр.Средец. Тя застанала в лявата лента, на
около метър от двойната непрекъсната осева линия, посока центъра на гр.Бургас,
откъдето изчаквала удобен момент да пресече.
В същото време л.а. «Хюндай И20» per. № А ****
ММ, управляван от обвиняемия Г.П., се движел в лявата лента, посока центъра на
гр. Бургас. Както бе посочено по-горе, Б.Д. се намирала в лявата лента за
посока центъра на града, близо до двойната непрекъсната осева линия, като не
успяла да забележи, че от кръстовището потеглят автомобили и към нея наближил
лекият автомобил «Хюндай И20». Тя стояла неподвижно, била облечена в черни
дрехи и водачът на автомобила не я забелязал преждевременно. Настъпил удар с
предна лява част на автомобила и лявата страна на тялото на пешеходката. Тя
била качена на капака на автомобила, главата й достигнала предно обзорно
стъкло, което се счупило в лявата си част. Тялото й било изхвърлено напред.
Според заключението на вещото лице по назначената авто-техническа
експертиза, мястото на удара било първото съприкосновение между автомобила и
пешеходката, проектирано върху пътното платно, респективно пресечната точка на
траекториите на движение на автомобила и пешеходката. Този удар настъпил в
лявата лента за движение на бул. «Захари Стоянов» в предната лява част на
автомобила и лявата страна на тялото на жената. Автотехническият експерт е
определил скоростта на автомобила в момента на удара - тогава той все още не е
спирал и скоростта му е изчислена на 43 км/час. Опасната зона за спиране на
лекия автомобил от тази скорост на движение била 28 метра и се изминава за 3,1
секунди. Водачът не видял пешеходката и реагирал със спирачките непосредствено
преди удара. Вещото лице посочва също така, че незначителното превишение на
разрешената скорост не е в пряка причинна връзка с настъпилото произшествие,
тъй като далечината на осветеност от фаровете на къси светлини е по-голяма от
опасната зона за спиране от 43 км/час, т.е. приема, че скоростта е технически
съобразена.
В резултат на така настъпилото
произшествие Б.Н.Д. е получила фрактура на лява раменна кост, фрактура на лява
подколенница, стабилна фрактура на шести шиен прешлен, мозъчно сътресение.
Според съдебномедицинският експерт, описаните травми било възможно да са
причинени по време и при блъскане от лек автомобил в лявата страна на тялото.
Фрактурата на подколенницата води до трайно затруднение на движението на ляв
долен крайник за срок от около 5-7 месеца; фрактурата на раменната кост се
квалифицира като трайно затруднение на ляв горен крайник за срок от около пет
месеца; фрактурата на шести шиен прешлен е описана като стабилна. Независимо от
това, резултатът от такава фрактура е трайно затруднение движението на снагата
за срок от около два месеца.
Според вещото лице по
изработената авто-техническа експертиза, произшествието е било предотвратимо от
водача с незабавно предприемане на аварийно спиране от началния момент на
осветяването на пешеходката с фаровете на автомобила.
Вещото лице сочи и причината за
настъпилото произшествие, която е изцяло субективна - късно предприетото
аварийно спиране от водача Г.П.. Това заключение е застъпено и в назначената
допълнителна авто-техническа експертиза, като се поддържа тезата, че водачът не
е реагирал своевременно на опасността. Дори и да е имало заслепяване, водачът е
следвало да се съобрази с това обстоятелство и още да намали скоростта с
готовност да реагира в зоната на видимост.
Автотехническият
експерт, извеждайки причините за настъпилото произшествие, сочи също така и
поведението на пешеходката - неправилното пресичане на Б.Д. извън пешеходната
пътека при намалена видимост в тъмната част на денонощието на изкуствено
осветление от уличните лампи и ограничена видимост от фаровете на къси светлини
на лекия автомобил.
Причинената съставомерна телесна
повреда на пешеходката е резултат от поведението на водача Г.П., който нарушил
следните разпоредби, визирани в ЗДвП:
Чл.5, ал.2, т.1 «Водачът на пътното превозно средство е длъжен да бъде
внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са
пешеходците»;
След настъпване на произшествието, водачът незабавно слязъл от
автомобила и придържайки главата на пострадалата, помолил близко стоящи хора да
сигнализират на тел.112. Останал на място, като се осведомявал за състоянието
на пострадалата, питайки я как се чувства и какво я боли, до пристигане на екип
на «Спешна помощ» и полиция. Това негово поведение определя наличието на
привилегирования състав по чл. 343а, ал. 1 от НК.
Описаната фактическа обстановка
и правни изводи изцяло се подкрепят от събраните писмени и гласни доказателства
- разпити на обвиняем и свидетели, протоколи, експертни заключения,
свидетелство за съдимост, справки.
Обвиняемият
е извършил деянието виновно, при форма на вината непредпазливост - не е
предвидил настъпването на общественоопасния резултат, но е бил длъжен и е могъл
да го предвиди.
Г.В.П. е български гражданин, неосъждан, женен, с полувисше
образование, работи в „И* М**“ – Бургас. Не е бил освобождаван от наказателна
отговор онст по реда на глава 28 от НПК.
С оглед гореизложеното и
предвид това, че за престъплението по чл.343а ал.1 б.“а“ вр. чл.343, ал.1, б.
"б" вр. чл.342 ал.1 от НК е предвидено наказание „лишаване от
свобода" до две години или „пробация" следва да се приложи нормата на
чл.78а ал.1 НК.
Като смекчаващи
обстоятелства следва да се вземат предвид трудовата ангажираност на обвиняемия,
както и чистото му съдебно минало. Съдът приема възражението на защитата за
съпричиняване на престъпния резултат от пострадалата Д..
По
отношение на обвиняемия П. са налице законоустановените предпоставки за
освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание по реда на чл. 78а НК, тъй като:
1. За извършеното непредпазливо
престъпление се предвижда наказание до две години или пробация;
2. Деецът не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава XXVIII НПК;
3. Не са причинени имуществени вреди, които да подлежат на възстановяване;
4.
Не са налице отрицателните предпоставки,
визирани в чл. 78а, ал. 7 НК.
По изложените по-горе доводи
съдът на основание чл.78а ал.1 НК освободи обвиняемият П. от наказателна
отговорност и му наложи административна наказание глоба.
С оглед установеното от фактическа страна, при определяне на размера на административното
наказание глоба, съдът намира, че са налице смекчаващи вината обстоятелства. За 47 години като водач на МПС (лист 184 от
ДП) обвиняемият няма нито едно нарушение на ЗДвП или фиш за глоба. Обществената
опасност на дееца П. е ниска. Обществената опасност на деянието не показва
по-висока степен от обичайната за този вид престъпления. С оглед на тези
констатации съдът намира, че глобата следва да бъде определена към минималния
предвиден в закона размер от 1000 (хиляда) лева, който е съобразен с
имущественото състояние на подсъдимия и неговото семейно и финансово положение.
Съдът счита, че с оглед протакалото се три години досъдебно производство и с
оглед необходимостта обвиняемия да притежава СУМПС, за да работи, счита че не следва
да бъде лишаван от право да управлява МПС наред с глобата и въведено с разпоредбата
на чл.78а ал.4 вр.чл.343г НК вр.чл.343 НК. В разпоредбата на чл.78а ал.4 НК
законодателят е предоставил на съда възможност и да не налага това наказание.
Съдът
на основание чл.189 ал.3 от НПК осъди обвиняемия Г.В.П. с ЕГН ********** да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд в гр.Бургас
съдебни разноски в размер на 5,00 (пет) лева за служебно издаване на изпълнителен
лист.
Съдът
на основание чл.189 ал.3 от НПК осъди обвиняемия В.П. с ЕГН ********** да заплати
в полза на бюджета на ОД на МВР-Бургас направените съдебно-деловодни разноски в
размер на 82,11 (осемдесет и два лева и 11 стотинки) лева за изготвени авто-технически и
съдебномедицинска експертизи.
Мотивиран
от горното, Бургаски районен съд, V наказателен състав постанови присъдата си,
която обяви на страните в открито съдебно заседание.
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
М.Д.