Р Е
Ш Е Н
И Е №260062
гр. Шумен, 20.11.2020
г.
Шуменски окръжен съд, в публичното заседание на пети ноември две хиляди и двадесета година,
ПРЕДСЕДАТЕЛ: А. Карагьозян
ЧЛЕНОВЕ:
1. Р. Райкова
2.
Т. Димитрова
при секретаря С. Методиева, като разгледа
докладваното от съдия
Т. Димитрова в.гр.д. № 421 по
описа за 2020 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство
по чл.258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по
въззивна жалба от Н.Б.О., действаща чрез пълномощника адв. С. М. от ШАК,
срещу решение № 201/17.08.2020 г. по
гр.д. № 478/2020 г. по описа на НПРС.
Жалбоподателката намира
решението за неправилно и незаконосъобразно по съображения, подробно изложени в
жалбата, с оглед на което моли въззивният съд да го отмени и вместо него
постанови друго, с което да остави без уважение молбите за издаване на заповеди
за защита от домашно насилие по отношение на всички молители, и й присъди
направените по делото разноски.
В срока по чл.17, ал.4 от ГПК въззиваемите Н.И.Х., М.К.Н. и Е.К.Н., последните двама чрез своя баща и
законен представител К.Н.О., всички чрез пълномощника адв. С. С. от ШАК
депозират отговор на въззивната жалба, в който я оспорват като неоснователна и
молят за оставянето й без уважение, както и за присъждане на извършените във
въззивното производство разноски.
Въззивната жалба е
депозирана в срок, от надлежно легитимирано лице, редовна и допустима.
Разгледана по същество, същата
е неоснователна, поради следното:
Гр.д. № 478/2020 г. по описа
на НПРС е образувано по искова молба на К.Н.О., действащ като баща и законен
представител на малолетните М.К.Н. и Е.К.Н., в която се твърди, че на 12.06.2020
г. ответницата Н.Б.О. е упражнила психическо и емоционално насилие спрямо М.Н.,
изразяващо се в упражнено домашно насилие както над самия него, чрез опит за
ограничаване на личната му свобода и права / прекъсване на обучението му в
училище за деня чрез дистанционен метод, без основателна причина /, така и чрез
упражняване на психическо и емоционално насилие чрез извършване на домашно
насилие над неговата баба Н.И.Х. в негово присъствие. На същата дата
ответницата упражнила спрямо Е.Н. психическо и емоционално насилие чрез
извършване на домашно насилие над неговата баба Н.И.Х. в негово присъствие. На
13.06.2020 г. ответницата упражнила физическо насилие над Е.Н., изразяващо се в
нанасяне на побой и психическо и емоционално насилие. В съответствие с
изложените твърдения е поискано от съда да задължи ответницата Н.Б.О. да се
въздържа от упражняване на физическо, психическо и емоционално насилие върху
малолетните М.К.Н. и Е.К.Н.; да бъде определено временно местоживеене на децата
при баща им К.Н.О., в семейното жилище в гр. Ш., ул. № , вх., ет., ап., като
ответницата бъде отстранена от него и й бъде забранено да приближава децата М.
и Е., да се свързва с тях по телефон, средства за масови комуникации и/или
социалните мрежи и да приближава жилището им в гр. Ш.на посочения по-горе
адрес, както и това в с. С., общ., ул. №, училището и местата им за социални
контакти, отдих и обучение за срок не по-малък от 18 месеца; да задължи
ответницата да посещава специализирани програми, включително и такива с участие
на психолог и психиатър и да й наложи глоба по реда на ЗЗДН.
С определение № 380/17.06.2020
г. по гр.д. № 479/2020 г. по описа на НПРС, към гр.д. № 478/2020 г. по описа на
НПРС е присъединено гр.д. № 479/2020 г.
по описа на същия съд, образувано по искова молба на Н.И.Х. срещу Н.Б.О., с
искане за предоставяне на защита от домашно насилие, извършено спрямо ищцата от
ответницата, която на 12.06.2020 г. й отправила обидни думи и заплахи за саморазправа, чрез налагане на следните
мерки: ответницата да бъде задължена да се въздържа от упражняване на физическо,
психическо и емоционално насилие върху ищцата; да бъде забранено на ответницата
да приближава ищцата, да се свързва с нея по телефон, средства за масови
комуникации и/или социалните мрежи, да приближава жилището й в с. С., общ., ул.
№, местоработата й и местата й за социални контакти и отдих за срок не по-малък
от 18 месеца; да бъде задължена ответницата да посещава специализирани
програми, включително и такива с участие на психолог и психиатър и да й бъде наложена
глоба по реда на ЗЗДН.
На 17.06.2020 г. по
делото е издадена заповед за незабавна защита срещу ответницата.
С решението си
първоинстанционният съд е уважил молбите на Н.И.Х. и К.Н.О., действащ като баща
и законен представител на малолетните М.К.Н. и Е.К.Н., като е задължил Н.Б.О.
да се въздържа от извършване на домашно насилие, както и да посещава
специализирана програма в Детски център за застъпничество и подкрепа „ * „, гр.
Ш., а именно „ Програма за работа с родители, извършители на насилие над децата
си „ за срок от 6 месеца и й е наложил глоба в размер на 200.00 лева. Със
същото решение съдът е осъдил ответницата да заплати на ищците деловодни
разноски в размер на 400.00 лева, както и държавни такси в размер на 35.00
лева.
Решението се обжалва
изцяло от ищцата.
При проверка по реда на
чл.269, от ГПК, въззивният съд намери, че решението е валидно и допустимо.
По съществото на спора, от
събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност се установи, че ищците М.К.Н., род. на *** г. и Е.К.Н., род. на ***
г. са деца на ответницата Н.Б.О. и К.Н.О., които са законни съпрузи в процес на
развод. Ищцата Н.И.Х. е майка на мъжа. Съпрузите са разделени от около три
години, като жената живее в семейното жилище в гр. Ш.а мъжът при родителите си в
с. С.В.. Отношенията между двамата са конфликтни, като през 2019 г. семейните
им проблеми са били предмет на прокурорска проверка и производство по ЗЗДН. На
12.06.2020 г. децата М. и Е. били в дома на баба си по бащина линия Н.И.Х. ***.
Преди обяд същия ден ответницата пристигнала на адреса без предупреждение,
придружавана от баща си, който останал в колата и поискала да вземе децата, за
да ги отведе със себе си в дома на родителите й в с. Г.. По това време детето М.
участвало в дистанционна форма на обучение като ученик във * ОУ „ * „, гр. Ш.,
а детето Е. играело навън с други деца. При идването на ответницата между нея и
свекърва й възникнал спор във връзка с предаването на децата, като свид. Я.Н./
съсед / твърди, че ги е чул да си говорят на улицата на висок глас, но не
разбрал какво. Впоследствие ответницата отишла да прибере сина си Е. от
улицата, където играел с неговия син и други деца, като му се сторила
напрегната и ядосана. Свид. Б.С., кмет на с. С.В., заявява, че по същото време
получил телефонно обаждане от ищцата, с молба за съдействие, поради проблеми
със снаха й Н., но той отказал да се отзове, тъй като бил служебно ангажиран. След
обаждане от ищцата на тел.112, на място пристигнали полицаи, след разговор, с
които ответницата си тръгнала и отвела със себе си детето Е.. Свид. В.Ж.и Ф.И.–
служители на РПУ „ К.„, които се отзовали на подадения от ищцата сигнал
заявяват, че заварили двете жени на улицата да спорят на висок глас по повод
правото на майката да отведе децата без знанието на бащата, като първият
свидетел заявява, че е чул обидни квалификации от ищцата към ответницата, но не и обратното, а вторият – че не е чул някоя от
двете да обижда другата. Свидетелите заявяват, че при пристигането им на
улицата било само детето Е., а детето М. било в къщата и участвало в онлайн
обучение. Когато разбрал за проблема, свид. Ж.се обадил на соц. работник Ш.М.,
която му заявила, че няма проблем майката да вземе децата със себе си, щом е в
почивен ден. Тогава, след като разговарял с двете жени, било постигнато
споразумение майката да вземе малкото дете, а за голямото да се върне по-късно
същия ден, след приключване на часовете му. Първоначално детето Е. отказвало да
тръгне с майка си, но след увещания от нейна страна се съгласило. При
изслушването му детето М. заявява, че е станало свидетел на спора между майка
си и баба си относно него и братчето му Е., както и, че докато е била в стаята,
където учел майка му обиждала баба му, която била в коридора и готвела, като я
наричала „ боклук„, „ курва „ и я упреквала, че е пуснала братчето му да играе
на улицата, въпреки епидемията. При изслушването му, детето Е. твърди, че
когато майка му го прибрала от улицата и се върнали в къщата на баба му,
последната отказала да пусне снаха си, която й казала „ лоши неща „.
След обяд на 12.06.2020
г. ответницата се върнала в дома на свекърва си, с намерение да вземе и големия
си син, но той отказал да тръгне с нея, като междувременно между двете жени отново
възникнал скандал и ищцата се обадила повторно на свид. С., който малко след
това дошъл на мястото на инцидента. Свидетелят твърди, че, когато пристигнал
заварил двете жени да си говорят на висок тон, а детето М. да седи отвън на
пейката пред къщата. Твърди, че чул ответницата да нарича ищцата „ боклук „,
както и, че последната му се оплакала, че преди това, докато били в къщата
снаха й я нарекла и с други обидни думи. От обясненията на двете свидетелят
разбрал, че ответницата иска да вземе детето М. със себе си, за което го
увещавала, но то отказвало да тръгне с нея. По същото време пристигнали и
полицаи – свидетелите В.Ж.и Ф.И., които обяснили на ответницата, че след като
синът й не иска да тръгне с нея, не могат да го принудят на сила. Докато
ответницата разговаряла със служителите на РПУ ищцата се запътила към
вътрешността на къщата, но още на двора й прилошало от притеснение. Свид. Ж.и И.твърдят,
че докато били на място ответницата отказвала да разговаря с ищцата, а ищцата
крещяла на ответницата и я упреквала, че е нервна и избухлива, че не е добре психически,
не си гледа децата, не ги къпе и ги храни с охлюви.
Досежно твърдението за
упражнено от ответницата физическо и психическо насилие над детето Е. на
13.06.2020 г. данни могат да бъдат извлечени от декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН и от обясненията на самото дете, от които се изяснява, че докато ищцата
подстригвала сина си в дома на родителите си в с. Г. сутринта на 13.06.2020
г., той изохкал и тя го ударила по
главата с шамар и юмрук, за което детето разказало на баща си при завръщането
си в дома им в с. С.В., след покана от негова страна, тъй като изглеждало
видимо разстроено. Свид. Г.И./ майка на ответницата / също заявява, че на
13.06.2020 г. дъщеря й подстригала и изкъпала сина си Е., но от показанията й
не става ясно дали е присъствала лично по време на подстригването и дали има
данни за инцидент, подобен на описания. Така свидетелката твърди, че е излязла
да работи на двора и е оставила майката и детето да се забавляват само двамата,
а как са си прекарали е разбрала от думите на детето, което й заявило, че се е
чувствало добре. Ето защо, съдът приема, че твърдяното в декларацията и от
детето не се опровергава от останалите доказателства по делото и следва да се
приеме за отговарящо на действителността.
При така установените
факти, настоящата инстанция приема за безспорно установено, че на 12.06.2020 г.
ответницата е упражнила психическо и емоционално насилие спрямо ищцата,
изразяващо се в противопоставяне и отправяне на обидни квалификации, както и
психическо и емоционално насилие върху ищците М. и Е. Н., които са станали
свидетели на скандалната ситуация между майка им и баба им по бащина линия. На
13.06.2020 ответницата е упражнила физическо и емоционално насилие върху ищеца Е.Н.,
удряйки го с шамар и юмрук по главата докато го подстригва. Посочените действия
на ответницата се квалифицират като домашно насилие по смисъла на чл.2, ал.1,
съответно ал.2 от ЗЗДН и обосновават правния интерес на молителите от
предоставяне на търсената защита по ЗЗДН, като факта, че извършителката е била
провокирана за действията си на 12.06.2020 г. от ответното и също толкова
агресивно вербално поведение на ищцата, съответно, че от изслушването на децата
и психологическите им характеристики се установи, че те проявяват нетърпимост
към майка си, предимно под внушението на техния баща и неговата майка, не
оправдава актовете на насилие, проявени от страна на жалбоподателката О..
Що се отнася до мерките за
защита, като съобрази родствените връзки между страните, обективните причини за
възникналите ситуации, в основата на който са влошените отношения между двамата
съпрузи и съперничеството им за упражняване родителство върху общите им деца,
както и характера и степента на осъщественото от ответницата домашно насилие,
съдът намира, че защитата на пострадалите лица следва да се осъществи чрез налагане
на поисканите от молителите мерки по чл.5, т.1 и т.5 от ЗЗДН, а именно задължаване на ответницата да се
въздържа от извършване на домашно насилие спрямо тях и да посещава специализирана
програма в Детски център за застъпничество и подкрепа „ * „, гр. Ш., а именно „
Програма за работа с родители, извършители на насилие над децата си „ за срок
от 6 месеца, в който смисъл следва да се постанови и издаване на заповед за
защита от домашно насилие срещу жалбоподателката.
На основание чл.5, ал.4
от ЗЗДН и съобразно тежестта на допуснатото от нея неправомерно поведение, на ответницата
следва да бъде наложена и глоба в размер на 200.00 лева.
В съответствие с изложеното, заключава, че
обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди.
На основание чл.87, ал.3
от ГПК, жалбоподателката следва да заплати на ищците деловодни разноски за
адвокатски хонорар във въззивното производство в размер на по 300.00 лева на Н.И.Х.
и К.Н.О., в качеството му на законен представител на М.К.Н. и Е.К.Н..
Дължимата такса за
обжалване е внесена предварително от жалбоподателката.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение
№ 201/17.08.2020 г. по гр.д. № 478/2020 г. по описа на Районен съд – Нови
пазар.
ОСЪЖДА Н.Б.О., ЕГН **********,
с адрес: *** да заплати на К.Н.О., ЕГН **********, с адрес: ***, в качеството
му на законен представител на малолетните М.К.Н., ЕГН ********** и Е.К.Н., ЕГН **********,
деловодни разноски във въззивното производство в размер на 300.00 лева –
адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА Н.Б.О., ЕГН **********,
с адрес: *** да заплати на Н.И.Х., ЕГН **********, с адрес: *** деловодни
разноски във въззивното производство в размер на 300.00 лева – адвокатски
хонорар.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.