Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.Пазарджик,13.01.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД гражданска колегия в открито заседание на шестнадесети декември през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АНИ ХАРИЗАНОВА
при секретаря Десислава
Буюклиева като разгледа докладваното от съдията Харизанова гр.д.№4613 по описа
за 2019
година и за да се произнесе
взе предвид следното :
В исковата си молба срещу Д.С.С. с ЕГН ********** ***
ищецът „А. С. В.“ЕАД със седалище и
адрес на управление град София, бул.“Д-р П. Д.“№25, офис сграда Лабиринт, ет.2,
офис 4, представлявано от Д.Б.Б. твърди, че на 10.05.2017г. между
„БНП П. П. Ф.“ЕАД в качеството на кредитор и ответника в качеството на
кредитополучател е сключен договор за кредит №*****, по силата на който кредиторът
предоставил на кредитополучателя сумата от 3000лв. С оглед уговореното в чл.2
от договора кредиторът е заплатил застрахователна премия по застраховка“ Защита
на плащанията“ в размер на 604.80лв. за сметка на кредитополучателя.
Заплатената сума е разпределена в дължимите месечни вноски на договора за
кредит. В раздел „Параметри и условия“ на договора е уговорен годишен процент
на разходите в размер на 44.03%. съгласно чл.3 от договора началната датата на
изчисляването му е датата на подписване
на договора като е посочено, че се приема , че годината има 365 дни.В същият
раздел е посочен и размерът на приложимия лихвен процент , който е 34.24%.
лихвеният процент е фиксиран за срока на договора и общата стройност на кредита
възлиза на сумата от 2 490 лв. С чл.2 от договора кредитополучателят се е
задължил да заплати на кредитора и такса ангажимент в размер на 105лв., срещу която кредиторът фиксира лихвения
процент на срока на договора, при съдържащите се в него условия при съдържащите
се в него условия , размери и срокове Таксата се заплаща от
кредитополучателя при усвояване на
кредита като кредиторът удържа сумата от общия размер на кредита. Кредитополучателят се задължил да върне
горепосочените суми в срок до 20.05.2020г. на 36 броя лавни месечни погасителни
вноски, всяка от които по 152.50лв., дължими съгласно погасителния план , в
който е посочен падежа на всяка отделна погасителна вноска.В случай на забава
за погасяване на определена вноска, кредитополучателят дължи на кредитора
обезщетение за забава, съобразно чл.5 от договора за кредит. Предвидено е
същата да бъде в размер на действащата законна лихва за периода на забавата
върху всяка забавена погасителна вноска. Твърди се, че на 27.07.2017г между
„БНП П. П. Ф.“ЕАД с ЕИК .... и ищцовото дружество е сключен рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания №Д-17-00142-1/27.07.2017г.Съгласно пар.1
ал.4 вземанията, предмет на прехвърляне се определят с Приложение №1 към
Рамковия договор. Предвидено е такова приложени еда се изготвя всеки месец. В
изпълнение на уговореното на 13.02.2018г е подписано Приложение №1 , с което са
прехвърлени вземанията по процесния договор, който от своя страна съдържа
изрична клауза , която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в
полза на трети лица. Длъжникът е уведомен по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД за
извършената цесия от цедента „БНП П. П. Ф.“ЕАД
чрез упърномощения за това цесионер / ищцовото дружество/ с уведомителни
писма от 16.02.2018г, от 22.01.2019г и
04.11.2019г, изплатени с известие за доставяне. С оглед преустановяване на
плащанията кредиторът е приел, че по отношение на вземанията е настъпила
предсрочна изискуемост. Съгласно чл.5 от договора за кредит при просрочване на
две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена
вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички
определени в този договор надбавки , ведно с дължимото обезщетение за забава и
всички разноски да събиране на вземането, без да е необходимо съобщение от кредитора
за настъпване на предсрочната изискуемост. Въпреки
това на длъжника са изплатени уведомителни писма за предсрочната изискуемост на
16.02.2018г, 22.01.2019г и 04.11.2019г.Твърди се, че с оглед извършената цесия
и непогасяване от страна на длъжника на горните вземания за ищецът е подал заявление по чл.410 от ГПК,
по което е образувано ч.гр.д.№520/2019г по описа на РС-Пазарджик като искането
е изцяло уважена и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника, която му е
връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.Моли се съда да постанови решение, с
което да се приеме за установено по отношение на ответника, че за ищеца
съществува вземане за общо за сумата от 5 250.46лв., от които главница в
размер на 3 000лв., договорна лихва в размер на 1 714.60лв. за периода
от 20.08.2017г до 20.05.2020г., обезщетение за забава в размер на 535.86лв.за
периода от 21.09.2017г до датата на подаване на заявлението, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
до окончателното изплащане на сумата. В условията на евентуалност се предявява
осъдителен иск за същите суми.
Претендират се сторените в заповедното и в исковото производство
разноски. В подкрепа на твърденията
ищецът ангажира доказателства.
В срока
по чл.131 от ГПК от ответника, чрез особения му представител, е подаден писмен
отговор, с който се оспорва иска. Твърди
се, че цесията не е съобщена на длъжника, тъй като трите броя уведомителни
писма са върнати с отбелязване“ непотърсена пратка“. Твърди се, че ответникът
не е уведомен за предсрочната изискуемост
преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Волеизявлението на кредитора за настъпилата предсрочна изискуемост е достигнало до длъжника с връчване на препис
от исковата молба и приложенията към нея на особения представител. Твърди се,
че процесният договор не отговоря на изискванията на закона за шрифт на договора, поради което
същият е недействителен на основание чл.22 от ЗПК. Твърди се, че в процесният
потребителски договор не е достатъчно да бъде посочен общия размер на ГПК в процентно съотношение -44.03%, а да се посочат всички разходи по вид и размер, които формират
годишния процент на разходите. На
основание чл.22 от ЗПК във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК тази клауза е недействителна.Твърди се, че
недействителна до степен на нищожност поради противоречие със закона на
основание чл.22 от ЗПК във вр. с ал.1т.9
и чл.10а ал.4 от ЗПК е и клаузата за годишен лихвен процент. Не са
посочени условията за прилагане на лихвения процент по кредита, не са посочени
показателите , по които се формира ГФЛ като основен лихвен процент , не са
посочени условията за процедурите за
промяна на лихвения процент по кредита.
В
съдебно заседание ищцовото дружество чрез пълномощника си поддържа предявения
иск.
В
съдебно заседание ответникът, чрез пълномощника си, поддържа писмения отговор.
Пазарджишкият
районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба фактически
твърдения, след като съобрази доводите на страните и след като анализира събраните
по делото доказателства поотделно и в съвкупност, при спазване разпоредбата на
чл.235 от ГПК прие за установено следното от фактическа страна:
Видно е
от приложеното като доказателство по делото ч.гр.д.№520/2019г. по описа на
РС-гр.Пазарджик, че със заявление, депозирано на 01.02.2019г.ищецът в
настоящото производство е отправил искане до съда за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК. Издадена е Заповед №329 от 05.02.2019г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът
Д.С.С. с ЕГН **********/ ответникът по делото/ да заплати на „А. С. В.“ЕАД/
ищец по делото/ следните суми: главница
в размер на 3 000лв., договорна лихва в размер на 1714.60лв. за периода от
20.08.2017г. до 20.05.2020г., обезщетение за забава в размер на 535.86лв. за
периода от 21.09.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда 01.02.2019г.,
ведно със законната лихва върху
главницата, считано то датата на подаване
на заявлението до окончателното изплащане на сумата.В заповедта за
изпълнение е посочено , че вземането произтича от следните обстоятелства: задължение по договор за кредит за покупка на
стоки или услуги №***** от 10.05.2017г,
сключен между „БНП П. П. Ф.“ЕАД и Д.С. Стянов , прехвърлено от страна на БНП П. П. Ф.“ЕАД по силата на Приложение №1 от
13.02.2018г. към Рамков договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от
27.07.2017г в полза на „А. С. В.“ЕАД.Заповедта за изпълнение е връчена на
длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.С разпореждане№13749 от
10.10.2019г. заповедният съд е указал на
заявителя да предяви иск за установяване на вземането си. Това разпореждане е
връчено на заявителя на 23.10.2019г. и в едномесечния преклузивен срок,а именно
на 21.11.2019г. заявителят е предявил настоящия иск
При това
положение съдът счита, че така
предявеният специален положителен установителен иск с правно основание чл.422
във вр. чл.415, ал.1 от ГПК е процесуално допустим. Предявен е от легитимирана
страна – заявителя в заповедното производство, след подадено от длъжника
възражение срещу заповедта за изпълнение.Налице е развило се заповедно
производство с предмет, който е идентичен с предмета на настоящото исково
производство.
По
същество съдът намира следното:
Ищцовото дружество „А. С. В.“ЕАД е предявило срещу Д.С.С. с ЕГН********** обективно
и кумулативно съединени искове с правно основание по :
1/ чл.422, ал.1 от ГПК във вр.с чл.79,
ал.1пр.1 от ЗЗД във вр.чл.240, ал.1 от ЗЗД във вр.с чл.9 и сл. ЗПК за сумата от
3 000лв. главница, 2/ чл.422, ал.1 от ГПК във вр.с чл.79, ал.1пр.1 от ЗЗД във
вр.чл.240, ал.1 от ЗЗД във вр.с чл.9 и сл. ЗПК за сумата от 1714.60лв. договорна/
възнаградителна / лихва за периода от 20.08.2017г до 20.05.2020г., 3/ по
чл.422, ал.1 от ГПК във вр.с чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 535.86 лв.
обезщетение за забава за периода от 21.09.2017г до 01.02.2019г./датата на подаване на заявлението
в съда/ и при условията на евентуалност е предявил осъдителни искове за същите
суми.
От
представените с исковата молба писмени доказателства се установява, че на 10.05.2017г
между „БНП П. П. Ф.“ЕАД с ЕИК .... в
качеството на кредитор и Д.С.С. с ЕГН********** в качеството на кредитополучател е сключен
договор за потребителски паричен кредит ***** със следните параметри/ размер на
кредита за потребителски цели-3 000лв.,застрахователна премия по
застраховка „защита на плащанията“-604.80лв. Такса ангажимент 105лв.Страните за
постигнали съгласие застрахователната
премия “ да бъде платен директно на застрахователния агент „Директ сървисис“ЕАД
. като застрахователната премия е разделена на равен брой вноски, съответстващи
на посочения брой вноски в поле“ брой погасителни вноски“ и е част от всяка
месечна погасителна вноска. Кредитополучателят се е съгласил да заплати на
кредитора еднократно такса ангажимент в размер на 105 лв. срещу която
кредиторът фиксира лихвения процент за срока на договора. Таксата се заплаща от
кредитополучателят при усвояване на кредита, като кредиторът удържа с тази сума
от общия размер на кредита.Страните са уговорили лихвен процент-34.24% и
годишен процент на разходите 44.03%. Кредитополучателят се е задължил да върне
на кредитора общо сумата от 5 490 лв. на 36 броя равни месечни вноски всяка от
вноските в размер на 152.50 лв. , платима на 20-то число на съответния месец
като първата погасителна вноска е с падеж 20.06.2017г, а последната е с падеж
20.05.2020г. съгласно погасителен план, съдържащ се в текста на договора като в
погасителния план е посочено падежната
дата на всяка вноска и размер на вноската/ а именно 152.50 лв./ както и
оставащата главница. Погасителният план е подписан от двете страни по
правоотношението.В чл.3 от договора е уговорено, че погасителните вноска
съставляват главница по кредита, ведно с надбавка, представляваща печалба на
кредитора. Съгласно чл.5 от договора при забава на една или повече месечни
погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва за периода на забава върху всяка забавена погасителна
вноска. При просрочие на две или повече месечни вноски , считано от падежната
дата втората непогасена вноска , вземането на кредитора става предсрочно
изискуемо в целия му размер, включващо всички определени в договора надбавки,
ведно с обезщетението за забава. В чл.17 от договора е уговорено, че кредиторът
може да прехвърли правата си по този договор на избрано от него трето лице без
да е нужно предварително съгласие на кредитополучателя. Изрично е уредено между страните, че с полагане на
подписа си върху процесния договор
кредитополучателят удостоверява, че е получило сумата по кредита по посочената
в чл.1 от договора банкова сметка. ***.1 от договора е посочена банкова сметка ***ополучателя, че
тази банкова сметка ***.
Установява
се, че на 27.07.2017г. между „БНП П. П. Ф.“ ЕИК .... в качеството на цедент и „А. С. В.“ЕАД в качеството на цесионер е сключен рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания с предмет на цесията всички вземания на „БНП П. П. Ф.“ ЕИК ...., произтичащи от
договори за кредит, сключени с физически лица, ведно с обезпеченията, ,
привилегиите и другите им принадлежности. Тези вземания се определят всеки
месец в нов списък Приложение №1 със съответната нова дата, което от датата на
подписване става неразделна част
настоящия договор. За целите на този Рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания, всяко поредно приложение №1 ще има силата и значението на
допълнително споразумение. Видно от съдържащото се на лист 23-25 от делото
Приложение № 1 от 18.04.2018г към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 27.07.2017г. под №404 е прехвърлено вземането по договор за
потребителски кредит PLUS14841348 от 10.05.2017г.,
обсъден по- горе.
Видно от
данните по делото цедентът е упълномощил цесионера да уведоми длъжниците за
прехвърляне на вземанията на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД. Цесионерът е
изготвил уведомително писмо №УПЦ-П-БНП/***** до длъжника Д.С.С. за извършената цесия. Това уведомително писмо е изпратено до длъжника на
адрес, посочен в договора за кредит като в чл.9 от договора страните са
постигнали съгласие всички съобщения с
изявления на кредитора до кредитополучателя да се считат за получени и узнати ако бъдат изпратени на този адрес. Видно от
известието за доставяне пратката е върната с отбелязване“непотърсена“.
Цесионерът е изготвил още две уведомителни писма съответно с
изх.№УПЦ/УПИ-С-БНП/PLUS-********* от 22.01.2019г и
с изх.№УПЦ/УПИ-С-БНП/PLUS-********* от 04.11.2019г,
съдържащи както уведомяване за цесията , така и за пресрочната изискуемост на
кредита. Двете уведомителни писма са връчени на адреса , посочен в договора, но
пратките са върнати с отбелязване“ непотърсена“.
За
изясняване на спора от фактическа страна по
делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение съдът
кредитира като компетентно и обосновано изготвено и неоспорено от
страните.Вещото лице установява, че на 11.05.2017г. по банковата сметка на
ответника, открита в Банка ДСК ЕАД са преведени
2895лв. на основание „Съгласно договор 14841348“. Кредиторът е удържал
сумата от 105лв. такса ангажимент. По кредита са постъпили две вноски от по
152.50лв. или общо 305лв.. С тях са погасени 71.68лв. главница по кредита,
сумата от 199.72лв. договорна лихва за периода от 11.05.2017г-20.07.2017г. и
33.60лв. застрахователна премия с падежи 20.06.2017г и 20.07.2017г. Към
13.02.2018г / датата на цесията / не са погасени следните суми: 335.96лв.-
главница с настъпил падеж, 2 592.36лв.-главница с ненастъпил падеж,
478.24лв. –възнаградителна лихва за периода 21.07.2017г -20.01.2018г.,
100.80лв. –вноски по застрахователна премия за периода 20.08.2017г
-20.01.2018г., 9.15лв. обезщетение за забава върху просрочената главница за
периода 21.08.2017г до 13.02.2018г. и 2.80лв. обезщетение за забава върху
просрочените вноски за застраховка за периода 21.08.2017г до 13.02.2018г. Към
04.02.2019г са непогасени следните суми: 1 204.61лв.-главница с настъпил
падеж, 1 723.71лв.-главница с ненастъпил падеж, 1237.99лв. възнаградителна
лихва за периода 21.07.2017г до 20.01.2019г, 100.80лв. вноски по
застрахователна премия за периода от 20.08.2017г до 20.01.2018г, 81.42лв.
обезщетение за забава върху просрочена главница за периода 21.08.2017г до
04.02.2019г, 12.81 лв.обезщетение за забава върху просрочени вноски за
застраховка за периода 21.08.2017г до 04.02.2019г., Към 22.11.202019г / датата
на подаване на исковата молба/ непогасени са следните суми : 2189.68лв. –
главница с настъпил падеж, 738.64лв.-главница с
ненастъпил падеж, 1609.92лв. – възнаградителна лихва за периода
21.07.2017г до 20.11.2019г., 100.80лв. вноски по застрахователна премия за
периода 20.08.2017г до 20.01.2018г., 218.08лв. обезщетение за забава върху
просрочена главница за периода 21.08.2017г до 22.11.2019г, и 20.97лв. –обезщетение за забава върху
просрочена вноска за застраховка за периода 21.08.2017г до 22.11.2019г.. След
22.11.2019г. и към датата на заключението е следвало да настъпят падежите на
възнаградителни лихви в размер на 75.56 както следва: 20.12.2019г-21.08лв.,
20.01.2020г-17.81лв., 20.02.2020г-14.44лв., 20.03.2020г-10.98лв.,
20.04.2020г.-7.42лв. и
20.05.2020г-3.83лв. Вещото лице заключава, че неизплатената главница възлиза на
2928.32лв., а неизплатената договорна лихва възлиза на сумата от
1 609.92лв.
Въз
основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна
съдът прави следните изводи:
При така
изложените факти както се посочи и по-горе съдът приема, че е сезиран с искове с правно основание чл.422 от ГПК във
връзка с чл.124 ,ал.1 предл.второ от ГПК за съществуване на вземането , предмет
на ч.гр.д.№520/2019г. по описа на ПРС, за което е издадена заповед №329 от 05.02.2019г
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК
всяка страна е длъжна да установи фактите , на които основава своите искания и
възражения. В производството по чл.422 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже
наличието на правен интерес от
предявяване на иска и фактите, от които произтича вземането му. Правният
интерес, който е свързан с допустимостта на иска, е доказан по развитите от съда по-горе съображения.
Правопораждащият
факт, от който ищецът черпи правата си , е Рамков
договор за продажба и прехвърляне на
вземания, сключен на 27.07.2017г. между него в качеството му на цесионер и „БНП П. П. Ф.“ЕАД с ЕИК .... в
качеството му на цедент. Безспорно се
установи след съвкупния анализ на доказателствените материали , че такъв
договор е сключен.По своята правна природа цесията е способ за прехвърляне на
вземания, по силата на която настъпва промяна в субектите на облигационното
правоотношение , като вземането преминава в патримониума на цесионера в обема ,
в който го е притежавал цедента с всички
привилегии, обезпечения и изтекли лихви. Цесията предполага съществуващо
вземане, произтичащо от друго правно основание. В тази връзка безспорно се
установи, наличие валидно договорно отношение между „БНП П. П. Ф.“ЕАД с ЕИК ....
в качеството на кредитор и ответника по
делото в качеството на кредитополучател/ потребител/ по договор за потребителски кредит *****, сключен на 10.05.2017г. Безспорно
се установи от съвкупния анализ на писмените доказателствени средства,
ангажирани от ищеца, че в предметния обхват на цедираните вземания попада и
вземането на цедента към ответника Д.С. по горевизирания договор за потребителски
кредит.Цесията е извършена на 13.02.2018г, тоест преди датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, подадено на 01.02.2019г.
Тук е
момента на се обсъди възражението на
ответника,инвокирано в писмения отговор и поддържано в хода на съдебното
дирене, а именно, че цесията не е произвела действие спрямо него поради
несъобщаването и по надлежния ред.Това възражение съдът намира за неоснователно
, тъй като уведомяването на длъжника няма отношение към валидността на
цесионния договор, а има отношение за момента, от който новия кредитор може да
поиска изпълнение на вземането си като насочи претенцията си към вече
уведомения длъжник. Със сключването на договора за цесия, тоест с постигането
на съгласие , вземането преминава от цедента/ неговия носител към този момент/
върху цесионера/ приобретателя на вземането/. С постигането на съгласието
цесионерът придобива вземането в състоянието, в което то се е намирало към
същия момент, заедно с акцесорните му права- по аргумент на чл.99, ал.4 от ЗЗД.
В чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД е регламентирано, че предишният кредитор е длъжен
да съобщи на длъжника прехвърлянето, което има действие спрямо третите лица и
длъжника от деня , когато то е било съобщено
и на последния от предишния кредитор, но неуведомяването на длъжника не
води до недействителност на договора. Уведомяването е с цел да се създаде
достатъчна сигурност на длъжника за извършената замяна на стария му кредитор с
нов и да обезпечи точното изпълнение на задълженията му тоест да изпълни спрямо
лице, което е легитимирано по смисъла на чл.75 ал.1 от ЗЗД . Съобщаването има
единствено и само отношение към въпроса
на кого следва да плати длъжника
при евентуално предприето от него изпълнение на задължението чрез плащане- дали
да изпълни на цедента или цесионера под угрозата да не плати два пъти.
Длъжникът може да възразява успешно за липса на уведомяване само ако
едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено
от този кредитор лице до момента на
уведомяването , доколкото уведомяването по чл.99, ал.4 от ЗЗД има това
значение, че стабилизира правата в лицето на цесионера и не може да бъде
изпълнено валидно другиму. В случая ответникът не излага доводи , че е платил
изцяло или отчасти остатъка на задължението си след датата на сключване на договора за цесия и преди съобщаването му за нея на някой от кредиторите си. Установи се от
заключението на вещото лице, че ответникът е извършил само две плащания
,съответно на 16.06.2017г. , погасителна вноска в размер на 152.50лв. и на 19.07.2017г. погасителна вноска в размер на
152.50лв., и двете преди цесията, станала на 13.02.2018г., след който
момент въобще няма данни , а и твърдения от ответника, за погасяване на задълженията му. Ето защо
съдът счита, че ищецът се явява носител на процесното вземане.Цесията е
произвела действие спрямо ответника от датата на връчване на препис от исковата
молба и приложенията към нея.За пълното на изложението следва да се отбележи,
че законът не въвежда изискване съобщаването на длъжника за прехвърляне на
вземането на кредитора „ БНП П. П. Ф.“ЕАД
срещу него по процесния договор
за потребителски кредит да се извърши преди иницииране на заповедното
производство. Съобщаването на цесията може да стане във всеки един момент.
Заповедното производство в конкретния случай е образувано от цесионера срещу
длъжника като е достатъчно уведомяването за цесията да се извърши в хода на
исковото производство по установяване съществуването на вземане по чл.422 от ГПК ,както с исковата молба, така и в хода на производството по делото, което е
напълно достатъчно, за да валидира всички процесуални действия на страните по съобщаването на
длъжника за цесията. Както се посочи по-горе съобщаването на цесията има
действие за длъжника не изобщо, а само в посока на кого следва валидно да
изпълни задължението си за плащане- на цесионера или на цедента, но това не
опровергава факта, че такова задължение съществува
и е непогасено, както и че е прехвърлено от цедента на цесионера с факта на
сключване на договора за цесия.
Тук е момента
съдът да се произнесе и по възражението на ответника за настъпилата предсрочна изискуемост на
вземането, на която се позовава ищеца, поради неуведомяването му. Действително
ответникът не е уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост. Съгласно
задължителните указания в т.9 на Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г по
тълк.д.№4/2013г на ОСГТК на ВКС съществуването на вземането по издадена заповед
за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в
исковия процес като в това производство нормата на чл.235 ал.3 от ГПК намира
приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на
вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения
изпълнителен лист въз основа на разпореждане за незабавно изпълнение в
образувания изпълнителен процес.Последователното прилагане на този принцип , а
ин а нормата на чл.235, ал.3 от ГПК ,
означава са се вземе предвид и настъпването на падежа на определени вноски след
предявяване на иска по реда на чл.422, ал.1 от ГПК. Това е обусловено и от
момента, към който се формира сила на пресъдено нещо-приключване на съдебното
дирене. След като се приема, че съществуването на вземането се установява към
момента, в който осе формира сила на пресъдено нещо, а не към момента на
подаване на заявлението на издаване на заповед за изпълнение, искът по реда на чл.422,
ал.1 от ГПК следва да се уважи за изискуемите вземания към датата на формиране на сила на пресъдено
нещо. Позовавайки се на тези мотиви съгласно т.1 от Тълкувателно решение №8 от
02.04.2019г по тълк.д.№8/2017г на ОСГТК на ВКС е допустимо предявения по реда на чл.422 ал.1 от ГПК иск за
установяване на дължимост на вземането по
договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за
вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Предявеният по реда на
чл.422, ал.1 от ГПК иск за установяване на дължимост на вземането поради
предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към
датата на формиране на сила на пресъдено нещо, въпреки че предсрочната
изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение.
Предвид изложените разяснения в двете тълкувателни решения и като съобрази, че
срокът на договора е изтекъл на 20.05.2020г, тоест преди момента на формиране на сила на пресъдено
нещо съдът е длъжен да съобрази тези факти, позовавайки се на разпоредбата на
чл.235, ал.3 от ГПК въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на
длъжника преди 01.02.2019г – датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Както бе посочено от представените писмени
доказателства се установи, че на 10.05.2017г.
между „ БНП П. П. Ф.“ЕАД и ответника е
сключен договор за потребителски кредит, по силата на който дружеството
–кредитор е предоставило на ответника за потребителски цели паричен заем в
размер на 3 000лв.
По делото няма
спор, а и след справка в публичния регистър на БНБ по чл.3а от ЗКИ се
установява, че посоченият в договора кредитор е регистриран като финансова
институция по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми
със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или
други възстановими средства. Така констатираното обстоятелство определя това
дружество като кредитор по чл.9, ал.4 от ЗПК. От друга страна отпуснатия заем
на ответника като физическо лице представлява предоставяне на финансова услуга
по смисъла на параграф 13т.12 от ДР на ЗЗП и ответникът има качеството на потребител
по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК, както и
по смисъла на пар.13,т.1 от ДР на ЗЗП. Ето защо процесният договор е за
потребителски кредит, чиято правна регулация се съдържа в Закона за
потребителския кредит/ЗПК/, а по силата на препращащата разпоредба на чл.24 от ЗПК и в Закона за защита на
потребителите/ЗЗП/.Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.1 от ЗПК договорът за
потребителски кредите е договор, въз
основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма за улеснение на плащане. Законът въвежда императивни изисквания
относно формата и съдържанието на този вид договор, посочени в разпоредбата на
чл.10 и чл.11 от ЗПК. Разпоредбата на чл.22 от ЗПК предвижда, че когато не са
спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, т.7-12 и т.20 и ал.2 от ЗПК
договорът за потребителски кредит е недействителен. С оглед императивния
характер на посочените разпоредби, които са установени в обществен интерес за защита
на икономически по-слабите участници в оборота, съдът е длъжен да следи
служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне дори като нарушението на тези
норми не е въведено като основание / в този смисъл са задължителните указания,
дадени в т.1 на ТР№1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк.д.№1/2013г на ОСГК на ВКС/
Съдът като взе
предвид наведените от ответната страна правни доводи относно недействителност
на сключения между „БНП П. П. Ф.“ЕАД и ответника договор за потребителски
кредит и извършвайки служебна проверка в
тази насока намира следното:
При сключване на
договора е спазена изискуемата се от чл.10, ал.1 от ЗПК писмена форма на
хартиен носител, по ясен и разбираем начин като липсват нарушения на правилата
съгласно специалния ЗПК.Посочена е главницата по кредита, годишния процент на
разходите, фиксирания годишен лихвен процент по заема, начина на усвояване , общия размер на всички плащания
по договора,, условията за издължаване на кредита от потребителя, елементите на
общата стойност на кредита, ден от месеца за плащането на погасителните вноски
и размера на погасителната вноска като е предвидено правото на потребителя да
погаси предсрочно кредита, както и да се откаже от договора. Ответникът не
ангажира доказателства, установяващи твърдението му ,че размерът на шрифта на
договора е по-малък от 12.
Неоснователно е
възражението на ответника за недействителност на процесния договор за кредит
поради неспазване разпоредбата на чл.11, ал.1т.9 от ЗПК доколкото това условие
е приложимо при променливи лихвени проценти, а в настоящия случай изрично е
предвидено, че се касае за фиксиран лихвен процент. Договорът съдържа необходимата информация за размера, броя ,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Както националният
закон, така и Директива 2008/48/ЕО не поставят като изискване към съдържанието на договора
посочване на компонентите на всяка една погасителна вноска – каква част от нея
е за погасяване на главница и каква част- за лихва.В този смисъл е и даденото
от СЕС тълкуване в Решение по дело С-42/15, което е задължително за
националните съдилища на основание чл.633 от ГПК.В процесният договор е посочен
фиксиран ГЛП в размер на 34.24%, а при положение, че лихвеният процент е
фиксиран в договора и е ясен за страните, не може да се приеме, че са нарушени
изискванията на чл.11, ал.1,т.9 от ЗПК.При фиксирана лихва липсва задължение в
договора да се съдържа информация по чл.11, ал.1т.9 от ЗПК, както и липсва
задължение за информация по чл.11, ал.1т.11 от ЗПК относно погасителен план,
който да съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на
вноските между различни неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването.
Процесният
договор не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1т.10 от ЗПК , според което
императивна норма в договора трябва да
се съдържа годишният процент на разходите по кредата и общата сума , дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение №1
начин. В процесният договор за кредит е
посочен годишния процент на разходите/ГПР/ , но единствено като абсолютна
процентна стойност-44.03%. Липсва посочване на взетите предвид допускания ,
използвани при изчисление на ГПК по определения в Приложение №1 начин, каквото
е изискването на чл.11, ал.1т.10 от ЗПК. Според разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи и бъдещи/ лихви, други преки или косвени разходи,
комисионни , възнаградения от всякакъв вид , в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия
размер на предоставяния кредит. В
договора липсва конкретизация относно начина,
по който е формиран посоченият ГПР, което води до неясното относно
включените в него компоненти. Годишният процент на разходите по кредита се
изчислява по формула съгласно
приложение№1 като се вземат предвид посочените в него общи положения и
допълнителни допускания. Годишният процент на разходите не може да бъде
по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерски съвет на Република България. В процесния договор е
посочена възнаградителна лихва в размер на 34.24 % и ГПР в размер на 44.03%, без да се посочва как е формиран и какво точно се
включва в него.Поставянето на кредитополучателя в положение, за да разбере
действителния размер на годишния процент на разходите, да тълкува всяка една от
клаузите на договора и да преценява дали тя създава задължения за допълнителна
такса по кредита, противоречи на изискването за яснота, въведено в разпоредбата
на чл.11, ал.1т.10 от ЗПК, поради което процесният договор следва да се счете
за недействителен на това основание съгласно изричната разпоредба на чл.22 от ЗПК.
Съгласно чл.26,
ал.4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато
те са заместени по право от повелителните правила на закона или когато може да
се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните и части. В
случая не е налице нито една от двете хипотези- нищожните клаузи на процесния
договор относно определяне на процента ГПР да бъдат заместени по право от
повелителните норми на закона или че договорът би бил сключен и ако в него не е
включена клаузата за ГПР като се изходи от характера на този договор, който е
възмезден и включването на клауза за договаряне ГПР по него е въведено като изрично изискване в чл.11, ал.1т.10 от ЗПК.Предвид на това в случая не е приложима нормата на чл.26, ал.4 от ЗЗД и
нищожността на посочената клауза на договора обуславя недействителност на целия
договор
Предвид
изложеното съдът приема, че процесният договор
за потребителски кредит е сключен в нарушение на изискванията на чл.11,
ал.1, т.10 от ЗПК, поради което същият е недействителен/ нищожен / по силата на
чл.22 от ЗПК.Последиците от обявяване на тази недействителност са
регламентирани в разпоредбата на чл.23 от ЗПК, предвиждаща, че потребителят
дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и на лихва и други
разходи по кредита.
Настоящият решаващ състав на съда намира, че в
конкретния случай чистата стойност на заетата сума по смисъла на посочената
законова разпоредба е в размер на 2895лв., която сума реално е била преведе от кредитора
по банковата сметка на потребителя- факт, който се
установи от изслушаната съдебно-счетоводна експертиза и не бе оспорен по делото/
която банкова сметка ***.1 от договора/. Сумата от 105 лв. до договорения общ
размер на кредита от 3000лв. не е преведена на ответника , тъй като с тази сума
кредиторът е прихванал дължимата според договора“ такса ангажимент“. При
констатирана недействителност на договора тази такса се явява недължима по
смисъла на чл.23 от ЗПК, поради което размерът на същата не следва да бъде
включван в дължимата от ответника чиста стойност на кредита. Съдът съобразява и
факта, че ответникът е извършил по процесния кредит две плащания на обща
стойност 305лв., която сума също следва да се приспадне от дължимата чиста стойност, който както се
посочи по-горе е 2895 лв. и така непогасената чиста стойност на кредита възлиза
на сумата от 2 590лв., за която сума искът за заплащане на главница е основателен и следва да бъде уважен
като да разликата от 2590лв. до претендираните
3000лв. искът следва да се отхвърли като неоснователен.
По развитите
съображения неоснователни са претенциите за заплащане на сумата от 1 714.60лв.
договорна лихва за периода 20.08.2017г. до 20.05.2020г. и за сумата от
535.86лв. обезщетение за забава за периода 21.09.2017г до датата на подаване на
заявлението.
Предвид
изложеното следва да се приеме за
установено по отношение на ответника , че съществува вземане на ищеца за сумата
от 2590лв. главница по договор за потребителски кредит с №***** от 10.05.2017г.,
което вземане е прехвърлено на ищеца по
силата на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
заявлението -01.02.2019г.до окончателното изплащане на сумата , за която сума е издадена Заповед
№329/05.02.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№520/2019г по описа на РС-Пазарджик като следва да се отхвърлят исковете за разликата от 2590лв. до претендираната
главница от 3000лв.,за договорна лихва в размер на 1 714.60лв. за периода
от 20.08.2017г до 20.05.2020г. и за обезщетение за забава в размер на 535.86лв.
за периода от 21.09.2017г до 01.02.2019г.
По разноските:
Предвид
изхода на делото по установителните
искове и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца разноски за заповедното
производство в размер на 88.80 лв. и разноски за исковото производство в размер
на 303.40лв. за исковото производство.
Така
мотивиран Пазарджишкият районен съд
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК по
отношение на Д.С.С. с ЕГН ********** ***,че СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ на „А. С. В.“ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град София,
бул.“Д-р П. Д.“№25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 , представлявано от Д.Б.Б.
за
сумата от 2 590лв. главница по договор за потребителски кредит с №***** от 10.05.2017г.,
което вземане е прехвърлено на ищеца по
силата на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
заявлението -01.02.2019г.до окончателното изплащане на сумата , за която сума е издадена Заповед
№329/05.02.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№520/2019г по описа на РС-Пазарджик като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата от 2 590лв. до претендираната
главница от 3 000лв.,за договорна лихва в размер на 1 714.60лв. за периода
от 20.08.2017г до 20.05.2020г. и за обезщетение за забава в размер на 535.86лв.
за периода от 21.09.2017г до 01.02.2019г.
ОСЪЖДА Д.С.С. с ЕГН ********** *** да заплати на „А. С. В.“ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град
София, бул.“Д-р П. Д.“№25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 , представлявано
от Д.Б.Б. сумата от 88.80лв. разноски по
заповедното производство и сумата от 303.40лв. разноски по исковото
производство.
Решението подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :