Определение по дело №236/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 17/30.07.2012 год., постановена по Н.о.х.дело № 61/2012 год., Крумовградският районен съд е признал Ю. А. Д. от С., О., обл.К. за невиновен в това, че на 20.04.2012 год., около 21.30 часа на път III - 509 в с. Л., общ. К., управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „Ф. Г.”, с рег. № К **** АР, собственост на Н. Д. от съшото село, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда – 1.24 на хиляда, установено по надлежния ред, поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по предявеното му обвинение по чл. 343б ал. 1 от НК.

От горната присъда е останал недоволен прокурор от РП К., който я протестира, като твърди, че същата е неправилна – незаконосъобразна, като първоинстанционният съд немотивирано бил приел за достоверно заключението на повторната химическа експертиза за установяване концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество, в кръвта на подсъдимия.Счита, че обяснение за разликата в резултатите от двете изследвания следва да се търси в летливия характер на етиловия алкохол, изминалото време през периода на съхранение на пробата, както и неколкократното отваряне на шишенцето. Твърди се в протеста още, че в хода на съдебното следствие не са били събрани доказателства за допуснати нарушения на реда и процедурата, предвидени в специалния подзаконов акт – Наредба № 30/2001 год., довели до опорочаване на първоначалното лабораторно химическо изследване на кръвта на подсъдимия, поради което намира, че следва да бъде кредитирано именно това заключение.Прокурорът счита, че е закономерен извода за безспорно установена съставомерна концентрация на алкохол, доказана с първоначалното химическо изследване на взетата кръвна проба – 1.22 промила, която надвишавала предвидената в разпоредбата на чл.343б ал.1 от НК съставомерна такава – 1.2 промила. Предлага, да бъде отменена първоинстанционната присъда, вместо което да бъде постановена нова такава, с която подсъдимия Д. да бъде признат за виновен по предявеното му обвинение в извършване на престъпление по чл.343б ал.1 от НК, като му бъде наложено наказание „пробация”, със следните пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 6 месеца при периодичност 2 пъти седмично, и „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 6 месеца,а на основание чл.343г от НК да се наложи и наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 7 месеца. В допълнителни мотиви към протеста се развиват подробни съображения в негова подкрепа. В съдебно заседание прокурорът от О. П. поддържа протеста така, както е предявен.

Ответникът по протеста – подсъдимия Ю. Д. , редовно призован, не се явява в съдебно заседание, като защитника му изразява становище, че протеста е неоснователен, а присъдата на първоинстанционния съд намира за правилна и обоснована. Моли същата да бъде потвърдена.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на протестираната присъда, с оглед правилността й и доводите, изложени в протеста, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Протестът е неоснователен.

На 20.04.2012 год., след приключаване на работа, подсъдимия Д. с помощта на шофьора на кооперацията – Н. И., отремонтирал спирачките на лек автомобил, собственост на кооперацията. След това двамата седнали в заведение на кооперацията в с. Т., общ. К., за да се почерпят, като подсъдимият изпил две ракии. Впоследствие решили да се прибират и подсъдимият Д. се качил на лек автомобил марка „Ф. Г.”, с рег. № К **** АР, собственост на Н. Д. от същото село, и потеглил към дома си в С., О.. В същото време свидетелите А. Р. М. и П. И. П. - полицаи при РУП – К., осъществявали пътен контрол на автомобилното движение в района на с. Л., общ. К. на път III – 509, като около 21.30 часа на 20.04.2012 год. св. М. подал сигнал за спиране на управлявания от подсъдимия И. лек автомобил. Полицейският служител направил проверка на документите за самоличност и правоспособност на водача на превозното средство, в случая подсъдимия Д., след което го изпробвал за употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер 7510” с фабричен № ARBB - ****, който отчел 1.21 на хиляда концентрация на алкохол в издишания въздух.

Свидетелят М. съставил на подс.Д. Акт за установяване на административно нарушение № 255/20.04.2012 год. по чл. 5 ал. 3 т. 1 от ЗДвП, след което му издал и талон за медицинско изследване. Подсъдимият Д. се явил във Филиал за спешна медицинска помощ - Крумовград, където му била взета кръв.Подсъдимият Д. бил задържан със Заповед за задържане на лице, издадена на основание чл.63 ал.1 т.1 от ЗМВР.

Видно от писменото заключение на вещото лице по извършената на досъдебното производство химическа експертиза - Протокол за химическа експертиза № 109/23.04.2012 год. за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръв, в изпратените му проби от кръв от подсъдимия Д. е установено наличие на етилов алкохол в количество 1.24 промила.

В хода на проведеното съдебно следствие, по искане на подсъдимия Д. с определение от 04.05.2012 год. първоинстанционния съд е назначил повторна химическа експертиза, която да се извърши в специализирана лаборатория в МБАЛ - Пловдив. От заключението на вещото лице по извършената повторна експертиза - Протокол за химическа експертиза за определяне концетрацията на алкохол в кръв и урина № 431/07.06.2012 год. на специализирана химическа лаборатория при МБАЛ – Пловдив, се установява, че в изпратената за изследване проба кръв, взета от подсъдимия Д., се съдържа етилов алкохол в количество 1.10 промила.

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от обясненията на подсъдимия Д., дадени в хода на съдебното следствие при първоинстанционното разглеждане на делото, на които съдът дава вяра изцяло; от показанията на разпитаните пред първоинстанционния съд по делото свидетели П., М. и А., които съдът кредитира изцяло; от писменото заключение на вещото лице С. М. по назначената на досъдебното производство химическа експертиза - Протокол за химическа експертиза за определяне на концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръв ,на специализираната химическа лаборатория към ОД на МВР – Кърджали и показанията му в съдебно заседание, на които съдът дава вяра изцяло; от писменото заключение на вещото лице Й. Д. по назначената в хода на първоинстанционното съдебно следствие химическа експертиза - Протокол за химическа експертиза за определяне концетрацията на алкохол в кръв и урина на специализирана химическа лаборатория при МБАЛ „Пловдив” – гр.Пловдив и показанията й в съдебно заседание, които съдът кредитира изцяло; както и от останалите писмени доказателства по делото, приети от първоинстанционния съд. Впрочем, спор относно така установената фактическа обстановка няма между страните, като основния въпрос, върху който се концентрира правния спор е относно концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия, респ. дали подсъдимия Д. е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта под или над инкриминираната граница от 1.2 на хиляда.

При така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция намира, че предявеното на подсъдимия Ю. Д. обвинение в извършването на престъпление по чл.343б ал.1 от НК – за това, че на 20.04.2012 год., около 21.30 часа на път III - 509 в с. Л., общ. К., управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „Ф. Г.”, с рег. № К **** АР, собственост на Н. Д. от съшото село , с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда – 1.24 на хиляда, установено по надлежния ред, не е доказано по несъмнен и безспорен начин, до какъвто правилен, обоснован и законосъобразен краен извод е достигнал и първоинстанционния съд. В тази връзка настоящият състав намира, че от събраните по делото доказателства не е установено с изискуемата от закона за постановяване на осъдителна присъда несъмненост, че подсъдимия Д. е управлявал на инкриминираните дата и място МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда.

По несъмнен начин е установено, че на 20.04.2012 год. подсъдимия е употребил алкохол, след което се качил на автомобил и е управлявал същия, като при извършената му проверка за употреба на алкохол с техническо средство – „Дрегер”, същото отчело наличие на алкохол в кръвта на подсъдимия в количество от 1.21 на хиляда. На досъдебното производство е била извършена химическа експертиза, като при извършеното изследване по газхроматографския метод, вещото лице е установило наличие на етилов алкохол в кръвта на подсъдимия Д. в количество от 1.24 на хиляда. По искане на подсъдимия и в срока по чл. 20 ал.3 от Наредба № 30/2001 год. за реда за установяване на употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС, в хода на проведеното съдебно следствие първоинстанционния съд е назначил повторна химическа експертиза, от заключението на която е установено, че при извършеното изследване по газхроматографския метод в кръвта на подсъдимия се доказва етилов алкохол в количество 1.10 на хиляда. От друга страна, по делото не са събрани каквито и да било доказателства, че е бил нарушен редът за вземане, съхраняване и изследване на кръвната проба на подсъдимия, така както е регламентиран в разпоредбите на Наредба № 30/2001 год. за реда за установяване на употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС.

В тази връзка настоящата инстанция не споделя съображенията на първоинстанционния съд – че при първоначалното изследване на кръвта на подсъдимия Д. са допуснати нарушения на чл.13 от цитираната Наредба – че било е необходимо да бъдат взети проби кръв, които да се поставят в шишенца, което предполагало техният брой да бъде повече от едно, т. е. поне две, което съдът е мотивирал по аргумент от разпоредбата на чл. 16 от наредбата, и която процедура не била спазена. Очевидно е, че използвайки израза „шишенца” в разпоредбата на чл.16 от наредбата, законодателят е имал предвид поставянето на кръвните проби в такива по принцип, а не конкретната кръвна проба на едно лице да се поставя в няколко шишенца, както правилно е отбелязал и прокурора в допълнителните мотиви към въззивния П.. С други думи, по делото са налични заключения на две химически експертизи , които се различават по отношение на основен елемент от състава на престъплението по чл.343б ал.1 от НК, а именно: относно концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия. Следва да се отбележи, че и двете химически изследвания са извършени по газхроматографски метод, и от вещи лица - химици в специализирани химически лаборатории, чиято компетентност не е оспорена или опровергана по делото. Не без значение в тази връзка е и обстоятелството, че макар и установяващи разлика в концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия, то същата е в рамките на допустимата от разпоредбите на самата наредба разлика от 0.2 промила. Или, наличието на две равнопоставени по тежест заключения на химически експертизи - едното установяващо концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия Д. над границата от 1.2 на хиляда и инкриминиращо поведението на подсъдимия по управление на МПС след употреба на алкохол, съобразно разпоредбата на чл.343б ал.1 от НК, от една страна; и заключение на химическа експертиза, установяваща концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия под посочената граница, от друга страна, наред с обстоятелството, че още при проверката на подсъдимия за употреба на алкохол с техническо средство, отчетената концентрация на алкохол в кръвта му е била гранична – 1.21 на хиляда, респ. и изминалото време от над 35 минути от проверката с техническо средство до вземането на кръвната проба /през което време организмът на подсъдимия несъмнено е елиминирал част от алхокола в кръвта му/, внасят основателно съмнение относно доказаността на обвинението от обективна страна, което съмнение следва да се отчита в полза на подсъдимия. Неоснователни в тази връзка са доводите на прокурора – че при решаване на въпроса за ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимия следвало да се кредитира като достоверно само и единствено заключението на извършената на досъдебното производство първоначална химическа експертиза, тъй като химическото изследване на кръвта на подсъдимия, предмет на тази експертиза, било извършено непосредствено след деянието и най-точно отразявало концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия. Това е така, тъй като заключението на вещото лице Димитрова по назначената повторна химическа експертиза настоящата инстанция приема като напълно компетентно и обосновано, без да възникват каквито и да било съмнения за неговата правилност, както впрочем законосъобразно и правилно и направил и първоинстанционният съд. Всъщност, от показанията на вещите лица се установява, че при предаването на взетата проба от кръвта на подсъдимия за повторно изследване, същата е отговаряла на изискванията на Наредба № 30/2001 год., което е отразено от вещото лице Димитрова и в протокола от химическата експертиза. И двете вещи лица обясняват, че е възможно по-ниската концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия при повторното химическо изследване да се дължи на повторното отваряне на пробата, при което алкохолните пари, събрани във въздушната камера, останала от вземането на кръв при първоначалното изследване, излитат във въздуха, но вещото лице Димитрова изрично подчертава, че би се касаело за минимално количество пари, пропорционално на взетата за изследване кръв от шишенцето /т.е. в конкретния случай 2-3 % от общото количество кръв/, но това количество пари не можело да се определи точно, тъй като нямало методика за измерването му, което се дължало на факта, че не влияе в такава голяма степен на крайния резултат. Вещото лице Димитрова установява също, че в повечето случаи при повторно изследване концентрацията на алкохол в кръвта е по-ниска, но имало и случаи, в които тази концентрация е по-висока, като уточнява, че всяка седмица правели контролна проверка на газхроматог­афския апарат, за да се установи дали е изправен, и в конкретния случай апарата бил изпробван и бил изправен. Или, посоченият по-горе довод на прокурора, с който обосновава искането си да бъде кредитирано само заключението по първоначалната химическа експертиза на кръвта на подсъдимия, е неоснователен, тъй като факторът „време” е без значение за резултатите от изследването, особено ако кръвната проба е била съхранявана правилно /както е в настоящият случай/. Всъщност, възприемането на тезата на прокурора – че по-ниската концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия Д., отчетена при повторното химическо изследване, се дължи на повторното отваряне на шишенцето с кръв, поради което следвало да се кредитира заключението на първоналната химическа експертиза, по съществото си представлява само едно предположение, неподкрепено с доказателства по делото, при което некредитирането на заключението на повторната химическа експертиза, респ. основаването на евентуалната осъдителна присъда на това предположение, би било недопустимо, съгласно разпоредбата на чл.303 ал.1 от НПК. Още повече, че не могат да правят каквито и да било изводи във вреда на подсъдимия, при положение, че същият се е възползвал от признатото му от разпоредбата на чл.20 ал.3 от Наредба № 30/2001 год. право да поиска, респ. да бъде извършен повторен химически анализ на кръвта му в сроковете по чл.20 ал.3, във вр. с чл.19 от посочената Наредба.

Ето защо, и тъй като приетата и от двете съдебни инстанции фактическа обстановка не сочи с изискуемата от разпоредбата на чл.303 ал.2 от НПК несъмненост на извършено от подсъдимия Д. деяние, което да представлява престъпление по чл.343б ал.1 от НК, такова каквото е очертано с фактическите и правни рамки в обвинителния акт, единствено възможният резултат е постановяване на оправдателна присъда, което правилно, обосновано и законосъобразно е сторил и първоинстанционният съд.

Само за прецизност следва да се отбележи, че при проведеното от първоинстанционния съд съдебно следствие не са спазени от първоинстанционния съд императивните изисквания на чл.276 ал.1 и ал.3 от НПК – не е огласен обвинителния акт, чрез прочитането му от прокурора, както и не е запитан подсъдимия разбрал ли е в какво се обвинява. Посочените нарушения, обаче, биха били съществени такива, нарушаващи правото на защита на подсъдимия, но само ако би била постановена осъдителна присъда. А щом подсъдимия Д. е признат за невиновен и оправдан, то с постановяването на оправдателна присъда същият е получил максимална защита на процесуалните си права.

С оглед изложеното, настоящата инстанция намира, че протестираната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, т.е. не са налице основания за нейното отменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена изцяло.

Водим от изложеното, и на основание с чл.334 т.6, във вр. с чл. 338 от НПК , Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 17/30.07.2012 год. по Н.о.х.дело № 61/2012 год. по описа на Крумовградския районен съд.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.