О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……/…...10.2018г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА
ЧАВДАРОВА
МИЛА КОЛЕВА
като разгледа докладваното
от съдия Чавдарова
въззивно
частно търговско дело № 1605 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Подадена е частна жалба вх.№ 65839/09.10.18г. от Н.К.Й.
от гр.Варна, против Определение № 10674/21.09.2018г. по гр.д.№ 12052/2018г.
на ВРС, с което е прекратено производството по делото.
В частната жалба се навеждат твърдения за неправилност
на определението за прекратяване на делото, като се твърди, че съдът е допуснал процесуални нарушения като е приел за необходимо
решението за отхвърляне на исков формуляр поради неизпълнени указания да се
връчи на другата страна, тъй като нямало размяна на книжа, а чл.7, ал.2 от
регламента се отнасяла до връчване след развило се същинско производство. Счита
за неправилен и извода на съда за непререшимост на спора в хипотезата на
отхвърлен формуляр поради не попълването му или не поправяне в срок. Моли да бъде отменено определението и да се
върне делото на ВРС за продължаване на съдопроизводствените действия.
Частната жалба е подадена в срок от оправомощено за
това лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, същата се явява основателна
по следните съображения:
Производството
по гр.д.№ 12052/2018г. на ВРС е образувано по постъпил исков формуляр А по
Регламент /ЕО/ №861/2007 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на
европейска процедура за искове с малък материален интерес от Н.К.Й. против
Дружество Еър Франс АД.
С
разпореждане от 09.08.18г. съдът е указал на страната да представи
доказателства за заплатена д.т., което страната е изпълнила в срок.
Впоследствие с обжалваното определение съдът е прекратил производството след
извършена служебна справка по гр.д.№8996/18г. на ВРС, като е приел, че
постановеното по посоченото дело решение за отхвърляне на исков формуляр на
ищцата не е връчено на двете страни, което противоречало на чл.7, ал.2 от
регламента, и не било влязло в сила, както и че била налице хипотезата на
чл.299, ал.2 ГПК, тъй като делото се явявало второ заведено. Тези мотиви на
първоинстанционния съд не се споделят от настоящият състав. Видно от чл.1 от
Регламент /ЕО/ №861/2007 производството започва чрез подаване от страна на
ищеца до комп.орган на стандартен исков формуляр , който включва описание на
доказателствата и се придружава от съотв.документи. В случай, че информацията
не е достатъчно ясна или недостатъчна, или формуляра не е попълнен правилно ,
регламента предвижда в чл.4 да се предостави на ищеца възможност да попълни и поправи формуляра или
да представи допълн.информация и документи, като в случай, че не успее в
рамките на определения срок, молбата се отхвърля. От приложеното
гр.д.№8996/18г. на ВРС се установява, че същото е приключило с решение за
отхвърляне на исков формуляр от Н. К.Й. против Дружество Еър Франс АД поради не поправяне на формуляра в срок,
което решение е съобщено на ищеца на посочена от него ел.поща. Посоченият акт
по съществото си е съизмерим с произнасяне на съда по реда на чл.129, ал.3 ГПК.
Доколкото до момента на предприемане на действия по връчване на исковия
формуляр на насрещната страна съгл. чл.5 и сл. от регламента производството е
едностранно, то препис от така постановеното решение за отхвърляне на молбата
не се връчва на насрещната страна. Този извод следва и от разпоредбата на чл.7,
ал.2 на регламента, предвиждаща връчване на ответника едва при постановяване на
решение по съществото на спора. Ето защо и констатацията на ВРС за наличието на
друго висящо производство е неправилна.
От
друга страна отхвърляйки молбата поради неотстранени нередовности на формуляра
не се формира сила на присъдено нещо, тъй като липсва произнасяне по съществото
на спора. Изрично в преамбюла на регламента /13/ е предвидено, че понятията
„явна неоснователност“ в контекста на отхвърляне на иска и „недопустимост“ в
контекста на отхвърляне на молбата следва да се определят съобразно
националното право. В този смисъл и доколкото
с решението по гр.д.№8996/18г. на ВРС съдът не е формирал изводи за
недопустимост, респ. неоснователност на молбата , а само такива за неотстранени
в срок нередовности, то не може да се приеме, че е налице хипотезата на чл.299,
ал.1 ГПК , поради което и липсва основание за прекратяване на делото по реда на
чл.299, ал.2 ГПК.
По така изложените съображения настоящият
състав намира, че обжалваното определение, с което е прекратено производството
по делото, като неправилно следва да бъде отменено, а делото да се върне на ВРС
за продължаване на съдопроизводствените действия.
Водим
от горното и на основание чл. 278 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 10674/21.09.2018г., постановено по гр.
д. № 12052/2018г. по описа на Варненски районен съд, ХХХI състав.
ВРЪЩА делото на ВРС за продължаване на
съдопроизводствените действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: