Р Е Ш Е Н И Е
№ от 14.01.2019г., гр. В. Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновският районен съд, Гражданска колегия, шестнадесети състав, на четиринадесети
декември две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Владимир Балджиев
при секретаря
Иванка Трифонова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№2262/2018г., по описа на Великотърновския районен съд, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на А.И.Н., в която се излагат твърдения, че на 31.07.2017г. между него и
ответника е възникнало трудово правоотношение, по
силата на което ищецът е назначен на длъжността *. Навеждат се доводи, че
съгласно Рамков договор от 01.03.2017г. сключен между *и *,
ищецът през месец октомври 2017г. е командирован от работодателя на специализация в *. Изтъква се, че на 20.10.2017г. около
05:10 часа в *докато ищецът се придвижвал по обичайния път към работното си
място, при пресичане на улицата е ударен от лек автомобил, в резултат на което
е получил травматични увреждания, изразяващи се във фрактура на лява подбедрица
и рани по главата и по десния лакът. Ищецът твърди, че уврежданията са наложили
болнично и домашно лечение за период от над шест месеца, през които е бил
неработоспособен. Изтъква се, че от причинените увреждания и последващото си
възстановяване е претърпял множество болки, стрес и неудобства, които
продължават и към настоящия момент. С оглед гореизложеното се
отправя искане до съда да постанови решение, с което
да осъди ответника да заплати на ищеца
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60000 лв., ведно със законната
лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на задължението,
както и направените по делото разноски.
Ответникът, в срока по чл.
131 от ГПК, не е представил отговор на исковата молба.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Предмет
на делото са обективно съединени искове по чл. 200,
ал. 1 от КТ.
От
събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
На 31.07.2017г. е сключен трудов договор за неопределено време,
по силата на който ищецът е назначен на длъжността * в *. Съгласно
Рамков договор от 01.03.2017г. сключен между работодателя и *, към началото на месец октомври ищецът е
командирован в * с място на работа – производствени помещения на *в *. При командироването
си ищецът живеел в работническо общежитие в *като за придвижването до местоработата си ползвал
служебен транспорт. На 20.10.2017г. около 05:00 часа ищецът заедно
с други командировани работници се придвижил по обичайния път към работното си
място – от общежитието до намиращата се в близост автобусна спирка, където ги
чакал автобус на *. Около 05:10 часа ищецът се качил в автобуса като получил нареждане от
прекия си ръководител, че следва да се върне в общежитието и да съдейства на
друг работник да се придвижи до работа. Същият слязъл от превозното средство,
огледал се преди да пресече *, но след като тръгнал към общежитието бил блъснат
от бързо преминаващ лек автомобил и повален на платното
за движение. От
удара А.Н. получил закрито
многофрагментно разместено счупване на голямопищялната кост на лявата
подбедрица, закрито неразместено счупване на малкопищялната кост на лявата
подбедрица, рани по главата и охлузвания по десния лакът.
Наличието на многофрагментна фрактура наложило незабавно извършване на оперативно лечение за наместването и
фиксирането й с метален имплант /остиосинтеза/, което било извършено в
Университетска болница към *. На 27.10.2017г. след
първоначално раздвижване същият е изписан с подобрение от болничното заведение
за извършване на домашно лечение. Последното било съпроводено с ограничение на
движението на ищеца с използване на помощни средства за период от над шест месеца,
което наложило да бъде подпомаган в ежедневието си от свои близки. От
показанията на разпитания по делото свидетел се установява, че след злополуката
ищецът е изпитвал силни болки в цялата лява част на тялото като е приемал
болкоуспокояващи както и че за периода на болничното и домашно лечение се е
намирал във влошено психоемоционалното състояние. Свидетелят изтъква, че ищецът
и към настоящия момент продължава да изпитва болки в областта на левия си крак като
е станал по-затворен в себе си от невъзможността да води пълноценен начин на
живот поради ограниченията в движението му след поставянето на импланта и
липсата на сигурна прогноза за пълното му възстановяване. От заключението на изготвената съдебно-медицинска
експертиза се установява, че в резултат на злополуката ищецът е получил твърдените
увреждания по тялото, което му е причинило трайно затруднение в
движението на левия долен крайник за срок около осем месеца. Установено е, че болките
и страданията от травмата на подбедрицата през първите три седмици след
увреждането са били постоянни и със силен интензитет, след което постепенно са
затихнали и са станали слаби и поносими, а болките от получените рани са били
със среден интензитет и бързо са затихнали за период от около две седмици. Вещото
лице е установило, че травмата на крака е довела първоначално до пълна
неработоспособност, а впоследствие до трайно намалена
работоспособност като при прегледа на ищеца е констатиран фукционален дефицит
при движение, при сгъване и разгъване на крайника поради наличието на метална
остиосинтеза. Според вещото лице не е сигурно дали металният имплант ще бъде
премахнат и дали крайникът ще се възстанови напълно предвид многофрагментността
и разместеността на фрактурата. Сигурно е единствено, че до края на живота си
ищецът ще изпитва болки и страдания с различен интензитет, водещ до моментен
двигателен дефицит, за което при нужда ще е необходимо да приема обезболяващи
средства. За инцидента е извършено разследване от съответното ТП на НОИ, в
резултат на което с разпореждане от 21.06.2018г., на основание чл. 60, ал. 1 от КСО, злополуката е приета за трудова.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
На
20.10.2017г. между ищеца и ответника е съществувало трудово правоотношение като
при командироването на А.Н. по реда на чл. 121а, ал. 1 от КТ, по време на
обичайния път при отиване от основното място на живеене до работното си място той
е претърпял трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 2, вр. ал. 1 от КСО. Същата
е довела до увреждане на здравето на ищеца и е предизвикала трайно намалена
работоспособност като е приета за трудова по предвидения в закона ред. С оглед
на това и на основание чл. 200, ал. 1 от КТ, за ответника е възникнало
задължение да обезщети работника за претърпените от злополуката вреди. От
злополуката ищецът е претърпял неимуществени вреди свързани с увреждане на
здравето, изразяващо се в две средни и множество леки телесни повреди.
Увреждането е съпроводено със силни болки и с ограничаване на възможността за
свободно придвижване в пространството, които продължават и към настоящия
момент. Всичко това е довело до трайно нарушаване на обичайния начин на живот
на ищеца тъй като за период от над осем месеца е следвало да търпи неудобствата
да бъде подпомаган в ежедневието си от свои близки. Ищецът е изживял стрес от
инцидента и притеснения за бъдещето си, които са породили нарушения на
психоемоционалното му състояние както по време лечението му, така и към
настоящия момент. При това положение, съдът след като съобрази характера и
интензитета на увреждането, начинът и обстоятелствата при които то е извършено,
продължителността на оздравителния период и отражението му върху начина на
живот на увреденото лице, предвид липсата на пълно възстаноявяване и наличие на
частична неработоспособност, с оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, намира че
обезщетението за претърпени неимуществени вреди за сумата от 50000 лв. се явява
справедливо. Обезщетение над този размер е прекомерно и не отговаря на
горепосочените критерии предвид обстоятелството, че ищецът след увреждането е
възстановил в значителна степен първоначалната си двигателна активност и
трудоспособност, което е способствало да започне работа. В допълнение на
изложението следва да бъде посочено, че поради диспозитивния характер на
разпоредбата на чл. 201, ал. 2 от КТ, съдът не дължи служебно произнасяне по въпроса
за намаляване отговорността на ответника поради съпричиняване на вредите от
страна на ищеца в резултат на допусната от него груба небрежност. С оглед
гореизложеното, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение
в размер на 50000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането –
20.10.2017г. до окончателното изплащане на задължението, като искът по чл. 200,
ал. 1 от КТ в частта за разликата от 50000 лв. до 60000 лв. се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
При
този изход на делото на ищеца не следва да бъдат присъждани разноски тъй като
такива реално не са извършени. По делото липсва искане за присъждане на разноски
от страна на ответника, поради което съдът не дължи произнасяне в тази насока.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да заплати в полза на Великотърновския
районен съд сумата от 2000 лв., представляваща дължимата държавна такса за
уважения иск както и 166,66 лв. за възнаграждение на вещо лице.
Водим
от горното, Великотърновският районен съд
Р Е Ш И:
Осъжда
*, *, на основание чл.
200, ал. 1 от КТ, да
заплати на А.И.Н.
с ЕГН: ********** ***, по сметка с IBAN: *** *, сумата от 50000 лв. /петдесет хиляди лева/ - главница,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от трудова
злополука, настъпила на 20.10.2017г. *, ведно със законната лихва
считано от 20.10.2017г. до окончателното изплащане на
задължението, като отхвърля предявения иск в частта за
разликата от 50000 лв. до 60000 лв.
Осъжда *, *,
да заплати в полза на Великотърновския районен съд, сумите от 2000 лв. /две хиляди лева/, представляваща държавна
такса за уважения иск, 166,66 лв. /сто шестдесет и шест лева и шестдесет и шест
стотинки/ за разноски за възнаграждение на вещо лице, както и 5 лв. /пет лева/
в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението
подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: