О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 913
Гр.Пловдив, 07.05.2019 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І
отделение, V състав в закрито заседание на
седми май през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
Административен съдия:
Стоил Ботев
Като разгледа обявеното за решаване
адм. дело № 3672 по описа за 2018година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Образувано е по жалба от „***“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.***, представлявано от управителя Н.Д.Д.чрез процесуалния си
представител адв.М.С.-Д. срещу Решение на основание чл.62 ал.2 от АПК на Главен
инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Пловдив за поправка на очевидна
фактическа грешка.
Недоволен от така постановеното, Д.
счита че с Решението на л. 7/ без изходящ номер и дата на издаването му / се
правят опити да бъдат измислени действия, които не са извършвани от служители
на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Пловдив, като са съставяни документи с
невярно съдържание. Според жалбоподателят проверка на „***“ ООД не е
извършвана.
Ответникът – Дирекция „Инспекция по
труда“ гр.Пловдив, чрез юрисконсулт Т., счита жалбата за неоснователна и настоява
за отхвърлянето и. В писмено становище се излагат допълнителни съображения.
Окръжна прокуратура – Пловдив излага
становище за неоснователност на жалбата.
Настоящият състав, след като разгледа
жалбата, намира същата за процесуално НЕДОПУСТИМА, поради следните причини.
На дати 28.08.2018г., 04.09.2018г. и
на 10.09.2018г. К. Т.-старши инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“
гр.Пловдив, В.Б.-старши инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Пловдив и Б.Д.-главен
инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Пловдив извършили проверка по
спазване на Закона за насърчаване на заетостта на „***“ ООД.
За така извършената проверка е
съставен протокол №ПР 1829718 от 20.11.2018г., в който е записано, че проверката
е извършена на „***“ ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от М.Ъ.-управител, с
обект на контрол: офис в гр.***. Посочени са лица, присъствали на проверката,
както и установени нарушения.
За установените нарушения и с цел
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, на основание чл.78
ал.1 т.1 от Закона за насърчаване на заетостта са направени предписания и е даден
срок за тяхното изпълнение-21.11.2018г.
На 26.11.2018г. Б.Д.-главен инспектор
в Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Пловдив издава процесното Решение на
основание чл.62 ал.2 от АПК за поправка на очевидна фактическа грешка. Същото е
издадено, тъй като в протокол за извършена проверка №ПР 1829718 от 20.11.2018г. е вписано, че
седалище и адрес на управление на „***“ ООД е гр.*** и дружеството се
представлява от М.Ъ., а обект на контрол е офис в гр.***.
В Търговския регистър дружеството „***“
ООД е вписано със седалище и адрес на управление в гр.***, с представляващ Н.Д.Д.-управител.
В регистъра на Агенция по заетостта, дружеството осъществява посредническа
дейност в офис с адрес гр.Пловдив, бул.“Пещерско шосе“ №81.
Предвид установените несъответствия
при изписването на информацията за дружеството и обекта на контрол е допусната
поправка на очевидна фактическа грешка в протокол за извършена проверка №ПР 1829718 от 20.11.2018г.
В съдебни заседания от дати
05.02.2019г. и 12.03.2019г. са разпитани като свидетели К. Т. и В.Б.и двамата
на длъжност старши инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Пловдив. От
свидетелските показания се потвърждава действителността на извършената
проверка, както и адреса на проверения обект.
На първо място съдът следва да
отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от АПК индивидуален
административен акт е изричното волеизявление или изразеното с действие или
бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със
закон за това орган или организация, с което се създават права или задължения
или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни
граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт. В конкретния
случай обжалваното Решение, не притежава белезите посочени по-горе,
характеризиращи го като индивидуален административен акт и не е волеизявление
на административен орган, който да създава права или задължения и
непосредствено да се засягат права, свободи или законни интереси на
жалбоподателя.
Решението е издадено в съответствие с
материалните и процесуалните изисквания на закона. Очевидна фактическа грешка
по смисъла на чл.62 ал.2 АПК, представлява несъответствие между действителната
воля на административния орган и тази обективирана в писмения текст на акта.
Това могат да бъдат грешки, допуснати при пресмятане, при изписване на думи,
имена на страните и др. подобни. Не може да се квалифицира като очевидна
фактическа грешка, грешката във фактите или при прилагането на закона при
формиране на волята. Актът, с който се допуска поправката не трябва да води до
промяна на правното или фактическо положение на страните в административната
процедура, да не им вменява задължения и да не се предоставят права, различни
от тези в поправения акт.
В настоящият случай, съдът приема , че оспореното Решение е издадено от
компетентен орган, като в него е посочено, че се издава на основание чл. 62,
ал.2 от АПК за отстраняване на допусната грешка - погрешно вписано седалище и
адрес на управление на дружеството „***“ ООД. Решението е издадено в писмена форма и от същото се
извежда волята на административния орган, поради което в тази насока не е
допуснато нарушение, водещо до нищожност. В диспозитивната му част е посочено, че се поправя допусната грешка
при изписване. В нормата на чл. 62, ал.2 от АПК е посочено , че очевидни фактически грешки, допуснати в
административния акт, се поправят от органа, който го е издал, и след изтичане
на срока за обжалване.
За пълнота следва да се посочи, че с
жалбата си до съда Н.Д.в качеството си на управител, чрез адв.С. Д. поставя ред
въпроси, част от които остават неразбираеми за настоящия състав на съда.
На стр.4 от жалбата е поставен въпрос
„Тези инспектори нормални ли са?“. Както
по-горе се каза, настоящото производството е образувано по повод Решение за
поправка на очевидна фактическа грешка и следва да се посочи, че психическото
състояние на инспекторите, извършили проверката не е обект на контрол от
настоящия състав на съда . Ето защо по
отношение на този въпрос не се дължи произнасяне, тъй като съдът счита че
същият е породен по-скоро от прекомерна емоция.
На стр.5 и стр.6 от жалбата
процесуалния представител на дружеството адв.М.С.-Д. посочва, че „Документите
не носят атрибутите на документ въобще“, „Не зная за какво Ви моля“ и „Кое да
отмените“, както и „То няма документ, на който съдът да постави едно начало и да
излезе с решение, за да отмени нещо“. В тази връзка следва да се отбележи, че дори жалбоподателят заявява, че не може
да посочи какво точно оспорва с подадената до съда жалба.
Съдът счита , че с процесното Решение
не се създават права или задължения и непосредствено не се засягат права,
свободи или законни интереси на жалбоподателя в качеството му на управител на „***“
ООД, както и че с оглед липсата на белезите на индивидуален административен акт
по смисъла на АПК следва да се приеме,
че подадената срещу него жалба е процесуално недопустима и следва да бъде
оставена без разглеждане, а образуваното съдебно производство се прекрати.
Ето защо, Съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ протоколно определение от
10.04.2019г., с което е даден ход на делото по същество.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „***“
ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от
управителя Н.Д.Д.срещу Решение от 26.11.2018г.,
на основание чл.62 ал.2 от АПК на Главен инспектор в Дирекция „Инспекция
по труда“ гр.Пловдив за поправка на очевидна фактическа грешка.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело
№3672/2018г. по описа на Административен Съд – Пловдив – І отделение, V състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред ВАС на РБ в 7 – дневен срок от съобщението до страните за постановяването
му.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: