МОТИВИ
към
присъда № 25/06.04.2017 год. по НОХ дело № 79/2017 год. по описа на Окръжен съд
гр. Стара Загора.
Обвинението против подсъдимия Н.С.Х., ЕГН ********** е за престъпление по чл.343,
ал.ІV вр. с
ал.ІІІ, пр.второ, б.“б“, пр.І вр. с чл. 343, ал.1 вр. с чл.
342, ал.І пр.трето от НК за това, че
на 07.03.2016 г. на път II - 66 между с.Богомилово и
с.Ракитница, общ.Стара Загора при управление на
моторно превозно средство - лек автомобил марка "***" с per. № *** в посока изток нарушил правилата за движение, визирани в
Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, а именно:
-чл.20, ал.1 от -
„Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства,
които управляват", но не сторил това;
-чл.20, ал.2, изр.
"второ" от ЗДвП - "Водачите са длъжни
да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне
опасност за движението“ - но не сторил това и не намалил своевременно скоростта;
-чл.25, ал.2, изречение "първо" от ЗДвП - „При извършване на маневра, която е свързана с
навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да
пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея", но не
пропуснал движещия се в посока изток-запад лек автомобил марка "ВАЗ 2109"
с рег. № *** с водач Л. М.Д.,***, като по
непредпазливост причинил смъртта на едно лице – на Л. М.Д., с ЕГН ********** и многостепенна средна телесна
повреда на едно лице - на А.С.Б., ЕГН **********, изразяваща се в счупване на
лявата раменна кост, което причинило трайно затрудняване на движението на левия
горен крайник за срок, по-дълъг от 30 дни, счупване на II, III, IV и V ребра
вляво, причинило трайно затрудняване на движението на снагата за срок, по-дълъг
от 30 дни и счупване на тялото на долната челюст вдясно в областта на 42,43 зъб
и на ставния израстък на долната челюст вляво, причинило счупване на челюст.
Съдебното производство се проведе по реда на Глава
ХХVІІ от НПК, при хипотезата на чл.371, т.2 от НПК.
В съдебно заседание представителят на Окръжна
прокуратура гр.Стара Загора като поддържа обвинението счита, че на подс.Н.С.Х. следва да бъде определено наказание лишаване от
свобода около минимума предвиден в закона и след приложението на чл.58а,ал.І от НК, изтърпяването на същото да се отложи на основание чл.66 НК, с изпитателен
срок в размер на пет години, както и бъде лишен от право да управлява МПС в
срока на лишаването от свобода.
По делото бяха конституирани в качеството на частни
обвинители наследниците на пострадалия Л. М.Д. - С.С.Д.-съпруга и С.Л.Д.-син,
както и пострадалия А.С.Б..
Повереникът на частните обвинители, пледира за
определяне на наказание в рамките на предложеното от публичното обвинение,
изтърпяването на което да бъде отложено,
а по отношение на кумулативното наказание лишаване от право да управлява МПС
същото да бъде в по-продължителен срок.
Защитата на подсъдимия Н.Х. и самият подсъдим като
изразяват съжаление, молят за минимално наказание лишаване от свобода, чието
изтърпяване бъде отложено, а срока на наказанието лишаване от права бъде в
рамките на определения срок на наказанието лишаване от свобода.
С оглед събраните по досъдебното
производство доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа
страна:
Подсъдимият Н.С.Х. е правоспособен водач на МПС от
1978г., притежаващ категории „В”, „М”, „А“ .
На 07.03.2016г. подсъдимият Н. Х. бил в гр.Пловдив
и в късния следобед тръгнал да се прибира за ****, където живеел. Подсъдимият управлявал
лек автомобил марка „***“, с рег. № ***, като се
движил в посока запад- изток по път ІІ 66 от републиканската пътна мрежа, в
южната лента за движение. Около 18,55ч. се намирал в отсечката между селата Ракитница и Богомилово, Старозагорска община. В този час от денонощието
вече се било стъмнило и движението на автомобилите се осъществявало на
светлината на фаровете. Пътната настилка била суха, а отсечката по която се
движил автомобила представлявала прав равнинен пътен участък, който бил покрит със стар и захабен едрозърнест асфалт.
Пътното платно било разделено на две ленти за движение, всяка от които с ширина
по 3,65м, разделени с единична прекъсната линия „М3“. Северно от платното за
движение имало банкет широк около 2,25м покрит с валирана земна маса, след
което следвал отводнителен канал. Налице била средна натовареност на движенето
на пътни превозни средства в този участък. Подс. Х. предприел
изпреварване на лек автомобил марка „Фолксваген“ модел “Пасат“, който се движил
в същата посока /изток/ с около 80 км/ч и бил управляван от св.С.Й.Н.. Последвало ново изпреварване на друг автомобил,
червен на цвят, след което управлявания от подсъдимия автомобил се прибрал в
лентата си за движение. В същата посока със скорост от около 80 км/ч., след автомобила на подсъдимия,
се движил микробус марка „Ивеко“, с надпис „Дибси“, който бил
управляван от св.М.М.. Дистанцията между двата автомобила била около
150м. Около км.73 на път ІІ 66 подс.Х. забелязал пред
него на пътното платно селскостопанска техника-трактор, с прикачен инвентар –
прикачена пръскачка, който не бил с включени светлини. Управлявания от подсъдимия Н.Х. автомобил се
движил със скорост около 80 км/ч. Подсъдимият Н.Х. възприел трактора като спрял,
в статично положение, и с цел за да
избегне удар с препятствието, без да намаля скоростта, предприел маневра заобикаляне
с навлизане в лентата за насрещно движение. По това време в северната лента за
движение на път ІІ 66, в посока изток запад,
се движил със скорост от около 90 км/ч лек автомобил марка „ВАЗ 2109“ с рег. № ***, червен на цвят, с водач Л. М.Д.. До Л.Д. на
предна дясна седалка седял пострадалият А.С.Б., който бил задрямал. При така
описаното движение на автомобилите последвал удар, който бил челен кос и
първоначалната контактна повърхност е била на височина около 0,8 - 0,9 метра.
Ударът за лек автомобил марка „***“ бил в предна броня, преден ляв калник,
преден ляв подкалник и предно ляво окачване, а
контактните повърхности за автомобила марка „ВАЗ“ са били лява странична
повърхност на ляв преден калник и предно ляво окачване. В момента на удара
надлъжната ос на лек автомобил марка „ВАЗ“ била ориентирана успоредно на
надлъжната ос на платното, като десните габарити на автомобила се намирали на
около 0,2-0,3 южно от северния край на асфалтовото
покритие. По същото време /в момента на удара/ надлъжната ос на лек автомобил
марка „***“ била разположена косо, в ляво на около осем градуса спрямо
мислената надлъжна ос на пътя. След
удара масовия център на автомобила “***” изминал около 13 метра под ъгъл 33
градуса в ляво, спрямо оста на платното за движение, след което се установил с
предна част насочена в посока североизток. След удара лекия автомобил „ВАЗ“
изминал “транслационно-ротационно” около 6,5 метра под ъгъл 48 градуса в дясно.
И двата автомобила навлезли в северен банкет и канавка, където спрели.
Свидетелите Ст. Н. и М. М., които се движили след
автомобила марка „***“ и забелязали какво се е случило спрели автомобилите,
които управлявали и отишли на местопроизшествието. Свидетелят Ст. Н. като видял
състоянието на двамата пострадали в лекия автомобил “ВАЗ” веднага се обадил на спешен
номер 112, за да съобщи за случилото се. В това време забелязал и шофьора на „***“-а
– подс.Н.Х., който бил много уплашен и споделил на
свидетеля Ст.Найденов, че лекия автомобил на пострадалите „Изведнъж ми излезна“. В посока гр.Стара Загора свидетелят Ст. Н.на
около 5-6 метра и източно от л.а. “***” видял спрял малък трактор марка “***”с рег.
№ СТ ***с прикачен инвентар към него, като трактора нямал сигнална лампа отгоре
и бил с изключен двигател. Тракторът бил
забелязан и от св. М., според когото спрелия в дясната страна на пътното платно
трактор бил с прикачен инвентар - пръскачка, без светлини. Единствените
светлини, които светели на трактора били два габарита. На въпрос на св.Ст.Н. дали е забелязал нещо, водачът на
трактора – възрастен мъж с прошарена коса, отговорил че не е забелязал нищо. По
това време в посока изток запад, в лентата за движение на лекия автомобил марка
“ВАЗ”, пътувала в автомобил и св.Д.Г.П.,
която спряла на мястото на ПТП и също забелязала, че в насрещната лента за
движение в посока гр.Стара Загора е позициониран малък трактор, разположен
плътно в дясно на пътното платно, без включени светлини. Свидетелката П. също
се обадила на тел.112. Докато изчаквали пристигането на екипи на Полицията и
Бърза помощ свидетелката Д.П. проверила пулса на пострадалия Л. Д. и
установила, че такъв няма.
На 13.04.2016г. бил извършен оглед в с.К.,общ.Стара
Загора на колесен трактор марка “***”с рег.
№ СТ ***, модел „GL53“
Според заключението на съдебно-медицинска експертиза
на труп № 77/2016г. при огледа и аутопсията върху трупа на Л. М.Д., с ЕГН **********
са установени следните травматични увреждания: съчетана черепно-мозъчна, гръдна
и коремна травма - открито многофрагментно счупване
на черепа и лицевите кости; множество порезни, разкъсно-контузни рани; охлузвания и кръвонасядане
на лицето; разкъсно-контузна рана на главата, оток,
контузия и разкъсване на мозъка и обвивките му, контузия и разкъсване на белите
дробове, разкъсване на околосърцевата торбичка и на
стената на лявата сърдечна камера, свободен въздух и кръвоизлив в гръдната
кухина,счупване на ребра двустранно, на гръдната кост ІV гръден прешлен с кръвонасядане, разкъсване на диафрагмата, разкъсване на слезката и черния дроб, кръвоизлив в корема, анемия на
вътрешните органи, разчленяване на двете кръстцови
стави на таза, множество охлузвания, кръвонасядание, разкъсно-контузни и порезни рани на тялото, крайниците, счупване на лявата мишнична кост и на лявата лакътна
кост. Причината за смъртта на Л. Д. е вследствие несъвместими с живота груби
анатомични нарушения - разрушаване на мозъка и сърцето, които са резултат от
ПТП .
Съдебно-медицинската експертиза на пътуващия
заедно с Л. Д. - свид.
А.С.Б. дава заключение, че пострадалият А. Б. е получил следните травматични
увреждания: счупване на лява раменна кост, кръвонасядания
и оток на гръдния кош, счупване на ІІ, ІІІ, ІV, V ребра в ляво, счупване на
тялото на долната челюст в дясно и ставния израстък на долна челюст в ляво. Очевидно
е, че посочената област “на 42,43 зъб” е техническа грешка, тъй като човешката
челюст няма толкова на брой зъби. Експерта е посочил, че при правилно протичане
на оздравителния процес, до пълното възстановяване движението на горния ляв
крайник, ще е необходим срок от около 5-6 месеца, а на снагата и долната челюст
– около 2,5 месеца.
Обяснявайки
механизма на настъпване на ПТП тройната авто-техническа експертиза приема, че
на инкриминираната дата, място и час в зоната на километър 73 по път ІІ 66 водачът на лекия автомобил марка
“***” възприел пред фронта на движение наличие на препятствие (в случая трактор “***” с колесен прикачен инвентар-пръскачка). В тази ситуация подсъдимият
Н.Х. предприел навлизане в насрещната лента и на около 15м западно от линията
на ориентира (О) е настъпил удара с насрещно движещия се л.а. “ВАЗ”. Описаният
механизъм е идентичен с вече описаната фактическа обстановка, като следва да се
допълни с това, че мястото на удара в надлъжно разположение се намирал на 15
метра западно, а в напречно на 1.9м южно от приетия ориентир (съответно на
1,75м северно от осовата линия) - изцяло в лентата на движение на л.а. ВАЗ. Скоростта
на движение на лекия автомобил ”***” непосредствено преди настъпването на ПТП е
съответствала на тази към момента на удара и е възлизала на 79.6 км/час (22.1 м/ сек). Скоростта на
движение на л.а.”ВАЗ” непосредствено преди удара е съответствала на тази към
момента на удара и е възлизала на 90
км/час (25 м/сек).
По отношение на определените скорости на движение на двете МПС е видно,
че те не са надвишавали максималната разрешена скорост за конкретния пътен
участък, макар подбраната скорост на движение на л.а. “ВАЗ” да е била
технически несъобразена с дължината на светлинното петно, която според
видимостта на левия фар е от порядъка на 67 км/ч, а за десния 84 км/ч. Т.е. в
случая скоростта, с която се е движил
л.а. “ВАЗ” – 90км/ч. е по-висока от максималната стойност на скоростта на
движение, при която водачът би имал техническата възможност да спре в зоната на
светлинното петно пред фронта на автомобила, което прави подбраната скорост
техническа несъобразена с дължината на
светлинното петно.
При конкретната пътна обстановка разстоянието, от което може да бъде
възприет прикачния инвентар на трактора от водача на
л.а. “***” е над 70 м., а при активиране на адаптивните светлини повече от
90-100 м. При условие, че дължината на
опасната зона на спиране на л.а. *** при конкретните пътни условия и скорост на
движение е възлизала на 53,6 м и между лекия автомобил и селскостопанската
машина -трактор“*** ” не
е съществувало препятствие и възможност да бъде забелязан от над 70 м., водачът
на л.а.”***” от техническа гледна точка е имал възможност да намали скоростта и
спре автомобила преди препятствието в попътната лента. Вместо да стори това подсъдимият решил да го
заобиколи без да е убеден, че в
насрещната лента не се движи друг автомобил. Наличието на трактор с прикачен
инвентар в лентата на движение на л.а. “***” частично е нарушавала линията на
видимост на водачите и на двата леки
автомобила(“***” и “ВАЗ”),т.е. тракторът частично е възпрепятствал те да се възприемат взаимно.
В ситуацията, за да се предотврати настъпването на ПТП водачът на л.а.
“***” е следвало да предприеме намаляване на скоростта или спиране преди
препятствието - трактор с прикачен инвентар, докато за лекия автомобил марка
“ВАЗ” не е съществувала техническа възможност да се предотврати удара. Несъобразеността на скоростта на движение с дължината на
светлинния поток по отношение на л.а. “ВАЗ” няма причинна връзка с настъпилия
резултат.
Водачът на л.а. “ВАЗ” не е имал техническа възможност да предотврати
настъпването на ПТП чрез спиране, тъй като л.а. “***” е попаднал в опасната му
зона на спиране. Внезапността на преминаването на
л.автомобил “***” в северната лента, по която се е движил л.а.”ВАЗ” и в
опасната зона за спиране е довело до невъзможността за реакция и ударът да се
избегне от пострадалия водач. Това се илюстрира от обстоятелството,
че в момента на удара надлъжната ос на лек автомобил марка „ВАЗ“ била
ориентирана успоредно на надлъжната ос на платното, т.е. липсват обективни
данни за реакция на водача на л.а.”ВАЗ” – било от спирачни следи, било от опит
за завиване на волана.
В хода на съдебните прения се повдигна въпроса относно обстоятелството
дали селскостопанската техника – трактор марка “***” DL, с прикачена пръскачка, е била с включени светлини.
Повереникът на частния обвинител се позова на извършения оглед в с.К. на колесния трактор на 13.04.2016г.
Съдът кредитира описаното в обстоятелствената част на обвинителния акт,
тъй като е подкрепено от показанията на
свидетелите С.Н., М.М. и Д.П., които са очевидци на станалото ПТП /свид. Д. П. пристигнала непосредствено след ПТП/ и са категорични по отношение на
това обстоятелство-тракторът с прикачния инвентар не
е бил с включени светлини. Тези свидетели по никакъв начин не дават основание
за пораждане на съмнение в недобросъвестност
и недостоверност на дадените от тях показания. Не се установиха доказателства
за заинтересованост, пристрастност в техните
показания или оказани внушения, натиск или всякакви опити за влияние върху
заявеното от тях в хода на досъдебното производство.
От друга страна ПТП е настъпило на 07.03.2016г., а огледа на трактор марка “***” е извършен след повече от
месец - на 13.04.2016г. Изминалия период от 36 дни, по никакъв начин не може да убеди съда, че от
датата на ПТП до момента на извършване на огледа, пътното превозно средство не
е манипулирано, т.е. не му е извършен ремонт,вкл. на осветителната система. Съдът
не дава вяра на показанията на св.В.Л., който е собственик и е управлявал процесния трактор. Същият е пряко заинтересован от установяването
на обстоятелството, че тракторът е бил с включени светлини с оглед изключване
уличаването му в независимо съпричиняване с
подсъдимия на ПТП, а и неговите показания са в противоречие на
незаинтересованите свидетели очевидци на ПТП.
Обвинението се доказва
от събраните в хода на досъдебното производство
доказателства: Том І - протокол за оглед на местопроизшествие и
фотоалбум към него – л.19-33, удостоверение за техническата изправност и карта
за застраховка за л.а. “ВАЗ” – л.34, приемо –
предавателни протоколи – л.35-36, протоколи
за разпит на свидетел С.Д. – л.37, протокол за разпит на свидетел А.Б. – л.39,
протокол за разпит на свидетел В.Л. – л.44, копие на СР на трактор
марка “***” и сертификат за съответствие – л.45-46, протокол за
разпит на свидетел Ст.Н.– л.47, протокол за разпит на свидетел М.М. – л.48,
протокол за разпит на свидетел Н.Х. – л.49-50, протокол за разпит на свидетел
Д.П. – л. 52, протокол за оглед на местопроизшествие и скица на трактор “***” л.53-55,
съдебно медицинска експертиза на труп № 77/2016г. л. 59-64, съдебно медицинска
експертиза по писмени данни № 155/2016г. л.68 – 70, писма от Национална система
“тел. 112” – л.73, удостоверение за наследници л.76, протокол за химическа
експертиза л.79, справки в централна база КАТ – л.81-82, писмо № НО114-1310/06.07.2016г.
от Национален институт по метеорология и хидрология
Том ІІ: заверено копие на медицинска документация
за история на заболяването на А.С.Б. л.88 – л.141, тройна автотехническа
експертиза – л.144-173; декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние л. 185, справка за нарушител/водач,както и приетите по делото справка
за съдимост на подсъдимия и решение № 668/13.10.2008г., по нахд
№ 2043/2008г. по описа на Пазарджишкия районен съд.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие
следната ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ:
По описания начин, с деянието си подсъдимият
Н.С.Х. е осъществил от обективна и
субективна страна престъпния състав на чл.343, ал.4 вр. с ал.3,
пр.ІІ, б.“б“ пр.І вр. с чл. 343, ал.1 вр. с чл. 342, ал.1, пр.ІІІ НК– като на 07.03.2016 г. на път II - 66 между с.Богомилово и с.Ракитница,
общ.Стара Загора при управление на моторно превозно средство - лек автомобил
марка "***" с per. № *** в посока изток нарушил правилата за движение, визирани в
Закона за движението по пътищата /ЗДвП /, а именно:
-чл. 20, ал. 2, изр.
"второ" от ЗДвП - "Водачите са длъжни
да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението“;
-чл. 25, ал. 2, изречение "първо"
от ЗДвП - „При извършване на маневра, която е
свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е
длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея", но
не е пропуснал движещия се в посока изток-запад лек автомобил марка "ВАЗ
2109" с рег. № *** с водач Л. М.Д.,***, в
резултат на което причинил по непредпазливост смъртта на едно лице – на Л. М.Д.,
с ЕГН ********** и многостепенна средна
телесна повреда на едно лице - на А.С.Б., ЕГН **********, като съдът го призна
за невинен и оправда по обвинението, че е нарушил чл.20, ал. 1 от .
Подсъдимият е нарушил чл.20, ал.2, изр. “второ” от ЗДвП, тъй като в момента, в който обективно
е имал възможност да забележи препятствието пред себе си – колесен
трактор марка “***” с прикачена
пръскачка, при скорост на движение от порядъка на 79,6 км/ч., възможност за
възприемане на препятствието над - 70 метра и опасна зона за спиране 53,6 м.,
при изпълнение на изискванията на ЗДвП и предприемане
намаляне на скоростта и спиране,е могъл да спре преди
препятствието, а не да навлиза в съседната лента, предназначена за насрещнодвижещите се автомобили. Това нарушение се намира в
пряка причинна връзка с настъпилото ПТП.
Подс.Н. Х. е нарушил и разпоредбата на чл. 25, ал.1, изр.първо от ЗДвП, който задължава водачите при навлизане
изцяло или частично в съседна пътна лента задължително да пропуснат пътните
превозни средства движещи се по
съседната лента. При условие, че при движение на фарове светлинния поток
излъчван от срещуположно движещ се лек автомобил може да бъде възприет от
водача на повече от 200 метра, водачът на л.а. “***” е имал техническа
възможност да възприеме не само опасността пред фронта си, но и наличието на
МПС в насрещно движещата се лента, въпреки
препятствието пред него. В този
случай за него е задължително правилото или да спре или да намали скоростта на автомобила
дотолкова, за да избегне препятствието пред фронта си и пропусне лекия
автомобил “ВАЗ”, който се движил правомерно в лентата за насрещно движение. Навлизането
в съседната лента на движение без да се пропусне движещия се по нея л.а.”ВАЗ”
също е пряка причина за настъпването на ПТП.
Съдът призна за невинен и оправда подс.Н. Х., че е нарушил чл.20,ал.І от ЗДвП, задължаващ
водачите на МПС да контролират непрекъснато ППС, които управляват. При оценка генезиса
и развитието на пътнотранспортното произшествие не се събраха доказателства,
които да налагат извод, че подсъдимият не е контролирал управлявания от него л.а.”***”.
Напротив, движението на автомобила е резултат от взето от водача решение, както
и предприетите от него целенасочени действия при управление на автомобила във
възникналата сложна пътна ситуация са резултат от волевите действия на
подсъдимия. Нито за момент подс.Н. Х. не е губил
контрол при управлението на лекия автомобил, а и скоростта на движение е била
съобразена със състоянието на пътя и с конкретната пътна обстановка и
изискванията на чл.21 .
От обективна страна престъплението по чл.343, ал.4
вр. с ал.3, пр.ІІ, б.“б“
пр.І вр.
с чл. 343, ал.1 вр. с чл. 342, ал.1, пр.ІІІ НК
изисква като резултат от настъпилото ПТП смъртта на едно или повече лица и
телесна повреда на едно или повече лица.
От съдебномедицинската експертиза трупа на Л. М.Д.,
с ЕГН **********, е видно, че причината за смъртта на Д. е вследствие
несъвместими с живота груби анатомични нарушения - разрушаване на мозъка и
сърцето, които са резултат на ПТП.
Съдебно-медицинската експертиза на пътуващия заедно с Л. Д. - свид. А.С.Б. дава
заключение, че в резултат на ПТП пострадалият
А. Б. е получил травматични увреждания, които при правилно протичане на
оздравителния процес, до пълното възстановяване движението на горния ляв
крайник, ще е необходим срок от около 5-6 месеца, а на снагата и долната челюст
– около 2,5 месеца,т.е. касае се за многостепенна средна повреда.
От субективна страна престъплението е извършено виновно по
непредпазливост, като подсъдимият е проявил престъпна небрежност. Същността на
този вид непредпазлива вина се заключава в това, че лицето (подсъдимият),
имайки реална възможност да предвиди настъпването на общественоопасните
последици от своето деяние, не проявява необходимото внимание и предпазливост,
за да извърши необходимите волеви действия за предотвратяване на предвидените в
съответната норма последствия.
Интелектуалното съдържание на небрежността се характеризира с два
признака-отрицателен и положителен.
Отрицателен признак за небрежността от към интелектуално съдържание е непредвиждане от дееца на опасността от настъпване на общественоопасните последици, т.е. липса на осъзнаване на
обществената опасност на извършеното деяние, както и предвиждането на
престъпните последици.
Положителният признак на интелектуалната страна на небрежността е, че
виновния бил длъжен и е могъл да прояви необходимото внимание и предпазливост,
за да предвиди настъпване на причинените вредни последици.
Вземайки решението да
навлезе в съседната лента, предназначена за движение на насрещнодвижещи
се ППС, без да се е убедил, че по нея не се движи друго МПС, подс.Н. Х. се е поставил в ситуация да предизвика настъпване
на ПТП с произтичащите конкретни последици.
Действията на подсъдимия обхващат
субективния критерий на небрежността, тъй като при проявата на необходимото
внимание, подсъдимия е могъл да предвиди възможността да настъпят обществено
опасните последици. Това означава, че подсъдимия Н.Х. е имал възможност да
предвиди последствията, на първо място от особеностите на конкретната ситуация,
при която е настъпило ПТП. С цел да се избегне препятствието в попътната лента,
подсъдимият не подходил с необходимото внимание,
доколко ако предприеме заобикаляне на препятствието - трактор и навлезе в
съседната лента, в насрещната лента не се движи друго МПС. Възможностите да се
предвиди настъпването на ПТП зависи и от индивидуалните качества на подсъдимия,
професионалния жизнен опит, образованието, състоянието на здравето и натрупания
дългогодишен опит като водач на МПС. Индивидуалните качества на подс.Н. Х. дават възможност последният точно да възприеме
конкретната ситуация, да я оцени правилно и да направи обосновани изводи и
вземе правилно решение. Следователно, в конкретната ситуация индивидуалните
възможности и качества, които е имал подсъдимият, налагат извода, че реално е
могъл и е бил длъжен да предвиди настъпването на общественоопасните
последици.
Съдът не споделя направеното от повереника на частните обвинители квалифициране
на непредпазливостта като извършено по лекомислие или престъпна самонадеяност.
За да се признае едно престъпление
за извършено под формата на съзнавана непредпазливост(luxuria) следва
деецът да е предвиждал възможността от настъпване на общественоопасните
последствия от своите действия, но без достатъчно основания за това, самонадеяно
да разчита на предотвратяването на тези последици.
При този вид непредпазливост законодателят е наблегнал на психическото
отношение на дееца към последствията, резултата от деянието, а не на
психическото отношение към извършваното общественоопасно
действие или бездействие.
При извършване на престъпление по лекомислие деецът винаги съзнава отрицателното
значение и възможните негативни последици от действията си, т.е. по общото
правило осъзнава обществената опасност на извършеното действие, доколкото то
съдържа потенциална опасност от причиняване на вреда на обществените отношения.
Това е първия признак на интелектуалния елемент на лекомислието.
Вторият интелектуален признак на съзнаваната непредпазливост е предвиждане
от дееца на възможността за настъпване на общественоопасни
последици от деянието, но не като реална, а като абстрактна възможност. При
лекомислието деецът не осъзнава действителното развитие на причинната връзка,
макар че при проява на необходимо напрежение на психическите сили и възможности,
да може да осъзнае закономерното развитие на причинния процес и връзки.
Трети интелектуален признак на самонадеяността е съзнаване от дееца на
фактическо наличие на сили и обстоятелства, които по негово мнение са способни
и ще предотвратят настъпване на общественоопасните
последици. Именно наличието на този
признак е свързана спецификата на волевия момент на лекомислието, който се
характеризира със самонадеяно предвиждане предотвратяването на общественоопасните последици, макар да липсват достатъчно
основания за това.
В хода на досъдебното
производство, при събраните доказателства и описаната фактическа обстановка в
обвинителния акт, твърденията на повереника на частните обвинители се явяват неподкрепени от доказателствата, т.е. неоснователни и
необосновани.
От обективните данни по делото –
показания на свидетели, заключения на в. лица, при развитието на конкретната
пътна обстановка липсват каквито и да е доказателства, че подсъдимият Н.Х.
вземайки решение да навлезе в лентата предвидена за насрещно движещи се МПС е
предвиждал възможността от настъпване на вредни последици, още по-малко
отразени в съзнанието му някакви фактори, които според дееца ще дадат
възможност, за да се избегне настъпване на общественоопасните
последици.
Единствено би могло да се приеме като някаква форма на лекомислие
(самонадеяност) обстоятелството, че
подсъдимият е съзнавал факта, че нарушава правилата за движение като преминава
в насрещно движещата се лента, без да се убеди дали по нея се движи МПС и да му
даде предимство. Съзнателното нарушение на едно или друго правило за движение е
недостатъчно за извода на наличие на лекомислие, тъй като то не доказва нито
предвиждане на последиците, нито наличието на убеденост за избягване на тези
последици.
ОТНОСНО
ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
Подсъдимият Н.С.Х. е роден на *** ***.
Живее на адрес: с.***. Със средно
образование. Женен, не е осъждан.
По обвинението подсъдимият изразява съжаление за
последиците, като признава своята вина.
С оглед на това, че
настоящото производство се разви по Глава ХХVІІ от НПК и по-конкретно при
хипотезата, предвидена в чл. 371, т. 2 НПК, то в този случай разпоредбата на
чл. 373, ал. 2 НПК задължава съда да определи наказанието на подсъдимия при
условията на чл. 58а НК, т.е. да приложи чл. 58а, ал.1 НК, като редуцира с 1/3
определеното съгласно Общата част на НК наказание или ако едновременно с това
са налице условията на чл. 55 НК, да приложи тази разпоредба, която се явява
по-благоприятна за дееца.
Водим от горното и
изхождайки от разпоредбата на чл. 54 НК, съдът взе предвид следното:
- определянето на
наказанието да е съобразено с общия принцип да се определи в пределите на
предвиденото в съответната норма от Особената част на НК,т.н. принцип за
законност на наказанието. За престъплението по чл.343, ал.4 вр. с ал.3,
пр.ІІ, б.“б“ пр.І вр. с чл. 343, ал.1 вр. с чл.
342, ал.1, пр.ІІІ НК законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода за
срок от три до петнадесет години
-степента на
обществена опасност на конкретното престъпно деяние в съответствие с
принципните правила от Общата част на НК. Както е известно степента на
обществената опасност е количествен признак на престъплението. В тази връзка
степента на обществена опасност е конкретна за всяко деяние и характеризира
обективната страна на престъплението от към размер на причинени вреди, начин на
извършване на престъплението и т.н. Престъпленията по чл.343 НК със смъртен
резултат са със завишена степен на обществена опасност. В настоящото
производство настъпилите вредни последици/смъртта на Л. Д. и многостепенна
средна телесна повреда на едно лице/ са резултат от поведението на водача на лекия автомобил “***”.
Безспорно е, че за да предприеме преминаване в съседната лента, по която се
движел л.а. “ВАЗ”, пред автомобила на подсъдимия се е появило
препятствие(трактор марка “***” с
прикачена пръскачка), но той(подс.Н. Х.) е имал обективна техническа възможност да реагира, без да
настъпи общественоопасния
резултат.
-следващ критерий при определяне на наказанието
визиран в чл.54 НК, е степента на обществена опасност на дееца. Преди всичко
следва да се отчита социално значимото поведение на подс.Н.Х.
до и след извършване на престъплението и има ли данни за тенденция за
отклонение от нормалното поведение.
Съдът прие, че се касае за личност с ниска степен на обществена опасност. Смекчаващи отговорността обстоятелства за
подсъдимия са чистото съдебно минало и липса на други противообществени
прояви, добрите характеристични данни, процесуалното му поведение-изразява
самокритично отношение към извършеното и активно способстване за изясняване на
фактическата обстановка с информация, която се отнася за престъплението. Това
указва за осъзнаване от подсъдимия на недопустимостта на своето поведение, което от своя страна
намаля степента на неговата обществена опасност. Съдът обсъди и
социалния(публичния) статус на подсъдимия. Н. Х. е управител на “***”ЕООД –
Стара Загора, осигуряващо работни места и издръжка на много семейства в Старозагорска област( от
справката на гл.счетоводител на дружеството е видно, че в дружеството работят
над 150 работници и специалисти), с
безупречна публична репутация и никакви проблеми с правораздавателни
и данъчни органи. След ПТП на тел.112 в 19:04 ч. е регистрирано повикване от
автомобила на подсъдимия, което макар и да е автоматично, следва да се отчете
като смекчаващо вината обстоятелство.
От л.189 до л.193 от ДП е приложена справка за
нарушител/водач, обхващащ период от 13.05.1994 год. до 10.2016 год. и изготвена
от ОД на МВР гр.Стара Загора, Сектор “Пътна полиция”. При предявявана на
разследването на 13.12.2016 год. в хода на досъдебното
производство обвиняемият(тогава) Н. Х. е представил и е приложена справка от
Гл. счетоводител на “***” ЕООД за извършените нарушения по ЗДвП, санкционирани
с фиш(л.208 от ДП), от която се установява кои лица от фирмата са извършили
конкретните нарушения, включени и в справката на ОД на МВР гр.Стара Загора. От
тази справка е видно, че не подсъдимият е допуснал нарушенията на ЗДвП, а други
лица, работещи в дружеството. С това значително се намаля броя на цитираните в
официалната справка нарушения(някои от които с давност повече от 20 години),
респ. отразява се на степента значимост на отегчаващото вината обстоятелство.
Предвид
гореизложеното и въпреки осезаемия превес на смекчаващите над отегчаващите
обстоятелства, смекчаващите не са толкова многобройни или изключителни по характер, за да определят
като несъразмерно тежко и най-лекото предвидено в закона наказание. В този
смисъл съдът прие, че следва да индивидуализира наказанието при условията на
чл.54 от НК при значителен превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства със съобразяване и приложение на чл. 58а, ал. 1 НК във връзка с чл. 54 НК.
Предвид горното,
съдът определи на подсъдимия Н.С.Х.
наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, т.е. под
средния размер на предвидените в по чл.343, ал.4 вр. с ал.3,
пр.ІІ, б.“б“ пр.І вр. с чл. 343, ал.1 вр. с чл.
342, ал.1, пр.ІІІ НК наказания. Предвиденото в специалната норма на НК наказание е
лишаване от свобода със срок от три до петнадесет години. При наличния превес
на смекчаващите вината обстоятелства, съдът определи наказание лишаване от
свобода под средния размер, а именно четири години и шест месеца лишаване от
свобода.
С оглед изискването на
чл. 58а, ал. 1 НК съдът намали така определеното на подсъдимия Н.С.Х. наказание
с 1/3 и го осъди на лишаване от свобода за срок от три години.
Съдът стигна до
извода, че целите на чл. 36 от НК биха се постигнали и без ефективното
изтърпяване на наказанието от страна на подсъдимия Н.Х., поради което, и на
основание чл. 66, ал. 1 от НК, отложи изтърпяването на същото за срок от четири
години, считано от влизане на присъдата в законна сила. Подсъдимият до момента
не е осъждан на лишаване от свобода. Отлагане изпълнението на наказанието
произтича от съвкупността на фактическите обстоятелства, свързани с личността
на подс.Н.Х. /от гледна точка на обществената й
опасност/, описани по-горе като смекчаващи вината обстоятелства, а те са
достатъчни за направения извод за възможността за постигане целите на
наказателната отговорност без реалното изпълнение на наказанието лишаване от
свобода, но в условията на определен изпитателен срок. От данните за личността
на подсъдимия може да се изведе извод за способността за продължаване социална интегритет и професионална реализация предвид обективни
условия за това – и към момента на произнасяне на съдебния акт подс. Н.Х. упражнява обществен труд и ръководи юридическото
лице. Значимото преобладаване на смекчаващите вината обстоятелства
свидетелстват за липсата на пречки за поправяне на подс.Н.Х.
извън местата за лишаване от свобода или за достатъчност на основанията за
приложението на чл.66 от НК. Налице са и субективни обстоятелства в подкрепа на
този извод-липсват доказателства за антиобществена ориентация на подс.Н.Х., на поведение противоречащо на нравствеността и
морала; налице е положителна социална ориентация за полагане на труд; наличие
на готовност да следва нормите на правото, за което свидетелства липсата на
предишни осъждания.
Във връзка с това
съдът отложи на основание чл.66,ал.І от НК изпълнението на наказанието за срок
от четири години, считано от влизане на присъдата в сила. Изпитателния срок от
четири години е необходим за проверка обосноваността на условното осъждане и
период, в който подсъдимия да докаже със своето поведение поправянето си.
Зачестилите напоследък
транспортни престъпления не следва да се абсолютизират
като основание за налагане на реални
наказания лишаване от свобода за постигане на генералната превенция,
без при определянето на наказанието да се отчитат данните за личността на
подсъдимия и преценка възможностите за постигане на специалната превенция с отлагане изпълнението на наказанието. Още
повече, както наказателната отговорност е лична, така и целите на наказанията
следва да са насочени основно към наказателноотговорното
лице.
На основание чл.343г от НК, съдът лиши подсъдимия Н.Х. от право да управлява МПС за срок от четири
години. С това наказание съдът счита, че за определения период от време, през
което подсъдимия се лишава от право да управлява МПС, ще се въздейства
предупредително и възпиращо по отношение на самия него, а и на останалите членове на обществото да
извършват престъпления от този вид.
Съдът постанови вещественото доказателство – лек автомобил марка "ВАЗ 2109" с рег.
№ *** намиращо се на съхранение в тиловата база на ОД МВР - Стара Загора да се
върне на наследниците на пострадалия Л. М.Д..
Съдът осъди подсъдимия Н.С.Х., да
заплати на частните обвинители направените разноски за ангажиране на
повереници, както следва:
-на А.С.Б., ЕГН **********, сумата от 1000 /хиляда/ лева;
-на С.С.Д., с ЕГН ********** и С.Л.Д., с
ЕГН ********** сумата от 1000 /хиляда/ лева
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимия Н.С.Х.
да заплати направените по делото съдебни и деловодни разноски:
-по бюджетната сметка на ОД на МВР гр.
Стара Загора сумата от 914,91 лева /деветстотин и четиринадесет лева и
деветдесет и една стотинки/ - разноски по делото, направени в хода на досъдебното производство.
Причини за извършване на престъплението – неспазване на правилата за
движение по ЗДвП от страна на подсъдимия Н. Х. и
недооценка на конкретната пътна обстановка.
Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: