№ 8815
гр. София, 07.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело
№ 20221110159341 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК
Предявен е конститутивен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване
за незаконно на уволнението, извършено със заповед № 56/01.09.2022 г. на управителя на
„Е..“ АД и неговата отмяна.
Ищецът Е. С. К. твърди, че по силата на трудов договор № 77/20.01.1986 г. е бил в
трудово правоотношение с ответника „Е..“ АД, в рамките на което е изпълнявал длъжността
„машинен оператор, обработчик каучик“, на която е бил преназначен по силата на
допълнително споразумение от 02.01.2020 г. Заявява, че със заповед № 56/01.09.2022 г.
същото е било прекратено, на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ – по взаимно съгласие.
Поддържа, че никога не е давал съгласие за прекратяване на същото на посоченото в
заповедта основание, нито е получавал от работодателя си подобно предложение, което да е
приемал, поради което счита, че извършеното с оспорената заповед № 56/01.09.2022 г.
прекратяване на трудовото правоотношение е незаконосъобразно. В тази връзка посочва, че
подписването на процесната заповед от негова страна се дължи на въвеждането му в
заблуждение от страна на ответника, че прекратяването на трудовото правоотношение ще се
извърши на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 КТ – поради закриване на предприятието, а не на
основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ – по взаимно съгласие, както е вписано в нея. Изяснява, че
страда от вродено увреждане на очите и зрението – пигментен ретинит, поради което не е
способен да прочете и подпише написан текст, с оглед на което не е разбрал, че в
действителност вписаното в процесната заповед основание се различава от съобщеното му
такова от страна на управителя на „Е..“ АД. Заявява, че никога не е еформирал и изразявал
воля за прекратяване на трудовото му правоотношение по взаимно съгласие, нито е
отправял молба до ответника в този смисъл, поради което оспорва да са налице
предпоставките на чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ. С уточнителна молба от 17.11.2022 г. заявява, че
предявява и иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ – за поправка на основанието за
прекратяване на трудовия договор, вписано в трудовата книжка, както и предявен при
условията на евентуалност иск с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ за заплащане на сумата
от 710 лв., представляваща обезщетение в размер на едно брутно трудово възнаграждение за
неспазено предизвестие в случай, че се приеме, че трудов договор № 77/01.2021 г. е
прекратен, на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 КТ, евентуално на основание чл. 328, ал. 1, т. 3
КТ. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Е..“ АД е подал отговор на исковата молба,
с който оспорва исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 4 КТ при твърдението, че същите са
подадени след изтичане на срока по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ, което счита за самостоятелно
1
основание за тяхното отхвърляне. В тази връзка посочва, че едва с уточнителната си молба
от 17.11.2022 г. за първи път предявява същите, които се различават от вече предявените
такива с първоначалната искова молба от 01.11.2022 г. Оспорва липсата на отправена молба
за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, позовавайки се на такава от
01.09.2022 г., посочвайки, че датата и подписа върху нея са изписани лично от ищеца. Не
оспорва, че на 01.09.2022 г. изпълнителният директор на ответното дружество и съпругата
му са посетили ищеца в дома му, но счита, че това обстоятелство е ирелевантно, тъй като
няма правно значение къде точно е подписана молбата за прекратяване на трудовия договор.
Счита, че ищецът не е недееспособен, както и че очното заболяване, от което той страда, не
представлява пречка да прочете и разбере текста на процесната молба от 01.09.2022 г. В
тази връзка посочва, че на 08.11.2022г. ищецът се е явил лично в предприятието на
ответника, където е получил оформената си трудова книжка и фишовете за изплатено
обезщетение за платен отпуск за м. януари и февруари 2022 г., за което собственоръчно е
подписал декларация, върху която е изписал текст и е положил подписа си. Не оспорва, че
въпреки намаленото зрение на ищеца същият е изпълнявал над 35 години длъжността
„оператор на машина“. Твърди, че ищецът не е подписал молбата вследствие на упражнена
спрямо него принуда или заплашване, като пояснява, че той е положил подписа си
незабавно, както и че не е релевирал възражения при връчването на заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение на 05.09.2022 г. Намира за ирелевантни
изложените от ищеца в исковата молба твърдения относно формираната у него субективна
представа относно основанието за прекратяване на трудовото му правоотношение.
Поддържа, че е налице взаимно и ясно изразена воля от негова страна за прекратяване на
същото, на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, като последващата промяна във волята му не
опорочава първоначалното му изявление. Допълва, че поради техническа грешка в заповедта
е посочена различна дата на сключване на трудовия договор между страните, като
коректната такава следва да е посочената от ищеца такава - 20.01.1986 г., а не 01.07.2021 г.
С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове. Претендира и
разноски.
Най-напред за процесуална яснота следва да се отбележи, че съдът счете, че
предявените от ищеца Е. С. К. едва с уточнителната му молба от 17.11.2022 г. искове с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ и чл. 220 КТ не следва да бъдат включени в
предмета на настоящото дело, респ. да бъдат част на проекта за доклад по него, доколкото
не е бил надлежно сезиран с тях. Това е така, тъй като с исковата си молба той не е изложил
нито фактически твърдения, нито петитум, съответстващи на така предявените впоследствие
искове, за да се приеме, че изначално волята му е била наред с иска си по чл. 344, ал. 1, т. 1
КТ, да потърси и получи и такъв вид съдебна защита. Касае се коренно различни искови
претенции, които не са били предмет на първоначално предявената искова молба, като
заявяването на такива едва с последващата уточнителна молба от 17.11.2022 г., подадена във
връзка с изпълнение на дадени му от съда указания за отстраняване на нередовностите на
същата, по естеството си представлява предявяване на нов иск, което е недопустимо. Ето
защо, съдът прие, че не е надлежно сезиран с предявените от ищеца с уточнителната му
молба от 17.11.2022 г. искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ и чл. 220 КТ, поради
което счете, че същите не следва да бъдат включени в предмета на настоящото дело, респ.
на настоящия проект за доклад по него, като това обстоятелство не лишава ищеца от
възможността да предяви тези свои искови претенции в отделен процес, като по този начин
постигне търсената посредством тях съдебна защита.
По доказателствената тежест:
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
В тежест на ищеца е да докаже съществувало между страните трудово
правоотношение, което е прекратено считано от 01.09.2022 г. с процесната заповед на
2
посоченото в нея основание - по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ. В тежест на ответника е да докаже, че
са били налице предпоставките за възникване на правото за едностранно прекратяване на
трудовото правоотношение с ищеца на посоченото в заповедта основание. В негова тежест е
да докаже и обстоятелствата, на които основава своите възражения и оспорвания.
С оглед неоспорването му от ответника с отговора на исковата молба и на основание
чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване по
делото следва да се отделят обстоятелствата относно наличието на съществувало между
страните трудово правоотношение, чийто правопораждащ юридически факт е трудов
договор № 77/20.01.1986 г., в рамките на което ищецът е изпълнявал длъжността „машинен
оператор, обработка на каучук“, като считано от 01.09.2022 г. същото е било прекратено с
процесната заповед № 56/01.09.2022 г.
Наред с това, съдът следва да се произнесе по исканията на страните и по допускане
на доказателствата.
Страните са представили относими и необходими писмени доказателства, чието
приемане е допустимо. Искането на ищеца по реда на чл. 190 ГПК следва да бъде уважено в
частта относно материалите на трудовото му досие в т. ч. и трудов договор № 77/20.01.1986
г., като в останалата част следва да се отхвърли с оглед твърденията на ответника за липса
на трудов договор № 77/01.07.2021 г. Следва да се допусне до разпит по един свидетел при
режим на довеждане от всяка от страните за установяване на обстоятелствата около
прекратяването на трудовия договор между тях. Предвид изричното изявление на ищеца,
обективирано в уточнителната му молба от 17.11.2022 г., че не поддържа първоначално
предявения иск, основаващ се на твърдения за въвеждането му в заблуждение от страна на
ответника, доказателственото му искане за допускане до разпит на другите двама свидетели
следва да се остави без уважение, доколкото същото касае обстоятелства, които са
ирелевантни за претенцията му с оглед уточнението . Нещо повече, част от посочените
обстоятелства подлежат на установяване с други доказателствени средства, а не със
свидетелски показания. Без уважение следва да бъде оставено и доказателственото искане
на ищеца по реда на чл. 176 ГПК, доколкото на част от формулираните от ищеца въпроси е
даден отговор от ответника още с отговора на исковата молба, а друга част подлежат на
доказване с писмени доказателства, а не по реда на чл. 176 ГПК.
Следва да бъде насрочено открито съдебно заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 01.06.2023 г. от
11:10 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените от страните
документи.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответника „Е..“ АД в едноседмичен срок
от съобщението да представи по делото препис от материалите от трудовото досие на ищеца
Е. К., в т. ч. и трудов договор № 77/20.01.1986 г.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателства чрез разпит на по един свидетел при
режим на довеждане за всяка от страните за установяване на посочените в мотвината част на
настоящото определение обстоятелства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на ищеца.
УКАЗВА на страните, че в едноседмичен срок от получаване на определението
могат да вземат становище по доклада и да предприемат съответните процесуални действия,
3
включително представяне на доказателства, като в противен случай губят възможността да
сторят това по-късно – арг. чл. 313 ГПК.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ като
ги ПРИКАНВА към доброволното му уреждане. При постигане на спогодба дължимата
държавна такса за разглеждане на делото е в половин размер. КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН
СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага безплатно провеждане на медиация.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада
по делото, да се връчи на страните, а на ищеца и препис от отговора на исковата молба,
ведно с приложенията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4