№ 51134
гр. София, 17.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:РАЙОНЕН СЪДИЯ
като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело №
20211110140702 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
Постъпила е молба от ищеца П. Г. – Л., с която се прави искане постановеното
по делото Решение № 19009/22.10.2024г., да бъде изменено в частта за разноските,
като на следващо място се прави искане в полза на ищеца да се присъдят разноски за
адвокат в размер на 500.00лв. Молбата е мотивирана с доводи, че ответникът не е
посочил по кой иск какъв е размерът на уговореното адвокатско възнаграждение, на
следващо място се твърди, че присъденото адвокатско възнаграждение е прекомерно.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор от ответника Д. Л., чрез
процесуалния й представител – адв. М., с който молбата се оспорва, като
неоснователна.
Съдът като съобрази доводите на молителя, материалите по делото и
закона, намира от фактическа и правна страна следното:
Съгласно процесуалноправната разпоредба на чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за
обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването
му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното
решение в частта за разноските.
Съдът като съобрази, че молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е депозирана в срока за
обжалване на процесното решение намира, че е процесуално допустима.
Разгледана по същество молбата е неоснователна, поради следните
съображения:
В постановеното по делото решение настоящият съдебен състав е изложил
подробни мотиви досежно разпределянето на разноските по делото, като не намира
основание да ревизира обективираните изводи в тази част, нито да преповтаря
мотивите.
За пълнота съдът намира за необходимо да посочи, че намира за неоснователно
възражението на ищеца, че ответникът не е посочил в договора за правна защита и
съдействие какъв е размерът на адвокатското възнаграждение по отделните искове.
Както е посочено и в мотивите на решението на л. 125, сега л. 120 по делото
/направена е корекция в номерацията на страниците/, е представен договор за правна
защита и съдействие от ответника Д. Л., в който е посочен общият размер на
уговореното адвокатско възнаграждение – 5000.00лв., като изрично е посочено и
възнаграждението по отделните искове, а именно: 1500.00лв. по иска за делба,
1
1000.00лв. по претенцията с правно основание чл. 12 ЗН и 2500.00лв. по иска с правно
основание чл. 30 ЗН.
В договора е посочено, че сумата е платена изцяло в брой, респективно по
аргумент от т.1 на ТР 6/2013г., в тази част договорът има характер на разписка,
удостоверяваща заплащане на възнаграждението.
В решението съдът е изложил и мотиви във връзка с възражението за
прекомерност, които не намира за необходимо да обективира отново.
Не е налице основание за присъждане на разноски в полза на ищеца,
респективно молбата е неоснователна и в частта, с която се иска присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500.00лв.
Изложената аргументация обуславя извода за неоснователност на молбата за
изменение на решението в частта за разноските.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от П. Г. Г. – Л., ЕГН **********, Молба
вх. № 358312/08.11.2024г., за изменение на Решение № 19009/22.10.2024г., постановено
по настоящото гр.д. № 40702/2021г., по описа на СРС, 180-ти състав, в частта за
разноските, като неоснователна.
Определението, по аргумент от чл. 248, ал. 3 ГПК, подлежи на обжалване, в
двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Софийски градски съд.
Препис от определението да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2