№ 255
гр.Дулово, 31.12.2019 г.
Дуловският
районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на десети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕМИЛ НИКОЛАЕВ
при участието на секретаря РОСИЦА РАДЕВА,
като разгледа докладваното от районния
съдия гр.дело № 556 по описа на съда
за 2018 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на „***“ ООД, с която се
претендира да бъде прието за установено по отношение на ответника С.М.М., с ЕГН
**********, че дължи на ищцовото дружество сумите, за които е издадена заповед
за изпълнение по ч. гр. д. № 314/2018 г. на РС-Дулово, а именно: 1 066.48 лв. –
главница, 274.73 лв. – договорна лихва за периода от 05.07.2017 г. до
09.02.2018 г., 49.02 лв. – мораторна
лихва за периода от 06.07.2017 г. до 26.05.2018 г., ведно със законната лихва
върху главницата от 1 066.48 лв., считано от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 от ГПК – 05.06.2018 г. до окончателно изплащане на дължимите суми.
В исковата молба
се посочва, че на 19.06.2017 год. между
праводателя на ищеца – Банка „ДСК“ ЕАД и С.М.М. бил сключен договор за стоков
кредит в размер на общо 1 066.48 лв., за
закупуване на стоки и/или услуги и застраховка, която сума следвало да бъде
върната на 12 месечни погасителни вноски, включващи главница и лихва, 11 от
които по 109.46 лв. и последна 12 вноска в размер на 86.65 лв.
На
кредитополучателя била представена преддоговорна информация, бил запознат с
тарифите на банката, както и приел ОУ – неразделна част от договора. Поради
изпадането на ответника в забава – чл. 12.1. от договора, считано от 06.07.2017
год. била начислена и мораторна лихва върху главницата. На 28.02.2018 год.
целият кредит бил обявен за предсрочно изискуем. На 29.09.2017 год. било
сключено рамково споразумение за прехвърляне на вземанията и Приложение 1 от
09.02.2018 год., по силата на които ищецът придобил вземането на банката срещу
ответницата с всичките му привилегии и обезпечения. Претендира се длъжникът да
бъде уведомен за извършената цесия с връчване на преписа от исковата молба и
доказателствата. Иска се уважаване на иска, както и присъждане на разноски.
В депозирания
отговор на иска, ответникът С.М. чрез назначения ѝ от съда особен
представител в лицето на адв. Й.С. *** оспорва иска като неоснователен и
недоказан. Сочи се, че цесията не е
надлежно връчена респективно не била надлежно съобщена на длъжника, както и че
искането да бъде връчено уведомлението за извършената цена с исковата молба се
явява недопустимо. Тъй като договорът за прехвърляне на вземания не бил съобщен
на ответника, то новият кредитор нямал право да търси плащане от него. Претендира
от съда решение, с което да отхвърли иска като неоснователен и недоказан.
В хода на
производството е направено искане „АКЗП” ООД да бъде заменена като ищец от „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, тъй като между тях е сключен Договор за
цесия от 03.05.2019 г. и съдът в закрито
заседание е конституирал „АСВ” ЕАД като ищец по делото.
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител.
Ответникът се
представлява от особен представител, който оспорва претенцията по изложени в
отговора съображения, а по-късно и в депозирани писмени бележки.
След преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Не е спорно по
делото, че по заявление на „***” ООД е образувано ч. гр. д. № 314/2018 год. на
ДРС, по което съдът е издал заповед за изпълнение, с която е разпоредено длъжникът да заплати на заявителя
исковите суми, включително разноски. Предвид обстоятелството, че ответницата е
била уведомена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, в едномесечния срок от
уведомяването си за това заявителят е предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК.
Представен е
договор за стоков кредит № 272003 от 19.06.2017 год., сключен между „Банка
ДСК“ЕАД и ответницата, по силата на който банката е отпуснала кредит в размер
на 1066.48лв. за закупуване на стоки. В договора е уговорен съответния лихвен
процент, застраховка, годишен процент на разходите, включително срок за връщане
на кредита – 12 месеца, считано от датата на усвояването. Приети са и ОУ,
подписани и приети от ответницата, както и погасителен план към договора.,
видно от който последната месечна погасителна вноска е следвало да бъде
заплатена на 19.06.2018 год.
С приетия рамков
договор за покупко–продажба на вземания от 29.09.2017 год., банката е
прехвърлила на „***” ООД вземанията си по Приложение № 1.1 от 09.02.2018 г., в
това число и вземането срещу ответницата по процесния стоков кредит.
С Договор за
цесия от 03.05.2019 г. „***” ООД е
продала задължението на ответницата на
„АСВ” ЕАД.
С пълномощно
цедентът е упълномощил ищцовото дружество да уведоми всички длъжници по реда на
чл. 99, ал.3 от ГПК.
Към исковата
молба е приложено и уведомление за извършената цесия.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск
е с правно основание чл. 422 ГПК, чл.
79, ал. и чл. 68,ал.1 от ЗЗД.
Така
предявения иск съдът намира за допустим,
но неоснователен по следните съображения:
В процесния
случай страните не спорят, че „Банка ДСК” ЕАД и ответницата са били обвързани
от валидно облигационно правоотношение по повод сключен договор за стоков
кредит, задължението по който е продадено на „***” ООД на 29.09.2018 г. и в
последствие на 03.05.2019г. на „АСВ” ЕАД. Основните възражения на процесуалния
представител на ответницата са в насока, че уведомлението за цесия не ѝ е
надлежно връчено, че твърдяната предсрочна изискуемост на кредита не ѝ е надлежно съобщена.
Както в
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, така и в
исковата молба ищецът се е позовал на настъпила на 28.02.2018 год. предсрочна
изискуемост на процесния кредит, поради допусната забава в плащанията, като не
е посочил той, респ. банката – цедент да са съобщили това на ответницата /в заявлението
за издаване на ЗИ е посочено, че банката е връчила на ответницата уведомление
за извършената цесия по реда на чл. 99 от ЗЗД чрез писмо с обратна разписка./
В т.18 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014
г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че когато искът по
чл.422 ал.1 ГПК е за вземане, произтичащо от банков кредит, съдържащ уговорки,
че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой
вноски или при други обстоятелства и кредиторът може да събере вземането си без
да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването
на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита
предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. Когато
заявителят се е позовал на предсрочна изискуемост на целия кредит/остатък от
кредита и предвид разпоредбата на чл.422 ал.1 ГПК, съгласно която искът за
съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, настъпването на предсрочната
изискуемост трябва да предхожда образуването на заповедното производство. Ако
фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, не са
се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на
предявеното от заявителя основание.
Горните
постановки са приложими и по отношение на договори за потребителски кредит,
съдържащи уговорка за автоматична предсрочна изискуемост, която не е обявена по
надлежния ред преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. В тази насока следва да се има предвид, че вземането, предмет на
заявлението по чл.410 ГПК /а не само по чл.417 ГПК/ следва да бъде изискуемо към
момента на депозиране на заявлението в съда, а това подлежи на доказване в хода
на исковото производство, образувано по реда на чл.422 ГПК, тъй като за
кредитора не съществува задължение да прилага доказателства към заявлението по
чл.410 ГПК за твърдяната предсрочна изискуемост на кредита.
При липсата на
доказателства за валидно направено волеизявление от страна на банката/или на
последващите цесионери, обявено на длъжника преди започване на заповедното
производство, че счита кредита за предсрочно изискуем, не би могло да се
приеме, че кредиторът надлежно е упражнил правото си да иска принудително
изпълнение на непогасеното си вземане. Позоваването на предсрочна изискуемост в
депозираното в съда заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за цялото непогасено вземане, не би могло да означава, че е надлежно
съобщено на длъжника, нито че е налице покана за плащане. До произнасяне от
страна на съда по искането за издаване на заповед за изпълнение, производството
е едностранно и препис от заявлението не се връчва на длъжника.
В горния смисъл
Решение №123/09.11.2015 по дело №2561/2014 на ВКС, ТК, II т.о., Решение от
12.07.2017 год. по в. г. р. д № 42/2017 год. на ОС – Ямбол.
В процесния
случай се твърди настъпила на 28.02.2018 год. предсрочна изискуемост на
кредита, а заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на
05.06.2018 год. Липсват твърдения, както и доказателства този факт да е бил
съобщен на кредитополучателя от стария или новия кредитор. Едва с исковата
молба, подадена на 04.09.2018 год., ищецът навежда за първи път искане
уведомлението за цесия да бъде връчено на ответницата заедно с исковата молба и
доказателствата. Предвид специфичния характер на производството по иска по чл.
422 от ГПК, съдът приема, че на практика се въвеждат нови твърдения и основания
на претенцията, различни от тези по заявлението,което е недопустимо.
Изложеното до
тук налага извод за неоснователност на претенциите.
В настоящия
казус според съда не може да намери приложение и практиката обективирана в Решение № 139 от 05.11.2014 г. по т.д. №
57/2012 г. на ВКС, I т.о., според която, в хипотезата на т.18 от ТР № 4/2013 г.
когато предсрочната изискуемост на целия остатък от кредита не е била надлежно
обявена, изискуеми са само вземанията, представляващи вноски по кредита и други
акцесорни вземания, които са с настъпил падеж към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение и са включени в представеното
извлечение от счетоводни книги. Това е така, тъй като в заявлението за издаване
на заповед за изпълнение главницата, договорната лихва и лихвата за забава са
посочени като глобални суми, на основание именно предсрочната изискуемост на
кредита. По същия начин вземанията, за които е била издадена заповед за изпълнение
по ч. гр. д. № 314/2018 год., са заявени като глобални суми при предявяването
на положителния установителен иск по реда на чл.422 ГПК.
На следващо
място прехвърлянето на вземането не е надлежно съобщено на длъжника.
Настоящият
състав на съда изцяло възприема разрешенията, дадени в редица решения на ВКС, а
именно:
- Уведомлението
за цесията може да се връчи на длъжника заедно с исковата молба и това
уведомление следва да се зачете, съгласно чл. 235 ал.3 от ГПК, като нов факт
настъпил в хода на делото.
- Съобщаването
на цесията поначало следва да се извърши от стария кредитор, но последният може
да упълномощи новия кредитор да съобщи цесията. Съобщаването на цесията от
новия кредитор, който действа като пълномощник на стария кредитор е валидно и
поражда правно действие.
Освен изложеното
обаче, съобщаването за цесията следва да се извърши на длъжника, като
съобщението за цесията, връчено на особен представител не поражда действие. В
случая длъжникът (ответникът) не е открит и му е назначен особен представител
по реда на чл. 47 от ГПК. Особеният представител обаче има ограничен кръг права
за целите на процеса и не може да приема материалноправни изявления, каквото е
съобщаването на цесия. Това следва от разпоредбата на чл. 34, ал.3 от ГПК,
който изисква за действие представляващи разпореждане с предмета на делото
представителят да разполага с изрично пълномощно. Вън от съмнение договорът за
цесия представлява разпореждане с едно право и получаването на съобщение за
цесията е част от възникването на това право и също изисква изрично
упълномощаване, за да може това съобщаване да бъде получено.
Съгласно чл. 29,
ал.5 от ГПК - Особеният представител може да извършва действия, за които се
изисква изрично пълномощно, само с одобрението на съда, пред който се води делото.
Т. е. за да бъде съобщена цесията на особен представител са необходими две неща
- изрично съгласие на особения представител да приеме това съобщаване (което ще
е с оглед възможността на особения представител да доведе реално до знанието на
длъжника извършената цесия) и одобрение на съда. Нито един от тези два факта не
е налице. Приложимостта на правилата на чл. 29 от ГПК към процесуалното
представителство по чл. 47 ал.6 от ГПК е приета и с т.6 на Тълкувателно решение
№ 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК.
Изложеното
по-горе не означава, че когато длъжникът се укрива, ще бъде освободен от
задължение. Означава само, че такова задължение не може да бъде прехвърлено и
ще може да се събира само от първоначалния кредитор, който „е длъжен“ (чл.99
ал.3 от ЗЗД) да съобщи на длъжника цесията. Правото на един кредитор да
прехвърли вземането си е обусловено от възможността му да съобщи това
прехвърляне на длъжника. В случая вземането не е придобито от ищеца, тъй като
не е изпълнен целия фактически състав, който включва в себе си и съобщаване на
цесията. Ищецът не е придобил правата, които претендира поради което искът му е
неоснователен. В този смисъл е и Решение № 74 от 27.07.2017 г. на Апелативен
съд - Бургас по в.т.д № 154 /2017 г:
„…следва да се
отбележи, че в настоящото производство въззиваемите са били представлявани от
назначени от съда представители, след провеждане на процедура по чл.47 ГПК, на
които са били връчени съдебните книжа. Следователно, до фактическо връчване на
книжата, сред които и уведомленията за прехвърлянето на вземането, с
материалноправен ефект по чл.99, ал.4 ЗЗД, не се е стигнало и предаването на
уведомленията на процесуалните представители не може да се приравни на
нотифициране на длъжниците, поради особения характер на представителството,
осъществявано от назначен от съда, по чл.47, ал.6 ГПК, представител.
В аспект на
всичко гореизложено, следва да се заключи, че длъжниците не са били валидно
уведомени от цедента за прехвърляне на вземанията му на нов кредитор… „
Съгласно
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г.,
ОСГТК:
„Съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва
да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство.
С оглед на
гореизложеното, съдът намира предявеният установителен иск за неоснователен, и
като такъв следва да бъде отхвърлен.
Съдът в исковото
производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските
в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по
издадената заповед за изпълнение.”
Предвид
отхвърляне на претенция, разноски в
полза на ищеца не следва да бъдат присъждани за заповедното и исковото
производство.
Предвид изхода
на делото разноските следва да се възложат на ищеца. Ответникът обаче не е
направил такива, тъй като се представлява от особен представител.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен предявения от „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“, № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4,
представлявано от изпълнителния директор М.Д.Д., против С.М.М., с ЕГН **********,***, иск с правно основание чл. 422 ГПК, да
бъде признато за установено, че
ответницата дължи на ищеца следните сумите, за които е издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 314/2018 г. по описа на РС-Дулово, а и именно: 1 066.48
лв. – главница, 274.73 лв.– договорна лихва за периода от 05.07.2017 г. до
09.02.2018 г., 49.02 лв. – мораторна
лихва за периода от 06.07.2017 г. до 26.05.2018 г., ведно със законната лихва
върху главницата от 1 066.48 лв., считано от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 от ГПК – 05.06.2018 г. до окончателно изплащане на дължимите суми.
Решението подлежи
на обжалване пред Силистренския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Препис от
решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: