Решение по дело №1647/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по чл. 197 от ДОПК и е образувано по жалба на „Темакс България“ ЕООД , ЕИК *** , със седалище и адрес на управление [населено място], район „Младост“, [улица], представлявано от управителя Д. Б.-П. , подадена чрез адв. Д. Б., срещу решение № ПО-5/16.07.2024г. на директора на ТД на НАП „Средни данъкоплатци и осигурители“ /СДО/, с което е оставена без уважение негова жалба срещу постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки изх. №[рег. номер]-023-0001950/01.07.2024 г. на главен публичен изпълнител при ТД на НАП - СДО.

Подателят на жалбата твърди липсва мотиви на атакуваното решение, тъй като няма данни въз основа на какви факти и обстоятелства е направено предложението за възникване на бъдещи задължения в размер на 1 439 540.05 лв. В тази връзка се твърди и неспазване на предписанието на чл. 2, ал.1 ДОПК, изискващо публичният изпълнител да действа самостоятелно и независимо. Липсват собствени мотиви на ответника по правния спор. Според цитирано в жалбата ТР № 16/31.03.1975г. на ОСГК на ВС липсата на мотиви винаги е основание за отмяна на оспорения административен акт. Посочва се , че висящото ревизионно производство срещу „Темакс България“ ЕООД е за чуждо задължение – на „СТР Експорт Импорт“ ЕООД, с което жалбоподателят няма „отношения“, които да пораждат отговорност по реда на чл.177 от ЗДДС. Предварителните обезпечителни мерки се налагат върху активи, обезпечаването върху които не води до сериозно възпрепятстване на дейността на лицето. Ако това не е възможно, наложените обезпечителни мерки следва да не спират извършваната от ревизираното лице дейност. Твърди се , че наложените обезпечителни мерки не само препятстват стопанската му дейност , но дори я блокират . Запорът върху всички негови банкови сметки нарушава обичайната му търговска дейност -води да забава в разплащания с доставчици и партньори, до забава в изплащане на трудовите възнаграждения на неговите работници. Отправено искане към съда е за отмяна на обжалвания административен акт.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуалния представител на жалбоподателя на изложените в нея основания .

Ответникът- директорът на ТД на НАП „Средни данъкоплатци и осигурители“ , редово призоват , чрез представител по пълномощие изразява становище за неоснователност на оспорването . Пояснява, че при налагане на ПОМ, целта е да се отнеме възможността на длъжника да се разпореди със своето имущество в ущърб на публичния взискател. Поради това фактите, обстоятелствата и констатациите, които се излагат в постановлението, с което се налагат ПОМ, се извършват в условия на едно висящо ревизионно производство, като те могат да бъдат потвърдени, както и да не се издаде РА. В производството по ПНПОМ, законът не задължава публичния изпълнител да коментира фактите и обстоятелствата изложени от ревизиращия екип. Публичният изпълнител е извършил проучване на дружеството, при което е установил, че дружеството разполага със седем МПС, чиято застрахователна стойност е многократно по-ниска от предполагаемия размер на задълженията в ревизионното производство. Възражението на дружеството, че ще бъде блокирана дейността на дружеството, е опровергана липсата на представени доказателства .Искането към съда е да се отхвърли жалбата. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение .

Съдът се е произнесъл по допустимостта на жалбата / л. 15 от делото/ , а при изследване на нейната основателност беше установено следното :

Безспорен факт е съществуването на висящо ревизионно производство срещу дружеството – жалбоподател по изпълнение на ЗВР № Р-32003224002035-020-001/24.04.2024 г.

На 27.06.2024г. органите по приходи са изготвили искане по налагане на предварително обезпечаване на задължения № -32003224002035-039-001/27.06.2024 г. В същото се посочва размер на бъдещите публични задължения на жалбоподателя – ДДС от 1 061 166.75 лв. главница и 378 373.25 лв. лихви /към 27.06.2024 г. /. Ревизията е възложена във връзка с доклад от 17.04.2024 г. извършен от Дирекция РОС, Сектор „Анализ и противодействие на данъчноосигурителни измами“ – Велико Търново при ЦУ на НАП, за установяване на отговорност по реда на чл.177 от ЗДДС на „СТР Експорт Импорт“ ЕООД. Искането е за налагане на запор върху банкови сметки и върху МПС, тъй като при изследване на имуществото на дружеството е констатирана липса на притежавани недвижими имоти, собственост върху 8 броя превозни средства и банкови сметки . Събраната информация е приложено към искането под формата на справки : справка от Агенция по вписванията , справка от публичните регистри и информационните системи на НАП и на други администрации.

На 01.07.20204г. главен публичен изпълнител при териториална дирекция „ СДО“ към НАП е издал ПНПОМ №[рег. номер]-023-0001950/01.07.2024 г., с което е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори, открити при доставчик на платежни услуги в „Юробанк България“ АД, „Банка ДСК“ АД, „Уникредит Булбанк“ АД, както и запор върху 7 бр. МПС, подробно посочени в постановлението. Изрично е вписано, че активите на търговското дружество са в по-малък размер от очакваните негови данъчни задължения . Вписано е също ,че е отправено искане към жалбоподателя да представи документи и писмени обяснения, но същият не се е възползвал от тази правна възможност.

На 10.07.20204г. „Темакс България „ ЕООД е подало жалба по административен ред срещу цитираното постановление , по повод на която ответникът е издал обжалваното решение, с което същата е оставена без уважение. В мотивите на този акт се излага становище за правилността на атакуваното постановление , тъй като извършената проверка от главния публичният изпълнител сочи за притежание от ревизираното лице единствено на 7 бр. МПС и банкови сметки . Публичният изпълнител няма данни за наличностите по банковите сметки на субекта. Предвид разпоредбата на чл.62, ал.2 от ЗКИ за разкриването  е предвиден специален ред. Директора на ТД на НАП „СДО“ е посочил, че публичният изпълнител в постановлението е изследвал фактите, обосноваващи извода за бъдещо затруднение – размера на предполагаемото задължение, и размера и състоянието на притежаваните от лицето активи, т.е. наличие на имущество на дружеството, съответно на предполагаемото публично задължение. Посочено е, че основната последица и цел на постановлението е заложена в чл.196, ал.1, т.7 от ДОПК, съответно забрана за разпореждане с имуществото, предмет на запора и съхранението му в патримониума на длъжника. Директорът на ТД на НАП „СДО“ се е позовал на чл.121, ал.3 изр. 2 ДОПК, според която дори и когато наложеното обезпечаване води до сериозно възпрепятстване на дейността на дружеството, то пак е допустимо според закона, ако наложените обезпечителни мерки не водят до спиране на извършваната от дружеството дейност. Прието е, че дружеството не е подкрепило с доказателства твърдението, че наложеният запор „несъмнено напълно блокира дейността на дружеството“, поради което всички възражения в тази насока се явяват неоснователни. Пояснено е, че ако запорът върху банковите сметки на дружеството възпрепятства дейността му, то съществува законова възможност да поиска издаване на Разпореждане за временно разрешение за неотложни плащания по реда на чл.229 от ДОПК. Посочено е, че е в тежест на длъжника да докаже условията по чл.229, ал.3 от ДОПК – плащанията са необходими за погасяване на суми, дължими по договори, свързани с основната му дейност или че забавянето или неплащането на сумите ще доведе до тежки стопански последици, или че сумите са за публични вземания. Допълнително е изложено, че ако наложените с постановлението обезпечителни мерки затрудняват дружеството, законодателят е предвидил длъжникът да се възползва от възможността да предложи пари, неотменяема и безусловна банкова гаранция или държавни ценни книжа, като не се изисква съгласие на публичния взискател. Посочено е, че дружеството не се е възползвало от тази възможност, както и от възможността по чл.214, ал.1 от ДОПК.

Изложената фактическа установеност налага следните правни изводи:

Според чл.197, ал.3 ДОПК съдът отменя обезпечителната мярка, ако длъжникът представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, ако не съществува изпълнително основание или ако не са спазени изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1 и чл. 195, ал. 5.

Дружеството – жалбоподател по конкретното дело не представя обезпечение в пари , банкова гаранция или държавни ценни книжа.

Поради отсъствие на хипотезите на чл. 77 и 78 ДОПК в настоящия случай , съдът не дължи проверка за спазването на условията на чл. 195, ал. 5 от цитирания кодекс.

При анализ за съблюдаване на нормативното предписание на чл. 121 , ал.1 от посочения по-горе нормативен акт съдът констатира надлежно сезиране на публичен изпълнител от орган по приходите във връзка с висящо ревизионно производство срещу „Темакс България“ ЕООД . Постановлението за налагане на предварителни обезпечителни мерки, изх. № [рег. номер]-023-0001950/01.07.2024 г. изхожда от главен публичен изпълнител при „СДО“ . Този административен орган разполага с материална, териториална компетентност и такава по степен предвид заповед № З-ЦУ-2660821.12.2023г. на изп. директор на НАП , според която посочената териториална агенция е компетентна за изброени лица, сред които попада и „Темакс България“ ЕООД.

От съдържанието на разпоредбата на чл.121, ал.1 ДОПК може да се направи извод, че целта на производството по предварително обезпечаване на публични вземания е предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. При подобна легитимна цел предложението на органа по приходи до публичния изпълнител следва да съдържа мотиви именно в насока нейното спазване т.е. излагането на аргументи за невъзможно или затруднено събиране на данъчните задължения и необходимост от предотвратява на действия , водещи до намаляване имуществото на ревизираното лице. Както в мотивите на издаденото ПНОМ от 01.07.2024г., така и решението на ответника от 16.07.2024г. се съдържа подробно изложение на събраната информация за налични активи на ревизираното лице , приложени са справки от извършената проверка , има и заключение , че имуществото на „Телемакс България ЕООД “ е в по-малък размер от бъдещите му данъчни задължения. В тази връзка съдът счита за лишено от основателност възражението на жалбоподателя за отсъствие на мотиви на атакувания адм. акт.

На следващо място, обективираната в жалбата до съда правна теза , че органът по приходи трябва да изложи в своето искане мотиви и въз основа на какви факти и обстоятелства е определил очаквания размер на публичните вземания, е погрешно тълкуване на правилото на чл.121, ал.1 ДОПК . Установяването на задължения и ЗОВ не става в обезпечително производство, а в различно административно производство / арг. чл.110, ал.2 ДОПК/ , като законодателят гарантира право на жалба по повод тяхното установяване / чл.152 и 156 ДОПК/. В производството по налагане на предварителни обезпечителни мерки публичният изпълнител няма задължение да проверява предполагаемия размер на задълженията . Според действащата правна регламентация той няма компетентност да обсъжда по същество констатациите на ревизиращия екип, включително оплакванията и аргументите на ревизираните лица. Неговата компетентност по материя е разписана в чл. 167, ал.1 ДОПК. Публичният изпълнител е орган на принудителното изпълнение и осъществява действията по обезпечаване и принудително изпълнение на публичните вземания по реда на този кодекс. В производството по издаване на постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки публичният изпълнител извършва преценка дали действително ще бъде затруднено или невъзможно събирането на задълженията за данъци и ЗОВ и в тази връзка трябва да изложи аргументи . Подобен анализ се съдържа в оспорения адм. акт. Цитирана е събрана информация от изготвени справки . Същите са приложени към издаденото постановление. Тяхната достоверност не се оспорва от жалбоподателя и поради тази причина той не ангажира доказателства за съществуването и на други активи , освен изброените в постановлението.

Съдържанието на атакувания акт обективира фактическите и правни основания за неговото постановяване, стават ясни юридическите факти, от които органът черпи упражненото от него публично право по налагане на обезпечителни мерки. За пълнота на изложените следва да се посочи , че мотивите за издаване на административен акт (какъвто е и ПНОМ) могат да се съдържат и в приобщените към административната преписка документи /арг. тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г., ОСГК/. Възможно е мотивите да предхождат издаването на акта и да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт или да бъдат изложени допълнително, когато с това се постигат целите, които законодателят е преследвал с изискването за мотивиране.

Преценката за затрудненото събиране на задълженията на жалбоподателя в конкретния случай е направена на база размера на очакваните публични задължения и съотнасяне на тази информация към наличното имущество на търговеца . В искането на органа по приходите много ясно е посочено, че дружеството притежава единствено 7 бр. МПС и не притежава недвижими имоти. Наличностите по банковите сметки на дружеството са банкова тайна по смисъла на чл.62, ал.2 ЗКИ и публичният изпълнител няма достъп до такава информация към момента на издаване на постановлението . За да се гарантира обезпечаване само на очаквания размер на публични вземания изрично в постановлението е записана сумата, която трябва да се обезпечи със запора върху банкови сметки.

Оплакването на „Темакс България“ ЕООД в жалбата до съда , че наложените обезпечения „напълно блокират дейността на дружеството“, преповтаря възражение от административното обжалване, но нито в досъдебната фаза на процеса , нито в съдебната такава се ангажират доказателства за основателност. Съдът приема недоказани факти за неосъществени. Освен това ревизираното лице може да поиска разрешаване на неотложни плащания във връзка с дейността му – чл. 229, ал. 1 от ДОПК или ако разполага с други активи, годни да обезпечат установяваното му задължение, да поиска замяна на наложените обезпечителни мерки по реда на чл. 199 от ДОПК.

В обобщение подадената жалба от „Темакс България“ ЕООД следва да се остави без уважение.

При този изход на правния спор своевременно направено искане от пълномощника на ответника следва да се удовлетвори. Предвид предмета на съдебно обжалване разпоредбата на чл. 161 от ДОПК е неприложима и в тази връзка на основание §2 ДОПК , чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК , чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ жалбоподателят дължи разноски под формата на юриск. възнаграждение в размер на 100 лв.

Мотивиран от изложените съображения Административен съд-Варна

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Темакс България“ ЕООД , ЕИК *** срещу решение № ПО-5/16.07.2024г. на директора на ТД на НАП-Варна „Средни данъкоплатци и осигурители“ , с което е оставена без уважение негова жалба срещу постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки изх. №[рег. номер]-023-0001950/01.07.2024 г. на главен публичен изпълнител при същата териториална дирекция на НАП.

ОСЪЖДА „Темакс България“ ЕООД , ЕИК *** , със седалище и адрес на управление [населено място], район „Младост“, [улица] , да заплати на директора на териториална дирекция „ Средни данъкоплатци и осигурители „ към НАП юриск. възнаграждение в размер на 100 / сто/ лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.