РЕШЕНИЕ
Номер………../……….. Година 2020 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд
двадесет и седми състав
На шестнадесети юни Година две хиляди и двадесета
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ХРИСТОВА-ЖЕЛЕВА
Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА
като
разгледа докладваното от съдията АНД № 1540
по описа на съда за 2020г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на К.Д.К.,
ЕГН **********,***, против Наказателно постановление № 23-0000134 от 20.02.2020 година на изпълняващия
длъжността директор на Регионална
Дирекция „АА" град Варна, с което на основание чл. 93, ал.1, т.1 ЗАвП му е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 2000 /две хиляди/ лева за
нарушение на чл. 2, ал.1 от Наредба № 44 от 04.08.2008г. на МТ.
В жалбата се
сочи, че НП е незаконосъобразно. Сочи се, че от притежавания от въззивника АУАН не може
да се разбере абсолютно нищо. Горното се свързва със заключение, че още при
образуване на административнонаказателното производство е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила довело до нарушаване на правото на защита на
жалбоподателя. Така изготвеният акт за
установяване на административно нарушение не бил в състояние да изиграе своята
процесуална роля, а именно да даде началото на административнонаказателното
производство и да очертае предмета на доказване. Представеният по делото акт бил
изключително нечетлив и от него не можело да се изведе волята на актосъставителя. Сочи се още, че при издаване на НП
наказващият орган не е изпълнил задължението си по чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, а
именно, когато установи, че нарушителят е извършил деянието, както е прието в
случая, ако има основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, да не издаде НП. Излагат
се пространни аргументи за приложението на чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание въззивникът се явява лично и поддържа
жалбата. В пледоарията си по съществото на делото моли за отмяна на НП, като
сочи затруднено финансово положение.
Въззиваемата страна , редовно призована, в съдебно
заседание се представлява от младши експерт Вълчева, която оспорва жалбата и
моли същата да бъде отхвърлена и НП да бъде потвърдено, като се позовава на
посочените в писменото становище на началника на РД „АА“-Варна основания.
С
оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
На 04.12.2019г.,
възз.К. управлява автобус "Пежо Боксер",
кат.М2, с рег.№ В7836ВА, собственост на лизингова къща "София
Лизинг" ЕООД, ЕИК: 1212181700034, като извършил обществен превоз на
пътници - 6 броя, по автобусна линия гр.Варна - гр.Добрич, с начален час на
тръгване от гр.Добрич 10:45ч., на основание пътен лист № 002239/04.12.2019г.,
издаден от превозвача и маршрутно разписание № 8206, възложено за изпълнение от
Община Добрич.. Около 11.42ч., на автогара Варна, сектор пристигащи автобуси, той бил спрян за проверка от служители
на ОО „АА”, един от които св.Й.Й.. При проверка на документите - пътен лист №
002239/04.12.2019г., издаден от превозвача и маршрутно разписание № 8206,
възложено за изпълнение от Община Добрич, проверяващите органи установили, че възз. превозва пътници по горепосочения маршрут. В хода на
проверката било установено още, че възз. извършва гореописания превоз с МПС - автобус
кат.М2,17+1 места, за чието управление се изисква СУМПС от кат. "D",
като представил карта № Р110592/19.02.2015г., валидна до 21.11.2019г.. Била
извършена справка в информационната система на ИА „АА“ и било констатирано, че
водачът не притежава валидна карта за квалификация за съответната категория.
При горните констатации св.Й. приел, че
въззивникът виновно е нарушил чл. 2, ал.1 от Наредба № 44 от
04.08.2008г. на МТ, тъй като извършва гореописания превоз с МПС от категория кат.М2,
за чието управление се изисква СУМПС от категория "D",
без да притежава валидна карта за квалификация, валидна за съответната
категория. Поради това съставил срещу него АУАН, който му бил предявен и връчен
още същия ден, а въззивникът го подписал, като посочил, че ще предостави
писмени обяснения в тридневен срок. В срока по чл.44 от ЗАНН били депозирани и писмени възражения пред АНО, в които не
оспорва констатациите в АУАН, а именно, че не е имал валидна карта за
квалификация на водач, но претендира приложението на чл.28 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения акт и на
материалите съдържащи се в административно-наказателната преписка, като приел
липса на спорни обстоятелства, Началникът на РД „Автомобилна администрация”
–гр.Варна издал процесното наказателно постановление,
с което на основание чл. 93, ал.1, т.1 ЗАвП наложил
на въззивника административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева за
нарушение на чл. 2, ал.1 от Наредба № 44 от 04.08.2008г. на МТ.
Наказателното постановление било връчено лично
на К. на 05.03.2020г.. В законоустановения 7-дневен
срок, на 11.03.2020г. /видно от ходящия печат/, чрез
Началника на РД „Автомобилна администрация” –гр.Варна, К. депозирал жалба до
РС-Варна срещу горепосоченото НП.
Съдът
напълно кредитира показанията на св. Й.Й., тъй
като същите са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените
доказателства по делото.
Съдът кредитира и писмените материали по
делото, тъй като същите кореспондират с установената по делото фактическа
обстановка и не си противоречат.
Гореописаното се установява от приобщените
материали по делото- от показанията на
свидетеля Й., дадени в съдебно заседание, АУАН , пътен лист, маршрутно разсписание, копие от карта за квалификация на водач,
справки от системата на ИА „АА“ и от останалите приети по делото писмени
доказателства.
Съдът, предвид становището на страните и
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от
надлежна страна –лице спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от
закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това
жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
При извършена служебна проверка на
приложените към преписката АУАН и НП съдът констатира, че същите са издадени от
компетентните длъжностни лица. Лицата, осъществяващи контрол по спазване на
правилата за извършване на обществен превоз на пътници и товари и за извършване
на превози за собствена сметка, както и на техническата изправност на пътните
превозни средства, с които се извършват превозите, са посочени в разпоредбата
на чл. 91, ал. 3, т. 5 ЗАП. Нормата на чл. 92, ал. 1 от същия закон
предоставя правомощие на тези лице, при изпълнение на задълженията
си да съставят актове за констатираните нарушения. Лицата, които
могат да издават наказателни постановления по ЗАвП са
посочени в разпоредбата на чл. 92, ал. 2 от ЗАП. Това са министърът на
транспорта, информационните технологии и съобщенията или от определени от него
длъжностни лица. Със своята Заповед № РД – 08-249/15.05.2015 г., министърът на
транспорта, информационните технологии и съобщенията е упражнил правомощието си
да делегира компетентност на различни длъжностни лица от Изпълнителната агенция
„Автомобилна администрация“ да издават НП, като сред тях е и длъжностното лице
„началник“ на Областен отдел „Автомобилна администрация“.
Съдът намира, че при
провеждането на АНП не са допуснати съществени процесуални нарушения.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42
и чл.
57 от ЗАНН. Както в акта, така и в НП се съдържат обстоятелства и факти,
които в достатъчна степен описват нарушението вменено във вина на въззивника,
посочени са дата и място на извършване както и нарушените подзаконовите и законови
норми като е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение.
Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в
хода на адм.наказателното производство. От друга
страна правилно е било прието, че нарушението е извършено на 04.12.2019 г.
/датата на извършване на превоза/, като мястото на нарушението е идентично с
това на извършване на проверката, когато свидетелят Й. и неговият колега пряко и непосредствено са възприели
управляваното превозното средство, неговия водач, вида на превоза, както и
съдържанието на придружаващите превоза документи и документите на водача. И
доколкото мястото на извършване и установяване на нарушението е на територията
на гр.Варна / ноторно известно е че автогара Варна е
на територията на гр.Варна/ то предполага и териториална компетентност на
наказващия орган – Началник РД"АА" - Варна. Лицата, осъществяващи
контрол по спазване на правилата за извършване на обществен превоз на пътници и
товари и за извършване на превози за собствена сметка, както и на техническата
изправност на пътните превозни средства, с които се извършват превозите, са
посочени в разпоредбата на чл. 91, ал. 3, т. 5 ЗАвП
и това са длъжностните лица от Изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация", каквото безспорно качество притежава и актосъставителя
Й.. Нормата на чл. 92, ал. 1 от същия закон предоставя правомощие на тези лице,
при изпълнение на задълженията си да съставят актове за констатираните
нарушения. Нещо повече, според настоящия съдебен състав доколкото ЗАвП не предвижда териториална компетентност на наказващия
орган /НП се издава от МТИТС или определени от него длъжностни лица/, то всяко овластено от МТИТС с подобни правомощия лице може да издаде
НП. В случая със Заповед № РД-08249/15.05.2015 год. /приложена към преписката/
министъра на транспорта, информационните технологии и съобщения е делегирал
правомощия на началниците на ОО "АА" да издават НП за нарушения по ЗАвП без да обвързва тези правомощия с територията на която
са извършени нарушенията.
Съдът намира, че възраженията изнесени в
жалбата, че предоставеният екземпляр от акта не се чете, за което не са
ангажирани доказателства, не води до опорочаване на производството, тъй като в
случай, че не беше запознат със съдържанието на АУАН въззивникът нямаше да го
подпише с отбелязване, че ще депозира писмени възражение, което е и сторено от него. Явно
същият е бил наясно още от първият
момент на предявяване на обвинението, щом го е подписал с отбелязване, че има
възражения и такива са направени, като не са оспорени фактическите констатации
в АУАН, а напротив същите са признати. Ако възз. е
желаел да притежава „четим“ екземпляр от АУАН е следвало да поиска да му бъде
издаден препис от същия.
Безспорно АУАН е съставен в присъствието
на един свидетел и това е З.Ю. присъствал при установяване на нарушението и
съставяне на АУАН–видно съдържанието на АУАН. Актът е съставен в присъствието
на един свидетел, но това нарушение не е от категорията на съществените, водещи
до опорочаване на производството, тъй като то не рефлектира пряко върху правото
на защита на наказания субект да разбере за какво точно нарушение е наказан.
Актът е бил съставен в присъствието и е предявен на въззивника, който е вписал
и че ще депозира обяснения по него.
С оглед всичко гореизложено, съдът не
констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на адм.наказателното производство и в тази връзка не споделя
наведените в жалбата възражения.
След преценка на събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съдът намира, че са събрани
безспорни и категорични доказателства, че въззивникът е извършил нарушението за
което му е наложена санкция.
Не е спорно между страните, че на
посочените в АУАН и НП дата и място възз. е извършвал
обществен превоз на пътници по
автобусна линия гр.Варна - гр.Добрич, с начален час на тръгване от гр.Добрич
10:45ч., на основание пътен лист № 002239/04.12.2019г., издаден от превозвача и
маршрутно разписание № 8206, възложено за изпълнение от Община Добрич, с
МПС от категория кат.М2, за чието управление се изисква СУМПС от категория "D".
Не е спорно и че в хода на извършената му от компетентните органи проверка, той
е представил карта № Р110592/19.02.2015г., видно от която валидността за
управляването от категория "D" е със срок до
21.11.2019г.т.е. валидността за съответната категория е била изтекла тринадесет
дни преди реализиране на превоза. Съгласно чл.
2 ал. 1 от Наредба № 41/04.08.2008 г. на МТ за условията и реда за
провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и товари
и за условията и реда за провеждане на изпитите за придобиване на начална
квалификация, водачите на моторни превозни средства, за управлението на които
се изисква свидетелство за управление на моторно превозно средство от категории
и подкатегории C1, C1+E, C, C+E, D1, D1+E,
D или D+E, когато с тези превозни средства се извършват обществени превози или
превози за собствена сметка, трябва да притежават карта за квалификация на
водача. Съгласно чл.5 от горепосочената наредба карта за квалификация на
водача не се изисква при определени категории превози, сред които процесния не попада. Картата за
квалификация представлява официален свидетелстващ документ, удостоверяващ
факти с правно значение, а именно, че водачът е преминал началната квалификация
или задължителното периодичното обучение за съответните категории. Съгласно чл. 18 /алинеи 1, 2 и 3/от
Наредба № 41/04.08.2008 г. на МТ: Периодичното обучение се провежда за
усъвършенстване и актуализиране на знанията на водачите на всеки пет години. Водачите
преминават курс за периодично обучение преди изтичане на срока на валидност на
картата за квалификация на водача. Водачи, които притежават карта за
квалификация на водача, чийто срок на валидност е изтекъл, както и водачите
по чл. 4 от Директива 2003/59/ЕО, които са престанали да изпълняват
професията, подлежат на периодично обучение, преди отново да започнат да
упражняват професията.
Тоест конкретният водач може да извършва
обществен превоз, когато притежава познания, придобити чрез посещения в курсове
за обучение, и е положил успешно изпит /изпълнил е изискването за начална
квалификация/ или е преминал периодично обучение за усъвършенстване на
познанията на всеки 5 години, като това обучение следва да е преминато преди
изтичане на срока на валидност на картата за квалификация на водача.
Горното изискване безспорно е свързано с ефективен
контрол върху годността на водачите на МПС, включително и само за дадена
категория МПС с оглед специфичната отговорност на водачите им. Поради това
следва да се приеме, че изискването за " притежаване на карта за квалификация на водача " значи същата
да е валидна както с оглед на срока на нейната "административна
валидност", така и за "категорията МПС", което се управлява от
водача.
Вярно е, че наказаното лице притежава карта
за карта за квалификация на водача №Р110592/19.02.2015г. , но е и безспорно, че към датата на проверката тази
карта е с изтекъл срок на валидност за категория " D " / за тези категория
срокът на валидност е до 21.11.2019г. / . Следователно към датата на проверката
картата за квалификация на водача не
удостоверява по надлежен начин наличието на квалификация за управление на МПС
от съответните категории. Наказанието в случая е наложено не заради това, че
водача е бил неправоспособен за съответните категории, а поради това че същия
управлява МПС от категория М2, за чието управление се изисква СУМПС от
категория "D" с карта за квалификация с изтекъл срок на валидност касателно всички отразени в него категории, което както бе
посочено по-горе е равнозначно на липса на удостоверение за квалификация за
управление на МПС от съответните категории. Следователно след като
административно-наказаното лице като водач на МПС от категория М2, за чието
управление се изисква СУМПС от категория " D ", извършващ обществен
превоз на пътници не е притежавало валидна
карта за квалификация на водача за категорията МПС което управлява, същото
е допуснало нарушение на чл.
2 ал. 1 от Наредба № 41/04.08.2008 г. на МТ, поради което
правилно е ангажирана отговорността му по чл. 93, ал1, т.1 ЗАвП,
който предвижда наказание за водач на моторно превозно средство, който извършва
обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно
издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които
се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от
подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Такъв подзаконов нормативен
акт по прилагането на ЗАвтП е Наредба № 41 от 04.08.2008 г., издадена на
основание чл. 7б, ал. 5 и чл. 7г, ал. 4 от Закона за автомобилните превози и
въвежда изискванията на Директива 2003/59/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 15 юли 2003 г. относно начална квалификация и продължаващо обучение
на водачи на някои пътни превозни средства за превоз на товари или пътници, за
изменение на Регламент /ЕИО/ № 3820/85 на Съвета и Директива 91/439/ЕИО на
Съвета и за отмяна на Директива 76/914/ЕИО на Съвета /ОВ, L 226/2003 г./. Няма
спор, че законът в санкционната норма на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвП изисква притежаването на редовен документ, респ.
валиден такъв. С оглед на това съдът приема, че въззивникът е
допуснал описаното в АУАН и НП нарушение. Доколкото санкцията е фиксирана от
законодателя в абсолютен размер- 2000 лева при първо нарушение, за съдът не
съществува възможност да я изменя.
Настоящият състав счита, че липсват
основания за квалифицирането на този случай като маловажен по см.чл.28 от ЗАНН.
Единственото смекчаващо отговорността обстоятелство е фактът, че нарушението е
първо по ред за въззивника, доколкото от страна на АНО не са ангажирани
доказателства за други допуснати нарушения от възз.. В случая нарушението по своя
характер е формално, а не резултатно, поради което липсата на вредни последици
е негова иманентна характеристика, а не смекчаващо отговорността обстоятелство.
От друга страна степента на обществена опасност на това нарушение не следва да
се възприема като ниска, макар въззивникът няколко дни след проверката да е
придобил валидна карта за квалификация –тъй като удостоверяването по съответния
ред на професионалната квалификация за управление на МПС е свързано и със
сигурността на автомобилните превози и най-вече с изискването същите да се управляват
от квалифицирани водачи, поради което законодателят е предвидил и абсолютен
размер от 2000лв. на глобата, която следва да се наложи при нарушения на
изискванията на Наредба № 41/04.08.2008 г. на
МТ. От друга страна в случа са били превозвани пътници, като в процесния ден преди проверката възз.
е извършил общо три курса по същото разписание. Обстоятелството, че към
настоящия момент възз. е безработен, също не е от
естеството да окачестви нарушението му като маловажно. Предвид изложеното
настоящият състав намира, че случаят не е маловажен, а е типичен за нарушения
от този вид.
С
оглед на всичко изложено по-горе съдът прецени, че атакуваното НП е издадено в
съответствие с материалния закон, същото не страда и от пороци, които го правят
процесуално недопустимо и като такова следва да бъде потвърдено.
Поради всичко гореизложено съдът счита, че
НП следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
На основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН (Нова –
ДВ, бр. 94/29.11.2019 г.), в съдебните производства по ал. 1 страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от 04.12.2019 г. Съдът се произнася
по разноските сторени по делото, което разглежда, когато страните са поискали
това.
По делото е конституиран процесуален
представител на РД „АА“-Варна. Съгласно чл. 17 от Устройствения праавилник на Изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация" / Приет с ПМС № 272 от 29.11.2013 г., обн.,
ДВ, бр. 105 от 6.12.2013 г., изм. и доп., бр. 33 от 8.05.2015 г., в сила от
15.05.2015 г., доп., бр. 52 от 2.07.2019 г., в сила от 2.07.2019 г., изм. и
доп., бр. 7 от 24.01.2020 г., в сила от 1.02.2020 г./, публикуван на сайта
Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" на адрес ,
общодостъпен за всички.https://rta.government.bg/images/Image/struktura/ustr-pravilnik-2020.pdf
специализираната администрация на ИА „АА“ е структурирана в осем регионални
дирекции в това число и РД“АА“-Варна, която е била с предишно наименование
ОО“АА“.
От Директора на РД „АА“ – Варна, в депозираното по
делото становище е направено искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В
настоящото производство надлежно упълномощен процесуален представител е
извършил процесуално представителство на РД „ АА“-Варна и с оглед крайния изход
на спора и направеното от негова страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, въззивникът следва да бъде
осъден на основание чл.63, ал.3 вр. чл. 143, ал. 4 от АПК да заплати на Изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация" юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева, определено съгласно чл. 144 от АПК, вр.
чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр.
чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр.
чл. 27е от Наредба за заплащането на
правната помощ. Макар законът и цитираната наредба да предвиждат възнаграждение за
представителство по административно- наказателни дела в размер от 80 до 120 лв.
, съдът намира, че следва да бъде присъдено такова в минимален размер- 80 лева,
тъй като липсва каквато и да било
фактическа и правна сложност на случая, което е видно и от липсата на
каквито и да било процесуални усилия на процесуалния представител по поддържане
на обвинителната теза на АНО в с.з , ограничило се до вземане на становище, че
НП е правилно и законосъобразно. Това мотивира съда да присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Водим от горното и на основание чл.63
ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 23-0000134 от 20.02.2020
година на изпълняващия длъжността директор на Регионална Дирекция „АА" град Варна, с което на К.Д.К.,
ЕГН **********,***, на основание
чл. 93, ал.1, т.1 ЗАвП е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 2000 /две
хиляди/ лева за нарушение на чл. 2, ал.1 от Наредба № 44 от 04.08.2008г. на МТ.
ОСЪЖДА К.Д.К., ЕГН **********,*** да заплати
на Изпълнителна агенция
"Автомобилна администрация" сумата от 80 /осемдесет/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
решението и мотивите са изготвени.
СЪДИЯ при РС- Варна: