№ 19069
гр. София, 22.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20221110162799 по описа за 2022 година
Производството е по основния съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 252679/18.11.2022г. на СРС,
уточнена с Молба, вх. № 271622/07.12.2022г. на СРС, и Молба, вх. № 117298/27.04.2023г. на
СРС, подадена от А. М., М. А. В. и А. А. В. срещу Л. Д. И., А. К. И., И. К. В., Е. В. Й., С. В.
Д. и Г. И. В..
С влязло в сила Определение № 35298/22.12.2022г. исковата молба е върната, а
производството по делото е прекратено в частта по отношение на ответницата С. В. Д.,
доколкото същата към датата на подаване на исковата молба е била починала и
производството срещу нея се явява недопустимо.
С Определение № 10312/17.03.2023г. към настоящото дело по реда на чл. 213 ГПК е
присъединено за общо разглеждане и решаване гр.д. № 8522/2023г. на СРС, образувано по
подадена от А. М., М. А. В. и А. А. В. срещу Л. Г. Д. и Ц. Г. Д. /наследнички на С. В. Д./
искова молба с предмет на исковете същите имоти, както тези по настоящото дело.
С потвърдено от въззивната инстанция Разпореждане № 62777/21.05.2023г. е върната
депозираната от ответниците насрещна искова молба поради недопустимост на предявените
с нея искове.
С Определение № 8256/22.02.2024г. по реда на чл. 227 ГПК на мястото на починалия
в хода на производството ответник Г. И. В. са конституирани като ответници по делото
наследниците му по закон И. П. В., В. Г. Ц. и М. Г. В..
С Определение от 03.06.2025г. по реда на чл. 227 ГПК на мястото на починалата в
хода на производството ответница И. П. В. са конституирани като ответници наследниците ú
по закон В. Г. Ц. и М. Г. В., вече участващи по делото като страни.
С Определение от 03.06.2025г. по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК и по аргумент от ТР
4/2014-2016-ОСГТК, т.2б, съдът е допуснал изменения на предявените искове от
положителни установителни такива по чл. 124, ал. 1 ГПК в осъдителни искове с правно
основание по чл. 108 ЗС.
1
Ищците А. М., М. А. В. и А. А. В. чрез адв. С. Г. – АК-София, са предявили срещу
ответниците Л. Д. Й., А. К. И., И. К. В., Е. В. Й., Л. Г. Д., Ц. Г. Д. и Г. И. В., починал в хода
на производството и заместен като страна от наследниците си по закон И. П. В. /също
починала в хода на делото, заменена като страна от следващите двама ответници, вече
участващи по делото/, В. Г. Ц. и М. Г. В., искове с правно основание по чл. 108 ЗС за
признаване за установено между страните, че ищците на основание изтекла в тяхна
полза придобивна давност са собственици на недвижим имот с идентификатор
02659.2298.746 /стар/ по кадастралната карта и регистри на град София, одобрени със
Заповед № РД-1813/17.01.2012г. на Изпълнителния директор на АГКК, идентичен
понастоящем с имоти с идентификатори 32216.2298.2773, 32216.2298.2755 и
32216.2298.2756, идентичен с имот № 736, кв. 9, съответно с имот пл. № 281, к.л. 7 от
неодобрен кадастрален план на град Б., в.з. „И.“, представляващ имот № 130005 от КВС на
землището на село И., находящ се на адрес: град Б., ул. „**********“ № 2, с площ от 5200
кв.м., като ищцата А. М. е собственица на 4/6 идеални части от него, а ищците М. А. В. и А.
В. – на по 1/6 идеална част от него, като ответниците бъдат осъдени да предадат на
ищците владението върху така описаните имоти.
Ищците твърдят, че са наследници на А. Г. В., починал на 20.07.2015г. Приживе той
придобил от Н.К.Н. недвижим имот – нива с площ от 5 дка, 2 категория, находяща се в
землището на село И., м. „П.“, имот пл. № 281, к.л. № 7 по неодобрен кадастрален план на
град Б., в.з. „И.“, идентичен с имот с идентификатор 02659.2298.746 с номер по предходен
план 736, кв. 9. От своя страна Н.Н. бил придобил правата върху имота по наследство и
покупко-продажба между него и сестра му Т.К.В.. Техните права върху имота произтичали
от Решение № 1607/04.01.2000г. на Поземлената комисия в град Б., като в последствие Н. се
снабдил и с нотариален акт. В последствие и поради регулация имотът бил разделен на три
такива с идентификатори 32216.2298.2773 /4411 кв.м./, 32216.2298.2755 /153 кв.м./ и
32216.2298.2756 /34 кв.м./. Ответниците от своя страна се легитимирали като собственици на
същия имот като наследници на И. И.К. и решение на съда от 2005г. за възстановяване на
собственост по реда на ЗСПЗЗ, съответно решение на ОСЗ – Овча купел от 2009г. През
целия период от 2012г., когато А. В. придобил имота по силата на сключен с Н.Н. договор
/нотариален акт от 2012г./, той, съответно неговите наследници, владеели спокойно и
необезпокоявано имота: плащали данъците за него, полагали грижи за него, разчиствали го,
ограждали го, премахнали паянтови постройки, започнали процедура по вкарване в
регулация. Към тяхното владение следвало да се присъедини и владението на Н.Н.. Така те
непрекъснато владеели имота в продължение на 5 или 10 години, поради което го били
придобили по давност. В съдебно заседание, проведено на 03.06.2025г., процесуалният
представител на ищците уточнява, че последният момент, за който твърдят ищците, че са
владели процесните имоти, е датата на първото по делото заседание. В насрочените по
делото открити съдебни заседания ищците А. М. и М. В. не се явяват. Ищецът А. В. се явява
лично, с изключение на едно от заседанията. Ищците се представлява от адв. Г., който
поддържа предявените искове, включително в хода на устните състезания. Ищците не са се
възползвали от предоставената им възможност в определения от съда двуседмичен срок да
депозират писмени бележки.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците Л. Д. Й., А. К. И., Е. В. Й., Г. И. В. /тогава
все още жив/ и И. К. В. чрез адв. С. М. са подали Отговор на исковата молба, вх. №
77763/21.03.2023г. на СРС, с който оспорват предявените искове като неоснователни и
недоказани. Обосновава се, че ответниците са собственици на имот с пл. № 130005 по КВС
на землището на село И., идентичен с имот пл. № 736, кв. 9 от регулационния план от 1990г.,
съответно с имот пл. № 281, кад.л. 7 от плана на село И. от 1957г. Заявяват, че са
собственици на имота въз основа на протокол за подялба на недвижим имот от 1932г. и
записка от 1946г. Този имот бил внесен и в ТКЗС при колективизацията на земеделските
земи, съответно са негови собственици на основата на земеделска реституция. Ищците не
2
притежавали право на собственост върху него, тъй като и техните праводатели нямали
такова – това било установено с влезли в сила съдебни решения. Сочи се липса на
идентичност на имотите на ищците и ответниците. Описаната в исковата молба фактическа
обстановка била невярна, а сключените договори били симулативни, като били оформени за
целите на воденото между ответниците и праводателите на ищците друго съдебно дело.
Нямало реализирана насрещна престация, а Н.Н. в крайна сметка убил А. В. при скандал
между тях, тъй като последният отказал да върне на Н. собствеността върху имота. Оспорва
се върху процесния имот да е упражнявано владение и да е своен. Изтъква се, че Н. е
оспорвал заявените от ищците права до смъртта си в затвора на 10.08.2018г., поради което
съответни административни процедури били предприети едва след това. А. В. не бил
стъпвал в него, само държал нотариалния акт, което вероятно му коствало и живота. Имотът
на К. и Т. бил отчужден и причислен към държавния поземлен фонд, нямало данни да е
изваден от него, поради което бил притежание на Държавата. В проведените по делото
публични съдебни заседания тези ответници, включително конституираните по реда на чл.
227 ГПК техни правоприемници, не се явяват, като се представляват от адв. М., който
оспорва предявените искове, включително в хода на устните състезания. Допълнителни
съображения развива в Писмена защита, вх. № 322958/06.10.2025г. на СРС.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците Л. Г. Д. и Ц. Г. Д. чрез назначения им
особен представител адв. Ю. К. – АК-София, са подали Отговор на исковата молба, вх. №
307538/01.10.2024г. на СРС, с който оспорват предявените искове като неоснователни. Сочи
се, че всички наследници на И. И.К., ответници по делото, са единствени и неоспорими
собственици на нива с площ от 5400 кв.м. в землището на село И., м. „П.то“, при съседи
братя Г.и, братя Б., М.Т. и Т.И.. Поддържа позицията, застъпена в подадения от останалите
ответници по делото отговор на исковата молба. В насрочените по делото открити съдебни
заседания ответниците Д. не се явяват, като се представляват от адв. К., която оспорва
предявените искове, включително в хода на устните състезания. Не са се възползвали от
предоставената им възможност в определения от съда двуседмичен срок да депозират
писмени бележки.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и
предявените с нея искове, становището и възраженията на ответниците,
съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните
правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирани страни при наличие на правен
интерес, като предявените с нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по
същество.
Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или
решение при признание на иска.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по предявените
искове с правно основание по чл. 108 ЗС е за ищците по тях. Същите следва да установят, че
в патримониума им е възникнало/съществува на годно правно основание право на
собственост върху процесния имот в резултат на упражнявано владение върху имота
/упражнявана фактическа власт с намерение за своене/, продължителността на това владение
и манифестирането му, позоваване на изтеклата придобивна давност, както и това, че
ответниците владеят имота. В тежест на ответниците е да докажат, че в техния патримониум
е налице право, изключващо правата на ищците, ако такива се установят. Всяка от страните
следва да докаже реализацията на фактическия състав на твърдяното от нея придобивно
основание / възникване на право на собственост, съответно да опровергае наличието на
твърдяното от насрещната страна такова. Извън това в тежест на всяка от страните е да
установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни
последици.
3
С Решение № 1607/04.01.2000г. Поземлената комисия в град Б. е възстановила
правото на собственост на наследниците на Т. К. Н.а и К. Хр. в съществуващи
/възстановими/ стари реални граници върху следния имот – нива от 5дка, находяща се в
землището на село И., м. „П.“, ІІ категория, имот № 281, к.л. 7 от кадастралния план,
изработен през 1957г., при съседи Н.М. Г., К.Г.Б., път, блок на ТКЗС. С Нотариален акт №
205/15.12.2008г., т. ІІ, рег. № 10671, дело № 175/2008г. на Нотариус № ***-Л. З., Т.К.В. е
продала на съсобственика си Н.К.Н. своята 1/2 идеална част от описания поземлен имот. С
Нотариален акт № 026/19.03.2010г., т. І, рег № 1066, дело № 024/2010г. на Нотариус № *** –
Л. З., Н.К.Н. е признат за единствен собственик на описания поземлен имот по силата на
наследствено правоприемство и покупко-продажба. С Нотариален акт № 133/12.06.2012г., т.
І, рег. № 2048, дело № 51/2012г. на Нотариус № 056-П.Т., Н.К.Н. е прехвърлил на А. Г. В.
описания поземлен имот, представляващ имот с идентификатор 02659.2298.746 по
кадастралната карта и регистри, одобрени със Заповед № РД-18-13/17.01.2012г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: град Б., ул. „**********“ № 2, с площ
от 5200 кв.м. и номер по предходен план 736, кв. 9. Имотът се прехвърля в изпълнение на
дълг – изпълнение на задължение, което прехвърлителят е поел по Раздел ІІ от Договор от
15.10.2011г., сключен между страните. А. Г. В., видно от Удостоверение за наследници, изх.
№ 533/27.07.2015г. на Столичната община – Район „Триадица“, е починал на 20.07.2015г.,
като е оставил за свои наследници по закон съпругата си А. М. М. и децата си М. А. В. и А.
А. В..
С Решение от 18.05.1999г. по гр.д. № 5766/1996г. на СРС, 46 състав, влязло в сила на
04.06.1999г., на наследниците на И. И.К. /по мъж – В./ е признато правото на възстановяване
на правото на собственост върху недвижими имоти, сред които нива с площ от 5,4 дка в
землището на село И., м. „П.“, при съседи Н.М., наследници на братя Г. и К. Б., наследници
на Т.И., М.Г. и С.Г.. С Решение № 144/14.06.2005г. по гр.д. № 1355/2005г. на СРС, 29 състав,
поправено с Решение от 27.11.2006г. по същото дело и означено като влязло в сила на
23.04.2007г., на наследниците на И. И.К. /по мъж – В./ е възстановена собствеността в стари
реални граници върху нива в землището на село И., м. „П.“, с площ от 5400 кв.м., имот №
1984, кв. 9 по регулационния план от 1990г., при съседи: братя Г.и, братя В., М.Т. и Т.И.. С
Решение № 5576/02.12.2009г. на ОСЗ-Овча купел и с оглед посоченото в предходното
изречение съдебно решение на наследниците на И. И.К. е възстановено правото на
собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху нива от 5,400 дка,
находяща се в землището на село И., м. „П.“, имот № 1984, кв.9 от изработения през 1990г.
регулационен план, идентичен с имот № 130005 по плана на новообразуваните имоти, при
граници: братя Г.и, братя В., М.Т. и Т.И.. Видно от Удостоверение, изх. № ВС-01-
881/29.09.2011г. на ОСЗ-Овча купел, имотът-нива от 5,400 дка в м. „П.“ в землището на село
И., заявен от наследниците на И. И.К., е идентифициран от заинтересуваните лица като имот
с пл.№ 130005 по КВС, като е идентичен с имот № 736, кв. 9 от регулационния план от
1990г. Видно от Удостоверение за наследници, изх. № 2682/26.09.2022г. на Столичната
община – Район „Сердика“, И. И. В., родена на 12.01.1894г., е починала като вдовица на
27.01.1977г., като към момента на издаването на удостоверението нейни наследници по
закон са: Г. И. В. /син, починал в хода на настоящото дело/, Л. Д. Й. /внук/, А. К. И. /внук/,
И. К. В. /внук/, Е. В. Й. /внучка/, С. В. Д. /внучка, починала преди образуване на настоящото
дело/.
В хода на делото на ответниците е издаден Нотариален акт № 142/16.12.2024г., т. VІІ,
рег. № 13335, дело № 1216/2024г. на Нотариус № ***-С.Т., с който на ответниците в
съответно посочени в нотариалния акт дялове е признато право на собственост върху
поземлени имоти с идентификатори 32216.2298.2754 /4411,00кв.м./, 32216.2298.2755 /153,00
кв.м./ и 32216.2298.2756 /34,00кв.м./, надохящи се в град Б., ул. „Богдан“ № 2.
Л. Д. Й., Б. Н.а В., А. К. И., И. К. В., Ц.С. В., Е. В. Й., С. В. Д. и Г. И. В., към онзи
момент наследници на И. И.К./В., са подали Искова молба, вх. № 6032/06.04.2012г. на СРС,
4
против Н.К.Н. и Т.К.В., с която са поискали да бъде признато по отношение на ответниците,
че ищците са собственици на имот – нива в землището на село И., м. „П.“, с площ от 5400
кв.м., при съседи: братя Г.и, братя В., М.Т. и Т.И.. С Решение от 09.01.2018г. по образуваното
по посочената искова молба гр.д. № 17539/2012г. на СРС, І ГО, 35 състав, е признато за
установено по отношение на Н.К.Н. и Т.К.В., че Л. Д. Й., А. К. И., Е. В. Й., Г. И. В., С. В. Д.
и И. К. В. са собственици на имот-нива с планоснимачен номер 13005 /вероятно техническа
грешка, изразяваща се в изпусната една нула в номера/ в землището на село И., м. „П.“, при
съседи: братя В. /Б./, М.Т. и Т.И., идентичен с имот с идентификатор 02659.2298.746, с площ
от 5200 кв.м. За да постанови решението си, съдът е приел, че ищците се легитимират като
собственици по силата на разделителен протокол от 1932г., по силата на който И. И.К.,
чиито наследници са ищците по това дело, е получила нива от 5400 кв.м. в тази местност,
правото на собственост върху който е възстановено по реда на ЗСПЗЗ, а доводите на
ответниците за притежавано от тях право на собственост са окачествени като недоказани и
отхвърлени. Решението е потвърдено с Решение № 260198/11.01.2021г. по в.гр.д. №
12734/2018г. на СГС, ГО, ІІ-Е състав. С Определение № 60421/01.12.2021г. по к.гр.д. №
2489/2021г. на ВКС, ІІг.о., решението не е допуснато до касационен контрол, поради което
следва да се приеме за влязло в сила на 01.12.2021г., както е означено върху него. По делото
не са представени доказателства за наличие на постановено от Върховния касационен съд
решение за отмяна по реда на чл. 303 ГПК.
По настоящото дело ищците твърдят, че са правоприемници на А. Г. В., който от своя
страна е правоприемник по силата на правна сдЕ. на Н.К.Н., който от своя страна е
придобил правата върху имота по силата на наследствено правоприемство и правна сдЕ. с
Т.К.В.. Съгласно чл. 298, ал. 2 ГПК влязлото в сила решение има действие по отношение на
наследниците и правоприемниците на страните, поради което то има действие относно
принадлежността на правото на собственост на основанията, по които съдът се е произнесъл
в него: земеделска реституция и правоприемство посредством правни сделки. Този въпрос
между страните следва да се счита за решен и непререшаем – арг. чл. 299, т. 1 ГПК.
Въпросът, дали Н.К.Н., починал на 10.08.2018г., е придобил имота по давност, в
производството по гр.д. № 17539/2012г. на СРС, не е разглеждан /така – л. 163гръб, Решение
№ 260198/11.01.2021г. по в.гр.д. № 12734/2018г. на СГС, ГО, ІІ-Е състав/, поради което
единственото основание, на което е допустимо предявяването на иска за собственост от
ищците по настоящото дело, е именно придобивната давност.
По делото са изслушани заключения на вещи лица по първоначална и допълнителна
съдебно-техническа експертиза, които съдът кредитира. От заключението на вещото лице /Н.
Х./ по първоначалната съдебно-техническа експертиза става ясно, че имот № 130005 по
плана на новообразуваните имоти е частично идентичен с имот с пл. № 281, л. 7 от
кадастралния план от 1957г., като имотите се припокриват на площ от 3807 кв.м., означена
на комбинирана скица. Имот с пл. № 281, л. 7 по плана от 1957г. е идентичен с имот с
идентификатор 02659.2298.746 по кадастралната карта и регистри на град Б., който от своя
страна се припокрива на 3807 кв.м. с имот № 736, лист А-3-8-Г по план преди кадастралната
карта. Имот с идентификатор 02659.2298.746 е частично идентичен с имот 130005, като
двата имота се припокриват на 3807 кв.м. Имот с идентификатор 02659.2298.746 и имот с
пл. № 281, лист 7 от кадастъра от 1957г. според вещото лице не са идентични с имот с пл. №
1984, лист А-3-8-Г по плана, предхождащ кадастралната карта. Вещото лице е онагледило
изводите си на съответни комбинирани скици. Със Заповед № 18-11376/22.08.2014г. на
Началника на СГКК-София, влязла в сила на 08.05.2015г., кадастрален район 02659.2298
преминава от землището на град Б. към землището на село И. като кадастрален район
32216.2298. Улицата по о.т.-о.т. 75-77-78 по действащия регулационен план е отразена в
кадастралната карта, поради което от имота с идентификатор 02659.2298.746 се обособяват
три нови имота с идентификатори 32216.2298.2773 /4411 кв.м./, 32216.2298.2755 /153 кв.м./ и
32216.2298.2756 /34 кв.м./. От заключението на вещото лице /П. Д./ по допълнителната
5
съдебно-техническа експертиза се установява, че на място е ограден имот, който съответства
на имот с идентификатор 32216.2298.2773, като се касае за ограда от колове с тел. Към
датата на огледа /13.09.2025г./ имотът е почистен. На място имотът, за който се сочи да се
владее и поддържа от ответниците, съответства на този с идентификатор 32216.2298.2773,
който, както сочи и вещото лице по първоначалната експертиза, не съответства на имот с пл.
№ 1984 по кадастралната карта на село И.. Вещото лице е онагледило изводите си на
съответни комбинирани скици, представени допълнително от него и разпечатани в цвят. В
съдебно заседание, проведено на 23.09.2025г., на въпрос на адв. М., процесуален
представител на част от ответниците, дали това, което владеят неговите доверители, се
припокрива с имота, който твърдят ищците, че е техен, вещото лице отговаря, че изцяло
попада в имота, описан в нотариалните актове, потвърждавайки разделянето на имот с
идентификатор 02659.2298.746 на три отделни имота с идентификатори 32216.2298.2773,
32216.2298.2755 и 32216.2298.2756.
Като свидетели по делото са разпитани Цв.П., А. К., Д. И. и Д.С.. Свидетелят П. е
приятел на ищеца В. и майка му ищцата М.. Познава процесния имот и го описва, като сочи,
че А. В. го придобил през 2012г. Ходил е 3-4 пъти на самия имот, а отделно 2-3 пъти само е
минавал покрай него. Имотът имал ограда. Първото ходене, тъй като бил геодезист, било да
се трасира имотът и да се провери дали оградата е вярно поставена. Пред имота имало
улица, като регулацията го разделяла на три части. Имотът бил ограден отвсякъде.
Колебаейки се за конкретната година, свидетелят сочи, че 2017-2018 или 2020г. А.-син
сложил откъм улицата платна. От останалите страни имотът бил ограден с мрежа. През
2013г. имотът бил обраснал и го чистили, тъй като иначе не можело да се трасира. Тогава
там имало багери, техника и хора, които го чистели. Преди 2013г. свидетелят не е посещавал
имота. А. В.-младши поддържал периодично имота. Имотът винаги бил в едно и също
състояние, бил почистен, поддържан. Никой не идвал да поставя въпроси какво правят там.
Не е виждал друг човек там. Не е виждал насадени плодове и зеленчуци в имота. Присъствал
е на разговори по телефона с трети лица – инвеститори за имота от страна на А.В.-баща,
били водени брокери на място.
Свидетелят К. е бил ангажиран от ответниците във връзка с поддръжката на имота.
Описва същия и местонахождението му. Около 2009г., когато се запознал с И. и Л., ходили да
го огледат с цел почистване. Бил много обрасъл и не можело да се види дали е ограден. След
като го почистили се установило, че откъм улицата имало колчета с тел, а по останалите
граници - само колчета. Почиствал е имота и след това, тъй като имали фирма с
механизация. Мрежата се сложила после. Оградата представлявала бодлива тел на колчета.
От 2009г. в имота е виждал само Л., А., Е. и И.. Не познава ищците. Описва съседите на
имота. Не е бил свидетел да се местят оградите или да се слагат нови. Няколко пъти годишно
посещавал имота с цел поддръжката му. Влизало се през порта – два кола, опасани със
синджир и катинар. Имотът се почиствал с тримери и шредер – дробилка, която се закачала
на багер и така се чистело. Булдозери в имота не е виждал, нито ограда – строителна, с пана.
В имота имало домати, цветя, овощни дървета.
Свидетелят И. познава само ищеца А. В.. Преди около 4-5 години го извикал за
изчистване на имот в град Б.. Пратили комбиниран багер, но той не успял да се справи, тъй
като имало много растителност и тръни, та затова пратили булдозер. Ходил е веднъж, не
помни за следващи посещения. Няма ясен спомен за ограда. За ден-два почистили. Никой
нищо не им е казвал. Било много обрасло – съмнява се имотът да е почистван през
предходните 2-3 години.
Свидетелят С. е съсед на Л. Й.. Познава ответниците и процесния имот, като го
описва. Ходил е много пъти там, последно седмица преди разпита, а за пръв път преди около
десет години. Помагал на Л. Й., тъй като той бил много възрастен. Когато за пръв път
отишъл там, имотът бил празен и не бил ограден. Л. Й. си го заградил след това. Поддържал
6
имота – косене, почистване, много пари давал за това. Първоначално имотът не бил ограден,
като оградата била сложена преди 2-3 години. Не е виждал вътре да чисти някой друг, нито
багер. Й. споделял, че е дал много пари за косене – споменал сумата от 4000,00 лева. Не е
виждал на място някой да предявява претенции. Свидетелят е помагал на Й. при поставянето
на ограда – циментови колове с мрежа, а откъм улицата – с бодлива тел. Това станало преди
около 6-7 години. Не бил присъствал, когато е заграждан имотът, но това не ставало за един
ден. Не е бил свидетел да се местят оградите. Посочва съседи. През периода 2020-2021г. е
посещавал имота – бил почистен. В имота нямало растения, а само трева и саморасляк.
Нямало никакви дървета. Щом пораснели, ответникът Й. давал пари да се окосят. Доколкото
знае, негов съсед до имота – „едно момче“, му е косило с някакви машини – косачка,
тримери, трактор, но не знае точно, тъй като не е присъствал. Бил професионалист и с това
се занимавал, той си знаел. През периода 2020-2021г. не е виждал в имота едрогабаритна и
тежка техника. Знае че има спор за имота, но подробности по него – не.
Ищците обосновават основателността на исковете си с факта, че са владели
процесния имот от 12.06.2012г., присъединявайки към своето владение и това на своите
праводатели.
На първо място, доколкото се касае за имоти, собствеността върху които се
възстановява по силата на земеделска реституция, на основание чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, дори и
да е текла придобивна давност до 22.11.1997г., тя не се зачита, като от този момент започва
да тече нова давност. Срокът ú е винаги десет години. Така: р.28/04.05.2010г.-гр.д.844/2009г.-
ВКС,Іг.о., р.373/21.05.2010г.-гр.д.396/2010г.-ВКС,-г.о., и др. Доколкото обективно преди
приключването на земеделската реституция собствениците не могат да предявят иск за
защита на правата си, докато трае реституцията и до окончателното ú приключване,
включително след 22.11.1997г., придобивна давност не може да тече. Така: р.296/29.11.2012г.-
гр.д.320/2011г.-ВКС,Іг.о. Следователно до окончателното приключване на реституцията в
полза на ответниците по настоящото дело досежно спорния имот срещу тях придобивна
давност за него не може да тече. Най-ранният такъв момент, от който може да се приеме, че
би могло да започне да тече такава давност, следва да се счита влизането в сила на
03.02.2010г. на Решение № 5576/02.12.2009г. на ОСЗ-Овча купел. Отмененото с него
Решение № 5549/26.11.2008г. не е налично по делото, поради което съдът няма как да го
вземе предвид. Действително по делото е налице Решение № 144/14.06.2005г. по гр.д. №
1355/2005г. на СРС, 29 състав, влязло в сила на 23.04.2007г., поправено с Решение от
27.11.2006г. по същото дело, с което е отменен отказът да бъде възстановено правото на
собственост върху процесния имот, като същата е възстановена на наследниците на И. В..
Доколкото се касае за имот в урбанизирани територии /видно от представените по делото
скици, както и от тази на л. 20/, тъй като то е постановено в административно производство
по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ, то не е достатъчно, за да се приеме, че е приключила процедурата по
възстановяване правото на собственост, тъй като обективно имотът не се индивидуализира
по действащият план на населеното място и настъпилите правоизменящи факти до влизане в
сила на ЗСПЗЗ. Затова само с това решение заявителите пред поземлената комисия /
общинската служба по земеделие, не могат да се легитимират като собственици /така:
р.144/15.01.2021г.-гр.д.3694/2019г.-ВКС,Іг.о., и посочената в него съдебна практика/,
респективно срещу тях няма как да започне да тече придобивна давност. Такава би следвало
да започне да тече от 2010г. и да изтече, при непрекъснато владение от тяхна страна, през
2020г.
Тази давност, ако въобще владеят имота, е прекъсната на 06.04.2012г. с предявяване
на искове за собственост срещу праводателя на наследодателя на ищците, разгледани по
гр.д. № 17539/2012г. на СРС. От 06.04.2012г., когато е депозирана исковата молба, до
01.12.2021г., когато производството е приключило с окончателно определение на Върховния
касационен съд, давност не е текла на основание чл. 116, б. „б“ ЗЗД вр. чл. 84 ЗС. В този
смисъл: р.99/10.05.2013г.-гр.д.681/2012г.-ВКС,Іг.о., опр.2186/07.05.2024г.-гр.д.772/2024г.-
7
ВКС,Іг.о., и др. Според настоящия съдебен състав това спиране на давността важи както за
Н.К.Н., така и за ищците по настоящото дело, доколкото техният наследодател е придобил
имота в хода на висящ процес – на 12.06.2012г. /исковата молба е подадена на 06.04.2012г./ -
арг. р.97/27.07.2015г.-гр.д.6353/2014г.-ВКС,ІІг.о., р.80/07.07.2014г.-гр.д.6441/2013г.-ВКС,ІІг.о.
При това положение, броен от 01.12.2021г., десетгодишният давностен срок не е
изтекъл и не може да се обосноват собственически права на ищците върху описания в
исковата молба имот, съответно индивидуализиран в съдебните актове по воденото преди
това гр.д. № 17539/2012г. на СРС, дори и да го владеят. Затова и подробният анализ на
събраните по делото доказателства относно това дали ищците или ответниците владеят
имота се явява безпредметен.
Все пак съдът за пълнота счита за необходимо да отбележи, че декларирането на
имота за целите на облагането му с местни данъци и такси, съответно заплащането на
същите, не демонстрира упражняване на фактическа власт върху него. Ищците така и не
установиха конкретно кога и как са придобили фактическата власт върху имота, кога и как
са я изгубили, за да може да се приеме, че между тези два момента те или наследодателят им
са упражнявали такава, още повече, че от естеството на предявения иск /чл. 108 ЗС/ и
изявленията им по време на делото следва, че те към датата на първото по делото заседание
не владеят имота.
Представеният от страна на ответниците договор за поддръжка на имота /почистване/
е частен диспозитивен документ, който не се ползва с материална доказателствена сила нито
по отношение на датата си, нито относно съдържанието си.
Показанията на разпитаните по делото свидетели са особено противоречиви. Така
например свидетелят П., доведен от ищците, сочи, че имотът е почистван през 2013г. с
багери, техника и хора, тъй като е бил много обрасъл. После, винаги, когато е ходил, теренът
е бил чист, последно 2019-2020г. В същото време свидетелят И., също доведен от ищците,
но далеч по-неутрален в отношенията си с тях, сочи, че е ходил само веднъж на имота с цел
почистването му с тежка техника, това е станало към 4-5 години преди разпита му /т.е. 2020-
2021г./, имотът е бил много обрасъл, като според свидетеля през последните 2-3 години не е
бил почистван. Разминавания са налице и между показанията на свидетелите, доведени от
ответниците. Свид. К. сочи, че е видял имота за пръв път към 2009г., когато го оглеждали с
цел почистването му, като след като имотът бил почистен се видяло от къде докъде е, като
имало ограда – колчета, откъм улицата – с тел. Свид. С. е посетил за пръв път имота преди
около 10 години преди разпита /т.е./ около 2015г., и тогава имотът не бил заграден, а
ограждането станало по-късно. Според представения от ответниците договор за поддръжка
на имота възнаграждението по него е платимо в натура – добитите дърва и сено, а според
свидетеля С. за поддръжка и почистването на имота се плащали 4000,00 лева. Свидетелят
К., който често посещава имота, описва наличието на посадени домати, цветя и овошки, а
според свидетеля С., който също често посещава имота, растения в него няма – „то е трева,
саморасляк, няма никакви дървета (…) Бурени, когато вали дъжд и израснат (…)“.
Удостоверение, изх. № РБН-ГР94-2379/20.10.2020г. на СО-Район „Б.“ удостоверява
премахването на постройка в имота, но не и кой го владее фактически. Същото се отнася и
до инициираната процедура във връзка с изработване на устройствен план за имота.
Останалите приобщени по делото писмени доказателства не променят тези изводи,
поради което е безпредметно да бъдат обсъждани.
Не са налице основания за произнасяне на съда по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК по
отношение на констативния нотариален акт за собственост, издаден в хода на делото в полза
на ответниците.
Предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
8
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода от спора право на разноски имат само
ответниците. Представляваните от адв. М. ответници са заявили претенция в тази насока,
като е депозиран и списък по чл. 80 ГПК.
Ответниците Л. Д. и Ц. Д. не са доказали разноски и такива не им се следват.
Останалите ответници са доказали и в тяхна полза следва да се присъдят доказаните
разноски в размер от 3450,00 лева. Неоснователно е възражението на ищците за
прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, доколкото делото се отличава с висока
фактическа, правна и процесуална сложност, съответно обуславя и по-голяма интензивност
на професионални усилия от страна на адвокатите на страните. Не следва да се присъжда
сумата от 300,00 лева за заплатено адвокатско възнаграждение на адв. М. за изготвяне на
частна жалба, тъй като същата е оставена без уважение от Софийския градски съд /ч.гр.д. №
7531/2023г. на СГС/ и касае връщането на насрещна искова молба, с която са предявени
недопустими искове. Няма никакво основание за присъждане и на разноски от по 100,00
лева за изготвяне на отговор на исковата молба от името на ответниците Л. Д. и Ц. Д..
Същите са представлявани по делото от назначен им на основание чл. 47, ал. 6 ГПК особен
представител – адв. Ю. К., на която е определено и изплатено от внесен от ищците депозит
общо възнаграждение за цялото първоинстанционно производство.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от А. М. М., ЕГН ***********, от град София, М. А. В.,
ЕГН **********, от град София, и А. А. В., ЕГН **********, от град София, срещу Л. Д.
Й., ЕГН **********, от град София, А. К. И., ЕГН **********, от село Кубратово /Столична
община/, И. К. В., ЕГН **********, от град София, Е. В. Й., ЕГН **********, от град
София, Л. Г. Д., ЕГН **********, от град София, Ц. Г. Д., ЕГН **********, от град София,
Г. И. В., ЕГН **********, от град София, починал в хода на производството и заменен като
страна по делото от наследниците си по закон В. Г. Ц., ЕГН **********, от град София, М.
Г. В., ЕГН **********, от град София, и И. П. В., ЕГН **********, от град София,
последната също починала в хода на производството и заменена като страна по делото от
вече конституираните като такива В. Г. Ц., ЕГН **********, от град София, М. Г. В., ЕГН
**********, от град София, искове с правно основание по чл. 108 ЗС за признаване за
установено между страните, че ищците на основание изтекла в тяхна полза
придобивна давност са собственици на недвижим имот с идентификатор 02659.2298.746
/стар/ по кадастралната карта и регистри на град София, одобрени със Заповед № РД-
1813/17.01.2012г. на Изпълнителния директор на АГКК, идентичен понастоящем с
имоти с идентификатори 32216.2298.2773, 32216.2298.2755 и 32216.2298.2756, идентичен с
имот № 736, кв. 9, съответно с имот пл. № 281, к.л. 7 от неодобрен кадастрален план на град
Б., в.з. „И.“, представляващ имот № 130005 от КВС на землището на село И., находящ се на
адрес: град Б., ул. „**********“ № 2, с площ от общо 5200 кв.м., като ищцата А. М. е
собственица на 4/6 идеални части от него, а ищците М. А. В. и А. В. – на по 1/6 идеална част
от него, като ответниците бъдат осъдени да предадат на ищците владението върху така
описаните имоти.
ОСЪЖДА А. М. М., ЕГН ***********, от град София, М. А. В., ЕГН **********, от
град София, и А. А. В., ЕГН **********, от град София, да заплатят на Л. Д. Й., ЕГН
**********, от град София, А. К. И., ЕГН **********, от село Кубратово /Столична
община/, И. К. В., ЕГН **********, от град София, Е. В. Й., ЕГН **********, от град
София, както и на В. Г. Ц., ЕГН **********, от град София, и М. Г. В., ЕГН **********, от
град София, последните двама – наследници и правоприемници на починалия в хода на
9
производството първоначален ответник Г. И. В., ЕГН **********, от град София, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от общо 3450,00 лева, представляваща разноски по
делото пред първоинстанционния съд /гр.д. № 62799/2022г. на СРС/, като А. М. М. заплати
4/6 части от тази сума, а М. А. В. и А. А. В. – по 1/6 част.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан
електронно /чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен
подпис на съдията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10