№ 605
гр. София, 01.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Димитър Мирчев
Михаил Малчев
при участието на секретаря Мариела П. Миланова
като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно търговско дело №
20251001000606 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 885/19.06.2025 г., постановено по т. д. № 1819/2024 г. по
описа на Софийски градски съд, е допълнен на основание чл. 68 ЗБН списъка
на приетите вземания на кредиторите на "КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА
БАНКА" АД (в несъстоятелност), ЕИК *********, като е включено в него
вземането на „АРКУС“АД, ЕИК *********, което вземане е в общ размер от
928 330 лв., формирано от 125 000 лв. - адвокатско възнаграждение и
заплатена д. т. от 803 330 лв., представляващи направени от дружеството
съдебни разноски в производството по т. д. №3147/2017 г. по описа на СГС,
ТО, за които се е снабдило с изпълнителен лист от 03.08.2022 г., издаден въз
основа на решение №60134/15.12.2021 г. по т. д. №558/2018 г. по описа на
ВКС, Т.К., първо т.о., необезпечено и с поредност на удовлетворяване по чл.
94, ал. 1,т. 8 ЗБН.
Посоченото решение е обжалвано от ищеца в първоинстанционното
производство - „АРКУС“АД, действащ чрез процесуалния си представител, в
неизгодната за него част, касаеща поредността за удовлетворяване на
процесното вземане - чл. 94, ал. 1, т. 8 ЗБН. Във въззивната жалба се излагат
подробни съображения, че решението в обжалваната част е неправилно,
незаконосъобразно, необосновано и постановено в несъответствие със
събраните доказателства. Твърди се, че първоинстанционният съд е
възпроизвел текста на цитирано определение №67/2022 г. на ВКС, без да
1
съобрази съдържанието на разпоредбата на чл. 54 ЗБН, която дава ясна и
изчерпателна дефиниция относно вземанията, които съставляват „разноски по
несъстоятелността“ и като такива следва да се приемат с поредност по чл. 94,
ал. 1, т. 3 ЗБН. Заявява се, че даденото разрешение на въпроса с поредността
на вземанията за присъдени разноски по отменителни искове в посоченото
определение на ВКС няма как да се характеризира като израз на „трайна
съдебна практика“, както и че това разрешение е резултат на неправилно
неправилно тълкуване и прилагане на чл.54, т. 3 ЗБН. В тази насока се излагат
подробни съображения, че първата инстанция необосновано е отказала да
приложи императивните по своя характер разпоредби на чл. 4, ал. 1 и ал. 3
ЗБН, чл. 2 ЗБН, чл. 59, ал. 7 и на чл. 94, ал. 1, т. 3 ЗБН. Посочва се, че
противоречи на добрите нрави изпадналата в неплатежоспособност страна да
не внася държавна такса по отменителните искове, а спечелилата страна, която
е внесла в бюджета на съда държавна такса за впоследствие отхвърления като
неоснователен иск, да бъде поставена в по- неблагоприятно положение от
несъстоятелната банка. В дефиницията на „разноски по несъстоятелността“ по
чл. 54, т. 3 ЗБН никъде не е посочено, че държавната такса по делата не се
счита за разноски и няма основание за подобно стеснително тълкуване, с което
на практика се променя смисъла на правната норма. Поддържа се, че най-
малкото държавната такса, която е заплатена за разглеждане на касационната
жалба, в размер на 803 330 лева е разноска, която е направена изцяло по реда
на ЗБН, поради което по отношение на държавната такса по исковете по член
59 от ЗБН (каквито са исковете, по които са присъдени процесиите разноски),
безспорно поредността на приемане следва да бъде по чл. 94, ал. 1 ,т. 3 ЗБН.
Моли се решението да бъде отменено в обжалваната част, като предявените от
„АРКУС“ АД вземания за присъдени разноски в размер 928 330 лева бъдат
включени в списъка на приетите вземания на кредиторите на КТБ АД (н) с
поредност на удовлетворяване по чл. 94, ал. 1,т. 3 ЗБН. Прави се искане да се
присъдят направените пред двете инстанции съдебни разноски.
В установения от закона срок, въззиваемият и ответник в
първоинстанционното производство - "КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА
БАНКА" АД (в несъстоятелност), действащ чрез процесуалния си
представител, е депозирал отговор на въззивната жалба. В него се излагат
подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба. Моли се
решението да бъде потвърдено в обжалваната част.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от активно
легитимирана страна в процеса против решение, подлежащо на въззивно
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след преценка на изложените от
2
страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото,
съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК , приема следното:
Предмет на въззивното производство е частта от първоинстанцинното
съдебно решение, с която първоинстанционният съд е приел, че вземанията
на „АРКУС“АД, с които е допълнен на основание чл. 68 ЗБН списъка на
приетите вземания на кредиторите на КТБ АД (н), е необезпечено и с
поредност на удовлетворяване по чл. 94, ал. 1, т. 8 ЗБН. В останалата част
решението на първата инстанция е влязло в сила като необжалвано.
Въззивният съд е обвързан само от наведените във въззивната жалба
доводи за неправилност на първоинстанционното решение – арг. чл. 269, изр. 2
ГПК, поради което следва да се произнесе само в пределите на релевираните
доводи във въззивната жалба, а служебно, само когато неправилно е
приложена императивна материалноправна разпоредба.
От приетите в първоинстанционното производство доказателства се
установява следната фактическа обстановка:
Безспорно е между страните, че с решение №60134/15.12.2021г.,
постановено по т. д. №558/2018 г. по описа на ВКС, първо т.о., е отменено
решение №2309/09.11.2017 г. по т. д. №3541/2017 г. по описа на САС, в частта,
с която е потвърдено решение №831/02.05.2017 г. по т. д.№3147/2017 г. по
описа на СГС, в частта, с която са уважени предявените от синдика на „КТБ“
АД/н/ против „АРКУС“ АД, искове с правно основание чл. 59, ал. 3 ЗБН, за
обявяване за относително недействителни по отношение на кредиторите на
несъстоятелността на „КТБ“ АД/н/ 12 броя прихващания с изявления,
направени в периода от 22.07.2014 г. до 30.10.2014 г., вкл. в частта по
присъдена в тежест на „АРКУС“ АД дължима д. т. от 405 661,78 лв. за
първоинстанционното производство и от 803 330,114 лв. за въззивното
производство. Вместо това касационната инстанция е постановила
отхвърлителен диспозитив на предявените от синдика на „КТБ“ АД/н/ на
основание чл. 59 ал. 3 ЗБН, против „Аркус“ АД искове , за обявяване за
относително недействителни по отношение кредиторите на „ КТБ „ АД / н./
извършените от „Аркус„ АД прихващания, с изявления до „ КТБ „ АД , както
следва : вх.№ 7499/22.07.2014г. ,вх.№ 7500/22.07.2014 г. , вх.№
7501/22.07.2014 г. , вх.№ 7854/07.08.2014 г., вх.№ 9415/17.10.2014 г. , вх. №
9622/22.10.2014 г. , вх.№ 9633/22.10.2014 г., вх.№ 9634/22.10.2014 г., вх.№
9697/23.10.2014 г., вх.№ 9699/23.10.2014 г., вх. № 10214/30.10.2014 г. и вх.№
9417/17.10.2014 г. С това решение „КТБ“ АД /н/ е осъдено да заплати
направените от „Аркус“ АД разноски в размер на 125 000 лв. - заплатено
адвокатско възнаграждение и 803 330 лв. - заплатена държавна такса.
Безспорно е между страните, че въз основа на решението на ВКС на
03.08.2022 г. е издаден изпълнителен лист в полза на „АРКУС“ АД за сумите
от 125 000 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение и 803 330 лв. -
заплатена държавна такса.
Не е спорно между страните по делото, че с молба с вх.№510/27.06.2024
3
г. „АРКУС“ АД е предявило тези вземания пред синдика на „КТБ“ АД с
искане да бъдат включени в сметката за разпределение по чл. 95 ЗБН, за да
получи удовлетворение, като е направено е евентуално искане, ако синдикът
не приеме, че е налице хипотеза по чл. 4, ал. 3 ЗБН, то тогава тези вземания да
бъдат допълнени в списъка по чл. 71, ал. 1 ЗБН с поредност по чл. 94, ал. 1,т. 3
от същия закон, евентуално по т. 8 като необезпечени.
Не е спорно между страните по делото и че на 09.07.2024 г. с писмо изх.
№753 синдикът на „КТБ“ АД /н/ отказва да удовлетвори исканията на
„АРКУС“ АД, което дава основание на същия да депозира възражение срещу
отказа на синдика да приеме тези вземания. Това възражение е достигнало до
синдика, който на свой ред отказва да уважи възражението с писмо с изх.№№
830 и 831/07.08.2024 г.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд
намира от правна страна следното:
Спорен във въззивното производство е въпросът дали вземанията за
разноски, присъдени на ответниците в производства по искове за попълване
масата на несъстоятелността, подлежат на удовлетворяване по реда на чл. 94,
ал. 1, т. 3 ЗБН или по реда на чл. 94, ал. 1, т. 8 ЗБН.
Настоящият въззивен състав намира, че в разглеждания случай
предвидената поредност за удовлетворяване на процесните вземания е по
реда на чл. 94, ал. 1, т. 8 ЗБН, в какъвто смисъл е и практиката на ВКС
(например определение № 67/15.02.2022 г. по ч. т. дело № 1212/2021 г. на І т.
о. и определение № 432/11.02.2025 г. по к. т. дело № 1086/2024 г. на ІІ т. о.).
Претендира се от въззивника, че за вземанията му за разноски следва да бъде
определена поредност на удовлетворяване по т. 3 от чл. 94, ал. 1 ЗБН. Този
негов извод не може да бъде споделен. Съобразно разпоредбата на чл. 54 ЗБН,
разноски по несъстоятелността са: 1. възнаграждението на синдика; 2.
трудовите възнаграждения, осигурителните вноски и другите суми, дължими
по трудовите правоотношения със служителите на банката в несъстоятелност;
3. разходите за попълване, опазване, управление, оценяване и разпределяне на
масата на несъстоятелността; 4. възнагражденията на наетите от синдика
експерти и консултанти във връзка с упражняването на правомощията му.
Прави впечатление, че изброяването в разпоредбата е изчерпателно и не
допуска разширително тълкуване. В нея лимитативно са изброени вземания,
насочени към обезпечаване на развитието на откритото производство по
несъстоятелност и само за тези вземания е предвидено удовлетворяването им
да се извършва по чл. 94, ал. 1, т. 3 ЗБН. Процесните взеамния не
представляват „разноски по несъстоятелността“ по смисъла на това понятие,
даден в чл. 54 ЗБН, защото не се отнася до разход от вида на някой от изрично
и изчерпателно посочените такива в четири точки на тази норма. Ето защо и
то подлежи на удовлетворяване в производството по несъстоятелност на
банката с ред по чл. 94, ал. 1, т. 8 ЗБН. Както вече беше посочено, процесните
вземания не може да бъдат приравнени на направени разноски по
4
несъстоятелността, доколкото не са насочени към обезпечаване развитието на
това производство, не попадат сред изчерпателното изброяване на чл. 54 ЗБН.
Следователно не е налице основание за такива вземания да бъде предвидена
поредност на удовлетворяване по т. 3 на чл. 94, ал. 1 ЗБН. Поради изтъкнатите
доводи за процесните вземания правилно е определена поредност по т. 8 от
посочения текст – предвиждаща удовлетворяване на всички останали
вземания, които не отговарят на условията по т. 11 – 15 ЗБН.
Тъй като правният извод, до който настоящата съдебна инстанция
достига, съвпада изцяло с крайните правни съждения на първоинстанционния
съд, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а в обжалваната
част решението да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор пред въззивната инстанция на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК в полза на въззиваемия се дължат
разноски, като същият обаче не е отправил искане за присъждане на такива.
Воден от изложеното, Апелативен съд – София
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА в обжалваната част от „АРКУС“ АД решение №
885/19.06.2025 г., постановено по т. д. № 1819/2024 г. по описа на Софийски
градски съд, с която е определена поредност на удовлетворяване по чл. 94, ал.
1, т. 8 ЗБН.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5