РЕШЕНИЕ
№ 450
гр. Велико Търново, 15.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Теодорина Димитрова
Членове:Любка Милкова
Явор Данаилов
като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно гражданско дело №
20224100500760 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.436 ал.1 вр. чл.435 ал.2 т.6 ГПК.
Образувано е по жалба от Д. С. Д., чрез пълномощника й адв.Мина Марчева –
Миленчева, в качеството й на длъжник по ИД №20187260400076 по описа на ЧСИ Д. Бойчев
с район на действие ВТОС, против изричен Отказ на ЧСИ да прекрати принудителното
изпълнение, обективиран в Постановление от 26.09.2022г., постановено по изп. дело
№20187260400076 по неговия опис. Релевират се оплаквания за незаконосъобразност и
неправилност, както и за немотивираност на обжалвания акт на ЧСИ. Твърди се, че ИЛ,
послужил като основание за образуване на ИД, е издаден по ЧГД №1280/2014г. по описа на
ВТРС, като по същия изпълнителен титул е било образувано ИД №20147260400211 по
описа на ЧСИ Д. Бойчев, последното прекратено на основание чл.488 ал.1 т.8 ГПК на
05.09.2018г., и след изтегляне на ИЛ от кредитора е образувано ново ИД №20187260400076
по описа на ЧСИ Бойчев, по което единственото изпълнително действие, което е извършено
от страна на ЧСИ е налагането на запор върху трудовото възнаграждение със запорно
съобщение с изх.№10729/05.11.2018г. Твърди се, че след тази дата не са извършвани
никакви изпълнителни действия от страна на ЧСИ, а и взискателят не е поискал
извършването на такива, което обосновава хипотезата на чл.433 ал.1 т.8 ГПК за
прекратяване на изпълнителното производство, поради настъпила перемпция. Моли съда, да
постанови съдебно решение, с което да отмени обжалвания изричен Отказ на ЧСИ да
прекрати принудителното изпълнение, обективиран в Постановление от 26.09.2022г.,
постановено по изп. дело №20187260400076 по описа на ЧСИ Д. Бойчев. Претендира
съдебни разноски за настоящото производство в размер на внесена ДТ.
В срока по чл.436 ал.3 от ГПК са постъпили писмени възражения от взискателя „ЕОС
Матрикс“ ЕООД, чрез ЮК В. Й., с които счита жалбата за недопустима, а по същество – за
неоснователна и недоказана.
С изложени, съобразно чл.436 ал.3 ГПК, мотиви ЧСИ Д. Бойчев заема становище за
неоснователност на жалбата, с довод, че, видно от материалите по приложеното към
настоящото ИД, до обжалваното постановление за отказ от 26.09.2022г. няма твърдяния от
1
жалбоподателя период от повече от две години, в който взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия.
Съдът, след като разгледа жалбата и инвокираните в нея оплаквания, писмените
възражения по същата, запозна се с материалите по изпълнителното дело и събраните по
делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
ИД №20187260400076 по описа на ЧСИ Д. Бойчев с район на действие ВТОС е
образувано на 05.09.2018г. по молба от взискателя „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, с ЕИК
*********, чрез ЮК Георгиева, който е цесионер на вземането по ИЛ по силата на сключен
Договор за цесия от 14.11.2016г., против длъжника Д. С. Д., въз основа на ИЛ, изд. на
28.04.2014г. по ЧГД №1280/2014г. по описа на ВТРС, въз основа на който е било образувано
ИД №02211/2014г. по описа на ЧСИ Д. Бойчев, последното прекратено на основание чл.433
ал.1 т.8 ГПК.
С молбата по чл.426 ал.1 ГПК взискателят е посочил изпълнителни способи: опис на
движими вещи на адреса на длъжника и запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника.
С постановление на ЧСИ от 05.11.2018г. е наложен запор върху вземанията на
длъжника за трудово възнаграждение, като е изпратено запорно съобщение с изх.
№10729/05.11.2018г. до Р.С. КОНСУЛТ АД, получено от третото задължено лице на
04.12.2018г.
Насрочен е опис на движими вещи на 12.11.2018г. от 14,00ч., който, поради
нередовното уведомяване на длъжника, не е извършен.
С молба от 04.02.2019г. до ЧСИ взискателят е поискал налагане на запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника.
С молба от 26.10.2020г. взискателят е поискал налагане на запор върху трудово
възнаграждение и/или доход от пенсия на длъжника, както и запор на банкови сметки на
длъжника.
С постановление на ЧСИ от 16.11.2020г. е наложен запор на банкови сметки /левови
и валутни/ на длъжника в ТБ, като са изпратени запорни съобщения до различни ТБ.
С молба до ЧСИ от 16.02.2021г. взискателят е поискал налагане на запор на
банковите сметки на длъжника в ЦКБ АД и Юробанк България АД, като до посочените ТБ
са изпратени запорни съобщения от същата дата 16.02.2021г.
С молба от 23.09.2022г. до ЧСИ длъжникът, чрез пълномощника си, е поискала
прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК, поради
настъпила перемпция.
С обжалваното Постановление от 26.09.2022г. ЧСИ Д. Бойчев е постановил изричен
отказ да прекрати производството по изпълнително дело №20187260400076 по неговия опис,
като е приел, че отправеното искане не отговаря на изискванията на закона.
Обжалваното постановление на ЧСИ е връчено на длъжника на 03.10.2022г., като
жалбата против същото е подадена чрез ЧСИ на 06.10.2022г., т.е. в рамките на
двуседмичния преклузивен срок по чл.436 ал.1 ГПК.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата от длъжника с правно основание чл.435 ал.2 т.6 пр.2 ГПК е процесуално
допустима, доколкото е подадена от активно процесуално легитимирана страна, срещу
подлежащ на обжалване изричен отказ на съдебния изпълнител да прекрати принудителното
изпълнение на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК, в рамките на преклузивният двуседмичен
срок по чл.436 ал.1 ГПК, поради което подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество е неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена.
На основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК, изпълнителното производство се прекратява,
поради т.е. перемпция, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Съгласно т.10
от ТР №2/26.06.2015г. по тълк. д.№2/2013г., ОСГТК на ВКС, прекратяването на
изпълнителното производство, поради т. нар. „перемпция“ по смисъла на чл.433 ал.1 т.8
ГПК настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в
2
постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на
съответните правно релевантни факти /обжалването е без правно значение за момента на
настъпването на ефекта/. Срокът по чл.433 ал.1 т.8 ГПК е процесуален, преклузивен срок и
като такъв не подлежи на спиране и прекъсване. Двугодишният срок за перемпция започва
да тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение /включително доброволно,
напр. по постигнато споразумение между страните/, т.е. осъществяването на всички
поискани способи е приключило /успешно или безуспешно/ или поисканите не могат да се
осъществяват по причина, за която взискателят отговаря – след направеното искане не е
внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото
прилагане /Решение №37/24.02.2021г. по гр. д.№1747/2020г., Г.К., IV г.о./. Тълкуването на
разпоредбата на чл.433 ал.1 т.8 ГПК налага категоричен извод, че прекратяване на
изпълнителното производство, поради т.нар. перемпция, настъпва по силата на закона, ако
взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години, доколкото и в случая не е налице изключението по чл.433 ал.1 т.8 ГПК – изп. дело
не е за издръжка. В този смисъл и по аргумент от разпоредбата на чл.433 ал.1 т.8 ГПК,
самото искане от взискателя за извършване на изпълнително действие съставлява валидно
поискано изпълнително действие по смисъла на чл.433 ал.1 т.8 ГПК, което ще осуети
прекратяване на принудителното изпълнение на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК. За да е
налице поискано изпълнително действие по смисъла на чл.433 ал.1 т.8 ГПК е достатъчно
съдебният изпълнител да е сезиран с писмена молба от взискателя, в която се посочва
конкретно изпълнително действие, както и предпоставките, необходими за извършването
му, или да е овластен ЧСИ от взискателя с писмена молба на основание чл.18 ал.1 ЗЧСИ.
Дали поисканото изпълнително действие може да бъде реално предприето е въпрос от
значение за приложимостта на чл.116 б.“в“ ЗЗД, а не за чл.433 ал.1 т.8 ГПК. Самото искане
на взискателя за извършване на определено изпълнително действие ще попречи на
перемпцията по чл.433 ал.1 т.8 ГПК да настъпи, но ако не е извършено поисканото
изпълнително действие, давността за вземането няма да бъде прекъсната.
В процесният случай, от една страна в разрез с материалите по конкретното ИД е
твърдението на жалбоподателя, че след налагането на запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника със запорно съобщение с изх.№10729/05.11.2018г. не са
извършвани никакви изпълнителни действия от страна на ЧСИ. На 16.11.2020г. и на
16.02.2021г. с постановления на ЧСИ и въз основа на подадени молби от взискателя е
наложен запор на банкови сметки на длъжника в ТБ. Твърдението на жалбоподателя за
непредприети от страна на ЧСИ след налагането на запор върху трудовото възнаграждение
на длъжника със запорно съобщение с изх.№10729/05.11.2018г. никакви изпълнителни
действия е и неотносимо към хипотезата на чл.433 ал.1 т.8 ГПК, доколкото
непредприемането на действия за принудително изпълнение не би прекъснало давността
/арг. от чл.116 б.в“ ЗЗД/, но няма отношение към перемпцията по чл.433 ал.1 т.8 ГПК, която
настъпва само, ако взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години, доколкото в случая ИД не е дело за издръжка.
В случая по конкретното ИД не е налице твърдяната от длъжника пасивност от
взискателя, изразена в непоискване извършването на изпълнителни действия в продължение
на две години, поради което не е налице хипотезата на чл.433 ал.1 т.8 ГПК за прекратяване
на изпълнителното производство. В процесният случай двугодишният срок за перемпция
тече от дата 04.12.2018г., на която е връчено запорно съобщение №10729/05.11.2018г. на
третото задължено лице, считано от която запорът върху вземанията за трудово
възнаграждение на длъжника се счита наложен и осъществяването на всички поискани
способи е приключило /успешно или безуспешно/, като още на 04.02.2019г., т.е. в рамките
на двугодишния срок по чл.433 ал.1 т.8 ГПК е налице поискване от взискателя
извършването на изпълнително действие /запор на трудово възнаграждение/, поради което и
т.н. перемпция не е настъпила. До датата на постановяване на обжалвания изричен отказ на
ЧСИ да прекрати изпълнителното производство на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК не е
налице твърдяното бездействие на взискателя по ИД, налице е поискване от същия с молби
от 04.02.2019г., 26.10.2020г. и 16.02.2021г. извършването на изпълнителни действия и не е
изтекъл период от две години, в който взискателя да не е поискал извършването на
изпълнителни действия спрямо жалбоподателя – длъжник, поради което и изпълнителното
производство срещу него не е прекратено на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК, предвид което
3
обжалвания изричен отказ на ЧСИ да прекрати изпълнителното производство поради
перемпция се явява правилен и законосъобразен, а жалбата срещу него от длъжника е
неоснователна и недоказана и като такава следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
Претенцията на жалбоподателя за присъждане на съдебни разноски за настоящото
производство е неоснователна и следва да бъде отхвърлена, доколкото предмет на съдебен
контрол е акт на ЧСИ, досежно законосъобразността му, поради което не може да бъде
ангажирана отговорността на насрещната страна - взискател за съдебни разноски.
Мотивиран от горното и на основание чл.437 ал.4 ГПК, Великотърновски окръжен
съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалба с правно основание чл.435 ал.2 т.6 от ГПК от Д. С. Д., с ЕГН
**********, чрез пълномощника й адв.Мина Марчева – Миленчева, в качеството й на
длъжник по изп. дело №20187260400076 по описа на ЧСИ Д. Бойчев с район на действие
ВТОС, против изричен Отказ на ЧСИ да прекрати принудителното изпълнение, обективиран
в Постановление от 26.09.2022г., постановено по изп. дело №20187260400076 по описа на
ЧСИ Димитър Бойчев с район на действие ВТОС, като НЕОСНОВАТЕЛНА и
НЕДОКАЗАНА.
На основание чл.437 ал.4 ГПК решението не подлежи на обжалване.
Заверен препис от влязлото в сила съдебно решение да се изпрати на ЧСИ Д. Бойчев
с район на действие ВТОС за прилагане по изп. дело №20187260400076 по неговия
опис.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4