№ 586
гр. София , 02.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на осемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иванка Ангелова
Членове:Красимир Машев
Златина Рубиева
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно гражданско дело
№ 20211000500066 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 260844/28.10.2020 г., постановено по гр. д. № 14420/2018 г. по описа на
СГС, І ГО, 18 състав, изцяло е отхвърлен предявеният от П. В. П. срещу ЗАД „Булстрад
Виена Иншурънс Груп” АД осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с
чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 26000 лв. (след допуснатото с Определение №
464199/03.08.2018 г. на СРС по гр. д. № 57389/2017 г. изменение на този иск по реда на чл.
214, ал. 1 ГПК чрез увеличение на неговия размер), част от глобалната сума в размер на
30000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинените неимуществени
вреди (изживени болки и страдания от настъпилото на 16.01.2017 г. травматично
увреждане), ведно със законната лихва върху главното парично притезание от подаване на
исковата молба - 22.08.2017 г. до окончателното му изплащане.
За да постанови решението, първоинстанционният съд е приел, че в процеса на
доказване не е установен по несъмнен начин (чрез пълно доказване) от ищеца един от
правопораждащите спорното материално право юридически факти, а именно че водачът на
л. а. „Опел Корса”, с рег. № ******* - В. Н. Г., е извършил твърдяното противоправно
деяние, вследствие на което е настъпил процесният вредоносен резултат - травматичните
увреждания на ищеца.
Така постановеното решение в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е обжалвано от ищеца в
частта, в която предявеният иск за заплащане на заместващо обезщетение за причинените му
неимуществени вреди от настъпване на релевантното застрахователно събитие е отхвърлен
до размера от 17000 лв. Въззивникът поддържа, че решението е необосновано, тъй като,
макар и от събраните по делото доказателства, вкл. и от изслушаните две САТЕ и разпита
на свидетеля В. Г. (делинквента) да се установява по несъмнен начин, че причина за
1
настъпване на процесното ПТП, при което ищецът е пострадал, да е виновното поведение на
водача на л. а. „Опел Корса”, СГС е достигнал до правния извод, че този водач на МПС не е
извършил твърдяното противоправно деяние. В тази насока излага подробни съображения за
предотвратимостта на релевантното ПТП, в случай че през цялото време делинквентът бе
контролирал управлявания от него л. а. „Опел Корса”, като е могъл и е бил длъжен
своевременно да възприеме пресичащия пешеходец, при което е следвало да намали
скоростта с готовност да спре пред предвидимото препятствие на пътното платно. Признава,
че за настъпване на вредоносния резултат е допринесъл и пострадалият, като неговият
принос възлиза на 30%.
Въззиваемият е подал в законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК отговор на
въззивната жалба, с който я оспорва, като счита, че първоинстанционният съд обосновано -
въз основа на правилното анализиране на събраните по делото доказателства, е достигнал до
законосъобразния извод за неустановеност на твърдяното противоправно поведение на
водача на процесния л. а. „Опел Корса”. Поддържа и своевременно релевираното частично
правонамаляващо материалноправно възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
от противоправното поведение на пострадалия.
Първоинстанционното решение не е обжалвано от ищеца в частта, в която
осъдителният иск за заплащане на заместващо обезщетение за причинените неимуществени
вреди е отхвърлен над сумата от 17000 лв. до пълния му предявен размер от 26000 лв.,
поради което в тази част то е влязло в сила и въззивният съд не дължи произнасяне.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във
въззивните жалби пороци на оспорения съдебен акт.
СГС, І ГО, 18 състав, е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1
КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда и гарантира правната
възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди
срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно
деяние лице е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечаваща
неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената
отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото
лице, обхваща следните две групи материални предпоставки (юридически факти): 1)
застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или
неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с
противоправното поведение на застрахования и 2) наличие на застрахователно
правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност” между
делинквента и ответника - застраховател.
2
От представения по делото Протокол за ПТП, съставен на 16.01.2017 г. от
компетентен орган при СПП ОД на МВР, РДВР-гр. Хасково, се установява, че на 16.01.2017
г., в 13.30 ч., в гр. Хасково, на ул. „Пловдивска” пред дом № 17, е настъпило ПТП, като
водачът на л. а. „Опел Корса”, с рег. № ******* – В. Н. Г., е ударил при движение тичащия
по пътното платно пешеходец П. В. П..
Този Протокол за ПТП съставлява годно доказателствено средство, тъй като по
своята правна природа той представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на
чл. 179, ал. 1 ГПК - съставен е от компетентно длъжностно лице (разследващия орган), в
кръга на службата му по установената форма и ред, поради което този документ се ползва с
обвързваща съда материална доказателствена сила за обстоятелствата, които това
длъжностно лице е възприело непосредствено.
От разпита на свидетеля-очевидец В. Н. Г. (лицето, което се твърди, че е извършило
процесното противоправно деяние) се установява, че преди настъпване на релевантното
ПТП той се е движел с управлявания от него л. а. „Опел Корса” на заледен път - при
затрупани и непочистени от сняг тротоари. Видял група ученици, които се движели на
пътното платно в същата посока, в която и той се движел. Предприел маневра
„заобикаляне”, за да избегне евентуален инцидент с учениците, но в последния момент с
периферното зрение забелязал, че един от тях предприел пресичане на пътното платно - без
да се огледа, вследствие на което настъпил ударът между него и лекия автомобил (в
страничната дясна част на МПС, в областта на дясното предно огледало). След удара
момчето било паднало на земята. Според субективните възприятия на свидетеля той
управлявал лекия автомобил доста бавно (не повече от 5 км./ч.). Изяснява, че пострадалият
бил облечен с яке с качулка върху главата, която закривала лицето му; преди да пресече, не
се огледал, дори имало викове от неговите съученици, но той не ги чул. Пострадалият се
придвижвал бързо.
От приетата от СГС като компетентно изготвени и неоспорени от страните
първоначална и допълнителна САТЕ, изготвени въз основа на събраните по делото писмени
доказателствени средства, вкл. и съставения в образуваното досъдебно производство
Протокол за ПТП и показанията на свидетеля-очевидец В. Н. Г., се изяснява
правнорелевантният факт, че на 16.01.2017 г., около 13,30 ч., в гр. Хасково, на ул.
„Пловдивска” срещу дом № 17 е настъпило ПТП между движещия се л. а. „Опел Корса” и
пешеходеца - ищеца, който е ходел по пътното платно, попътно на МПС. Изяснява се, че
виждайки група деца пред себе си, водачът на лекия автомобил се е насочил наляво към
лентата за насрещно движение, предприемайки маневра „заобикаляне”. Пострадалият, който
е бил с поставена качулка на главата си, без да се огледа, се е насочил наляво, вследствие на
което е настъпило съприкосновение между страничната дясна част на автомобила и
пешеходеца - той е паднал на терена, при което е настъпил вредоносният резултат. При
изслушване на САТЕ в проведеното на 01.10.2020 г. о. с. з. вещото лице пояснява, че в
Протокола за ПТП е удостоверено правнорелевантното обстоятелство, че тротоарите са били
3
заснежени - с 65 см. сняг, поради което придвижването по тях е невъзможно.
Съдът възприема изцяло доказателствените (фактически) изводи на вещото лице, тъй
като експертизата е изготвена компетентно и добросъвестно, като в. л е изследвало пълно и
задълбочено представените по делото доказателства, вкл. и при преглед на Протокола за
ПТП и изготвените снимки, както и свидетелските показания, дадени пред СГС, и е
отговорило изцяло на поставените задачи, предмет на допуснатите САТЕ.
При съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства и установените
по правилата на логическото мислене, научните достижения и опитните правила
взаимовръзки между явленията и обстоятелства в обективната действителност (арг. чл. 153,
предл. 2 ГПК) – чрез приетите САТЕ, настоящата съдебна инстанция достига до
категоричния правен извод, че деянието на водача на л. а. „Опел Корса”, с рег. № ******* -
В. Н. Г., е противоправно, защото е извършено в противоречие с изискванията на правилата
за движение по републиканските пътища на Република България (чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП,
чл. 5, ал. 2, т. 1 ЗДвП, чл. 116 ЗДвП и чл. 117 ЗДвП), тъй като не е предприел действия по
намаляване на скоростта с готовност екстрено да спре пред предвидимото препятствие -
намираща се група деца на пътното платно при заледено, непочистено пътно платно и
тротоари при снежно покривка около 60 см., като е следвало да предвиди, че едно от децата,
което е с качулка на главата си, е със затруднено периферно зрение и би могло, без да се
огледа, внезапно да предприеме пресичане на пътното платно.
Следователно, делинквентът (водачът на процесния лек автомобил) е могъл и е бил
длъжен да предвиди и предотврати общественоопасните последици, като съобрази
конкретната пътна обстановка (водачът на процесния автомобил заявява пред съда като
свидетел, че движението по този път е било затруднено - заледен път, на който в неговата
посока са се движели ученици, един от които - пострадалият, е бил с качулка на главата си),
да намали значително скоростта на движението с готовност да спре. Но вместо да съобрази
предвидимата опасност - попътно движение на ученици в усложнена зимна обстановка,
делинквентът е предприел маневра „заобикаляне”, вследствие на което при внезапното
предприето пресичане с бърз ход (тичайки) от пострадалия е настъпило процесното ПТП. В
този смисъл, вместо да спре докато не премине опасността - учениците да се отдалечат на
безопасно за преминаване с автомобил място, водачът на МПС е предприел несъобразената
маневра „заобикаляне”. Следователно, той е нарушил предписаните в диспозициите на чл.
20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП и чл. 117 ЗДвП нормативни правила, като не е предприел действия за
намаляване на скоростта с готовност да спре пред предвидимото препятствия, поради което
неговото противоправно поведение се явява една от причините за настъпване на процесния
противонормен резултат.
Вината се предполага – чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като тази презумпция не бе оборена в
настоящото производство чрез обратно доказване от ответника, което винаги е пълно и
главно, както предписва правната норма, уредена в чл. 154, ал. 1 ГПК. Тъй като
причинените вреди са закономерна, естествена, необходима, присъща последица от
4
противоправното поведение на делинквента – В. Н. Г., настоящата съдебна инстанция счита,
че всички елементи на фактическия състав, пораждащ деликтната отговорност на водача на
л. а. „Опел Корса”, с рег. № *******, са осъществени в обективната действителност.
Не е спорно между страните, а и от официалното удостоверително изявление на
компетентния контролен орган по движението по пътищата, обективирано в процесния
Протокол за ПТП (арг. чл. 179, ал. 1 ГПК), се установява правнорелевантният факт, че при
настъпване на процесното ПТП деликтната отговорност на водача на лекия автомобил е
била обезпечена от ответното застрахователно дружество чрез сключен договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, обективирана в
застрахователна полица, с правно действие от 09.12.2016 г. до 08.12.2017 г.
Тъй като причинените вреди, изразяващи се в преживени болки и страдания на
пострадалия, са закономерна, естествена, необходима, присъща последица от
противоправното поведение на делинквента, ищецът установи в процеса на доказване чрез
пълно и главно доказване възникването на всички юридически факти (материални
предпоставки), при чието проявление е породено предявеното спорно материално право.
От приетата от СГС като компетентно изготвена и неоспорена от страните СМЕ се
установява по несъмнен начин, че причинените на ищеца травми са в пряко причинно-
следствената връзка с процесното ПТП.
При определяне размера на обезщетението е необходимо да се отчете начинът на
извършването на противоправното деяние, претърпените от ищеца болки и страдания
вследствие на причинените му травматични увреждания, периодът за пълното
възстановяване, неговата възраст, причинените му неудобства и дискомфорт при социални
контакти, социално-икономическите условия в страната към момента на настъпване на
застрахователното събитие - началото на 2017 г., както и високият нормативно определен
лимит на обезщетението за настъпили неимуществени вреди, виновно причинени от
застраховано лице по застраховка „Гражданска отговорност” – в размер до 10 млн. лв.,
независимо от броя на пострадалите лица (арг. чл. 492, т. 1 КЗ - в релевантната редакция на
тази правна норма).
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на
лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите,
предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС №
4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
При определяне на това заместващо обезщетение следва да се вземе предвид
обстоятелството, че от процесното ПТП на ищеца П. В. П. е причинена единствено
контузия в областта на лявата тазобедрена става. При извършения анализ на представената
по делото медицинска документация вещото лице достига до доказателствения извод, че
твърдението в исковата молба, че от релевантното ПТП е получена фрактура на горния ръб
5
на лявата ацетабуларна ямка, е недоказано („несъстоятелно”) - тази фрактура би се
характеризирала със значително по-драстични манифестни симптоми (болки, ставна
хватливост, пълен блокаж на движенията, костно хрущене при движение), които са
задължавали лекуващият лекар да извърши спешно оперативно лечение, но такова не е
осъществено. Липсата на получена фрактура се установява и от признанията на ищеца,
обективирани в Протокола за разпит по ДП № 47/2017 г. по описа на РУ-Хасково (л. 61-63
от кориците на делото пред СГС) - „На 20.01.2017 г. ходихме във „Военна болница” в гр.
Хасково, където ми направиха снимка на рентген - този път на целия таз, и последната
диагноза, която ми дадоха, беше, че нямам никакви счупвания на тази, а единствено
контузия”.
СМЕ изяснява, че претърпяната контузия на лявата тазобедрена става е довела на
пострадалия до болки с различна интензивност - за срок около 30 дни, като през първите 2
седмици те са били с по-интензивен характер, като след този период те са станали само
периодично явяващи се (при обща преумора и при рязка промяна на времето). Именно през
първите 2 седмици ищецът е провеждал лечението си на постелен режим, което е налагало
да му се помага от близките при извършване на ежедневните му дейности. При прегледа,
извършен на 20.01.2017 г. (четири дни след ПТП), ищецът отново се е оплакал от болки в
лявата тазобедрена става, както и че има намален обем на движенията - обективно е
установен оток, ограничени и болезнени движения на лявата тазобедрена става, като е било
назначено медикаментозно лечение. Вещото лице установява, че общото състояние на
пострадалия към настоящия момент е стабилизирано, като липсват клинични данни той да е
претърпял някакви негативни последици или усложнения от процесната контузия, поради
което е напълно възстановен.
При обсъждане на СМЕ настоящият съдебен състав възприема изцяло направените
доказателствени (фактически) изводи, тъй като тя е изготвена след преценка на всички
събрани по делото доказателства - медицинска документация, като е отговорила подробно
на всички поставени релевантни въпроси.
При така изяснените правнорелевантни факти въззивният съд приема, че
заместващото обезщетение на ищеца за причинените му от противоправното поведение на
делинквента неимуществени вреди е в размер на 5000 лв. (поради тази причина този, както
и много от предявените искове срещу ГФ и застрахователни дружества, е следвало да се
заявят до размера от 25000 лв., като родово компетентен би бил районният съд - но
високият размер на отхвърлената част от предявения иск трябва да се съобрази при
изчисляване на дължимото адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на
ищеца). Законодателят е определил висок нормативен максимум на застрахователното
обезщетение за причинените от застрахованото лице неимуществени вреди – в размер на 10
млн. лева при причиняване на неимуществени и имуществени вреди при всяко едно
застрахователно събитие – арг. чл. 492, т. 1 КЗ. Следователно, по този начин той е целял
заместващото обезщетение да отговаря на действително претъпените болки и страдания.
Заместващото обезщетение представлява парично право, като неговата обезщетителна
функция е насочена към получаване на имуществени блага, чрез които да бъде морално
удовлетворен пострадалият, като емоционално да бъдат потиснати изживените
неблагоприятни последици от причинените му болки и страдания. В този смисъл съобразно
обществено-икономическите условия в страната към момента на настъпване на процесното
6
застрахователно събитие – началото на 2017 г., и наложилите се морални норми в
обществото, респ. съобразно съдебната практика справедливият размер за заплащане на
заместващо обезщетение при подобни травматични увреждания (контузия в областта на
лявата тазобедрена става, която е отшумяла за около 30 дни, като през първите 2 седмици те
са били с по-интензивен характер, а след този период те са станали само периодично
явяващи се; през първите 2 седмици лечението е провеждано на постелен режим, което е
налагало на ищеца да се помага от близките при извършване на ежедневните му дейности)
на пострадал в юношеска възраст (на 16 ненавършени години при настъпване на
злополуката), настоящата съдебна инстанция приема, че заместващото обезщетение за
преживените от ищеца болки и страдания вследствие на настъпилото ПТП е в размер на
сумата от 5000 лв. Съдът, при съобразяване с опитните правила, взема предвид и
правнорелевантния факт, че при настъпване на процесното ПТП пострадалият неминуемо е
изживял силен стрес, шок, уплаха при внезапния удар с лек автомобил.
Основателно е обаче релевираното в отговора на исковата молба възражение от
ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от загиналата (т. нар. „компенсация на
вини”, уредена в чл. 51, ал. 2 ЗЗД). За да се определи дали е налице съпричиняване на
вредоносните последици, респ. степента на участие на пострадалия в цялостния
съпричинителен процес, е необходимо да се изследва механизмът на настъпване на
процесното ПТП. Процесуалното задължение (доказателствената тежест) за установяването
на този правнорелевантен факт принадлежи на страната, която навежда това частично
правоизключващо възражение, като доказването трябва да е пълно (несъмнено, безспорно)
съобразно правилата, предписани в правната норма на чл. 154, ал. 1 ГПК.
От приетите като компетентно изготвени и неоспорени от страните САТЕ се
установява по несъмнен начин, че пострадалият пешеходец е предприел пресичане на
пътното платно на място, където не е разрешено за движение на пешеходци и е
изключително рисковано и опасно (при тежки климатични условия - заледен път, ищецът е
бил облечен с яке с качулка на главата, което затруднява както неговото периферно зрение,
така и звуковото възприемане на движещо се зад него МПС), като внезапно, тичешком се е
насочил към средата на пътното платно, в който момент делинквентът е предприел опасната
маневра „заобикаляне” на група ученици.
Следователно, по несъмнен, безспорен, категоричен начин бе установено в процеса
на доказване от ответника, комуто принадлежи процесуалното задължение
(доказателствената тежест), че при настъпване на процесното застрахователно събитие
пострадалият пешеходец чрез своето противоправно поведение е допринесъл във висока
степен за настъпване на вредоносния резултат. Неговото внезапно отклонение от
праволинейното движение, без да се огледа преди извършване на пресичането на пътното
платно, е довело в значителна степен до невъзможността делинквентът да предприеме в по-
ранен момент действия за предотвратяване настъпването на процесното ПТП. Но и
делинквентът е могъл и е бил длъжен своевременно да съобрази, че при попътно движение в
неговата пътна лента (при заледен път и непочистени тротоари, по които е невъзможно да се
придвижват пешеходци - с 60 см. сняг) на група ученици, едно от които е с качулка върху
главата, те представляват съществена опасност за движението по пътя, вследствие на което
да намали още повече ниската скорост на движение с готовност да спре пред предвидимото
7
препятствие. Напротив, вместо да спре или да изчака учениците да се отдалечат на
безопасно за преминаване на лекия автомобил място, делинквентът е предприел опасна в
конкретната пътна обстановка маневра „заобикаляне”, вследствие на което е настъпил
процесният вредоносен резултат.
При така изяснените правнорелевантни факти, при съобразяване с казуалния принос
на всички участници в процесното ПТП, настоящият съдебен състав достига до правния
извод, че пострадалият чрез своето противоправно поведение е допринесъл в съвкупния
съпричинителен процес с 30% за настъпване на телесните увреждания, поради което
претендираното застрахователно обезщетение за причинените неимуществени вреди в
размер на 5000 лв. следва да бъде намалено с 30%, което възлиза на сумата от 3500 лв. (5000
лв. х 70%).
Следователно, предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във
вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД трябва да бъде уважен до този размер, като в тази част бъде отменено
първоинстанционното решение, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба -
22.08.2017 г., до окончателното й заплащане. Крайният съдебен акт на СГС, представляващ
по своето правно естество определение, трябва да бъде отменен и в частта, в която на
основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК ищецът е осъден да заплати на ответника съдебни
разноски над сумата от 216,35 лв. до присъдения размер от 250 лв., вкл. и над сумата от 100
лв. до присъдения размер от 150 лв. - юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство пред СГС (съобразно отхвърлената част от предявения иск).
При този изход на спора, съобразно уважената и отхвърлена част от предявени иск,
на основание чл. 38, ал. 2 ЗА в полза на процесуалния представител на ищеца адв. А. Е. М.
от САК трябва да се присъди адвокатско възнаграждение за процесуално представителство
пред СГС в размер на сумата от 176,35 лв., а за безплатното процесуални представителство
пред САС сумата от 214,18 лв. - на основание чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
За отхвърлената част от предявената въззивна жалба на основание чл. 78, ал. 8 ГПК,
във вр. с чл. 273 ГПК, чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 НЗПП в полза на въззиваемия трябва да се
присъди сумата от 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство пред САС (съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото).
Тъй като ищецът е бил освободен от процесуалното задължение за заплащане на
държавна такса и съдебни разноски на основание чл. 83, ал. 2 ГПК (над сумата от 50 лв.
държавна такса), ответникът трябва да бъде осъден по правилата на чл. 78, ал. 6, във вр. с чл.
83, ал. 2 ГПК да заплати държавна такса за разглеждане на иска пред СГС в размер на 90
лв., както и сумата от 53,85 лв. съдебни разноски, а в полза на бюджета на САС сумата от
70 лв., представляваща дължимата държава такса за разглеждане на въззивната жалба.
Мотивиран от горното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
8
ОТМЕНЯ Решение № 260844/28.10.2020 г., постановено по гр. д. № 14420/2018 г. по
описа на СГС, І ГО, 18 състав, в частта, в която е отхвърлен предявеният от П. В. П. срещу
ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1
КЗ, във вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД до сумата от 3500 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за причинени неимуществени вреди от настъпило на 16.01.2017 г.
застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска отговорност”, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба - 22.08.2017 г., до окончателното й
заплащане, както и в частта, в която П. В. П. е осъден на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК
да заплати на ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” АД сумата над 216,35 лв. до
присъдения размер от 250 лв., респ. над сумата от 100 лв. до присъдения размер от 150 лв. -
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство, като ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, пл. „Позитано” № 5 да заплати на П. В. П., ЕГН
**********, с адрес гр. ***, ул. „***” № **, ет. * по иска с правно основание чл. 432, ал. 1
КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата от 3500 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за причинени неимуществени вреди от настъпило на 16.01.2017 г.
застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска отговорност”, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба - 22.08.2017 г., до окончателното й
заплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решението в останалата обжалвана част.
РЕШЕНИЕТО в останалата част като необжалвано е влязло в сила.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗА ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС
ГРУП” АД да заплати на адв. А. Е. М. от САК, с адрес гр. ***, ул. „***” № **, ап. *, партер
сумата от 176,35 лв., представляващо адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално
представителство пред СГС, както и сумата от 214,18 лв. - адвокатско възнаграждение за
безплатно процесуално представителство пред САС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК, чл. 37 ЗПП и чл. 25,
ал. 1 НЗПП П. В. П. да заплати на ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” АД
сумата от 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред
САС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6, във вр. с чл. 83, ал. 2 ГПК ЗАД „БУЛСТРАД
ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” АД да заплати сумата от 90 лв. държавна такса и сумата от
53,85 лв. съдебни разноски – в полза на бюджета на СГС, а на основание чл. 78, ал. 6, във
вр. с чл. 83, ал. 2 ГПК и чл. 273 ГПК сумата от 70 лв. държавна такса – в полза на бюджета
на САС.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен
съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
9
ПРЕПИС от настоящото Решение да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10