Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
...............2021г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски районен
съд, XXXVI – ти състав
На двадесет и осми януари две хиляди и двадесет и първа година
В
публично заседание
Районен съдия: Теодора Шишкова
Секретар:
Неше Реджепова
като разгледа
докладваното от съдията
а.н.д. № 4522 по описа за
2020 година, установи следното:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Oбразувано e по жалба на
„Б.С.И.“ ЕООД срещу Наказателно постановление № 03 –
012813 от 22.07.2020 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда”
– гр. Варна, с което на дружеството на основание чл. 416, ал. 5 и чл. 414, ал.
3 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лв. за нарушение на чл.
62, ал. 1, вр. чл. 1, ал.2 и чл.61, ал.1 КТ.
В жалбата са изложени
съображения за незаконосъобразност на наказателното постановление поради
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост
на наложената имуществена санкция. Отправено е искане за отмяна на
наказателното постановление, а в условията на евентуалност за неговото
изменение.
В проведеното открито
съдебно заседание въззивното дружество се
представлява от своя процесуален представител адв. Р.К.,
който поддържа съображенията, изложени във въззивната
жалба и акцентира на обстоятелството, че именно работодателят е съдействал на
АНО за правилното установяване на самоличността на лицето, поради което и ако
следва да бъде наказан, то тази санкция следвало да бъде в минимален размер.
В проведеното открито
съдебно заседание въззиваемата страна Дирекция
„Инспекция по труда” – гр. Варна се представлява от своя процесуален
представител, който моли за потвърждаване на наказателното постановление, като
излага съображения за неговата законосъобразност. Отправя искане за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази
възраженията и доводите, изложени от страните, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 23.06.2020 г. около
11,50 часа представители на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, измежду
които и св. Н.И.И. (главен инспектор в Дирекция
„Инспекция по труда“ – Варна), извършили проверка за спазване на трудовото
законодателство в строителен обект (вилна сграда), намиращ се в поземлен имот с
идентификатор 10135.2515.3010, кв. 15 по плана на СО „Ален мак“, гр. Варна.
При извършената проверка
инспекторите установили да полага труд лицето М.С.Р., който заемал длъжността
„зидар“, с установено работно време от 08.00 часа до 17.00 часа и трудово
възнаграждение от 1200 лева месечно, без да има сключен с дружеството трудов
договор, като същият лично декларирал елементите на трудовото правоотношение,
като се вписал с друго име – П.М..
На дружеството била
връчена призовка за явяване на представител в Дирекция „Инспекция по труда“ –
Варна и представяне на документи, включително трудовите досиета на установените
при проверката работници, като дружеството заявило, че във въпросния ден на
обекта действително е работило лицето М.Р. за което е получил възнаграждение.
Приемайки, че дружеството
е извършило нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл.1,
ал.2, вр. чл. 61, ал.1 КТ, на 15.07.2020 г. св. И.
съставил акт за установяване на административно нарушение срещу дружеството,
който бил връчен на управителя Пламен И. Коцев.
В предвидения в
разпоредбата на чл. 44, ал. 1 ЗАНН срок дружеството не е депозирало писмено
възражение срещу съставения АУАН, като на 22.07.2020 г. директорът на Дирекция
„Инспекция по труда” – гр. Варна, приемайки идентична фактическа обстановка,
като тази, изложена в АУАН, издал обжалваното наказателно постановление.
Гореизложената фактическа
обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните гласни доказателствени средства: показанията на св. Н.И.И., и представените по преписката писмени доказателства и
доказателствено средства, сред които: протокол за извършена проверка; декларация;
констативен протокол; идентификационна карта; призовка и заповед на
изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ и
АУАН.
Съдът кредитира гласните доказателствени средства – свидетелските показания на св. Н.И.,
като обективни и достоверни, доколкото същите са последователни, логични и не
съдържат противоречия в себе си, а освен това съответстват на събраните по
делото писмени доказателства, като от същите се установява, че работникът Р. е
изпълнявал трудовите си функции на „зидар“ на 23.06.2020 г., когато е извършена
проверката, и е бил установен да полага труд в проверявания обект.
При така установеното от фактическа страна,
съдът намери от правна страна следното:
Жалбата срещу
наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7
– дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване,
поради което се явява процесуално допустима.
Съдът в рамките на
служебната проверка не констатира съществено нарушение на процесуалните
правила, визирани в ЗАНН.
Административно
наказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а
наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен
срок. АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа
необходимите реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН, и е надлежно предявен по реда
на чл. 416, ал. 3 КТ. НП е издадено от компетентен орган, отговаря на
изискванията на чл. 57 ЗАНН.
При анализа на приложимата
нормативна уредба, съдът намира, че е налице нарушение на разпоредбата на чл.
62, ал. 1 от КТ, съгласно която трудовият договор се сключва в писмена форма и
то между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа
(чл. 61, ал.1 КТ). В чл. 1, ал. 2 КТ е регламентирано, че отношенията при
предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.
От събраните по делото доказателства се установяват като
налични всички елементи на трудово правоотношение между въззивното
дружество М.Р. : две страни (работодател и работник); определено място на
работа (гр. Варна); заемането на конкретно определена длъжност (зидар);
определено трудово възнаграждение с постоянен характер (1200 лв.); периодичност
на заплащането (месечно); продължителност на работния ден (от 08,00 часа до
17,00 часа) - по арг. от чл. 66, ал. 1 КТ.
Съдът намира, че в настоящия случай е неприложима
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, тъй като не са налице такива смекчаващи
отговорността обстоятелства, които да отличават нарушението като такова с
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от този вид. Напротив касае се за типично нарушение.
По отношение на възражението за допуснато нарушение на
чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН съдът намира, че както в АУАН, така и в
НП е налице пълно, точно и ясно описание на нарушението и обстоятелствата, при
които е извършено. В тези актове са посочени мястото и времето на извършване на
нарушението (на 23.06.2020 г. в ПИ с идентификатор 10135.2515.3010 в гр.
Варна), посочени са съставомерните признаци, а
именно, че въззивното дружество е допуснало конкретен
работник до работа, без да има сключен трудов договор.
Разпоредбата на чл. 414, ал. 3 КТ предвижда имуществена
санкция за работодател, който наруши разпоредбата на чл. 62, ал. 1 КТ, в размер
от 1500 до 15 000 лв.
При индивидуализиране на имуществената санкция съдът
отчита като смекчаващо отговорността обстоятелството, че в
административно-наказателната преписка не се съдържат данни въззивното
дружество да е санкционирано за подобни нарушения на трудовото законодателство,
което мотивира съда да приеме, че нарушението е извършено за първи път, което
от своя страна налага извода за едно като цяло отговорно и правилно отношение
на въззивното дружество към законоустановения
ред в страната.
Съдът не отчете отегчаващи отговорността обстоятелства,
поради което и в съответствие с чл. 27, ал. 2 ЗАНН имуществена санкция в
минималния размер от 1500 лв. се явява справедлива и напълно съответстваща на
целите, предвидени в разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН.
По изложените съображения, съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление следва да бъде изменено в санкционната му част, като
наложената имуществена санкция в размер на 5000 лв. бъде намалена до
предвидения в закона минимум от 1500 лв.
С оглед изхода на спора право на разноски се поражда за
всяка от страните съобразно уважената, респ. отхвърлена част.
Искане за присъждане на разноски е направено само от въззиваемата страна, която е представлявана от юрисконсулт
и претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Съдът определя дължимото в случая юрисконсултско
възнаграждение на въззиваемата страна в размер на
80,00 лв. предвид провеждането само на едно съдебно заседание, от което има
право на 24 лв., пропорционално на отхвърлената част от обжалването, на
основание чл. 63, ал. 5 вр. ал. 3 ЗАНН вр. чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 37 ЗПрП и чл.
27е, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
СЪДЪТ
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 03 – 012813 от 22.07.2020
г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Варна, с което
на „Б.С.И.“ ЕООД на основание чл. 416, ал. 5 и чл. 414, ал. 3 КТ е наложена
имуществена санкция в размер на 5000 лв. за нарушение на чл. 62, ал. 1 КТ, като
НАМАЛЯВА размера на наложената имуществена санкция от 5000 (пет хиляди) лева
на 1500 (хиляда и петстотин) лева.
ОСЪЖДА „Б.С.И.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление *** да заплати на „Дирекция Инспекция по труда" – гр. Варна,
сумата от 24 лв. (двадесет и четири лева), представляваща направени във въззивното производство разноски, на основание чл. 63, ал.
5 вр. ал. 3 ЗАНН вр. чл.
144 АПК вр. чл. 78, ал. 3 ГПК вр.
чл. 37 ЗПрП и чл. 27е, ал. 1 от Наредба за
заплащането на правната помощ.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от получаване на съобщението
за изготвянето му пред Административен съд – гр. Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: