РЕШЕНИЕ
№ 14402
гр. София, 24.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Н. МОНЧЕВА СТОЙНЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело №
20231110163687 по описа за 2023 година
Ищецът „В. К.“ АД твърди, че на 06.04.2022 г. ответникът – А. К. А. е сключил с
дружеството (в качеството му на заемодател) – Договор за кредит „Violeta” под
формата на кредитна линия с възможност за еднократно или многократно усвояване
на главница до размера на одобрения кредитен лимит, който в настоящия случай е в
размер на 1000 лева и по силата на този договор е усвоил заемна сума в размер на
посочената сума. Посочва, че с подписване на договора ищецът се е задължил да
заплаща текущото си задължение до 30 дни от усвояване на главницата, като при
еднократно усвояване на кредитния лимит с подписване на договора за кредит 30 дни
започват да текат от датата на усвояване на целия кредитен лимит, а при усвояване на
части – 30 дни текат от датата на първото частично усвояване. Поддържа, че преди
сключване на Договора е представен Стандартен европейски формуляр (СЕФ),
описващ всички условия по договора съгласно изискванията на ЗПК, както и че
Кредитополучателят е заявил и декларирал, че е избрал доброволно преди подписване
на договора да се ползва от допълнителен пакет от услуги „VIP обслужване“ и такси за
действия по ограничаване на негативни последици при просрочие“, за което му е
предоставена и Тарифа.
Поддържа, че към момента на депозиране на исковата молба, задълженията на
кредитополучателя за заплащане на текущите задължения по кредита са били
просрочени, а срокът на договора е изтекъл. Твърди, че срокът е определен в чл. 4, ал.
1
1, т. 1 – 1 година, а съгласно чл. 4, ал. 2 влиза в сила от датата на неговото подписване,
което означава, че процесния договор е изтекъл на дата – 06.04.2023 г. Изтъква, че
наличието на неизплатени падежирали и изискуеми суми, както и изтичане на срока
на договора обуславят правния интерес на ищцовото дружество да предяви
осъдителни искове в настоящото производство за заплащане на дължимите суми по
договора.
Заявява, че на дата – 07.04.2022 г. е усвоена сума в размер на 1000 лева, с което е
усвоен целия кредитен лимит, който е в размер на 1000 лева. Поддържа, че след
усвояване на главница и до настоящия момента няма заплатени суми:
Поддържа, че задълженията по кредита за период 08.05.2022 г. – 06.04.2023 г.
ведно с усвоения кредитен лимит са в общ размер на 1962,08 лева, които разбити по
видове са както следва:
-1000,00 лева – главница;
-237,82 лева – директен дебит;
-150,76 лева – лихва;
-60,34 лева – неустойка за липса на удостоверение;
-251,28 лева – Такса ангажимент;
-60,34 лева – Удостоверение за липса на задължения;
-37,04 лева – законна лихва;
-164,50 лева – Такса забава.
Поддържа, че периода за погасяване на текущото задължение са 12
тридесетдневни периоди, какъвто е и срока на договора. Твърди, че датата на падеж на
текущото задължение е крайната дата на този тридесетдневен период за заплащане на
текущото задължение. Изтъква, че няма нито една погасена вноска към главницата и е
усвоен кредитен лимит от 1000 лева, който е дължим в края на последния
тридесетдневен период. Сочи, че по кредит „Виолета“ вноските не са анюитетни,
главницата се дължи в края на периода на договора, освен ако Кредитополучателят не
реши да се възползва от уговорения в договора – 10 – дневен гратисен период – без
никакво оскъпяване, съгласно условието на чл. 4, ал. 1, т. 3 от Договора. Посочва, че
главницата е усвоената сума от одобрения кредитен лимит посочен в чл. 2, ал. 1 от
Договора, дължима в края на договора или по желание на кредитополучателя изцяло
или частично по всяко време на кредита.
Твърди, че условието „директен дебит“ е договорено в чл. 15, ал. 1 до ал. 3 от
Договора, като при непредставянето на съгласие за директен дебит се начислява
неустойка за неизпълнено задължение. Сочи, че размерът на същата е 2% от усвоената,
но непогасена главница, като начислената неустойка се дължи ведно с текущото
месечно задължение в края на този тридесетдневен период. Посочва, че ако се
2
предостави съгласието на директен дебит, дори и на по – късен етап, а не в
договорения срок, кредиторът се задължава да спре начислението. Твърди, че до края
на срока на договора такова съгласие за директен дебит не е предоставено.
Поддържа, че страните се споразумяват, а кредитополучателят декларира, че е
запознат и съгласен, че в срок до 5 дни от подписване на настоящия договор за
паричен заем, както и 2 дни преди изтичане на всеки следващ тридесет дневен период
на заплащане на текущото задължение, се задължава да предоставя Удостоверение за
настоящ адрес, като при непредставяне на удостоверението за настоящ адрес се
начислява неустойка в размер по 0,5% от общия размер на усвоената/усвоените и
непогасена/негопасени главница/главници като начислената неустойка става част от
текущото задължение и се дължи в края на всеки тридесетдневен период. Посочва, че
въпреки, че се дължи за всеки тридесетдневен период при еднократно представяне на
такова удостоверение се спират начисленията, въпреки това такова удостоверение не е
предоставено от Кредитополучателя.
Заявява, че „Такса ангажимент за фиксирана лихва“ е условието по договора по
чл. 4 ал. 1, т. 2.2 и т. 2.3, като същата представлява такса за допълнителна доброволна
услуга, която се предлага от Кредитора и с която се е съгласил Кредитополучателя
преди подписване на договора. Твърди, че услугата представлява още ангажимента на
Кредитора за целия срок на договора да осигури сумата от одобрения кредитен лимит,
която да е достъпна за Кредитополучателя при негово поискване за усвояване във
всеки един момент от договора и то при изрично фиксирания лихвен процент от 15 %
- ГЛП или 0,042% на ден. Сочи, че Таксата ангажимент представлява цената, която се
заплаща от страна на кредитополучателя, за да си осигури при фиксирани условия
възможност за усвояване на главницата по кредита в рамките на кредитния лимит
многократно в рамките на договорения срок. Твърди, че възможността за многократно
усвояване на сума в рамките на един договор и при фиксирани условия облекчава
Кредитополучателя и му дава възможност без ново кандидатстване, без допълнително
представяне на документи, нова оценка на кредитоспособност и изчакване на срок за
одобрение, да разполага, когато му е необходимо със средства, които може да ползва
еднократно или многократно в рамките на 1 година. Посочва също така, че в полза на
потребителя е и факта, че тази такса се начислява само ако е усвоена сума от
кредитния лимит, само върху размера на усвоената сума и само за периода до нейното
връщане, не за целия срок на договора, не авансово, не предварително. Изтъква, че
таксата е включена в ГПР.
Поддържа, че условието „Удостоверение за липса на задължения“ е договорено в
чл. 15, ал. 2 и ал. 3 от Договора, като при неизпълнение на което договорно
задължение е начислена неустойка - Кредитополучателят се е задължил с подписване
на договора в срок до 5 дни от подписване на настоящия договор за паричен заем,
както и 2 дни преди изтичане на всеки следващ тридесет дневен период на заплащане
3
на текущото задължение, се задължава да предостави Удостоверение за липса на
задължения по чл. 87 ДОПК, от което е видно че няма задължения, както и
Удостоверение за настоящ адрес. Твърди, че при непредставяне на което и да е от
двете удостоверения, или ако от Удостоверението по чл. 87 ДОПК е видно наличието
на задължения към държавни и общински органи, се начислява неустойка в размер по
0,5% от общия размер на усвоената/усвоените и непогасена/негопасени
главница/главници за всяко от непредоставените удостоверения, като начислената
неустойка е част от текущото задължение и се дължи в края на всеки тридесетдневен
период, но въпреки това при еднократно представяне на такова удостоверение се
спират начисленията, но такова удостоверение в рамките на срока на договора не е
представено от Кредитополучателя.
Изтъква, че при забава за плащане, на парично задължение по процесния договор,
кредитополучателят дължи законна лихва за забава, която е равна на ОЛП обявен от
БНБ, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли на текущата година плюс 10 процента на
основание ПМС № 426/ 18.12.2014 г. Твърди, че Законната лихва за забава на
основание чл. 20 ал. 3 от Договора се начислява върху всяко незаплатено текущо
задължение, като размерът на законната лихва нараства, защото за първия
тридесетдневен период текущото задължение е просрочено и не е заплатено и в
следващия период се добавя към начисленията за следващия тридесетдневен период и
така до приключване на кредита - в случая 12 тридесетдневни периоди.
Заявява, че текущото задължение на Кредитополучателя към края на всеки
тридесетдневен период се определя като сбор от следните суми:
-Начислена и непогасена договорна лихва върху усвоените и непогасени
главници, изчислена подневно въз основата на посочения в този договор фиксиран
годишен лихвен процент;
-Такса ангажимент за фиксиран лихвен процент, изчислена върху усвоените и
непогасени главници, изчислена подневно въз основата на посочения в този договор
процент;
-Неустойки за неизпълнение, лихва за забава и разходи за събиране, в случай че
такива са начислени през текущия тридесетдневен период.
Твърди, че начислената законна лихва представлява обезщетение за забава,
единствено допустимата съгласно ЗПК санкция за неизпълнение на което и да е
парично задължение по договора за паричен заем.
Поддържа че „такса забава“, представлява такса по чл. 20, ал. 4 от Договора –
съгласно Тарифа за действия по ограничаване на негативни последици при просрочие
до заплащане на съответното текущо задължение или общото задължение по кредита.
Заявява, че видно от предоставената справка, извлечение от ERP системата на
дружеството е, че няма извършено плащане от страна на Кредитополучателя на част от
4
падежиралите текущи задължения, дължими на база тридесетдневен период, което е
станало причина Кредиторът да изпрати напомнителни СМС, електронни писма на
посочената в профила на Кредитополучателя електронна поща. Твърди, че след анализ
на брой кредити, съотношение между редовни и просрочени кредити, цени на
консумативи, цена на CMC и Вайбър известяване, заплати на служители, заети в КОЛ
център и отдел „Събиране“, куриерски услуги и т.н. /услуги, които се доставят на
ищецът с Рамкови договори/, Кредиторът е остойностил цена, която следва да се
заплаща при неизпълнение от страна на Кредитополучателя за извършването на тези
действия, като в случая и видно и от тарифата е, че тази цена не може да надвишава
15,50 лв. за едно просрочено тридесетдневно задължение или 0.50 лв. на ден.
Заявява, че извън горепосочените суми претендира и мораторна лихва върху
остатъчната непогасена главница в размер на 1000 лева, която е дължима от датата, на
която главницата е станала изискуема, а именно края на договора за паричен заем –
06.04.2023 г. до датата на завеждане на исковата молба – 20.11.2023 г. в размер на 28,92
лева. Поддържа, че към настоящия момент заемателят не е извършил плащане.
Претендира и мораторна лихва от крайния срок на договора до датата на завеждане на
иска в размер на 79,40 лева.
Ищецът моли съда на основание чл. 240 от ЗЗД във вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от
ЗЗД да постанови решение с което да осъди ответника – А. К. А. да заплати на „Вива
Кредит“ АД, универсален правоприемник на „Вива кредит“ ООД, неплатените суми по
Договора за паричен заем „Виолета“ от 06.04.2022 г., сключен между него и „Вива
Кредит“ ООД в общ размер на 2041,48 лева, от които:
-Главница в размер на 1000 лв. /хиляда лева/ - считано от крайния срок на
договора – 06.04.2023 г.
-Договорна лихва при фиксиран годишен лихвен процент съгласно чл. 4 ал. 1 т. 2
от
-Договора - 15 % върху усвоената главница в размер на 150.76 лв. /сто и петдесет
лева и седемдесет и шест стотинки/ за периода от 06.05.2022 г. до 06.04.2023 г.
-Такса ангажимент за фиксиран лихвен процент за целия срок на договора в
размер на 0,07 % на ден върху усвоената и непогасена главница, която се начислява
ежедневно и се дължи в края на всеки тридесетдневен период от усвояване на
главницата в общ размер на 251.28 лв. /двеста петдесет и един лева и двадесет и осем
стотинки/ - претендираната сума е за периода 06.05.2022 г. до 06.04.2023 г.
-Неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на удостоверения за
настоящ адрес съгласно чл. 15 ал. 4, 5 и 6 от Договор в общ размер на 60,34 лв.
/шестдесет лева и тридесет и четири стотинки/ за периода 06.05.2022 г. до 06.04.2023 г.
-Неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на удостоверение за
липса на задължения по ДОПК съгласно чл. 15 ал. 4,5 и 6 от Договор в общ размер на
5
60,34 лв. /шестдесет лева и тридесет и четири стотинки/ за периода от 06.05.2022 г. до
06.04.2023 г.
-Неустойка за непредоставяне на съгласие за директен дебит съгласно чл. 15 ал.
1, 2 и 3 от Договора в общ размер на 237,82 лв. /двеста тридесет и седем лева и
осемдесет и две стотинки/ за периода 06.05.2022 г. до 06.04.2023 г.
-Начислени такси по чл. 20 ал. 4 от Договора за ограничаване негативни
последици при просрочие, съгласно Тарифа за допълнителен пакет услуги, доброволно
избран от Кредитополучателя в общ размер на 164,50 лв. /сто шестдесет и четири лева
и петдесет стотинки/ в периода 06.05.2022 г. до 06.04.2023 г.
-Законна лихва за забава върху просрочените текущи задължения, дължима в края
на всеки тридесетдневен период за заплащане на текущото задължение по кредита на
основание чл. 20 ал. 3 от Договора в общ размер на 37,04 лв. /тридесет и седем лева и
четири стотинки/ за периода 09.04.2023 г. до 06.04.2023 г., както и
-Законна лихва за забава в размер на 79,40 лв. /седемдесет и девет лева и
четиридесет стотинки/, начислена върху остатъчната непогасена главница в размер на
1000 лв. /петстотин лева/ и за периода от 06.04.2023 г. /изтичане срока на договора/ до
20.11.2023 г. – датата на подаване на исковата молба;
-Законна лихва за забава от датата на завеждане на исковата молба до датата на
окончателното погасяване изчислена върху всяка от дължимите /присъдени/ суми.
Претендира разноски, включително и адвокатски хонорар.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК чрез назначения особен представител, ответникът
депозира писмен отговор в който заявява, че оспорва активната процесуална
легитимация на ищцовото дружество, тъй като не са представени писмени
доказателства за станалото правоприемство. Твърди, че приложеният по делото
Договор за кредит не е подписан от ответника, нито пък твърдяните към договора
приложения и декларации. Сочи, че в петитума на исковата молба е посочен друг
длъжник – А. К. А.. Твърди, че с исковата молба се включват множество
незаконосъобразни претенции, като начислени лихви се вкарват в главницата и след
това върху тези лихви се начисляват нови лихви.
Счита, че част от претенциите се основават на неравноправни клаузи в
материалноправния договор. Сочи, че неравноправни и нищожни са клаузите:
-Такса ангажимент за фиксиран лихвен процент за целия срок на договора в
размер на 0,07% на ден върху усвоената и непогасена главница;
-Неустойка за неизпълнение за задължение за предоставяне на удостоверения за
настоящ адрес;
6
-Неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на удостоверение за
липса на задължения по ДОПК;
-Неустойка за непредоставяне на съгласие за директен дебит;
-Начислени такси по чл. 20, ал. 4 от Договора за ограничаване негативни
последици при просрочие, съгласно Тарифа за допълнителен пакет услуги, доброволно
избран от кредитополучателя.
Моли съда да се произнесе по недействителността на договорните клаузи,
служещи за основание на горепосочените претенции.
Счита, че експертизата ще обремени излишно делото с разноски, тъй като
ищецът правилно е изчислил размера на претенциите, които според ответника са
неоснователни.
Съдът, като съобрази становищата на страните намира следното: Сключването на
договора и усвояването на главницагта не е спорно между страните. По спорните
клаузи на договора:
-Такса ангажимент за фиксиран лихвен процент за целия срок на договора в
размер на 0,07% на ден върху усвоената и непогасена главница. Клаузата е очевидно
неравноправна. Дори да се приеме, че обещанието да не се променя договорната лихва
е в интерес на заемателя, то определянето на цена – „такса“ за това обещание в
размер на четвърт от главницата и надвишаващ договорната лихва за срока на
договора е очевидно недобросъвестно.
-Неустойка за неизпълнение за задължение за предоставяне на удостоверения за
настоящ адрес и Неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на
удостоверение за липса на задължения по ДОПК. И в двата случая става дума за
заобикаляне на закона чрез неправилно използване на термина неустойка. Отпускнето
на кредит на лице с неизвестен адрес или със значителна задлъжнялост е риск, а не
вреда. Неустойка се носи само в случай на действително претърпени вреди.
Възнаграждението за риска на кредитора следва да се калкулира в договорната лихва
и - следователно, съдът третира тези клаузи като част от договорната лихва.
-Неустойка за непредоставяне на съгласие за директен дебит Тази клауза е
напълно неразбираема в договор от процесния вид.Директния дебит е платежна
операция, при която платецът предварително депозира своето съгласие пред банката за
незабавно извършване на плащане на задължения от неговата сметка по искане на
получателя. Ищцовото дружество не е банка и не извършва банкови операции. И тази
клауза съдът приема за прикрита лихва.
-Начислени такси по чл. 20, ал. 4 от Договора за ограничаване негативни
последици при просрочие, съгласно Тарифа за допълнителен пакет услуги, доброволно
избран от кредитополучателя. И тази клауза прикрива доход за ответника. Такси се
7
дължат за действително предоставени услуги, а не за възможни бъдещи разходи.
Кредиторът има право на разноски по администрирането на кредита, но в случая
таксите по размер надхвърлят договорната лихва и съдът ги третира като прикрит
доход на ответника.
При анализ на процесния договор съдът установи, че той съдържа пет клаузи,
прикриващи доход за кредитора в общ размер 774,28 лв. или 39,5% от общото
договорно задължение на заемателя. При включване на разходите по всички
прикриващи доход за ищеца клаузи в ГПР, той далеч надхвърля законовото
ограничение.
Практически всички договори за потребителски кредит, които настоящият състав
е разглеждал, съдържат неравноправни клаузи, но обичайно във всеки отделен договор
има една или максимум две такива, поради което съдът е намирал, че процесните
договори следва да се прилагат без неравноправните клаузи.
В настоящия случай неравноправните клаузи са пет, като част са формулирани
неясно с очевидна цел да заблудят както евентуалните клиенти, така и съда. По тази
причина настоящият състав приема целия процесен договор за недействителен. По
силата на чл. 23 ЗПК длъжникът – ответник дължи само чистата стойност на кредита –
1000лева. Върху тази сума се дължи законна лихва от завеждане на иска. Съобразно
уважената част от претенциите ищецът има право на 566.62лв. от сторените разноски.
По тези мотиви съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. К. А. ЕГН********** да заплати на „В.К.“ АД ..........сумата 1000
лева – чиста стойност на главницата по заемен договор сключен между страните на
06.04.2022г., ведно със законната лихва, считано от21.111.2023г. до изплащане, както и
566.62 лева разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до предявения размер от 2941,48 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8