Определение по дело №14329/2018 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 11964
Дата: 19 октомври 2018 г.
Съдия: Геновева Пламенова Илиева
Дело: 20183110114329
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 септември 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ ……......

гр.Варна, 19.10.2018г.

 

         ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 24-ти състав, в закрито заседание в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 14329/2018г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по предявен от С.П. срещу “ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК *********, гр. София иск, заявен като частичен с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 265, 43 лв., претендирана като остатък от неизплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди, в резултат на настъпило на 28.03.2018г. пътно – транспортно произшествие в гр. Търговище, пред ТД на НАП - Търговище, предизвикано от Петър Петров, водач на лек автомобил марка “Фолксваген”, модел “Транспортер”, рег. номер Т 6891 АТ, застрахован по договор за застраховка “Гражданска отговорност”, обективиран в застрахователна полица BG/06/11800059888, със срок на действие от 03.01.2018г. до 02.01.2019г., при което са настъпили щети по лек автомобил марка “Фолксваген”, модел “Поло”, рег. номер Т 8775 МТ, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 25.09.2018г. до окончателното изплащане на задължението.

Съгласно чл. 113  ГПК /изм. ДВ бр. 65/07.08.2018г., в сила от същата дата/, исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на такъв- по постоянния.

Съгласно чл. 115, ал. 2 ГПК / ДВ бр. 65/07.08.2018г., в сила от същата дата/ исковете за обезщетение по Кодекса за застраховането на увреденото лице срещу застраховател, Гаранционния фонд и Националното бюро на българските автомобилни застрахователи се предявяват пред съда, в чийто район към момента на настъпване на застрахователното събитие се намира настоящият или постоянният адрес на ищеца, неговото седалище, или по местонастъпване на застрахователното събитие.

 

 

 

 

Нормата на чл. 119, ал. 3 ГПК / ДВ бр. 65/07.08.2018г., в сила от същата дата/, регламентира, че възражение за неподсъдност на делото по чл. 108, ал. 2, чл. 113 и чл. 115, ал. 2 може да се прави от ответника най-късно в срока за отговор на исковата молба и да се повдига служебно от съда до приключване на първото по делото заседание.

Имайки предвид характера на настоящия спор – ангажиране отговорността на застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност” за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат на ПТП по вина на водача, застрахован при ответника, настоящият състав преценява, че в случая ищецът има качеството на потребител, независимо от използваното в Кодекса за застраховане понятие да е „ползвател на застрахователни услуги“. По смисъла на чл. 2, ал. 2 КЗ "ползвател на застрахователни услуги" е застраховащият, застрахованият, третото ползващо се лице, третото увредено лице, другите лица, за които са възникнали права по застрахователен договор, както и физическото или юридическото лице, което проявява интерес да се ползва от услугите, предоставяни от застраховател или от застрахователен посредник във връзка с предмета му на дейност, независимо дали е потребител по смисъла на Закона за защита на потребителите.

Служебно изготвената справка в НБД „Население“ и постъпилата информация от Община Варна сочи, че към датата на настъпване на произшествието – 28.03.2018г. настоящият и постоянен адрес на ищеца е: гр. Търговище, ул.“Никола Кънев“ № 17, вх. Б, ет. 4, ап. 7.

Нормата на чл.113 ГПК, преди изменението регламентираше изборна местна подсъдност - общата по чл. 105 ГПК или по постоянен или настоящ адрес на ищеца, като този избор принадлежеше на ищеца- потребител.

Общият принцип бе, че за местната подсъдност, извън хипотезите на искове за вещни права върху недвижим имот, съдът не следи служебно.

Прочитът на последното изменение на чл. 119, ал. 3 ГПК обаче сочи, че приложното поле на хипотезите, в които съдът следи служебно за местната подсъдността е разширено и в него са включени и т.нар „потребителски искове“ по чл. 113 ГПК. С посочената норма дефакто изборът на ищеца на местно компетентен съд по чл. 105 ГПК е дерогиран.

Ето защо, съдът намира, че доколкото настоящият и постоянният адрес на ищеца към момента на настъпване на застрахователното събитие и мястото на настъпването му, е в гр. Търговище, то местно компетентен да разгледа спора е Районен съд – Търговище.

С оглед на изложеното и на основание чл.119, ал.3 ГПК производството по делото следва да бъде прекратено и изпратено на местно компетентния да го разгледа съд, в случая РС - Търговище в съдебния район, на който е настоящият и постоянния адрес на ищеца към момента на настъпване на застрахователното събитие.

Воден от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 14329/2018г. по описа на Районен съд – Варна.

 

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд – Търговище, на основание чл.119, ал.3 ГПК.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

 

 

          РАЙОНЕН СЪДИЯ: