Р Е
Ш Е Н
И Е
№192
26.06.2017 год. гр. Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорски
Административен съд, шести състав, на тринадесети
юни, две хиляди и седемнадесета год. в публично заседание в състав:
Председател: МИХАИЛ РУСЕВ
секретар Зорница Делчева като
разгледа докладваното от съдия М. Русев адм. дело №324 по описа на
Административен съд Стара Загора за 2016 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 27, ал.1
от Закона за управление на средствата от Eвропейските структурни и
инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) и чл.145 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по депозирана в Административен
съд София град жалба, по повод на което е образувано адм. дело №7015 по описа
за 2016 год. на съда. С определение №4045/15.07.2016 год. постановено по адм.
дело №7015/2016 год., Административен съд София град прекратява производството
и изпраща делото по подсъдност на Административен съд Стара Загора. С жалбата, Община
Ямбол, представлявана от Кмета Георги Славов оспорва с искане за обявяване за
незаконосъбразно решение за отказ да се верифицират суми, обективиран в писмо
изх.№08-00-1214/14.06.2016 год. на УО на ОПОС при МОСВ, в частта по т.2, 3 и 4
от писмото. В открито съдебно заседание
проведено на 01.11.2016 год., оспорващият уточни, че поддържа жалбата в частта по
т.2 и 3 от писмото, с които не са верифицирани разходи в размер, както следва –
по т.2 – 2 512 574.31 лв. и по т.3 – 891 478.69 лв. Направено е
искане за присъждане на направените по делото разноски. Представя писмени бележки.
Ответникът Ръководителят на УО към
ОП"Околна среда 2007-2013"
към Министерство на околната среда и водите гр. София чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че писмото няма белезите на
индивидуален административен акт, тъй като не засяга законните интереси на жалбоподателят
и не представлява краен акт, с който са определени неверифицираните разходи,
респективно наложените финансови корекции. Алтернативно е направено искане за
неоснователност на жалбата, като са изложени подробни съображения в тази насока. Представят писмени бележки.
След като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено следното от фактическа страна:
На 08.08.2012 год. е сключен административен договор с
рег.№DIR-51011116-С035
за безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма „Околна среда 2007-2013
г.”, съфинансирана от европейския фонд за регионално развитие и от кохезионния
фонд на европейската общност за проект „Интегриран проект за водния цикъл на
гр. Ямбол – изграждане на ГПСОВ и довеждащ колектор, разширение и реконструкция
на канализационната и водопроводна мрежа на гр. Ямбол” със страни Министерство
на околната среда и водите, като договарящ и Община Ямбол, в качеството й на
бенефициент. Към договора са подписани и четири допълнителни споразумения.
С писмо №08-00-958 от 28.04.2016 год. управляващият
орган, е уведомил бенефициента по договора в лицето на Община Ямбол, за
предварително приключване на окончателното искане за средства /лист 20 от адм.
дело №324/2016 год. на АССЗ/. С писмо изх.№08-00-1214/14.06.2016 год.,
управляващият орган на ОП”ОС 2007-2013 год.” уведомява Община Ямбол за
резултата от приключилия процес на окончателна верификация на искане за
средства №12 за окончателно плащане по проект №DIR-51011116-46-130 „Интегриран проект за
водния цикъл на гр. Ямбол – изграждане на ГПСОВ и довеждащ колектор, разширение
и реконструкция на канализационната и водопроводна мрежа на гр. Ямбол”. Писмото
е озаглавено уведомление за верифицирана сума, но в същността си представлява и
отказ за верифициране на разходи, описани в четири точки. От страна на Община
Ямбол е подадено възражение с вх.№08-001214/28.06.2014 год. /лист 31 от адм.
дело 324/2016 на АССЗ/, в което са изложени възражения по т.2, 3 и 4 от писмото
от 14.06.2016 год. С писмо №08-001214/03.08.2016 год. ответника уведомява
бенефициента, че въз основа на подаденото възражение е верифицирана сумата от
891 478.69 лв., неверифицирана по т.3 от уведомлението от 14.06.2016 год.,
а подадените възражения по т.2 и 4 от уведомлението намира за неоснователни.
Въз основа на гореизложеното съдът намира, че предмет на
оспорване в настоящето съдебно производство е писмо изх.№08-00-1214/14.06.2016
год. в частта му по т.2 от уведомлението. С жалбата са оспорени т.2, 3 и 4 от
писмото, но с оглед на заявеното от процесуалния представител на Община Ямбол –
адв. Б., че поддържат жалбата само по т.2 и 3 от писмото, съдът намира, че е
десезиран по отношение на т.4 от уведомлението, с която не са верифицирани
разходи в размер на 138 785.26 лв. Това по същество представлява оттегляне
на оспорването в тази му част и производството е недопустимо. От друга страна,
с оглед изявлението на процесуалния представител на ответника, че сумата от
891 478.69 лв., представляваща неверифицирана сума по т.3 от уведомлението от 14.06.2016 год. е
верифицирана с последващо писмо от 03.08.2016 год., съдът намира, че е налице
оттегляне на оспореният административен акт в тази му част, поради което и
производството в тази му част също е недопустимо и следва да бъде прекратено.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното :
Писмото няма уведомителен характер, дори и в текста да е
използван този израз. Писмото съдържа данни за отказ на УО да верифицира суми
по заявено от бенифициента искане за окончателно плащане, поради което и същото
следва да се приеме, като административен акт на управляващия орган, с който се
прави частичен отказ за верифициране на суми по искане за окончателно плащане.
Именно в тази насока е и жалбата на община Ямбол. Това, че УО е издал
последващо писмо със същия номер, но от друга дата 06.08.2016 год. по никакъв
начин не променя вида и характера на първото писмо от 14.06.2016 год. И в
последващото писмо отново се съдържат волеизявления за верифициране/съответно
неверифициране на разходи по това искане за окончателно плащане.
Жалбата е допустима, като подадена против акт, който
подлежи на оспорване, от адресат на този акт, в рамките на законоустановения за
това преклузивен срок. С оглед разпоредбата на §1, т.1 от ДР на ЗУСЕСИФ
договорите за предоставяне на безвъзмездна финансова подкрепа със средства от
ЕСИФ се признават за административни актове, като решенията във връзка с
верефициране на разходите при междинните и окончателните плащания подлежат на
оспорване по реда на АПК (по арг. от чл. 62, ал.1 във връзка с ал.3 във връзка
с чл. 27 от ЗУСЕСИФ).
Разгледана по същество жалбата се явява основателна, по
следните съображения:
Оспореното писмо е издадено от компетентен орган в
съответствие с разпоредбата на чл.40 от УП на МОСВ /изм. и доп. ДВ, бр. 32 от 5
Май 2015 г./, съгласно която Главна дирекция "Оперативна програма
"Околна среда" изпълнява функциите на Управляващ орган на Оперативна
програма "Околна среда" за програмни периоди 2007 - 2013 год. и 2014
- 2020 год. и всички произтичащи от това задължения и отговорности съгласно
регламентите на Европейския съюз, Кохезионния фонд и Структурните фондове, в
т.ч верифицира извършените разходи от бенефициентите - действително извършени и
в съответствие с правилата на Общността и на страната. Главна дирекция
"Оперативна програма "Околна среда" се ръководи от Главен
директор, който е и ръководител на оперативната програма. Съгласно чл.142, т.1
от ДР от ДБФП договарящ орган по отношение на съответните права и задължения е
дирекция "Кохезионна политика за околна среда" в МОСВ, която до 25.03.2014
год. е и УО на оперативната програма, или дирекция "Фондове на ЕС за
околна среда", която е Междинно звено за оперативната програма. След
изменението от 25.03.2014 г. на УП на МОСВ дирекция "Кохезионна политика
за околна среда" и дирекция "Фондове на ЕС за околна среда" се
сливат в Главна дирекция "Оперативна програма "Околна среда".
Видно от представената заповед №РД-634/18.08.2014 год. на Министъра на околната
среда и водите, лицето Яна Георгиева е заемала длъжността главен директор на ГД ОПОС и като такъв е изпълнявала
функциите на Ръководител на УО на ОПОС.
На основание чл.168, ал.1 от АПК, съдът не се ограничава
само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа
на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.
Настоящият съдебен състав намира, че
оспореният акт е незаконосъобразен, като издаден при неспазването на установената от
законодателя форма.
Съгласно чл.59, ал.2, т.4 от АПК, актът следва да съдържа
фактическите и правни основания за издаването на акта. В конкретния случай, не
са посочени правните основания за издаването на акта. Съдът само проверява
правилното приложение на материалния закон и спазването на процесуалните правила
при неговото постановяване, но не може сам да определи приложимите разпоредби.
Към момента на постановяване на оспореното писмо, са в сила разпоредбите на
ЗУСЕСИФ, които са задължителни и за управляващият орган по „ОПОС”, който следва
да ги посочи в издаваните от него актове. Всичко гореизложено, възпрепятства
съдът да прецени налице ли е правилно приложение на материалния закон от страна
на административният орган.
В оспореното писмо са посочени лаконично
фактическите основания за издаването на акта – посочени са кои обстоятелства са
мотивирали ответника да откаже верифицирането на разходи в размер на 2 512
574.31 лв. – несъответствие на положените тръби с техническата спецификация и
техническото предложение. Фактическите основания за издаване на акта са
юридическите факти, релевантни за формиране на властническото волеизявление,
които от една страна дават възможност на адресата на акта да узнае какво е
мотивирало административния орган да приеме именно това решение и съответно
ефективно да упражни правото си на защита, а от друга страна позволяват на съда
да извърши проверка за законосъобразност на акта. Не е посочено, обаче на коя
част от техническата спецификация и техническото предложение не съответстват,
нито е посочено къде са определени те – по коя обществена поръчка и т.н. Всъщност
по преписката няма доказателства за проведената обществена поръчка, както и
какви са техническата спецификация и техническото предложение, определени от
Община Ямбол. Не е направен анализ и на самите технически характеристики на
тръбите и защо е прието от страна на ответника, че вложените такива тръби не
съответстват. Постъпването на сигнал за потенциална опасност не презумира
несъответствие, а същото следва да бъде доказано от страна на ответника по
делото. В развилото се административно производство не са били използвани
специалисти с необходимите познания, които да докажат наличието на действително
несъответствие, а не на предполагаемо такова.
Така оформените фактически констатации не се достатъчни и
не могат да обосноват мотивираност на оспореният административен акт. Такива
мотиви не могат да се извлекат и от съдържащите се в преписка доказателства.
Единствено в приложеният одитен доклад №10 за окончателен одит от 28.01.2016
год. се съдържат някакви индиции /лист 226 – 231 от адм. дело 7015/2016 год. на
АССГ, синият класьор/, които обаче се отнасят само до наличието на сигнал за
постъпили нередности, но не и в какво се състоят тези нередности и дали сигнала
е основателен.
Съдебната теория и практика приема
константно, че неизлагането на мотиви в административния акт е винаги съществен
порок и абсолютно основание за неговата отмяна, защото лишава страната от
ефективна защита като препятства съдебния контрол за законосъобразност върху
акта. Така с ТР № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС е прието, че не е необходимо
излагането на мотивите към административния акт да съвпада с неговото издаване.
Възможно е мотивите да предхождат издаването на акта, както и да се съдържат в
друг документ, съставен с оглед на предстоящото издаване на административния
акт, както и да са изложени допълнително, когато с това се постигат целите,
които законодателят е преследвал с изискването за мотивиране. С посоченото ТР
се приема още, че мотивите може да се намират и в документ съставен по повод на
издадения административен акт, който да се съдържа в преписката или да са
изложени от по-горестоящия административен орган при административно обжалване
на акта. Недопустимо е обаче мотиви за издаване на административно акт да се
излагат при съдебно обжалване на акта /в случая в представените по същество на
спора писмени бележки от страна на ответника/, тъй като страната е напълно
лишена от възможността да разбере причините, довели до постановяването на
конкретното решение и следователно да организира адекватна защита, а за съда е
невъзможно да извърши съдебен контрол за законосъобразност.
В настоящето съдебно производство
бяха допуснати и изслушани две експертизи. Една счетоводна, която установи, че
замяната на тръбите от друг доставчик не е довело до оскъпяване на проекта. И
една съдебно техническа, която установи, че заменените тръби съответстват по
качествени показатели на първоначално предвидените такива. Експертизите бяха
приети от страните без възражения, съдът намира същите за компетентно дадени и
спомагащи за изясняване на фактическата обстановка по делото. Същите доказват
по безспорен начин, че посочените обстоятелства в оспореното писмо, мотивирали
административният отказ да откаже верифициране на разходите, са неоснователни.
Както тръбите произведени от производителя Хобас /Австрия/, така и тези
произведение от Суперлит /Турция/, отговарят на европейските стандарти, които
са приложими и в България от една страна, произведени са по една и съща
технология и имат еднакви технически показатели. Действително в последното
съдебно заседание по делото, съдът отклони искането на ответника за допълнителен
въпрос, целящ да докаже наличието на пазарна възможност за доставка на
първоначално избраните тръби от друг доставчик. По преписката са представени
доказателства за наличието на кореспонденция между доставчика на тръбите и
изпълнителя по проекта, от които е видно, че доставчика не е в състояние да
достави в срок необходимите количества тръби. Това би довело до забавяне на
реализирането на проекта и налагането на съответните санкции. Представени са
доказателства и за наличието на отправени запитвания за доставка на
необходимите тръби с посочване на техническите им характеристики и параметри,
но единствено и само от Суперлит са отговорили положително за възможността за
доставка на тръбите. В този смисъл, съдът намира, че действително е налице
промяна на сключеният договор за доставка на тръби, която обаче е в рамките на
предвиденото от закона. Налице са законовите материално предпоставки на чл.43,
ал.2, б.”в” от ЗОП /отм., но в сила към датата на промяна на договора/ - налице
е интерес от страна на възложителя за частична замяна на стоките, с цел
избягване на реализацията на проекта извън предвиденият срок и налагането на
съответните финансови санкции, замяната не е довела до увеличаването на
стойността на договора /респективно на проекта, видно от приетата
съдебно-счетоводна експертиза/ и заменените стоки съответстват на техническата
спецификация /видно от приетата съдебно-техническа експертиза/. В допълнение
може да каже, че искането на ответника за доказване на възможността за доставка
на тръби произведени от Хобас в процесния период, е било отхвърлено с
определение в открито съдебно заседание, проведено на 14.03.2017 год., но
въпреки това подобно искане е направено писмено както като допълнителен въпрос
към допусната съдебно-техническа експертиза в приложената молба от 17.03.2017
год. така и в открито съдебно
заседание на 13.06.2017 год. Всъщност това обстоятелство е ирелевантно за
настоящия спор – никъде в оспореното писмо, се твърди от ответника, че липсва
полагането на необходимите усилия от страна на Община Ямбол за снабдяването с
тръби, произведени от Хобас от друг доставчик, която липса да мотивира и налага
неверефицирането на сумата от 2 512 574.31 лв.
С
оглед на гореизложеното съдът намира, че писмото в частта, в която е оспорено,
не отговаря на изискуемата от закона, поради липсата на изложени фактически и
правни основания за неговото издаване от една страна, а от друга не е налице
доказване на фактическите обстоятелства доказващи законосъобразността на
писмото. Естеството на акта не позволява на съдът да реши
спора по същество, а същият следва да се върне на административният орган за
ново произнасяне, който при постановяването на новия като следва да посочи
правното основание за издаването на акта, както и да посочи фактическите
основания за постановяването му.
От двете страни е направено искане за присъждане на
направените по делото разноски. При този изход на делото, съдът намира за
основателно това на жалбоподателят. По делото, към жалбата е приложен договор
за правна защита и съдействие №0172614, съгласно който уговореното
възнаграждение е в размер на 24 960.00 лв. с ДДС, платимо по банков път /лист
12 от дело №7015/2016 год. на АССГ/. Направеното възражение за прекомерност на
платеното адвокатско възнаграждение от страна на ответника по делото, съдът
намира за неоснователно. Имайки предвид материалния интерес на делото /3
542 838.26 лв. – размера на неверифицираната сума по оспореното писмо по
т.2, 3 и 4/, както и разпоредбата на чл.8, ал.1, т.6 от наредбата за
минималните адвокатски възнаграждение, съдът намира, че следва да признае
направените разноски в пълен размер, доколкото същите в предвиденият минимален
размер. По делото са представени и платежни нареждания от 19.07.2016 год. и
10.09.2016 год. за осъществени два банкови превода всеки един в размер на
12 480.00 лв., с които се доказва реалното извършване на разноските,
представляващи заплатеното адвокатско възнаграждение за един адвокат. При
определянето на размера следва да се има в предвид също така и сложността на
делото и броя на проведените открити съдебни заседания. Следва да се признаят и
направените разноски по делото, направени във връзка с допуснатите и назначени
по делото две експертизи, общо в размер на 500.00 лв.
По
тези съображения и на основание чл.172, ал.2, чл.159, т.3 и 8 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
жалбата на Община Ямбол, представлявана
от Кмета Георги Славов срещу решение за отказ да се верифицират суми,
обективиран в писмо изх.№08-00-1214/14.06.2016 год. на УО на ОПОС при МОСВ, в
частта по т.3 и 4 от писмото, поради
оттегляне на оспорването и оттегляне на оспореният акт.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело №324/2016 год. по описа на
Административен съд Стара Загора в тази му част.
ОТМЕНЯ по жалба на Община Ямбол, представлявана от Кмета Георги
Славов решение за отказ да се верифицират суми, обективиран в писмо
изх.№08-00-1214/14.06.2016 год. на УО на ОПОС при МОСВ, в частта по т.2 от
писмото, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Министерство на околната среда и водите гр. София да заплати на Община Стралджа,
представлявана от Кмета Атанас Киров сумата 25 460.00 /двадесет и
пет хиляди четиристотин и шестдесет/ лева, представляваща разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните, а в частта му с характер на
определение в 7 – дневен срок от съобщаването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: