№ 181
гр. Монтана, 09.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ДАНИЕЛ ПСАЛТИРОВ
при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА Д. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛ ПСАЛТИРОВ Административно
наказателно дело № 20251630200892 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59, ал. 1 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 25-0996- 001006/31.07.20225 год. на
Началник група към ОД на МВР - гр. М., сектор „Пътна полиция“, на Т. А. Ф.
с ЕГН ********** от гр. М. с адрес за призоваване: гр. М., община М., обл.
М., ул. ,,Т. М.“ № 1, вх. Б, ет.2, ап.27, за нарушение на член 103 от ЗДвП, на
основание член 175,ал.1, т. 4 от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200.00 лева и лишаване от право да управлява
МПС за 6 месец.
Недоволен от така издаденото НП Т. А. Ф. с ЕГН **********, чрез
процесуалния си представител адв. Цв. С. от АК М., обжалва същото с
оплакване за неправилност и незаконосъобразност. Предвид на това моли съда
да го отмени. В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован се явява
лично. Явява се и адв. С. редовно упълномощена.
Въззиваемата страна редовно призована не се явява.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни
доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания,
намира за установено следното:
Т. А. Ф. с ЕГН ********** от град М., притежава мотоциклет варка „К.“
модел Н.“ *** с рег. № ХХХХХ.
Свидетелите И. М. И. и В. И. Ц. са служители на сектор „ПП“ при
ОДМВР М.. На 02.07.2025 г., вечерта били на работна смяна. От 21.00 ч. на
02.07.2025 година извършвали контрол на пътното движение на бул.“Т. М.“ до
номер 54. Около 22.30 часа на 02.07.2025 година, докато още били на
1
посоченото място, свидетелят И. чул специфичен звук от форсиране на
двигател на мотоциклет и видял мотоциклетист да се включва в движението
по булеварда и да приближава с висока скорост към двамата служители на
полицията. И. излязъл на пътното платно и дал знак със стоп палка на
движещият се с висока скорост мотоциклетист да спре, но същият направил
маневра /завой/ на ляво и продължил своето движение. Свидетелят Ц. в този
момент също бил излязъл на пътното платно и се намирал зад колегата си И. и
също направил опит да спре мотоциклетиста, но последният осъществил
контакт със служителя на ОДМВР М., вследствие на който контакт Ц. паднал
на земята, а мотоциклетиста продължил своето движение с висока скорост.
Водачът на МПС-то не бил установен след инцидента, тъй като след кратко
преследване от страна на служителите на ОДМВР М., се отдалечил в
неизвестна посока. Мотоциклетиста бил с поставена каска.
Свидетелите И. и Ц. не успели да видят ясно и номера на мотоциклета,
но разпознали марката и модела и след извършени справки и проведени
телефонни обаждания с лица собственици на такива мотоциклети, на
09.07.2025 година съставили АУАН серия GA № 4014524 на жалбоподателят
Т. А. Ф. с ЕГН ********** от град М.. Актът бил съставен за нарушението на
член 103 от ЗДВП, а именно за това, че на 02.07.2025 година около 22:30 часа в
град М., по булевард Т. М. до номер 54, Ф. управлявал личният си мотоциклет
К. с регистрационен номер ХХХХХ, като при подаване на сигнал за спиране
със стоп папка от униформен служител на МВР, не се подчинил и продължил
движението си в следствие на което, при не съобразена скорост с пътните
условия блъска намиращият се на пътното платно служител на с-р ПП при ОД
МВР М. облечен със светлоотразителна жилетка, като същият пада на пътното
платно с което реализира ПТП с пострадал. Водачът на мотоциклета
продължил движението си и не спрял да установи последиците от
реализирането ПТП.
Актът бил връчен на жалбоподателят Т. А. Ф. с ЕГН ********** от град
М., който в законоустановения срок подал писмени възражения срещу него, в
които подробно посочил че няма участие в описаното в акта деяние и изтъкнал
конкретни доводи.
След запознаване с материалите по случая АНО счел вмененото на
жалбоподателя Ф., със съставения АУАН нарушение по ЗДвП за безспорно
установено и издал атакуваното НП.
След връчване на така издаденото НП на Ф., същият в
законоустановения за това срок го обжалва с мотиви за неправилност и
незаконосъобразност.
Описаната фактическа обстановка се установява от доказателствата
събрани в хода на настоящето производство. Настоящият съд кредитира
частично с доверие свидетелските показания на разпитаните в хода на
производството свидетели И. и Ц.. Съдът кредитира с доверие свидетелските
им показания касаещи механизма на настъпване на инцидента и тяхното
2
участие в него. Същевременно показанията им касаещи установяването на
самоличността на мотоциклетиста, съдът не кредитира с доверие предвид
противоречието в заявеното от тях в съдебно заседание относно
обстоятелството дали, как и по какъв начин са видели или съответно
установили номера на участвалия в инцидента мотоциклет. Съдът не
кредитира с доверие и показанията на свидетелят Ц. относно обстоятелството,
че е разпознал движещият се с висока скорост мотоциклетист с поставена
каска, но със свалена предпазен шлем, предвид твърдението на свидетелят, че
го е разпознал в така описаната ситуация по „цвета на очите“.
В хода на съдебното производството бе разпитан и свидетелят Ц. Б. Г..
Неговите показания са изцяло в подкрепа на защитната теза на жалбоподателя
и съдържат твърдение, че към момента на инцидента двамата са били в град
С.. Тези свидетелски показания, настоящият съд кредитира с доверие
дотолкова доколкото, след като не е установена веднага след инцидента
самоличността на мотоциклетиста и при наличие на противоречиви
показания, касаещи номера на МПС-то и начина на разпознаване на водача, не
е безспорно доказано от страна на АНО участието на жалбоподателя Т. А. Ф. с
ЕГН ********** от град М., в описаното в атакуваното НП нарушение и е
възможно жалбоподателят да се е намирал на всяко място различно от
посоченото в издадения административен акт.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд намира
подадената жалба за процесуално допустима, а разгледана по същество за
ОСНОВАТЕЛНА.
Видно от приложената по делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2021
година на Министъра на вътрешните работи, актосъставителят по делото е
оправомощен да съставя актове за установяване на административни
нарушения по ЗДвП. НП е издадено от компетентно длъжностно лице,
оправомощено по реда на същата заповед.
При извършената проверка, съдът служебно констатира, че от
административнонаказващия орган са съобразени императивните изисквания
при издаването на двата административни акта относно техните задължителни
реквизити , съгласно разпоредбите на чл. 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1
ЗАНН. Спазени са всички задължителни реквизити необходими за
законосъобразното ангажиране на предвидена в ЗАНН
административнонакзателна отговорност на виновното лице.
Същевременно видно от установената фактическа обстановка по случая
при издаване на атакуваното НП, АНО не е спазил разпоредбата на член
53,ал.1 от ЗАНН, а именно „Наказващият орган издава наказателно
постановление, с което налага на нарушителя съответно административно
наказание, когато установи по несъмнен начин факта на извършеното
нарушение, самоличността на лицето, което го е извършило, и неговата
вина, ако не са налице основания за прекратяване на производството, за
прилагането на чл. 28 или не е сключено споразумение с нарушителя.“.
3
В настоящия случай безспорно се установи, че самоличността на
мотоциклетиста извършил описаното в АУАН серия GA № 4014524 и
възпроизведено в атакуваното НП нарушение не е безспорно установена.
Водачът не е установен по време или непосредствено след инцидента, а
номера на МПС-то не е установено /видяно/ по категоричен и несъмнен начин
от служителите на ОДМВР М.. Въззивният съд не кредитира с доверие и
твърденията на свидетелят Ц., че е разпознал водача на мотоциклета, по
изложени по-горе мотиви. При този разбор на доказателствата събрани в хода
на въззивното производство, настоящият съд намира, че АНО неправилно и
незаконосъбразно е счел самоличността на лицето, извършило описаното в
атакуваното НП за безспорно установена, поради което така издадения
административен акт се явява неправилен и незаконосъобразен и следва да
бъде отменен.
С оглед изхода на делото разноски се дължат на жалбоподателя от страна
на въззиваемата страна. Претендират се разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 500,00 лева. След като взе предвид фактическата
и правна сложност на делото, броя на съдебните заседания, разпитани по него
свидетели и отправеното възражение за прекомерност на разноските от страна
на АНО, въззивният съд намира, че исканите разноски са съответни на
горепосоченото, поради което ги присъжда в размер от 500,00 лева.
Предвид гореизложените мотиви и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
Районен съд - М.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-0996- 001006/31.07.20225
год. на Началник група към ОД на МВР - гр. М., сектор „Пътна полиция“, с
което на Т. А. Ф.. ЕГН ********** от гр. М. с адрес за призоваване: гр. М.,
община М., обл. М., ул. ,,Т. М.“ № 1, вх. Б, ет.2, ап.27, за нарушение на член
103 от ЗДвП, на основание член 175,ал.1, т. 4 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200.00 лева и лишаване от
право да управлява МПС за 6 месец.
ОСЪЖДА ОД на МВР – М. да заплати на Т. А. Ф.. ЕГН ********** от
гр. М. с адрес за призоваване: гр. М., община М., обл. М., ул. ,,Т. М.“ № 1, вх.
Б, ет.2, ап.27, разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500,00
/петстотин/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред АС-М. в 14-дневен
срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
4