РЕШЕНИЕ
№ …………………
гр. София, 23.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав в публично заседание на единадесети
април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА
при секретаря Ирена
Апостолова разгледа докладваното от с ъ д и я
Мартинова гражданско дело № 10079
по описа за 2011 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано въз основа на искова молба, подадена от Л.С.А. и Й.С.А. против С.Н.Х.,
с която е предявен иск с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността,
както и при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 72 от Закона
за собствеността.
Ищците твърдят, че на 24.07.2000 г.
са закупили с договор, обективиран в Нотариален акт №
188, т. І, нот.д. № 543/2000 г. на нотариус С.Т.недвижим
имот – празно дворно място, находящо се в гр. София с
площ от 888 кв.м., съставляващо парцел VІІІ-1825 от кв. 55-А по плана на гр.
София, вилна зона Горна баня, понастоящем представляващ поземлен имот с
идентификатор 68134.4329.335. Твърдят, че в периода от 2000 до 2001 г. са
изградили в имота двуетажна жилищна сграда с гараж до строителен етап –
завършен „груб строеж“ със застроена площ от 156 кв.м., а до зимата на 2003 г.
били извършени и довършителните работи в сградата и тя била нанесена в
кадастралната карта на района. Понастоящем имотът е с идентификатор
68134.4329.335.1 по одобрената кадастрална карта. Твърдят, че с влязло в сила
съдебно решение от 12.12.2007 г. по гр.д. № 1356/2006
г. по описа на ВКС е признато за установено по отношение на тях, че собственик
на закупеното от тях дворно място е Т.Щ.А. и са осъдени да предадат владението
върху имота. С Нотариален акт № 146, т.
ІІІ, д. № 508/2010 г. на нотариус Р.Р.на 03.11.2010
г. Т.Щ.А. е прехвърлила на ответницата С.Н.Х. поземления имот с идентификатор
68134.4329.335. Твърдят, че на
19.11.2010 г. ответницата, действаща чрез упълномощено от нея лице, е отнела
фактическата власт върху построената сграда. Поддържат, че стойността на
подобренията, извършени в имот с идентификатор 68134.4329.335 – изградена
сграда и с които като добросъвестни владелци на поземления имот са увеличили
неговата стойност е 238374. Молят да бъде признато за установено по отношение
на ответницата, че са собственици в режим на съпружеска имуществена общност и
по давност на двуетажна жилищна сграда с идентификатор 68134.4329.335.1, както
и тя да бъде осъдена да предаде владението върху нея. При условията на
евентуалност – при отхвърляне на иска по чл. 108 от Закона за собствеността,
ответницата да бъде осъдена да заплати сумата от 238 374 лева,
представляваща пазарната стойност на сградата, с която в резултат на
осъществено добросъвестно владение е увеличена пазарната стойност на дворното
място – поземлен имот с идентификатор 68134.4329.335.
Ответницата в отговора на исковата
молба заявява, че поддържа, че е собственик само на имот с идентификатор 68134.4329.335,
като по отношение на сградата, изградена в него е сключила предварителен
договор със собственика на имота Т.Щ.А.. Твърди, че собственик на имота е
нейната праводателка Т.А.. Заявява, че не упражнява
фактическа власт върху сградата, построена в притежаваното от нея дворно място.
Оспорва твърдението на ищците, че са били добросъвестни владелци на процесния имот, както и размерът на твърдяните
от ищците подобрения в притежавания от нея имот. При условията на евентуалност
прави възражение за изтекла погасителна давност на вземането за подобрения,
както и възражение за прихващане за сумата от 280800 лева, представляващи
обезщетение за ползване на процесния имот за периода
от 30.10.2001-19.11.2010 г. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
С договор за покупко
– продажба на недвижим имот, сключен с Нотариален акт № 188, т. І, рег. № 5561,
д. №543/2000 г. на Нотариус С.Т.В.М.Ф.продава на Л.С.А. празно дворно място, находящо се в гр. София, цялото с площ от 888 кв.м.,
съставляващо парцел VІІІ-1 825 по плана на гр. София, местност вилна зона
Горна баня, при съседи по нотариален акт : от две страни път, парцел І, парцел
VІІ и при съседи по скица: от две страни улица, парцел І-30, парцел
VІІ-1 829. Видно от Удостоверение за брак № 11762/30.12.1983 г. е, че към
24.07.2000 г. – датата на сключване на договора Л.С.А. е бил в брак с Й.С.А..
С Решение № 1300/12.12.2007 г. по к.гр.д. № 1356/2006 г. по описа на ВКС, Трето
ГО е признато за установено по отношение на Л.С.А. и Й.С.А., че Т.Щ.А. е
собственик на следния недвижим имот: дворно място, находящо
се в гр. София, с площ от 888 кв.м. с неуредени сметки по регулация за 1 кв.м.,
съставляващо парцел VІІІ-1825 от кв. 55-А по плана на гр. София, в.з. Горна
Баня, при граници: от две страни – улици, парцел І-30 и парцел ІІІ-1829/а по
скица парцел VІІ – 1829 като осъжда Л.С.А. и Й.С.А. да предадат на Т.Щ.А.
владението върху описания имот на основание чл. 108 от Закона за собствеността.
Решението е влязло в сила с постановяването му на 12.12.2007
г.
С договор за покупко-продажба на
недвижим имот, сключен с Нотариален акт № 146, т. ІІІ, рег.№ 18587, д. №
508/2010 г. на Нотариус Р.Р., с район на действие
Софийски районен съд, вписана в НК под № 104 Т.Щ.А. е продала на С.Н.Х. следния
недвижим имот: Урегулиран поземлен имот, представляващ дворно място, находящо се в гр. София, район Овча купел, в.з. Горна Баня,
ул. 740-та № 23, представляващо съгласно кадастрална карта и кадастрални
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-74 от 20.10.2009 г. на изп.директор на АГКК имот с идентификатор 68134.4329.335 с
площ по скица от 892 кв.м., с номер по предходни планове УПИ VІІІ-1825, кв. 55А
на м. в.з. Горна Баня по плана от 1961
г. и УПИ Х-335 от кв. 55А по план от 2001 г.
Не е спорно между страните, а и се
установява от представените по делото писмени доказателства, че в имот с
идентификатор 68134.4329.335 е изградена еднофамилна жилищна сграда с
идентификатор 68134.4329.335.1, със застроена площ от 156 кв.м., за което е
издадено удостоверение № 595/10.06.2009 г. за въвеждане в експлоатация,
издадено от Главния архитект на Столична община.
На 03.11.2010 г. между Т.Щ.А. и С.Н.Х.
е сключен предварителен договор за продажба на недвижим имот, по силата на
който Т.А. се е задължава да прехвърли собствеността върху масивна жилищна
сграда, ведно с всички други подобрения, изградена в урегулиран подемлен имот, представляващ дворно място, находящо се в гр. София, район Овча купел, в.з. Горна баня,
ул. 740-та № 23 – имот с идентификатор 68134.4329.335. Страните са уговорили,
че окончателен договор ще бъде сключен в двумесечен срок от безспорно
установяване с надлежни документи, че продавачът е собственик на имота.
С Решение от 06.06.2013
г. по гр.д. № 8627/2011 г. по описа на СГС, І-15 състав е признато за
установено на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК по отношение на Л.С.А. и Й.С.А.,
че Т.Щ.А. е собственик на основание чл. 92 от Закона за собствеността на
следния недвижим имот – двуетажна жилищна сграда с гараж и разгърната застроена
площ от 365 кв.м., състояща се на първо ниво – входно антре, котелно, пералня и
изба, в дясно – малка фитнес стая и сауна, в ляво – стълбище, трапезария, бокс
и дневна с тераса към двора с кът за външна камина и стълбище; второ ниво –
тераса над каменен зид, входно антре, дневна, кухня с трапезария, баня и
тоалетна и стълбище, спалня с дрешник и таванска етаж – таванска стая, балкон,
бар – плот и помещение за баня и тоалетна, която сграда е със застроена площ от
156 кв.м. и е с идентификатор 68134.4329.335.1 от КККР и е построена върху
дворно място, съставляващо УПИ 8-1825 от кв. 25-А по плана на гр. София, в.з.
„Горна баня“ с площ от 888 кв.м. с идентификатор 68134.4329.335 и
административен адрес гр. София, в. „Горна баня“, ул. „740“ № 23 при съседи от
две страни – улица, УПИ 1-30 и УПИ 3-1829 (а по скица УПИ 7-1829). Решението е влязло в
сила на 21.11.2017 г.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
По
главния иск с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността
Съгласно
чл. 108 от ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я
ползва или държи без да има основание за това. Предпоставки за основателност на
предявения ревандикационен иск са ищецът да е
собственик на имота, а ответникът по иска да го владее или държи без правно
основание. Наличието на тези предпоставки
следва да бъде установено кумулативно. Съгласно правилата за разпределяне на доказателствената тежест, предвидени в чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест на ищцата е да установи при условията на пълно и главно доказване,
че е собственик на процесния имот на основанията,
посочени в исковата молба, както и че ответникът владее имота. Ответникът
следва да установи, че владее на правно основание.
Принадлежността
на правото на собственост се установява, ако от събраните по делото
доказателства се извежда правното основание, въз основа на което то е
възникнало с оглед въведените от ищците твърдения в исковата молба, а именно,
че са придобили правото на собственост по силата на възмездна сделка и приращение. С влезли в сила съдебни решения е признато по
отношение на ищците, че праводателката на ответницата
е притежавала право на собственост върху поземления имот, върху който е
изградена процесната сграда. Решение № 1300/12.12.2007 г. по к.гр.д. № 1356/2006 г. по описа на ВКС, Трето
ГО има обвързваща страните сила с оглед разпоредбата на чл. 298, ал. 2 от ГПК,
доколкото ответницата е частен правоприемник на Т.Щ.А..
От
събраните по делото доказателства не се установява също така ищците да са
придобили право на собственост върху изградената в имот с идентификатор 68134.4329.335
жилищна сграда, тъй като доказателства в тази насока не са ангажирани. Нещо
повече, на основание чл. 297 от ГПК следва да бъде зачетено и решението,
постановено по гр.д. № 8627/2011 г. по описа на СГС, І-15 състав, с което е признато
за установено по отношение на ищците в настоящото производство по иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК , че Т.Щ. е собственик на процесната
сграда. В конкретния случай, силата на пресъдено нещо
не обвързва ответника, тъй като по силата на сключения предварителен договор не
е настъпило правоприемство по смисъла на чл. 298, ал.
2 от ГПК, поради което ищците са били длъжни да ангажират доказателства за
установяване на твърденията си, че притажевата право
на собственост върху изградената в чужд имот жилищна сграда. Доказателства в
тази насока не са ангажирани, поради което и предявеният иск с правно основание
чл. 108 от ГПК се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По предявения евентуален иск с правно основание чл. 72
от Закона за собствеността
С оглед
неоснователността на иска с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността
следва да бъде разгледан и иска, предявен при условията на евентуалност за
подобрения, направени от ищците.
Съгласно
разпоредбата на чл. 72 от Закона за собствеността добросъвестният владелец може
да иска за подобренията, които е направил, сумата, с която се е увеличила
стойността на вещта, вследствие на тези подобрения, определена към датата на
постановяване на съдебното решение. Добросъвестен е този владелец, който владее
вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от
закона форма е опорочена (чл. 70 от ЗС). Законът предвижда, че е достатъчно
добросъвестността да е съществувала към момента на възникване на правното
основание. От събраните по делото доказателства се установява, че ищците са
установили владение върху имот с идентификатор 68134.4329.335 въз основа на договор за покупко-продажба,
сключен в предвидената от закона форма. Следователно и доколкото не е оборена
предвидената в чл. 70, ал. 2 от Закона за собствеността презумпция, то те са
установили добросъвестно владение върху имота и са започнали изграждане на
жилищна сграда, чийто груб строеж е приключил през м. октомври 2001 г., а е
въведена в експлоатация на 10.06.2009 г.
Не е
спорно, а и се установява, че след сключване на договор за покупко-продажба и
установяване на владение върху имот с идентификатор 68134.4329.335 ищците са изградили жилищна сграда. С оглед
влезлите в сила съдебни решения, сградата
е била изградена в чужд имот. Следователно материално правно легитимиран да
отговаря по предявения иск е собственика на имот с идентификатор
68134.4329.335 – Т.А.Щ.. Правоприемникът й – ответник в настоящото производство
не се е обогатил за сметка на ищците със стойността на подобренията в него, тъй
като предмет на договора, сключен между тях и собственика на земята, включва
само поземления имот, но не и изградената в него сграда. В този смисъл и доколкото
цената, платена от ответника включва само поземления имот, то ответника не е
легитимиран да отговаря по иск с правно основание чл. 72 от Закона за
собствеността. Предвид на изложеното, предявеният иск при условията на
евентуалност следва да бъде отхвърлен.
Съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК ищците следва да бъдат осъдени да заплатят
направените от ответника разноски в размер на 4000 лева, представляващи платено
адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, Софийски градски съд, І-18 състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л.С.А., ЕГН-********** и Й.С.А., ЕГН-**********,*** против С.Н.Х., ЕГН-**********,*** иск с правно
основание чл. 108 от Закона за собствеността с искане да бъде признато за
установено по отношение на С.Н.Х., че Л.С.А. и Й.С.А. са собственици на следния
недвижим имот - двуетажна жилищна сграда
с гараж и разгърната застроена площ от 365 кв.м., състояща се на първо ниво –
входно антре, котелно, пералня и изба, в дясно – малка фитнес стая и сауна, в
ляво – стълбище, трапезария, бокс и дневна с тераса към двора с кът за външна
камина и стълбище; второ ниво – тераса над каменен зид, входно антре, дневна,
кухня с трапезария, баня и тоалетна и стълбище, спалня с дрешник и таванска
етаж – таванска стая, балкон, бар – плот и помещение за баня и тоалетна, която
сграда е със застроена площ от 156 кв.м. - с идентификатор 68134.4329.335.1 от КККР и е построена върху дворно
място, съставляващо УПИ 8-1825 от кв. 25-А по плана на гр. София, в.з. „Горна
баня“ с площ от 888 кв.м. с идентификатор 68134.4329.335 и административен
адрес гр. София, в. „Горна баня“, ул. „740“ № 23 при съседи от две страни –
улица, УПИ 1-30 и УПИ 3-1829 (а по скица УПИ 7-1829) и с искане ответника
да бъде осъден да предаде владението върху този имот като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л.С.А., ЕГН-********** и Й.С.А., ЕГН-**********,*** против С.Н.Х., ЕГН-**********,*** иск с правно
основание чл. 72 от Закона за собствеността за заплащане на сумата от 238 374 лева (двеста тридесет и осем хиляди триста седемдесет и четири лева),
представляваща пазарната стойност на сградата с идентификатор 68134.4329.335.1,
с която в резултат на осъществено добросъвестно владение е увеличена пазарната
стойност на дворното място – поземлен имот с идентификатор 68134.4329.335 като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Л.С.А., ЕГН-********** и Й.С.А., ЕГН-**********,*** да заплатят
на С.Н.Х.,
ЕГН-**********,*** сумата от 4000
(четири хиляди) лева, представляващи направени по делото разноски.
Решението може да
се обжалва в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните пред
Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: