НЧХД № 138/2019 год.

МОТИВИ:

Производството по делото е образувано въз основа на постъпила в Районен съд гр.П. тъжба от Х.Р. ***, с която е повдигнато обвинение против подсъдимия С.К.И. *** извършено престъпление по чл.148, ал.1, т.1, във връзка с чл.146,ал.1 от НК за това, че  на ****г. в близост до гр. П., е казал нещо унизително за честта и достойнството му, в негово присъствие, като неколкократно го е нарекъл **********и го е напсувал ****, като обидата е нанесена публично.

          В съдебно заседание частният тъжител се явява лично и с повереници-адв.К.К. от ПАК и адв.С.В. от САК, чрез които поддържа изцяло повдигнатото с тъжбата обвинение и пледира за постановяването на осъдителна присъда спрямо подсъдимия.

          Подсъдимият  се явява в съдебно заседание лично и с упълномощен  защитник – адв. Ч.Ч. от ПАК, чрез който пледира да бъде оправдан.

Още при първото разглеждане на делото от първоинстанционния съд (делото е върнато от въззивния съд за ново разглеждане от друг състав на съда),   с протоколно определение на съда от *****г. е приет за съвместно разглеждане в наказателния процес предявения от частния тъжител против подсъдимия граждански иск по чл. 45 от ЗЗД в размер на 5 000 лева, представляващи обезщетение за причинените неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата.

Със същия съдебен акт частният тъжител е конституиран и като граждански ищец в наказателното производство.

          Повереникът  на частния тъжител адв.В. пледира  за уважаването на предявения граждански иск в пълен размер.

Защитникът на подсъдимия пледира за отхвърляне на предявения от частния тъжител граждански иск, като неоснователен.

Районният съд като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след като спази разпоредбите на чл.301 от НПК,прие за установено от фактическа страна следното:

На ****г. малко след 16,30 часа подсъдимият С.И. се движел с личния си лек автомобил „Т. Авенсис” по ведомствен път, посока от „А. Медет” АД към републикански път, свързващ градовете П. – С.. Пътят бил асфалтов, двупосочен, двулентов. На последния десен завой подсъдимият застигнал лек автомобил Б., управляван от частния тъжител Х.Р.. В автомобила на частния тъжител имало още три лица – св.Н. Й., която седяла на предна дясна седалка, св.Н.Д., седяща зад частния тъжител и св.Е.В., която седяла зад св.Й.. Тъй като тъжителят се движел с по-ниска скорост, подсъдимият предприел маневра изпреварване. В този момент тъжителят увеличил скоростта, поради което двата автомобила известно време се движели успоредно. През това време частният тъжител силно и продължително натискал  клаксона.  Следвал остър ляв завой, ограничаващ видимостта, поради което тъжителят намалил скоростта и дал възможност на подсъдимия да го изпревари непосредствено преди завоя, след който следвало кръстовището за град П. – град С..  Афектиран от поведението на частния тъжител, подсъдимият решил да се саморазправи с него. Спрял автомобила на знака „Стоп” в зоната на кръстовището и слязъл. Тръгнал пеша назад към автомобила на частния тъжител. Последният, след като го възприел, също  спрял, в началото на разделителния остров, който бил с дължина около 20 метра до кръстовището и който разделял дясната лента на две части, лявата от която била предназначена за автомобилите, движещи се за град П.. Подсъдимият бил спрял в лявата част на лентата. След като с бързи крачки пристигнал до автомобила на тъжителя, подсъдимият отворил шофьорската (предна лява) врата, надвесил се над тъжителя и започнал да го удря .Заедно с това го обиждал, наричайки го неколкократно „б.“ и „п.“. Псувал го ****. Тъжителят бил ограничен във възможността си да се защитава, тъй като имал поставен обезопасителен колан, а освен това св.Й. го държала за дясната ръка и силно го стискала от стреса, който преживявала. Св.Й. молила подсъдимия да престане, но той продължавал да псува  и удря тъжителя. Тогава св.Й. се обърнала към св.Д. и я помолила да слезе от автомобила, за да спре агресията на подсъдимия. Св.Д. слязла, застанала зад подсъдимия  и го потупала по рамото. Казала му, че поведението му е нецивилизовано и веднага трябва да престане. Тогава подсъдимият пуснал тъжителя и се изправил до автомобила. Малко преди това, докато се опитвал да се освободи от колана,  лявата обувка  на тъжителя изпаднала на пътното платно, поради което, след като подсъдимият престанал да го удря, тъжителят също слязъл от автомобила, за да вземе обувката си. Тогава подсъдимият тръгнал към своя автомобил, като постоянно се обръщал назад и продължавал да нарича тъжителя „б.“ и „п.“, гледайки към него. След това се качил на автомобила си и потеглил за град П..

Тъй като тъжителят бил спрял в началото на разделителния остров, преди уширението, което не позволявало на идващите зад него автомобили да го заобиколят, се получила дълга верига от автомобили. По тази причина тъжителят привел в движение автомобила и с бавна скорост също потеглил за град П..

Тъжителят Р. преживял тежко обидите, които му нанесъл подсъдимия. Особено тежко преживял псуването ****, тъй като майка му била починала наскоро. Тъжителят загубил съня си, затворил се в себе си, не искал да общува. Когато му се налагало да общува, бил раздразнителен и избухлив. Това продължило за период от около два месеца.

Горната фактическа обстановка съдът възприе изцяло от показанията на свидетелите Н.Й.и Н.Д., дадени в съдебно заседание и пред друг състав на съда, изцяло от показанията на св. Е.В., депозирани в съдебно заседание, отчасти от показанията на св. В.М., дадени в съдебно заседание и пред друг състав на съда, отчасти от показанията на св. М.М., дадени в съдебно заседание, отчасти от обясненията на подсъдимия, възприети непосредствено от съда, както и от писмените доказателства по делото.   

Съдът дава пълна вяра на показанията на  свидетелите Й., Д. и В., т.к. същите са хронологично точни и намиращи се в синхрон помежду си. Тези свидетелки описват поведението на подсъдимия от момента на слизането му от автомобила до момента на качването му обратно, като установяват агресията му, изразяваща се във физическо насилие над тъжителя, съпътствано от вулгарни обиди – „п.“, „б.“ и псуване ****, изречени многократно. СвидетЕ.та Й. живее на съпружески начала с частния тъжител и ако от същата би могло да се очаква пристрастност, то останалите две свидетелки – Д. и В.  нито са в роднински, нито в близки приятелски отношения с тъжителя, т.е. те са едни абсолютно безпристрастни свидетелки. Факта, че и трите свидетелки еднопосочно установяват поведението на подсъдимия, означава само че същите  са добросъвестни при депозиране на показанията си. Тук е мястото да се коментира тази част от показанията на св. Д., в която установи че когато слязла от автомобила подсъдимият нито я обидил, нито показал каквато и да е агресия спрямо нея, което означава че в показанията на тази свидетЕ. няма тенденциозност.

Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия и показанията на св. В.М. в частта, в която твърдят че тъжителят е нарекъл подсъдимия „палячо“ като отговор на негов въпрос „Какво е това шофиране?“. Свидетелят М. твърди, че е станал очевидец как подсъдимият, след като обвинил тъжителя в опасно шофиране, последният му казал „Какво искаш бе, палячо“. Пред настоящия съдебен състав св. М. твърдеше, че е станал непосредствен свидетел на инцидента от момента, от който подсъдимият е спрял и слязъл от автомобила. Установява, че е видял как подсъдимият се движи в посока автомобила на тъжителя, как тъжителят също е слязъл от автомобила си и са си разменили  репликите „Какво правиш? Искаш да се изтрепем ли“ и „Какво искаш бе, палячо“, казани съответно от подсъдимия и тъжителя. В противоречие с показанията на св. М., подсъдимият пък твърди, че св. М. е спрял зад автомобила на тъжителя, когато той вече е бил пред него, т.е. подсъдимият твърди, че М. е станал свидетел-очевидец в един по-късен етап. Това противоречие, което съдът намира за съществено идва да покаже недобросъвестността на св. М. и подсъдимия при даване на показанията/обясненията пред съда. Освен това св.М. твърди, че от автомобила Б. бил слязъл само тъжителя, докато и трите свидетелки – Й., Д. и В. са категорични, че от автомобила е слязла и св.Д., която е седяла на задната седалка, зад тъжителя.

Недобросъвестността на св. М. като свидетел се установява и от драстичните противоречия  в показанията му, дадени пред настоящия състав и пред друг състав на съда, прочетени и приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 281, ал.1, т.1 от НПК. Докато в първоначалните си показания св.М. е твърдял, че е наблюдавал ситуацията от около 20 метра, като бил слязъл от автомобила си, пред настоящия състав, св.М. твърди, че се е намирал на около три метра от автомобила на тъжителя и въобще не е слизал от автомобила си. Съвкупният анализ на доказателствата налага извода, че св.М. не е слизал от автомобила си (в този смисъл са показанията на свидетелките Й., Д. и В., които твърдят, че на пътното платно зад тях не е имало хора, а само автомобили). При това положение съдът дължи отговор на въпроса имал ли е св.М. обективна възможност хипотетично да възприеме репликите между подсъдимия и частния тъжител, дори и да се е намирал на три метра зад автомобила на тъжителя и с отворен прозорец, в какъвто смисъл са показанията му. Според съда той не е имал тази възможност, тъй като сам твърди, че частният тъжител се е намирал до шофьорска врата, прав и в гръб към него. При това местоположение на частния тъжител, евентуално изречени от него реплики са трудно доловими за намиращите се зад гърба му, като се има предвид мястото на инцидента – на път с интензивно движение. Изводът се засилва и от тази част на показанията на св. М. (намиращ се зад автомобила на св. М.), в която твърди, че се е движел със затворен прозорец, тъй като времето не било подходящо за сваляне на прозореца, поради наличната 15-градусова температура и вятъра. Ето защо съдът счита, че св. М. не казва и истината когато твърди, че прозорецът му бил отворен, като тази част от показанията са израз на свидетеля да засили достоверността на казаното от него.

 По горните съображения съдът не кредитира показанията на св. М., както и обясненията на подсъдимия в коментираната им част. Ето защо, след като не приема, че тъжителят е нарекъл подсъдимия „палячо“, съдът не излага съображения налице ли е реторсия, в какъвто смисъл бе пледоарията на защитника на подсъдимия.

Съдът кредитира показанията на св. М. и на подсъдимия само в частта, в която твърдят че при предприемането на маневрата изпреварване от страна на подсъдимия, частният тъжител е увеличил скоростта си и е натискал клаксона, като именно това поведение на тъжителя е провокирало агресията на подсъдимия.

Съдът не намира за нужно да коментира детайлно показанията на св. М.М., тъй като същият не е свидетел-очевидец на инцидента, а е въприел подсъдимия и тъжителя на един по-късен етап, когато и двамата се прибирали в автомобилите си, т.е. показанията на този свидетел не допринасят за изясняване на главния факт на доказване.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че от обективна и субективна страна подсъдимият С.И. е осъществил престъпния  състав на  чл.148,ал.1,т.1 във връзка с чл.146, ал.1 от от НК, като на ****г. в близост до гр. П., е казал нещо унизително за честта и достойнството на Х.Р. ***, в негово присъствие, като неколкократно го е нарекъл **********и го е напсувал ****, като обидата е нанесена публично.

Използваните от подсъдимия спрямо частния тъжител изрази „б.“ и „п.“, както и псуването ****, изречени неколкократно са обидни, от естество да засегнат себеоценката му - неговата чест и достойнство.

Авторството на деянието, както и другите обстоятелства за времето, мястото и начина на извършване, се доказаха по един несъмнен начин.  

Подсъдимият е имал представа за всички обективни елементи от състава на престъплението, включително и квалифициращите. Съзнавал е, че казаните от него думи са обидни и унизителни за тъжителя. Съзнавал е, че обижда частния тъжител пред други лица – св. Й., Д. и В., т.е. публично.

Подсъдимият е съзнавал, че думите, с които е нарекъл тъжителя са обидни и унизителни. Оттук следва извода, че подсъдимият е осъществил обидата при пряк умисъл.

При определяне размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК - относно целите на наказанието,  както и от разпоредбите на чл.54 и следващите  от НК - относно индивидуализацията на същите.

Самият подсъдим е личност с невисока степен на обществена опасност, доколкото не е осъждан, липсват данни да е криминално проявен и не е  негативно охарактеризиран.

 Подбудите за извършване на деянието се коренят в личността на подсъдимия, в незачитането на установения правов ред и правото на неприкосновеност на личността.

Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът прецени чистото съдебно минало на подсъдимия и добрите му характеристични данни, доколкото за противното не се събраха сведения. Отегчаващо обстоятелство е факта, че обидите са били съчетани с физическа агресия, за което спрямо подсъдимия няма повдигнато обвинение.

          Съдът отчита фактите,че за престъплението по чл.148,ал.1, т.1 във връзка с чл.146, ал.1 от от НК се предвижда като най-тежко  наказание глоба от три  хиляди до десет  хиляди лева, както и обстоятелствата, че подсъдимият С.И. е пълнолетен, не е осъждан, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел ІV глава VІІІ от общата част на НК  и от деянието не са причинени имуществени вреди, подлежащи на възстановяване. Поради това съдът приема, че са налице условията, предвидени в императивната разпоредба на чл.78а, ал.1 от НК - за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност и налагане на административно наказание глоба.

Предвид това и като отчете смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, съобразно относителната им тежест и на основание чл.78а,  ал.1 от НК съдът счете, че на подс. С.И.  следва да бъде наложено административно наказание глоба в размер от 1 000  лева, с което ще се постигнат целите на наказанието и което е съответно на извършеното. Освен това, делото се разглежда за втори път, като след постановяване на първата присъда, от частния тъжител е била постъпила жалба само с искане за увеличаване на присъденото обезщетение, но не и на наложеното наказание, поради което е налице забрана за влошаване положението на осъдения жалбоподател, и съдът съобразявайки този принцип, намира че не би могъл да наложи на подсъдимия глоба в по-висок размер.

При този изход на делото и след преценка на събраните доказателства –основно показанията на свидетелите Й., Д. и В., съобразявайки вида, естеството и смисловото съдържание на обидните изрази, начина на отправяне, създадения в резултат на това остър душевен дискомфорт у пострадалия, съдът намери за доказан по основание предявения от тъжителя против подсъдимия граждански иск по чл.45 от ЗЗД. Още повече, че според константната съдебна практика, вредните последици при обидата съставляват една необорима законова презумпция и не подлежат на доказване.

С оглед на това и спазвайки правилата на справедливостта съдът намери, че по размер гражданският иск е частично основателен и осъди подс. С.И. да заплати на тъжителя и гражданския ищец Х.Р. парична сума в размер на 1 200 лева, представляваща обезщетение за причинените му в резултат на престъплението неимуществени вреди. За разликата до претендирания размер от  5 хиляди  лева гражданският иск като неоснователен, бе отхвърлен. За да определи присъдения размер на обезщетението, съдът взе предвид показанията на свидетелите Й., Д. и В., видно от които частният тъжител преживял тежко обидите, които му нанесъл подсъдимия. Особено тежко преживял псуването ****, тъй като майка му била починала наскоро, в подкрепа на което бе представено писмено доказателство –  акт за смърт. Тъжителят загубил съня си, будил се нощем, като това продължило за период от около два месеца.

На основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимият бе осъден да заплати на частния тъжител 1 300 лв., представляващи сторени разноски по делото за един адвокат, в какъвто смисъл беше направеното искане от страна на адв. В. в хода по същество.

На основание чл.2 от ТДТССГПК подсъдимият бе осъден да заплати в полза на държавата по бюджета на съдебната власт по сметка на РС П. държавна такса върху размера на уважения граждански иск в размер  на 50 лева, както и 5 лева ДТ само в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за събиране на наложената глоба и присъдената ДТ.

По изложените съображения, Панагюрският районен съд постанови присъдата си.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: