Р Е Ш Е Н И Е
№ .....
гр. София, 08.03.2024г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, I ГО, I-18 състав, в открито заседание на 08.02.2024г., в състав:
Председател: ПЕТЪР
БОСНЕШКИ
Секретар: Надежда Масова
като разгледа докладваното от съдията гр.д. №1872 по описа на съда за 2021г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество, с БУЛСТАТ:********и адрес: гр.София, пл.“********, срещу Г.В.В., с ЕГН:********** и Е.Н.М.-В., с ЕГН:**********, и двамата с постоянен адрес:г***, с която са предявени искове за отнемане на незаконно придобитото имущество от ответниците в общ размер на 1 112 898,09 лв.
В открито съдебно заседание на СГС от 09.11.2023г. ищецът е направил изменение на иска, съчетано с частичен отказ от иска за разликата му над сумата от 798 372,63 лв., поради което и производството по делото е прекратено за разликата му над 798 372,63 лв., поради отказ от иска.
След допуснатото изменение на иска по реда на чл.214 ГПК производството по делото и продължило частта му, с която се иска отнемане в полза на държавата имущество от ответниците с обща цена на иска от 798 372,63 лв., формирано както следва:
На основание чл. 142, ал.2, т. 2. вр. чл. 141 от ЗОНПИ от Г.В.В., ЕГН ********** и Е.Н.М.-В.. ЕГН ********** с цена на иска 64778.80 лв.: Лек автомобил „Porsche Boxster“, с per. Табела ********в движение от 07.12.2012 г.
На основание чл. 151. вр. чл. 142. ал. 2. т. 1. вр. чл. 141 от ЗОНПИ от Г.В.В., ЕГН ********** с цена на иска 5000 лв.: сумата в размер на 5000 лв., представляваща номиналната стойност на отчуждените дружествени дялове от капитала на „С. Т.“ ЕООД, ЕИК ********.
На основание чл. 142, ал. 2, т. 1, вр. чл. 141 от ЗОНПИ от Г.В.В., ЕГН ********** с цена на иска 215861 лв.:
- сумата в размер на 5000 лв., представляваща номиналната стойност на наличните 50 дружествени дяла, формиращи 100 % от капитала на „А.С.“ ЕООД, ЕИК ********;
- сумата в размер на 180 861 лв., представляваща номиналната стойност 100 броя дялове, формиращи 100 % от капитала на „Universal Investment Advisory“;
- сумата в размер общо на 30 000 лв., представляваща предоставени заемни средства на „Птици В.“ от Г.В. и невъзстановени към края на проверявания период.
На основание чл. 142, ал. 2, т. 4 във връзка с чл. 141 от ЗОНПИ от Е.Н.М.-В., ЕГН ********** с цена на иска 399544.08 лв.:
- сумата в размер на 180861 лв., представляваща номиналната стойност на капитала на „Andromeda Advisory SA“;
- сумата в размер на 218683.08 лв., представляваща декларирани спестявания.
На основание чл. 151, вр. чл. 142, ал. 2., т. 4 във връзка с чл. 141 от ЗОНПИ от Е.Н.М.-В., ЕГН ********** с цена на иска 113 188,75 лв.:
- сумата в размер общо на 41385.13 лв., представляваща вноска от трето лице по едномесечен стандартен депозит № **********, в швейцарски франкове, открит в Уникредит Булбанк АД с титуляр Е.Н.М.-В., ЕГН **********.
- сумата в размер общо на 10875.78 лв., представляваща вноска от трето лице по едномесечен стандартен депозит № № **********, в щатски долара, открит в Уникредит Булбанк АД с титуляр Е.Н.М.-В., ЕГН **********.
- сумата в размер общо на 7033.98 лв., представляваща вноска от трето лице по едномесечен стандартен депозит № **********, в лева, открит в Уникредит Булбанк АД с титуляр Е.Н.М.-В., ЕГН **********.
- сумата в размер общо на 35 886.80 лв., представляваща вноска от трето лице по шестмесечен стандартен депозит № **********, в швейцарски франкове, открит в Уникредит Булбанк АД с титуляр Е.Н.М.-В., ЕГН **********.
Ищецът твърди, че с Решение № 487/28.02.2020 г. на КПКОНПИ е образувано производството за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество въз основа на постъпило уведомление от Специализирана прокуратура регистрирано с вх. №УВКП-974/01.08.2018 г. по описа на КПКОНПИ, с което уведомяват, че Г.В.В., ЕГН ********** е привлечен в качеството на обвиняем по досъдебно производство № 48/2017 г. по описа на СО-СП, пр. пр. № 512/2017 г. по описа на СП, за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 1, вр. ал. 1 от НК, което попада в приложното поле на чл. 108, ал. 1,т. 23 от ЗПКОНПИ.
С Решение № 4744/15.12.2021 г. на КПКОНПИ е постановила да се внесе искова молба за отнемане на незаконно придобитото имущество срещу Г.В.В., ЕГН ********** и Е.Н.М.-В., ЕГН ********** пред Софийски градски съд, с цена на иска в размер на 1 113 048,09 лв.
Установеното несъответствие е в размер на 6 534 348,16 лв.
След постановяване на Тълкувателно решение № 4/2021/18.05.2023г. на ОСГК на ВКС е направен повторен анализа на събраните по делото доказателства, като са направени частичен отказ от иска и изменение на същия по реда на чл.214 ГПК.
В законоустановения срок е подаден отговор на исковата молба от ответника Г.В.В., с който с който ответникът е оспорил производството по делото като недопустимо по подробно изложени съображения. Твърди, че са допуснати множество процесуални нарушения, които съществено са засегнали правото му да участва в производството и да представи доказателства.
Твърди, че първоначално е бил привлечен като обвиняем по досъдебно производство № 48 от 2017 година по описа на СО-СГП, пр. пр. № 512 от 2017 година по описа на СП, за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 1, вр. ал. 1 от НК, но впоследствие наказателното производство е било прекратено и следователно заявеното от КПКОНПИ основание по чл. 108 от ЗПКОНПИ не е вече налице. Съгласно чл. 153, ал. 6 от Закон за отнемане на незаконно придобитото имущество не съставлява законова пречка за съществуването и надлежното упражняване правото на иск за отнемане на незаконно придобитото имущество в полза на държавата прекратяването на наказателното производство или влизането в сила на присъда, с която подсъдимият е признат за невинен за престъпления, посочени в разпоредбата на чл, 108, ал. 1 от закона. Това е в пряко противоречие с прякото действие на Директива 2014/42/ ЕС на Европейския парламент и Съвета от 03.04.2014 година. Смята, че чл.153, ал .6 от ЗПКОНПИ, противоречи на чл. 2 т. 4, чл. 3, чл. 4, чл.5 от Директивата, поради което нормата от българското право, като противоречаща на нормата от Директивата следва да остане неприложена.
Оспорва да са налице предпоставките за отнемане на имущество, поради което иска отхвърляне на исковете като неоснователни.
Твърди, че понятието „незаконно имущество“ е използвано от ищеца като синоним на имущество с неясен, неустановен и недоказан произход, при това този извод може да бъде направен дори когато имуществото е придобивано в друга държава и със законно получени средства, какъвто е случая с настоящото дело, тъй като КОНПИ избирателно се позовава на информацията, получена от чуждите власти.
Съгласно действащия закон конфискация се допуска при явно или съществено несъответствие между стойността на придобитото имущество и/или направените разходи и законните доходи. Така конфискацията е базирана в решаваща степен на презумпция, че недоказаният източник на доходи за придобитите активи ги прави незаконни. Като се прехвърля на ответника тежестта да доказва законност на доходите.
В законоустановения срок е подаден отговор на исковата молба от ответника Е.Н.М.-В., с който ответникът е оспорил производството по делото като недопустимо по подробно изложени съображения. Твърди, че са допуснати множество процесуални нарушения, които съществено са засегнали правото и да участва в производството и да представи доказателства. Твърди, че по отношение та нея не е извършвана никаква проверка на действителните и доходи за проверявания 10 (десет) годишен период, нито пък е правено действително проучване на нейното имущество.
Проверяваното лице (първият ответник) първоначално е било привлечено като обвиняем по досъдебно производство № 48 от 2017 година по описа на СО-СГП, пр. пр. № 512 от 2017 година по описа на СП, за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 1, вр. ал. 1 от НК, но впоследствие наказателното производство е било прекратено и следователно заявеното от КПКОНПИ основание по чл. 108 от ЗПКОНПИ не е вече налице. Съгласно чл. 153, ал. 6 от Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество не съставляват законова пречка за съществуването и надлежното упражняване правото на иск за отнемане на незаконно придобитото имущество в полза на държавата прекратяването на наказателното производство или влизането в сила на присъда, с която подсъдимият е признат за невинен за престъпления, посочени в разпоредбата на чл, 108, ал. 1 от закона. Това е в пряко противоречие с прякото действие на Директива 2014/42/ ЕС на Европейския парламент и Съвета от 03.04.2014 година. Смята, че чл.153, ал .6 от ЗПКОНПИ, противоречи на чл. 2 т. 4, чл. 3, чл. 4, чл.5 от Директивата, поради което нормата от българското право, като противоречаща на нормата от Директивата следва да остане неприложена.
От обстоятелствената част на ИМ не става ясно дали ищецът търси реализация на своите притезания с посочената „цена на иска 1 112 898,09 лева“ като предявен иск за солидарна отговорност на двамата ответници или не. Това е много съществен недостатък на ИМ, защото не е ясно какъв е характерът на отговорността на всеки един от ответниците- солидарна или разделна.
Твърди, че от 01.01.2015 година до настоящия момент съпрузите са във фактическа раздяла. Това състояние на брака им продължава и понастоящем.
КПКОНПИ въобще не е направило усилия да почерпи информация относно действителните и напълно законни доходи в продължение на много години. Тя не е поискала съдействие от органите на Конфедерация Швейцария, където ответникът живее и работи в продължение на две десетилетия (въпреки наличната при комисията информация за това).
Твърди, че доходите и от последните 10 години значително превишават разходите, като притежава и доказателства за законният им произход.
След като
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Софийски
градски съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Исковата молба е подадена пред съответния компетентен съд по чл. 153, ал. 1 от ЗОНПИ, от надлежна страна - Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, а производството по делото е допустимо, поради което и съдът следва да се произнесе по същество.
Съгласно постоянната съдебна практика намерила израз в определение №85/09.03.2022г. по ч.гр.д.№204/2022г. на ВКС, IV г. о., ГК, съдебното исково производство по раздел IV на гл. XII от ЗОНПИ за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество несъмнено е със санкционен характер, като процесуалноправно легитимираният ищец по него - КОНПИ действа по делото като процесуален субституент на българската държава. Чрез това исково производство националният законодател регламентира т. нар. „гражданскоправна“ конфискация на незаконно придобито имущество (в този смисъл са и решение от 19.03.2020 г. по дело С-234/18 и решение от 28.10.2021 г. по дело С-319/19 на СЕС), т.е. макар искът да има санкционен характер, правният спор по него се разглежда по гражданскоправен ред (както е изтъкнато и във формулировката на въпроса), респ. - делото е гражданско по смисъла на чл. 1 от Регламент (ЕС) 1215/2012, без да попада в някое от посочените там изключения, поради което се включва в приложното поле на регламента. В правната доктрина и в съдебната практика (в този смисъл са и разясненията в мотивите към ТР № 7/30.06.2014 г. на ОСГК на ВКС) няма съмнение и че искът за отнемане на незаконно придобито имущество е конститутивен - чрез него държавата (в лицето на процесуалния си субституент КОНПИ) упражнява субективно материално потестативно (преобразуващо) право да отнеме принудително и безвъзмездно имуществени права, като предмет на отнемането са тези имуществени права на ответника (ответниците), които се включват в незаконно придобитото имущество (чл. 141 от ЗОНПИ). Когато в това незаконно придобито имущество е включено право на собственост или друго вещно право върху недвижим имот, същото е предмет на отнемането, ако искът е основателен, но това е едва санкционната последица от уважаването на иска - конститутивното (правопреобразуващото) вещно-прехвърлително действие на постановеното по него съдебно решение. И в случаи - когато недвижимият имот се намира в чужбина, спорът за отнемането му в полза на българската държава по реда и при наличието на материалноправните предпоставки на ЗОНПИ е от изключителната компетентност на българския съд. Искът за отнемане (по реда и при предпоставките на ЗОНПИ) на незаконно придобито имущество във всички случаи е от изключителната компетентност на българските съдилища.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответниците, че настоящето производство е недопустимо, поради прекратяване на досъдебно производство № 48 от 2017 година по описа на СО-СГП, пр. пр. № 512 от 2017 година по описа на СП, за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 1, вр. ал. 1 от НК, в което ответникът В. е бил привлечен като обвиняем. Съгласно чл. 5, ал. 2 от ЗОНПИ, производството по отнемане на незаконно придобито имущество се провежда независимо от наказателното производство срещу проверяваното лице и свързаните с него лица, а съгласно чл. 153, ал. 5 и ал. 6 от същия закон съдебното производство по този закон започва и продължава независимо от прекратяването на наказателното производство, като прекратяването на наказателното производство или влизането в сила на присъда, с която подсъдимият е признат за невинен за престъпленията по чл. 108, ал. 1 от закона, не съставляват законова пречка за съществуването и надлежното упражняване правото на иск за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество.
По основателността:
За да възникне потестативното
право на държавата за отнемане на незаконно придобито имущество, трябва да бъде
установено наличието на следните предпоставки (юридически факти):
1) проверяваното лице, с
което останалите ответници са свързани лица (чрез брак/фактическо
съжителство, родство или като контролирани юридически лица), да е привлечено
като обвиняем за престъпление измежду тези, които са изброени в чл. 108 ЗОНПИ;
2) ответниците
да са придобили в проверявания период имущество със значителна стойност, за
което не е установен законен източник, като несъответствието между имуществото
и нетния доход на ответниците следва да надвишава 150
000 лева за целия проверяван период
3) имуществото да е придобито в срока по чл. 112, ал. 3 от закона - в
период от 10 години назад от предявяване на иска и
4) имуществото да не е придобито със законен източник на средства.
Първите три материални предпоставки следва да
бъдат установени от ищеца чрез пълно и главно доказване по правилата на чл.
154, ал. 1 ГПК, а на ответника принадлежи процесуалното задължение (доказателствената тежест) да установи, че имуществото,
което е на значителна стойност, е придобито със средства от законен произход.
Видно от писмените доказателства производството
по ЗОНПИ е образувано след постъпило уведомление от Специализирана прокуратура
регистрирано с вх. №УВКП-974/01.08.2018г. по описа на КПКОНПИ, от което е
видно, че ответникът Г.В.В., ЕГН **********, е
привлечен в качеството на обвиняем по досъдебно производство № 48/2017 г. по
описа на СО-СП, пр. пр. № 512/2017 г. по описа на СП, за престъпление по чл.
321, ал. 3, пр. 2, т. 1, вр. ал. 1 от НК, което
попада в приложното поле на чл. 108, ал. 1,т. 23 от ЗПКОНПИ.
Видно от писмените
доказателства ответниците Г.В.В.,
ЕГН ********** и Е.Н.М.-В., с ЕГН **********, имат сключен граждански брак на
11.09.1997г., поради което съдът намира за доказана първата предпоставка на
иска.
Видно от писмените
доказателства семейството на ответниците има две
деца:Виктория Г.В., с ЕГН:**********, и А.Г.В., с ЕГН:**********.
Видно от показанията на
свидетеля А.Г.В., син на ответниците, родителите му
живеят разделени от 2008г., когато баща му купил къща в Швейцария и се изнесъл
да живее там, а майката и двете деца са продължили да живеят в апартамент в
Швейцария. През 2015г. ответникът В. се прибрал да живее в България, а останалите
членове на семейството продължили да живеят в Швейцария.
Проверяваният период е от 07.08.2008г. до 07.08.2018г.
Съгласно чл. 5, ал. 1 от
ЗОНПИ незаконно придобито е имуществото,
за придобиването на което не е установен законен източник, а според чл. 107,
ал. 1 от същия, ЗОНПИ образува производство по реда на този закон, когато може
да се направи обосновано предположение, че дадено имущество е незаконно
придобито. Разпоредбата на чл. 107, ал. 2 от ЗОНПИ въвежда оборима
законова презумпция, според която "обосновано предположение" е
налице, когато след проверка се установи значително несъответствие в
имуществото на проверяваното лице.
С ТР № 4/2021 г. на ОСГК
на ВКС са дадени задължителни указания по въпроса какво представлява
"имущество" по смисъла на § 1 т. 4 от ДР на ЗОНПИ, което участва при
определяне размера на несъответствието съобразно нормата на § 1 т. 3 от ДР на
ЗОНПИ и в кои случаи паричната равностойност на получените суми с неустановен
законен източник подлежат на отнемане, съответно - подлежи ли на отнемане
паричната равностойност на придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо
друго имущество, в случай че те не са налични в патримониума
на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в
друго имущество. Със същото тълкувателно решение ВКС приема, че анализът на §1
т. 4 ДР ЗОНПИ показва, че имуществото по смисъла на разпоредбата обхваща само
правата, но не и задълженията ("собственост, материална или нематериална,
движима или недвижима, ограничени вещни права, както и юридически документи,
доказващи право на собственост или друго вещно право върху тях" ).
Имущество, което е напуснало патримониума на
проверяваното лице, не може да бъде отнето от него - ако то се намира в
свързани лица, се отнема от тях; ако е отчуждено в полза на трети лица, на
отнемане подлежи равностойността на отчужденото имущество, когато отчуждаването
е противопоставимо на държавата; ако отчуждаването не
е противопоставимо на държавата, имуществото се
отнема от "приобретателя". "Стoйнocттa нa т.нap. "знaчитeлнo нecъoтвeтcтвиe" е cпeциaлнo зaĸoнoвo пoнятиe, oзнaчaвaщo пpeвишaвaнe c нaй-мaлĸo 150 000 лв. cтoйнocттa
нa имyщecтвoтo (нe нa cбopa
нa paзxoдитe) нaд oбщaтa cтoйнocт
нa нетния доход зa
проверявания пepиoд. Едва когато такова несъответствие
е налице, на проверка подлежи това какви са доходите на проверяваното лице за
изследвания период, какъв е източникът на тези доходи и дали същите
съответстват на придобитото имущество или не. Това е така, защото целта на
закона е да отнеме в полза на държавата незаконно придобитото от проверяваното
лице имущество като се ограничат възможностите за незаконно обогатяване чрез
придобиване на имущество и разпореждане с него. Такова обогатяване обаче е
налице само в случаите, когато между притежаваното от лицето имущество в
началото на проверявания период и в края на проверявания период е налице
необосновано превишение, при което имуществото се е
увеличило в края на проверявания период. В случаите, когато няма такова
увеличаване или е налице съответно намаляване на имуществото в края на
проверявания период, то не е налице обогатяване, т.е. липсва имущество, което
да подлежи на отнемане." С тези мотиви ВКС приема, че при определяне
размера на несъответствието съобразно нормата на § 1 т. 3 от ДР на ЗОНПИ не
участват получените от проверяваното лице парични средства с неустановен
законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго
имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването
му, в случай че те не са налични в патримониума на
лицето в края на проверявания период. Прилагайки същия подход по т. 2 на ТР №
4/2021 г. на ОСГК на ВКС се приема, че "Предмет на отнемане могат да са
налични парични средства, т. е. такива в икономическата им функция на запас от
стойност /натрупани и неизразходвани средства/ и в по-тясното им разбиране,
налични по банкови сметки, ако за тях са налице и останалите условия за
отнемане по закона.Не могат да бъдат предмет на отнемане, обаче, парични
средства, преминали през банковите сметки на лицето или през неговото
имущество, но неналични към датата на предявяване на иска по чл. 153 ЗОНПИ,
респективно чл. 74, ал. 1 ЗОПДНПИ (отм.), тъй като законът не предвижда такава
възможност.". В тежест на КОНПИ е да докаже какво имущество притежават
проверяваното или свързаните с него лица в началото и в края на проверявания
период. Паричните средства, преминали по банкови сметки, които не са налични в
края на изследвания период, както и сумите от придобитото и впоследствие
отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен
източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е
установено преобразуването им в друго имущество, не формират превишение на имуществото, не могат да обосноват
несъответствие, респективно липсва предмет на отнемане - поради което и не
подлежат на отнемане.
При установяване на първите две предпоставки
- че проверяваното лице е привлечено като обвиняем за престъпление измежду
посочените в закона и че общо за целия проверяван период има несъответствие
между придобитото имущество и законните доходи в размер, надвишаващ 150000 лв.,
съдът следва да пристъпи към изследване на третата предпоставка, като следва да
преценява имущественото състояние на ответника към момента на придобиване на
всяко имущество, отнемане на което се иска, за да приеме дали конкретното
имущество е придобито с разполагаеми към момента средства от законен източник
на доходи.
Видно от
заключението по СОЕ на в.л. Д. Г., неоспорено от страните, стойността на
имуществото на Г.В., Е.Н.М.
и членовете на семейството им към 07.08.2008г., началото на проверявания период,
е в размер на 1 930 127.60 лева, което е формирано както следва:
-Лек автомобил BENTLEY GB Continental
GTC - в движение от 02.10.2007 г. с приблизителна пазарна стойност 50 000,00
CHF в левова равностойност в размер на 58 747.50 лева (том 2, л.646).
-Към 07.08.2008г. - има придобити недвижими
имоти на територията на Конфедерация Швейцария в размер на 1 871 380.10 лева,
както следва (том 2, л.648):
-Апартамент в Швейцария, 1218 Le Grand-Saconnex, Chemin des Fins
6 придобит на 18.12.2002 г. с цена на придобиване 908 756,00 CHF в левова равностойност
в размер на 1 091 016.10 лева (908 756,00 CHF * 1,20056 - курс за 06.08.2008
г.). Съсобственици на имота Г.В. и Е.Н.М.-В..
-Студио в Швейцария, CH-1936 Verbier La Morintse
11 придобито на 01.12.2005г. с цена на придобиване 650 000,00 CHF в левова
равностойност в размер на 780 364.00 лева (650 000,00 CHF * 1,20056 - курс за
06.08.2008 г.). Собственик на имота Г.В..***, България, придобит 01.01.1985 г. - няма данни по делото за стойността на имота.
По данни от приложено по делото удостоверение
(том 12, л.6771 6774) се установява, че към 31.12.2008г. ответниците
са имали задължения по ипотечни кредити в размер на 4 137 761 CHF.
Видно от заключението по СОЕ на в.л. Д. Г.,
неоспорено от страните, стойността на имуществото, към 07.08.2018г. - край на
проверявания период, стойността на
имуществото на Г.В., Е.Н.М. и членовете на семейството им към 07.08.2018 г. е в
размер на 12 420 808.80 лева, което е формирано както следва:
1.Към
07.08.2018 г. - стойност на имущество за учредяване на дружества на територията
на Република България и в чужбина в размер на 365 567.98 лева (том 2, л.646)
както следва:
-притежавани дялове от Г.В. в Швейцария от „Universal Investment Advisory“ с предмет на дейност услуги относно управленско
консултиране придобити на 21.07.2011 г. - 100 броя на стойност 100 000.00 CHF с
левова равностойност 169 630.00 лева.
-притежавани дялове от Г.В. в Обединени
арабски емирства придобити на 18.07.2012 г. - 10 броя на стойност 5 020.00
лева.
-притежавани дялове от Г.В. в Швейцария от „Nanotechplasma Sari“ с предмет на
дейност изследвания и развитие придобити на 23.12.2013 г. - 51 броя всяка на
стойност от 200 CHF в левова равностойност 16 267,98 лева.
-притежавани дялове от Е.Н.М.-В. в Швейцария
от „Andromeda Advisory SA“
с предмет на дейност управление на фондове придобити на 08.09.2015 г. - 100
броя на стойност 100 000.00 CHF с левова равностойност 169 630.00 лева.
-участие в управлението и собствеността на А.С.
ЕООД и капитал в размер на 5 000,00 лева.
-участие в управлението и собствеността на П.В.ЕООД
и капитал в размер на 20,00 лева.
-към 07.08.2018 г. - Г.В., О. В. (брат на
проверяваното лице) и В. В. (майка на проверяваното лице) са признати за собственици
на идеални части от селскостопанска сграда находяща
се в гр.Добрич. По делото няма данни за стойността на имота.
Б.към 07.08.2018 г.
вземане по предоставен заем в размер на 500 000.00 лева на С. Т. ЕООД,
-към 07.08.2018г. вземане по предоставен заем
в размер на 40 000.00 лева на П.В.ЕООД;
В.към 07.08.2018 г. - стойност на имущество
на МПС в размер на 201 860.08 лева, както следва:
-лек автомобил „Порше
Бокстер“ с дата на първа регистрация 07.12.2012 г. и
определената пазарна стойност съгласно автотехническа
експертиза в размер на 143 112,58 лева.
-лек автомобил BENTLEY GB Continental
GTC - в движение от 02.10.2007 г. с приблизителна пазарна стойност 50 000,00
CHF в левова равностойност в размер на 58 747,50 лева (том 2, л.646).
Г.към 07.08.2018 г. — по данни от доклад за
извършена проверка Е.М.В. е декларирала спестявания в размер на 126 000,00 CHF
в левова равностойност в размер на 218 683.08 лева.
Д.към 07.08.2018г. - има придобити недвижими
имоти на територията на Конфедерация Швейцария в размер на 10 964 469.30 лева,
както следва:
- Апартамент в Швейцария, 1218 Le Grand-Saconnex, Chemin des Fins
6 придобит на 18.12.2002 г. с цена на придобиване 908 756 CHF в левова
равностойност в размер на 1 541 522.80 лева. (908 756 CHF * 1,6963).
Съсобственици на имота Г.В. и Е.Н.М.-В..
Студио в Швейцария, CH-1936 Verbier La Morintse 11 придобито на
01.12.2005 г. с цена на
придобиване 650 000,00 CHF в левова равностойност в размер на 1 102 595.00 лева
(650 000,00 CHF * 1,6963) Собственик на имота Г.В..
-Вила в Швейцария, 1290 Versoix,
Chemin de la Rpchefoucauld 40 and 44 придобита на 25.08.2008 г. c цена на придобиване 4
905 000,00 CHF в левова равностойност в размер на 8 320 351.50 лева (4 905
000,00 CHF * 1,6963). Собственик на имота Г.В..***, България, придобит 01.01.1985 г. - няма данни по делото за стойността на имота.
Е.към 07.08.2018 г. - крайно салдо по
разплащателни сметки в размер на 130 228.36 лева.
От гореизложеното следва, че имуществото на ответниците в проверявания период се е увеличило със
стойност, която превишава 150 000 лв., а именно с 10 490 681,20лв. От
това следва, че съдът следва да извърши проверка дали превишението
в имуществото на ответниците в края на периода, в
сравнение с началото му, е необосновано – несъответно на законния им доход
В СОЕ
на в.л.Д.Г. са дадени два варианта на заключение на доходите на ответниците, съответно на размера на несъответствието с
притежаваното имущество. В първия вариант са включени само доходите, посочени
от ответника В. в данъчните му декларации след 2015г., както и втори вариант,
който отчита доказателствата, представени в хода на съдебното производство.
От съвкупната преценка на всички събрани по
делото писмени доказателства, както и от показанията на св. А.Г., съдът намира,
че ответникът Г.В. е живял и работил в
Швейцария за периода до средата на 2015г., когато се е прибрал в България, а
ответникът Е.В. е живяла в Швейцария през целия процесен
период от 07.08.2008г. до 07.08.2018г.
Видно от СОЕ и
приложените по делото доказателства до
31.12.2014г. ответникът Г.В. е местно лице на Швейцария, като е подал ГДД пред
НАП по чл.50 от ЗДДФЛ за 2015г.
и следващите от проверявания период. Съдът кредитира СОЕ и извършените в нея изчисления,
като съобразява приложените по делото данъчни декларации за получените доходи и
отчетените разходи от Г.В. за периода 2008г.- 2018 г. По отношение на доходите
на Г.В. за периода 2008г. - 2018г. съгласно предоставени по делото данъчни
декларации и удостоверения се установява, че доходът на проверяваното лице за
периода е 13 127 008,49 лева. Формирането на сумата е представено в Таблица
№13 към заключението.
Ответникът Е.Н.М.-В. е
местно лице на Швейцария, като има подадена ГДД пред НАП за 2018г., с която е декларирала доход на
територия на Швейцария от 12 000,00 CHF в левова равностойност 20 826.96 лева.
(12 000,00 * 1,73558). За този ответник
в административното производство не са събирани никакви доказателства за доходите
и източниците му на финансиране, нито е правен анализ на приходите и разходите.
В съдебното производство
ответникът В. е представила доказателства, че в продължение на повече от десет
години - в периода от месец април 2005 година до края на месец юли 2015 година
е изпълнявала длъжност на изпълнителен директор на търговска банка в Швейцария
/ Managing Director at Julius Baer
Bank/, през което време е получавала без прекъсване
заплати и бонуси чрез постъпления за това по банкова сметка. ***, че на 24.02.2012 г. ответникът В. е получила бонуси в размер на 404 798, 95
швейцарски франка от Julius Baer
Bank. От
писмените доказателства е видно, че само за календарната 2015 година доходите на В. възлизат на сумата от 1 254
098 лева (при курс на швейцарския франк към лева (CHF/BGN) 1,7955 за 31.12.2015г.
Съгласно официално
обявени данни на НСИ https://infostat.nsi.bg/mfostat/pages/reports/result.jsf7x
2- 665 и данните съдържащи се на сайта на Швейцария https://www.bfs.admin.ch/bfs/en/home/statistics/economic
social situation population/income-consumption-wealth/household budget.assetdetail.l400572.html свързани
с издръжка на домакинство, за периода от 07.08.2008г. до 07.08.2018г.,
изчисленият общ размер на разходите за издръжка на домакинството на ответника
за процесния период е 909 006,63 лева.
Разходите за издръжка по години / периоди са, както следва:
> 33 154,85 лева —
разходи за издръжка на домакинство от 4 лица, живеещо в Швейцария за периода от
07.08.2008 г. до 31.12.2008 г.;
> 79 726,65 лева -
разходи за издръжка на домакинство от 4 лица, живеещо в Швейцария за 2009 г.;
> 95 083,93 лева -
разходи за издръжка на домакинство от 4 лица, живеещо в Швейцария за 2010 г.;
> 97 578,99 лева -
разходи за издръжка на домакинство от 4 лица, живеещо в Швейцария за 2011 г.;
> 101 884,21 лева -
разходи за издръжка на домакинство от 4 лица, живеещо в Швейцария за 2012 г.;
> 100 396,59 лева -
разходи за издръжка на домакинство от 4 лица, живеещо в Швейцария за 2013 г.;
^ 102 324,70 лева - разходи за издръжка на домакинство от 4 лица, живеещо
в Швейцария за 2014 г.;
> 83 332,95 лева -
разходи за издръжка на домакинство от 1 лице, живеещо в Швейцария и 1 лице,
живеещо в България за 2015 г.;
> 83 950,57 лева -
разходи за издръжка на домакинство от 1 лице, живеещо в Швейцария и 1 лице,
живеещо в България за 2016 г.;
> 77 811,75 лева -
разходи за издръжка на домакинство от 1 лице, живеещо в Швейцария и 1 лице,
живеещо в България за 2017 г.;
> 53 761,44 лева -
разходи за издръжка на домакинство от 1 лице, живеещо в Швейцария и 1 лице,
живеещо в България за периода 01.01.2018 г. до 07.08.2018г.;
Съгласно Решение № 50130/03.01.2024г.
по гр.д. № 5134/2021г., на ВКС, ІV г.о.,
в производството по 153 и сл. от ЗОНПИ съдът следва да допусне и събере и да
обсъди в решението си всички посочени от страните доказателства, допустими по
ГПК, които са от значение за установяване на доходите, приходите и източниците
на финансиране, респ. - на нетния доход и на значителното несъответствие, по
смисъла на § 1, т.т. 2, 3 и 8 от ДР на ЗОНПИ, както и
за установяване на начина на придобиване на всяко отделно процесно
имущество, за възможностите и разполагаемите средства на приобретателя-ответник
с оглед конкретния придобивен способ.
В СОЕ на в.л.Д.Г. са дадени два варианта на
заключение на доходите на ответниците, съответно на
размера на несъответствието с притежаваното имущество. В първия вариант са
включени само доходите, посочени от ответника В. в данъчните му декларации след
2015г., както и втори вариант, който отчита доказателствата, представени в хода
на съдебното производство. Предвид горепосочената практика на ВКС съдът намира,
че следва да цени втория вариант от заключението по СОЕ на в.л.Д. Г., с който се установява, че чистият
нетен доход на отв. В. за процесния
период е 13 127 008,49 лева., като няма несъответствие между нетен доход и имущество,
напротив налице е превишаване на нетния доход
с 3 657 228.73 лева. Общата стойност на имуществото на ответниците
в края на периода е в размер на 12 420 808,80лв., като същата е по-
малка от реализираните от ответника В. нетни доходи. ". Съгласно легалната дефиниция,
установена с § 1, т. 8 от ДР на ЗОНПИ, "нетни доходи" са доходи,
приходи или източници на финансиране, намалени с размера на извършените
обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството
му. Следователно, нетният доход, по смисъла на тази разпоредба, е превишението на общия размер на приходите (т. нар.
"брутен доход") над общия размер на разходите през проверявания
период, т.е. - оставащите свободни, разполагаеми средства.
За пълнота на
изложението съдът намира за нужно да отбележи, че в съдебното производство
ответникът В. е представила доказателства, че в продължение на повече от десет
години - в периода от месец април 2005 година до края на месец юли 2015 година
е изпълнявала длъжност на изпълнителен директор на търговска банка в Швейцария
/ Managing Director at Julius Baer
Bank/, през което време е получавала без прекъсване
заплати и бонуси чрез постъпления за това по банкова сметка. ***, че на
24.02.2012 г. ответникът В. е получила
бонуси в размер на 404 798, 95 швейцарски франка от Julius
Baer Bank. От писмените доказателства е видно, че само
за календарната 2015 година доходите на В.
възлизат на сумата от 1 254 098 лева (при курс на швейцарския франк към лева
(CHF/BGN) 1,7955 за 31.12.2015г. Доходите на ответника В. въобще не са били
изследвани от ищеца и не са били подлагани на анализ, а те също са източник на
финансиране на семейното имущество.
Доколкото нетния доход
на ответниците за процесния
период превишава общата стойност на придобитото имуществото, не е налице
значително несъответствие по смисъла на чл. 107, вр.
§ 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ, а напротив - установява се съответствие на
доходите/постъпленията спрямо констатираните разходи и стойността на
придобитото имущество за процесния период.
Предвид гореизложеното и исковете следва да
бъдат отхвърлени като неоснователни.
По разноските:
С оглед изхода на делото
на ответниците следва да се присъдят направените по
делото разноски.
Ответникът В. е доказал разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 16243,06лв. по договор за правна
защита и съдействие от 09.12.2020г., а ответникът В. е доказала разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 22630лв. по договор за правна защита и съдействие от 12.05.2021г.
Ищецът обаче е направил
възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на заплатените от ответниците разноски за адвокатско възнаграждение.
Съобразно правилата установени в Закона за
адвокатурата страните могат свободно да определят размера на адвокатското
възнаграждение. В същото време законът не допуска безпределно да се натоварва
осъдената страна с разноските за адвокатско възнаграждение, които е направила
другата страна, поради което същите могат да бъдат намалени поради прекомерност
на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК. Сезиран с такова искане съдът е длъжен да
прецени налице ли са предвидените чл. 11 от НМРАВ действия от страна на
процесуалния представител, както и има ли такава фактическа и/или правна
сложност на делото, която да обуславя присъждането на уговореното адвокатско
възнаграждение в тежест на страната, която е осъдена. Ако прецени, че такава не
е налице може да намали уговореното възнаграждение ограничението на пар. 2 от ДР не обвързва съда съобразно ТР № 6 от
06.11.2013г. по ТД № 6/2012 г. на ОСГТ на ВКС.
От представените по делото доказателства е
видно, че съдебното производство се характеризира с фактическа и правна
сложност като цената на първоначално предявените искове е в общ размер на 1 112
898,09 лв., производството по делото е продължило повече от три години, като са
проведени множество съдебни заседания,
поради което и съдът намира, че следва да присъди адвокатските възнаграждения в
пълния им претендиран размер.
При определяне на отговорността за разноски
съдът взема предвид минималния размер на адвокатското възнаграждение по НМРАВ, преди
актуализацията на минималните размери, обнародвано в ДВ бр. 88 от 4.11.2022г., който е от 22658,98лв.
Съгласно константната съдебна практика приложимият за страните материален закон
към договора за правна помощ е материалния закон към момента на сключване на
договора за правна помощ. Същият материален закон е релевантен и за
отговорността за разноски за насрещната страна. В процесния
случай и двата договора за правна помощ са сключени от ответниците,
преди изменението на НМРАВ
Съгласно Определение №
2833 от 4.10.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3948/2023 г., III г. о., ГК,
схващането, че комисията не дължи държавна такса в производство, образувано по
искане за отнемане на незаконно придобито имущество, е било обосновано от ВКС
при действието на Закона за отнемане в полза на държавата на имущество,
придобито от престъпна дейност/отм., 19.11.2012 г. / с аргумента, че в този
закон не се съдържат специални разпоредби за държавните такси. Комисията като
процесуален субституент на държавата не дължи
държавна такса, защото чрез производството се реализира публично държавно
вземане, за което съдилищата не събират държавна такса съгласно чл. 84, т. 1 от ГПК/решение № 215 от 12.10.2017 г. по гр. д. № 432/2017г. на IV ГО, определение
№ 328 от 26.06.2012 г. по ч. гр. д. № 318/2012 г. на I ГО на ВКС/. В следващия
закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество/отм.,
23.01.2018 г. и в сега действащия закон за противодействие на корупцията и за
отнемане на незаконно придобитото имущество вече изрично се съдържат норми за
присъждане на държавните такси в зависимост от изхода на спора/чл. 78, ал. 2 от
ЗОПДНПИ(отм.) и чл. 157, ал. 2 от ЗПКОНПИ/. При действието на тези разпоредби е
формирана практика, според която комисията дължи заплащане на държавна такса,
когато искът е отхвърлен или производството е прекратено/определения № 2366 от
3.08.2023 г. по к. гр. д. № 4777/2022 г., № 13 от 12.01.2021 г. по ч. гр. д. №
3107/2020 г. на IV ГО, № 1666 от 15.06.2023 г. по к. гр. д. № 170/2023 г. на IV
ГО и решение № 147 от 16.09.2019 г. по гр. д. № 1998/2018 г. на IV Г0/.
Предвид цената на иска в
настоящето производство от 1 112 898,09 лв., то и съдът намира, че следва да
осъди ищеца да заплати държавна такса в размер на 44515,92лв. по сметка на СГС.
Предвид гореизложеното и на основание чл.237 ГПК съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ исковете, предявени от Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество, с БУЛСТАТ:********и адрес: гр.София, пл.“********, срещу Г.В.В., с ЕГН:********** и Е.Н.М.-В., с ЕГН:**********, и двамата с постоянен адрес:г***, с правно основание чл. 154, ал.1 ЗОНПИ, за отнемане в полза на държавата на имущество на обща стойност 798 372,63 лв., както следва:
На основание чл. 142, ал.2, т. 2. вр. чл. 141 от ЗОНПИ от Г.В.В., ЕГН ********** и Е.Н.М.-В.. ЕГН ********** с цена на иска 64778.80 лв.: Лек автомобил „Porsche Boxster“, с peг. табела ********в движение от 07.12.2012г.
На основание чл. 151. вр. чл. 142. ал. 2. т. 1. вр. чл. 141 от ЗОНПИ от Г.В.В., ЕГН ********** с цена на иска 5000 лв.: сумата в размер на 5000 лв., представляваща номиналната стойност на отчуждените дружествени дялове от капитала на „С. Т.“ ЕООД, ЕИК ********.
На основание чл. 142, ал. 2, т. 1, вр. чл. 141 от ЗОНПИ от Г.В.В., ЕГН ********** с цена на иска 215861 лв.:
- сумата в размер на 5000 лв., представляваща номиналната стойност на наличните 50 дружествени дяла, формиращи 100 % от капитала на „А.С.“ ЕООД, ЕИК ********;
- сумата в размер на 180 861 лв., представляваща номиналната стойност 100 броя дялове, формиращи 100 % от капитала на „Universal Investment Advisory“;
- сумата в размер общо на 30 000 лв., представляваща предоставени заемни средства на „Птици В.“ от Г.В. и невъзстановени към края на проверявания период.
На основание чл. 142, ал. 2, т. 4 във връзка с чл. 141 от ЗОНПИ от Е.Н.М.-В., ЕГН ********** с цена на иска 399544.08 лв.:
-сумата в размер на 180861 лв., представляваща номиналната стойност на капитала на „Andromeda Advisory SA“;
- сумата в размер на 218683.08 лв., представляваща декларирани спестявания.
На основание чл. 151, вр. чл. 142, ал. 2., т. 4 във връзка с чл. 141 от ЗОНПИ от Е.Н.М.-В., ЕГН ********** с цена на иска 113 188,75 лв.:
- сумата в размер общо на 41385.13 лв., представляваща вноска от трето лице по едномесечен стандартен депозит № **********, в швейцарски франкове, открит в Уникредит Булбанк АД с титуляр Е.Н.М.-В., ЕГН **********. - сумата в размер общо на 10875.78 лв., представляваща вноска от трето лице по едномесечен стандартен депозит № № **********, в щатски долара, открит в Уникредит Булбанк АД с титуляр Е.Н.М.-В., ЕГН **********.
- сумата в размер общо на 7033.98 лв., представляваща вноска от трето лице по едномесечен стандартен депозит № **********, в лева, открит в Уникредит Булбанк АД с титуляр Е.Н.М.-В., ЕГН **********.
- сумата в размер общо на 35 886.80 лв., представляваща вноска от трето лице по шестмесечен стандартен депозит № **********, в швейцарски франкове, открит в Уникредит Булбанк АД с титуляр Е.Н.М.-В., ЕГН **********.
ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество, с БУЛСТАТ:********и адрес: гр.София, пл.“********, да заплати на Г.В.В., с ЕГН:********** и адрес:г***, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 16 243,06лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество, с БУЛСТАТ:********и адрес: гр.София, пл.“********, да заплати на Е.Н.М.-В., с ЕГН:********** и адрес:г***, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 22 658,98лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество, с БУЛСТАТ:********и адрес: гр.София, пл.“********, да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 44515,92лв., представляваща държавна такса за настоящето производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд- гр.София в двуседмичен срок от връчване на препис от решението на страните.
СЪДИЯ: