РЕШЕНИЕ №
гр.София, 12.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, TO,
VI, в закрито заседание на дванадесети април
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
АТАНАС МАДЖЕВ
като разгледа докладваното от съдия Братоева ч. гр. д. № 4504 по описа
за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника в изпълнителното производство „П.К.Б.“
ЕООД, ЕИК ********, срещу разпореждане на частен съдебен изпълнител М.Б.№ 838
от 24.03.2021 г. по изп. дело № 20218380403229, с което е оставено без уважение
искането на жалбоподателя да бъдат намалени приетите в поканата за доброволно
изпълнение разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя Д.М.И., ЕГН **********
до сумата 200 лева.
Жалбоподателят твърди, че определените разноски за адвокатско
възнаграждение над сумата от 200 лева до размера от 1100 лева били прекомерни
предвид ниската правна и фактическа сложност на делото, тъй като в
изпълнителното производство не били предприети изпълнителни действия с
участието на взискателя. Процесуалният му представител единствено депозирал
молбата за образуване на производството и не извършил никакво представителство
на взискателя. От друга страна, взискателят не бил предоставил банкова сметка ***,
за да изпълни задължението си доброволно.
С депозираното на основание чл. 436, ал. 3 ГПК възражение, взискателят Д.М.И.,
ЕГН **********, чрез упълномощения адвокат Д.П.оспорва жалбата като
неоснователна, с твърдения, че претендираното възнаграждение било в рамките на
законоустановения минимум, определен в разпоредбите на чл. 10, т. 1 и т. 2, вр.
чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения (НМРАВ), тъй като извършените действия били не само
за образуване, но и за процесуално представителство в изпълнителното
производство. Въз основа на изложеното, счита претендираното и прието
възнаграждение за дължимо и моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна.
В мотиви на ЧСИ, на основание чл. 436, ал. 3 ГПК, са развити
съображения за неоснователност на жалбата, тъй като с оглед материалния интерес
на взискателя претендираният хонорар бил обоснован съгласно НМРАВ, тъй като не
било ясно какви действия ще бъдат извършени.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите на жалбоподателя и
прецени представените доказателства, намира следното:
Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва постановлението
за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за
несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот,
поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, както и постановлението
за разноски. Жалбата се подава чрез съдебния изпълнител в едноседмичен срок от
извършването на действието, съответно от деня на съобщението (чл. 436, ал. 1 ГПК).
В разглеждания случай правото на жалба е упражнено срещу акт на
съдебния изпълнител, с който е оставено без уважение искането на длъжника „П.К.Б.“
ЕООД, ЕИК ********, за намаляване размера на адвокатското възнаграждение,
претендирано от взискателя Д.М.И., ЕГН **********, поради прекомерност до
сумата от 200 лева - дължимо адвокатско възнаграждение за образуване на
изпълнителното производство, съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като се изключи
сумата над 200 лева до приетия от ЧСИ М.Б.№ 838 размер от 1100 лева –
възнаграждение по т. 2.
Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение
за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност
на делото, съдът може, по искане на насрещната страна, да присъди по-нисък
размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения
размер съобразно чл. 36 ЗА. В изпълнителното производство адресат на искането
за намаляване на адвокатското възнаграждение, е съдебният изпълнител, пред
когото се развива изпълнението, който следва да се произнесе по това искане и
този негов акт подлежи на съдебен контрол относно законосъобразността му.
Следователно, жалбата, по която е образувано настоящото производство,
има допустим предмет на съдебен контрол - правото на жалба по същество е
упражнено срещу акт на съдебен изпълнител М.Б.№ 838, с който искането на
длъжника „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК ******** за намаляване на адвокатското
възнаграждение на взискателя до размера от 200 лева е оставено без уважение.
Произнасянето на съдебния изпълнител е обективирано в разпореждане от 24.03.2021
г..
От приложените преписи на документите, съдържащи се в изп. дело № 20218380403229,
се установява, че изпълнителното производство е образувано срещу „П.К.Б.“ ЕООД,
ЕИК ********, по молба на Д.М.И., ЕГН **********, депозирана чрез процесуален
представител - адв. П., въз основа на изпълнителен лист от 11.02.2021 г.,
издаден по търг. дело № 1621/2020 г. на ВКС, ТК, за принудително събиране на
сумата от 2091 лева - присъдени разноски. В молбата за образуване на
изпълнителното производство взискателят не
е посочил съответните изпълнителни способи, като към същата е представен
договор за правна защита и съдействие, сключен между Д.М.И., ЕГН ********** и адвокат
Д. П., видно от който за провеждане на принудителното изпълнение се дължало
възнаграждение от 1100 лева, заплатено в брой.
До длъжника „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК ******** е изпратена покана за
доброволно изпълнение, в която е включена сумата 1100 лева - разноски за
адвокатско възнаграждение, която покана е получена от задълженото лице на 08.03.2021
г., съответно на 23.03.2021 г. длъжникът подал възражение срещу определеното
като дължимо адвокатско възнаграждение с искане за неговото намаляване до 200
лева. С разпореждане от 24.03.2021 г. ЧСИ М.Б.№ 838, оставил искането без
уважение, което обуславя процесуалната допустимост на жалбата, тъй като при
всички случаи адресат на искане за намаляване на адвокатско възнаграждение в
изпълнителното производство е съдебният изпълнител.
В рамките на предоставените от съдебния изпълнител преписи от
документите, съдържащи се в изп. дело № 20218380403229 не се установява към
момента на релевиране на искането за намаляване на приетите разноски на
взискателя за адвокатско възнаграждение да са извършвани каквито и да било
изпълнителни действия, съответно не се установява упълномощеният адвокат П. да
е осъществявал някаква процесуална активност извън депозирането на молбата за
образуване на производството.
Съгласно решение № 523 от 19.07.2012 г. по гр. д. № 1496/2010 г., Г.
К., IV Г. О. на ВКС и решение № 82/08.5.2012 г. по гр. д. № 1891/2010 г.,
длъжникът не отговаря за разноски в изпълнителното производство само в два
случая: когато не е дал повод за предявяване на изпълнителния лист, защото е
платил дълга си преди това и когато изпълнителните действия бъдат изоставени от
взискателя или отменени от съда. Във всички останали случаи, дори когато
длъжникът е платил в срока за доброволно изпълнение, той отговаря за разноски в
изпълнителното производство. Жалбоподателят не оспорва принципната си отговорност
за разноски, но оспорва техния размер.
Съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита
и съдействие по изпълнително дело възнаграждението е 200 лева - за образуване
на изпълнително дело. Съгласно чл. 10, т. 2 с. а. за процесуално
представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични над 1000
до 5000 лева (както в настоящия случай) - 300 лева + 7 % за
разликата над 1000 лева или 376,37 лева.
В случая, спорен е въпросът дължи ли се на взискателя адвокатско
възнаграждение над размера от 200 лева, т. е. и за извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания в хода на изпълнителното дело, само при
извод за дължимост на такова ще следва да се преценява неговия размер от гледна
точка чл. 78, ал. 5 ГПК.
Настоящият състав намира, че такова възнаграждение няма основание да
бъде възложено в тежест на длъжника „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК ********. Съгласно чл.
426, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдебният изпълнител пристъпва към изпълнение по молба
на заинтересованата страна, в която взискателят посочва начина на изпълнение,
като редовността на молбата се проверява по реда на чл. 129 ГПК.
В случая, извън
депозирането на молбата за образуване на изпълнителното производство, в която дори
не е посочен изпълнителен способ не се установява от страна на процесуалния
представител на взискателя да са инициирани и извършени каквито и да било
действия с цел удовлетворяване на паричното вземане. В този смисъл в
производството е дължимо единствено и само възнаграждението по чл. 10, т. 1
НМРАВ - за образуване на изпълнителното производство и затова в тежест на „П.К.Б.“
ЕООД, ЕИК ******** следва да се възложи само минималното адвокатско
възнаграждение за защитата, осъществена от един адвокат, като при осъществените
по конкретното изпълнително дело факти съдът намира, че няма основание за
начисляване на възнаграждение по чл. 10, т. 2 НМРАВ.
От друга страна производството
за принудително удовлетворяване на присъдени разноски (изп. дело №
20218380403229 на ЧСИ М.Б.№ 838) се характеризира с изключително ниска правна и
фактическа сложност, поради което няма никакво основание в тежест на длъжника „П.К.Б.“
ЕООД, ЕИК ********, да бъде възлагано адвокатско възнаграждение над установения
минимум, който съгласно НМРАВ
възлиза на 200 лева и то само за реално
извършеното от адв. П. процесуално представителство, изразено в депозиране на
молба за образуване на производството.
По изложените
съображения, разпореждането на съдебния изпълнител от 24.03.2021 г., с което е
отказано намаляването на определеното в размер на 1100 лева в полза на
взискателя Д.М.И., ЕГН ********** адвокатско възнаграждение до размера от 200
лева, следва да се отмени като незаконосъобразно, като вместо това
възнаграждението се намали до сумата от 200 лева, която съставлява минималния
размер на адвокатското възнаграждение за образуване на изпълнително дело,
съгласно разпоредбата на чл. 10, т. 1 от
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
При този изход на спора в полза на „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК ********, следва
да се присъдят разноските за настоящото производство, които възлизат на сумата
123 лева, формирана от заплатени държавни такси в общ размер от 73 лева (48 лева + 25 лева ) и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лева, което е в минимален размер.
Така мотивиран, СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ, по жалба на длъжника „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК ********, разпореждане
от 24.03.2021 г. на частен съдебен изпълнител М.Б.№ 838 по изп. дело № 20218380403229, с което без
уважение е оставено подаденото от длъжника възражение за прекомерност на
приетите разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя Д.М.И., ЕГН **********
и ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА приетите в постановление от 05.03.2021 г. по изп. дело № 20218380403229
на ЧСИ М.Б.№ 838 разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя Д.М.И.,
ЕГН ********** до сумата 200 (двеста) лева.
ОСЪЖДА Д.М.И., ЕГН **********, да заплати на „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК ********,
на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, сумата 123 (сто двадесет и три) лева
– разноски за настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.