№ 89
гр. Стара Загора, 09.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XIII–ТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Женя Иванова
при участието на секретаря Невена Иванова
като разгледа докладваното от Женя Иванова Гражданско дело №
20225530102826 по описа за 2022 година
Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 79 ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 9, ал. 1 от ЗПК, във вр. с чл.
99, ал.1 от ЗЗД и иск по чл. 33, ал. 1 от ЗПК във вр. с чл. 86, ал.1 от ЗЗД, във
вр. с чл. 99, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „Лено“ АД твърди в исковата молба, че на 27.05.2022 г. между
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД в качеството му на
„Цедент“, и „Лено“ АД /наричано по-долу за краткост „Дружеството“/, ЕИК
*********, в качеството му на „Цесионер“, бил сключен Договор за продажба
и прехвърляне на вземания (Цесия), по силата на който цедентът прехвърлил
възмездно на цесионера своите вземания към лицето К. П. П., ЕГН
**********, част от които са и вземания по договор за заем CrediHome
№************* г., в това число и вземанията си по договор за допълнителни
услуги към заем CrediHome №************* г., неразделна част от договора
за заем. Цесионерът бил заплатил изцяло продажната цена към цедента, за
което последният издал потвърждение за сключена цесия и пълномощно, с
което упълномощил „Лено“ АД да извършил уведомяване на длъжника по
смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. „Лено“ АД изпратило към К. П. уведомления по
чл. 99, ал. 3 ЗЗД, които били връчени на последната от ЧСИ Г.И., peг. № 765,
с р-н на действие Окръжен съд - Стара Загора. Към настоящата искова молба
1
още веднъж ищецът прилагал уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, с искане да
бъде връчено на ответницата.
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД удостоверявала
пред „Лено“ АД качеството си на Кредитор по договор за заем CrediHome
№************* г. спрямо длъжника К. П. П. посредством Приложение №1
от 08.02.2019 г. към Рамков договор за прехвърляне на вземания (цесия) от
16.01.2015 г., сключен между „Микро Кредит“ АД, в качеството му на цедент,
и „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, в качеството му на
цесионер, по силата на който „Микро Кредит“ АД, ЕИК ********* било
прехвърлило на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, изцяло
вземанията си към К. П., произтичащи от договор за заем CrediHome №
************* г., в това число и вземанията си по договор за допълнителни
услуги към заем CrediHome №************* г, неразделна част от договора
за заем. За описаната в настоящия параграф цесия „АСВ“ ЕАД, в качеството
му на пълномощник на „Микро Кредит“ АД било изпратило до длъжника
уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
Договорът за заем между „МИКРО КРЕДИТ“ АД и К. П. бил подписан
на дата 19.04.2018 г. в град Стара Загора след подадено от последната искане
за заем CrediHome №************* г.. Съгласно Договора, „МИКРО
КРЕДИТ“ АД, ЕИК *********, в качеството му на „заемодател“, поемал
задължение да отпусне на К. П. П., ЕГН **********, в качеството на
„заемополучател“ сумата в размер на 1300 лв. (хиляда и триста лева),
представляваща главница, а заемополучателят се задължавал да върне на
заемодателя заетата сума ведно с дължимата договорна лихва, определена
като фиксиран лихвен процес - 40,64 %, на 31 (тридесет и една) седмични
вноски, чийто размер и падеж били подробно описани в Погасителния план,
неразделна част от договора за заем - всяка една от вноските била изчислена в
размер на 47, 38 лв. (четиридесет и седем лева и 38ст.) и падежирала всеки
петък като падежът на вноска №1 бил на дата 27.04.2018г., а на вноска №31
била на дата 23.11.2018г. Във връзка с Договора за заем и на основание чл. 28
от Общите условия, неразделна част от последния, заемодателят и заемателят
били сключили и договор за допълнителни услуги към договора за заем по
депозирано от заемателя изрично искане за допълнителни услуги към заем
CrediHome №*************г. Избраните от ответницата допълнителни
услуги били описани в чл. 3.1. от договора, а именно Пакет
2
„Преференциално обслужване“, което включвало изрично изброените там
услуги, както и застраховка Защита Пакет „Премиум ЖИ.т“. За така
предоставените допълнителни услуги Заемателят заплащал допълнителна
цена, която била разсрочена на вноски, както следвало: по Пакет
„Преференциално обслужване“ - 31 седмични вноски в размер на 9,10 лв.,
всяка от които падежирала в петък, а по застраховка Защита Пакет „Премиум
ЖИ.т“ - 31 седмични вноски в размер на 21, 45 лв., всяка от които падежирала
в петък. „МИКРО КРЕДИТ“ АД било изпълнило изцяло, точно и
добросъвестно задълженията си по договора - отпуснало било заетата сума в
брой на датата на неговото сключване, като договорът имал силата и
значението на разписка за предоставените от „МИКРО КРЕДИТ“ АД и
получените от К. П. парични средства, което обстоятелство било изрично
декларирано от последната с полагането на подписа си в договора за заем,
както и в погасителния план към него. Заемодателят бил изпълнил
задълженията си и по договора за допълнителни услуги като бил осигурил
същите, в това число и Застрахователна полица за застраховка „Защита“ №
*************, от която било видно, че застраховано лице за посочените в
полицата рискове била К. П., която получила и подписала полицата. От своя
страна К. П. била в неизпълнение на поетите с договора задължения. Видно
от т.3 на справка за задълженията на К. П. по договора за заем и договора за
допълнителни услуги, неразделна част от договора за заем, изготвена от
„Микро Кредит“ АД, ответницата била платила със забава седмични вноски
от №2 до №26, в резултат на което била начислена лихва за забава в
описаните в справката размери, а по отношение на останалите вноски от №27
до №31 К. П. била в пълно неизпълнение. Към датата на сключване на
договора за цесия между „Микро Кредит“ АД и „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД (08.02.2019 г.), общият размер на дълга възлизал на 414, 71
лв., от които 231.44 лв. - остатък от главница, 5.34 лв. - остатък от договорна
лихва, 107.25 лв. - остатък от вноските по застраховката, 45.50 лв. - остатък от
такси по пакет „Преференциално обслужване“ и 25.18 лв. - лихва за забава.
Видно от Справка за дължима сума, издадена от „АСВ“ ЕАД, след цесията
между „Микро Кредит“ АД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,
заемателят бил извършил едно плащане по договора за заем на дата
24.10.2019 г. в размер на 150 лв. (сто и петдесет лева), с което договорната
лихва се погасявала изцяло, а главницата, таксите по договора за
3
допълнителни услуги и лихвата за забава частично, в резултат на което към
дата 31.05.2022 г. задълженията на К. П. П. по договора за заем и договора за
допълнителни услуги, неразделна част от договора за заем, възлизали в общ
размер на 308.01 лв. (триста и осем лева и 01 ст.), от които:
• 126.98 лв. (сто двадесет и шест лева и 98 ст.) - остатък от
договорна главница;
• 45.50 лв. (четиридесет и пет лв. и 50 ст.) - остатък от вноски по
договор за допълнителни услуги (вноски по пакет „Преференциално
обслужване“);
• 107.25 лв. (сто и седем лева и 25 ст.) - остатък от вноските по
договор за допълнителни услуги (застраховката Защита Пакет „Премиум
ЖИ.т“);
• 28.28 лв. (двадесет и осем лева и 28 ст.) - остатък от лихва за
забава, дължима за периода от 08.02.2019 г. до 31.05.2022 г.
Всички описани по-горе задължения на ответницата били с настъпил
падеж, следователно същите били не само дължими, но и изискуеми. Към
настоящия момент К. П. П., ЕГН ********** все още не била изпълнила
задълженията си по договор за заем CrediHome №************* г. и
договора за допълнителни услуги, неразделна част от договора за заем.
Искането на ищеца до съда е да постанови решение, с което да осъди
ответника К. П. П., ЕГН ********** да заплати в полза на ищеца „Лено“ АД,
ЕИК *********:
1. сумата в размер на 126.98 лв. (сто двадесет и шест лева и 98 ст.),
представляваща остатък от главница по договор за заем CrediHome
№************* г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
настоящия иск до окончателното им изплащане;
2. сумата в размер на 152.75 лв. (сто петдесет и два лева и 75 ст.), от
които: 45.50 лв. (четиридесет и пет лв. и 50 ст.), представляваща остатък от
вноски по пакет „Преференциално обслужване“ и 107.25 лв. (сто и седем лева
и 25 ст.), представляваща остатък от вноските по Пакет „Премиум ЖИ.т“,
дължими по Договор за допълнителни услуги - неразделна част от Договора
за заем, ведно със законната лихва от датата на подаване на настоящия иск до
окончателното им изплащане;
4
3. сумата в размер на 28.28 лв. (двадесет и осем лева и 28 ст.),
представляваща остатък от мораторна лихва за периода от 08.02.2019 г. до
31.05.2022 г., дължима по Договор за заем CrediHome №************* г.
В законоустановения срок по делото е постъпил писмен отговор от
ответника К. П. П., в който заявява, че предявените искове са допустими, но
по същество изцяло неоснователни, поради което ги оспорва изцяло по
основание и по размер.
Оспорва изцяло обстоятелството за придобиване на вземане срещу
ответника от страна на ищеца, както и действителността на представените по
делото договори за цесии.
На следващо място прави оспорване на основанието и на размера на
предявените искови претенции.
Оспорва истинността на представения по делото договор за заем,
доколкото не това бил сключеният между страните договор. Евентуално
твърди, че всички задължения на ответника са били погасени.
По отношение на материализираните в оспорения договор вземания,
предвид процесуалните преклузии, заявява, че последните се явявали
недължими поради неравноправност на клаузите, които ги определяли и
поради погасяването им по давност.
Моли съда да се произнесе по неравноправните клаузи в договора.
Моли съда да отхвърли исковете.
В съдебно заседание, ищцовото дружество „Лено” АД, редовно
призовано, не изпраща представител. С депозирана молба по делото заявява,
че поддържа предявените искове.
В съдебно заседание, ответницата К. П. П., лично и чрез процесуалния
си представител, оспорва исковете.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК,
намира за установено следното:
Видно от представения по делото договор за заем CrediHome
№************* г. (л.26), сключен между „Микро кредит”АД и К. П. П.,
заемодателят се е задължил да предостави на заемателя заемната сума от 1300
лева, като в договора е посочено, че предоставената в заем сума от 778,24
5
лева е получена от заемателя в брой, а сумата от 521,76 лева е отбелязана като
„рефинансирана сума“. Страните са уговорили с договора и договорна лихва
в размер на 40,64% (фиксиран лихвен процент), като заемателят се е задължил
да върне главницата и договорната лихва за срок от 31 седмици на равни
седмични вноски, включващи главница и договорна лихва, всяка от които в
размер на 47,38 лева. Към договора са приложени Погасителен план, Общите
условия на заемодателя и Тарифа за допълнителни услуги.
Видно от представения по делото договор за допълнителни услуги към
заем CrediHome №************* г. (л.31), сключен между „Микро Кредит“
АД и ответницата, дружеството се е задължило да предостави на К. П. П.
пакет от допълнителни услуги, както следва: Пакет „Преференциално
обслужване“ срещу заплащане от ответницата на седмични вноски от 9,10
лева всяка за срок от 31 седмици, както и застраховка „Защита“, пакет
„Премиум жИ.т“ със застраховател ЗК Уника ЖИ.т АД срещу заплащане от
ответницата на седмични вноски от 21.25 лева всяка за срок от 31 седмици.
По делото е представен също така договорът за застраховка, сключен между
„УНИКА ЖИ.т“ АД и ответницата със застрахователна премия 664,95 лева.
Между „Агенция за събиране на вземанията“ ООД /понастоящем
„Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД/, в качеството на цесионер, и
„Микро кредит“ АД, в качестото на цедент е сключен Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 16.01.2015г. (л. 18 и сл.), по силата на
който страните са се споразумели, че цедентът регулярно ще прехвърля на
цесионера станалите ликвидни и изискуеми вземания, произтичащи от
сключени от цедента договори за заем за предлаганите кредитни продукти.
Вземанията следвало да се индивидуализират в представен от цедента опис-
Приложение № 1 към този договор /чл.1.2. от рамковия договор/. По делото е
представено извлечение от Приложение №1 – опис за прехвърлените по
горния рамков договор от 16.01.2015 г. вземания от „Микро кредит“ АД на
Агенция за събиране на вземанията“ ООД /понастоящем „Агенция за
събиране на вземанията“ АД/, съдържащо под № 24 отразено прехвърлено
вземане към ответницата само за главница и за договорна лихва по процесния
договор – л. 17 от делото. От представеното пълномощно се установява, че
цедентът "Микро кредит" АД е упълномощил цесионера – „Агенция за
събиране на вземанията“ АД/, от негово име да изпраща съобщения до
длъжниците, чиито вземания са били прехвърлени с договор за продажба и
6
прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.01.2015 г. и да ги уведомява за
извършеното прехвърляне на вземанията. Такова уведомление е приложено
към исковата молба (л. 25), без данни за връчването му.
Между „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, в качеството на
цедент и „Лено“ АД, в качеството на цесионер е сключен договор за продажба
и прехвърляне на вземания от 27.05.2022г. (л.7), по силата на който вземането
на цедента към ответницата по договор №************* г. е прехвърлено на
ищеца, а именно остатък по главница 126,98 лева, остатък такси/неустойки
разноски 152,75 лева и мораторна лихва от 28.28 лева или общо сумата 308,01
лева. От представеното пълномощно се установява, че цедентът „Агенция за
събиране на вземанията“ ЕАД е упълномощил цесионера – „Лено“ АД, от
негово име да изпраща съобщения до длъжниците, чиито вземания са били
прехвърлени с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
27.05.2022 г. и да ги уведомява за извършеното прехвърляне на вземанията.
Такова уведомление е приложено към исковата молба (л. 14), връчвано на
ответницата на 21.06.2022г. (л.13).
Ищецът признава, че по горепосочения договор за заем, ответницата е
платила общо сумата 2026,30 лева, като твърди, че по този начин е погасила
26 вноски, включващи главница, лихва, застраховка и допълнителни услуги,
като не представя платежните документи за извършените плащания (виж
справка – л. 37). Признава факта, че на 24.10.2019г. същата е заплатила и още
150 лева (виж справка - л. 38).
При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна
страна, намира следното:
Представеният по делото договор за заем, подписан от ответницата
установява възникналото заемно правоотношение между заемодателя по него
„Микро Кредит” АД и заемателя К. П., със заемна сума от 1 300 лева. С
горепосочения договор страните са уговорили още и договорна лихва –
фиксиран лихвен процент от 40.64 %, като видно от погасителния план към
договора всяка една вноска, включваща главница и договорна лихва е в
размер на 47,38 лева, което прави общо сумата от 1468,78 лева.
Видно от изложеното в исковата молба и от справките на л. 37 и л. 38
от делото ищецът в настоящия процес признава, че ответницата е платила по
договора за заем и за допълнителни услуги към него, общо сумата от 2176,30
7
лева (2026,30 лева+ 150 лева).
Предвид горното, съдът намира, че с тази платена сума от 2176,30 лева,
ответницата изцяло е заплатила дължимите от нея суми за главница,
договорна лихва и мораторна лихва за забава в плащанията по процесния
договор за заем. Така че основателно се явява възражението й, направено с
отговора на исковата молба за погасяване на дължимите от нея суми по
договора. На това основание следва да бъдат отхвърлени като неоснователни
предявените искове за заплащане на сумата в размер на 126.98 лв.,
представляваща остатък от главница по договор за заем CrediHome
№************* г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното му изплащане и сумата в размер на 28.28
лв., представляваща остатък от мораторна лихва за периода от 08.02.2019 г.
до 31.05.2022 г.
Съдът не възприема посоченото разпределение в исковата молба на
платената от ответницата сума, а именно че с нея се погасяват и суми за
допълнителни услуги: Пакет „Преференциално обслужване“ и застраховка
„Защита“, пакет „Премиум жИ.т“ със застраховател ЗК „Уника ЖИ.т“ АД, по
следните съображения:
Възможността за събиране от потребителя на такси и комисионни за
допълнителни услуги, свързани с договора, е регламентирана в разпоредбата
на чл.10а, ал.1 ЗПК (нов – ДВ, бл.35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.).
Законът обаче не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и
комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита –
чл.10а, ал.2 ЗПК. Заплащането на тези възнаграждения от потребителя са
предварително, т.е. те са дължими само за „възможността за предоставянето“
на тези услуги и е без значение дали някоя от тях ще бъде използвана по
време на действието на сключения между страните договор. Така с
уговарянето на допълнителни възнаграждения в размери, близки до
главницата по договора за кредит, съдът намира, че се заобикаля
разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР.
Следователно, на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК и чл.21, ал. 3ПК, тези клаузи са
нищожни.
Отделно от това, що се касае до уговорената допълнителна услуга –
застраховка с посредничество на „Микро Кредит“ АД, то в случая „Микро
8
Кредит” АД не договаря за себе си, а от името и за сметка на застрахователя,
чл. 313 от КЗ. Тоест, по договора за застраховка правата и задълженията на
застрахователя, вкл. да получи застрахователната премия, възникват направо
в патримониума на ЗК „Уника” АД. Правата на „Микро Кредит” АД като
трето правоимащо лице по договора за застраховка ( но не и като
застрахователен агент ) са ограничени само до възможността да получи
застрахователното обезщетение при настъпил риск, но не и да търси реално
изпълнение на вноските по премията. По делото липсват данни за плащане на
премията в пълен размер от страна на „Микро Кредит” АД в полза на
застрахователя. Както в договора за застраховка, така и в искането за
сключването на такъв, липсва изрична уговорка за плащане на вноските в
полза на третото правоимащо лице, а предвид това, кои са договарящи, такава
и не може да бъде предположена или изведена чрез тълкуване. Нещо повече,
липсват по делото данни дали „Микро Кредит” АД е обвързан към ЗК
„Уника” АД застрахователен агент или не, а Кодекса за застраховането
забранява изрично на обвързания агент да събира премии и да извършва
плащания към потребителите на застрахователни услуги – чл. 313, ал. 2 КЗ.
Въпреки, че гореизложеното е достатъчно за отхвърляне на исковете и
за заплащане на претендираните вноски за допълнителни пакети (услуги) в
настоящото производство, то съдът намира за нужно да отбележи, че освен
това такива вземания не са били прехвърлени с първия договор за цесия – виж
Приложение 1 на л. 17 от делото – а са били прехвърлени само вземания за
главница и договорна лихва. Вземанията трябва да бъдат конкретно
посочени, доколкото в чл. 1.2 от Рамковия договор (л.18) е предвидено, че
вземанията, които са предмет на цесията, включително вземания по договори
за допълнителни услуги и за застраховки, трябва да бъдат
индивидуализирани в представен от цедента опис – Приложение № 1 към
този договор, което в случая не е сторено. А с втория договор за цесия от
22.05.2022 г. тези вземания пък са посочени като такси/неустойки. Това е
допълнителен аргумент за отхвърляне на исковете, с които се претендират
тези вземания, който съдът сочи с оглед възраженията на ответницата в тази
насока, развити в писмената защита по делото.
Неоснователно се явява възражението на ответницата за ненадлежното
съобщаване на двете извършени цесии. Уведомяването на длъжника и двата
случая изхожда от цесионера, който е бил надлежно упълномощен от
9
цедента). В решение 156 от 30.11.2015г. по т.дело № 2639/2014 година на
ВКС, решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т.д.№ 12/2009 г., ТК, ІІ т.о.е
и др., е прието, че няма пречка старият кредитор да упълномощи новия
кредитор за извършване на уведомлението за цесията. Съгласно Решение №
123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК получаването на
уведомлението в рамките на съдебното производство по предявен иск за
прехвърленото вземане не може да бъде игнорирано. Предвид това и
доколкото в случая уведомлението за първата извършена цесия е връчено на
ответницата с преписа от исковата молба, съдът приема, че цесията е
надлежно съобщена. Това надлежно съобщаване на извършените цесии обаче
не се отразява на изхода на делото.
Предвид гореизложеното, следва, че предявените искове от „Лено“ АД
против К. П. П. искове за заплащане на сумата в размер на 126.98 лв. (сто
двадесет и шест лева и 98 ст.), представляваща остатък от главница по
договор за заем CrediHome №************* г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на настоящия иск до окончателното му изплащане; сумата
в размер на 152.75 лв. (сто петдесет и два лева и 75 ст.), от които: 45.50 лв.
(четиридесет и пет лв. и 50 ст.), представляваща остатък от вноски по пакет
„Преференциално обслужване“ и 107.25 лв. (сто и седем лева и 25 ст.),
представляваща остатък от вноските по Пакет „Премиум ЖИ.т“, дължими по
Договор за допълнителни услуги - неразделна част от Договора за заем, ведно
със законната лихва от датата на подаване на настоящия иск до
окончателното им изплащане и сумата в размер на 28.28 лв. (двадесет и осем
лева и 28 ст.), представляваща остатък от мораторна лихва за периода от
08.02.2019 г. до 31.05.2022 г., дължима по Договор за заем CrediHome
№************* г., следва да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответницата направените по делото
разноски. В случая пълномощникът на ответницата е поскал определяне и
присъждане на възнаграждение при условията на чл.38, ал.2 от ЗА. По делото
е представен договор за правна защита и съдействие от 13.10.2022г. (л.70), в
който е обективирано изявление, че договореното възнаграждение е съгласно
чл.38 от ЗА. Съдът счита, че следва да уважи искането. Правото на адвокат да
окаже безплатна адвокатска помощ на лице от кръга на визираните в т.1–т.3
10
на чл.38, ал.1 ЗА, е установено със закон. В конкретния случай са налице
всички необходими предпоставки за възникване на право в полза на
процесуален представител на ответницата да претендира и да получи
възнаграждение за оказаната безплатно адвокатска помощ и съдействие, на
основание чл.38 от ЗА - реално осъществена безплатна правна помощ и
основание за ангажиране на отговорността на насрещната страна – ищец за
разноски за процесуално представителство на ответника. Предвид горното
съдът счита, че следва да присъди в полза на процесуалния представител на
ответника адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. /чл.7, ал.2, т.1 на
Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в редакцията на нормата към датата на сключване на
договора за правна помощ, в която е обективирана волята на страните за
оказване на безплатна такава/. В писмената си защита процесуалният
представител на ответницата претендира възнаграждения за защита по
искове, които не са предявени в настоящото производство, а размерите им -
съобразно норми, които не са действали към датата на договаряне на
безплатната адвокатска помощ.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Лено“ АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Младост“, бул.
„Цариградско шосе“ № 96, ет. 7, против К. П. П., ЕГН: **********, с
постоянен адрес: ***********************, искове за заплащане на
следните суми: сумата в размер на 126.98 лв. (сто двадесет и шест лева и
98 ст.), представляваща остатък от главница по договор за заем CrediHome
№************* г., ведно със законната лихва, считано от 01.07.2022г. до
окончателното му изплащане; сумата в размер на 152.75 лв. (сто петдесет и
два лева и 75 ст.), от които: 45.50 лв. (четиридесет и пет лв. и 50 ст.),
представляваща остатък от вноски по пакет „Преференциално обслужване“ и
107.25 лв. (сто и седем лева и 25 ст.), представляваща остатък от вноските по
Пакет „Премиум ЖИ.т“, дължими по Договор за допълнителни услуги -
неразделна част от Договора за заем, ведно със законната лихва, считано от
01.07.2022г. до окончателното им изплащане и сумата в размер на 28.28 лв.
11
(двадесет и осем лева и 28 ст.), представляваща остатък от мораторна лихва
за периода от 08.02.2019 г. до 31.05.2022 г., дължима по Договор за заем
CrediHome №************* г., като неоснователни.
ОСЪЖДА „Лено“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н „Младост“, бул. „Цариградско шосе“ № 96, ет. 7,
да заплати на адвокат И. С. С., АК - Стара Загора, на основание чл. 38,
ал.2 от ЗА, сумата от 300 лева - адвокатско възнаграждение за
осъществено процесуално представителство в настоящото производство
на К. П. П., ЕГН: **********, с адрес: *************.
Решението подлежи на обжалване пред ОС – Стара Загора в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
12