Р Е
Ш Е Н
И Е
No 189
гр. Ботевград, 18.07.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Районен съд- Ботевград, V граждански състав в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ СТОЯНОВА
при участието на секретаря М.Й., като разгледа докладваното от съдия
Стоянова гражданско дело No 242 по описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1
от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът - “Т.Б.”
ЕАД, гр. С. твърди, че по подадено от него заявление по чл. 410 от ГПК е
образувано ч. гр. д. No 2094/2018 г., като предвид постъпило възражение от
длъжника, от съда са дадени указания за предявяване на иск за установяване на
вземанията му. Твърди, че между ответника Х. Й.Н. и “Т.Б.” ЕАД (с предишно
наименование “К.Б.М.” ЕАД) са сключени следните договори за предоставяне на
услуги:
1. Договор
за мобилни услуги No *********и Договор за лизинг от 24.04.2016 г. Съгласно
договора за мобилни услуги на ответника е предоставен мобилен телефонен номер **********и
мобилно устройство телефонен апарат S. G. J. G.. Предоставянето на устройството
е уредено в отделен Договор за лизинг, съгласно който общата цена на
лизинговата вещ е 336.77 лв. с вкл. ДДС. За ползването й лизингополучателят се
е задължил да извърши една първоначална вноска в размер на 72.50 лв. и 23
месечни вноски в размер на 11.49 лв. с вкл. ДДС, които се фактурират заедно с
месечните сметки за ползваните през отделните отчетни периоди мобилни услуги;
2. Договор
за мобилни услуги No *********и Договор за лизинг от 18.07.2016 г. Съгласно
договора за мобилни услуги на ответника е предоставен мобилен телефонен номер **********и
мобилно устройство таблет P. W. **** ** *. Предоставянето на устройството е
уредено в отделен Договор за лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата
вещ е 91.77 лв. с вкл. ДДС. За ползването й лизингополучателят се е задължил да
извърши 23 месечни вноски в размер на 3.99 лв. с вкл. ДДС, които се фактурират
заедно с месечните сметки за ползваните през отделните отчетни периоди мобилни
услуги.
3. Договор
за мобилни услуги No *********и Договор за лизинг от 27.07.2016 г. Съгласно
договора за мобилни услуги на ответника е предоставен мобилен телефонен номер *********и
мобилно устройство телефонен апарат S. G. G. N. P. D.. Предоставянето на
устройството е уредено в отделен Договор за лизинг, съгласно който общата цена
на лизинговата вещ е 114.77 лв. с вкл. ДДС. За ползването й лизингополучателят
се е задължил да извърши 23 месечни вноски в размер на 4.99 лв. с вкл. ДДС,
които се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през отделните
отчетни периоди мобилни услуги.
Твърди, че
ответникът не е изпълнил задълженията си, начислени му в 5 броя фактури,
издадени в периода м. август 2016 г. – м. декември 2016 г., във всяка от които
фактури са начислени вземания на мобилния оператор, произтичащи от
горепосочените договори, сключени с клиента, както следва: Фактура No
**********/01.08.2016 г., издадена за отчетен период 01.07.2016 г. – 31.07.2016
г. и включваща задължения на обща стойност 122.73 лв., от която след приспадане
на 5.00 лв. надвнесено плащане за задължение от предходен отчетен период, е
останала дължима сума в размер на 117.73 лв.; Фактура No **********/01.09.2016
г., издадена за отчетен период 01.08.2016 г. – 31.08.2016 г. и включваща
задължения на обща стойност 92.16 лв.; Фактура No **********/01.10.2016 г.,
издадена за отчетен период 01.09.2016 г. – 30.09.2016 г. и включваща задължения
на обща стойност 89.43 лв. Фактура No **********/01.11.2016 г., издадена за
отчетен период 01.10.2016 г. – 31.10.2016 г. и включваща задължения на обща
стойност 2.66 лв.
Поддържа, че
поради изпадане на ответника в забава договорите с ищеца са предсрочно
прекратени по негова вина, като му е издадена фактура No **********/01.12.2016
г., която включва задължение за плащане на неустойки за предсрочно прекратяване
на договорите за мобилни услуги в общ размер на 1536.29 лв., както и предсрочно
изискуем остатък от лизинговите вноски за мобилни устройства в общ размер на
347.93 лв., от които за мобилно устройство S. G. J. G. в общ размер на 195.33
лв., равняващ се на 17 неначислени лизингови вноски; за мобилно устройство P.
W. **** ** * в общ размер на 79.80 лв., равняващ се на 20 неначислени лизингови
вноски, и за мобилно устройство S. G. G. N. P. D. в общ размер на 99.80 лв.,
равняващ се на 20 неначислени лизингови вноски.
Ищецът
твърди, че изискуемостта на вземанията по всяка от фактурите е настъпила
петнадесет дни след издаването й, като ответникът не е извършил плащания по
същите. Моли съда да постанови решение, с което признае за установено
съществуването на вземанията му към ответника в общ размер на 676.91 лв., както
следва: за сумата-главница от 64.52 лв., представляващи стойността на
далекосъобщителни услуги и месечните такси, начислени за периода от 01.07.2016
г. до 31.10.2016 г. по Договор за мобилни услуги No *********от 24.04.2016 г.;
сумата-главница от 64.73 лв., представляващи стойността на далекосъобщителни
услуги и месечните такси, начислени за периода от 01.07.2016 г. до 31.10.2016
г. по Договор за мобилни услуги No *********от 18.07.2016 г.; сумата-главница
от 90.85 лв., представляващи стойността на далекосъобщителни услуги и месечните
такси, начислени за периода от 01.07.2016 г. до 31.10.2016 г. по Договор за
мобилни услуги No *********от 27.07.2016 г.; сумата от 241.29 лв.,
представляваща дължими по Договор за лизинг от 24.04.2016 г. двадесет и една
лизингови вноски за мобилен телефонен апарат S. G. J. G.; сумата от 95.76 лв.,
представляваща дължими по Договор за лизинг от 18.07.2016 г. двадесет и четири
лизингови вноски за мобилно устройство P. W. **** ** *, и сумата от 119.76 лв.,
представляваща дължими по Договор за лизинг от 27.07.2016 г. двадесет и четири
лизингови вноски за мобилен телефонен апарат S. G. G. N. P. D., ведно със
законната лихва върху сумите, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски.
Ответникът- Х.Й. *** в депозиран в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор е изразил становище за основателност на иска. Заявява, че
признава задължението си към ищеца в размер на 676.91 лв. и приложените
документи за тази сума, като е готов да плати доброволно, но оспорва
дължимостта на разноски на същия с твърдение, че не му е била дадена възможност
за погасяването й преди предприемане на мерки относно събирането й.
С писмена молба вх. No 4092/14.06.2019 г., депозирана преди съдебното
заседание по делото, ищецът, чрез процесуалния си представител, прави искане за
постановяване на решение при признание на иска, като претендира и присъждане на
разноски на направените в заповедното и в исковото производство разноски.
Предвид това съдът на основание чл. 237, ал. 1 от ГПК с протоколно определение
е прекратил съдебното дирене.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и направеното искане от ищеца за постановяване на решение при
признание на иска срещу ответника, намира следното:
Налице са предпоставките по чл. 237 от ГПК за
постановяване на решение при признание на иска. Ответникът признава
задълженията си към ищеца, за които са предявени исковете, като ищецът е
направил искане за прекратяване на съдебното дирене и произнасяне от съда с
решение съобразно признанието. Не съществуват пречките по чл. 237, ал. 3 от ГПК, като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави и със
същото страната може да се разпорежда.
Предвид това и на основание чл. 237, ал. 1 съдът следва
да се произнесе с решение съобразно признанието, като исковете бъдат изцяло
уважени и бъде признато за установено по отношение на ответника съществуването
на вземането на ищеца към него в общ размер на сумата-главница от 676.91 лв.,
за което е издадена заповедта за изпълнение по ч. гр. д. No 6154/2018 г. по
описа на РС- Ботевград, и включващо следните вземания: сумата от 64.52 лв.,
представляваща стойността на далекосъобщителни услуги и месечните такси,
начислени за периода от 01.07.2016 г. до 31.10.2016 г. по Договор за мобилни
услуги No *********от 24.04.2016 г.; сумата от 64.73 лв., представляваща
стойността на далекосъобщителни услуги и месечните такси, начислени за периода
от 01.07.2016 г. до 31.10.2016 г. по Договор за мобилни услуги No *********от
18.07.2016 г.; сумата от 90.85 лв., представляваща стойността на
далекосъобщителни услуги и месечните такси, начислени за периода от 01.07.2016
г. до 31.10.2016 г. по Договор за мобилни услуги No *********от 27.07.2016 г.;
сумата от 241.29 лв., представляваща дължими по Договор за лизинг от 24.04.2016
г. двадесет и една лизингови вноски за мобилен телефонен апарат S. G. J. G.;
сумата от 95.76 лв., представляваща дължими по Договор за лизинг от 18.07.2016
г. двадесет и четири лизингови вноски за мобилно устройство P. W. **** ** *, и
сумата от 119.76 лв., представляваща дължими по Договор за лизинг от 27.07.2016
г. двадесет и четири лизингови вноски за мобилен телефонен апарат S. G. G. N.
P. D., ведно със законната лихва, считано от 08.11.2018 г. /датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ до окончателното й изплащане.
Неизпълнението на задълженията на ответника за плащане на
исковите суми е такова поведение от негова страна, с което дава повод за
предявяване на вземанията на ищеца по съдебен ред, независимо от направеното
признание на исковете, поради което е неприложима разпоредбата на чл. 78, ал. 2
от ГПК, а същият дължи направените от ищеца разноски. Поради това и възражението
му за недължимост на направените в заповедното производство разноски се явява
неоснователно, тъй като към момента на подаване на заявлението за издаване на
заповедта за изпълнение същият е бил в забава по отношение на задълженията си
към ищеца и с това е дал повод за подаване на заявлението в съда. С оглед
изхода на спора и направеното от ищеца искане, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да му заплати и направените от него разноски по
настоящото дело в размер на 635.00 лв., от които 275.00 лв. за държавна такса и
360.00 лв. за адвокатско възнаграждение.
Съгласно т. 12 от ТР No 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. No 4/2014 г., ОСГТК на ВКС съдът следва да се
произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство,
като предвид изхода на спора по исковото производство, то направените от ищеца
разноски в заповедното производство се явяват дължими от ответника, а именно
разноски за държавна такса в размер на 25.00 лв. и за адвокатско възнаграждение
в размер на 360.00 лв., или общо разноски в заповедното производство в размер
на 385.00 лв.
Предвид гореизложеното съдът и на основание чл. 237 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК
във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД съществуването на вземането на “Т.Б.” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. “М. *”, Б.П.С., сграда 6, към Х.Й.Н.,
с ЕГН **********,***, за което е издадена Заповед No 6154 от 12.11.2018 г. за
изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. No 2094/2018 г. по описа на РС-Ботевград, както
следва: за сумата-главница от 676.91
лв. /шестстотин седемнадесет и шест
лева и деветдесет и една стотинки/, от която сумата от 64.52 лв., представляваща
стойността на далекосъобщителни услуги и месечните такси, начислени за периода
от 01.07.2016 г. до 31.10.2016 г. по Договор за мобилни услуги No *********от
24.04.2016 г., сумата от 64.73 лв., представляваща стойността на
далекосъобщителни услуги и месечните такси, начислени за периода от 01.07.2016
г. до 31.10.2016 г. по Договор за мобилни услуги No *********от 18.07.2016 г.,
сумата от 90.85 лв., представляваща стойността на далекосъобщителни услуги и
месечните такси, начислени за периода от 01.07.2016 г. до 31.10.2016 г. по
Договор за мобилни услуги No *********от 27.07.2016 г., сумата от 241.29 лв.,
представляваща дължими по Договор за лизинг от 24.04.2016 г. двадесет и една
лизингови вноски за мобилен телефонен апарат S. G. J. G., сумата от 95.76 лв.,
представляваща дължими по Договор за лизинг от 18.07.2016 г. двадесет и четири
лизингови вноски за мобилно устройство P. W. **** ** *, и сумата от 119.76 лв.,
представляваща дължими по Договор за лизинг от 27.07.2016 г. двадесет и четири
лизингови вноски за мобилен телефонен апарат S. G. G. N. P. D., ведно със
законната лихва върху горната сума-главница, считано от 08.11.2018 г. /датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Х.Й.Н., с ЕГН **********,***, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК да заплати на “Т.Б.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ж.к. “М. *”, Б.П.С., сграда 6, сумата от 635.00 лв. /шестстотин тридесет и пет лева/, представляваща направени
разноски в настоящото производство, както и сумата от 385.00 лв.
/триста осемдесет и пет лева/, представляваща направени разноски в
заповедното производство по ч. гр. д. No 2094/2018 г. по описа на РС-Ботевград.
Решението може да се обжалва пред Софийски окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :