Р Е
Ш Е Н
И Е № 260521
В ИМЕТО НА НАРОДА
13.05.2021 гр.
Пловдив
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На петнадесети март две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ АНТОНОВ
Секретар: Милена Георгиева
Като разглежда докладваното от съдията
АНД № 4854 по описа за 2020 година
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 20-1030-002030/04.03.2020г. на Началника
на Група към ОДМВР – гр.Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, упълномощен с МЗ №
8121з-515/14.05.2018г. на МВР, с което на В.Г.Д., ЕГН **********, с адрес: ***
е наложено административно наказание за нарушение на чл.98, ал.1, т.1 от Закона
за движение по пътищата и на основание чл. 180, ал.1, т.1,
пр.2 от Закона за движение по пътищата е наложена ГЛОБА в размер на 20
/двадесет/лева и е наложено административно наказание за нарушение на чл.100,
ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата и на основание чл. 183, ал.1, т.1,
пр.2 от Закона за движение по пътищата е наложена ГЛОБА в размер на 10 /десет/лева.
Решението подлежи на
обжалване пред Административен съд Пловдив в 14 – дневен срок от съобщението до
страните, че същото е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
М О
Т И В
И:
Производството е по реда на чл.59
и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 20-1030-002030/04.03.2020г.
на Началника на Група към ОДМВР – гр.Пловдив, Сектор „Пътна полиция“,
упълномощен с МЗ № 8121з-515/14.05.2018г. на МВР, с което на В.Г.Д., ЕГН **********,
с адрес: *** е наложено административно наказание за нарушение на чл.98, ал.1,
т.1 от Закона за движение по пътищата и на основание чл. 180, ал.1, т.1, пр.2
от Закона за движение по пътищата е наложена ГЛОБА в размер на 20
/двадесет/лева и е наложено административно наказание за нарушение на чл.100,
ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата и на основание чл. 183, ал.1, т.1,
пр.2 от Закона за движение по пътищата е наложена ГЛОБА в размер на 10
/десет/лева.
Жалбоподателят В.Г.Д., не се
явява, редовно призован и не се представлява в съдебно заседание.
Административнонаказващия орган – ОД на МВР гр. Пловдив, редовно призован, не изпраща представител и не взема
становище по подадената жалба.
Пловдивският районен съд – VІІ
н.с., като прецени събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок,
допустима е и разгледана по същество е
ОСНОВАТЕЛНА.
На 06.02.2020 г.
от актосъставителя Х.А.П. е съставен Акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ против В.Г.Д. за това, че на 07.09.2019 г. около 21:00 часа в
гр.Пловдив, ул.“Константин Стоилов“ № 2, като водач на МПС – лек автомобил
„Мерцедес Ц 220“ с рег. № *** паркира
същия като създава опасност и пречка за другите участници в движението. Акта е
съставен по преписка на РС № 103000/2116 от 04.02.2020г. Не носи контролен
талон към СУМПС. Актосъставителят квалифицирал извършеното от жалбоподателя
като нарушение на разпоредбите на чл. 98, ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата
и чл.100, ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата.
Въз основа на така
съставения акт е издадено и обжалваното наказателно постановление.
Разпитан в съдебно
заседание, актосъставителят Х.А.П. заявява, че поддържа съставения
от него акт. Твърди, че е изготвил същия въз основа наложена глоба с фиш за
неправилно паркиране, изготвен също от него.
Съдът намира, че
така събрания доказателствен материал и с оглед тежест на доказване на
административнонаказващия орган, извършването на посочените административни
нарушения на чл. 98, ал.1, т.1
от Закона за движение по пътищата и чл.100, ал.1, т.1 от Закона за движение по
пътищата не се явява доказано по несъмнен начин.
Разпоредбата на
чл.6 от ЗАНН сочи за административно нарушение онова деяние /действие или
бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление,
извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание,
налагано по административен ред. От цитираната легална дефиниция е видно, че за
да представлява дадено деяние административно нарушение следва в условията на
кумулативност да са налице два елемента-обективен и субективен /вина на
нарушителя, която може да под формата на умисъл и непредпазливост/.
В случая от
показанията на актосъставителя и от приложените писмени доказателства по
безспорен начин не се установява наличието на обективния елемент – на
инкриминираните дата и място жалбоподателят да е паркирал лек автомобил „Мерцедес
Ц 220“ с рег. № ***, като с това да е
създал опасност и пречка за другите участници в движението. В този смисъл по
делото не са ангажирани никакви доказателства по какъв точно начин са изпълнени обективните признаци на деянието
– създаване на опасност и пречка за другите участници в движението, нито дори
за това, че посоченото място - гр.Пловдив, ул.“Константин Стоилов“ № 2 е
указано като такова, забранено за паркиране. Що се касае до второто вменено във
вина деяние, то по никакъв начин нито от показанията на актосъставителя, нито
от писмените доказателства по делото става ясно именно кога Д. не е носел
контролен талон към СУМПС. Ако се твърди, че това е сторено на инкриминираните
дата и място - 07.09.2019 г. около 21:00 часа в гр.Пловдив, ул.“Константин
Стоилов“ № 2, то се поставя въпросът как актосъставителят е установил това
обстоятелство, при условия, че самият той твърди, че тогава е съставен фиш,
който се изготвя в отсъствие на водача на МПС. Ако пък се твърди, че това е
сторено от Д. при самото съставяне на АУАН, то подобно поведение по никакъв
начин не представлява нарушение на чл.100 от ЗДвП, тъй като на датата на това
действие – 06.02.2020г. няма никакви данни жалбоподателят да е бил водач на
горепосоченото превозно средство и следователно не е имал задължение да носи
документите, изброени в цитираната норма и да ги представи при поискване.
По делото не са
налице и доказателства за съставомерност на деянията и от субективна страна. В
конкретния случай не се установи, че Д. е имал възможност и е бил длъжен да
възприеме обстоятелството за нарушаване правилата за паркиране и създаване на
пречки и опасности за останалите участници в движението, както и за това да
носи и представя при поискване документите, изброени в чл.100 от ЗДвП,
включително и контролен талон към СУМПС, но въпреки това да ги е нарушил. Въз
основа на вече обсъдените свидетелски показания и писмени доказателства, се
налага категоричния извод, че двете деяния се явяват недоказани от обективна
страна.
По тези
съображения съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде
отменено.
Мотивиран от гореизложеното, ПРС
– VІІ наказателен състав, постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
МГ