№ 11381
гр. София, 10.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. Д.
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. Д. Частно гражданско дело №
20241110155304 по описа за 2024 година
На 12.09.2024г. чрез куриер е изпратено заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, постъпило и заведено в съда на 13.09.2024г.
На 24.09.2024г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, с която
ДОЙЧЕ ЛУФТХАНЗА АД, регистрирано в Окръжен съд Кьолн HRB 2168 Германия,
чрез търговско представителство "Дойче Луфтханза" с БУЛСТАТ: ********* и адрес:
гр. София, УЛ.ЛЪЧЕЗАР С. 5, ет.5, СОФАРМА БИЗНЕС ТАУЪРС, СГРАДА Б, да
заплати на заявителя Д. С. Д. с ЕГН: ********** и адрес:
*********************************************, сумата от 488,95 лева
(четиристотин осемдесет и осем лева и 95 стотинки), представляваща обезщетение на
основание чл. 7, пар. 1, буква „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004г. на Европейския
парламент и на Съвета за закъснение с над три часа спрямо часа на кацане по
разписание на полети от дата 20.06.2024г. по маршрут летище София - летище
Франкфурт - летище Лайпциг/Хале с номера LH1427 и LH160, ведно със законна лихва
за период от 13.09.2024 г. до изплащане на вземането, както и държавна такса в размер
на 25,00 лева (двадесет и пет лева), и на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на Г. Д. Д. от
ВАК с личен № **********, с адрес:
********************************************, сумата от 400,00 лева
(четиристотин лева), представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено
безплатно процесуално представителство на заявителя.
В срока по чл. 414 ГПК длъжникът е подал възражение, като с разпореждане от
31.10.2024г. съдът е указал на заявителя да предяви иск по чл. 422 ГПК за вземанията.
Заявителят е предявил иск с искова молба вх. № 400753/10.12.2024г., по която е
образувано гр. д. № 73292/2024г. по описа на СРС. В нея признава, че на 27.09.2024г.
длъжникът е заплатил в негова полза сумата от 488,95лв., представляваща
обезщетението, като дължи само законната лихва и разноските по заповедното дело, от
които 25,00лв. държавна такса и 400лв. адв. възнаграждение.
В изпълнение на дадените му указания, заявителят е подал молба на
15.01.2025г., с която моли за издаване на изпълнителен лист за неплатените вземания.
На 29.01.2025г. длъжникът е подал становище, в което посочва, че
обезщетението за закъснението на полета било изплатено на заявителя на 24.08.2024г.,
като било подадено възражение, тъй като нямало отделен ред за обжалване на
присъдените разноски със заповедта.
На 24.02.2025г. заявителят е подал молба, в която посочва, че плащането е
1
извършено в хода на процеса – на 27.09.2024г. и има право на сторените разноски.
Съдът намира следното:
Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 10в от ТР № 4/18.06.2014г. по
тълк. дело № 4/2013г., ОСГТК на ВКС, при оспорване само на присъдените със
заповедта за изпълнение суми за заплащане на разноски не е налице възражение по чл.
414, ал. 1 ГПК. Длъжникът има право да обжалва заповедта по чл. 413, ал. 1 ГПК. Ако
кредиторът е получил изпълнение на вземането, но не и на разноските по заповедта за
изпълнение в периода след подаване на заявлението и при депозирано възражение от
длъжника, интересът от предявяване на иск за съществуване на вземането е отпаднал.
В тази хипотеза кредиторът може да поиска издаване на изпълнителен лист по
заповедта за изпълнение само в частта за разноските, като се позове на извършеното
от длъжника плащане.
Между страните по делото не е спорно, че претендираното от заявителя
обезщетение е изплатено. Спорен е въпросът относно момента на плащането.
Длъжникът представя “payment order” /л. 43/ с превод на български език, като счита, че
датата на плащането е 24.08.2024г., която е посочена в самия документ. Следва обаче
да се има предвид, че не датата на създаване на документа е релевантна, а датата на
изпълнението му. Съгласно чл. 75, ал. 3 ЗЗД, когато плащането става чрез задължаване
и заверяване на банкова сметка, задължението се счита погасено със заверяване
сметката на кредитора. Тоест, единственият релевантен момент за изпълнение на
задължението е моментът на заверяване сметката на кредитора. От представеното от
негова страна извлечение, приложено към молба вх. № 64880/24.02.2025г., което
съдържа всички необходими реквизити, включително конкретен номер на банковата
референция, сметката му е заверена на 27.09.2024г. Именно тази дата е от значение по
делото, тъй като на тази дата сумата реално е постъпила по сметката на заявителя. От
това следва, че вземането за обезщетение е платено след образуване на настоящото
дело. В този случай, съгласно цитираното ТР, за заявителя не е налице правен интерес
от иск по чл. 422 ГПК, а следва да му бъде издаден изпълнителен лист. В тази насока,
следва да бъде посочено, че доводите на длъжника, че не можел да обжалва
самостоятелно разноските, са несъстоятелни, предвид че заповедта за изпълнение
подлежи на обжалване само в частта за разноските съгласно чл. 413, ал. 1 ГПК. След
като не го е сторил, същата се е стабилизирала в тази част.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДА СЕ ИЗДАДЕ изпълнителен лист в полза на заявителя Д. С. Д. за сумите от
25,00лв. – държавна такса и 2,78лв. – законна лихва върху главницата от 488,95лв.,
дължима за периода от подаване на заявлението – 13.09.2024г. до датата на плащането
на вземането – 27.09.2024г., както и в полза на адв. Г. Д. за сумата от 400лв. – адв.
възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2