О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
№ …………..
гр. Варна, 10.06.2020 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД-ВАРНА, ХХV състав, в закрито съдебно заседание, проведено на десети юни през две
хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ТАНЯ Д.
разгледа докладваните от съдия Таня Д. молби по административно дело № 3100 от 2019 г. на АдмС-Варна, като за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
С молба с.д. № 5059/20.05.2020 г. от В.П.Д., подадена чрез адв. М.К., и молба с.д. № 5061/20.05.2020 г. от С.Л.Т., К.П.П., М.Н.С., Й.М.У., Н.Г.Х. и А.Г.Х., подадена чрез адв. М.К., е поискано допълване на Определение № 653 от 12.03.2020 г. по адм. дело № 3100/2019 г. на АдмС-Варна в частта за разноските, като се претендира присъждане и направените разходи за адвокатско възнаграждение, съгласно приложените към молбите договори за правна защита и съдействие.
В определения от съда срок, писмен отговор по молбите е представен от Зам.-кмета на Община Варна. Искането е да се оставят без уважение двете молби. Настоява се, че не са представени доказателства, че договореното адвокатско възнаграждение е реално заплатено, а и не може да се направи разграничение каква част от хонорара е за изготвяне на жалба и каква част за процесуално представителство, което не е осъществено. Изтъква се, че дори да е заплатен адвокатски хонорар, той не подлежи на възстановяване, доколкото е свързан с прекратено съдебно производство, по което не са извършвани никакви процесуални действия от жалбоподателите, включително не са правени доказателствени искания, възражения, не са правени допълнения към жалбата, не е осъществявано процесуално представителство в открити съдебни заседания. Сочи се, че не може да се подложи на преценка фактическата и правна сложност на спора. Прави се възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, което касае изготвяне на две бланкетни жалби, с идентично съдържание.
Останалите страни по делото не ангажират отговор по молбата за допълване или изменение на решението в частта за разноските.
Съдът, като взе предвид изложените доводи в исканията на страните, както и съответните им възражения, съобрази и следното:
Молбата за допълване или изменение на решението на съда в частта за разноските е процесуално допустима като подадена от надлежни страни – участници в производството по делото и в 7-дневния срок по чл. 248, ал. 1 от ГПК. Съобщението за постановяването на Определение № 653 от 12.03.2020 г. по адм. дело № 3100/2019 г. на АдмС-Варна е получено от В.П.Д., С.Л.Т., К.П.П., М.Н.С., Й.М.У., Н.Г.Х. и А.Г.Х. на 15.05.2020 г., чрез адв. К., а на 20.05.2020 г. са подадени молбите за допълването или изменението на определението в частта за разноските.
С Определение № 653 от 12.03.2020 г. по адм. дело № 3100/2019 г. на АдмС-Варна е оставено без разглеждане оспорването срещу Заповед № Г-280 от 20.09.2019 г., издадена от зам.-кмета на Община Варна, по жалбите на З.В.И. (Б.), В.П.Д., Е.К.А., С.Л.Т., М.Н.С., Й.М.У., Н.Г.Х., А.Г.Х., К.П.П., К.С.М., З.Б.Ж., Е.С.К. и Х.В.Х. и е прекратено производството по адм. дело № 3100/2019 г. на АдмС-Варна, предвид оттеглянето на оспорвания административен акт от органа, който го е постановил.
С оглед изхода на спора съдът е осъдил Община Варна да заплати на В.П.Д., С.Л.Т., К.П.П., М.Н.С., Й.М.У., Н.Г.Х. и А.Г.Х., сумите в размер на по 10 (десет) лева за всеки от посочените жалбоподатели, представляваща направени по адм. дело № 3100/2019 г. на АдмС-Варна разноски - платена държавна такса.
Оспорващите по адм. дело № 3100/2019 г. на АдмС-Варна - В.П.Д., С.Л.Т., К.П.П., М.Н.С., Й.М.У., Н.Г.Х. и А.Г.Х., са подали жалба, чрез адв. М. К., съгласно приложени към жалбите пълномощни. Към жалбите и до момента на прекратяване на производството по делото оспорващите не са представили договори за правна защита и съдействие, съдържащи данни за платено адвокатско възнаграждение.
Съдът намира, че не са налице основания за уважаване на двете молби за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение от В.П.Д., С.Л.Т., К.П.П., М.Н.С., Й.М.У., Н.Г.Х. и А.Г.Х., предвид следните съображения:
Оспорващата В.П.Д., чрез адвокат М.К., прилага към молбата си за допълване на посоченото по-горе определение Договор за правна защита и съдействие№ 1/2020 г., според който уговореното адвокатско възнаграждение е за процесуално представителство по адм. дело № 3100/2019 г. на АдмС – Варна и е в размер на 500 лева. Процесният договор е върху бланка на Адвокатска колегия – Варна, без дата е, не е посочен срокът за плащане, не е посочен и начин на плащане, като е отбелязано само, че е платена сумата в брой.
Оспорващите С.Л.Т., К.П.П., М.Н.С., Й.М.У., Н.Г.Х. и А.Г.Х., чрез същия адвокат – адв. М.К., прилагат към молбата си за допълване на посоченото по-горе определение Договор за правна защита и съдействие № 2/2020. Съдът констатира, че като клиенти по договора са посочени С.Л.Т., К.П.П., М.Н.С., Й.М.У., Н.Г.Х. и А.Г.Х., но чрез адв. М.К., като адв. М.К. е подписала договора и като клиент, и като адвокат. Предмет на договора е процесуално представителство по адм. дело № 3100/2020 г. на АдмС – Варна, като е посочено, че договореното възнаграждение е по 300 лева за всеки жалбоподател или общо 1 800 лева, платени в брой. Договорът за правна защита и съдействие е също без дата.
През призмата на обстоятелството, че и двата договора за правна защита и съдействие, на които се основават исканията на оспорващите за допълване на определението на съда в частта на разноските, са представени едва с молбата за допълване на решението и същевременно са без дата, а и във втория договор липсват подписи на клиентите на адв. М.К., обосновават извод, че не се установява безспорно извършването към момента на прекратяване на делото на разход за адвокатско възнаграждение, който да подлежи на възстановяване. С основание ответникът по делото сочи, че не са налице доказателства за реалното плащане на адвокатско възнаграждение, както и че не може да се направи разграничение каква част от хонорара е за изготвяне на жалба и каква част за процесуално представителство, което не е осъществено. Липсата на дати на процесните два договора за правна защита и съдействие може да се тълкува и като сключването им след прекратяване на производството по делото, с цел присъждане на разноски в полза на оспорващите.
Предвид изложеното съдът
приема, че не е налице основание за изменение или допълване на решението в
частта в разноските и за присъждане на възнаграждение за адвокат на подалите
двете молби оспорващи.
Водим от горепосочените съображения и на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК във вр. с чл. 144 и чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ молбата с.д. № 5059/20.05.2020 г. от В.П.Д., подадена чрез адв. М.К., и молбата с.д. № 5061/20.05.2020 г. от С.Л.Т., К.П.П., М.Н.С., Й.М.У., Н.Г.Х. и А.Г.Х., подадена чрез адв. М.К., с искане за допълване или изменение на Определение № 653 от 12.03.2020 г. по адм. дело № 3100/2019 г. на АдмС-Варна в частта за разноските, като се претендира присъждане и направените разходи за адвокатско възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от дата на съобщаването му пред ВАС на РБ.
СЪДИЯ: