Решение по дело №2343/2019 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 232
Дата: 13 февруари 2020 г. (в сила от 13 февруари 2020 г.)
Съдия: Атанаска Ангелова Атанасова
Дело: 20197040702343
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 24 септември 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 232                                   13.02.2020 година                                        гр.Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Бургаският административен съд, седемнадесети състав, на пети февруари две хиляди и двадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

                              Председател: Атанаска Атанасова

                                            

при секретаря С.А., като разгледа докладваното от съдията Атанасова административно дело № 2343 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл. 211 от ЗМВР и е образувано по повод жалбата на П.Г.Ж. с ЕГН **********, с адрес: ***, против заповед № 434з-406/10.09.2019 г., издадена от началника на сектор „Криминална полиция“ при Второ РУ- Бургас при Областна дирекция на МВР- Бургас. С оспорената заповед е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца на жалбоподателя, заемащ длъжността началник на група „Противодействие на криминалната престъпност-Славейков“ в сектор „Криминална полиция“ към Второ РУ при Областна дирекция на МВР- Бургас.

В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на обжалваната заповед, поради нарушение на материалния закон. Оспорват се съдържащите се в заповедта фактически констатации и се сочи, че не е доказано твърдяното възлагане върху жалбоподателя на задължението да осъществява контрол по заявителски материали. Наведени са също доводи за допуснато в дисциплинарното производство съществено нарушение на процесуални правила, изразено в неизпълнение от административния орган на задължението му да изясни всички относими факти и да извърши цялостен анализ на събраните доказателства. Твърди се, че на жалбоподателя не е известно въз основа на какви доказателства е формиран извод за извършено дисциплинарно нарушение, тъй като не е запознат с материалите, налични в преписката. Отбелязано е, че в заповедта не е посочена правната квалификация на извършеното нарушение; не са взети предвид дадените от жалбоподателя обяснения и липсват мотиви относно формата на вината и тежестта на нарушението. По същество се иска отмяна на заповедта.

В съдебното заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Заявява и становище за нищожност на оспорената заповед, поради некомпетентност на дисциплинарно наказващия орган. Ангажира доказателства.

Ответникът не се явява и не изпраща представител в съдебното заседание, редовно уведомен. С писмено становище излага подробни съображения за неоснователност на жалбата, като счита, че са спазени производствените правила и са налице достатъчно данни за извършено нарушение от страна на жалбоподателя. Моли за отхвърляне на жалбата. Представя административната преписка.

Жалбата е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване съгласно чл. 211 от ЗМВР акт и в законоустановения 14-дневен срок, поради което съдът я намира за процесуално допустима. При разглеждането и́ по същество, съдът намира за установено следното:

С постановление за възлагане на действия по разследване по делегация, издадено от водещия разследването по досъдебно производство № 98/2019 г. по описа на ОДМВР- Пловдив, е възложено на оперативен работник при ОДМВР- Бургас предприемане на ОИМ във връзка с установяване и призоваване на лице в гр. Бургас. С оглед кратките срокове на разследване, е определен 15- дневен срок за изпълнение на възложените действия. Постановлението е изпратено на Второ РУ- Бургас на 05.06.2019 г. със съпроводително писмо рег. № 11773р-5085 от същата дата. На 11.06.2019 г. изпълнението е възложено на жалбоподателя Ж., заемащ длъжността началник на група „Противодействие на криминалната престъпност- Славейков“ в сектор „Криминална полиция“ към Второ РУ при ОДМВР- Бургас, и е разпределено от последния на подчинения му служител Владимир Н.. Възложените с постановлението ОИМ не са изпълнени в продължение на два месеца, поради което е изпратено ново искане от разследващия полицай, постъпило в ОДМВР- Бургас на 13.08.2019 г.

На 14.08.2019 г. е изготвена от жалбоподателя Ж. докладна записка с рег. № 434р-14493 за резултатите от извършена контролна проверка на водените налични преписки, заявителски материали и постановления за ОИМ, възложени на служители от група „ПКП- Славейков“. В нея не се съдържат констатации относно изпълнението на възложените с постановление от 05.06.2019 г. ОИМ по делегация. Относно извършените ОИМ по посоченото постановление е изготвена докладна записка от 15.08.2019 г. на служителя Владимир Н..

По повод постъпилото на 13.08.2019 г. искане от разследващия полицай и съдържащите се в него данни за неизпълнение на възложените с постановлението действия, на 19.08.2019 г. е връчена на Ж. покана от началника на сектор „Криминална полиция“ при Второ РУ- Бургас за писмени обяснения по конкретни въпроси и представяне на доказателства. В нея е посочено, че е извършена справка в деловодството на Второ РУ- Бургас, при която е установено, че изпълнението на постановлението за възлагане на ОИМ по делегация е разпределено на Ж. в деня на постъпването му (05.06.2019 г.) и е прието от последния на 11.06.2019 г., като това е удостоверено с подписа му в тетрадката, отразяваща движението на материалите. Отбелязано е, че на същата дата изпълнението на постановлението е възложено от последния на служителя Н., както и че в продължение на два месеца то не е изпълнено. Прието е, че са налице данни за извършено нарушение на служебната дисциплина по чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР- неизпълнение на служебните задължения, изразено в неупражняване контрол над подчинен служител, за което в нормата на чл. 200, ал. 1 т. 6 от ЗМВР е предвидено дисциплинарно наказание „порицание“.

В писмени обяснения с рег. № 434р-14884 от 20.08.2019 г. Ж. заявява, че осъществява „почти ежеседмичен текущ контрол по срочното водене и отработване на материалите. Твърди, че на една от сутрешните оперативки за разпределение на задачите (не сочи конкретна дата и дали тя е в рамките на срока за изпълнение на постановлението) е обърнал специално внимание на служителя Н. за изпълнението на конкретното постановление и е получил отговор, че адресът е посетен, но търсеното лице не живее там. Твърди също, че устно е разпоредил на посочения служител да изготви писмен отговор до ОДМВР- Пловдив. Два дни преди изготвяне на докладната записка за изпълнение на постановлението, извършил и текуща контролна проверка, в хода на която същото не му било представено и поради това останал с впечатление, че възложените ОИМ са изпълнени.

За целите на дисциплинарното производство е изготвена кадрова справка на Ж. с УРИ251р-26233/29.08.2019 г. След оценка на събраните в хода на производството доказателства, данните от кадровото досие и писмените обяснения на служителя, е издадена обжалваната заповед № 434з-406/10.09.2019 г., с която е наложено на Ж. дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца, на основание чл. 194, ал. 2, т. 2, вр. чл. 200, ал. 1, т. 6 от ЗМВР. Като фактическо основание за издаване на заповедта се сочи неосъществяване от Ж. на контрол над подчинения му служител Владимир Н. по изпълнение на постановлението за възлагане на ОИМ по делегация в предвидения с т. 21 на Заповед № 8121з-989/17.08.2015 г. 20- дневен срок. Прието е, че не е изпълнено основно длъжностно задължение по длъжностната характеристика с рег. № 3286р-19331 от 10.11.2015 г. да „осъществява контрол върху работата на подчинените, като следи за стриктното спазване на служебната дисциплина и законност“. При индивидуализиране на наказанието е отчетена тежестта на нарушението, формата на вината и цялостното поведение на служителя по време на службата, като е отбелязано, че на същия не са налагани наказания, а са присъдени тридесет и шест награди.

При тези фактически данни съдът намира от правна страна следното:

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган. На основание чл. 204, т. 4 от ЗМВР наказанията по чл. 197, ал. 1, т. 1 - 3 от същия закон се налагат със заповед на служители, заемащи висши ръководни и ръководни длъжности. Издател на процесната заповед е началникът на сектор „Криминална полиция“ при Второ РУ- Бургас, който е служител на ръководна длъжност, съгласно Класификатора на длъжностите в МВР, и като такъв е компетентен да налага наказанията по чл. 197, ал. 1, т. 1 - 3 от ЗМВР на подчинените си служители. Ирелевантно е обстоятелството, че наказаният служител също заема ръководна длъжност- началник на група в същия сектор, доколкото той е йерархически подчинен на началника на сектора (в този смисъл решение № 4044 от 19.03.2019 г. на ВАС по адм. дело № 8034/2017 г., V отд.; Решение № 772 от 17.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12949/2018 г., V отд.). Поради това съдът приема за неоснователни наведените от пълномощника на жалбоподателя доводи за нищожност на заповедта, поради некомпетентност на нейния издател.

Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма и съдържа изискуемите реквизити, в т.ч. фактически и правни основания. В нея са посочени конкретните факти, въз основа на които е формиран извод за извършено дисциплинарно нарушение, самоличността на нарушителя, заеманата длъжност, нарушените норми.

При извършената служебна проверка съдът не констатира съществени нарушения на административнопроизводствени правила. Според чл. 207, ал. 1 от ЗМВР, при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 2 - 15, дисциплинарното производство се образува с писмена заповед. Изключение от това правило е предвидено с нормата на чл. 208 от ЗМВР, според която при данни за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 198 - 202 или по чл. 203, ал. 1, т. 1 от ЗМВР дисциплинарното производство може да започне и без издаване на заповед, с първото действие за установяване на нарушението. Жалбоподателят е наказан за нарушение по чл. 200, ал. 1, т. 6 от ЗМВР и следователно е налице хипотезата, в която писмена заповед за образуване на производството не се издава и не се определя дисциплинарно разследващ орган, респ. изготвянето на обобщена справка не е задължително (в този смисъл Решение № 11808 от 6.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4869/2016 г., V отд.). Поради това съдът приема за неоснователни доводите на жалбоподателя за допуснато съществено процесуално нарушение, изразено в липса на справка. Независимо от изложеното, дори да се приеме, че и в хипотезата на чл. 208 от ЗМВР следва да бъде изготвена обобщена справка, то такава в случая е налице- приложената по делото покана съдържа подробно изложение на всички факти, установени в хода на извършената проверка, въз основа на които е ангажирана дисциплинарната отговорност на жалбоподателя Ж., и макар тя да не е именувана „обобщена справка“, по същество притежава характеристиките на такава. Същата е връчена на жалбоподателя и му е предоставена възможност да представи писмени обяснения, съобразно изискванията на чл. 206 от ЗМВР, а от депозираните такива е видно, че са му известни всички факти, въз основа на които е наказан, и следователно е осигурено правото му на защита. Спазен е и срокът за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР.

Обжалваната заповед е издадена в съответствие с материалния закон.

За да се ангажира дисциплинарна отговорност за посоченото нарушение е необходимо да се установи обективно несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение. Според настоящия съдебен състав такова е налице, предвид данните за неизпълнение на задължението, въведено с типовата длъжностна характеристика за заеманата от жалбоподателя длъжност- да осъществява контрол върху работата на подчинени служители. Следва да се посочи, че в случая изпълнението е възложено на жалбоподателя и постановлението за възлагане на действия по делегация е получено лично от него на 11.06.2019 г., за което е положен подписът му в тетрадката, отразяваща движението на материалите. С оглед заеманата длъжност, последният разполага с правомощието да прецени дали лично да работи по поставената задача или да възложи същата на подчинените си служители в група „ПКП- Славейков“, но и в двата случая носи отговорност за срочното и́ изпълнение, с което е натоварен. По делото е безспорно, че възложените от разследващия полицай ОИМ не са изпълнени в определения с постановлението 15- дневен срок, нито дори в указания с т.21 от Заповед № 8121з-989/17.08.2015 г. 20- дневен срок, а два месеца по-късно (докладната записка на Н. за извършени ОИМ е съставена едва на 15.08.2019 г.). Няма данни за осъществяван от жалбоподателя текущ контрол относно изпълнението на възложените с постановлението действия в рамките на срока за изпълнение- наведените в тази връзка твърдения са твърде общи („почти ежеседмичен текущ контрол“) и не са доказани от същия, а доказателствата по делото сочат осъществен контрол едва след постъпване на второто искане от разследващия полицай, съдържащо данни за неизпълнение на постановлението. В дадените пред дисциплинарно наказващия орган писмени обяснения се сочи, че при провеждане на контролната проверка на 13.08.2019 г. процесното постановление не е представено от служителя, комуто е възложено неговото изпълнение, поради което жалбоподателят е останал с впечатление, че същото е изпълнено. В тази връзка следва да се посочи, че движението и приключването на образуваните преписки се отразява в съответните регистри, а това от своя страна прави възможно провеждането на текущия контрол, който не бива да се изчерпва с преглед на представените от подчинените служители по тяхна преценка материали.

С оглед изложените съображения съдът приема, че са установени чрез съответните доказателствени способи всички съставомерни елементи на нарушението, за което жалбоподателят е санкциониран. В нормата на чл. 200, ал. 1, т. 6 от ЗМВР е предвидено дисциплинарно наказание „порицание“. В случая е наложено наказание в минималния предвиден от закона размер (чл. 200, ал. 2 от ЗМВР), като при индивидуализиране на същото е отчетено цялостното поведение на служителя по време на службата, като е отбелязано, че на същия не са налагани наказания, а са присъдени тридесет и шест награди. Ето защо, жалбата се явява неоснователна и следва да се отхвърли.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Г.Ж. с ЕГН **********, с адрес: ***, против заповед № 434з-406/10.09.2019 г., издадена от началника на сектор „Криминална полиция“ при Второ РУ- Бургас при Областна дирекция на МВР- Бургас.

Решението е окончателно.

СЪДИЯ: