Р Е
Ш Е Н
И Е №260091
Гр.Варна, 18.11.2020г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Варненският апелативен
съд, търговско отделение, трети състав, в публичното съдебно заседание на двадесети октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
При участието на секретаря Десислава
Чипева
Като разгледа докладваното от съдията
Дарина Маркова в.търг.дело № 386 по описа за 2020 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е въззивно, образувано по жалби на „Агроплам“ ЕООД със седалище гр.Долни чифлик
срещу решение № 106 от 04.02.2020г. по търг.дело № 1018/19г. по описа на
Варненски окръжен съд, в частта му, с която е отхвърлен предявения от него
срещу Технически Университет - Варна осъдителен иск за разликата над
8 068.08лв. до 120 000лв., претендирани като подлежаща на връщане
гаранция, внесена по договор № 9 от 25.06.2008г., ведно със законна лихва,
както и досежно присъдените разноски по насрещна жалба на Технически
Университет – Варна срещу същото решение, в частта му, с която университетът е
осъден да заплати на „Агроплам“ ЕООД сумата 8 068.08лв., представляваща
подлежаща на връщане внесена гаранция по договор № 9 от 25.06.2008г., ведно със
законна лихва.
Във
въззивната жалба на „Агроплам“ ЕООД със седалище гр.Долни чифлик се твърди че
решението в обжалваните от него части е неправилно, постановено в нарушение на
материалния закон, процесуалните правила и е необосновано.
Твърди че
в тежест на ответника е да установи основанието за задържане на гаранцията,
съобразно възражението – недостатъците при изпълнението на СМР и стойността за
отстраняването, на които е удържана внесената гаранцията. Твърди че данните по
делото не установяват надлежно уведомяване на изпълнителя по договора при
констатиране на съответните дефекти, породени от некачествено изпълнение.
Твърди че не са ангажирани доказателства относно въведеното възражение, че
изпълнените от трето лице мероприятия са във връзка с отстраняване на
дефектите, породени от некачественото изпълнение на ищеца. Сочи, че
представените в тази връзка от ответника частни документи не са подписани от
представител на „Агроплам“ ЕООД, поради което не го обвързват, включително и
посочената в документите дата. Твърди че по делото са неизяснени и въпросите
свързани с конкретните недостатъци в извършените СМР, момента на тяхното
откриване, уведомяването на изпълнителя, каква е стойността за тяхното
отстраняване, отстранени ли са същите, заплатена ли е стойността на ремонта на
третото лице. Твърди че с предявяването на иска е оспорено правото на ответника
да задържи внесената гаранция. Неподаването на допълнителна искова молба не
прави възражението на ответника основателно и не освобождава страната от
задължението и да проведе главно и пълно доказване, според правилата на чл.154
от ГПК.
Моли съда
да постанови решение, с което да отмени решението в обжалваната от него част и
да постанови друго, с което предявеният от него иск да бъде уважен изцяло.
Претендира направените по делото разноски.
Насрещната
страна по жалбата Технически университет – Варна, в депозиран в срока по чл.263
ал.1 от ГПК писмен отговор оспорва жалбата и моли съда да потвърди
първоинстанционното решение в обжалваната от „Агроплам“ ЕООД част.
В
насрещната въззивна жалба на Технически университет – Варна се твърди че в
обжалваната от тях осъдителна част решението е неправилно като постановено в
нарушение на материалния закон.
Излага,
че продължителността на гаранционните срокове, посочена в т.8 от договора за
възлагане на обществена поръчка се отнася само за извършване на дейности по
ремонт. В договора няма посочен гаранционен срок относно новоизпълнени
строителни конструкции на сгради и съоръжения, включително и за земната основа
под тях, както и за възстановени строителни конструкции на сгради и съоръжения,
претърпели аварии. Сочи че минималните гаранционни срокове за изпълнени строителни
и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти е съответно 10 и 8 години,
съобразно чл.20 от Наредба № 2 от 31.07.2003г. за въвеждане в експлоатация на
строежите в РБ и минималните гаранционни срокове. Твърди че именно тази
разпоредба следва да се прилага за изчисляване на продължителността на
гаранционните срокове за видовете СМР, извършени от ищеца, изпълнител по
договора, стойността на които работи надхвърля 1 800 000лв. Твърди че
с отговора на исковата молба е направил възражение за нищожност на уговорката
на т.8 от договора поради противоречието и с нормата на чл.20 от цитираната
наредба, поради което и следва да се приложат императивните правила на
наредбата.
Сочи че
началото на сроковете е считано от въвеждане на обекта в експлоатация, а по
делото ищецът не е ангажирал доказателства, че обектите, на които е извършвал
СМР, предмет на договора, са въведени в експлоатация. Поради което и твърди, че
гаранционните срокове за голяма част от видовете СМР по договора не са
започнали да текат и до момента и той не дължи връщане на гаранцията в пълен
размер или нейния остатък. В отношение на евентуалност ако се приеме че
гаранционните срокове са 5 годишни, началото на срока не е от датата на
прекратяване на договора, както е посочил ищеца , а от плащането от страна на
университета на ищеца на извършените работи, която дата е посочена от тях в
отговора на исковата молба.
Позовава
се също така и на общата стойност на извършените от ищеца по договора СМР –
1 827 199.67лв. и на определения размер на гаранцията, като твърди че
гаранцията представлява 5 % от общия обем извършени СМ дейности. Сочи че
паричният еквивалент на паричната гаранция по отношение на качествено
извършените СМР по позиции от 1 до 104 вкл. е в размер на 118 000лв.
Твърди че вземането в този размер е погасено по давност поради изтичане на
петгодишния срок, считано от тяхното заплащане.
Твърди че
ТУ – Варна не дължи на ищеца цялата сума от 120 000лв., претендирана за
връщане парична гаранция по договор.
Моли съда
да отмени решението в обжалваната от него осъдителна част и да постанови друго,
с което искът и за разликата в размер на 8 068.08лв. да бъде отхвърлен.
Претендира направените по делото разноски.
Насрещната страна по тази жалба “Агроплам“
ЕООД в депозиран в срока по чл.263 от ГПК отговор изразява становище за
неоснователност на жалбата на Технически университет – Варна и моли съда да
потвърди решението в осъдителната му част.
Ищецът
„Агроплам“ ЕООД в депозирана за съдебно заседание от процесуален представител
писмена молба моли съда да отмени решението в обжалваната от него отхвърлителна
част и да постанови друго, с което предявеният от него иск да бъде уважен,
както и да потвърди решението в осъдителната му част.
Ответникът
Технически университет Варна, в съдебно заседание, чрез процесуален
представител, моли съда да уважи подадената от него жалба и да отхвърли изцяло
предявения срещу университета иск, както и да потвърди решението в
отхвърлителната му част, обжалвана от ищеца.
Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на
въззивното производство, приема за установено следното:
Предявен
е осъдителен иск с правно основание чл.55 ал.1 предл.трето от ЗЗД във
връзка с чл.63 ал.1 от ЗОП /отм./ от „Агроплам“ ЕООД със седалище гр.Долни
чифлик срещу Технически университет - Варна за сумата 120 000лв., претендирана
като подлежаща на връщане гаранция за изпълнение, задържана по договор за
възлагане на обществена поръчка № 9 от 25.06.2008г.
Не е спорно между страните сключването на 25.06.2008г. между тях
на писмен договор № 9/2008г., по силата на който „Агроплам“ ЕООД е поел
задължението да извършва ремонтни СМР на университетските сгради по периодични писмени заявки според потребностите
на инвеститора – ТУ – Варна. Договорът е със срок до 25.06.2011г. при уговорени
ценови показатели. Не е спорно между страните предоставянето от изпълнителя на
гаранция за изпълнение по чл.59 ал.1 от ЗОП /отм./. В чл.8 – чл.11 от договора
страните са уговори правилата за предоставената гаранция за изпълнение на
договорените ремонтни работи. Съобразно чл.8 от договора гаранционният срок за
изпълнените СМР за ремонта на сградите е 5 години. Уговорено е че с
предоставената гаранция могат да бъдат заплащани на трети лица ремонтни СМР, в
случаи на появили се дефекти в гаранционния срок, неотстранени след писмено
искане от изпълнителя, както и за дължими по договора неустойки от изпълнителя.
Уговорено е възстановяване на внесената гаранция след изтичане на всички
гаранционни срокове на изпълнените ремонтни СМР, като се приспадат евентуалните
гаранционни ремонти и неустойки.
Не е спорно предсрочното прекратяване на договора между страните,
считано от 13.07.2010г. Не се спори че ищецът по време на действие на договора
е извършил множество СМР по възлагане на университета, подробно описани в
представена по делото справка, изготвена от ТУ – Варна и неоспорена от ищеца –
общ брой 125 СМР, на обща стойност
1 827 199.67лв. Последната приета работа е от 02.03.2010г.
В тежест на ищеца „Агроплам“ ЕООД е да въведе като твърдение и докаже
факта на плащането на парична сума, а ответникът Технически университет - Варна
– основанието за задържане на внесената гаранция за изпълнение, съобразно
направените в срока за отговор на исковата молба възражения за неизтекъл срок
за връщането на гаранцията и за приспадане на стойността на ремонтни работи,
извършени от трети лица поради появили се дефекти – изплатена сума от
111 931.92лв. в полза на трето лице, отстранило дефекти, свързани с хидроизолация.
Не е спорно превеждането на сумата 120 000лв. на 25.06.2008г.
от „Агроплам“ ЕООД като гаранция за изпълнение.
В представената по
делото справка под 65 е посочено като извършено СМР топло хидроизолация покрив
НУК, изпълнено по заявка на университета от 10.10.2008г. на стойност
180 000лв., платена на изпълнителя. Като доказателства по делото е
представена изготвена по възлагане на университета експертна оценка от
м.септември 2010г. за състоянието на покривна хидроизолация на сграда НУК,
сочеща че същата е компрометирана. Представено е писмено уведомление до
изпълнителя, получено от пълномощик на изпълнителя на 27.09.2010г., изискуемо
съобразно чл.10 от договора между страните, като след представянето му от
„Агроплам“ ЕООД не е оспорено получаването му. Няма въведени възражения от
изпълнителя че е отстранил появилия се в рамките на гаранционния срок дефект.
Представени са доказателства за възлагане на работата на трето лице, протокол
за приемането на извършените от третото лице СМР, както и за заплащане на
стойността на извършения ремонт в размер на сумата 111 931.92лв. по
издадена фактура. Представените писмени документи с отговора на исковата молба
не са оспорени от ищеца с допълнителна искова молба. Оспорването на
експертизата в съдебно заседание е по отношение на това, че е изготвена след
прекратяване на договора между страните и без негов представител. Насрещно
доказване че извършена от него работа по хидроизолация на покрив през
м.октомври и м.ноември 2008г. е качествено и без дефекти няма.
С оглед на така
представените по делото писмени документи, въззивният съд намира че са налице
условията на чл.10 от договора между страните от 25.06.2008г. – констатиран
дефект в гаранционния срок, неотстранен от изпълнителя след писмена покана и
отстранен от трето лице, поради което и стойността на ремонта следва да бъде
приспадната от внесената от изпълнителя гаранция за изпълнение. Поради което и
искът до размера на сумата 111 931.92лв. е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
Въззивният съд намира
възражението на ТУ – Варна за неизтекъл гаранционен срок за неоснователно.
Гаранционният срок
тече за всяка от извършените работи от датата на приемането им, посочени в
представената по делото справка. В случай че липсва протокол за приемане на
работата, то за начало следва да бъде приета, датата на плащане на работата,
доколкото плащането предполага приемането и. Последната приета работа е от
02.03.2010г., поради което и за нея срокът тече от тази дата.
Въззивният съд
намира, че възражението на ТУ че срокът по чл.8 от договора не може да бъде
по-малък от минималните гаранционни срокове, регламентирани в чл.20 ал.4 от
Наредба № 2 от 31.07.2003. за въвеждане в експлоатация на строежите в РБ и
минималните гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения
и строителни обекти за основателно. Нормата е императивна и при определяне в
договор на по-къс срок следва да намери приложение минималния срок, посочен в
наредбата. В случая следва да намерят приложение минималните срокове,
регламентирани в чл.20 ал.4 от Наредбата, в редакцията и към датата на
сключване на договора, а не в редакцията и към момента. Доколкото не се касае
за новоизпълнени строителни конструкции на сгради и съоръжения или за
възстановяването им след аварии, срокът за хидроизолационни и топлоизолационни
работи на сгради и съоръжения и за всички видове строителни, монтажни и
довършителни работи и за вътрешни инсталации на сгради е петгодишен, какъвто е
и уговорения между страните.
Поради което и
въззивният съд намира че към датата на предявяване на иска 21.06.2019г.
гаранционният срок е изтекъл и след изтичането му разликата над
111 931.92лв. до 120 000лв. от предоставената гаранция за изпълнение се
задържа без основание от ТУ – Варна.
Въззивният съд намира
възражението за погасяване на иска по давност за неоснователно.
На първо място съдът
намира, че внесената гаранция в размер на 120 000лв. е обща и е за всички
СМР, които изпълнителят е извършил по силата на договора. В случай че същата е
недостатъчна, страните в чл.10 са уговорили че изплатените на трети лица суми
са дължими от изпълнителя. Гаранцията не може да бъде отнесена процентно към
всяка от извършените работи. С цялата сума изпълнителят отговоря за всяка една
от извършените от него СМР. Поради което и началото на давностния срок започва
да тече с изтичането на гаранционния срок по последно извършените СМР. В случа
след изтичането на гаранционния срок на последно приетите СМР, а именно от
02.03.2015г. Към датата на предявяване на иска 21.06.2019г. петгодишният
давностен срок за иска за връщане на гаранцията не е изтекъл.
Претенцията за
разликата над 111 931.92лв. до 120 000лв. е доказана и основателна и
следва да бъде уважена.
Предвид на така
изложеното и при съвпадане на крайните изводи на въззивния съд с тези на
първата инстанция обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло.
По претенцията за разноски:
С оглед неснователността и на двете
въззивни жалби, въззивният съд намира, че разноските, представляващи държавни
такси, заплатени от всяка от страните следва да останат така както са
извършени. Заплатените адвокатски възнаграждения, доколкото касаят защита както
по своята жалба така и по жалбата на насрещната страна, следва да бъдат
разпределени съобразно изхода на спора. От „Агроплам“ ЕООД няма представени
доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение за въззивно производство,
а и в списъка се сочи само възнаграждение за процесуално представителство пред
окръжен съд. Поради което и разноски в негова полза на следва да бъдат
присъждани. В полза на ТУ – Варна следва да бъде присъдена сумата
6 598.37лв., представляваща адвокатско възнаграждение за въззивно
производство.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 106 от 04.02.2020г. по търг.дело № 1018/19г. по описа на Окръжен съд – Варна.
ОСЪЖДА „Агроплам“ ЕООД със седалище гр.Долни чифлик, адрес на управление
гр.Долни чифлик, ул.“Камчия“ № 3, ЕИК **********, да заплати на Технически
университет – Варна, със седалище гр.Варна, сумата 6 598.37лв. /шест хиляди
петстотин деветдесет и осем лева и тридесет и седем стотинки/, представляваща
направени разноски за въззивно производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при условията
на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: