Решение по дело №154/2016 на Районен съд - Тополовград

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 73

 

 

гр. Тополовград, 27.12.2016 г.

 

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

          Тополовградският районен съд в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ХРИСТОВ

 

СЕКРЕТАР: К.Памукова

 

Като разгледа докладваното от съдия Ив.Христов гр.д. № 154 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по редовна и допустима искова молба на Н.П. *** против „П.Г.А.9.”ЕООД – г. и Г.И.Т. ***.

          Обстоятелствата, на които ищецът основава претендираните права и предявения иск, са следните:

          Ищецът твърди, че е собственик на недвижим имот в землището на с.Срем, общ.Тополовград, ЕКАТТЕ 68583, представляващ нива от 5,300 дка. Същия твърди, че е установил владение върху имота от месец септември 2005 г. и макар същият да е записан като нива, в действителност е част от бившия стопански двор, на бившето ТКЗС и в него от преди 1989 г. е имало изградена силажна яма.  Ищецът твърди, че дотогава никой не е владял имота  и същият е пустеел, и той е установил владение върху имота до настоящия момент и е започнал да ползва силажната яма, за да прибира кравите, които има. Твърди още, че ползвал този имот ведно със силажната яма повече от 10 години явно, непрекъснато и необезпокояван. С упражняването на фактическата власт – държане на имота с намерение да го свои, ищецът твърди, че е извършвал  типични и включващи се в правомощията му на собственик на веща, осъществявана от него лично с продължителност на фактическото състояние на владеене на имота чрез първия признак в продължение на предвидения от Закона срок - 10 години, като в случая  твърди, че владението е недобросъвестно,  като този имот се намира в гражданския оборот и спрямо него закона допуска придобиване на собствеността като последица от това осъществено владение. С допълнителна - уточняваща искова молба ищецът твърди, че е собственик на следния недвижим имот: находящ се в землището на с.Срем, общ.Тополовград ЕКАТТЕ: 68583, а именно 5300/9499 идеални части от ЕКАТТЕ: 68583, от нива 9499 кв.м., VІІ категория в местността „Вети лозя”, имот № 199030 по КВЗС, при граници на имота №№ 199015 - нива на Н.П.Г. , № 020007 - полски път на Община Тополовград, № 000583 – стопански двор - Държавен Поземлен Фонд – МЗГ, № 000584 – полски път на Община Тополовград и № 199016 – нива на наследниците на Пенка и Христо Димитрови, ведно с около 457/522 идеални части от 01-сграда с друго предназначение с площ от 522 кв.м., като описания в скицата обект не е сграда, а е силажна яма. Уточнява, че имота е образуван от имотите 199027 и 199026. В имота има една сграда и тя е с площ от 522 кв.м., собственост на „Пламен Генчев – Агро 90”, като уточнява, че идеалните части 5300/9499 от имота, който владее, представлява нива от 5300 кв.м., VІІ категория, в местността „Вети лозя”, имот № 199027 по КВЗС в землището на с.Срем, общ.Тополовград, при граници на имота №№ 000583- стопански двор, №199026 – нива, №199015 – нива и № 000600 – полски път, ведно с 457/522 идеални части от сграда с друго предназначение с площ от 522 кв.м., като описания в скицата обект не е сграда, а силажна яма, като от този имот 027 и 026 е образуван имот № 199 по КВЗС на с.Срем, общ.Тополовград. Твърди, че владее този имот от началото на месец септември 2005 г., и  до настоящия момент. Твърди, че не му е известно към кой момент са обединени имотите с № 199026 и № 199027.

 Ищецът твърди, че преди няколко месеца е узнал, че управителя на ответното дружество „Пламен Генчев Агро 90” се е снабдил с документ за собственост върху имота, който владее.  Твърди, че на 10.09.2014 г. първия ответник „Пламен Генчев Агро 90” е закупил от Община Тополовград съседния имот с площ от 4,199 дка. и по-късно е било извършено комасиране в един общ парцел с имота, който ищецът твърди, че владее и е образуван нов имот. Предвид на това пледира, че правото му на собственост на упражнявано от него владение е оспорено поради което моли съда да признае за установено, че е собственик на 5300/9499 идеални части от нива 9499 кв.м., VІІ категория, в местността „Вети лозя”, имот № 199030 по КВЗС при граници на имота, имоти с №№ 199015 – нива на Н.П.Г., № 020007 – полски път на Община Тополовград, № 00583 – стопански двор – Държавен Поземлен Фонд – МЗГ, № 000584 – полски път на Община Тополовград и № 199016 – нива на наследниците на Пенка и Христо Димитрови, ведно с около 457/522 идеални части от 01-сграда с друго предназначение с площ от 522 кв.м, като описания в скицата обект не е  сграда, а силажна яма по отношение на ответниците „Пламен Генчев Агро 90” и Г.И.Т. ***.

Препис от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответниците на  10.08.2016 г. и същите в законно установения едномесечен срок чрез процесуалният си представител адв.К. са подали писмен отговор на исковата молба, в който оспорват иска като неоснователен.

Ищецът Н.П.Г. редовно призован се явява в съдебно заседание по делото, заедно с процесуалният си представител адв.М. ***.

Ответниците – редовно призовани явява се Пламен Генчев в качеството му на управител на ответното дружество, заедно с упълномощеният от него процесуален представител адв.К.. Ответникът Г.И. редовно призован, не се явява, вместо него адв.К..

Въпреки представената допълнителна искова молба, съда счете, че не е налице хипотезата на нова искова молба, а само уточняваща такава и ответника не поиска допълнителен срок за отговор на тази искова молба, поради това съдът даде ход на делото.

          От събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

          С Решение № СР473/23.02.2001 г. на Поземлена комисия – Тополовград на наследниците на И. Д. Ф., бивш жител ***, починал на 29.06.1943 г. е възстановена собствеността върху процесния недвижим имот находящ се в землището на село Срем, общ.Тополовград, ЕКАТТЕ 68583 – нива от 5300 кв.м., VІІ категория, в местността”Вети лозя”, имот № 199027 по КВСЗ при граници на имота: имот № 000583 стопански двор на Министерство на земеделието и горите, имот № 199026 – нива на Кметство село Срем, имот № 199015 – нива на наследниците на С. П. Д. и имот № 000600 – полски път на Кметство с.Срем.

          Видно от удостоверението за наследници ответникът Г.И.Т. е наследник на И. Д. Ф.

          Видно от нотариален акт № 54, том ІІ, рег.№ 284, дело № 18/2014 г. Г.И.Т. е признат за собственик на процесния недвижим имот по давностно владение.

          Видно от нотариален акт № 55, том ІІ, рег.№ 285, дело № 19/2014 г. ответникът Г.И.Т. е продал на ЕООД „Пламен Генчев  Агро 90” със седалище и адрес на управление *** гореописаният процесен недвижим имот.

          Видно от констативен нотариален акт № 187, том ІІ, рег.№ 441, дело №67/2014 г. на основание чл.587, ал.1 от ГПК, „Пламен Генчев Агро 90” ЕООД е признат за собственик на следния недвижим имот, находящ се в землището на с.Срем, общ.Тополовград, обл. Хасково ЕКАТТЕ 68583, а именно: силажна яма с площ от 522 св.м. от които 451 кв.м., изградени и попадащи в имот № 199027 по КВЗС, представляващ нива от 5300 дка, VІІ категория, в местността „Вети лозя”, при граници на имота №№ 000583- стопански двор, №199026 – нива, №199015 – нива и № 000600 – полски път, ведно с 457/522 идеални части от сграда с друго предназначение с площ от 522 кв.м., като описания в скицата обект не е сграда, а силажна яма. В същност, това е имота за който претендира ищецът.

          Видно от удостоверението за наследници ищецът Н.П.Г. не е от кръга на наследниците.

          Видно от показанията на свидетелите по настоящото дело и по гр.д.№ 2 /2016 г. на ТгРС, което е прието като доказателство по настоящото дело със същото искане, със същия предмет на спора срещу същите ответници, от ищцата по това дело Таня Пенева Димитрова и по което безспорно се установи, че ищцата по гр.д.№2 и ищеца по настоящото дело живеят на съпружески начала се установява, че ищецът Н.Г. се установил за постоянно в с.Срем през 2007 г. и е отглеждал крави с ищцата по предходното дело и с която живее на съпружески начала в стопанския двор на с.Срем, имот № 00583, който граничи с процес имот, нива от 5,300 дка, имот № 199027 за който и ищеца по настоящ дело претендира че е придобил по давност. В стопанския двор е била и силажната яма, където са затваряли животните. Установи се от разпита на свидетелите, че единствено ответника Г.Т. докато е бил в добро здравословно състояние е обработвал и се е интересувал от нивата си за което от разпитани свидетели и по настоящото и по гр.д. № 2 от 2016 г. са категорични и през 2014 г. същия се е снабдил с нотариален акт за собственост на недвижим имот по давностно владение.

          След съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, които кредитира като обективни и непротиворечиви, съдът достигна до следните правни изводи:

          Съдът счита, че предявеният иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК е допустим, но разгледан по същество е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен като такъв. Съображенията на съда са следните:

          Районен съд – Тополовград е бил сезиран по гр.д. № 2/2016 г. на същото основание със същото искане,  същия предмет на спора, срещу същите ответници от лицето Т. П. Д. за която безспорно по гр.д.№2/2016 г. се установи, че живее на съпружески начала с ищеца по настоящото дело и с влязло в сила решение искът е бил отхвърлен. Относно главния факт – владението на имота, мотивите по предходното дело имат сила и по настоящото дело и всички доказателства събрани по това дело имат своята доказателствена сила и по настоящото дело. На първо място: ищеца по настоящото дело не можа да докаже твърденията в исковата молба, а именно, че е владял процесния имот повече от 10 години. Това в същност е главния факт на доказване в процеса и тежестта на доказване е изцяло негова. Ответниците по гр.д.№ 2/2016 г. направиха възражение в тази насока още с отговора на исковата молба и в негова полза не е изтекъл 10 годишния давностен срок за придобиване на собствеността по давност и че в този срок той не е владял имота явно, спокойно, непрекъснато и въобще не го е владял с намерение за своене. Това възражение на ответниците не беше оборено от ищеца. По настоящото дело ищецът твърди факти, които лицето с което е живеело на съпружески начала е твърдяло в цитираното по-горе дело, само че от свое име. Не може владението като съвкупност, от „анимус” и „корпус” да е налично и за двамата ищци и по двете дела, освен ако не са съсобственици. В случая две различни лица които искат да докажат, че нямат нищо общо по между си, твърдят наличие на едни и същи факти, по едно и също време за себе си. Ищецът твърди, че в началото на месец септември бил установил владение върху процесния имот – нива от 5,300 дка, представлява имот № 199027, който не се владеел от никого и пустеел. В случая ищеца се позовава на „окупация”, който способ е оригинерен. За да е налице това придобивно основание, първото условие е да е прекъснато владението на предходния собственик, да се установи собствено владение с намерение за своене, това да е демонстрирано пред него и пред неограничен кръг от хора, да няма противопоставяне, да е явно, непрекъснато, спокойно и освен това да е продължило повече от 10 години. В настоящия случай процесния имот е възстановен с Решение № СР473 от 23.02.2001 г. на наследниците на И. Д. Ф. – бивш жител ***, починал на 29.06.1943 г. Ищеца в случая не е в кръга на наследниците и не може да черпи права по наследяване. В противовес на това ответника Г.Т. е наследник, който след разбирателство с останалите наследници е установил собствено владение и след изтичане на 10 годишния срок за придобивна давност се е снабдил с документ за собственост. За разлика от ищеца, той черпи права като наследник на имота. Освен това, самата искова молба по гр.д.№ 2 от 2016 г. е записано: „през лятото на 2016 г. установих, че има поставени дървени колчета в процесния имот. Тези колчета са положени от лицензиран геодезист, нает от управителя на Пламен Генчев Агро 90”. Според съда, това е признание, че няма как владението да е непрекъснато и необезпокоявано в продължение на 10 години, след като е започнало през 2005 г. и чисто математически към 2014 г. лятото, когато ответника Г.Т. се е снабдил с документ за собственост въз основа на давностно владение, а и дори към 2015 г., когато е установено, че имота е трасиран не са изминали 10 години, а освен това е видно, че други лица упражняват правото си на собственици. Отделно от това се установява, че в акта на трасиране е бил извършен на 21.03.2015 г.

Ищецът посочва, че е започнал да владее имота в началото на 2005 г., а безспорно се установява, че до 2007 г. – 2008 г. ищецът и жената с която живее на съпружески начала са идвали инцидентно в селото и няма как да са завладели чужд имот. За този  факт са изложени мотиви в гр.д.№ 2/2016 г. и те касаят ищеца по настоящ дело и имат задължителна сила. Безспорно и по настоящото дело се установи, че ищеца се е установил в с. Срем и е започнал да отглежда животни в бившия стопански двор на селото, като за целта са наели обор – краварник от В. Д. от гр.Сливен. Този обект е различен от процесния имот, а освен това е бил нает под наем. По важно в случая е времето в което ищецът е дошъл в селото и е решил да се занимава с животновъдство. За този факт е налице безспорно доказателство по делото, а именно: нотариален акт № 159, том ІІІ,  Рег. № 797, дело № 582 от 2006 г. на Съдия по вписванията при ТгРС, от който е видно, че наемодателя на ищеца  - В. Д. е закупил обора през 2006 г., а от свидетелските показания на Н. Н.  и Ж. К. се установява, че ищеца е дошъл в селото зимата на 2007 г. -  декември или януари 2008 г. Свидетел Куртев заявява, че към 2006 г. единствено той е бил настанен в селскостопанския двор на с. Срем и е отглеждал животни и в края на 2007 г. и началото на 2008 г. се е появил ищеца с 20-30 крави и му е дал да ползва ток чрез него, т.е. факти, които той помни защото ги свързва с определени събития случили се на него. Този свидетел потвърди и друг факт -  касателно властническите намерения за своене на ответника Т.: „ познавам бай Г., защото ми е правил забележка….. …шилетата да не ги пускам в неговото място……първите години бай Г. си обработваше нивата и тя се отличаваше от другите имоти”.  Тези свидетелски показания доказват явна демонстрация на правото на собственост от ответника Г.Т.. В тази връзка са и показанията на свидетелите: Н. Н., Д. П. Г., както и разпитите на свидетелите по гр.д.№ 2/2016 г., както и тези пред Съдията по вписванията при обстоятелствената проверка. Съдът счита, че няма съществени противоречия между тези показания и показанията на Н. Н., тъй като той потвърди едни и същи факти и в настоящото производство, както и пред Съдията по вписванията, но с различи думи. Относно факта от къде знае наследниците на Г. Факирчев – той заявява, че го знае от Т., но това не е неверен факт изложен пред съдията по вписванията – факт е, че го знае и го потвърждава. Свидетел Манолов, посочен от ищците заяви: „ миналата година научих, че съм пряк наследник на нивата която е в стопанския двор, че е продадена без мое знание” -  точно това е основанието да бъде издаден нотариален акт на Т. – останалите наследници са се дезинтерисовали от имота и той е установил свое еднолично владение.

          Относно показанията на свидетеля Карабатаков съдът счита, че същите не следва да се кредитират, тъй като самия той заявява, че е в страшно добри отношения с ищеца и са приятели с него от 36 години и отделно от това заявява, че е работил при него 3 години, и от 1996 г. до 2011 г. многократно е ходил с прекъсване на работа в чужбина и поради тези причини съдът счита, че той не може да установи факта на владение на процесния имот.

          Що се отнася до ответникът „Пламен Генчев Агро 90”ЕООД, той се легитимира като собственик с нотариален акт № 55, том ІІ, рег.№ 285, дело № 19/2014 г. на и.д. нотариус при РС – Тополовград, по която сделка същият е купувач. Той черпи пълен обем права от своя праводател и в качеството си на собственик на имота е предприел редица действия. На 21.02.2014 г. с нотариален акт № 187, рег.№ 441, дело № 67 на и.д.нотариус при РС – Тополовград, като собственик на земята е признат за собственик на построената в този имот силажна яма с площ 522 кв.м. На 10.09.2014 г. е закупил от Община Тополовград съседният имот № 199026 с площ 4,199 дка и на 21.03.2015 г. двата имота на ответника са били трасирани от лицензиран геодезист, който факт е изложен в исковата молба. В последствие по молба на този собственик двата имота са комасирани в един с обща площ от 9,499 дка и е образуван нов имот  с № 199030 по КВСЗ. По този начин старите имоти с № 026 и 027 към момента на подаване на исковата молба не съществуват и това само по себе си е още едно основание иска да бъде отхвърлен, тъй като имот като претендирания не съществува в правния мир към момента. По този начин се доказва, че не е съществувало необезпокоявано владение на ищецът върху процесния имот, а всъщност други лица – ответниците са извършвали действия, характерни за един собственик и то в десет годишният срок, за който ищецът претендира той да е владелец. Поради това искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

          Ответниците се легитимират като собственици на процесния имот с валидни нотариални актове на различно основание и давностно владение, покупко – продажба. Тези актове не са оспорени с исковата молба, а едва от заседанието от 06.10.2016 г. е направено такова оспорване. Но така и не бе претендирана отмяна на тези актове и те имат обвързваща сила. Срещу тези актове стои твърдението на чужд за имота човек – извън кръга на наследниците. В случая ищеца, който в настоящото производство не можа да установи както началния, така и крайния момент, както и това, че се е случвало непрекъснато. Важно обстоятелство в случая е, че всички свидетели на ищеца заявяват, че той е дошъл 2005 г. в селото, което в предвид събраните доказателства съдът приема за неверни за да отглежда животни, но никой не свидетелства, че това е и годината в която той е „окупирал” наследствения имот на Терзиеви. Той е отглеждал животни в по - късен момент и то в обор, различен от настоящия процесен имот. Предвид на тези съображения съдът отхвърли исковата претенция като неоснователна и недоказана.

          При този изход от делото ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответниците направените от тях разноски по делото в размер на по 200 лева за всеки един от тях.

          Водим от гореизложеното съдът

 

                                              Р   Е   Ш   И :

 

          ОТХВЪРЛЯ  като неоснователен и недоказан предявеният иск от Н.П.Г. с ЕГН ********** ***, с адрес за призоваване : гр.Сливен, ул.”Граф Игнатиев” № 8, офис 5 за признаване за установено по отношение на „ПЛАМЕН ГЕНЧЕВ АГРО 90”ЕООД, със седалище и адрес на управление:***, ж.к.Изгрев, № 15, вх.В, ет.2, ап.29, ЕИК *********, представляван от управителя си П. Д. Г., с ЕГН ********** и Г.И.Т. с ЕГН ********** ***, че Н.П.Г. е собственик на следния недвижим имот по давностно владение, находящ се в землището на село Срем, общ.Тополовград, ЕКАТТЕ 68583, а именно: 5300/9499 идеални части от нива от 9499 кв.м., VІІ категория, в местността „Вети лозя”, имот № 199030 по КВЗС, при граници на имота : ПИ № 199015 – нива на Н.П.Г., имот № 020007 – полски път на Община Тополовград, № 000583 – стопански двор – Държавен Поземлен Фонд МЗГ, № 000584 – полски път на Община Тополовград и ПИ № 199016 – нива на наследниците на П. и Х. Димитрови, ведно с около 457/522 идеални части от 01 – сграда с друго предназначение с площ от 522 кв.м., като описания в скицата обект не е сграда, а силажна яма, като имотът е образуван от имотите № 199027 и № 199026 и в имота има една сграда, като 5300/9499 идеални части от имота представлява нива от 5300 кв.м., VІІ категория в местността „Вети лозя” и имот №199027 по КВЗС в землището на с.Срем, общ.Тополовград, при граници на имота № 000583 – стопански двор, имот № 199026 – нива и имот № 199015 – нива и имот № 000600 – полски път, ведно с около 457/522 идеални части от 01 – сграда с друго предназначение с площ от 522 кв.м., като сградата представлява силажна яма.

          ОСЪЖДА Н.П.Г. ДА ЗАПЛАТИ на П. Д. Г. в качеството му на управител на „Пламен Генчев Агро 90”ЕООД и Г.И.Т. сумите от по 200 лв. /двеста лева/ - направени от тях разноски за адвокатско възнаграждение.

           

          Решението подлежи на обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от съобщението на страните.

 

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: