№ 42
гр. Шумен, 19.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:София Анд. Радославова
Членове:Нели Г. Батанова
Димчо Ст. Луков
като разгледа докладваното от Нели Г. Батанова Въззивно частно гражданско
дело № 20233600500022 по описа за 2023 година
Производството е с основание чл. 413, ал. 2 от ГПК.
Делото е образувано по частна жалба на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.С..., представлявано от изпълнителния
директор Л.Д., действащо чрез юрисконсулт В.Ц. със съдебен адрес: гр. С.... против Разпореждане
№ 2003/29.11.2022 год. по Чгр.д.№ 1184/2022 год. на НПРС, с което е ОТХВЪРЛЕНО изцяло
заявлението на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД срещу длъжника М. Г. Н., ЕГН
********** от гр. Нови пазар, обл. Шумен за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410
от ГПК за сумите: 495,08в. (четиристотин деветдесет и пет лева и осем ст.) главница; 44,52 лв.
(четиридесет и четири лева петдесет и две ст.) договорна лихва за периода от 13.05.2012 г. до
04.11.2012 г.; 152,35 лв. (сто петдесет и два лева тридесет и пет ст.) лихва за забава, за периода от
05.11.2012 г. до 03.12.2015 г.; 337,78лв. (триста тридесет и седем лева седемдесет и осем ст.)
законна лихва за забава за периода от 04.12.2015 г. до 29.09.2022 г., с изключение на периода от
13.03.2020 до 13.07.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението, както и искането за присъждане на разноски в размер на 25лв. (двадесет и пет лева)
държавна такса и 50 лв. (петдесет лева) възнаграждение за юрисконсулт.
Частният жалбоподател намира разпореждането за неправилно като противоречащо на
материалния и процесуалния закон. Счита, че за заявителя в рамките на производството по чл.410
и сл. ГПК не е налице законово задължение да представя договор за цесия, както и каквито и да
било други документи, удостоверяващи качеството му на кредитор. Представянето на договора за
кредит и евентуално сключените към същия приложения са необходими доколкото съдът е
задължен да извърши служебна проверка за наличие на неравноправни клаузи в договора за
кредит, каквито в договора за цесия няма как да се съдържат. Поради което твърденията на
заявителя не следва да са подкрепени с доказателства за извършената цесия и в процесуалния
закон няма въведено подобно изискване. Освен това считат, че в заповедното производство по
реда на чл.410 ГПК, не следва да се представят доказателства относно уведомяването на длъжника
за цесията, тъй като това е обект на проверка в бъдещ исков процес, по евентуално предявен
установителен иск при подадено от длъжника възражение по реда на чл.41 ГПК. Излагат
съображения, че съдът е нарушил материалния закон, тъй като в Закона за потребителския
1
кредит, действащ към датата на сключване на процения договор за кредит, не е имало изискване
относно размера на шрифта, на който трябва да бъде изготвен договора за кредит, поради което
същият е действителен и поражда действие между страните по него. Моли въззивен съд да отмени
обжалваното разпореждане и да постанови издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
за претендираните суми, както и да бъдат присъдени разноските за настоящето производство.
Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба, като провери
законосъобразността на обжалвания съдебен акт и приложимите по казуса материалноправни и
процесуалноправни норми, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирана
страна/заявител/ и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване. Разгледана по
същество, е неоснователна.
Ч.гр.д. 20223620101184/2022 година по описа на НПРС е образувано по заявление на
„ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, представлявано от Л.Д., изп.директор и от юрисконсулт
В.Ц. с адрес гр. София, за издаване на заповед по чл. 410 ГПК срещу длъжника срещу длъжника
М. Г. Н. с настоящ адрес в гр. Нови пазар за сумите: 495,08в. главница; 44,52 лв. договорна лихва
за периода от 13.05.2012 г. до 04.11.2012 г.; 152,35 лв. лихва за забава, за периода от 05.11.2012 г.
до 03.12.2015 г.; 337,78лв. законна лихва за забава за периода от 04.12.2015 г. до 29.09.2022 г., с
изключение на периода от 13.03.2020 до 13.07.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата
от подаване на заявлението, както и искането за присъждане на разноски в размер на 25лв.
държавна такса и 50 лв. възнаграждение за юрисконсулт.
С Разпореждане № 1976/23.11.2022 г. съдът е оставил заявлението без движение и е дал
указания на заявителя за представяне на договор за цесия, сключен на 04.12.2015 г. и
приложенията към него, вкл.и доказателство за съобщаването на цесията на длъжника.
Съобщението е получено от заявителя на 24.11.2022 г. В законния срок, на 25.11.2022 г. е
изпратена молба от заявителя, получена в съда на 28.11.2022 г., в която сочи, че подаденото
заявление е редовно и съгласно законът не се изисква прилагане на договора за цесия. Към молбата
не е приложен договора за цесия, както и доказателства за нейното съобщаване на длъжника.
Съдът е приел, че основанията за издаване на заповед за незабавно изпълнение в полза на
частен правоприемник са налице, когато фактът на правоприемството се установява от самия
документ. Ако за частното правоприемство е налице отделен документ по чл.417 ГПК, същият е
основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение в полза на правоприемника, само ако в
него е индивидуализирано прехвърленото вземане. В случаите когато е налице частно
правоприемство, основано на договор за цесия на страната на кредитора, то същия следва да бъде
посочен и приложен по делото и прехвърлянето на вземането следва да е съобщено на длъжника,
тъй като прехвърлянето има действие спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на
последния от предишния кредитор. Т.е. до момента на уведомяването на длъжника негов кредитор
остава цедентът. Това има значение за вида на претендираните вземания и техния размер. За да се
приеме, че в резултат на договора за цесия между „ОББ“ АД и „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД е настъпила подмяна на страната на кредитора, то следва да се
приложи самия договор. Без прилагането на такъв, заявителят по настоящето дело не се
легитимира, като надлежна страна в отношенията спрямо длъжника. За тези си доводи
Новопазарският районен съд се е позовал на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС
по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК. С неприлагането на договора за цесия и уведомяването на
длъжника за нея съдът е приел, че подаденото от заявителя искане е противоречащо на закона и на
2
добрите нрави. Предвид на горното е приел, че искането на заявителя следва да се отхвърли
изцяло, като противоречащо на закона и на добрите нрави.
Извън това НПРС счита, че прехвърляне на вземанията от първоначалния кредитор „ОББ“
АД на настоящия заявител, е възможно само ако е налице действителен договор за кредит. Съдът е
констатирал, че приложения договор за кредитна карта, сключен на 17.08.2007 г. е със шрифт,
който не отговаря на изискванията на чл. 10, ал.1 от ЗПК. Поради което е приел, че договорът, от
който заявителят черпи права е недействителен съгл. чл. 22 от ЗПК.
Предвид това и на основание чл.413, ал. 2 от ГПК съдът с Разпореждане № 2003/29.11.2022
год. по Чгр.д.№ 1184/2022 год. по описа на НПРС е отхвърлил изцяло заявлението на
„ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД срещу длъжника М. Г. Н., ЕГН ********** от гр. Нови
пазар, обл. Шумен за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК за сумите:
495,08в. (четиристотин деветдесет и пет лева и осем ст.) главница; 44,52 лв. (четиридесет и четири
лева петдесет и две ст.) договорна лихва за периода от 13.05.2012 г. до 04.11.2012 г.; 152,35 лв. (сто
петдесет и два лева тридесет и пет ст.) лихва за забава, за периода от 05.11.2012 г. до 03.12.2015 г.;
337,78лв. (триста тридесет и седем лева седемдесет и осем ст.) законна лихва за забава за периода
от 04.12.2015 г. до 29.09.2022 г., с изключение на периода от 13.03.2020 до 13.07.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на заявлението, както и искането за присъждане на
разноски в размер на 25лв. (двадесет и пет лева) държавна такса и 50 лв. (петдесет лева)
възнаграждение за юрисконсулт.
Това разпореждане е предмет на въззивна проверка.
Така постановеното разпореждане е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, тъй като съгласно разпоредбата на чл.
411 от ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410
от ГПК, заявлението трябва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл.
127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, да не се
основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да не е налице обоснована
вероятност за това; длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на Република
България и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията на Република
България съгласно чл. 411, ал. 2 от ГПК.
Заповед за изпълнение не се издава, ако искането е в противоречие със закона или с
добрите нрави или се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е
налице обоснована вероятност за това. Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, съдът
е задължен служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона или на
добрите нрави.
В конкретния случай въззивният съд констатира, че са налице пречките по смисъла на чл.
411, ал. 2, т. 2 от ГПК, тъй като заявителят „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД претендира
вземане на първоначалния кредитор „ОББ“ АД срещу длъжника М. Г. Н., което е посочено и от
самия заявител. Неоснователно е оплакването на частния жалбоподател, че заповедният РС бил
превишил правомощията си в заповедното производство, преценявайки че така направеното
искане противоречи на закона.
Напротив - съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, съдът е длъжен да
извърши проверка дали искането за издаване на заповед за изпълнение не противоречи на закона и
3
на морала. Относно противоречието със закона тази проверка изисква заповедният съд да прецени
дали е налице нарушаване на императивната правна норма, което на практика означава да прецени
в този аспект валидността на правната сделка, от която заявителят черпи права и валидността на
отделните нейни клаузи. Съгласно чл. 27. (1) ГПК: „Процесуално правоспособен е този, който е
правоспособен по материалното право.“, а съгласно чл. 26. (2) ГПК: „Освен в предвидените от
закон случаи никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд.“ За страните по
делото и тяхната активна легитимация съдът следи служебно. След като заявителят
„„ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД претендира вземане на друг кредитор - „ОББ“ АД –
съгласно неговите твърдения в заявлението и представения договор за потребителски кредит, той
следва да представи договора за цесия, с което ще се установи както отделните елементи от
облигационното правоотношение, които са прехвърлени, така и техния размер, а също и да се
легитимира като носител на прехвърленото вземане. А от тук и страна по гражданското
правоотношение. Непредставянето им ги определя като страна, упражнила чужди права без
правно основание, което е нарушение на закона и е основание съдът да откаже издаването на
заповед за изпълнение. В случая липсва процесуална възможност заявителя да търси правата си
срещу длъжника, тъй като липсват доказателства за надлежно прехвърлени права. Тяхната липса е
пречка заповедното производство да се развие по законосъобразен начин. Същите водят до отказ
да се издаде исканата заповед за изпълнение. Споделят се и останалите аргументи на НПРС
изложени във връзка с цесията. Всички останали доводи наведени от първоинстанционния срок
свързани с неравноправни клаузи, недействителността на договора за кредит и такива
противоречащи на морала са доводи по същество и биха били предмет на обсъждане, ако бе
налице активната легитимация на заявителя, поради което и въззивния съд няма да ги обсъжда.
При наличието на сочената нередовност на заявлението съдът следва да се произнесе по
същество с съдебен акт за отхвърляне на заявлението, както е процедирал и районния съд. В
заповедното производство с оглед принципа на бързина съдът не дава указания за поправяне
недостатъци на заявлението /с изключение на хипотезата на неизползвано заявление по образец
или използване на неправилен образец – чл.425, ал.2 ГПК/, а директно се произнася с акт за
отхвърлянето му, ако същото е нередовно. Горното следва и от разпоредбата на чл.411, ал.2, т.1 от
ГПК, според която съдът не издава заповед за изпълнение, ако искането не отговаря на
изискванията на чл. 410 ГПК. Независимо от това първоинстанционния съд е дал възможност на
заявителя да докаже активната си легитимация с Разпореждане № 1976/23.11.2022 г., което той не
е сторил.
По изложените съображения въззивният съд намира, че обжалваното определение е
правилно, поради което следва да бъде потвърдено със законните последици от това, тъй като
искането за издаване на заповед противоречи на закона и на добрите нрави съобразно чл. 411, ал.2,
т.2 от ГПК.
Жалбоподателя „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД е направил искане за присъждане
на разноски за въззивното производство, а именно: - 25,00 лева държавна такса и 50,00 лева
юрисконсултско възнаграждение. По същество претенцията за разноски представлява акцесорно
вземане на страната, което подлежи на присъждане при уважаване на нейното искане.
Отговорността по принцип е обективна /безвиновна/, защото загубилата спора страна отговаря за
разноски, дори ако е положила най-голямо старание за водене на процеса добросъвестно. Съгласно
установената трайна съдебна практика ищецът има право на разноски само при уважаване на иска
и съразмерно на уважената част от иска /арг. от чл.76, ал.1 от ГПК/. Съгласно чл.81 ГПК по
присъждането на разноски съдът се произнася във всеки акт, с който приключва делото в
4
съответната инстанция. Предвид изхода на делото разноски на жалбоподателя не се следват.
Ето защо водим от горните мотиви и на осн. чл. 278, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 413, ал. 2 от
ГПК, въззивният ОС-Шумен
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Разпореждане № 2003/29.11.2022 год. по Чгр.д.№ 1184/2022 год.
на НПРС, с което е ОТХВЪРЛЕНО изцяло заявлението на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“
ЕАД срещу длъжника М. Г. Н., ЕГН ********** от гр. Нови пазар, обл. Шумен за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК за сумите: 495,08в. (четиристотин деветдесет и
пет лева и осем ст.) главница; 44,52 лв. (четиридесет и четири лева петдесет и две ст.) договорна
лихва за периода от 13.05.2012 г. до 04.11.2012 г.; 152,35 лв. (сто петдесет и два лева тридесет и
пет ст.) лихва за забава, за периода от 05.11.2012 г. до 03.12.2015 г.; 337,78лв. (триста тридесет и
седем лева седемдесет и осем ст.) законна лихва за забава за периода от 04.12.2015 г. до 29.09.2022
г., с изключение на периода от 13.03.2020 до 13.07.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението, както и искането за присъждане на разноски в размер на
25лв. (двадесет и пет лева) държавна такса и 50 лв. (петдесет лева) възнаграждение за
юрисконсулт.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5