28.06.2019г.
гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково
в публичното заседание
на тридесет и първи май две хиляди и деветнадесета година в следния
състав:
Съдия : ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА
Секретар Мария
Койнова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№1195 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 от Административнопроцесуален
кодекс и е образувано
по жалба от И.М. *** против Акт за установяване на публично държавно вземане
№24/112/04028/04/01 от 23.01.2018г., издаден на основание чл.27, ал.3 и 4 от
Закона за подпомагане на земеделските производители и чл.162, ал.2, т.8 и 9 от ДОПК от Директор на ОД на ДФЗ гр.Хасково.
Твърди се, че с акта било определено
публично задължение в размер на 24 446,00 лева, представляващо извършено
първо плащане по Договор №24/112/04028 от 24.09.2009г., ведно със законна
лихва. Като основание в самия акт било посочено неспазване от страна на жалбоподателя
на разпоредбата на чл.24, ал.2 от Наредба
№9/03.04.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ по Програмата
развитие на селските райони за периода 2007-2013г. на МЗП, както и
неизпълнение на т.4.4, б.Е от посочения договор, а именно: към 26.11.2013г. не
бил изпълнил свое договорно и нормативно задължение, изразяващо се в неподаване
на заявка за второ плащане в договорно и законоустановения срок, окомплектована
с всички изискуеми документи съгласно Приложение №4 към Наредбата. Счита
изводите на административния орган за неправилни и незаконосъобразни. Общият
размер на финансова помощ бил 48 892,00 лева, от които 24 446,00 лева
били заплатени на 15.10.2009г., а второто плащане следвало да стане след
подаване на заявка съгласно чл.24, ал.2 от Наредбата в срок, който
жалбоподателят считал, че изтича на 24.11.2013г. В изпълнение на изискването
още през август 2013г. жалбоподателят се явил в ОД на ДФЗ Хасково и представил
всички необходими документи. Служителите не изпълнили задълженията си по чл.25
и сл. от Наредбата, а започнали да извършват проверка и анализ за установяване
на фактическото съответствие с представените документи. Но това трябвало да се
извърши едва след като документите бъдат приети и след като бъде поставен
входящ номер на заявката. Поради некомпетентна и незадълбочена проверка –
според жалбоподателя, служителите заявили, че имало несъответствие между
заложените параметри в бизнес плана и сумите от разходнооправдателните
документи /фактури/. Независимо от несъществения характер и незначителен размер
– от порядъка на 100 лева, служителите обяснили, че искането за второ плащане
нямало да бъде одобрено и щяло да има отказ от РА за изплащане на втората част
от предвидената субсидия. Получил неформален отказ за приемане на заявката му
за второ плащане съгласно Приложение №4 въпреки възраженията, които направил.
Принуден бил да подаде искане за промяна на договора съгласно Приложение №6, с
което да промени параметрите на договора и съответно да постигне пълно
съответствие между заложеното и разходнооправдателните документи. Освен че не
изпълнили задълженията си по чл.25, ал.1 и сл. от Наредбата, служителите
предоставили и неправилен формуляр на Приложение №6, който приели и извън
предвидения срок по чл.28, ал.2 от наредбата – два месеца преди изтичане на срока
на договора – 24.07.2013г. Последвали твърдения от страна на служителите, че
подаденото Приложение №6 не се отнасяло до договора на жалбоподателя и следвало
да се подаде друг образец, настоявали да подаде ново искане за промяна на
договора, като това било без да се съобразяват, че срокът изтекъл на
24.07.2013г. Jака срокът за подаване на заявка с Приложение №4
изтекъл и последвала санкция от ДФЗ – не само не бил променен договора, но и
била пропусната заявката за второ плащане. Жалбоподателят счита, че към
момента, когато искал да подаде заявката за второ плащане, то бил изпълнил
всички инвестиции, основни дейности и цели, предвидени в бизнес плана му и
разполагал с необходимите документи за доказване на това Указанията на
служителите били порочни и не следвало да рефлектират върху него. Нормите на Наредбата, които предвиждали
връщане на получената финансова помощ само поради пропускане на срока за
подаване на заявление и без оглед от причините за пропуска и извършените
инвестиции, били несъвместими с правота на Европейския съюз в областта на
селското стопанство. При неизпълнението от страната на подпомагания земеделски
производител, то санкциите следвало да бъдат съобразени с тежестта, обхвата и
действията на получателя на субсидията, в които се е отразило допуснатото от
негова страна неизпълнение. Иска да се постанови решение, с което да се отмени Акт за
установяване на публично държавно вземане №24/112/04028/04/01 от 23.01.2018г.,
като бъдат заплатени и направените по делото разноски.
Ответникът – Директор на ОД на ДФЗ
Хасково, счита жалбата за неоснователна. Счита още, че жалбата е просрочена и
недопустима. При спазване на нормативните изисквания актът бил издаден от
компетентен орган, като била предоставена възможност за възражение, както и бил
обсъден отказа за издаване на анекс.
Съдът, като прецени доказателствата по
делото, приема за установено от фактическа страна следното:
Между страните е сключен Договор №24/112/04028
от 24.09.2009г. за отпускане на финансова помощ по мярка "Създаване на
стопанства на млади фермери" от Програма за развитие на селските райони
2007 – 2013г., подкрепена от Европейския Земеделски фонд за развитие на
селските райони. Неразделна част от договора е бизнес план, заявление, анекс от
09.01.2013г., касаещ срока за извършване на всички инвестиции, а именно: вместо
в срок до 24.09.2012г. – до 24.09.2013г. На 22.10.2009г. е изпратено
уведомително писмо за одобрение №01139/112 за изплатена сума от 24 446,00
лева по посочения договор, като същото е представено по делото ведно с писмо за
оторизация на плащането. По отношение срока за изпълнение на договора земеделският
производител е подал искане за промяна с вх.№02-263-6500/194 от 24.10.2012г.,
като впоследствие искането, определено от самия земеделски производител като
„заявка за второ плащане“, е било оттеглено – заявление вх.№02-263-6500/14 от
17.01.2013г., като към последното заявление е приложено и копие от анекса за
удължаване на срока от 09.01.2013г.
На 22.11.2013г. оспорващият е подал искане
за промяна на заложените в бизнес плана избираеми основни дейности, инвестиции
и цели – Приложение №6, като още същия ден началник отдел РРА го е уведомил с
мотивирано писмо – л.63, 281 от делото, че е необходимо да се попълни друг
образец на приложението. С
вх.№02-6500/14350 от 25.11.2013г. – л.282, оспорващият подава ново искане – за
промяна на срока за изпълнение, но ДФЗ е изпратил писмен отговор
изх.№02-6500/14350 от 11.02.2014г. на
постъпилото искане за промяна с отказ да бъде сключен анекс, тъй като искането
за промяна било след срока, определен в чл.28, ал.1 от Наредбата. В отговор
земеделският производител /възражение от 15.08.2014г, невходирано от адм.орган,
част и от представената преписка – л.65, 310, 334 по делото/ сочи, че бил
неправилно консултиран и посъветван да иска анекс, като не било правилно и
попълненото Приложение №6, но въпреки това в срока до 24.11.2013г. били
представени приложенията, поради което искал подписване на анекс и да му се
предостави срок за проверка на документите за второ плащане. С уведомително
писмо изх.№01-263-6500/245 от 28.03.2014г. ДФЗ РА, Отдел РРА Хасково, отказали
изплащане на финансова помощ, представляваща второ плащане по процесния договор,
като са изложени мотиви – към 24.11.2013г. не било изпълнено от земеделския
производител негово договорно и нормативно изискване, установено съгласно т.5.1
от Договора и чл.24, ал.1 и 2 във вр. с чл.25, ал.3 от Наредба №9/03.04.2008г.,
изразяващо се в неподаване на заявка за второ плащане, окомплектована с всички
изискуеми документи. В мотивите си административният орган сочи и че договорът
се прекратява на основание чл.4.7, пр.2 и т.6, б.Г от същия във вр. с чл.87,
ал.2 от Закона за задълженията и договорите, както и на основание чл.33, ал.1
от Наредбата. На основание чл.4.4, б.Е и т.4.8, б.А от договора, чл.8, ал.1,
т.6 и чл.33, ал.1 от Наредбата и чл.55, ал.1 от ЗЗД се сочи, че земеделският
производител дължи връщане на полученото първо плащане по договора в размер на
24 446,00 лева. Издадена е и Заповед №03-260-РД/61 от 28.03.2014г. за
отказ изплащането на финансова помощ, представляваща второ плащане, с вече
посочените мотиви. Съставена е и нотариална покана за доброволно изпълнение и
възстановяване на сумата по първото плащане - изх.№01-260-6500/395 от
24.07.2014г. - л.291-294, като видно от извършеното отбелязване от нотариуса
същият удостоверява връчването ѝ на адресата на 04.08.2014г., но няма
положен подпис от адресата за получаването ѝ, нито е посочена или
представена съответната разписка, включена в съдържанието на удостоверителното
изявление на нотариуса от 19.08.2014г.
С доклад за нередност №68 от 31.10.2014г.
РА България, ЦУ били уведомени от Отдел РРА-РА Хасково, както и било направено изчисление
на лошо вземане. Същите били съставени и на 24.01.2018г.
На 27.08.2017г. е изпратено писмо до И.М.
/изх.№01-260-6500/1096/, с което последният се уведомява, че е открито
производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане,
което не е получено от адресата съобразно приложената разписка за
пощенска услуга – л.297, но е получено
на 12.12.2017г. съгласно разписката на л.298 и 303. В последвалото
възражение вх.№01-260-6500/1096-1/22.12.2017г. оспорващия сочи, че се е явил
през август 2013г. в ДФЗ Хасково, установено било разминаване между общата инвестиция и уговореното по
договора, но вместо заявка за плащане бил посъветван да подаде искане за анекс.
Впоследствие посетил ОДЗ Стара Загора, където служител му изготвил анекса.
С оспорения акт - Акт за
установяване на публично държавно вземане №24/112/04028/04/01 от 23.01.2018г., е определено задължение
за възстановяване на публично държавно вземане в размер на 24 446 лева,
представляващо извършено първо плащане по процесния договор. Като фактически
обстоятелства за издаване на акта е посочено, че към 26.11.2013г. земеделският
производител не е изпълнил свое договорно и нормативно задължение, установено
съгласно чл.24, ал.2 от Наредба №9/03.04.2008г. и т.4.4, б.Е, изразяващо се в
неподаване на заявка за второ плащане в договорно и законоустановения срок,
окомплектована с всички изискуеми документи съгласно Приложение №4, поради
което и на основание чл.8, ал.1, т.6 и чл.33, ал.1 във вр. с чл.26, ал.2 от
Наредба №9/03.04.2008г., както и т.4.4, б.Е и т.4.7 от процесния договор и
чл.59, ал.1 и 2 от АПК и във вр. с чл.165 и 166 от ДОПК и чл.20а, ал.2 и ал.4 от
ЗПЗП посочената сума била дължима. Така постановеният АУПДВ е съобщен на
оспорващия на 08.11.2018г., видно от приложеното по делото известие за
доставяне /л.344/.
По делото е представен от оспорващия
попълнен формуляр Заявка за плащане по мярка 112, без да има отбелязване за
приемането ѝ по надлежния ред от ДФЗ.
С Решение от 19.07.2017г., постановено по
в.гр.д.№1406/2017г., СГС обезсилва Решение от 13.09.2016г., постановено по
гр.д.№4469/2015г. на СРС и прекратява производството по предявените от ДФЗ
срещу И.М.М. обективно съединени два иска за заплащане на сумата от 24 446
лева, представляваща получена сума по настоящия процесен договор между
страните, и за заплащане на сума от
1007,61 лева, представляваща лихва за забава от 04.09.2014г. до
29.01.2015г.
Разпитаните по делото свидетели Г. и М.
дават показания относно обстоятелствата, свързани с посещение на земеделският
производител в ДФЗ през 2013г. Първият свидетел е служител в териториалния
областен офис Стара Загора, НССЗ, и бил изготвил бизнес плана на производителя,
с който кандидатствал по мярката. Спомня си, че извършвал консултации през
2013г. най-вероятно за подаване на заявка за второ плащане, но не може да си
спомни конкретно за какво. По принцип консултирали какви документи са
необходими, а ако производителят искал да удължи срока, то имало съответно
приложение за удължаване срока за второ плащане. Вторият свидетел е баща на
земеделският производител и обикновено двамата вършели всичко по мярката
заедно. Първият път, когато дошли в Хасково, през август 2013г. било за
консултация и служителите разгледали документите, като искали още да бъдат
прибавени. Вторият път установили, че не достигала малка фактура на стойност
100-200 лева за посадъчен материал. Дори започнали да входират искането, но
дошъл друг служител и казал да направят ново искане за анекс. Предложили да
приложи фактура за закупуване на трактора от 2009г. и те се прибрали се в Ст. З..
Там Г. им изготвил образец, но после се обадили от Хасково, че този образец не
отговарял на договора на И.. Свидетелят взел от Г. и от една служителка другия
образец за анекс и го занесъл на сина си, който го изпратил на софийски адрес.
По делото са представени от оспорващия
документи относно изпълнението на заложения бизнес план, обсъдени от вещото при
изготвяне на заключение.
Заключението по назначената
съдебно-счетоводна експертиза съдът възприема напълно като компетентно и
безпристрастно изготвено. Съгласно заключението земеделският производител не
бил изпълнил всички инвестиции – 21,3 дка, а само 9,664 дка с намерение да
създаде още 6,306 дка орехи. От основните дейности и цели по одобрения проект,
посочи в Приложение №1, съобразно условията и сроковете, определени в договора
от 24.09.2009г., анекса към него и наличния бизнес план, били изпълнение т.2 и
5 – завършване на курс, но не били изпълнени т.1, 3, 4 – увеличаване
икономическия резултат, увеличаване на обработваемата земя и създаване,
презасаждане и възстановяване на трайни насаждения, ягодоплодни и винени лозя.
Допълнително са представени доказателства
от ответната страна, че земеделският производител е подал заявка за второ
плащане от 24.10.2012г., но тя е оттеглена на 17.01.2013г. /заявка – л.582-587,
заявление – л.566, приемно предавателен протокол – л.550/, както и дневник на
посещения в РРА Хасково за периода от 25.04.2013г. до 10.03.2014г., между които
не фигурира името на оспорващия.
С постановеното по адм.д.№329/2018г. на Административен
съд Хасково Определение от 16.05.2018г., влязло в законна сила на 31.05.2018г.,
съдът оставя без разглеждане жалбата на И.М. против Нотариална покана за
доброволно изпълнение изх.№№01-260-6500/395 от 24.07.2014г. на ДФЗ, ОД Хасково,
и Писмо изх.№01-260-6500/1096 от 22.08.2017г. на Директора на ОД ДФЗ Хасково.
Представените по делото Протокол №70 от
заседание на УС на ДФЗ, Заповед №03-РД/203 от 10.02.2015г. и №05-РД/286 от
01.02.2017г. на ИД на ДФЗ касят компетентността на органа, издал оспорения в
настоящото производство акт.
При така установената фактическа обстановка, като взе
предвид и разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът извърши преценка за
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по
чл.146 от АПК, като направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна – адресат на
оспорения акт, за която е налице пряк и непосредствен интерес от обжалването, в
срока по чл.149, ал.1 от АПК. Възражението за неподаване на жалбата в срок е
обсъдено в с.з. 01.02.2019г., като съгласно представените доказателства –
известие за доставяне на 08.11.2018г., подадената на 22.11.2018г. жалба е
приета за постъпила в срока за обжалване. Същата отговаря на изискванията за
форма и реквизити, като не се установяват пречки за разглеждането ѝ. При
тези съображения съдът приема, че подадената жалба е процесуално допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.27, ал.3 от ЗПЗП Разплащателната агенция
е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо
платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от
европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични
санкции, предвидени в законодателството на ЕС, а съгласно пар.1, т.13 от ДР на ЗПЗП Разплащателната агенция
е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на
условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за
прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти,
по правилата на законодателството на Европейския съюз. Изпълнителният директор
на ДФЗ е изпълнителен директор и на Разплащателната агенция. Разпоредбата на
чл.27, ал.5 от ЗПЗП препраща към реда по ДОПК за събиране на държавните
вземания от вида на процесното, като така е приложим чл.166, ал.2 от ДОПК, според който, ако в
съответния закон не е предвиден ред за установяване на публично държавно
вземане, то се установява по основание и размер с АУПДВ, който се издава по
реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК. Ако в съответния
закон не е определен органа за издаване на акта, той се определя от
ръководителя на съответната администрация - чл.166, ал.2 от ДОПК. В специалния закон – Законът за подпомагане на земеделските производители, не е регламентирана
процедурата за установяване на публичните държавни вземания, както и орган,
който е компетентен да издава актовете с такова съдържание. Поради това,
съобразно чл.166, ал.2, предл.2 от ДОПК във вр. чл.27, ал.3 от ЗПЗП, ръководителят на
съответната администрация - в случая изпълнителният директор на Държавен фонд
"Земеделие", който е и изпълнителен директор на Разплащателната
агенция, може да определи органа, натоварен да издава актовете за установяване
на публични държавни вземания. Съгласно чл.20а, ал.4 от ЗПЗП Изпълнителният директор
на ДФЗ може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на
Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на
решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за
кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане на
директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им
компетентност. В настоящия случай страните не спорят относно компетентността на
органа, издал акта, както и в посока да се докажат делегираните правомощия са
представени заповеди на ИД на ДФЗ, поради което и съдът приема, че процесният АУПДВ
е издаден в условията на делегирана компетентност и е валиден.
Издаденият акт е материално и процесуално
законосъобразен.
Разглежданият случай попада в хипотезата
на чл.33, ал. 1 от Наредба № 9/2008 г., според който текст в случай, че
ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения
след изплащане на финансовата помощ, то РА може да поиска връщането на вече
изплатени суми заедно със законните лихви към тях и/или да прекрати всички
договори, сключени с ползвателя на помощта.
Няма спор по установените и изложени в
процесния АУПДВ обстоятелства липсва – оспорващият е ползвател по договор за отпускане
на финансова помощ, сключен с ДФЗ, по мярка "Създаване на стопанства на
млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода
2007-2013г., по който е отпусната и усвоена като първа вноска по договора сума
в размер на 24 446 лева. Безспорно е, че срокът на договора е бил изменен по
взаимно съгласие между страните и е до 24.09.2013г., както че към 26.11.2013г.
ползвателят на помощта не е изпълнил свое договорно и нормативно задължение, а
именно: не е подал заявка за второ плащане в договорно и законоустановения срок.
Основният спорен момент е дали има
недобросъвестни действия от страна на администрацията. Така оспорващият твърди,
че в срок се е явил в ОД Хасково и е искал да подаде заявка за второ плащане,
но му е било указано, че следва да подаде искане по Приложение №6, както и
неправилно бил консултиран относно образеца на приложението. В подкрепа на
твърденията си изтъква, че при първоначалния преглед на документите било
установено от служителите несъществено несъответствие между заложеното в бизнес
плана и представените документи, касаещи изпълнението – около 100 лева разлика,
поради което именно бил посъветван да не подаде заявката за второ плащане. Действително
чл.6, ал.1 от АПК създава задължение административните органи да упражняват
правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, но с ангажираните
доказателства оспорващият не доказа некомпетентно или недобросъвестно отношение
от страна на административния орган. В посока да докаже несъответствието в
документите, станало причина за промяна в намерението му и повод за нови
указания от страна на администрацията, оспорващият ангажира съдебна експертиза,
но от същата не се установи твърдяната малка разлика между направените
инвестиции, а че към 2013г. не са изпълнени основните дейности и цели по
одобрения проект, както и че от водените счетоводни книги не се установява дали
това е едностранно или двустранно счетоводство, а оттук и вещото лице не се
ангажира с отговор на въпроса за размера на разходите и инвестициите в
стопанството. Така съдът приема, че не е доказано по делото недобросъвестно
отношение от страна на администрацията, доколкото не се доказа несъответствие от
около 100 лева между изисквания размер инвестиции и действителните такива, установено
към м.август 2013г. В случая следва да се има предвид и че за земеделския
производител е известно уговореното в чл.2.4 от договора - определения размер
на дължимото второ плащане, но при условие за нарастване на икономическия
размер на стопанството с 5 единици, както и в чл.5.1, че ползвателят е длъжен
да подаде заявката за второ плащане след 3-тата и 4-та година в рамките на
месец след изтичане на срока на договора, а именно: до един месец след
24.09.2013г. Същите условия са част от нормативно уредените отношения в Наредба
№9/03.04.2008г., като чл.24, ал.2 от наредбата е променен и в редакцията си,
относима към момента на изпълнение на задължението за заявка за второ
плащане - ДВ, бр.60/2012г. в сила от
07.08.2012г., срокът за заявка е определен като 2-месечен след изтичане на
срока на договора, т.е за земеделският производител е било ясно задължението му
да подаде заявка до 24.11.2013г. За оспорващия следва да се приеме, че са
известни и нормите от наредбата, касаещи изменение на условията в договора –
чл.28 от наредбата, които предвиждат възможност да се подаде искане за промяна
на договора, но не по-късно от два месеца преди изтичане на срока на договора.
Наред с това следва да се има предвид, че жалбоподателят не твърди наличие на
форсмажорни обстоятелства. Така съдът намира, че подадените на 22-23.11.2013г.
искания за промяна на договора не само не могат да се разглеждат като заявка за
второ плащане, но и сами по себе си са извършени след определения срок за
депозиране на искане за промяна. Тези искания не могат да бъдат разглеждани
като оправдаващи поведението на ползвателя да не изпълни в срок задължението си
да подаде заявка за второ плащане. Обстоятелствата, които касаят подаването на
заявка, както и тези, които са относими за подаване на искане за промяна на
договора, е следвало да бъдат своевременно известни за оспорващия и именно
негово е задължението да предприеме действия по изпълнение на уговореното в
договора и съобразно нормативните изисквания. Няма доказателства за това да е
налично заблуждение за оспорващия относно реда за подаване на заявка и искане
за промяна, което да е било създадено от служителите на РА, като в тази посока
следва да се има предвид и че не се доказа с представения дневник на
посещенията да е имало посещение от оспорващия в спорния период. Представените
доказателства за прием на документи с подадена заявка за плащане – л.366, 367,
следва да се обсъдят в съвкупност и с другите представени доказателства по
делото - искане за промяна с вх.№02-263-6500/194 от 24.10.2012г., оттеглено от самия
земеделски производител и определено от него като „заявка за второ плащане“ в
заявление вх.№02-263-6500/14 от 17.01.2013г., т.е действително е имало искане
за второ плащане, което е било оттеглено с оглед променения и удължен срок на
договора, и именно към него са били представени двата документ – фактура от
08.04.2010г. и вносна бележка, ведно с вносна бележка от 18.10.2012г. към
същата фактура. Ангажираните по делото гласни доказателства не са от естество
да докажат твърдението за недобросъвестност, доколкото за св.Г. не са известни
и не си спомня конкретните обстоятелства по случая, а показанията на св.М.
следва да се преценят с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК, тъй като
последният е баща на оспорващия. Тук следва да се обсъди и че св.М. дава
показания, че преди изтичането на срока оспорващият е имал възможност да обсъди
случая с консултанта си – св.Г., който изготвил и бизнес плана, а също и да
изпраща документи по пощата, а не лично. Не е защитено и твърдението, че за
малката разлика от 100 лева е следвало да се представи фактура за голяма сума,
останала невключена до този момент в документите – фактура за трактор за 4200
лева, за което дава показания св.М.. Като краен извод съдът счита, че няма
доказателства административният орган недопустимо и без валидно правно
основание е отказал приемане заявка за второ плащане.
С оглед на така изложеното съдът намира,
че правилно е пристъпено към установяване на публичното вземане чрез издаване
на АУДПВ като за започналото производство оспорващият е била изрично писмено
уведомен и му е дадена възможност да представи своите възражения.
Съгласно чл.1.1 от договора Фондът предоставя
на Ползвателя безвъзмездна финансова помощ в размер на 48 892,00 лева за
изпълнение на всички инвестиции, основни дейности и цели, заложени в бизнес
плана по проект №24/112/04028 и включени в Приложение 1. Тази помощ се изплаща при условие, че Ползвателят
е извършил всички инвестиции, основни дейности и цели по одобрения Проект,
съобразно условията и сроковете, определени в този договор, анексите към него и
действащите нормативни актове. Съгласно чл.3 от договора всички инвестиции,
основни дейности и цели, заложени в бизнес плана, следва да бъдат извършени до
годината на проверка в срок до 24.09.2012г., променен с анекс на 24.09.2013г.
Съгласно чл. 4. 1 от Договора – Фондът има право да упражнява постоянен контрол
за изпълнение условията по договора, както и на документите, свързани с
подпомаганата дейност за периода на дейността и не по-късно от три години от
подаване на заявка за второ плащане. Съгласно чл.8, ал.1, т.6 от Наредбата
ползвателят на помощта възстановява цялата сума на полученото първо плащане,
заедно със законната лихва върху нея, както и не получава второ плащане, когато
не е подал заявка за второ плащане в два месеца след изтичане на срока на
договора. В договора правомощието на Фонда да откаже да извърши второ плащане и
да изиска да се възстанови цялата сума на полученото първо плащане е уговорено
в т.4.4, б.Е, като изрично се прехвърля за срока за подаване на заявката за
второ плаща към Наредба №9/03.04.2008г., както и в т.4.7 изрично се предвижда
правомощие на Фонда да изиска връщане на вече изплатени суми, когато
ползвателят не изпълнява своите нормативно или договорно определени задължения.
Така съдът приема, че оспорващият е извършил нарушение на договорно и
нормативно задължение, в който смисъл е прието това с издадения и оспорен акт.
Както сключения между страните договор, така и наредбата, предвиждат срок за
подаване на заявка за второ плащане, като неизпълнението на този срок води до
отказ от плащане и възстановяване на вече платеното. Подзаконовият нормативен
акт и сключеният договор уреждат процесуалния ред и условията, при които се
отпуска помощта и същите са задължителни за страните, поради което правилно
административният орган е определил за възстановяване сумата по първото
плащане. Неоснователни в тази връзка са твърденията на оспорващия, че е въведен
в заблуждение поради недобросъвестно отношение от администрацията. Безспорно е,
че оспорващият не е подал в срок заявка за второ плащане, а дали той е изпълнил
поетите с договора ангажименти е въпрос, който е можел да се установи едва след
извършване на съответните проверки. За оспорващия е съществувала възможност
своевременно да подаде в зависимост от преценката си заявка за второ плащане
или искане за промяна.
В този смисъл съдът счита, че оспореният в
настоящото производство АУДПВ е законосъобразен административен акт, тъй като е
издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на
административнопроцесуалните правила и в съответствие с материалноправните
норми и целта на закона. Липсват основания за отмяна на административния акт,
което налага отхвърляне на оспорването по жалбата.
С оглед крайния извод оспорващия следва да
заплати на ответната страна направените по делото разноски за юрк.възнаграждение,
което съдът определя в размер на 100 лева.
Мотивиран така и на основание чл.172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на И.М. *** против
Акт за установяване на публично държавно вземане №24/112/04028/04/01 от
23.01.2018г., с който е определено публично задължение в размер на 24 446,00 лева,
представляващо извършено първо плащане по Договор №24/112/04028 от
24.09.2009г., ведно със законна лихва.
ОСЪЖДА И.М.М., ЕГН **********,***, да заплати на Държавен
фонд Земеделие - гр. С., сумата 100,00 лева – разноски за юрк.възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред ВАС на
РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: