Решение по дело №67643/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 7225
Дата: 9 май 2023 г.
Съдия: Мария Станчева Димитрова
Дело: 20211110167643
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 декември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 7225
гр. София, 09.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:...
при участието на секретаря ...
като разгледа докладваното от ... Гражданско дело № 20211110167643 по
описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Предявени са от ищеца ..... осъдителни искове с правна квалификация
по чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника Я. Г. В. да заплати
сумата от 661,98 лева, представляваща цена на доставена, отведена и
прочистена вода за периода от 18.08.2015 г. до 30.01.2020 г. за водоснабден
имот, находящ се в ......., ведно със законна лихва от 17.08.2021 г. до
окончателното плащане и сумата от 129,68 лева, представляваща мораторна
лихва за периода от 18.09.2015 г. до 10.08.2021 г.
Ищецът ..... твърди, че между страните е налице облигационно
отношение, възникнало въз основа на неформален договор за предоставяне на
ВиК услуги при публично известни общи условия, приети с решение № ОУ-
09/11.08.2014 г. на ДКЕВР. Поддържа, че ответникът е потребител на ВиК
услуги и че за процесния период е доставил на ответника ВиК услуги в
посочения обект, които не са заплатени. Посочва, че за този имот е открит
клиентски номер 1621444, като за процесния период на база отчетени
показания редовно били издадени 15 броя фактури за потребените и
начислени ВиК услуги в имота, сумите по които не били платени от
ответника. Претендира и обезщетение за забава върху главницата за периода.
Претендира присъждане на разноски в заповедното и в исковото
производства.
Ответникът Я. Г. В. подава отговор на исковата молба в срока по чл.
131 ГПК, чрез назначения за особен представител адв. К. А., с който оспорва
исковата претенция като неоснователна и недоказана. Прави възражение за
местна подсъдност. Оспорва да е доказано по делото връзката между
посочения абонатен номер на имота с ответника. Оспорва извадката от
1
счетоводната система на ищеца да отразява действително консумираните
услуги. Оспорва да е ползвател на имота. Оспорва между страните да
съществува облигационно отношение, респективно да има сключен писмен
договор. Възразява срещу твърденията, че ищецът е предоставил ВиК услуги
в процесния имот. Оспорва да е получила фактури за процесните суми и
периоди. Посочва, че не става ясен начинът, по който е бил изчислен размерът
на процесните вземания- дали въз основа на реално или прогнозно
потребление. Твърди, че по делото не е доказано отчитането на водомера в
процесния имот, респективно неговата техническа годност и надлежно
сертифициране. Поддържа наличието на нередовно отчитане на водомерите.
Релевира възражение за изтекла погасителна давност за всички задължения за
периода до 30.11.2018 г. включително. Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е
да установи, че ответникът е потребител на ВиК услуги по възникнало между
страните облигационно правоотношение, че в процесния период ищецът е
доставял ВиК услуги в претендираните количества в посочения обект, чиято
стойност възлиза на исковата. При установяване на тези обстоятелства в
тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.
Законът изрично урежда кои лица са потребители на ВиК услуги.
Според § 1, ал. 1, т. 2, б. „а“ от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги (обн. ДВ бр. 18/25.02.2005г.), потребители на
водоснабдителните и канализационните (В и К) услуги по чл. 1, ал. 1 от
закона са юридически или физически лица - собственици или ползватели на
съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги. Съгласно чл. 8, ал.
1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, получаването на ВиК услуги се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика
(собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от
оправомощени от него (тях) лица и от ДКЕВР към МС. Същите влизат в сила
в едномесечен срок след публикуването им в поне един централен и един
местен ежедневник, без да е необходимо изричното им писмено приемане от
абонатите. Съдът намира, че приложените към ищеца като приложение към
исковата молба Общи условия са влезли в сила и обвързващи потребителите.
От представения от ищеца Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 14, том II, рег. № 1980, дело № 182/2014 г. по описа на
Нотариус .. в Регистъра на Нотариалната камара с район на действие Районен
съд Перник се установява, че ответникът Я. Г. В. е собственик на процесния
имот, находящ се на адрес: с. ......., ......., поради което съдът счита, че е налице
облигационно правоотношение и задължение на ответника да заплаща сумите
за доставени ВиК услуги за посочения период. В тази насока е и
2
представеното от ищеца Заявление за откриване на партида, подадено от
ответника на 09.10.2014 г.
Вторият елемент от фактическия състав на предявено право, а именно –
изпълнение на задължението за доставка на водоснабдителни и
канализационни услуги за процесния период, по което е възникнало
вземането за цена по предоставената услуга, се установява от изслушаните
заключения на вещите лица по допуснатата комплексна техническа и
счетоводна експертиза. В тази насока е и направеното от ответника
своеобразно признание в хода на делото чрез извършените частични
плащания.
От заключението на вещото лице инж. Е. Е. В. по изготвената
комплексна експертиза в техническата част, което съдът приема като
обективно, безпристрастно и компетентно дадено, се установява, че
процесният имот е водоснабден. Вещото лице сочи, че размерът на
задълженията по фактури издадени за периода от 25.08.2015 г. до 10.02.2020
г. е 728,67 лева, която сума се равнява на стойността на предоставените
количествата питейна вода за отчетния период на потребление 05.10.2010 г.
– 30.01.2020 г. и е изчислен и фактуриран в съответствие с отчетените
количества и съгласно определените от КЕВР цени.
От първоначалното и допълнително заключение на вещото лице В. Д.
П. по изготвената комплексна експертиза в счетоводната част, което съдът
приема за обективно, безпристрастно и компетентно дадено се установява, че
преди завеждане на претенцията и в хода на делото са отразени плащания на
ответника за процесния период на потребление. Плащанията след подаване на
исковата молба са извършени от ответника на каса на ВиК – Перник на
29.10.2021 г., на 24.03.2022 г. и на 26.08.2022 г. и са в общ размер на 300,00
лева.
Посоченият факт следва да се отчете на основание чл. 235, ал. 3 ГПК,
тъй като е настъпил в хода на процеса и е от значение за спорното право. При
липсата на конкретно заявено от длъжника към кредитора волеизявление кое
свое парично задължение погасява със осъщественото плащане следва да се
приложи установеното в чл. 76, ал. 1 ЗЗД правило, а именно, че при няколко
еднакво обременителни задължения погасява се най-старото, а ако всички са
възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно. Задълженията на
ответника се характеризират с периодичност на тяхното възникване. Така при
осъществените от ответника плащания в полза на ищеца на сумата от 300,00
лева следва да се приеме, че са погасени първо най-старите задължение.
Погасяването на тези задължения е станало доброволно от ответника и
направеното в последствие (след първите две плащания) възражение на
особения представител за погасяване на същите по давност не следва да се
взема предвид с оглед разпоредбата на чл. 118 ЗЗД.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК,
задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните
дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични
3
задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им
са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с
еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането
на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за
забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на исковата
молба на 17.08.2021 г. Съгласно чл. 3, т. 2 от Закон за мерките и действията
по време на извънредното положение /ЗМДВИП/, обявено с решение на
Народното събрание от 13.03.2020 г., от 13 март 2020 г. до отмЯ. на
извънредното положение спират да текат давностните и други срокове,
предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или
прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните субекти. За
времето от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г. давностният срок е спрял да тече.
Ето защо вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 08.06.2018 г., са
погасени по давност. Не се установява да са налице погасени по давност
задължения, възникнали преди 08.06.2018 г., които да не са заплатени в хода
на делото, поради което и направеното възражение се явява изцяло
неоснователно. Видно от допълнителното заключение на вещото лице по
приетата ССчЕ, погасени са в хода на делото вземанията за главница и лихва
до 08.04.2019 г.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването
на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението
за забава.
Съгласно чл. 42 от Общите условия на ищцовото дружество, при
неизпълнение в срок на задължението си за заплащане на ползваните услуги,
потребителят дължи на В и К оператора обезщетение в размер на законната
лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, считано
от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на
дължимата сума по сметка на В и К оператора. Поради изложеното
основателна се явява предявената претенция по чл. 86 ЗЗД.
Предвид постъпилите в хода на делото плащания на основание чл. 235,
ал. 3 ГПК и съобразно нормата на чл. 76, ал. 1 ЗЗД, ответникът следва да
заплати единствено посочените от вещото лице по допълнителното
заключение на ССчЕ суми от 317,11 лева – главница за топлинна енергия и
61,97 лева – мораторна лихва, които са останали незаплатени към момента
на устните състезания пред настоящия състав.
Доколкото исковете са частично отхвърлени поради плащане в хода на
процеса, ответникът дължи разноски, тъй като е станал повод за завеждане на
делото – не е погасил дължимите суми на падеж. В полза на ищеца следва да
се присъдят и сторените в исковото производство разноски за държавна такса
в размер на 50,00 лева, 360,00 лева – депозит за особен представител, 400,00
лева – депозит за СТЕ, 400,00 лева – депозит за ССчЕ и реално заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лева. Отделно от това, на
основание чл. 77 ГПК в тежест на ответника следва да се възложи
несъбраната от съда сума за депозит за допълнителна ССчЕ в размер на
4
100,00 лева.

Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Я. Г. В., ЕГН ********** с адрес ....... ДА ЗАПЛАТИ на
......, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление ........ на основание чл. 79
ЗЗД и чл. 86 ЗЗД сумата 317,11 лева, представляваща цена на доставена, отведена и
прочистена вода за периода от 18.08.2015 г. до 30.01.2020 г. за водоснабден имот, находящ
се ......., ведно със законна лихва от 17.08.2021 г. до окончателното плащане, сумата от 61,97
лева, представляваща мораторна лихва за периода от 18.09.2015 г. до 10.08.2021 г. и на
основание чл. 86 ЗЗД сумата от 1510,00 лева – разноски в производството пред СРС
КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск за главница за разликата над уважения
размер до пълния предявен размер от 661,98 лева и иска за мораторна лихва
за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 129,68 лева
КАТО ЗАПЛАТЕНИ В ХОДА НА ПРОЦЕСА.
ОСЪЖДА Я. Г. В., ЕГН ********** с адрес ....... ДА ЗАПЛАТИ в
полза на бюджета на съдебната власт по сметката на Софийски районен
съд на основание чл. 77 ГПК сумата от 100,00 лева – разноски в
производството пред СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5