М О Т И В И към Присъда № 139/14.05.2019 г.,
постановена по НОХД № 891/2019 г.
по описа на Пловдивски районен съд, ХХІV н. с.
РП Пловдив е повдигнала обвинения срещу Б.Л.И.
– роден на *** ***, б., български гражданин, с основно образование, неженен,
безработен, неосъждан, ЕГН ********** за това, че на 25.12.2016 г. в гр.Пловдив
съзнателно се е ползвал пред органите на сектор „Охранителна полиция” при Шесто
Районно управление Полиция при ОДМВР гр.Пловдив от неистински официален
документ – свидетелство за управление на моторно превозно средство
№73191744044, издаден на името на Б.Л.И. /B.I./ с ЕГН **********, когато от него за самото съставяне
не може да се търси наказателна отговорност
– престъпление по чл.316 вр.
чл.308, ал.2 вр. ал.1 от НК, както и за това че на 25.12.2016 г. в гр.Пловдив в
едногодишния срок от наказването му по административен ред с Наказателно
постановление №15-**********/08.01.2016 на Началник Сектор „Пътна полиция” при
ОД на МВР Пловдив, връчено на 27.09.2016 г., влязло в законна сила на
05.10.2016 г. за управление на моторно превозно средство без съответното
свидетелство за управление е управлявал лек автомобил „Фолксваген”, модел
„Голф” с рег. №**, без съответното свидетелство за управление – престъпление по
чл.343в, ал.2 от НК.
Прокурорът поддържа изцяло повдигнатите срещу подс. И.
обвинения, прави анализ на доказателствата по делото и предлага подсъдимият да
бъде признат за виновен по предявените му обвинения, иска налагане на едно общо
най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от една година, изтърпяването
на което да бъде отложено на основание чл.66 от НК с изпитателен срок от три
години.
Защитникът на подс. И. – адв. Д. излага аргументи за
оправдаване на подсъдимия, сочи че липсват доказателства за осъществени състави
на престъпленията от субективна страна, защото не бил наясно че свидетелството
за управление на МПС е неистинско.
Подс. И. сочи в личната си защита, че се присъединява
към защитника си, иска да му бъде наложено по-леко наказание.
Производството е протекло при условията на съкратено
съдебно следствие по реда на чл.371, т.1 от НПК, като страните по делото са
дали съгласие да не се провеждат разпити на разпитаните в хода на досъдебното
производство свидетели, както и на вещото лице, а при постановяване на
присъдата да се ползват техните показания и заключението на вещото лице.
След запознаване с всички доказателства по делото
съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Подс. Б.Л.И. – роден на *** ***, б., български
гражданин, с основно образование, неженен, безработен, неосъждан, ЕГН **********.
На 25.12.2016г. св.Т.Н.работел като **, съвместно с колегата
си - св.С.С.за времето от 20.00ч. на същия ден до 08.00ч. на 26.12.2016г. На
25.12.2016г. около 21.05 ч. на кръстовището на ул.“Батак“ с ул.“Елба“ в
гр.Пловдив полицейските служители забелязали
движещо се МПС-лек автомобил марка
„Фолксваген“,модел „Голф“ с рег. № **и решили да извършат проверка на
водача и управляваното от него превозно средство, като за целта му подали сигнал със стоп-палка да отбие в
страни от пътното платно. По повод на тази проверка е била установена
самоличността на водача на превозното средство, а именно подс.Б.Л.И. ,ЕГН:**********
***. Водачът И. се легитимирал пред
полицейските служители със свидетелство
за управление на МПС, издадено в Полша с №73191744044, издадено на 14.11.2016г
на името на Б.И.. Проведен бил разговор с водача И., при който полицейските
служители установили, че той не помнел кога по-конкретно е провеждал курс за
издаване на въпросното СУМПС, както и в кой град по-конкретно е бил издаден
този документ. Това незнание от страна на водача породило у полицейските
служители съмнение за неговата истинност, поради което И. бил отведен в
сградата на Шесто РУП-Пловдив за изясняване на случая. На място е била извършена
справка в ОДЧ, от където се установило
че подс.Б.Л.И. е неправоспособен водач и в Република
България няма издавано валидно СУМПС. По случая и за неговото изясняване Б.И.
бил предаден на полицейски инспектор при
Шесто РУП-Пловдив - св.Й.. Пред него подс.
Б.И. разказал, че от около две години преди инкриминираната дата, работел и
живеел в Полша, като не можел да посочи наименованието на съответния град на
тази държава. Работодателят при когото работел, му предоставил да управлява
мотокар, като се интересувал дали подс. И. бил правоспособен водач. Подсъдимият
го уведомил, че не притежавал СУМПС, тъй
като не владеел писмено и говоримо полски език, а само турски и български. Тогава
работодателят му го записал на шофьорски курс с преводач в Полша, като по данни
на подс.И., той посещавал този курс в
продължение на един месец. След протеклия обучителен курс, същият твърдял, че му
било издадено СУМПС и по-конкретно
свидетелство за управление на моторно превозно средство №
73191744044,издаден на името на Б.Л.И. /B.I./с ЕГН:**********.
В
хода на разследването е била приложена писмена справка от Областна дирекция на
МВР гр.Пловдив, отдел „Охранителна полиция”,
сектор „Пътна полиция”-Пловдив, от която е видно че срещу Б.Л.И., ЕГН- ********** имало издадено Наказателно постановление №
15-**********/08.01.2016г, на Началник Сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР-Пловдив, връчено на 27.09.2016г., влязло в законна сила на 05.10.2016г.,
затова че е управлявал МПС без да притежава съответното свидетелство за
управление.
Било установено, че св.Б. А.предал на подс.Б.И.
документи на английски език, които били със снимката на подс. И. и които св.А.получил
от непознато за него лице в гр.Пловдив в близост до КАТ Пловдив.
Видно от назначената по делото
съдебно- техническа експертиза,представеното за изследване полско СУМПС с
№73191744044, издадено на 14.11.2016г на името на Б.И., роден ***г, е неистински
документ.
За да приеме за установена описаната по-горе
фактическа обстановка съдът съобрази всички събрани по делото писмени и гласни
доказателства – показанията на разпитаните по делото свидетели Т.Н., С.С., Б. А.,
П.С.Й., както и заключението на изготвената по делото съдебно - психиатрична
експертиза на подс.И.М., заключенията на приетите по делото съдебно-техническа
експертиза, писма от ДМОС, копия от документи с превод на български език,
заверено копие от НП № 15-1030-007928 от 08.01.2016 г., заверено копие от АУАН
от 03.10.2015 г. с бланков № 842097, справка АНД, справка за съдимост,
характеристична справка.
От показанията на разпитаните по делото свидетели и
приобщените писмени доказателства се установява по безспорен начин, че подс.Б.И.
не е бил правоспособен шофьор и не му е било издавано СУМПС, както и че спрямо Б.И.
на 05.10.2016 г. е било влязло в сила наказателно постановление за управление
на МПС като неправоспособен водач. Може да се счита и за безспорно установено,
че представеното от подсъдимия при проверката на 25.12.2016 г. СУМПС с
№73191744044, издадено на 14.11.2016 г. на името на Б.И., роден *** г. не е
издавано от Република Полша и представлява неистински документ.
С оглед на приетата от съда фактическа обстановка, се
приема за доказано безспорно и категорично, че подс. И. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.316 вр. чл.308, ал.2 вр. ал.1 от НК. От обективна
страна безспорно е доказано, че представеното от подсъдимия при проверката на
25.12.2016 г. СУМПС с №73191744044, издадено на 14.11.2016 г. на името на Б.И.,
роден *** г. не е издавано от Република Полша и представлява неистински документ.
По делото не са събрани доказателства, че именно подс. И. е изготвил
неистинския официален документ, поради което и от него не може да се търси
наказателна отговорност за съставянето на същия. От друга страна е безспорно,
че свидетелството за управление на превозно средство е официален документ,
който попада в кръга на посочените в ал.2 на чл.308 от НК. Няма спор по делото
и относно обстоятелството, че при проверката на 25.12.2016 г. същият съзнателно
е представил на полицейските служители този документ.
От субективна страна
деянието е извършено от подсъдимият при форма на вината пряк умисъл, като подс. И. е съзнавал общественоопасния характер на деянието
си, факта, че не
му е издадено СУМПС от Република Полша, тъй като не е завършил необходимия
курс, но въпреки това е представил свидетелството пред полицейските служители
на 25.12.2016 г., за да докаже че е правоспособен водач. За да приеме това
съдът кредитира приобщените писма от ДМОС, в които се сочи че от Интерпол
Варшава са информирали българските власти, че СУМПС с №73191744044 е
фалшифициран, адресът е несъществуващ, това свидетелство не е издавано от
техните власти. Сочи се че стандартно датите в Полша се изписват година, месец,
дата, предвид което датата на раждане на лицето /позиция 4d/ е недействителна, както и датите в документа. Следва
да се отбележи, че второто писмо е от дата 13.07.2017 г. и е след проверка на
данните предоставени от подсъдимия с оглед представените от него документи. Ето
защо и съдът счита, че подсъдимият е бил наясно с обстоятелството, че
представеното от него свидетелство за управление на МПС е неистински документ и
не е било издадено от компетентните органи на Република Полша.
От обективна страна престъплението по чл.343в, ал.2 от НК е осъществено от подсъдимия Б.И., чрез действие
– същия е управлявал на 25.12.2016 г. в гр.Пловдив МПС – лек автомобил
„Фолксваген Голф”, без да е правоспособен водач, в едногодишен срок от
наказването му за такова деяние по административен ред – с посоченото по-горе
наказателно постановление, влязло в законна сила на 05.10.2016 г.
От субективна
страна престъплението е извършено от подсъдимия с пряк умисъл - същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си,
предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и независимо от това
е искал тяхното настъпване, като ясно е съзнавал че няма правото да управлява
МПС, тъй като е неправоспособен водач, знаел е че е наказван по административен
ред за такова нарушение, но въпреки това е пристъпил към управление на МПС –
лек автомобил „Фолксваген Голф” на 25.12.2016 г.
Съдът , като взе в предвид
принципа на законноустановеност на наказанията в чл.36 от НК, всички доказателства по делото, личността на извършителя, съдебно минало , възраст и прецени санкцията, предвидена за всяко едно престъпление определи по следния начин
наказанията : При индивидуализиране на
наказанието на подсъдимия Б.И. за престъплението по чл.316 вр. чл.308, ал.2 вр. ал.1 от НК, съдът отчете отново всички
необходими белези на извършеното, доказателствата по делото, съответно смекчаващите и отегчаващите вината
обстоятелства: за престъплението по чл.316
вр. чл.308, ал.2 вр. ал.1 от НК законът предвижда наказание лишаване от свобода до осем
години. Като отегчаващи
вината съдът
отчете следните обстоятелства - извършване на няколко престъпления, за
които е предаден на съд, лоши характеристични данни. За лоши характеристични данни съдът приема наличните
по делото доказателства за предходни криминални прояви. Като смекчаващи вината
обстоятелства съдът отчита чистото съдебно минало, изминалото време от
осъщестяване на деянията.
Ето защо, при съпоставяне на всички тези факти и като
анализира тези индивидуализиращи отговорността обстоятелства, настоящият
съдебен състав счете, че в конкретния казус е налице съвсем лек превес на смекчаващите вината обстоятелства и наложи на
подсъдимия наказание при условията на чл. 54 от НК, а именно наказание
“лишаване от свобода “ в размер на ЕДНА
ГОДИНА и ТРИ МЕСЕЦА. Според съдебния състав в случая не са налице изискуемите
от закона предпоставки за приложение на разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2 от НК
и определяне на наказание при замяна на наказанието лишаване от свобода с
наказание пробация, тъй като констатираните от съда смекчаващи обстоятелства не
се явяват многобройни такива, а по характеристиката си не могат да се преценят
за изключителни. Следва да се посочи, че в конкретния случай са налице и
отегчаващи обстоятелства, което е аргумент в подкрепа на изложеното за
неналичие на основанията за приложение на чл.55, ал.1, т.2 от НК.
Според преценката на
съда именно това наказание в размер на ЕДНА
ГОДИНА и ТРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода се явява
съответно на степента на обществена опасност на деянието и дееца, поради което
е справедливо и съответства на целите по чл.36 от НК.
При индивидуализиране на индивидуализиране на
наказанието на подсъдимия Б.И. за престъплението по чл.343в, ал.2 от НК, съдът отчете отново всички необходими белези на
извършеното, доказателствата по делото, съответно смекчаващите и отегчаващите вината
обстоятелства: за престъплението по чл.343в,
ал.2 от НК законът
предвижда наказание лишаване от свобода от една до три години и глоба от петстотин до хиляда и двеста лева. Като отегчаващи вината съдът отчете следните
обстоятелства - извършване на няколко престъпления, за
които е предаден на съд, лоши характеристични данни. За лоши характеристични данни съдът приема наличните
по делото доказателства за предходни криминални прояви. Като смекчаващи вината
обстоятелства съдът отчита чистото съдебно минало добрите характеристични данни
и нанесения спрямо него побой. Ето защо, при съпоставяне на всички
тези факти и като анализира тези индивидуализиращи отговорността обстоятелства,
настоящият съдебен състав счете, че в конкретния казус е налице по-скоро лек
превес на смекчаващите вината обстоятелства и наложи на подсъдимия наказание
при условията на чл. 54 от НК. При
индивидуализацията на така избраното наказание съдът счете, че следва да наложи
като размер
наказание “лишаване от свобода “ в размер на ЕДНА ГОДИНА и ТРИ МЕСЕЦА и ГЛОБА в размер на 700 лева. Според съдебния
състав в случая не са налице изискуемите от закона предпоставки за приложение
на разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК и определяне на наказание под
определения законоустановен минимум на наказанията лишаване от свобода и глоба,
тъй като констатираните от съда смекчаващи обстоятелства не се явяват
многобройни такива, а по характеристиката си не могат да се преценят за
изключителни. Следва да се посочи, че в конкретния случай са налице и
отегчаващи обстоятелства, което е аргумент в подкрепа на изложеното за
неналичие на основанията за приложение на чл.55, ал.1, т.2 от НК.
Според преценката на
съда именно тези наказания в размер на ЕДНА
ГОДИНА и ТРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода и глоба в размер на 700 лева се явяват съответни на степента на обществена
опасност на деянието и дееца, поради което е справедливо и съответства на
целите по чл.36 от НК. За да приеме това
съдът отчита, че подсъдимият се е опитал да заблуди проверяващите полицейски
служители, че е правоспособен водач на МПС като е представил неистински
официален документ – инкриминираното по делото СУМПС, за което се е сочело че е
издадено от Република Полша.
С оглед на обстоятелството, че престъпленията за които
е осъден подсъдимият се явяват извършени при условията на реална съвкупност по
смисъла на чл.23, ал.1 от НК, т.е. извършени са преди за което и да било от тях
да има влязъл в сила съдебен акт, то съдът определи едно общо най-тежко наказание,
а именно Лишаване от свобода в размер на ЕДНА ГОДИНА и ТРИ МЕСЕЦА, към което на
основание чл.23, ал.3 от НК е присъединено изцяло наказанието Глоба в размер на
700 лева.
В случая е възможно да се приложи института на условно
осъждане по смисъла на чл.66, ал.1 от НК, тъй като преди датата на извършване
на тези престъпни деяния по отношение на подсъдимия Б.И. не е имало наложено наказание
лишаване от свобода. Според настоящия съдебен състав за постигане целите на
наказанието би спомогнало и отлагане изтърпяването на наказанието лишаване от
свобода с изпитателен срок, доколкото липсват данни за предходни осъждания, за
които лицето да не е било реабилитирано, а към момента на извършване на
деянията и към момента на произнасяне на присъдата същият е бил неосъждан. С
оглед на тези обстоятелства съдът прецени, че за постигане целите на
наказанието така определеното общо най-тежко наказание следва да бъде отложено
с изпитателен срок от ТРИ години.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подс. Б.Л.И. е
осъден да заплати в полза и по сметка на ОД на МВР гр. Пловдив направените в
досъдебното производство разноски в размер на 70,00 /седемдесет/ лева.
ВЕЩЕСТВЕНОТО
ДОКАЗАТЕЛСТВО – СУМПС на името на Б.И.
с №73191744044, предаден на съхранение на домакина на Шесто РУП Пловдив, след
влизане в сила на присъдата да се унищожи по предвидения в закона ред.
Причини за извършване на
престъпленията са слаби морално волеви задръжки, незачитане на установения в
страната правов ред, желание за постигане
на целите с противозаконни действия.
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА
В.Ш.