№ 433
гр. ***, 25.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Асен Ив. Даскалов
при участието на секретаря ИГЛИКА Н. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Административно
наказателно дело № 20244430201215 по описа за 2024 година
ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал.1 ЗАНН
С Наказателно постановление № 121/04.06.2024 г. на ДИРЕКТОР
на РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ ПО ГОРИТЕ-ЛОВЕЧ, на Б. Н. П. ЕГН:
**********, е наложено административно наказание - глоба в размер на 350
лв./триста и петдесет/ лева, на основание чл.257 ал.1 т.2 от Закона за горите
/ЗГ/, за извършено нарушение по чл.15 ал.1 т.2 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г.
за контрола и опазването на горските територии.
Санкционираното лице обжалва Наказателното постановление
/НП/ като счита, че същото е незаконосъобразно и неправилно. Счита, че в
хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в несъответствие между
отразената в АУАН правна квалификация на нарушението /по чл.15 ал.1 т.1 и
т.2 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските
територии/ и тази, която е отразена в НП /по чл.15 ал.1 т.2 от същата Наредба/,
с което нарушителят е лишен от възможността надлежно да упражни правото
си на защита. Наред с това счита, че нарушението е недоказано и почива на
предположения. На тази основа, моли за отмяна на НП като
незаконосъобразно и неправилно, както и за присъждане на сторени в хода на
производството, разноски за адвокатски хонорар.
В съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване,
жалбоподателят се явява лично и с упълномощен защитник. Поддържат
съображенията, изложени в жалбата като допълват, че преди издаването на
НП, не е била извършена пълноценна проверка, която да доведе до изясняване
1
на релевантните факти и обстоятелства на случая. Пледират за отмяна на НП
като незаконосъобразно и неправилно, както и за присъждане на сторени в
хода на производството, разноски за адвокатски хонорар в размер на 300 лева
/л.6 от делото/.
За ответната страна – ДИРЕКТОР на РДГ-ЛОВЕЧ, се явява
съответен юрисконсулт, който оспорва жалбата. Счита, че
административнонаказателното производство е протекло при спазване на
процесуалните и материални правила на Закона и пледира НП да бъде
потвърдено като законосъобразно и правилно; отправя възражение за
прекомерност на претендираните разноски за адвокатски хонорар, както и
отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на
150 лева; представя писмени бележки, в които доразвива съображенията си.
Съдът намира, че жалбата е подадена от оправомощена страна, в
срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима. След като
щателно обсъди събраните по делото доказателствени материали - поотделно
и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Административнонаказателното производство е започнало със
съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №
001119/02.02.2024г. от страна на А. В. В. – горски инспектор при РДГ-ЛОВЕЧ,
в присъствието на свидетеля К. В. Г. и нарушителя – Б. Н. П.. Съставен е за
това, че на 19.01.2024г. в 12:52:01 часа, в землището на гр.***, общ.***, отдел
305, подотдел „о“, частна горска територия /ЧГТ/ с GPS координати ***
северна ширина /N/ и *** източна дължина /Е/, Б. П., като лице по чл.211 ал.2
т.2 от Закона за горите /Удостоверение №**** от 2011 г./, е издал превозен
билет № ***, за категория дърва, сортимент дърва, дървесен вид акация, с
общо количество 5 пр.м3 /пет пространствени кубически метра/, за товарно
превозно средство с рег. № ***, с направление обл. ***, общ.ДОЛНА
МИТРОПОЛИЯ, гр.ТРЪСТЕНИК, ул. „***“, като в превозния билет не е
посочен точен адрес за мястото на доставка, което не позволява да се определи
точното местоположение на доставка. Така описаното е квалифицирано като
нарушение по чл.257 ал.1 т. 2 вр.чл. с чл. 211 ал.2 т.2 ЗГ вр.чл.15 ал.1 т.1
вр.чл.15 ал.1 т.2 вр.чл.9а от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и
опазването на горските територии. При съставяне на АУАН, не били
направени възражения. Такива не постъпили и по реда, и в срока по чл.44 ал.1
ЗАНН.
Описаната по – горе фактическа обстановка била възприета
изцяло от административнонаказващия орган. Същият прецезирал правната
квалификация на нарушението, като премахнал от нея разпоредбата на чл.15
ал.1 т.1 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските
територии. /“НАРЕДБАТА“/. На тази основа, издал обжалваното Наказателно
постановление, с което на Б. Н. П. ЕГН: **********, е наложено
административно наказание - глоба в размер на 350 лв./триста и петдесет/
лева, на основание чл.257 ал.1 т.2 от Закона за горите /ЗГ/, за извършено
2
нарушение по чл.15 ал.1 т.2 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и
опазването на горските територии.
Съдът намира, че Актът за установяване на административно
нарушение е съставен, а Наказателното постановление – издадено, от
компетентни лица /л.27, л.39 - 43 от делото/. Не могат да бъдат споделени
възраженията на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на
процесуални правила. Споменатото по-горе извеждане на разпоредбата на
чл.15 ал.1 т.1 от НАРЕДБАТА, от правната квалификация в Наказателното
постановление, представлява допустимо нейно прецизиране и не може да се
разглежда на плоскостта на нарушенията на процесуални правила. Прочее,
същата разпоредба гласи „Забранява се: издаването на превозни билети в
нарушение на изискванията, определени с тази наредба и/или със заповедта
за определяне на съответния образец…“ - т.е. наличието или липсата на тази
разпоредба в правната квалификация, нито се отразява негативно върху
яснотата на същата квалификация, нито – препятства по някакъв начин,
пълноценното упражняване на правото на защита на нарушителя. Тук е
мястото да бъде отбелязано, че като цяло, както правната квалификация в
АУАН, така и тази в НП, търпят критика. Единствената разлика между едната
и другата, както вече беше отбелязано, се състои в извеждането на чл.15 ал.1
т.1 от НАРЕДБАТА, като съгласно приетото в Наказателното постановление,
се касае за нарушение по чл.257 ал.1 т. 2 вр.чл. с чл. 211 ал.2 т.2 ЗГ вр.чл.15
ал.1 т.1 вр.чл.15 ал.1 т.2 вр.чл.9а от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и
опазването на горските територии. Следва да бъде напомнено, че чл.257 ал.1
т.2 ЗГ представлява административнонаказваща разпоредба и по правило – не
е необходимо нейното посочване, освен в НП - като правно основание за
налагане на конкретен вид и размер на административно
наказание/имуществена санкция. Отделно от това, чл. 211 ал.2 т.2 ЗГ е обща
разпоредба, определяща кръга на лицата, които имат право да издават
превозни билети, а чл.9а от НАРЕДБАТА гласи „Лицата, издаващи или
попълващи документи по Закона за горите или подзаконовата нормативна
уредба, са длъжни да спазват реда и условията за тяхното получаване,
попълване, водене, издаване, отчитане и съхранение, определени със
заповедите за определяне на съответните образци.“ – т.е. отново е налице
обща по характер правна разпоредба, която няма пряко отношение към
нарушението, предмет на административнонаказателното производство.
Единствено безспорно относима в случая, е разпоредбата на чл.15 ал.1 т.2 от
НАРЕДБАТА, според която „Забранява се: издаването на превозни билети, в
които не е посочен точен адрес и/или други данни за мястото на доставка
или претоварване на дървесината или посоченият адрес или данни са непълни
и/или неточни и не позволяват да се определи точно местоположението на
доставката или претоварването…“. Видно е, че е налице забранителна по
своя характер правна разпоредба, имаща пряко отношение към фактите и
обстоятелствата на случая, а всички други гореспоменати законови
разпоредби, не биха могли да се определят като нищо друго, освен като
3
своеобразен баласт в правната квалификация. Все пак, следва да бъде
подчертано, че независимо доколко тромава /и определено неотличаваща се с
блестяща юридическа прецизност/ е правната квалификация, дадена както в
АУАН, така и в НП, очевидно е, че същата не води до неясноти относно това за
какво нарушение, с какви обективни и субективни признаци, е ангажирана
административнонаказателната отговорност на нарушителя. В този смисъл,
обсъдените по-горе своеобразности на дадените от актосъставителя и
административнонаказващия орган, правни квалификации, със сигурност не
повлияват негативно, упражняването на правото на защита на нарушителя и
следователно – не е допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила в очертаната насока. Същевременно, предвид изложените в
настоящия абзац юридически доводи, Съдът намира за необходимо да
отбележи, че прецизната правна квалификация на нарушението се свежда до
такова по чл.15 ал.1 т.2 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и
опазването на горските територии, поради което, по-нататък няма да обсъжда
коментираните по-горе, ненужни препратки към други правни разпоредби.
Служебната проверка за законосъобразност на
административнонаказателното производство не разкрива и други пороци при
неговото провеждане, поради което Съдът приема, че издаденото Наказателно
постановление, се явява формално законосъобразно. Във връзка с неговата
правилност, се събраха гласни доказателствени средства - показания на
свидетелите А. В. В., К. В. Г., както и писмени доказателства /л.14 – 16, л.45,
л.49, л.70, л.77 от делото/. Показанията на свидетелите В. и Г. Съдът
преценява като относително подробни, непредубедени и добросъвестни.
Същите са в потвърждение на отразената в АУАН/НП, фактическа обстановка,
а в нейна подкрепа са и представените по делото писмени доказателства и по-
конкретно – преписи на Превозен билет № ***, Удостоверение №**** от 2011
г., справка за нарушения на Б. П. по ЗГ. От тези доказателствени материали се
установява по убедителен начин изложената в АУАН/НП фактическа
обстановка, Съдът приема същата за доказана по убедителен начин - и няма да
я преповтаря.
Както беше отбелязано и по-горе, съобразно чл.15 ал.1 т.2 от
НАРЕДБАТА, „Забранява се: издаването на превозни билети, в които не е
посочен точен адрес и/или други данни за мястото на доставка или
претоварване на дървесината или посоченият адрес или данни са непълни
и/или неточни и не позволяват да се определи точно местоположението на
доставката или претоварването…“. Видно е, че се касае за императивна и
забранителна по характера си, правна разпоредба и също така е видно, че при
описаните по-горе условия на време, място и обстановка, Б. Н. П. е нарушил
същата цитираната законова забрана, тъй като е издал процесния превозен
билет, без посочване на точния адрес относно мястото на доставка. В този
смисъл, Съдът намира, че нарушението по чл.15 ал.1 т.2 от НАРЕДБАТА,
извършено от страна на жалбоподателя, се явява доказано по несъмнен начин.
В съответствие с изложените дотук фактически и правни доводи,
4
Съдът намира, че правилно, административнонаказващият орган е пристъпил
към налагане на административно наказание на основание чл.257 ал.1 т.2 от
Закона за горите, съобразно която административнонаказваща разпоредба,
„Наказва се с глоба от 300 до 5000 лв., ако не е предвидено по-тежко
наказание, длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика,
което: съгласува, одобри или издаде документ в нарушение на този закон, на
подзаконовите актове по прилагането му или на одобрените
горскостопански планове и програми…“. Относно размера на наложеното
административно наказание – 350 лева глоба – видно е, че същият е към
минимума и съответства на обстоятелствата на случая. В тази насока следва
да бъде отбелязано, че според представената от страна на наказващия орган
справка, П. е наказван в миналото за друго нарушение на ЗГ, а видно от
справката за съдимост, жалбоподателят е и освобождаван от наказателна
отговорност, с налагане на административно наказание, за престъпление по
чл.235 ал.6 вр.ал.1 НК, т.е. такова, отново свързано с обществените
отношения, регламентиращи стопанисването на горския фонд. Именно
предвид тези обстоятелства, няма как да се приеме, че случаят е „маловажен“,
още повече, че не се установяват доказателства в посока на това, че
обществената му опасност е по-ниска от обичайния случай на нарушение по
чл.15 ал.1 т.2 от НАРЕДБАТА; впрочем, същото нарушение, е формално по
своя характер, т.е. не предполага настъпването на определени вредни
последици в обективната действителност, освен самото изпълнително деяние.
Крайният извод е, че обжалваното Наказателно постановление е
както законосъобразно, така и правилно, поради което – следва да бъде
потвърдено. При този изход на административнонаказателното производство
и в съответствие с отправено искане от страна на административнонаказващия
орган, следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение. Съдът
намира, че предложения размер – 150 лева – не съответства на неголямата
фактическата и правна сложност на случая; напротив, съответно на същите, се
явява възнаграждение в размер на 100 лева. Ето защо и на основание чл.63д
ал.5 вр.ал.4 ЗАНН вр.чл.27е НЗПП и чл.143 ал.3 АПК, следва да бъде осъден
Б. Н. П. ЕГН: ********** да заплати на РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ ПО
ГОРИТЕ-ЛОВЕЧ паричната сума в размер на 100 лв. /сто лева/,
представляваща юрисконсултско възнаграждение по АНД №1215/2024г. по
описа на РС-***.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.9 вр. ал.2 т.5 вр. ал.1
ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 121/04.06.2024
г. на ДИРЕКТОР на РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ ПО ГОРИТЕ-ЛОВЕЧ, с
което на Б. Н. П. ЕГН: ********** е наложено административно наказание -
5
глоба в размер на 350 лв./триста и петдесет/ лева, на основание чл.257 ал.1 т.2
от Закона за горите /ЗГ/, за извършено нарушение по чл.15 ал.1 т.2 от Наредба
№ 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии.
На основание чл.63д ал.5 вр.ал.4 ЗАНН вр.чл.27е НЗПП и чл.143
ал.3 АПК ОСЪЖДА Б. Н. П. ЕГН: ********** да заплати на РЕГИОНАЛНА
ДИРЕКЦИЯ ПО ГОРИТЕ-ЛОВЕЧ паричната сума в размер на 100 лв. /сто
лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение по АНД №1215/2024г.
по описа на РС-***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – ***, в 14 - дневен срок от съобщението до страните,
че е изготвено.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
6